Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 29.07.2021 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и първи юли през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М.М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 516 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове
за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че за
периода от м. май 2015 г. до м. април 2017 г. ищцовото дружество е доставяло
топлинна енергия на ответницата за
обект, находящ се в гр. С., ул. „А.Н.“, бл. ., вх. „.“, ап. ., на стойност
369,55 лева. Сочи, че ответницата била клиент на топлинна енергия по смисъла на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично
известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвяли от „Т.С.“ ЕАД и се
одобрявали от КЕВР към МС. Същите влизали в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия,
без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. В чл. 33,
ал. 1 от ОУ бил определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ били длъжни
да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно в 30-дневен срок от датата
на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Видно било от приложеното извлечение
от сметки за абонатен № ….., че ответницата е използвала доставената от
дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасила задължението
си.
Посочва, че за процесните суми било
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № ……/2018 г. по описа на
СРС, в рамките на което била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 23.09.2018 г. в полза на заявителя и настоящ ищец. В срока по чл.
414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед, което
обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата
искова претенция.
От съда се иска да признае за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сума в размер на 369,55
лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.
май 2015 г. до м. април 2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ул. „А.Н.“, бл. ., вх. „.“, ап. ., ведно със законната лихва, считано от деня
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.09.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва за забава в
размер на 55,56 лева, начислена за периода от 15.09.2016 г. до 16.08.2018 г.,
както и сума за предоставена услуга „дялово разпределение“ в размер на 31,57
лева за периода от м. май 2015 г. до м. април 2017 г. и мораторна лихва за
забава в размер на 6,72 лева за периода от 15.09.2016 г. до 16.08.2018 г.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата
чрез назначения ѝ особен представител е депозирала отговор на исковата молба, в който е изложила твърдения,
че по делото липсват доказателства за наличието на облигационна връзка между
нея и ищцовото дружество по повод доставката на топлинна енергия.
Противопоставя възражение за изтекла погасителна давност за претендираните от
ищеца вземания.
В съдебно заседание ищцовото
дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответницата чрез
назначения ù особен представител оспорва предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД, в
качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало на 12.09.2018 г. до СРС
съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
против ответницата за дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр.
София, ул. „А.Н.“, бл. ., вх. „.“, ап. .., за периода от м. май 2015 г. до м. април
2017 г.
Въз основа на това заявление било
образувано ч. гр. д. № …./2018 г. на СРС, по което в полза на заявителя е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 23.09.2018 г. против
длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения двуседмичен срок
от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение за
недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Т.С.“
ЕАД е предявил настоящия положителен установителен иск.
От представените по делото копие от
искова молба, подадена до СРС от В.М. Л. – П. срещу Т.Я.П., молба от Х.Я.П. от
25.07.2013 г. до Агенция по вписванията за заличаване на вписването на законна
ипотека, писмо на председател на ИК на Ленински РНС и констативен протокол от
10.08.2012 г. за установяване на идентичност между старата номерация на отделните
имоти в сграда на адрес: гр. София, ул. „А. Н.“ и номерацията на същите в
информационната система на „Т.С.“ ЕАД, се установява, че процесният имот,
находящ се в гр. София, ул. „А.Н.“, бл. ., вх. „.“, ап. ., е съсобствен при
равни дялове – по ½ ид. ч., между ответницата Т.П. и В.М.Л. – П., като
съсобствеността е възникнала по силата на наследяване на общия наследодател Х.Я.П..
По делото са представени и други
писмени доказателства, които са неотносими към правния спор и не следва да
бъдат обсъждани в настоящия съдебен акт.
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-счетоводна експертиза се установява
размерът на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо и по
отделни компоненти. Вещото лице е констатирало, че счетоводството на ищцовото
дружество е водено редовно и за всеки месец са отразявани дължимите суми за
ползвана и консумирана топлинна енергия. В заключението си е посочило, че за
периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2017 г. за абонатен № ….., стойността на
ползваната, но незаплатена топлинна енергия за процесния имот, е в размер на 739,10
лева, като лихвата за забава на месечните плащания за периода от 15.09.2016 г.
до 16.08.2018 г. е в размер на 111,19 лева, като частта на ответницата се
равнява на 369,55 лева – главница и 55,59 лева – лихва за забава. Вещото лице е
констатирало, че за периода от м.
05.2015 г. до м. 04.2017 г. сумата за разпределение на топлинна енергия от
дружеството за топлинно счетоводство, дължима от ответницата, е в размер на 31,57
лева, а лихвата за забава върху тази сума за периода от 15.09.2016 г. до 16.08.2018
г. е в размер на 6,72 лева. Вещото
лице е посочило, че от главницата в размер на 31,57 лева за разпределение на
топлинна енергия е погасена по давност сума в размер на 6,79 лева, а от лихвата
за забава – 2,01 лева.
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-техническа експертиза се установява,
че размерът на задължението на ответницата за периода от м. 05.2015 г. до м.
04.2017 г. възлиза на 401,12 лева, като в тази сума е включена и сумата,
дължима за услугата „дялово разпределение“. От заключението се установява, че за
процесния период отчетените по електронен път към нула часа на първо число на
всеки един месец показания от общия топломер в абонатната станция ежемесечно са
нанасяни и отразявани по съответния ред за осчетоводяване. Нетната топлоенергия
от базата данни на „Т. С.” ЕАД общо по отчетни периоди от 01.05.2015 г. до
30.04.2016 г. и от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. е идентична с отразената в
индивидуалните изравнителни сметки.
За процесния период от 01.05.2015 г.
до 30.04.2017 г. „Т.С.“ ЕООД е разпределяла на абоната прогнозна топлоенергия
за отопление и БГВ, като след всеки отчетен период разпределяната на абоната по
партида прогнозна топлоенергия е изравнявана с разпределяната му топлоенергия
по изчислителен път, както и по отчет.
Според вещото лице начислените суми
върху разпределената топлоенергия са в съответствие с действащите през
процесния период цени на топлоенергията за потребителите в гр. София, като
наред с това, за процесния период технологичните разходи в абонатната станция
са приспадани от отчетената ежемесечно брутна топлоенергия.
Вещото лице е констатирало, че общият
топломер, като средство за търговско измерване, е освидетелстван по съответния
ред през 2014 г. и 2015 г. и това е документирано със свидетелства за
метрологична проверка.
Според вещото лице разпределението
на топлоенергията за процесния имот е извършвано в съответствие със ЗЕ, както и
в съответствие с Приложението към чл. 61, ал. 1 на Наредба 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е
частично основателен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответницата Т.Я.П. е ползвала
през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е
разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните
суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането
и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума, като
установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и
пълно. За да се приеме, че ответницата дължи сумите, търсени от нея като
стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответницата
е клиент на ТЕ, и ако това бъде установено - да докаже размера на вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107/09.12.2003 г.)
клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на
вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
Съдът намира за безспорен факта, че ответницата
притежава качеството „клиент на топлинна енергия“, като съсобственик на
топлоснабдения имот, което се установява от приложените
по делото писмени доказателства, подробно обсъдени от настоящата инстанция
по-горе, като същата се легитимира като собственик на ½ ид. ч от имота, от
което следва, че притежава качеството „клиент“ на топлинна енергия за процесния
имот по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на клиентите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение
на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване
на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. редът
и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им
сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от
което тече срокът за възражение.
Посочените Общи условия уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на топлинна енергия,
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. София. Касае се
за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение
на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв
по отношение на ТЗ и ЗЗД, които изискват писмено приемане на Общите условия.
Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството Общи
условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната
мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата. Начинът на разгласяване на Общите условия не се отразява на
тяхната валидност, като следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 150, ал.
3 ЗЕ, която предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с
предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. Ответникът не твърди да е упражнил правото си да
възрази по горепосочения начин срещу Общите условия, предвид което следва
извод, че ги приема. Общите условия на „Т.С.” ЕАД са общоизвестни и съгласно
чл. 150 ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия
случай между страните съществува облигационно правоотношение, чието съдържание
е установено в Общите условия.
Освен съществуването на договора, за
да бъде уважен установителният иск, ищецът следва да докаже и размера на
претендираните задължения от ответницата.
От заключението по допуснатата
съдебно - техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и
компетентно дадено, се установява, че размерът на задължението за процесния
период и за процесния топлоснабден имот възлиза на 401,12 лева и е в съответствие с действащите за процесния период цени на
топлоенергията. Въз основа заключението на СТЕ, съдът приема за установено,
че за процесния период в процесния имот е използвана топлинна енергия за
топлоотдаване от сградната инсталация (СИ), като в имота е начисляван разход за
топлоенергия, отдадена от отоплителните тела в имота и за битово горещо
водоснабдяване (БГВ) за периода въз основа на монтиран уред за измерване на
топла вода (водомер). Осъщественото от ФДР дялово разпределение на потребената
от ответницата топлинна енергия за процесния период е извършено правилно и
ищцовото дружество правилно е начислило дължимите суми. ФДР осъществява
дейността по измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените
имоти в сградата в режим на етажна собственост по договор с етажните
собственици, за което по делото са ангажирани съответни доказателства.
Изготвени са индивидуални изравнителни сметки за всеки отоплителен период. При
определяне на дължимите суми ищецът се е съобразил с действащите през процесния
период цени, като от дължимите суми за абонатната станция са приспаднати технологичните
разходи в същата.
Наред с това, следва да се посочи,
че с Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г.
се въвежда принципът за реалното отчитане на потребената енергия и реалното
ù включване в сметката, като на държавата - членка е предоставено да
прецени доколко това е уместно. В случая държавата (чрез органа, на който е
делегирала правомощия - ДКЕВР) е преценила, че това не е уместно по една или
друга причина и затова е одобрен принципът на отчитане и заплащане на месечно
потребление на базата на прогнозни сметки. От друга страна принципът на
реалното заплащане е спазен, защото е предвидено заплащане на изравнителни
сметки, респ. възстановяване на надвзета сума по изравнителна сметка. Така че,
макар и да няма реално определена месечна сума, то има реална сума за отчетния
период. От друга страна, съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в
Общите условия сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани по
прогнозни месечни вноски, за които се издават фактури, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо
дялово разпределение. За процесния имот са издадени изравнителни сметки, които
са съобразени от СТЕ и СИЕ, като от заключенията се установява стойността на
действително потребената топлинна енергия за процесния период. Ответницата не
установява да се е възползвала от предвиденото рекламационно производство и да е
оспорила изготвените изравнителни сметки в установените срокове съгласно Общите
условия, които имат силата на закон за страните – в 30-дневен срок след
получаването на изравнителните сметки (чл. 29, ал. 1 от ОУ), нито в срока за
рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл. 70, ал. 6 от Наредбата
за топлоснабдяването. Поради това, и с оглед липсата на мотивирано оспорване на
тези документи по настоящото производство, съдът намира, че разпределението е
извършено в съответствие с нормативната уредба.
От заключението по допуснатата
съдебно – счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и
компетентно дадено, се установява, че за процесния период размерът на
ползваната, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № …, находящ се в гр.
София, ул. „А. Н.“, бл. ., вх. „..“, е в размер на 739,10 лева, от която сума
ответницата дължи сумата от 369,55 лева, съобразно дела на последната в
съсобствеността на имота по арг. от чл. 30 ЗС. Вещото лице е посочило също, че сумата
за разпределение на топлинна енергия от дружеството за топлинно счетоводство,
дължима от ответницата, е в размер на 31,57 лева.
Когато вземането е срочно, то е
изискуемо на срока и длъжникът изпада в забава, ако не плати на падежа, без да
е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, както и че
при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер
на законната лихва (чл. 33, ал. 4 от ОУ). През 30-дневния период от време
вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и
изискуемо. В случая, ответницата има задължение да плати стойността на
доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, поради което същата е в
забава. Лихвата за забава върху главницата за процесния период, изчислена от вещото
лице, е 55,59 лева, а лихвата за забава върху сумата за разпределение на
топлинна енергия от дружеството за топлинно счетоводство за периода от
15.09.2016 г. до 16.08.2018 г. е в размер на 6,72 лева.
На основание чл. 86 ЗЗД ответницата
дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù плащане.
Горните суми, изчислени от вещото
лице, са останали непогасени от ответницата за процесния период от време.
При тези изводи съдът дължи
произнасяне и по противопоставеното в отговора на исковата молба възражение за
изтекла по отношение на претендираните от ищцовото дружество суми погасителна
давност.
На основание чл. 111 ЗЗД и ТР № 3/18.05.2012 по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, в случая е приложима кратката погасителна давност, тъй като задълженията за заплащане на доставена топлоенергия са повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Заявлението на ищцовото дружество за издаване на заповед за изпълнение на това парично задължение, което стартира процес относно вземането, е подадено в съда на 12.09.2018 г., следователно погасени са по давност всички ликвидни и изискуеми преди 12.09.2015 г. такива, т. е. тези, за които срокът за заплащане на фактурите съгласно Общите условия е изтекъл преди тази дата. В хронологичен порядък съгласно посоченото от вещото лице В. П., погасената по давност част от претендираната сума за извършено дялово разпределение е в размер на 6,79 лева, а за мораторната лихва за забава – 2,01 лева. Останали са непогасени 56,35 лева от главницата и 11,42 лева от лихвите, от които ответницата дължи ½ част, а именно 28,18 лева - главница и 5,71 лева - лихва.
Предвид изложеното, исковата
претенция следва да бъде уважена в пълен размер за сумата за ползвана ТЕ и дължимата
мораторна лихва върху нея и за сумата от 28,18 лева – главница за услугата
„дялово разпределение“ и 5,71 лева – мораторна лихва. За горницата над тези
суми искът подлежи на отхвърляне, като погасен по давност.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Съдът, като съобрази, че делото е с
малък материален интерес и не се отличава с фактическа и правна сложност,
намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 150,00 лева, от които: 50,00 лева - за
заповедното производство и 100,00 лева - за исковото производство. Към така
определеното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде прибавена и
заплатената от ищеца държавна такса в заповедното и исковото производство в общ
размер на 50,00 лева, 300,00 лева – възнаграждения за вещи лица и 300,00 лева –
възнаграждение за особен представител, като съобразно уважената част от исковете
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 792,40
лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата
също има право да иска присъждане на разноски, но доколкото по делото не са
представени доказателства за направени такива, съдът не дължи произнасяне в настоящия
съдебен акт.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Я.П., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ......, със седалище и адрес на
управление ***, сума в размер на 369,55 лева (триста шестдесет и девет лева и
петдесет и пет стотинки) - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за периода от м. май 2015 г. до м. април 2017 г. за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ул. „А.Н.“, бл. ., вх. „.“, ап. ., аб. № ….., ведно със
законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 12.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и мораторна лихва за забава в размер на 55,56 лева (петдесет и пет лева и
петдесет и шест стотинки), начислена за периода от 15.09.2016 г. до 16.08.2018
г., както и сума за предоставена услуга „дялово разпределение“ в размер на 28,18
лева (двадесет и осем лева и осемнадесет стотинки) за периода от м. май 2015 г.
до м. април 2017 г. и мораторна лихва за забава в размер на 5,71 лева (пет лева
и седемдесет и една стотинки) за периода от 15.09.2016 г. до 16.08.2018 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за претендираната главница за услугата
„дялово разпределение“ за разликата между сумата от 28,18 лева (двадесет и осем
лева и осемнадесет стотинки) до пълния предявен размер от 31,57 лева (тридесет
и един лева и петдесет и седем стотинки) и за мораторна лихва за забава за
разликата между сумата от 5,71 лева (пет лева и седемдесет и една стотинки) до
пълния предявен размер от 6,72 лева (шест лева и седемдесет и две стотинки),
като погасен по давност.
ОСЪЖДА Т.Я.П., с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ......, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 792,40 лева (седемстотин деветдесет и два лева и
четиридесет стотинки) – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./