Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

24.06.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

10.06.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

31

по описа за

2021

година.

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 76, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване.

Производството е образувано по жалба на Т. Д. Ч., действащ в качеството си на изпълнителен директор на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД ***, срещу Заповед за налагане на санкции № РД-21-4/04.01.2021 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) гр.Кърджали, в частите й по т. 1, т. 9 и т. 13, с които на основание чл. 414, ал. 3 и чл. 416, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г., е наложена финансова неустойка общо в размер на 600 лв., за извършени нарушения на чл. 292, т. 6, б. „а“, чл. 275, ал. 1, т. 1, чл. 293, ал. 3, т. 8, чл. 295, т. 15 и чл. 295, т. 9 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022 г., чл. 13, ал. 1, т. 1 от Индивидуалния договор във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 5 от Закона за здравното осигуряване. Счита, че процесната заповед, в обжалваните й части, е незаконосъобразна, постановена при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В тази връзка сочи, че дейностите в описаните три случая са действително и реално извършени, при спазване изискванията на НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г., както и че са спазени изискванията за хоспитализация и дехоспитализация на пациенти, които са заложени в лечебния алгоритъм на съответните клинични пътеки.

Релевира възражения, че при извършване на проверката, въз основа на която е издадена процесната заповед административният орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, довели до опорочаване на цялото административно производство и налагат отмяна на административния акт, без съдът да се произнася по същество. В този смисъл сочи, че проверката била осъществена от служители на РЗОК – Кърджали, които не притежавали необходимото образование и квалификация за извършване на проверки на лечебни заведения.

По същество твърди, че относно ЗОЛ И. К. М. е било проведено амбулаторно лечение/т. 1 от заповедта/; на ЗОЛ Х. А. Б./т. 9/ не е било провеждано лечение с „***“, поради което посоченият лекарствен продукт не е бил описан в ИЗ и температурния лист; по отношение на изследването на ЗОЛ Х. Ю. Х./т. 13/ била налице извършена интерпретация, която била приложена към ИЗ.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за налагане на санкции № РД-21-4/04.01.2021 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) гр.Кърджали, в частите й по т. 1, т. 9 и т. 13, като му присъди направените деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът – директор на РЗОК Кърджали, чрез процесуалния си представител - юк. С., оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Сочи, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като съдържа всички изискуеми от закона реквизити, издадена е от компетентен орган, и в нея са посочени точно законовите разпоредби, нарушени виновно от страна на жалбоподателя. В представеното писмено становище излага подробни съображения, че по процесния случай, описан в т. 1 от заповедта за налагане на санкции изпълнителят на болнична медицинска помощ /ИБМП/ не е спазил установените изискванията на НРД за медицинските дейности за 2020 - 2022 година. Относно оспорените нарушения, описани в т. 9 и т. 13 от заповедта, релевира доводи, че ИБМП не е спазил установените изисквания за работа с медицинска документация. Сочи, че от приетите по делото доказателства, включително и приобщените заключения на вещите лица по назначените съдебно медицински експертизи, по несъмнен и категоричен начин се установявало, че МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД е извършило процесните нарушения, предмет на заповедта в оспорените й части. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед № РД-20-293/11.09.2020 г./л. 22/, издадена от директора на РЗОК - Кърджали, е наредена проверка на лечебното заведение за болнична медицинска помощ МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД ***, по изпълнение на Договор № ***/*** г. В съответствие с цитираната заповед е извършена проверка на лечебното заведение, обхващаща периода от 01.04.2020 г. – 30.04.2020 г. За резултата от проверката е изготвен Протокол № ПП-347/13.11.2020 г. от контрольори при РЗОК – Кърджали/л. 17 – л. 21/, в който, по отношение дейността на лечебното заведение за гореописания период, са констатирани нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ и нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация, описани в т. 1.1 – т. 2.13;

Против констатациите по протокола не е постъпвало възражение от представляващия МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, ***;

За констатираните нарушения при проверката, служителите на РЗОК – Кърджали са изготвили и Доклад с изх. № ДЗ-369/01.12.2020 г./л. 12 – л. 16/;

Предвид резултатите от извършената проверка и на основание чл. 74, ал. 5, чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6б от Закона за здравното осигуряване, чл. 422, ал. 1, чл. 414, ал. 3 и чл. 416, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2020 г. – 2022 г., директорът на РЗОК – Кърджали е издал Заповед за налагане на санкции № РД-21-4/04.01.2021 г./л. 6 – л. 11/, предмет на настоящето производство, с която на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, *** е наложена финансова неустойка общо в размер на 4 200 лв., за нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ и нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация, подробно описани в т. 1 – т. 21.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 149, ал. 3  от АПК,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

След извършване на проверката по чл. 168 от АПК, относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено, следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа всички необходими реквизити, съобразно изискванията на горецитираната разпоредба. В този смисъл, съдът приема, че атакуваната заповед е съобразена с изискванията на закона и поражда валидно правно действие.

Настоящият състав намира за неоснователен довода, въведен в жалбата, че е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, аргументиран с това, че процесната проверка била извършена от служители на РЗОК – Кърджали, които не притежавали необходимото образование и квалификация за извършване на проверки на лечебно заведение.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че релевираното твърдение за съществено нарушение на процесуалните правила е формално и бланкетно въведено, без изложени конкретни обстоятелства и факти. Съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. По силата на ал. 3 на чл. 72 от ЗЗО, служителите на РЗОК – контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор или на оправомощено от него длъжностно лице, както и проверки на територията на съответната РЗОК или на територията на друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице.

Функциите, обема на компетентността, предмета и последиците при извършването на контрола е уреден в чл. 72 и сл. ЗЗО и в Инструкция № РД-16-43 от 9.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Закона за здравното осигуряване, издадена на основание чл. 72, ал. 10 от ЗЗО.

Съгласно чл. 11, ал. 1 на действащата към момента на осъществяване на проверката Инструкция № РД-16-43 от 9.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Закона за здравното осигуряване, с която е отменена Инструкция № РД-16-31/23.06.2016 г., служителите на РЗОК - контрольори могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор. В конкретния случай, Заповед № РД-20-293/11.109.2020 г., на директора на РЗОК – Кърджали, с която е разпоредена проверката на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, вследствие на резултатите от която е издадена и оспорената заповед, съдържа изискуемите реквизити в съответствие с изискванията на Инструкцията, а именно: правните и фактическите основания за издаването й; длъжностните лица от РЗОК – Кърджали; проверяваното лечебно заведение и неговото месторазположение; види, задачата и срока на проверката.

Процесната проверка е извършена от контрольори, служители на РЗОК – Кърджали, а именно: д-р Т. Х., М. П., К. К. и А. Т. Предвид състава на проверяващия екип, в чийто състав единствено едно от длъжностните лица е с образователно-квалификационна степ магистър по медицина, евентуално възраженията на жалбоподателя се основават на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Инструкцията, съгласно която норма, при осъществяване на контрол върху изпълнителите на медицинска помощ длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, които нямат образователно-квалификационна степен магистър по медицина (лекар), нямат правомощията по чл. 73, ал. 1, т. 7 от ЗЗО.

Безспорно, с оглед цитираната норма, контрольор без образователно-квалификационна степен магистър по медицина (лекар) е лишен от правомощие да констатира факти и обстоятелства във връзка с критериите за качество и достъпност на оказаната медицинска помощ по чл. 59в от ЗЗО.

В конкретния случай обаче, не се касае за констатирани нарушения, по отношение на които административният орган е приел, че е налице несъответствие на дейността на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ с критериите за достъпност и качество на медицинската помощ, регламентирани в НРД в съответствие с чл. 59в.

С настоящата жалба е налице частично оспорване на издадената заповед за налагане на санкции, а именно: по т. 1 – за нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ – чл. 292, т. 6, б.„а“ и чл. 275, ал. 1, т. 1 от НРД за медицинските дейности за 2020 г. – 2022 г. във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО; по т. 9 – за нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация – чл. 293, ал. 3, т. 8 и чл. 295, т. 15 от НРД за медицинските дейности за 2020 г. – 2022 г. във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО; по т. 13 - за нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация – чл. 295, т. 9 от НРД за медицинските дейности за 2020 г. – 2022 г. във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО.

С оглед горното нарушенията, предмет на заповедта в оспорените й части – по т. 1, т. 9 и т. 13, издадена въз основа на констатациите в т. 1.1, т. 2.1 и т. 2.5 от съставения Протокол № ПП-347/13.11.2020 г. и Доклад № ДЗ-369/01.10.2020 г., не се отнасят до качеството и достъпността на оказаната медицинска помощ, поради което проверката на процесните случаи, относно спазване на изискванията на НРД и ИД, не е подчинена на изискването, същата да е осъществена от контрольори с образователно-квалификационна степен магистър по медицина (лекар).

Оспореният акт е издаден от компетентен орган – директора на РЗОК Кърджали, който по силата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, разполага с правомощието да издава заповед за налагане на санкция.

С разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2020 г.-2022 г., посочена като основание за налагане на санкцията за нарушението, установена в т. 1 от заповедта, оспорени с процесната жалба, е предвидено, когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лв.

Нормата на чл. 416, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2020 г.-2022 г., на което основание е наложена санкцията за оспорените нарушения, установени в т. 9 и т. 13 от заповедта, предвижда санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лв. за изпълнител на болнична медицинска помощ, който наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, по следните съображения:

В т. 1  от заповедта е прието, че е налице нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 292, т. 6, б.„а“ и чл. 275, ал. 1, т. 1 от НРД за медицинските дейности за 2020 г. – 2022 г. във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, изразяващо се в това, че при отчетен случай по КП № 56.1 „****“ с основна диагноза „***“ (***), с ИЗ № *** на ЗОЛ И. К. М., е налице приемане на пациентката за лечение в „*** на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ на 15.04.2020 г., без индикации за хоспитализация по КП. Изложени са мотиви, че в приложения към ИЗ Амбулаторен лист № **/*** г. нямало отразена терапия, която да обективизира  ***, с което да се налага прием по КП № 56.1 за посочената диагноза.

Видно от заключението на вещото лице със специалност „***“ д-р К.Т.И., по назначената от съда съдебно–медицинска експертиза/л. 115/, както и дадените уточнения в съдебно заседание, липсата на отразена терапия в Амбулаторен лист № **/*** г. води до извод за липса на индикации за хоспитализация по КП № 56.1. ***. В конкретния случай липсвала дадена терапия и срок за нейното приложение, отразена в представените медицински документи, след което не се отчита ефект. Липсата на отразена терапия в Амбулаторен лист № **/*** г. би довела до извод за индикации за хоспитализация по процесната КП в случай, че пациентката била насочена за хоспитализация по спешност ***. В отчетения по т. 1 от заповедта случай на ЗОЛ не били отразени такива данни, пациентката била насочена за прием отново по планов ред, което обосновавало липса на индикации за хоспитализация.

Съдът, след като прецени приетите по делото доказателства, в частност приложените към ИЗ № *** на ЗОЛ И. К. М./л. 65 – л. 79/,  както и заключението на вещото лице И., приема за установено, че е налице установено нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, а именно ЗОЛ е прието за лечение без индикации за хоспитализация по КП № 56.1.

Съгласно чл. 275, ал. 1, т. 1 от НРД МД за 2020 г.-2022 г., за да бъде хоспитализиран/приет пациент за лечение по дадена КП, АПр и КПр, следва да е с непрекъснати здравноосигурителни права и да са налице индикациите за хоспитализация/лечение, включени КП, АПр и КПр.

По силата на чл. 292, т. 6, б.„а“ от НРД за МД за 2020 г.-2022 г. клиничните пътеки се състоят от основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения, като в т. 6, б.„а“ на посочената норма са регламентирани индикации за хоспитализация, диагностично-лечебен алгоритъм, поставяне на окончателна диагноза и критерии за дехоспитализация, включващи: а) индикации за хоспитализация, включващи задължително обективни критерии за заболяването, диагностично доказани и аргументиращи необходимостта от хоспитализация.

С оглед горното съдът намира, че е налице формално нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в НРД за МД за 2020 г. – 2022 г., поради което наложената санкция в т. 1 от заповед за налагане на санкции № РД-21-4/04.01.2021 г. се явява материално законосъобразна. В случая е наложена санкция в минималния предвиден размер, която е съобразена с вида и характера на извършеното нарушение. Депозираната жалба, в тази й част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава;

В т. 9 от заповедта е констатирано нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация по чл. 293, ал. 3, т. 8 и чл. 295, т. 15 от НРД за медицинските дейности за 2020 г. – 2022 г., относно отчетен случай по КП № 219 „***“ с ИЗ № *** на ЗОЛ Х. А. Б. Прието е, че нарушението се изразява в това, че в епикризата на пациента не е отразена информация за проведено лечение с „***“, като същият е отразен в ИЗ и „Температурен лист“ на пациента. В този смисъл е посочено, че разпоредбите на чл. 293, ал. 3, т. 8 и чл. 295, т. 15 от НРД за МД за 2020 г.-2022 г. въвеждали изискването епикризата да съдържа задължителен реквизит „терапевтична схема„ – задължително вписване на използваните в хода на лечението на ЗОЛ вид лекарства, като в епикризата се отразявала информация за проведеното лекарствено лечение.

От заключението на вещото лице със специалност „***“ д-р С.Г.К., по назначената от съда съдебно–медицинска експертиза/л. 130/, както и от разпита му в съдебно заседание, се установява, че в лист за наблюдение на болен, съдържащ се в ИЗ № *** на ЗОЛ Х. Б., било отразено проведено лечение с медикамента „***“ в дните от *** г. до *** г. В температурния лист към ИЗ и издадената епикриза, не било отразено лечение с „***“. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че посоченият медикамент се използвал за ****. В т. 3 на лист за наблюдение на болния бил записан медикаментът „***“, който представлявал ***.

При преценката на приетите по делото релевантни доказателства, респ.  приложените към ИЗ № *** на ЗОЛ Х. А. Б. /л. 80 – л. 86/ и заключението на вещото лице К., съдът намира, че по делото се установи визираното в т. 9 от заповедта формално нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация.

Разпоредбата на чл. 293, ал. 3, т. 8  от НРД за МД за 2020 г.-2022 г. въвежда като задължителен реквизит на епикризата терапевтична схема - задължително вписване на използваните в хода на лечението на ЗОЛ вид лекарства. Нормата на чл. 295, т. 15 от НРД за МД за 2020г.-2021 г., изисква  използваните в хода на лечението на ЗОЛ лекарства (вид, доза – еднократна и/или дневна, курс на лечение) задължително да се отбелязват в лекарствен (осигурени от изпълнителя на БМП) и температурен и/или реанимационен лист на пациента и в ИЗ, като в епикризата се отразява информация за проведеното лекарствено лечение.

От релевантните по делото доказателства се установява, че при лечението на ЗОЛ Х. А. Б. е бил използван медикаментът „***“, което обстоятелство не е отразено в епикризата на пациента. Това от своя страна е нарушение на горепосочените разпоредби на НРД за МД за 2020 г.-2022 г. във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, поради което жалбата на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ против заповедта в частта й по т. 9 се явява неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена като такава. Респективно заповедта в тази и част се явява издадена при липса на отменителните основания по чл. 146 от АПК;

Доказано се явява и описаното в т. 13 от заповедта нарушение на установените в чл. 295, т. 9 от НРД МД за 2020 г.-2022 г., изисквания за работа с медицинска документация, по КП №  *** на ЗОЛ Х. Ю. Х., изразяващо в неизвършена интерпретация на изследването при отчетената диагностична процедура ***.

Съгласно разпоредбата на  чл. 295, т. 9 от НРД МД за 2020 г.-2022 г., при извършване на *** изследване *** и интерпретация на същата се прилагат в ИЗ, като същата съдържа апаратна дата и час на извършването, име на пациента и собственоръчно положено име и подпис от осъществилия изследването.

От приложената по делото медицинска документация по ИЗ № *** на ЗОЛ Х. Ю. Х./л. 87 - л. 96/, се установявя, че не е налице изискуемата по горецитираната норма интерпретация на извършеното на пациена *** изследване, поради което санкцията, наложена за посоченото нарушение се явява законосъобразна, а жалбата против нея неоснователна;

По изложените съображения, съдът намира, че не са налице основания за отмяна на процесната заповед на директора на РЗОК - Кърджали, в оспорените й части по т. 1, т. 9 и т. 13, с която са наложени финансови неустойки, общо в размер на 600 лв., като заповедта във всяка една от тези й части се явява законосъобразна, респ. издадена при липса на отменителните основания по чл. 146 от АПК.

При този изход на делото и с оглед своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, в полза на РЗОК – Кърджали за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определени съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, съобразено с фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, ***, ЕИК ***, против Заповед № РД-21-4/07.01.2021 г. на директора на РЗОК - Кърджали в частите й по т. 1, т. 9 и т. 13, с които е наложена финансова неустойка общо в размер на 600 лв., като неоснователна.

ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение/МБАЛ/ „Д-р Атанас Дафовски”АД, със седалище и адрес на управление ***, с  ЕИК ***, да заплати на Районна здравноосигурителна каса/РЗОК/ – Кърджали, с адрес – ***, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на  100 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                              Председател: