Решение по дело №341/2019 на Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

 

№ 442

 

гр. Враца,  30.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, V състав, в публично заседание на 11.10.2019 г. /единадесети октомври две хиляди и деветнадесета година/ в състав:

 

                                                             АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

 

при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА  адм. дело № 341 по описа на АдмС – Враца за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

            Образувано е по жалба на л/с Д.О.И.,*** против отказ, обективиран в писмо рег. № 3132/05.04.2019 г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да му бъде осигурен достъп до интернет в Затвора – Враца.

            В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения отказ. Твърди се, че ответника е нарушил чл. 41 от Конституция на Република България, съгласно който всеки има право да търси и получава информация, а в някои случаи дадена информация е достъпна изключително по интернет. Иска се отмяна на отказа и задължаване ответника, в определен от съда срок да предостави ограничен достъп до интернет.

            Ответникът – Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител ю.к. Н.Б. в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание счита, че оспореният отказ е обоснован и законосъобразен, а жалбата намира за неоснователна и като такава отправя искане съдът да я остави без уважение.

            По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган административна преписка.

Съдът, като обсъди доводите на страните в съдебно заседание и прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Производството по оспорения отказ е започнало по молба вх. № М-260/12.03.2019 г. на л. св. Д.И., в която е отправил искане до Главен директор на ГДИН – София да му бъде разрешен ограничен достъп до интернет. В молбата е цитирал разпоредбата на чл. 75 от ЗИНЗС регламентираща правата и изключенията от тях на лишените от свобода, като е акцентирал, че ограничения достъп до интернет не попада в нито едно от предвидените в цитираната разпоредба изключения на правата.

С писмо рег. № 100/2018 от 21.03.2019 г. до Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Началника на Затвора – Враца изчерпателно е изброил устройствата, чрез които съществува техническа възможност да се ползва интернет. Посочено е, че същите на са сред вещите, които лишените от свобода могат да получават, притежават и ползват съгласно утвърден със Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на министъра на правосъдието списък и попадат в забраната по чл. 97, т. 3 от ЗИНЗС.

В отговор на подаденото искане от страна на л. св. И. е последвал оспорения в настоящото производство отказ за предоставяне на достъп до интернет, обективиран в писмо рег. № 3132/05.04.2019 г. на Главен директор на ГДИН. С посоченото писмо жалбоподателят е уведомен, че молбата му е неоснователна, тъй като в местата за лишаване от свобода осъдените лица не могат да внасят и държат при себе си неразрешени предмети, съгласно чл. 97, т. 1 и т. 3 ЗИНЗС и устройствата, чрез които има техническа възможност да се ползва интернет не са в списъка на разрешените вещи. Писмото е връчено на И. на 09.04.2019 г., видно от отбелязването в него.

При така установените факти, Административен съд – Враца прави следните правни изводи:

Оспореното писмо е издадено по повод отправено искане за осигуряване на достъп до интернет и същото съдържа изричен отказ за предоставяне на такъв достъп, поради което представлява индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21 от АПК. Връчено е на оспорващия на 09.04.2019 г., а жалбата е подадена на 22.04.2019 г., поради което следва да се приеме, че се обжалва в срок, подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от обжалването и жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Настоящият съдебен състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му със закон правомощия. Отказът е обективиран в писмо на Главен директор на ГДИН – София, който съгласно чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗИНЗС, ръководи, координира, контролира и отговаря за цялостната дейност на главната дирекция и териториалните й служби.

Оспорения административен акт е в предвидената от закона писмена форма, но е необоснован. В изключително пестелив вид са описани  фактите от значение за случая, като е посочено, че л. св. е изложил искане относно осигуряване на интернет от ръководството на Затвора гр. Враца и е игнориран факта, че същия е поискал ограничен достъп до интернет, до определени уебсайтове, създадени и поддържани от държавни институции, с конкретна информационна и образователна цел. Не са изложени никакви мотиви във връзка с тава искане, а са посочени изключително общи формулировки касаещи забрана на лишените от свобода да внасят и държат при себе си неразрешени предмети.

За да откаже искания достъп до интернет органът се е позовал на ограничението по отношение правата на лишените от свобода, предвидено в чл. 97, т. 1 и т. 3 ЗИНЗС и утвърдения със заповед на министъра на правосъдието списък на разрешените вещи, сред които не са устройствата, осигуряващи достъп до интернет. Съгласно цитираната законова разпоредба лишените от свобода не могат да внасят и държат при себе си неразрешени предмети и да притежават, ползват или държат оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, включително самоделно изработени такива, мобилен телефон, фотоапарат, звуко и видеозаписващи устройства или части от тях.

В случая жалбоподателят не е поискал да му бъде предоставен телефон, таблет, компютър и прочие, а да му бъде осигурен ограничен и контролиран достъп до интернет, който да е съвместим с действието на присъдата му и изпълнението й, в каквато насока компетентният административен орган не е изложил никакви мотиви. Вместо това са изброени устройствата, чрез които има техническа възможност да се ползва интернет и са цитирани текстовете на чл. 97, т. 1 и т. 3 от ЗИНЗС, въвеждащи забраната за внасяне, държане и притежаване на неразрешени предмети и мобилен телефон.

Административният орган не е изложил мотиви/фактически основания/ за издаване на административния акт. Не съществува пречка мотивите на административния акт да бъдат изложени и допълнително, след издаването му, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива /по арг. от тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК/. Мотивите следва да бъдат конкретни и ясни, обосноваващи недвусмислено съображенията на административния орган за издаване на акта. В настоящия случай обаче, от приложените по делото доказателства, не се установяват и индивидуализират по несъмнен и категоричен начин, фактическите основания за издаване на административния акт. Липсва изявление на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, което да обоснове мотивите му за издаване на акт като процесния.

Съобразно правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на издателят на административния акт е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. В конкретната хипотеза това не е сторено от административния орган.

Констатираното нарушение и липсата на основни реквизити е достатъчно основание за отмяна на административния акт, което е и пречка съдът да упражни контрол относно неговата материална законосъобразност.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че отказа на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, обективиран в писмо рег. № 3132/05.04.2019 г., макар и издадено от компетентен орган, е постановено при  съществено нарушение на административнопроизводствените правила, касаещи съдържанието му, което налага неговата отмяна.

Посоченото нарушение не би могло да се санира в настоящото производство, поради което преписката следва да бъде върната на компетентния орган за ново произнасяне, като бъде съобразено и изложеното в настоящото решение.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 10,00 лева.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,  Административен съд – Враца,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на Д.О.И.,*** отказ, обективиран в писмо рег. № 3132/05.04.2019 г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София.

 

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно мотивите на решението.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Д.О.И.,*** направените по делото разноски в размер на 10,00 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.

 

 

 

Административен съдия: