№ 823
гр. Бургас, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Административно
наказателно дело № 20242120203132 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Х. П. Т., ЕГН **********, живущ в *, против
Наказателно постановление № 23-0769-002300/10.10.2023 г. на Началник група в
ОДМВР- Бургас, сектор Пътна полиция Бургас, с което за нарушения на чл.119, ал.1,
чл.123, ал.1, т.2, б.А, б.Б и б.В, всички от Закона за движение по пътищата, на
основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 и чл.175, ал.1, т.5 от същия закон, на жалбоподателя
са наложени административни наказания „Глоба” в общ размер от 350 лв. и „Лишаване
от право да управлява МПС“ общо за срок от 3 месеца. Моли се да бъде отменено
обжалваното наказателно постановление поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. В съдебно заседание жалбата се поддържа, ангажират се
доказателства.
Административно- наказващият орган, чрез своя представител взема становище
за неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събрания по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Представеният по делото акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 485446/13.05.2023 г. е съставен за това, че на 10.05.2023 г., около 16.20 ч., в
гр. Бургас, по улица „Янко Комитов“, от магазин Кауфланд, посока към бул. Тракия,
жалбоподателят управлявал лек автомобил Рено с рег.№ *, като на пешеходната пътека
до бл.16 в комплекса, обозначена с маркировка М8- тип Зебра и сигнализирана с пътен
1
знак Д17, не пропуснал движещите се по нея пешеходци, блъснал ги и с това допуснал
ПТП с пострадали две лица. Наред с това не уведомил компетентните служби на МВР,
не останал на мястото на произшествието да изчака пристигането на компетентните
органи на МВР и не оказал помощ на пострадалите от произшествието. С тези
действия били нарушени нормите на чл.119, ал.1, чл.123, ал.1, т.2, б.А, б.Б и б.В,
всички от Закона за движение по пътищата.
Наказващият орган, като взел предвид съставения акт, счел, че деянието е
извършено виновно от страна на жалбоподателя и издал наказателното постановление.
Наказателното постановление и акта за установяване на административно
нарушение са издадени от компетентни органи и в рамките на техните правомощия,
видно от представената по делото заповед на Министъра на вътрешните работи.
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, счита, че в хода на административно-
наказателното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение.
От ангажираните в хода на съдебното производство доказателства- докладна
записка, сведения от двете пострадали, констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, както и от показанията на актосъставителя, се установява, че на посочените в
АУАН и НП дата, час и място жалбоподателя е управлявал собствения си лек
автомобил, като на обозначената с маркировка и знак пешеходна пътека не пропуснал
движещите се по пътеката две лица. Последвало съприкосновение, от което
пострадали двете пешеходки. Видно от приложените саморъчно написани сведения от
последните, в същите се съдържа описание на механизма на произшествието,
съвпадащ с посоченото в АУАН и в НП. Съобразно докладната записка, изготвена от
св. К., и двете пострадали лица след произшествието са посетили лечебно заведение,
от което били освободени за домашно лечение, като едната била с диагноза „Контузия
на коляното“, а втората- „Повърхности травми на подбедрица- контузия на ляво
коляно“. Съдът намира за доказано твърдението в АУАН и в НП, че е настъпило
съприкосновение между автомобила и пострадалите лица. Този извод не се
разколебава от показанията на св. Т.а, които не се подкрепят от останалия по делото
доказателствен материал. Следва да се отбележи, че свидетелката е съпруга на
жалбоподателя и са налице основания да се приеме, че същата е пристрастна. В този
смисъл само нейните показания не могат да оборят установеното от останалия
доказателствен материал. По делото няма спор, че за настъпилото ПТП били
уведомени органите на МВР, но не от водача, а от роднина на едната пострадала.
Безспорно е и, че жалбоподателят не останал на мястото на произшествието, не
изчакал пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните
работи, както и не е оказал помощ на пострадалите. В сведенията на двете пострадали
лица е посочено, че помощ е била оказана от св. Т.а, а не от съпруга й- водач.
2
С оглед на така посоченото съдът намира, че правилно на Х. Т. е ангажирана
административно- наказателната отговорност по чл.119, ал.1 и чл.123, ал.1, т.2, букви
А, Б и В от Закона за движение по пътищата. Съгласно същите, при приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре. В случая очевидно управлявания от жалбоподателя
автомобил е спрял, но не и преди да настъпи съприкосновението с лицата. Ето защо
правилно е прието, че е нарушил това си задължение като водач на МПС. След като е
настъпило ПТП с пострадали хора, следвало е Т. да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи, като остане на мястото на произшествието и
да изчака пристигането им, както и да окаже помощ на пострадалите, ако това не
представлява опасност за него. По делото се установи, че единственият човек, който е
слязъл от автомобила и е помогнал на двете пострадали лица, е била св. Т.а, която се е
возела на предната дясна седалка. Жалбоподателят е останал през цялото време в
автомобила си и след качването на съпругата му е потеглил. Настоящата инстанция
счита за нелогично твърдението, че не е разбрал за настъпилото произшествие. При
положение, че същият е спрял, съпругата му е слязла от автомобила и е помогнала на
двете жени, няма как да се твърдят подобни обстоятелства.
Наведеното в жалбата твърдение за неяснота на описанието на нарушението,
също не се споделя от настоящата инстанция. Нарушенията са описани с достатъчно
конкретика, напълно позволяваща да се разбере за какво се налагат санкциите. Законът
не въздига в задължение на наказващия орган да посочва конкретните имена на
пострадалите лица. Въпреки това по делото са приложени сведенията на двете
пешеходки, в който се съдържат техните данни. Наказанията в постановлението са
изписани с поредни номера, отговарящи на поредния номер на всяко нарушение,
поради което става ясно за кое нарушение какво наказание се налага.
Въз основа на всичко изложено по- горе жалбата се явява неоснователна,
поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено в цялост.
Наложените санкции са или във фиксиран размер, или в минимален такъв, поради
което не подлежат на корекция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0769-002300/10.10.2023 г. на
Началник група в ОДМВР- Бургас, сектор Пътна полиция Бургас, с което за
нарушения на чл.119, ал.1, чл.123, ал.1, т.2, б.А, б.Б и б.В, всички от Закона за
движение по пътищата, на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 и чл.175, ал.1, т.5 от
3
същия закон, на Х. П. Т., ЕГН **********, живущ в *, са наложени административни
наказания „Глоба” в общ размер от 350 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“
общо за срок от 3 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр.Бургас с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4