Решение по дело №15/2021 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 260000
Дата: 13 януари 2022 г.
Съдия: Мариана Николаева Иванова
Дело: 20213500900015
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                        13.01.2022 г.                                 гр.Търговище

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                                       ІІІ състав

На шестнадесети декември                                                                        2021 година

В публично заседание в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

секретар Станка Желева

разгледа докладваното от Председателя

т.д. № 15 по описа на съда за 2021 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

ИСК с правно осн.чл. 432, ал. 1 от ТЗ за сумата от 90 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди и 1400 лв. – обезщетение за имуществени вреди.

Т.д. № 15/2021 г. е образувано след отделяне от т.д. № 12/2021г. по описа на ОС-Търговище, с определение № 260036/08.02.2021 г. на депозираната по същото дело искова молба по чл. 432, ал.1 от КЗ (с уточнението й с вх. № 261070/22.03.2021 г.) в частта й, депозирана от ищцата К.Д.Х. ***, действаща чрез процесуалния си представител адв. П.К. от САК, против ЗД “Евроинс“ АД, гр. София, искова претенция за присъждане на обезщетение в размер на 1 400 лв.- претърпени имуществени вреди и обезщетение в размер на 26 000 лв., предявен като частичен от 90 000 лв. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и неудобства от телесни увреждания при ПТП, настъпило  на 19.12.2019 г., на път ІІІ-2002км, 32+764, предизвикано от м.М.м., при управление на лек автомобил „Мазда 626“, рег. № Т 79-58 КТ, чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество ЗД “Евроинс“ АД. На осн.чл. 214, ал. 1 от ГПК искът за неимуществени вреди е увеличен на 90 000 лв. в хода на производството.

С определение № 260045/11.02.2021 г. съдът е освободил ищцата от заплащане на д.такса и разноски по делото, на осн.чл. 83, ал. 2 от ГПК.

По реда и в срока на чл. 367, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор от ЗД “Евроинс“ АД със становище по допустимостта и основателността на иска: Ответникът не оспорва, че е налице полица № 071 19002563464 за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Мазда" peг. № Т7958КТ със срок на покритие 05.09.2019 г. - 04.09.2020 г., както и че на 15.01.2020 г. пред него, като застраховател, е постъпила извънсъдебна претенция от ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение, по която с уведомително писмо от 22.01.2020 г., ответното дружество е поискало представянето на допълнителни документи, в това число банкови сметки и четливо копие на протокол за ПТП с пострадали лица и тъй като същите не са представени, на 15.04.2020 г. е отказал да изплати застрахователно обезщетение. С изключение на това, оспорва всички останали твърдения, на които се основават исковите претенции: оспорен е механизма на ПТП с възражения, че водачът на л.а. „Мазда" М.М. не е нарушил правилата за движение, в условията на евентуалност – че деянието му е случайно, а вината изцяло на шофьора на микробуса - С.Я.Р.; възражения за съпричиняване от страна на пострадалата, определено на 50% -  поради непоставен предпазен колан; възражения за прекомерност на обезщетението за неимуществени вреди, за неоснователност на претенцията за имуществени вреди; възражения и за началната дата на претенциите за лихви за забава. Направено е искане за привличане на трето лице помагач на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД (в качеството му на застраховател на водача на микробус „“Фолксваген“, модел „Крафтер“, рег. № Т 90-13 ТН, управляван от С.Я.Р.), както и искане за спиране на производството на осн.чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК поради образувано досъдебно наказателно производство пр.пр. № 1831/19г. на ОП-Търговище.

По реда и в срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищцата, с която е взето становище по възраженията в отговора – всички те са счетени за неоснователни. Направено е искане с посочено правно осн.чл. 372, ал. 2 от ГПК за привличане в качеството на трето лице на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД и искане да бъде приет за разглеждане при условията на евентуалност в настоящото производство иск срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД в качеството му на застраховател по застраховка ГО на микробус „Волксваген Крафтер“, със същите претенции, ако съдът приеме че не е налице основание за осъждането на първоначалния ответник.

След уточнение на отправеното искане от страна на ищцата, с определение № 260143/18.06.2021 г., приемайки че ищцата няма правен интерес от привличане на посочения застраховател за трето-лице за помагач, а искането й за конституиране на нов ответник, по същество е нов иск срещу нов ответник, който иск е недопустимо да бъде предявяван по реда и в срока по чл. 372 от ГПК, съдът е оставил без уважение искането й за привличане като подпомагаща страна  и  приемане за съвместно разглеждане в процеса по т.д. № 15/2021 г. по описа на ОС- Търговище по реда на чл. 372, ал.2 от ГПК  на предявения при условията на евентуалност  срещу ЗАД “ОЗК Застраховане“АД-гр.София иск по чл. 432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение в размер на обезщетение в размер на 1400 лв.- претърпени имуществени вреди и обезщетение в размер на 26 000лв., предявен като частичен от 90 000лв. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и неудобства от телесни увреждания при ПТП, настъпило  на 19.12.2019 г., на път ІІІ-2002км,32+764, предизвикано по вина и на водача на микробус „Фолксваген Крафтер“, рег.№Т 90-13 ТН –С.Я.Р., чиято гражданска отговорност е застрахована в посоченото дружество, като е постановил  посочената искова молба с приложенията й да се докладва за образуване на отделно производство по същата по реда на чл. 365 от ГПК.

С определение № 32/22.06.2021 г. образуваното по тази молба т.д.№ 57/2021 г. (с друг съдия-докладчик) е прекратено и производството присъединено към настоящото.

