Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 14.02.2017 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – І СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря М.М., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
666 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.
52 ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Х.А.З. ЕГН ********** *** е предявил срещу Б.П.К. ЕГН **********
*** иск за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди в размер на 6000
лева, претърпени на 27.11.2015 г., в резултат на причинената му средна телесна
повреда, ведно със законната лихва от датата на увреждането.
В исковата молба се твърди, че на 27.11.2015 г.
ответникът бутнал ищеца по стъпалата на къщата му, в резултат на което му бил
счупен десния крак, което представлява средна телесна повреда. За извършеното
от страна на К. е сключено споразумение
за прекратяване на наказателното производство, одобрено с определение по НОХД №
524/2016 г. на ИРС. Ищецът твърди, че в резултат на телесното увреждане е
претърпял значителни болки и страдания, като до настоящия момент не се е
възстановил напълно.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът представя писмен
отговор, в който оспорва иска, като твърди, че не той е причинил телесното
увреждане на ищеца, алтернативно сочи, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и със
служебно назначения му адвокат – Б.П., който оспорва иска като неоснователен и
недоказан.Алтернативно иска намаляване сумата на търсеното обезщетение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
От приложеното към делото НОХД№ 524/ 2016 г. на
Районен съд гр. Ихтиман се установява, че с протоколно определение №
124/30.08.2016 г. е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното
производство, с което Б.К., е признат за виновен за това, че на 27.11.2015 г. в
град Момин проход, област Софийска, пред частен дом на ул. „Христо Ботев” №45,
е причинил на Х. А. З. от град Момин проход средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на външния израстък на дясната голямопищялна кост, което
причинило на пострадалия трайно затруднение движението на десния долен крайник
за повече от 30 дни – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
От заключението на приетата съдебномедицинска
експертиза се установява, че в резултат
на инцидента на ищеца са причинени следните травматични увреждания: вътрешно
счупване на дясната голямопищялна кост в областта на външния кондил, което
увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на десния
долен крайник за срок от около 5- 6 месеца; счупване на главичката на дясната
малкопищялна кост в областта на колянната става, което увреждане само по себе
си е причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок
от около 1- 1, 5 месеца. Според вещото лице констатираните увреждания причинили
значителни по интензитет болки и страдания за продължителен период от време,
като се сочи, че е възможно болезненост да се наблюдава при движение и години
след инцидента.
В съдебно заседание вещото лице д- р В.В.Т. поддържа
експертното си заключение, като твърди, че увреждането представлява тристранно
счупване, ангажиращо малката и голямата пищялни кости, което представлява
високоенергийна травма и според него е малко вероятно да се получи при падане
от собствен ръст, освен ако не се касае за падане от високо. Вещото лице твърди
също, че се не може да се очаква пълно
възстановяване на обема на движението на крайника.
По делото са приложени и епикризи, от които се
установява, че ищецът е в бил в болнично заведение в периода 27.11.2015 г. –
02.12.2015 г. и че за възстановяването си има нужда от физиотерапевтично
лечение и рехабилитационни процедури.
От показанията на св. Ангелов, който е съсед на ищеца,
се установява, че е видял как ищеца лежи на улицата пред стълбите пред къщата
си, а ответника стои до него. З. не можел да стане. Впоследствие се е движел
дълго време с патерици.
Според показанията на св. Георгиева, която е съпруга
на ищеца, непосредствено след травмата съпругът й е изпитвал много силни болки.
Впоследствие е бил трудно подвижен и не е можел да се обгрижва сам. Посещавал е
санаториума в гр. Момин проход за рехабилитация. Според свидетелката и към
настоящия момент не може да започне работа, защото преди инцидента е работел
като баничар, а сега не може да стои прав за дълго време.
С оглед изложеното, съдът достигна до следните правни
изводи:
Основно задължение на всеки е да не вреди другиму.
Това задължение произтича непосредствено от закона – чл. 45 ЗЗД, и при неговото
неизпълнение за увреждащия възниква задължението да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Елементи от фактическия състав на основанието по
чл. 45 ЗЗД, наред с вината, са още противоправно и виновно поведение на дееца,
настъпилата вреда, и причинната връзка между тях, която следва да бъде доказана
във всеки конкретен случай. Когато бъде доказан фактическият състав на
непозволеното увреждане всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането подлежат на обезщетяване – чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Те могат да са имуществени
или неимуществени.
Одобреното от съда споразумение за прекратяване на
наказателното производство, има
последиците на влязла в сила присъда по силата на чл. 383, ал. 1 НПК. Съобразно
разпоредбата на чл. 413 НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни
за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът;
наказуемо ли е деянието. Задължителната сила на присъдата е прогласена и в чл.
300 ГПК досежно гражданскоправните последици от деянието, според който текст
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В случая влязлото в сила определение на съда за
прекратяване на наказателното производство, с което ответникът е признат за
виновен за причиняване на средна телесна повреда спрямо Х.З., установява
осъществяването на следните елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 ЗЗД – деянието, неговата противоправност и вината на
ответника, както и настъпилите неимуществени вреди за ищцата – преживените
болки и страдания, стресът и неудобствата вследствие на претърпяното телесно
увреждане.
Ищецът не претендира обезщетение за претърпени
имуществени вреди, а само за неимуществени такива.
Критерият за определяне размера на неимуществените
вреди при непозволено увреждане, според чл. 52 от ЗЗД, е справедливостта. “Справедливостта”
на определеното от съда обезщетение се определя от конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. В тази насока съдът, при определяне размера на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, взе предвид
характера на деянието и начина на неговото извършване – чрез избутване по
стълбите пред дома на пострадалия е била причинено телесно увреждане, имащо характера на средна
телесна повреда, което е било свързано с големи по интензитет болки, а и за
възстановяването от травмата е било необходимо продължителен период от време.
Нещо повече – от заключението на изслушаната експертиза се установява, че е
възможно функцията на увредения крайник да не бъде възстановена в пълен обем,
което неминуемо ще влоши за в бъдеще качеството на живот на пострадалия.
В хода на производството не се събраха доказателства,
че ищецът със собствените си действия да е допринесъл по някакъв начин за
настъпването на вредоносния резултат, поради което и възраженията на ответника
за съпричиняване на травмата са неоснователни.
В този смисъл и прилагайки обществения критерий за
справедливост, настоящата инстанция намира, че следващото се обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се определи в размер на 5000
лв., който размер съдът намира за справедлив и достатъчен да го обезщети за
претърпените вреди, като за разликата до
пълния предявен размер от 6000 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение претенцията за присъждане на основание
чл. 86 ЗЗД на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
деня на увреждането – 27.11.2015 г., до
окончателното му заплащане, съдът намира същото за основателно, доколкото се
касае за иск за вреди от непозволено увреждане, при което длъжникът изпада в
забава от деня на увреждането и без да е
необходима покана.
По разноските
При този изход на спора, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата от 550 лв. - разноски по делото, съответни
на уважената част от иска на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК, а по сметка на
Ихтиманския районен съд сумата от 400,00 лв., включваща държавна такса за
производството върху уважената част от иска от 200,00 лева и 200,00 лева
изплатено възнаграждение за вещото лице по изготвената съдебно-медицинска
експертиза.
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.П.К.
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.А.З. ЕГН ********** *** сумата от 5000,00 (пет
хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане, изразяващо се в нанесена на 27.11.2015 г. средна телесна повреда, ведно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, като
отхвърля иска до пълния му предявен размер от 6000,00 лева.
ОСЪЖДА Б.П.К. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на Х.А.З. ЕГН ********** *** сумата от 550,00 (петстотин и петдесет) лева,
разноски в производството.
ОСЪЖДА Б.П.К. ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на в полза на Районен съд – Ихтиман сумата от 400,00
/четиристотин/ лева, представляваща дължимата държавна такса и изплатено възнаграждение на
вещо лице, ведно с пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в
случай, че не ги внесе доброволно.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р.
Йорданова)