Р Е Ш Е Н И Е
№ 231/ 05.07.2021 г., гр.***
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ***, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди
двадесет и първа година, I
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
При участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 242/
2021 г. по описа на АдмС – *** и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 186, ал. 1, буква "а" и чл.
187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано
е по жалба на „***“ ЕООД, седалище и адрес на
управление: гр. ***, бул. „25-ти септември“ № 52, представлявано от управителя В.З.П.,
ЕИК ***, подадена чрез адв. М. П., ДАК, против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 97-ФК/ 21.04.2021 г., издадена от
Началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП.
В жалбата се твърди, че обжалваната Заповед
е незаконосъобразна. Жалбоподателят признава извършеното нарушение, но твърди,
че това е инцидентен случай, дължащ се на лични проблеми на продавачката.
Изтъква, че продавачката е осъзнала, че не е издала касова бележка
непосредствено след продажбата и е била готова да изправи пропуска си, но
данъчният служител е съставил акт междувременно. Сочи, че неиздаването на
касова бележка не е било с цел укриване на данъци. Прави възражение, че
продавачката и собственик на дружеството сама издържа себе си и детето си и
затварянето на магазина би довело до липса на доходи за семейството ѝ.
Иска отмяна на наложената принудителна мярка.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се представлява. Поддържа жалбата чрез писмена молба,
подадена от процесуалния му представител, адв. М. П., ДАК.
Ответникът, в съдебно заседание,
редовно призован, не се явява, представлява се от юриск. ******, редовно
упълномощен, който оспорва жалбата. Представя доказателства за издадено срещу
жалбоподателя наказателно постановление за нарушението (НП), предмет и на ПАМ,
както и доказателства, че наложената с НП санкция е заплатена от дружеството и
предстои издаване на заповед за прекратяване на ПАМ. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд - ***, Първи
състав, като обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, съответно като извърши цялостна проверка на оспорената Заповед във
връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 20.04.2021 г. е извършена проверка
на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – “магазин за детски
дрехи”, находящ се в гр. ***, бул. “25-ти септември” № 52, стопанисван от “***”
ЕООД, ЕИК ***. При проверката е установено, че търговецът, в качеството си на
лице по чл. 3 от Наредба № Н – 18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата),
не регистрира и отчита всяка продажба на стоки и услуги от търговския обект
чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта
фискално устройство (ФУ), с което е извършил нарушение на чл. 25, ал. 1 от
Наредбата, във връзка с чл.118 от ЗДДС. Нарушението е установено, като е
извършена контролна покупка на същия ден в 13.53 часа на един брой детски
комплект за момче на стойност от 28.00 лв., заплатена в брой от Денислав Боев –
проверяващ, преди легитимацията му, с 3 банкноти от по 10 лв. Плащането е
прието от В.З.П., работеща на касата в обекта, като е върнато ресто от 2 лв.
чрез една монета. За покупката не е издаден фискален бон от работещото ФУ. Не е
издадена и ръчна касова бележка от кочан, заверен от дружеството, отговаряща на
изискванията на Наредбата. След легитимация в 13.58 часа е изведен Х отчет,
видно от който оборотът е в размер на 0.00 лв. Констатирана е положителна
разлика от 28.00 лв. между разчетена и фактическа касова наличност.
При извършената проверка е изготвен
Протокол за извършена проверка № 0434942/ 20.04.2021 г. Впоследствие е съставен
на 18.05.2021 г. и Акт за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено на 11.06.2021 г. и НП № 582634 – F609770 (л. 29 – 30), санкцията
по което е заплатена от дружеството на 23.06.2021 г. (л. 31)
Приложена е заповед № ЗЦУ - 1148/
25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която се определя
компетентност на началниците на отдел "Оперативни дейности" в Дирекция
"Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП
да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл.
186 от ЗДДС (л. 21).
След констатиране на нарушението, въз
основа на Протокола за извършена проверка (ПИП) е издадена оспорената в
настоящото производство ЗНПАМ, в която е описана фактическата обстановка така,
както е описана в ПИП.
Със ЗНПАМ е наложена ПАМ – “запечатване
на търговски обект”, посочен по – горе и е забранен достъпът до обекта за срок
от 14 дни.
Административният орган е указал, че
установеното нарушение изпълнява състава
на чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредбата, във връзка с чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
“а” от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка и на основание
чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложил конкретната мярка.
Административният орган е изтъкнал, че
определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект
указва на значимостта на охраняваното обществено отношение. Отразил е, че при
определяне на продължителността на мярката са взети предвид тежестта на
извършеното нарушение, последиците от същото, вид и местонахождение на
търговския обект, а същото така и необходимостта да се осигури защитата на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения. Посочил е, че с конкретното нарушение се засяга утвърденият ред на
данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата
продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване
на реализираните обороти. Добавил е, че издаването на касова бележка е
нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи и/или управляващи
търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните предпоставки.
Обърнал е внимание, че нарушението е извършено в присъствието на данъчния
служител, като показва поведение на лицето, насочено срещу установената
фискална дисциплина и организация в обекта, която няма за цел спазване на данъчното
законодателство. Посочил е, че срокът е съобразен с целта нарушителят да
промени начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият
резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане на
вреда за фиска. В този смисъл е приел, че категорично е налице важен държавен
интерес от преустановяване на констатирането противозаконно поведение.
Отбелязал е, че запечатването следва да стане в 15 - дневен срок след влизане в
сила на Заповедта, че е задължително присъствието на представител на
дружеството за осигуряване на достъп, отстраняване на стоките, възможността за
принудителното им отстраняване. Указал е срок за обжалване на заповедта и пред
кого е възможно това.
Заповедта е връчена на 18.05.2021 г. на
управителя на дружеството, видно от разписката на л. 16, а жалбата е подадена
на 31.05.2021 г. директно в канцеларията на съда.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена в
срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, е
неоснователна.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС
принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед
на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото е
приложена заповед, с която изпълнителният директор на НАП е оправомощил
началниците на отдели "Оперативни дейности" в териториалните дирекции
на НАП към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди за
запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. С оглед на това актът е издаден от
компетентен орган.
Заповедта е издадена в предвидената
писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително фактическо и правно основание. Подробно в Заповедта за налагане на
ПАМ е описано констатираното при проверката от контролните органи нарушение.
Оспорената Заповед е мотивирана, като
са изложени подробни мотиви, описани по – горе, включително и за конкретната
продължителност на наложената мярка.
В разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване
на обект да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е
предвидил срок до един месец, то административният орган е длъжен да обоснове
защо е определил срок от 14 дни, който е към средния срок, определен в закона.
В случая са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на
наложената ПАМ, като административният орган се е позовал на тежестта на
извършеното нарушение, вид и местонахождение на търговския обект. Посочил е
също, че срокът е съобразен с целта нарушителят да промени начина на извършване
на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отчитане на
дейността, а индиректният - недопускане на вреда за фиска.
Тези мотиви в достатъчна степен
обосновават правилното определяне на продължителността на наложената мярка.
В производството пред административния
орган не са допуснати и нарушения на процесуалните правила, като оспорената
Заповед съответства на материалния закон.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б.
"а" от ЗДДС, във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредба № Н - 18 законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана
заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки.
Съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" от ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. Член 25, ал. 1 от Наредбата изрично
вменява в задължение, независимо от документирането с първичен счетоводен
документ, задължително да се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. В случая е
извършено заплащане в брой, поради което не е налице някое от изключенията за
неиздаване на касова бележка. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата в
приложимата редакция, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на
принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и
достъпът до обекта. Неизпълнението на задължението за отчитане на продажбите на
стоки в търговските обекти е основание за прилагане на принудителна мярка по
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и при това административният орган
действа в условията на обвързана компетентност.
В разглеждания случай е установено
безспорно, че за съответното плащане на закупената стока на стойност 28.00 лв.
не е издаден фискален касов бон (ФКБ) от наличното в обекта ФУ. С оглед на
това, като е издал процесната Заповед по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, с която е
разпоредил запечатване на обекта, в който е установено нарушението,
административният орган е приложил правилно материалния закон.
Оспореният административен акт е
издаден в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК. Разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН изрично предвижда,
че за предотвратяване на административни нарушения могат да се прилагат
принудителни административни мерки. Определеният срок за прилагане на мярката е
към средния размер, съответства на тежестта на извършеното нарушение и не
ограничава правата на търговеца в степен, надхвърляща необходимото за
осъществяване на преследваната от закона цел.
Жалбоподателят не оспорва извършеното
нарушение, като прави възражение, че продавачът е бил разсеян, но това не може
да е причина за неиздаване на ФКБ, след като, работейки на касата, това е
основното му задължение.
По изложените съображения Заповедта е
издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и
целта на закона, поради което жалбата срещу нея следва да се отхвърли като
неоснователна. Вярно е, че в случая мярката няма да бъде изпълнена, тъй като
търговецът се е възползвал от предоставената от законодателя възможност и е
заплатил наложената санкция, като е подал молба за прекратяване на мярката на
основание чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, но подадената молба не изключва произнасянето
по законосъобразността на акта.
С оглед изхода на спора и направеното
от пълномощника на ответника искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 161, ал. 1 от ДОПК жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на ТД на НАП - Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение,
определени в минималния размер от 100 лв. (сто лева) съгласно чл. 144 АПК във
връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 37, ал. 1 ЗПП, във връзка с чл. 24 от Наредба
за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд – ***, Първи състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на „***“ ЕООД, седалище и адрес
на управление: гр. ***, бул. „25-ти септември“ № 52, представлявано от
управителя В.З.П., ЕИК ***, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 97-ФК/ 21.04.2021 г., издадена от Началник на отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, седалище
и адрес на управление: гр. ***, бул. „25-ти септември“ № 52, представлявано от
управителя В.З.П., ЕИК ***, да заплати на национална агенция по приходите
сумата от 100 лв. (сто лева) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: