Решение по дело №896/2018 на Районен съд - Раднево

Р Е Ш Е Н И Е

номер 54 12.06.2020 година град Раднево

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански състав

На двадесет и осми май 2020 година

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

при участието на секретаря Росица Д., като разгледа докладваното от съдия Цветанов, гражданско дело номер 896 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането й, съединен с възражение по чл. 30 ЗН.

Производството е образувано по искова молба на С.Х.Ж. и Р.Х. М., чрез адв. И., срещу Д.Т.Г. и М.Т.Д., с която се предявява иск за делба. Ищците твърдят, че с ответниците са наследници по закон на Х.И.Я./за ищците баща, за ответниците дядо/ и на В.Р.Я./за ищците майка, за ответниците баба/. Твърдят, че след смъртта си оставили за законни наследници трите си дъщери С.Х.Ж., Р.Х. М. и И.Х.Ж., последната починала на 03.02.2018 г., и оставила за законни наследници съпруга си Т.Г.Ж., починал след това на 02.08.2018 г., и децата си ответниците Д.Т.Г. и М.Т.Д.. Твърди, че поради тази причина ищците наследяват по 2/6 ид.части от наследството на родителите си, а ответниците по 1/6 ид.части. Твърдят, че наследодателите им били собственици на следните недвижими имоти:

1. ПИ с идентификатор 72824.28.82, находящ се в с. Т., община Раднево, местност Маточините, с площ 24923 кв.м., ТПТ-земеделска, НТП-нива, 4та категория, номер по предходен план 028082, а съгласно съдебно-разделителен протокол по гр.д. № 493/2004 г. на РС-Раднево е нива с площ от 24,925 дка;

2. ПИ с идентификатор 72824.33.160, находящ се в с. Т., община Раднево, местност Адата, с площ 11006 кв.м., ТПТ-земеделска, НТП-нива, 4та категория, номер по предходен план 033160, а акт за собственост е нива с площ от 11,007 дка;

3. ПИ с идентификатор 72824.40.223, находящ се в с. Т., община Раднево, местност Адата, с площ 8503 кв.м., ТПТ-земеделска, НТП-нива, 4та категория, номер по предходен план 000223, а акт за собственост е нива с площ от 8,504 дка;

4. ПИ с идентификатор 72824.14.13, находящ се в с. Т., община Раднево, местност Калнъ дере, с площ 22998 кв.м., ТПТ-земеделска, НТП-нива, 4та категория, номер по предходен план 014013, а съгласно съдебно-разделителен протокол по гр.д. № 130/2003 г. на РС-Раднево е нива с площ от 23 дка;

5. ПИ с идентификатор 72824.12.30, находящ се в с. Т., община Раднево, местност Червенака, с площ 14497 кв.м., ТПТ-земеделска, НТП-нива, 4та категория, номер по предходен план 012030, а съгласно съдебно-разделителен протокол по гр.д. № 130/2003 г. на РС-Раднево е нива с площ от 14,499 дка;

6. ПИ с идентификатор 72824.37.80, находящ се в с. Т., община Раднево, местност Горен комсал, с площ 12998 кв.м., ТПТ-земеделска, НТП-нива, 4та категория, номер по предходен план 037080, а акт за собственост е нива с площ от 13 дка.

Твърдят, че общата данъчна оценка на нивите е в размер на 12093,40 лв. Тъй като не могли да се поделят извънсъдебно искат от съда да постанови решение, с което да допусне до делба имотите при квоти за ищците по 2/6 ид.части и за ответниците 1/6 ид.части.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Д.Т.Г., чрез адв. Д., в който взема становище за допустимост и за частична основателност на иска. Твърди, че имотите са останали в наследството от двама различни наследодатели. Твърди, че приживе наследодателката В.Р.Я.е съставила саморъчно завещание от 06.03.2014 г., пазено в нотариалната кантора на нотариус Галя Дачева и обявено на 31.01.2018 г., с което е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на него, което касае имотите под № 4 и 5 от исковата молба. Твърди, че завещателните разпореждания не могат да накърняват запазената част от наследството на ищците, които са деца на В.Р.Я.и чиято запазена част е 2/3 от наследството. Твърди, че по този начин от имотите под № 4 и 5 той следва да получи 1/3 части от наследството на В.Р., а другите 2/3 части да бъдат поделени между съделителите. Твърди, че квотите са както следва: за Д.Г. – 8/18 ид.части, за М.Д. – 2/18 ид.части, за Р.М. и С.Ж. по 4/18 ид.части. Твърди, че другите имоти № 1, 2, 3 и 6 следва да се поделят както следва: за Д.Г. – 3/18 ид.части, за М.Д. – 3/18 ид.части, за Р.М. и С.Ж. по 6/18 ид.части.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника М.Т.Д., чрез адв. Ж., в който взема становище за допустимост и за основателност на иска.

В първото по делото открито съдебно заседание на 30.01.2020 г. ответникът Д.Т.Г., чрез адв. Д., е представил по делото писмена молба с искане да бъдат включени в делбената маса два недвижими имота - ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ 630 кв.м., представляващо УПИ II-196 в кв. 11, находящо се в с. Т., обл. Стара Загора, и ДВОРНО МЯСТО с площ от 3 404 кв.м., представляващо УПИ XII-142 в кв. 25, ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, две стопански постройки и навес, находящо се в с. Т., обл. Стара Загора.

С протоколно определение от 30.01.2020 г. на основание чл. 342 ГПК във вр. чл. 341, ал. 2 ГПК в делбената маса са включени заявените от ответника Д.Т.Г. недвижими имоти, а именно: ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ 630 кв.м., представляващо УПИ II-196 в кв. 11, находящо се в с. Т., обл. Стара Загора, и ДВОРНО МЯСТО с площ от 3 404 кв.м., представляващо УПИ XII-142 в кв. 25, ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, две стопански постройки и навес, находящо се в с. Т., обл. Стара Загора.

В първото по делото открито съдебно заседание на 30.01.2020 г. ищците С.Х.Ж. и Р.Х. М., чрез адв. И., оспорват автентичността на саморъчно завещание от 06.03.2014 г., оставено от В.Р. Я., което се явява и възражение по чл. 42, б. „б“ ЗН за неговата нищожност, и искат откриване на производство по чл. 193 ГПК за оспорването на неговата автентичност, като при условията на евентуалност, в случай да се установи завещанието като автентичен документ, искат да се допусне за разглеждане възражение по чл. 30 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане на В.Р.Я.и да се възстанови запазената част от наследството на ищците С.Х.Ж. и Р.Х. М..

С протоколно определение от 30.01.2020 г. е отрито производство по чл. 193 от ГПК за оспорване автентичността на представеното от ответника Д.Т.Г. саморъчно завещание от 06.03.2014 г., находящо се на лист 80 от делото.

С протоколно определение от 30.01.2020 г. е прието за съвместно разглеждане, заявеното от ищците С.Х.Ж. и Р.Х.М., при условията на евентуалност, в случай да се установи завещанието като автентичен документ, възражение по чл. 30 от ЗН за намаляване на завещателното разпореждане и съответно за възстановяване на запазената част на ищците от наследството, оставено от В.Р. Я..

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед направените доводи и възражения, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 011/27.03.2018 г. /л.6/ е видно, че лицето Х.И.Я.е починал на 19.11.2005 г. като женен и към онзи момент е оставил законни наследници съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН дъщерите си Р.Х.М., С.Х.Ж. и И.Х.Ж., и съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН преживялата си съпруга В.Р. Я., всички наследяващи равна част по ¼ от наследството на Х.И.Я..

Видно от удостоверение за наследници изх. № 22 от 10.08.2018 г. /л.7/ И.Х.Ж., дъщеря на общия наследодател Х.И.Я., е починала на 03.02.2018 г., като е оставила за законни наследници съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН децата си Д.Т.Г. и М.Т.Д. и преживелия си съпруг Т.Г.Ж., последният последващо починал на 02.08.2018 г. и оставил за законни наследници съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН децата си Д.Т.Г. и М.Т.Д., тоест делът на И.Х.Ж. е наследен директно в една част и в друга част индиректно като част от наследството на Т.Г.Ж. в техните законни наследници децата им Д.Т.Г. и М.Т.Д..

Видно от удостоверение за наследници изх. № 017 от 04.07.2018 г. /л.8/ наследник на И.Я.Н., починал на 14.04.1982 г. е неговият син Х.И.Я.и дъщеря му Р. И.Г..

По отношение на посочените в исковата молба недвижими имоти под № 1, № 2 и № 3:

От приетия като писмено доказателство протокол от съдебно заседание от 23.03.2006 г. по гр.д. № 493/2004 г. на РС-Раднево /л.11-12/ е видно, че е одобрена постигната съдебна спогодба, по силата на която в общ дял на В.Р. Я., Р.Х.М., С.Х.Ж. и И.Х.Ж. са поставени: 1. нива с площ от 24,925 дка, четвърта категория, в местността „МАТОЧИНИТЕ“, представляваща поземлен имот № 028082 /погрешно посочен като имот № 028080/ по плана село Т. /това е имот № 1 в исковата молба/, 2. нива с площ от 11,007 дка, четвърта категория, в местността „АДАТА“, представляваща поземлен имот № 033160 по плана село Т. /това е имот № 2 в исковата молба/, 3. нива с площ от 8,504 дка, четвърта категория, в местността „АДАТА“, представляваща поземлен имот № 00223 по плана село Т. /това е имот № 3 в исковата молба/. Делбата е била за ликвидиране на съсобственост, оставена от общи наследодатели И.Я.Н. и Х.И.Я.по повод възстановена собственост върху земеделски земи по реда на ЗСППЗ с решение № 103 от 22.11.1993 г. досежно делбения поземлен имот № 033160 с площ от 11,007 дка /л.15/, решение № 14-22 от 07.03.2002 г. досежно делбения поземлен имот № 000223 с площ от 8,504 дка /л.14/.

От приетата като писмено доказателство скица на поземлен имот № 15-622411 от 31.08.2018 г. /л.18/ е видно, че поземлен имот с идентификатор 72824.28.82 е с площ 24923 кв.м. и е поземлен имот № 028082 по предходния план /имот № 1 в исковата молба/. Видно от скицата собственик е бил И.Я.Н. въз основа на съдебно-разделителен протокол № 63, том III, рег. 1451 от 02.07.2007 г. на Служба по вписванията –Раднево, което напълно съответства на положения печат на първа страница на съдебния протокол /л.11/.

От приетата като писмено доказателство скица на поземлен имот № 15-622442 от 31.08.2018 г. /л.19/ е видно, че поземлен имот с идентификатор 72824.33.160 е с площ 11006 кв.м. и е поземлен имот № 033160 по предходния план /имот № 2 в исковата молба/.

От приетата като писмено доказателство скица на поземлен имот № 15-622502 от 31.08.2018 г. /л.21/ е видно, че поземлен имот с идентификатор 72824.40.223 е с площ 8503 кв.м. и е поземлен имот № 000223 по предходния план /имот № 3 в исковата молба/.

Към датата на възстановяване на земеделските имоти по реда на ЗСПЗЗ лицето Х.И.Я.не е починал и е придобил пряко собствеността въз основа на решенията на ПК, поради което спогодителните протоколи, в които се разделя земеделска земя, оставена в наследството на И.Я.Н. и на Х.И.Я.е годен титул за собственост. Тъй като трите деца на Х.И.Я.наследяват равни части заедно с преживялата му съпруга В.Р. Я., то същите са придобили по ¼ идеални части от въпросните 3 ниви, посочените в исковата молба недвижими имоти под № 1, № 2 и № 3.

Съответно след смъртта И.Х.Ж. и последващо на нейния преживял съпруг Т.Г.Ж., нейната ¼ идеални части от тези ниви са наследени поравно от техните законни наследници децата им Д.Т.Г. и М.Т.Д., които са придобили по 1/8 идеални части от трите ниви.

Съответно частта от ¼ идеални части, наследени от В.Р. Я., след нейната смърт са преминали в нейното наследство.

По отношение на посочените в исковата молба недвижими имоти под № 4 и № 5:

От приетия като писмено доказателство протокол от съдебно заседание от 21.04.2003 г. по гр.д. № 130/2003 г. на РС-Раднево /л.9-10/ е видно, че е одобрена постигната съдебна спогодба, по силата на която в дял на В.Р.Я.са поставени: нива с площ от 23 дка, четвърта категория, в местността „/не се чете/ ДЕРЕ“, представляваща поземлен имот № 014013 по плана село Т. /имот № 4 в исковата молба/, и нива с площ от 14,499 дка, четвърта категория, в местността „ЧЕРВЕНАКА“, представляваща поземлен имот № 012030 по плана на село Т. /имот № 5 в исковата молба/, получено като част от наследството на Ради Динев Колев, б.ж. на с. Т., починал на 03.12.1995 г., на които били възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи в землищата на с. Т. и с. Д.А. съгласно решение № № 096РС от 28.05.2001 г., решение № 097РС от 28.05.2001 г., решение № 094РС от 28.05.2001 г. и решение № 095РС от 28.05.2001 г.

От приетата като писмено доказателство скица на поземлен имот № 15-622500 от 31.08.2018 г. /л.17/ е видно, че поземлен имот с идентификатор 72824.14.13 е с площ 22998 кв.м. и е поземлен имот № 014013 по предходния план /имот № 4 в исковата молба/.

От приетата като писмено доказателство скица на поземлен имот № 15-622440 от 31.08.2018 г. /л.20/ е видно, че поземлен имот с идентификатор 72824.12.30 е с площ 14497 кв.м. и е поземлен имот № 012030 по предходния план /имот № 5 в исковата молба/.

От горното е видно, че въз основа на съдебната спогодба собственик на двете ниви е била В.Р. Я., като същите са останали в нейното наследство след смъртта ѝ.

По отношение на посочения в исковата молба недвижим имот под № 6:

Видно от приетото по делото като писмено доказателство решение № 103 от 22.11.1993 г. /л.16/, касаещо делбения поземлен имот № 037080 с площ от 13,000 дка /имот № 6 в исковата молба/, същият е възстановен в право на собственост на наследниците на Х.И.Я.. От приетата като писмено доказателство скица на поземлен имот № 15-622501 от 31.08.2018 г. /л.22/ е видно, че поземлен имот с идентификатор 72824.37.80 е с площ 12998 кв.м. и е поземлен имот № 037080 по предходния план /имот № 6 в исковата молба/.

Както се посочи по-горе наследници при равни части на Х.И.Я.са трите деца му деца Р.Х.М., С.Х.Ж. и И.Х.Ж., които наследяват равни части заедно с преживялата му съпруга В.Р. Я., като същите са придобили по ¼ идеални части от въпросната нива, посочена в исковата молба недвижим имот под № 6.

Съответно след смъртта И.Х.Ж. и последващо на нейния преживял съпруг Т.Г.Ж., нейната ¼ идеални части от тази нива са наследени поравно от техните законни наследници децата им Д.Т.Г. и М.Т.Д., които са придобили по 1/8 идеални части от нивата.

По отношение на недвижимия имот празно дворно място с площ 630 кв.м.:

По делото е приет като писмено доказателство нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 51, том I, н.д. № 112/1982 г. на съдия от РС-Раднево /л.112/, с който на основание чл. 483 ГПК /отм./ е призната В.Р.Я. за собственик по давностно владение, наследство и доброволна делба на празно дворно място от 630 кв.м., при граници: улица, С.Р.Т., С.Р.Д.и наследници на Д.Б., съставляващо парцел I-77 в квартал 32 по плана на село Т., с неуредени регулачни сметки.

Приета е скица № 276/20.05.2019 г. /л.113/, от която е видно, че УПИ II-196 с площ 696 кв.м. в кв. 11 по плана на село Т. съгласно заповед № 1200 от 23.09.1986 г., е собственост на наследници на В.Р.Я., собственик на основание нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 51, том I, н.д. № 112/1982 г. на съдия от РС-Раднево, предвиден за жилищно застрояване и образуван от имот планоснимачен номер 196 за УПИ II-196 с площ 671 кв.м. Съгласно удостоверение изх. № АБ-229/20.05.2019 г. /л.114/ УПИ II-196 в кв. 11 по плана на с. Т. е идентичен с УПИ I-77 в квартал 32 по плана на село Т., упоменат в нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 51, том I, н.д. № 112/1982 г. на съдия от РС-Раднево.

От горното е видно, че въз основа на съдебната спогодба собственик на празното дворно място е била В.Р. Я., като същата е останала в нейното наследство след смъртта ѝ.

По отношение на недвижимия имот застроено дворно място с площ от 3 404 кв.м. с постройките:

По делото са приети нотариален акт № 75, том I, рег. № 300, н.д. № 23/2020 г. на нотариус Галя Дачева /л.117/ и скица № 624/12.12.2019 г. /л.118/, видно от които на основание чл. 587, ал. 2 ГПК Р.Х.М., С.Х.Ж., Донко Т.Г. и М.Т.Д. са признати за съсобственици по наследство и давност на дворно място с площ от 3404 кв.м., представляващо УПИ ХII-142 в кв. 25 по плана на с. Т., ведно с построените в имота сгради: жилищна сграда, построена през 1954 г., със застроена площ от 59 кв.м., състояща се от първи етаж с две стаи и коридор и втори етаж с две стаи и коридор; лятна кухня, построена през 1954 г., със застроена площ от 19 кв.м.; стопанска сграда, построена през 1954 г., със застроена площ от 82 кв.м., стопанска сграда, построена през 1954 г., със застроена площ от 50 кв.м.; навес, построен през 1954 г., със застроена площ от 44 кв.м. и навес, построен през 1954 г., със застроена площ от 43 кв.м., търпими строежи съгласно чл. 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ, собственост на наследниците на Х.И.Я., при граници: изток – улица, УПИ ХI-195 и УПИ IХ-140, юг – УПИ VI-193, УПИ V-194, УПИ IV-224, запад – УПИ IV-224, УПИ XIV-143, УПИ III-145, север – УПИ IV-147, УПИ V-147 и УПИ VI-147. Съгласно удостоверение на основание параграф 127, ал. 1 ЗУТ изх. № АБ-27/14.01.2020 г. /л.119/ построените жилищна сграда, лятна кухня, 2 стопански сгради и 2 навеса са търпими строежи, не подлежат на премахване и забрана за ползване.

В самия нотариален акт от 2020 г. не е посочено в какви дялове е констатирана собствеността върху недвижимия имот и сградите в полза на отделните съсобственици. В скицата за имота е посочено, че същият е собственост на наследниците на Х.И.Я., поради което следва косвен извод, че имотът е придобит и се е водил на името на Х.И.Я.. Съпружеската имуществена общност (СИО), като вид бездялова съсобственост на съпрузите, е въведена като правен институт с нормите СК/1968 година (отм.). Поради това придобитият недвижим имот преди 1954 г. и построените в него сгради през 1954 г. са били еднолична собственост на Х.И.Я..

Съответно след смъртта И.Х.Ж. и последващо на нейния преживял съпруг Т.Г.Ж., нейната ¼ идеални части от този имот са наследени поравно от техните законни наследници децата им Д.Т.Г. и М.Т.Д., които са придобили по 1/8 идеални части от имота.

Относно саморъчното завещание от 06.03.2014 г.:

По делото е приет като писмено доказателство саморъчно завещание от 06.03.2014 г. /л.80/ от В.Р. Я., ЕГН **********, с което е завещала на Д.Т.Г., ЕГН **********, цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към датата на смъртта си, заради грижите, които е полагал за нея. Видно от протокол от 31.01.2018 г. за обявяване на саморъчно завещание /л.78/ и удостоверение /л.79/ на 31.01.2018 г. при нотариус Галя Дачева с район на действие РС-Раднево, се е явил лицето Д.Т.Г., който поискал обявяване на пазено в кантората на нотариуса саморъчно завещание от В.Р. Я., починала на 26.01.2018 г., с което е съгласно същото Д.Т.Г. е обявен за универсален наследник на наследството на В.Р. Я..

Ищците оспориха автентичността на това завещание, но видно от приетата по делото без възражения на страните съдебна-почеркова експертиза ръкописно изписаният текст и положеният подпис за завещател в саморъчното завещание от 06.03.2014 г. са изпълнени от В.Р. Я., ЕГН **********, с оглед на което се установява документът да е автентичен и поради това неуспешно проведено от ищците производството по чл. 193 ГПК за оспорване на автентичността на това завещание.

При преглед на завещанието съдът намира, че същото отговаря на изискванията на чл. 25 ЗН и не е в противоречие с изискванията на чл. 42 ЗН. Поради това съдът намира, че това завещание е породило правното си действие и въз основа на нещо като универсален наследник на оставеното от В.Р.Я.наследство се явява ответникът Д.Т.Г.. Съответно възражението на ищците за неавтентичност на завещанието като възражение за нищожност се явява неоснователно.

По отношение на възражението на ищците Р.Х.М. и С.Х.Ж. за възстановяване на запазената част от наследството от тяхната майка В.Р. Я., чрез намаляване на завещателното разпореждане от 06.03.2014 г.:

Възражението е направено под условие, в случай да се установи автентичност на саморъчното завещание от 06.03.0214 г., което се осъществи и следва да се разгледа възражението.

Възражението е допустимо за разглеждане в първата фаза на съдебната делба съгласно чл. 343 ГПК и следва да е направено до приключване на първото съдебно заседание (решение № 177/28.05.2011 г. по гр.д. № 844/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.), както е сторено в случая и съответно прието за разглеждане с изрично протоколно определение от 30.01.2020 г.

Със саморъчното завещание от 09.03.2014 г. /л.80/ В.Р. Я., ЕГН **********, е завещала на Д.Т.Г., ЕГН **********, цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към датата на смъртта си. Това завещание има характер на универсално завещание и придава качеството наследник на ответника Д.Т.Г. /чл. 16, ал. 1 ЗН/.

В.Р.Я.е починала на 26.01.2018 г. и е оставила като свои законни наследници дъщерите си Р.Х.М., С.Х.Ж. и И.Х.Ж. /починала след нея на 03.02.2018 г., поради което към датата на смъртта 26.01.2018 г. ответникът Д.Т.Г. не се явява от кръга законни наследници на В.Р.Я.съгласно правилата на чл. 5-чл. 9 ЗН/.

Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН когато наследодателят остави низходящи, той не може със завещателни разпореждания да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Тъй като В.Р.Я.е оставила като законни наследници своите три дъщери, то съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН тяхната запазена част от наследството на В.Р.Я.се равнява на дробна част – 2/3, съответно разполагаемата част съгласно чл. 28, ал. 2 ЗН е 1/3. С направеното завещателно разпореждане от 06.03.2014 г. неминуемо се накърнява запазената част на законните наследници, поради което за тях възниква правото по чл. 30, ал. 1 ЗН да искат възстановяване на запазената им част от наследството чрез намаляване на завещателното разпореждане до този размер, необходим за допълване на тяхната запазена част. В случая е налице универсално завещание, поради което не следва да се образува наследствена маса по реда на чл. 31 и сл. ЗН (виж решение № 580 от 02.08.2010 г. по гр.д. № 1315/2009 г. на ВКС, І г.о.). Не е необходимо и ищците Р.Х.М. и С.Х.Ж. да са приели наследството чрез опис, тъй като разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН намира приложение само в хипотези, при които наследодателят се е разпоредил приживе с конкретни имоти посредством дарение или завет, но не и в настоящата хипотеза, при която разпореждането е било извършено с универсално завещание (решение № 82 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 221/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 324/16.10.2012 г. по гр.д. № 654/2011 г. на ВКС, І г.о.).

Както се посочи в случая запазената част на наследниците на В.Р.Я.е 2/3, като законните ѝ наследници към датата на смъртта са трите ѝ дъщери. Заявено е възстановяване на запазена част от наследството само от две от дъщерите ѝ - ищците Р.Х.М. и С.Х.Ж., а поради това ще следва да се възстанови в тяхна полза само тяхната съответна част от запазената част. Така ще следва да се възстанови на Р.Х.М. и С.Х.Ж. по 2/9 части от запазената част от наследство на В.Р.Я./представляващи 1/3 части от 2/3 запазена част/. Останалите 5/9 части, равняващи се на 2/9 части невъзстановена запазена част и 3/9 части разполагаема част, са преминали в патримониума на наследника по завещанието Д.Т.Г..

Като заключение от всичко изложено по-горе следва извод, че процесните делбени имоти са съсобствени между страните както следва:

Общо по отношение на следните имоти:

Тези три ниви са наследени по ¼ ид.части /или по 18/72 ид.части/ от Р.Х.М., С.Х.Ж., И.Х.Ж. и В.Р. Я..

Частта на И.Х.Ж. от 18/72 ид.части, след смъртта ѝ на 03.02.2018 г., и последваща смърт на преживелия съпруг Т.Г.Ж., е наследена поравно от двете ѝ деца – от Д.Т.Г. в размер на 9/72 ид.части и от М.Т.Д. в размер на 9/72 ид.части.

От частта на В.Р.Я.от 18/72 ид.части, с оглед възстановената запазена част на Р.Х.М. и С.Х.Ж., равняващи се на по 2/9 запазена част от общо притежавани 18/72 ид.части (2/9 или 4/18 от 18 части са равни на 4 части от 18, тоест по 4/72), или по 4/72 ид.части за Р.Х.М. и С.Х.Ж.. Съответно останалата част на В.Р.Я.от 10/72 ид.части /след приспадане на 2 пъти по 4/72 ид.части/ остават за наследника по завещание Д.Т.Г..

Или като заключение Р.Х.М. притежава 22/72 ид.части /18 плюс 4/, С.Х.Ж. притежава 22/72 ид.части /18 плюс 4/, Д.Т.Г. притежава 19/72 ид.части /9 плюс 10/ и М.Т.Д. притежава 9/72 ид.части, при които квоти ще се допусне делбата.

Общо по отношение на следните имоти:

Едноличен собственик на тези два имота съгласно протокол от съдебно заседание от 21.04.2003 г. по гр.д. № 130/2003 г. на РС-Раднево /л.9-10/, с който е одобрена постигната съдебна спогодба, като същите са поставени в дял на В.Р. Я.. Същите са предмет на завещанието ѝ, което беше намалено с по 2/9 части за възстановяване на запазената част на всяка от двете ищци Р.Х.М. и С.Х.Ж..

Поради това от тези имоти на по 2/9 идеални части са собственици Р.Х.М. и С.Х.Ж., съответно останалите 5/9 идеални части са останали собственост на Д.Т.Г., при които квоти ще се допусне делбата.

Общо по отношение на следния имот:

Тази нива е наследена по ¼ ид.части /или по 18/72 ид.части/ от Р.Х.М., С.Х.Ж., И.Х.Ж. и В.Р. Я., като законни наследници на Х.И.Я., на който е възстановена собствеността с посоченото по-горе решение на ПК.

Общо по отношение на следния имот:

7. ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ 630 кв.м., представляващо УПИ II-196 в кв. 11, находящо се в с. Т., обл. Стара Загора.

С нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 51, том I, н.д. № 112/1982 г. на съдия от РС-Раднево /л.112/, на основание чл. 483 ГПК /отм./ е призната В.Р.Я. за собственик по давностно владение, наследство и доброволна делба на празното дворно място от 630 кв.м., тоест същото е предмет на завещателното разпореждане от 09.03.2014 г. /л.80/, което следва да се намали с по 2/9 части за възстановяване на запазената част на всяка от двете ищци Р.Х.М. и С.Х.Ж..

Поради това от този имот на по 2/9 идеални части са собственици Р.Х.М. и С.Х.Ж., съответно останалите 5/9 идеални части са останали собственост на Д.Т.Г., при които квоти ще се допусне делбата.

Общо по отношение на следния имот:

8. ДВОРНО МЯСТО с площ от 3 404 кв.м., представляващо УПИ XII-142 в кв. 25, ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, две стопански постройки и навес, находящо се в с. Т., обл. Стара Загора.

Както се посочи по-горе този имот е бил собственост на Х.И.Я., като с нотариален акт № 75, том I, рег. № 300, н.д. № 23/2020 г. на нотариус Галя Дачева /л.117/ са признати за съсобственици Р.Х.М., С.Х.Ж., Донко Т.Г. и М.Т.Д., без да е посочен делът на всеки един от тях. Поради това се са го придобили като наследници на Х.И.Я..

Наследници при равни части на Х.И.Я.са трите деца му деца Р.Х.М., С.Х.Ж. и И.Х.Ж., които наследяват равни части заедно с преживялата му съпруга В.Р. Я., като същите са придобили по ¼ идеални части /или по 18/72 ид.части/ от въпросния имот, към датата на откриване на наследството на Хубен Янков.

Относно държавната такса и разноските:

Ответникът Д.Т.Г. претендира разноски за служебно допусната съдебна-почеркова експертиза, по която е определено възнаграждение от 680 лв., и допусната във връзка с откритото производство по чл. 193 ГПК във връзка с оспорване на автентичността на завещанието, което не беше проведено успешно от ищците. Този въпрос касае оспорване на завещанието чрез възражение и стои извън делбата, поради което разноски се дължат в първата фаза на делбата. Принципът на разпределение на разноските е уреден в чл. 78 ГПК във вр. чл. 355 ГПК. В случая няма съединени искове, а налице открито производство по чл. 193 ГПК по искане на ищците във връзка с тяхно възражение за оспорване на завещанието. Действително ответникът Д.Г. се ползва от завещанието, но не той е оспорил същото и не той е поискал експертизата, независимо от разпределената доказателствена тежест по чл. 193, ал. 3 ГПК. Разноските на общо основание за експертизата следва да се поемат от този, чийто иск или възражение не е било успешно проведено. Поради това разноските за експертизата по повод неуспешно проведеното оспорване от ищците чрез възражение на автентичността на завещанието ще следва да се поемат от тях.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

НАМАЛЯВА, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, завещателното разпореждане, извършено от наследодателя В.Р. Я., ЕГН **********, починала на 26.01.2018 г., направено със саморъчно завещание от 06.03.2014 г., В ПОЛЗА на Д.Т.Г., ЕГН **********, с адрес ***, в размер на 4/9 /четири девети/, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на С.Х.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, от наследството на В.Р. Я., ЕГН **********, починала на 26.01.2018 г., в размер на 2/9 /две девети/ и ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Р.Х.М., ЕГН **********, с адрес ***, от наследството на В.Р. Я., ЕГН **********, починала на 26.01.2018 г., в размер на 2/9 /две девети/.

ОСЪЖДА С.Х.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Д.Т.Г., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 355 ГПК разноските за експертиза в размер на 340 лв. (триста и четиридесет лева).

ОСЪЖДА Р.Х.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Д.Т.Г., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 355 ГПК разноските за експертиза в размер на 340 лв. (триста и четиридесет лева).

ДОПУСКА извършването на съдебна делба между С.Х.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, Р.Х.М., ЕГН **********, с адрес ***, Д.Т.Г., ЕГН **********, с адрес ***, и М.Т.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на следните имоти и при следните дялове:

2. ПИ с идентификатор 72824.33.160, находящ се в с. Т., община Раднево, местност Адата, с площ 11006 кв.м., ТПТ-земеделска, НТП-нива, 4та категория, номер по предходен план 033160, а съгласно акт за собственост е нива с площ от 11,007 дка, при съседи: 72824.33.71, 72824.33.190, 72824.33.222 и 72824.33.150;

3. ПИ с идентификатор 72824.40.223, находящ се в с. Т., община Раднево, местност Адата, с площ 8503 кв.м., ТПТ-земеделска, НТП-нива, 4та категория, номер по предходен план 000223, а съгласно акт за собственост е нива с площ от 8,504 дка, при съседи: 72824.40.226, 72824.40.224, 72824.40.217, 72824.40.216, 72824.40.73,

при квоти:

- За С.Х.Ж. – 22/72 ид.части;

- За Р.Х.М. – 22/72 ид. части;

- За Д.Т.Г. – 19/72 ид.части;

- За М.Т.Д. – 9/72 ид.части;

при квоти:

- За С.Х.Ж. –2/9 ид.части;

- За Р.Х.М. – 2/9 ид. части;

- За Д.Т.Г. – 5/9 ид.части;

6. ПИ с идентификатор 72824.37.80, находящ се в с. Т., община Раднево, местност Горен комсал, с площ 12998 кв.м., ТПТ-земеделска, НТП-нива, 4та категория, номер по предходен план 037080, а съгласно акт за собственост е нива с площ от 13 дка, при съседи: 72824.37.110, 72824.37.100, 72824.37.70, 72824.10.61 и 72824.37.62,

при квоти:

- За С.Х.Ж. – 22/72 ид.части;

- За Р.Х.М. – 22/72 ид. части;

- За Д.Т.Г. – 19/72 ид.части;

- За М.Т.Д. – 9/72 ид.части;

7. Празно дворно място с площ 630 кв.м., представляващо УПИ II-196 в кв. 11, находящо се в с. Т., обл. Стара Загора, съгласно удостоверение изх. № АБ-229/20.05.2019 г. е идентичен с УПИ I-77 в квартал 32 по плана на село Т., упоменат в нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 51, том I, н.д. № 112/1982 г. на съдия от РС-Раднево, при граници: УПИ I-122/124, УПИ XVII-124, УПИ IV-198, УПИ III-197, път,

при квоти:

- За С.Х.Ж. –2/9 ид.части;

- За Р.Х.М. – 2/9 ид. части;

- За Д.Т.Г. – 5/9 ид.части;

8. Дворно място с площ от 3404 кв.м., представляващо УПИ ХII-142 в кв. 25 по плана на с. Т., ведно с построените в имота сгради: жилищна сграда, построена през 1954 г., със застроена площ от 59 кв.м., състояща се от първи етаж с две стаи и коридор и втори етаж с две стаи и коридор; лятна кухня, построена през 1954 г., със застроена площ от 19 кв.м.; стопанска сграда, построена през 1954 г., със застроена площ от 82 кв.м., стопанска сграда, построена през 1954 г., със застроена площ от 50 кв.м.; навес, построен през 1954 г., със застроена площ от 44 кв.м. и навес, построен през 1954 г., със застроена площ от 43 кв.м., търпими строежи съгласно чл. 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ, при граници: изток – улица, УПИ ХI-195 и УПИ IХ-140, юг – УПИ VI-193, УПИ V-194, УПИ IV-224, запад – УПИ IV-224, УПИ XIV-143, УПИ III-145, север – УПИ IV-147, УПИ V-147 и УПИ VI-147, съгласно удостоверение на основание параграф 127, ал. 1 ЗУТ изх. № АБ-27/14.01.2020 г. построените жилищна сграда, лятна кухня, 2 стопански сгради и 2 навеса са търпими строежи, не подлежат на премахване и забрана за ползване,

при квоти:

- За С.Х.Ж. – 22/72 ид.части;

- За Р.Х.М. – 22/72 ид. части;

- За Д.Т.Г. – 19/72 ид.части;

- За М.Т.Д. – 9/72 ид.части.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	54
Дата:	12 юни 2020 г. (в сила от 4 юли 2020 г.)
Съдия:	Асен Цветанов Цветанов

Дело:	20185520100896
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	10 декември 2018 г.

Решение по дело №896/2018 на Районен съд - Раднево

Съдържание на акта