Междувременно по т.д. № 15/2021 г. е изтекъл срока по чл. 373 от ГПК, в който ответникът не е депозирал становище по допълнителната искова молба.

 С определение № 260149/02.07.2021 г., на осн.чл. 219 ГПК, е допуснато привличането на ЗАД “ОЗК-Застраховане“ АД-гр.София като подпомагаща ответника ЗД „Евроинс“ АД страна. Разменени са книжата.

Присъединяването на новообразуваното дело е наложило размяна на тази нова искова молба по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.

В срока за отговор по 367, ал. 1 от ГПК ответникът по този евентуален иск - ЗАД “ОЗК-Застраховане“ АД е взел становище по допустимостта и основателността на иска, със следните възражения: възражение за местна подсъдност по чл. 105 ГПК, оспорвайки наличието на осн.по чл. 115 ГПК; искане за спиране на осн.чл. 229, ал. 1 , т.4 и т.5 ГПК; оспорил е иска по основание и размер, считайки претенциите за недължими и прекомерно завишени; оспорен е механизма на ПТП; възразил е, че не ставало ясно в кое МПС е пътувала пострадалата, както и че ПТП-то не е настъпило по вина на водача на микробус „Фолксваген“ С.Я.Р., поддържа, че за настъпването на ПТП-то допринася и водачът на л.а. “Мазда“ - М.М., шофирал с превишена и несъобразена скорост, под влияние на алкохол, несъобразил поведението си с другите участници в движението; възражения за съпричиняване от пострадалата – съзнателно решила да пътува в МПС, управлявано от нетрезвен водач и без правилно поставен предпазен колан; възражения по акцесорния иск- по основание, размер и начална дата, с доводи, че не е в забава, за да дължи претендираните лихви.

С определение № 260175/05.08.2021 г. съдът е оставил без уважение възражението за неподсъдност на делото. Определението, като необжалвано, е влязло в сила. 

В постъпилата в срока по чл. 372 от ГПК допълнителна искова молба  ищца е взела становище по възраженията в отговора – всички те са счетени за неоснователни.

В допълнителния отговор, постъпил в срока по чл. 373 от ГПК, ответникът по евентуалния иск поддържа всички свои възражения и доказателствени искания. Заявява, че оспорва представения констативен протокол за пострадали лица, за който посочва, че не може да го индивидуализира, доколкото представеното от ищцата копие е нечетливо.

Страните са направили доказателствени искания за приемане на писмени доказателства, допускане на свидетелски показания, назначаване на съдебно-медицинска експертиза, на психологична експертиза, на съдебна автотехническа експертиза, както и за издаване на съдебни удостоверения, уважени от съда.

В с.з. страните поддържат претенциите и възраженията си, представят писмени бележки.

На осн.чл. 214, ал. 1 от ГПК по молба на ищцата, връчена по ел.път на останалите страни по делото, е допуснато увеличение на предявения иск за неимуществени вреди  - на 90 000 лв.

Относно допустимостта на предявените искове съдът приема следното:

Предявените по реда на чл. 432, ал.1 от КЗ искове се явяват допустими. Ищецът  е предявил претенция пред застрахователя за доброволно уреждане на спора. Споразумение не е постигнато, поради което ищецът има правен интерес от предявяване на настоящите искови претенции, както по главния , така и по евентуалния иск.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, представени с исковата молба, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

По фактите: На 19.12.2019 г., на път III-2002км 32+764 водачът м.М.м., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по първоначалния иск ЗД „Евроинс“ АД, при управление на л.а. “Мазда 626“, рег. № Т 7958 К, е нарушил правилата за движение, като се е движел на стеснен участък от пътя, представляващ мост, с несъобразена с условията на пътя скорост, не е контролирал управляваното от него МПС, поради което и не успял да спре своевременно и ударил микробус „Фолксваген Крафтер“, рег.№ Т 9013 ТН (в който ищцата пътувала), управляван от С.Я.Р., чиято гражданска отговорност е застрахована в ЗАД “ОЗК-Застраховане“ АД –трето лице помагач на ответника по главния иск, и ответник – по евентуалния. Вследствие на сблъсъка настъпило процесното ПТП, ищцата е получила травматични и други увреждания; водачът на л.а. “Мазда 626“ починал, а с невлязла в сила присъда № 4/08.06.2021 г. по НОХД № 88/2021 г. на ОС-Търговище водачът на микробус „Фолксваген Крафтер“ С.Я.Р. е признат за виновен в това че на 19.12.2019 г. на път ІІІ-2002г. „с. Костанденец – с. Захари Стояново – гр. Попово“, в участъка на км. 32 между с. Зараево, общ.Попово и гр. Попово, нарушил правилата за движение на чл. 20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и на пътен знак „Б6“ - "Премини, ако пътят е свободен!", в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на м.М.м., настъпила на 20.12.2019 г. и средни телесни повреди на повече от едно лице (изброени пет лица, сред които и ищцата по настоящото дело - К.Д.Х. – трайно затруднение на движението на долен десен крайник) – престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б. „б“, предл. 1 във вр. с ал.1 и чл. 342, ал. 1 от НК. От направената служебна справка, отразена в определението по чл. 140 ГПК,  е констатирано, че срещу присъдата са депозирани въззивни жалби от частните обвинители в частта относно размера на наложеното наказание (като занижено) и постановеното условно осъждане (с искане да бъде постановено ефективно изтърпяване). Жалби от прокуратурата или от подсъдимия С.Я. не са депозирани. След проведеното второ с.з. по настоящото дело, е постановено решение на апелативната инстанция, с което присъдата е частично изменена, невлязло в сила.

Във връзка с наведените възражения относно доказателствената стойност на представения с исковата молба препис от протокол за ПТП, съдът съобрази следното: Съгласно чл.179 от ГПК официален документ, издаден от длъжностно лице, в кръга на службата му, по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, т.е. протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Когато местопроизшествието е посетено от съставителя, протоколът като официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно пряко възприети от съставителя факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и др., като констатациите са оборими и могат да бъдат опровергани с други доказателства.

В тази връзка по делото са събрани доказателства, чрез допуснатата САТЕ и разпита на свидетели.

От съвкупната преценка на представените писмени доказателства, съставени във връзка с процесното ПТП- КП за ПТП с пострадали лица № 12/19.12.2019 г., придружен с план-схема, протокол за оглед на ПТП от 19.12.2019 г. (л.107-109) и др. писмени доказателства- заверени копия от образуваното НОХД 88/21 г. на ОСТ, пр.пр.№ 1831/19 на ОПТ, показанията на св. С.Р. (водач на микробуса), както и от заключението на приетата САТЕ, съдът приема за установено, че на 19.12.2019 г., около 14:00 ч. на път III 2002 км 32+764 – среда, над мост на река „Черни лом”, микробус „Фолксваген Крафтер” с peг. № Т 9013 ТН се движи по същия път с посока на движение към с. Зараево със скорост около 70 км/ч. Микробусът преминава през десен завой, след който следва прав участък от пътя. На разстояние около 700 м. след описания завой се намира мост над река „Черни Лом”. В същото време, по същия път, но в обратна посока се движи лек автомобил „Мазда 626” с per. № Т 7958 КТ със скорост на движение около 112 км/ч, наближавайки описания мост, но в обратна посока. Разстоянието от началото на моста до мястото на удара по посоката на движение на микробуса е около 11,2 м. Това разстояние микробусът със скорост 70 км/ч ще измине за около 0,57 секунди. Разстоянието от началото на моста до мястото на удара по посока на движение на лекия автомобил е около 22,1 м. Това разстояние лекият автомобил със скорост на движение ще измине за около 0,71 секунди. Според автоексперта двата автомобила са навлезли в моста почти едновременно с разлика от 14 секунди. Наближавайки моста, водачите на МПС виждат, че срещу тях се движи друго МПС. И двамата водачи преценяват, че ще минат първи през стеснения участък и не намаляват скоростта си на движение. В резултат на действията на двамата водачи последва удар - челен. При удара микробусът се отклонява наляво и след около 13 м. преустановява своето движение в лявата /насрещната/ лента за движение. В резултат на удара, лек автомобил „Мазда” се завърта около своята вертикална ос, по посока обратна на часовата стрелка, като се завърта и преустановява своето движение след около 12 м. от мястото на удара, в посока обратна на посоката си на движение. Вследствие на произшествието е причинена смъртта на водача на л.а. „Мазда” и са причинени телесни увреждания на пътници от микробус „Фолксваген”. Произшествието е станало в светлата част на денонощието, при добра видимост и сухо пътно платно, стеснен участък от пътя. Скоростта на микробуса, управляван от С.Р., в района на произшествието преди и по време на настъпване на удара е била около 69,70 км/ч. (при опасна зона за спиране около 55 м) Скоростта на л.автомобил „Мазда 626”, управляван от М.М., в района на произшествието преди и по време на настъпване на удара е била около 111,6 км/ч. (при опасна зона за спиране 114 м). Максимално разрешената скорост в участъка на местопроизшествието е 60 км/ч, ограничена с пътен знак „В27-забранено е движението със скорост над означената” и цифра „60” – и от двете страни на движение. Едновременно с този знак, по пътя, в посоката на движение и на двамата водачи, съответно на 2,5 км/2,7 км от местопроизшествието, е бил поставен и знак „А23- участък от пътя в ремонт“. Според приетата САТЕ техническата причина, довела до настъпване на ПТП е субективното поведение и на двамата водачи, които не са преценили правилно скоростта на движение на другия участник, собствената си скорост на движение и разстоянието до моста, т.е. кой ще премине първи по моста. Ако водачът на л.а. „Мазда 626” е бил предприел маневра „аварийно спиране” на разстояние по-голямо от 114 м. от мястото на удара (90-92 м преди навлизане в моста) и водач на микробус „Фолксваген Крафтер” е бил предприел маневра „аварийно спиране” на разстояние по-голямо от 55 метра от мястото на удара (около 44 метра преди навлизане в моста), то те са имали техническа възможност да предотвратят произшествието. В с.з. вещото лице е пояснило, че движението по моста било регулирано с пътен знак „Б6“, указващ „Премини ако пътят е свободен“, като по посока на движение на микробуса, непосредствено преди моста, е поставен знак Б6 и в конкретния случай предимството е било на микробуса. От протокола за оглед е установено, че такъв знак е имало само по посоката на микробуса, но не и и от другата страна. Пострадалата ищца е пътувала на първата единична седалка, вдясно до вратата в микробуса. Пътувала е без предпазен колан. Според в.л., отразено както в експертизата, така и при разпита му в с.з. и поясненията, които то дава, от техническа гледна точка, предвид получената от ищцата травма, ако е била с правилно поставен предпазен колан получените травми биха били по-леки.

Показанията на св. С.Р. установяват възприетата фактическа обстановка в САТЕ, протокола за оглед.

 При тези обстоятелства, следва да се приеме, че причината за ПТП е противоправното поведение и на двамата водачи, като застрахованият при ответното дружество водач на л. автомобил е нарушил изискванията относно скоростта на движение- 111.6 км./ч, вместо максимално разрешената от 60 км/ч, водачът на микробуса също не е съобразил скоростта си с указаната максимална скорост, движейки се с 69,7 км/ч, и двамата водачи не са изпълнили задължението си по чл. 20, ал. 2, изр.второ от  ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“. Установено е по делото валидността на застраховката „ГО“ на л.а. и на микробуса при съответния застраховател към датата на ПТП-то –с протоколно определение от 07.12.21 г. тези обстоятелства са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване.

Отговорността на ответното застрахователно дружество е производна на  гражданска отговорност по чл. 45 от ЗЗД на водача на лекия автомобил, поради което предявеният главен иск по чл. 432, ал.1 от КЗ е доказан по основание, като въпросът за разпределение вината между двамата водачи, респ. застрахователи не касае пострадалия, отговорността спрямо който е солидарна, съгласно чл. 53 от ЗЗД .

 Съдът намира за неоснователни, като недоказани, доводите на ответника „Евроинс“ АД за случайно деяние, за липсата на виновно поведение на водача на лекия автомобил, както и възраженията на „ОЗК-Застраховане“  АД (л. 124), че водачът М.М. е шофирал под влияние на алкохол, предвид приетата за установена безспорна фактическа обстановка и изложени по-горе съображения за поведението на водачите и на двете МПС-та и нарушаване на посочените правила за движение, довели до настъпването на ПТП-то и вредоносния резултат.

От приетите писмени доказателства по делото, в това число и от приетата съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изготвена от в.л. д-р Сл. Х. – лекар-ортопед, се установява, че в резултат на инцидента ищцата е получила счупване на дясно бедро и пълна колянна нестабилност на дясно коляно. Движението на тялото при удара е било в посока напред, като дясното коляно първо се е ударило в предната седалка, впоследствие ударът се е насочил по оста на бедрото, което се е счупило. След претърпяното ПТП на 19.12. 2019 г. постъпва по спешност в ОТО на МБАЛ гр. Търговище с диагноза „счупване на тялото на дясната бедрена кост, травма на няколко структури на дясно коляно (пълна колянна нестабилност)“. Първоначално, на 20.12.2019 г. е извършено закрито наместване на фрактурата на бедрото без вътрешна фиксация-директна екстензия. На 23.12.2019 г. е извършено оперативно лечение- открито наместване на фрактура на бедро с вътрешна фиксация, като ищцата е изписана на 26.12.2019 г., насочена е за долекуване и постоперативни грижи по КП 256 отново в ОТО, а на 31.12.2019 г. е изписана и насочена за домашно лечение. Видно от приложената към ИМ медицинска документация - Епикриза по ИЗ 1361 от МБАЛ „Майчин дом“ - Варна, на 22.04.2020 г. на ищцата е извършена оперативна интервенция „артроскопия коляно", като е постъпила по спешност. При извършения от вещото лице личен преглед на ищцата на 10.11.2021 г. експертът е установил скъсяване на десния долен крайник с 4 см, ограничени и болезнени движения в дясна колянна става, нестабилна походка с помощно средство – канадка, ограничени и болезнени движение в лумбалния отдел на гръбначния стълб. Претърпените от ищцата болки са били най-силни по време на травмата, в началните дни преди операцията на бедрото, както и след операцията, като с времето и провежданото лечение болките са намалявали. Няма данни след изписване от отделението ищцата да е провеждала специализирана рехабилитация, с изключение на проведената в болничното заведение, като в.л. пояснява, че предприетите, предвид показанията на св. Н. Х. и св. А. А., физиотерапевтични процедури („пускане на ток“) не са рехабилитационни процедури, които биха подобрили състоянието на ищцата, но в същото време относно скъсяването на крака, както и по отношение нестабилонстта на коляното, би следвало да се извършат оперативни интервенции за стабилизиране на тези скъсани връзки (на всичките 4 връзки), която евентуална операция в. л. определи като „деликатна“, в смисъл, с неясен прогнозен резултат (с.з. 07.12.21 г.). Пострадалата не е имала предхождащи заболявания и травми, които да дадат отражение на получените наранявания и на тяхното оздравяване. Тотално обездвижване, поради фрактурите на крака, се е наложило преди операцията, както и месец- месец и половина след това. В периода, когато ищцата е била напълно обездвижена, се е нуждаела от чужда помощ, като в поясненията в с.з. в.лице уточнява: “тя е била неподвижна. Не е могла да ходи до маса, да сяда на стол и е било нужно да й се носи храна в леглото, да се обслужва в леглото и т.н“. Здравословното състояние на ищцата към момента е: скъсяване на десния долен крайник с 4 см, с ограничаване да кляка, да изкачва и слиза по стълби, както и походка с помощно средство-канадка, според експерта не е възможно пълно възстановяване от травмите. Вещото лице е посочило, че предвид конкретните наранявания и по данни на ищцата, същата не е била с поставен предпазен колан по време на ПТП-то. При правилно поставен предпазен колан травмите са щели да бъдат по-леки. Представеният документ за извършен разход (имплант от 1400 лв.) е относим към лечението на ищцата и е бил необходим за извършването му, като средната цена за използваните медицински продукти е различна, взависимост от сложността на същия.

С експертно решение на ТЕЛК гр. Търговище № 1882/30.06.2020 г. е определена 50% трайно намалена работоспособност.

От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно психологична експертиза (СПЕ), изготвена от в.лице Б.А.- специалист по „Клинична психология“, се установява, че вследствие ПТП-то „сблъсъкът с неочакваните външни дразнители е разгърнал у ищцата психична реакция на силен стрес, последиците от които са хроничен болков синдром, скъсяване на десен крак, нарушена автономност, слаба действена активност, безпомощност и непотребност, силна тревожност и страх, които са довели до хроничен субективен дистрес (ХСД), нарушаващ обичайното функциониране във всички сфери - дейност, контакти в период за няколко месеца след случилото се, което е в пряка връзка с процесното ПТП“. Вещото лице е пояснило, че към момента описаната симптоматика е претърпяла частично обратно развитие, но все още персистират раздразнителност, повишена ситуативна тревожност при разговори, свързани с преживяното ПТП, липса на достатъчна автономност и лесна плачливост, които са формирали умерена степен на депресивни изживявания. В подробно изложената фактическа част на заключението и поясненията, дадени от клиничния психолог в отговора на въпросите в откритото с.з., се изяснява още, че тъй като ищцата продължава да бъде недостатъчно ефективна в своите дейности, в сравнение със състоянието й преди катастрофата, това е довело до развито  у нея чувство на безпомощност, неефективност - на чийто фон са и нейните депресивни изживявания (но това не е клинична картина на депресия), причинени основно от постоянното усещане за болков синдром, поради скъсения крак, натоварването на здравия крак и на кръста. Вещото лице е заявило, че не може да даде прогноза дали тези депресивни състояния ще отшумят, тъй като в случая всичко зависи от това доколко ищцата ще се адаптира към този болков синдром, доколко ще успее да си намери „други свои ефективни копинг стратегии, с които да функционира“.  Усложненията при ищцата идват и от самия й характер и личностнова структура, „тя е била доста психастенен човек, т.е. подчиняема плаха“, винаги спазваща реда, принципите, внимателна, не е настъпателна,  и този инцидент тя го преживява дълбоко, „той  я е извел от нейните особености и тя не знае какво да прави“. Установения болков синдром води и до психическото й натоварване.

Съгласно показанията на св. Н.А.Х., съпруг на ищцата и св. А. Н.А.- неин син, освен болките и страданията, ищцата е изпаднала в силен стрес, безпокойства и притеснения от невъзможността да се самообслужва (през близо двете седмици в болницата от сутринта до вечерта съпругът й се грижел за нея за всичко, давал й вода със сламка, хранел я, наел жена за смяна памперсите; след изписването й от болницата- у дома 4 месеца била на легло, на грижите на съпруга си; последвала втора операция в гр. Варна м.април 2020 г., отново на легло 15-20 дни,  едва след което започнала да ходи с проходилка, постепенно се научила да се справя и сама до тоалетната, да се къпе, от м. 10.20 г.- да стъпва със счупения крак, чак на втората година започнала сама да се качва по стъпалата „с една бастунка“), от чувството, че е в тежест на другите, невъзможността да се грижи за семейството и внуците си както преди, за елементарните домакински задължения, за градинската работа, както и невъзможността да помага на съпруга си в бизнеса му по отглеждането на пчели – основен доход на семейството. Дори и толкова време след катастрофата, не може да кляка; макар вече да сяда на стол, не може да си свие крака; като готви се налага често да си почива, прехвърля тежестта на здравия кръг, оплаква се от болки в кръста, според св. А. Н.А.е направила три хипертонични кризи, каквито преди ПТП-то не е получавала, макар да е имала оплаквания от високо кръвно, за което е пиела медикаменти. Станала е по-тъжна и чувствителна към състоянието си.  Вещото лице-клиничен психолог, след извършеното обследване, подробно отразено в експертизата, също е установило, че е налице връзка между преживяната психическа травма, каквато е за нея катастрофата и появата на кризи - вдига високо кръвно, повръща, като такива проявления не е имало преди ПТП. За тези кризи разказва и св. А. - син на К., като той потвърждава, че преди ПТП тя не е имала такива проявления. Вещото лице дава професионалното обяснение, че тя прави панически кризи и че персистира състоянието на непреодоляна травма.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен иск  с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД – обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ (“Пряк иск на увреденото лице“): увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.

По силата на договора за застраховка „ГО“ застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на моторни превозни средства, за които отговарят съобразно българското законодателство.

Налице са кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД /деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите/, наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ (обстоятелство, прието за безспорно по делото), настъпването на застрахователно събитие в срока на действие на договора, като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, претърпени неимуществени и имуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетения, които вреди са в резултат на виновното поведение на застрахования водач, отправено писмена застрахователна претенция от увреденото лице до застрахователя по чл. 380 от КЗ, изтичане на тримесечния  рекламационен срок от депозиране на претенцията по чл. 380 от КЗ, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявените главни искове се явяват доказани по основание.

По отношение размера на дължимото обезщетение за претендираните неимуществени вреди:

В случая основните спорни въпроси са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и с наличието или не на съпричиняване на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Според установената съдебна практика съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност, степен на възстановяване, прогноза на отшумяване на уврежданията и др. Наред с тези обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.

Предвид фактическата установеност по делото и горните критерии, съдът съобразява по отношение на ищцата възрастта й, видът, характерът и тежестта на получените травматични увреждания, продължителността на лечението, степента на възстановяване към настоящия момент и остатъчните явления, за които свидетелстват вещите лице-ортопед и клиничен психолог, като отчита здравословното й и психично състояние преди катастрофата. Следва да бъдат съобразени и преживените от нея болки, страхове и притеснения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на ПТП / решение № 25/17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г., решение № 95/2009 г. на ВКС по т.д. № 355/2009г., първо т.о и др./ - МРЗ от 560 лева към датата на процесното ПТП и лимит на отговорността на застрахователя по застраховка „ГО“ от 10 000 000лв.

Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства. На обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост" не е абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“ каквито са „характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“. В горния смисъл е и практиката на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.

Предвид констатациите, разясненията и заключенията на двете експертизи- СМЕ и психологичната, както и от показанията на двамата свидетели, се установява по безспорен начин претърпените и търпени и понастоящем физически и психични болки, неудобства и преживявания, сравнително дългия период и оперативни интервенции, промяната във физическото и психично състояние на ищцата, в сравнение с времето преди катастрофата. Съдът кредитира и дава вяра на показанията на свидетелите – съпруг и син на ищцата, отчитайки евентуалната им заинтересованост, при съобразяване с разпоредбата на чл. 172 ГПК, ценейки ги с всички други доказателства- писмени и гласни, с които те кореспондират, още повече, че св. Н. Х., неин съпруг, е непосредствен свидетел на всички преживявания на ищцата, има ежедневни непосредствени впечатления от състоянието й преди и след произшествието. Пред очите и с помощта на съпруга си, отчасти и на сина си, ищцата е преминала през първоначалните месеци на обездвижване, на свикване и нагаждане към физическите болки и неудобствата от скъсяването на десния крайник, натоварващ другия крак, кръста, на преодоляване на нетипичната за тази „лека, пъргава жена“ (обгрижваща цялата къща, градината, в помощ на съпруга в отглеждането на пчели, грижи за децата и внуците, при идването им на гости) необходимост от ежедневна помощ от околните, и най-вече от съпруга й, за елементарни физически нужди, в домакинството, в придвижването й, дори и сега две години след катастрофата същата не е в състояние да върши всички дейности , които преди е вършила, съответно – ги върши по-трудно, по-бавно и не на последно място в психичното й състояние – тази физическа промяна я е травмирала и психически, изпада в депресивни състояния.: „Сега, след катастрофата, ми вика: Аз така ли бях преди катастрофата и почва да плаче“ (св. Н. Х.); „Не е същият човек…Сега е много по-тъжна. Това го виждам в нейния поглед, когато всяка седмица се прибираме…и просто постоянно си повтаря, че тази катастрофа е променила живота й в негативна посока“ (св. А. А.);

 Претърпяното ПТП и причинените травми пребръщат живота на една спокойна, изключително работна и подредена жена, като, според приетата СМЕ, предвид скъсяване на десния крак с 4 см, увреждането на коляното и настоящото му състояние (скъсани са и четирите връзки, обуславящо тоталната му нестабилност) пълно възстановяване е невъзможно, евентуална последваща оперативна намеса е „деликатна операция“, криеща рискове с неясен прогнозен резултат. Освен това скъсяването на крака, нестабилността на коляното, куцащата походка влияят на ставите, които се натоварват по неправилен начин, и определено са фактори за обостряне на остеохондрозата и спондилоартрозата, за чието наличие преди ПТП-то вещото лице само предполага, с оглед възрастта на ищцата, при липсата на доказателства за предишни такива оплаквания. Установените депресивни състояния, в които ищцата изпада след ТПТ-то, вещото лице-клиничен психолог обяснява с болковия синдром, без да може да даде отговор дали те ще отшумят, предвид и характеровите особености на ищцата.

При тези обстоятелства, стойността на претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и други негативни изживявания, предвид вида, естеството, характера и степента им, установени от вещите лице и свидетелите, съдът определя в размер на 70 000 лв., съобразно изискванията на чл. 52 от ЗЗД, като намира, че не са налице предпоставките по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на обезщетението, тъй като  остана недоказано релевираното от ответника и третото лице помагач възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, вследствие непоставен предпазен колан.

При определяне на този размер на възмездяване на неимуществените вреди (определен в по-нисък размер от претендирания) съдът съобрази и следното: В исковата молба ищцата не е въвеждала като последица от ПТП изпадане в безсъзнание, такива уточнения не са правени и в допълнителната искова молба, но освен това подобно състояние не беше и установено, предвид поясненията на вещото лице д-р Х. в тази насока, както и фактът, че посоченото от съпруга на ищеца, че като я видял в микробуса „нито се движеше, нито се надигна“ не може  да бъде безспорно определено като „изпадане в безсъзнание“ като медицинско понятие. Ищцата е потърсила един единствен път помощ от лекар-психиатър (преглед на 01.10.2020 г.- л.19), с поставена диагноза „постравматично стресово устройство“, предписана терапия „Deanхit“ по схема 1-0-1, за чийто прием е споделила пред в.л. А., че е изпила само една опаковка (?), като данни за друга търсена помощ за справяне с тези депресивни състояния, по делото ищцата не е ангажирала. Не са ангажирани и доказателства за това ищцата, с цел облекчаване на състоянието си и компенсация на скъсяването на десния крак да ползва предписаните й ортопедични обувки (м. юни и  м август 2020 г. - л. 17-18).  

Относно размера на иска за имуществени вреди:

Извършените разходи, съгласно представените от ищцата медицинска документация и платежни документи, са необходими и целесъобразни за лечебния и възстановителен период, и изцяло изразходвани във връзка с лечението на травмите, причинени от процесното ПТП. От събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетото заключение на СМЕ се установява наличието на пряка причинно-следствена връзка между претърпяното увреждане и направените разходи за закупуването на въпросния имплант (заключваща плака за бедро), в размер на претендирания 1 400 лв., като с оглед необходимостта от специални познания съдът изцяло се съобразява с констатациите и изводите на д-р Х., че този разход е относим към лечението на ищцата и е бил необходим за извършването му, обуславящо уважаването на иска в пълен размер.

По възражението за съпричиняване – с правно осн. 51, ал. 2 от ЗЗД:

Съгласно задължителната съдебна практика на касационната инстанция,  обективирани съответно в т.7 на ППВС № 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на ОСГК на ВС, в ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, както и и формираната по реда на чл. 290 и сл. от ГПК казуална практика в решения на различни състави на ВКС: решение № 206/12.03.2009 г. по т.д.№ 35/2009 г., ІІ т.о.; решение № 54/22.05. 2012 г., по т.д.№ 316 / 2011 г. на ІІ т.о.; № 165/26.10.2010 г. по т. д.№ 93/2010 г.; решение № 169/28.02.2012 г. по т.д.№ 762/2010 г., ІІ т.о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т.д.№ 623/2011 г., ІІ т.о.; решение № 18/17.09.18 г. по гр.д.№ 60304/16, ІV г.о., решение № 76/22.06.2020 г. по т.д. № 771/2019г., ІІ т.о. и др., решение № 173/01.12.2021 г. по Втд № 352/ 2021 г. на Апелативен съд- Варна и др. съдилища), за да е налице съпричиняване на вредата е необходимо да бъде установена пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога това му поведение трябва да е противоправно и да води до настъпване, или да улеснява настъпването на вредоносния резултат, т.е. в някаква степен да го обуславя. Затова и винаги е необходимо да бъде направено разграничение между приноса на пострадалия за възникване на съответното ПТП, като правно значим факт, изискващ приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и допринасяне за настъпване на вредата спрямо самия него, факт, също изискващ приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД. С оглед тези разяснения, за да е налице принос на увредения към настъпване на увреждането е необходимо извършеното от последния действие, респ. въздържането от такова, не само да нарушава предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но в своята конкретика да се намира в пряка причинна връзка с вредата, т.е. тя да е негово следствие.

В случая, безспорно е установено, че ищцата е била без поставен предпазен колан – както от двете експертизи (САТЕ и СМЕ), така и от признанията на ищцата, съдържащо се в показанията й в качеството на свидетел по ДП № 467/2019 г. на РУ-Попово в протокола за разпит от 11.02.2020 г. (л. 149- 151), приобщен към доказателствения материал (л. 293), където ищцата изрично е заявила: „Седнах на първата седалка, вдясно до вратата. Тази седалка е единична. Колан не съм слагала. Не съм и търсила да слагам, нямам навик в автобуса да слагам колан“. В същото време обаче възражението, че поради непоставения колан е налице съпричиняване от страна на ищцата във вредоносния резултат, направено от страна и на двамата застрахователи (в чиято тежест е установяването му) остана недоказано. Самото доказване следва да е по реда на пълното и главно доказване. При внимателния разпит и допълнителни разяснения на вещите лица в с.з. д-р Сл. Х. и инж. М. Х., се установи, че въпросният колан е двуточков (вж. и показанията на св. С.Р.) и дори да е работещ (при съмненията затова, съгласно събраните доказателства), съответно и правилно поставен, предвид установения механизъм на травмиране и силата на удара, предвид сколостта на двете МПС-та и липсата на предприети маневри по спиране/намаляване на скоростта, поставеният колан не пречи да се движи колянната става (инж. М. Х.), а на въпроса дали двуточков колан може да предотврати удара вещото лице е категорично: „Категорично не може да предотврати", горната част на тялото и долните крайници свободно могат да се движат, двуточковият предпазен колан може да предотврати изпадането на пътника от седалката при удар на автомобила, но не и движението на горната и долната част на тялото, при което движение могат да се получат травми, поставеният колан има амплитуда от около 5 см., която позволява на тялото да се придвижи в посока напред, непосредствено след задействане на колана при удар, което още повече увеличава възможностите за нанасяне на травма и при поставен колан. Според поясненията и от в.л. д-р Сл.Х., с оглед мястото на поставяне на колана – само през кръста на пътника, поради което „не може изцяло да предотврати движението на крайниците“.

Изцяло бланкетно и неподкрепено с никакви доводи, още по-малко от доказателства, остана възражението на застрахователя „ОЗК-Застраховане“ за съпричиняване на увреждането, обусловено от поведение на ищцата, съзнателно решила да пътува в МПС, управлявано от нетрезвен водач, което по никакъв начин не беше установено по делото.

Предвид горното, съдът намира възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за неоснователно, при което исковете следва да бъдат уважени в горепосочените размери- 70 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 1400 лв.- за имуществени.

По акцесорното искане за присъждане на законна лихва, считано от 26.12.2019 г. – т.е. след изтичането на 7 дни от застрахователното събитие:

Не е спорно обстоятелството, че по реда на чл. 380 от КЗ, на 15.01.2020г., при ответника ЗД “Евроинс“ АД, като застраховател на л.автомобил „Мазда“, е заведена щета по постъпила извънсъдебна претенция от ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение, по която с уведомително писмо от 22.01.2020г. (л. 25) ответното дружество е поискало представянето на допълнителни документи, в това число банкови сметки и четливо копие на протокол за ПТП с пострадали лица и тъй като същите не са представени, на 15.04.2020 г. застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение (л. 53-54).

Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ във вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихви за забава по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция.

В случая, застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 15.01.2020 г. с предявяване на застрахователната претенция от ищцата, поради което лихва за забава следва да се присъди от тази дата.

Съдът намира за неоснователни възраженията на застрахователите относно по-късна началната дата, респ. недължимост. РРазпоредбата на чл. 380 ал.3 от КЗ освобождава длъжника от забавата само тогава, когато непосочването от увреденото лице на банкова сметка ***не. Само тогава, когато длъжникът е бил готов да изпълни неоказването на съдействие от кредитора поставя последния в забава, а безспорно в настоящия случай не е така - в отговор на отправената от ищцата застрахователна претенция, ответникът е поискал  представяне на допълнителни доказателства (л. 25). Чл. 496, ал. 3 от КЗ посочва хипотезите,  при които застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция от увреденото лице. Касае се за представяне на документи, удостоверяващи съществени обстоятелства във връзка с настъпването на застрахователното събитие. При липсата на такива, или тяхната недостатъчност, застрахователят може по силата на  чл. 496 ал.4 от КЗ да изиска допълнителни доказателства. Представянето на влязла в сила присъда или друг акт /предвид изброените от застрахователя), приключващ наказателното производство, не е документ, изискуем по чл. 498, ал.2 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 5 от КЗ не се допуска изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователна услуга не разполага, или не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или липсата на правна възможност за осигуряването им. В този смисъл представянето на посочените в писмото от 21.01.2020 г. към момента на заявяване на застрахователната претенция не е възможно, а изчакването й е свързано с опасност от погасяване на претенцията по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, т.е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за периода, с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице.( така и решение № 260056/12.04.21 г. по Вгрд. № 46/2021 г. на Апелативен съд-Варна).  Поради това съдът определи началния момент на законната лихва от датата на уведомяването на застрахователя, т.е. от 15.01.2020 г.

Предвид основателността на предявения главен иск, предявеният в условията на евентуалност иск срещу ЗАД“ОЗК-Общо застраховане“ АД не следва да бъде разглеждан.

По разноските: Страните са претендирали разноски. Представили са списъци по чл. 80 от ГПК.

Ищцата е представлявана безплатно от адвокат, на когото се дължи възнаграждение съобразно резултата по делото, в размерите съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2014 за размера на адвокатските възнаграждения – по т. 2 по иска за имуществени вреди, и по т. 4 - по иска за неимуществени вреди, с ДДС, предвид представените доказателства за регистрация по ДДС. Предвид уважаването на претенцията за имуществени вреди изцяло, дължимото адв.възн. е 393,60 лв., с ДДС. Съобразно уважената част от иска за неимуществени вреди (77.78%) дължимото адв.възнаграждение е 2 454,74 лв.,с ДДС, които следва да бъдат заплатени от ответника по главния иск на адв. П.К., както и д.такса по сметка на ОСТ върху размера на уважените искови претенции, съответно: 56 лв. и 2800 лв., общо 2 856.00 лв., и разноски за допуснатите три експертизи, заплатени частично от бюджета – в размер на общо 389,68 лв., съобразно уважената част от иска.

Ищцата е освободена от заплащането на д.такси и разноски към съда, но не и от разноските, сторени и заплатени от ответника - съобразно уважената част от иска.

Ответникът „Евроинс“ АД има право на разноски съобразно отхвърлената част на така предявения иск за неимуществени вреди (22.22%). Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв., поради което ответникът има право на разноски в размер 77.77 лв. юрисконсултско възнаграждение. Отделно ответникът е направил разноски за депозит за възнаграждения за вещи лица в размер на 150 лв. (за СМЕ), като съобразно отхвърлената част от иска има право да му се присъди сумата от 33.33 лв., или общо дължими на ответника разноски – 111.10 лв.

На третото лице-помагач разноски не се присъждат – чл. 78, ал. 10 ГПК.

По изложените съображения, съдът

 

Р        Е       Ш        И   :

 

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество  Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.Х., ЕГН ********** ***, действаща чрез адв. П.К., САК, адрес ***, офис 10, сумата 70 000 лева (седемдесет хиляди лева) - представляваща застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания и други негативни физически и психични изживявания, както и  сумата  1 400 лева (хиляда и четиристотин лева) – представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди (разходи за импланти), които вреди са настъпили в резултат на ПТП от 19.12.2019 г. 15.10.2020  г., около 13.40 ч., на път III 2002, км. 32+764, на стеснен участък от пътя /мост/, при сблъсък на л.а. „Мазда 626“ с per. № Т 7958 КТ, управляван от м.М.м. и микробус „Фолксваген Крафтер“ с peг. № Т 9013 ТН, управляван от С.Я.Р., по вина на водач със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, учредена с полица № 07119002563464 за лек автомобил марка „Мазда" peг. № Т7958КТ със срок на покритие от 05.09.2019 г. до 04.09.2020 г, издадена от „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.01.2020 г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ , като

 ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди до пълния му предявен размер от 90 000 лева (деветдесет хиляди лева), както и претенцията по чл. 86, ал.1 от ЗЗД върху главниците от 70 000 лв. и от 1400 лв. за периода от 26.12.2019 г. до 14.01.2020 г., като  НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, да заплати на адв. П.К. от Софийска адвокатска колегия, идентификационен номер по ДДС: BG123526882, адвокатско възнаграждение в размер на 2 848.34 лв., с ДДС, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.   

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Търговище сумата 2 856 лева- държавна такса и сумата  389,68 лева, изплатени от бюджета на съда за експертизи, на осн. чл. 78, ал. 6 от ТЗ.

ОСЪЖДА К.Д.Х., ЕГН ********** ***, действаща чрез адв. П.К., САК, адрес ***, офис 10, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, направените разноски в производството в размер на 111.10 лева, съобразно отхвърлената част на иска за неимуществени вреди, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на третото лице помагач на ответника - ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* за присъждане на разноски, съгласно чл. 78, ал. 10 от ГПК.

Решението е постановено с участието на трето лице-помагач ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,  и има установително действие в отношенията между това лице и страната, която го е привлякла - ЗД „ЕВРОИНС“ АД, на осн. чл. 223, ал. 2 от ГПК.

Решението има установително действие в отношенията на третото лице ЗАД “ОЗК“-Застраховане“АД, гр.София и насрещната страна К.Д.Х., ЕГН **********, на осн.чл. 223, ал. 1 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :