Решение по дело №1490/2017 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е    № 632

гр. С., 14.07.2017 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдията  гражданско дело № 1490 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 1, ал.1, т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

В исковата молба ищецът Д.М.М. твърди, че му предстои пенсиониране, във връзка с което е започнал да събира трудовия си стаж. Съгласно трудовата му книжка е следвало да представи съответните удостоверения за стажа си, придобит като монтажник и шофьор, работейки на трудов договор в АПК „Г. Д.” - гр. К., общ. С.. Установил е, че съответните ведомости са предаден в ТП - НОИ - гр.С., но в тези ведомости липсват данни за периода: 29.04.1982 г. - 30.04. 1982 г., за 01.07.1983 г. - 31.07.1983 г. и за периода от 01.01.1984 г. до 23.02.1985 г. Видно от трудовата книжка стр. 10-11 и стр. 12-13 през периода 29.04.1982 г. - 30.04.1982 г., за 01.07.1983 г.- 31.07.1983 г. и за периода от 01.01.1984 г. до 23.02.1985 г. същият е работил като монтажник и шофьор в АПК „Г.Д.” - гр. К., общ. С. и това е отразено в трудовата му книжка. От РУ „СО” - гр. С. му е издадено Удостоверение № 5506-19-455#1/21.03.2017 г., че в приетите от тях разплащателни ведомости от АПК „Г.Д.” – гр. К., общ. С., за посочения период липсват данни за неговия трудов стаж.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че през периода 29.04.1982 г. - 30.04.1982 г., 01.07.1983 г. - 31.07.1983 г. и от 01.01.1984 г. до 23.02.1985 г. ищецът Д.М.М. е работил като монтажник и шофьор, работейки на трудов договор в АПК „Г.Д.” - гр. К., общ. С. и който период следва да му се признае за трудов и осигурителен стаж, за да му послужи при пенсионирането му и да му се издаде съответния образец. Претендира и за съдебно-деловодните разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран от ответника, в който се твърди, че искът макар и допустим, се явява неоснователен. Съгласно чл.5 от  ЗУТОССР, за да се пристъпи към установяване на трудовия стаж, е необходимо ищецът да представи удостоверение, че разплащателните ведомости на осигурителя за процесния период са загубени или унищожени, а когато осигурителят е прекратил дейността си без да има правоприемник и ведомостите и книжата му са иззети по реда па инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5. ал. 13 от  Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение от съответното териториално поделение па Националния осигурителен институт, че в приетите за съхранение ведомости липсват писмени данни за претендирания стаж. От приложеното от ищеца удостоверение обр. УП-17А с изх. № 5506-19-455#1/21.03.2017 г. е видно, че разплащателните ведомости и трудовоправните документи на АПК „Г.Д.” гр. К. са приети за съхранение в ТП  на НОИ С., но липсват данни за лицето за процесните периоди. Това вписване в издаденото удостоверение съгласно разпоредбата на чл.5. ал.2  ЗУТОССР от своя стана е процесуална предпоставка за допустимостта на иска.

В с.з. ищецът, редовно призован се явява лично и с представител по пълномощие, като поддържа исковата претенция.

Ответникът ТП на НОИ, гр. С., редовно призован, не изпраща представител. Изразява становище, ако допуснатите свидетели потвърдят твърденията на ищеца, че за процесния период е работил на длъжностите "монтажник" и "шофьор" искът да бъде уважен.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

От приложеното по делото Удостоверение № 5506-19-455#1/21.03.2017 г., издадено от ТП на НОИ, гр. С. се установява, че разплащателните ведомости на АПК "Г.Д.", гр. К. са приети от ТП на НОИ /сектор ОА/, гр. С. с приемо-предавателен протокол № 100-19/13.04.2007 г., но в тях липсват данни за Д.М.М. за периодите: 29.04.1982 г. - 30.04.1982 г.; 01.07.1983 г. - 31.07.1983 г. и 01.01.1984 г. - 23.02.1985 г.

По делото е приложено заверено копие от трудова книжка № 2294а на Д.М.М., страници 10,11, 12 и 13, от която се установява, че в периода от 29.04. 1982 г. до 30.04.1982 г. и от 01.07.1983 г. до 31.07.1983 г.  е работил в АПК "Г.Д.", гр. К. на длъжност „монтажник”, а в периода от 01.01.1984 г. до 23.02.1985 г. е работил в АПК "Г.Д.", гр. К.на длъжност "шофьор". В съдебно заседание съдът извърши констатация по оригинал на същата трудова книжка и констатира идентичност.

От представеното с исковата молба удостоверение от ТП на НОИ, гр. С., изх. № ОА-285 # 2/11.02.2015 г. се установява, че за периода 29.04.1982 г. - 23.02.1985 г. на Д.М.М. не може да се издаде УП 13 от АПК "Г.Д.", гр. К., тъй като липсва информация за периодите м.04.1982 г.; м. 07.1983 г.; 01.01.1984 г. - 23.02.1985 г. в документите удостоверяващи осигурителен стаж и доход, намиращи се в ТП на НОИ /архивохранилището на ТП на НОИ/, гр. С..

От представеното с исковата молба удостоверение от ТП на НОИ, гр. С., изх. № 285 # 1/10.02.2015 г. се установява, че за периода 01.05.1982 г. - 31.12.1983 г. Д.М.М. е работил в АПК "Г.Д.", гр. К., с общ трудов стаж 1 година, 4 месеца и 29 дни. В разплащателните ведомости на АПК "Г.Д.", гр. К., приети в сектор "ОА" за м. 04.1982 г.; м. 07.1983 г. и периода 01.01.1984 г. - 23.02.1985 г. липсва информация за лицето.

По исковете за установяване на трудов стаж свидетелски показания се допускат само при наличност на писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и изхождат от учреждението, предприятието или организацията, където е работил ищецът, или от друго държавно учреждение, предприятие, ТКЗС или организация. От представеното с исковата молба заверено копие на трудова книжка на И.И.М. е видно, че е работил в АПК "Г.Д.", гр. К. на длъжност „монтьор” за периода от 20.12.1978 г. до 20.12.1985 г. Видно от представеното с исковата молба заверено копие на трудова книжка на М.И.Н. е, че е работил в АПК "Г.Д.", гр. К. на различни длъжности за периода от 02.09.1979 г. до 16.10.1992 г.

В съдебно заседание съдът извърши констатации по оригиналите на трудовите книжки на свидетелите И.М.и М.Н. и констатира идентичност.

От показанията на свидетеля И.М., без родство със страните по делото, се установява, че с ищеца са работили в АПК "Г.Д.", гр. К. от 1979 г. до 1985 г. като монтажници. През 1982-1983 г. ищецът се преместил на друга длъжност, но останал на работа в същото предприятие. Работили на ненормиран работен ден, като често надвишавали 8 часа дневно. Били назначени на работа с трудови договори.

От показанията на свид. М.Н. се установява, че познавал  ищеца от дете. В АПК, К. свидетелят бил започнал работа  през 1969 г., а ищецът дошъл в предприятието, в транспортната бригада като "шофьор" през 1984-1985 година. Работели на ненормиран работен ден. Ищецът напуснал работа в края на 1985 година.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви помежду си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим, а с оглед на събраните по делото доказателства е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж са предявени в съответствие с нормите на чл.3 от ЗУТОССР – пред районния съд срещу съответното Териториално поделение на Националния осигурителен институт. Работодателят АПК "Г.Д.", гр. К., е предал ведомостите и книжата си в ТП на НОИ, гр. С., но в тях липсват данни за ищеца за периодите 29.04.1982 г. - 30.04.1982 г.; 01.07.1983 г. - 31.07.1983 г. и 01.01.1984 г. - 23.02.1985 г. Налице са условията на чл.5 (2) от ЗУТОССР  за допустимост на иска - Когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена на основание чл. 5, ал. 14 КСО, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.  В настоящия случай е представено такова удостоверение от ТП на НОИ, гр. С., № 5506-19-455#1/21.03.2017 г., издадено от ТП на НОИ, гр. С. се установява, че разплащателните ведомости на АПК "Г.Д.", гр. К. са приети от ТП на НОИ /сектор ОА/, гр. С. с приемо-предавателен протокол № 100-19/13.04.2007 г., но в тях липсват данни за Д.М.М. за периодите: 29.04.1982 г. - 30.04.1982 г.; 01.07.1983 г. - 31.07.1983 г. и 01.01.1984 г. - 23.02.1985 г.

Съдът приема за доказано, че ищецът е полагал труд в АПК "Г.Д.", гр. К., община С. като „монтажник", на ненормиран работен ден, за периодите от 29.04. 1982 г. до 30.04.1982 г. и от 01.07.1983 г. до 31.07.1983 г., и като "шофьор" за периода от 01.01.1984 г. до 23.02.1985 г., на пълен работен ден и заплата 135 лева, за които следва да му се зачете трудов и осигурителен стаж в това предприятие и това е така по следните съображения:

Видно от приетото по делото като доказателство копие на трудова книжка № 2294а, издадена на името на ищеца в периода от 29.04.1982 г. до 12.09.1983 г. е работил в АПК "Г.Д.", гр. К., на длъжност „монтажник” по определени норми и за периода от 12.09.1983 г. до 23.02.1985 г. на длъжност "шофьор" с основна заплата 135 лева. От показанията на разпитаните свидетели се установи, че в процесните периоди те са били колеги на ищеца в АПК "Г.Д.", гр. К., работили на ненормиран работен ден, като често полагали и извънреден труд.

 От представените и приети като доказателства от съда трудови книжки на свидетелите се установи, че в процесните периоди те са работили в АПК "Г.Д.", гр. К.  

Ответникът ТП на НОИ, гр. С. не следва да заплаща разноски на ищеца, доколкото като държавен орган по силата на този специален закон е ответник по исковете за установяване на трудов стаж и неговата процесуална легитимация е във връзка именно с възложената му по закон компетентност. В случая предявяването на иска с оглед постигането на целения от ищеца резултат е независимо от поведението на този ответник /в този см. Р. № 254/20.01.2014г. по гр.д. № 1413/2012г.  ІІІ г.д. ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

 

Водим от горното съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ, гр. С., с адрес на управление гр. С., бул. „С.К.” № 10, представлявано от С.Р. - Директор, че Д.М.М., ЕГН: ********** ***, за периодите от 29.04. 1982 г. до 30.04.1982 г. и от 01.07.1983 г. до 31.07.1983 г. включително е работил на длъжност „монтажник”, на "ненормиран работен ден" и за периода от 01.01.1984 г. до 23.02.1985 г. включително е работил на длъжност "шофьор" на пълен работен ден и заплата 135 лева в АПК "Г.Д.", гр. К., община С., като тези периоди се ЗАЧИТАТ за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране.

 

Решението може да бъде обжалвано пред С.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: