№ 552
гр. Пазарджик, 09.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20225200500582 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
На второ повикване в 10:35 ч. :
Жалбоподател „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, редовно призован, законен
представител не се явява. Не се явява и процесуалния представител-
юрисконсулт М. Г. Н..
Ответник И. Т. И. не се явява, редовно призована. Не се явява
пълномощникът й адвокат Д. В. К..
Съдът докладва постъпила молба от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД чрез
пълномощник юрисконсулт М. Г. Н.. Моли се, че ако не са налице
процесуални пречки, да бъда даден ход на делото. Изразено е становището, че
се поддържа въззивната жалба по аргументи подробно изложени в нея и моли
да се отмени решението на първоинстанционния съд. Моли се за присъждане
на разноски. Към молбата е приложено пълномощно, списък на разноски по
чл. 80 от ГПК и писмена защита.
Съдът докладва постъпила молба от адв. К. в качеството й на
пълномощник на И. И.. В същата се моли да бъде даден ход на делото.
Оспорва се жалбата и няма да се сочат доказателства. Моли се да бъда
оставено в сила на обжалваното решение. Моли се да се осъди жалбоподателя
да заплати адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
1
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С Решение №145/10.06.2022г., постановено по гр.д.№966/2021г. по
описа на РС- Велинград е призната за установено по предявения от „Ти Би Ай
Банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.***, с ЕИК:***,
представлявано от *** и ***, в качеството им на изпълнителни директори,
против И. Т. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.***, иск с правно основание
чл.422 ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 ТЗ, че И. Т. И., с ЕГН **********, дължи на
„Ти Би Ай Банк” ЕАД, с ЕИК: ***, сумата от 701,60лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит №*** от 24.04.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК- 18.03.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен иска за
разликата над установения размер от 701,60лв. до претендираният от
1184,01лв., е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №9 от 05.04.2021г., по
ч.гр.дело №322 по описа на съда за 2021г.
Отхвърлени са предявените от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр.***, с ЕИК: ***, представлявано от *** и ***, в
качеството им на изпълнителни директори на Дружеството, против И. Т. И., с
ЕГН **********, с адрес: гр.***, искове с правно основание чл.422 ГПК, във
вр. с чл.430, ал.2 ТЗ и чл.86 ЗЗД, за признаване за установено, по отношение
на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 335,24лв.,
представляваща договорна лихва, за периода от 25.03.2020г. до 18.02.2021г.,
сумата от 54,37лв., представляваща обезщетение за забава, за периода
25.03.2020г. до 18.03.2021г., за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
№9 от 05.04.2021г., по ч.гр.дело №322, по описа на съда за 2021г.
Осъдена е на основание чл.78, ал.1 ГПК, И. Т. И., с ЕГН **********, с
адрес: гр.София, ул.“Хан Персиян“ №2, да заплати на „Ти Би Ай Банк” ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр.***, с ЕИК: ***, представлявано от
2
*** и ***, в качеството им на изпълнителни директори, сумата от 228,69лв.,
представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
Осъдена е на основание чл. 78, ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА, „Ти Би
Ай Банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.***, с ЕИК: ***,
представлявано от *** и ***, в качеството им на изпълнителни директори, да
заплати на адв.Д. В. К., сумата от 340,15лв., представляваща адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, представлявана от *** и ***, в качеството им на изпълнителни
директори, чрез пълномощника им юриск.М. Н..
Счита се, че постановеното първоинстанционно решение е
незаконосъобразно и неправилно.
В този смисъл се визира, че в хода на първоинстанционното
производство безспорно е доказано, че ответникът е сключил процесния
договор за потребителски кредит №***. Процесното съглашение валидно
обвързва страните по него, не страда от никакви пороци- както във волята,
така и на формата и съдържанието. Съдържа цялата необходима информация
за кредитополучателя, а същата е ясно и разбираемо изложена в него,
спазвайки всички изисквания на Закона за потребителски кредит.
Изразява се несъгласие с мотивите си първоинстанционння съд, че
процесния договор за кредит е недействителен, поради противоречието му
със закона, а именно с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 от ЗПК (ДВ бр.
30 от 26.03.2013г.). Приема се, че в представения договор за потребителски
кредит, в него огледално са инкорпорирани разпоредбите на ЗПК, като е
налице идентитет с членовете на договора за потребителски кредит и
предвидените в ЗПК реквизити. В този смисъл в табличен вид е онагледено,
кои разпоредби от процесния договор за потребителски кредит са спазени
изискванията на разпоредбите цитирани в чл.22 от ЗПК
Твърди се по отношение на общия размер на кредита и условията на
усвояването му в чл.7 от процесния договор за потребителски кредит, ясно е
посочен общия размер на кредита- 1344лв., а в чл.7.2.1 е посочен реда на
усвояване.
По отношение задължението на кредитора за начина на представяне на
ГПР в договора за кредит- изискване по чл.11, aл.1, т.10 от ЗПК (ДВ бр. 30 от
3
26.03.2013г.) се приема, че приложеното тълкуване от съда е неправилно и в
противоречие с приложимото законодателство.
Визира се, че задължението на кредитора да включи в съдържанието на
договора за кредит информация за условията за издължаване на кредита,
включително и погасителен план е съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.11,
а не както грешно е приел съда в мотивите си, съгласно чл.11, ал.1, т.12 от
ЗПК /ДВ, бр.30 от 26.03.2013г./.
Изразява се несъгласие с тези мотиви.
Счита се, че включения в чл.11.2 от договора за потребителски кредит
погасителен план покрива всички изисквания за съдържание на погасителния
план, императивно изложени в чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК.
Обръща се внимание на една специфика, която е комбинация от
формулата за ГПР и начина на събиране на таксата за оценка на риска. Двата
специфични параметри, които трябва да се вземат предвид са, че формулата
за изчисляване на годишен процент на разходите изчислява нетните парични
потоци, и че еднократната такса за оценка на риска е дължима в деня на
подписване на договора за кредит.
Сочи се, че в настоящия случай, клиентът усвоява кредит в размер на
1344лв. на 24.04.2019г. и в същия ден- 24.04.2019г. погасява дължимата от
него такса за оценка на риска в размер на 144лв. След това при използване на
формулата за годишен процент на разходите, с така описаните парични
потоци се получава ГПР в размер на 46,83%, което е посочено в договора на
клиента.
Искането е да се отмени обжалваното решение, като се постанови
решение, с което се признае за установено, че лицето И. Т. И., в качеството си
на Кредитополучател /потребител/ по Договор за потребителски кредит №***
от 24.04.2019г., дължи изпълнение на парично задължение към „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, за сума в
общ размер 1573,62лв., от които 1184,01лв.- главница; 335,24лв.- договорна
лихва за периода от 25.03.2020г. към 18.02.2021г., 54,37лв.- обезщетение за
забава за периода 25.03.2020г. до 18.03.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.417 от
ГПК /18.03.2021г./, до окончателното изплащане на задължението.
Моли се за присъждане на разноски, съгласно приложен списък по
4
чл.80 от ГПК.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- И. Т. И.,
чрез пълномощника й адв.Д. И. К..
В него се счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно.
Приемат се за неоснователни, подробно изложените в жалбата доводи
против приетото с обжалваното решение, че договора за кредит влиза в
противоречие с разпоредбите на ЗПК.
Визира се, че констатираните пороци от съда са налице.
В този смисъл излага съображения.
Искането е за потвърждаване на обжалваното решение.
С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени
искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
09.12.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:37
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5