Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 15.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
пети април през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 39 по описа на съда за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
В ***е постъпила искова молба
от „Т.Б.“ ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***чрез адв.В.Г.от ***, против Ю.А.Й. ***, в която се твърди, че
между ***(понастоящем „Т.Б.“ *** и ответника бил сключен ***, сключен за ***,
по сочена програма 19,99лв. за срок до 04.09.2017г. Въз основа на този договор
ответника ползвал предоставените от дружеството мобилни услуги, ***. Излага се,
че съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор при ползването на
услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършвало
въз основа на фактура, която се издавала ежемесечно на името на потребителя,
като при сключване на индивидуален договор
потребителя бивал уведомен за датата от месеца, на която щяла да му бъде
издавана фактура, а неполучаването й не го освобождавало от задължението за
плащане на дължимите суми. Твърди се, че за потребените от ответника услуги по
процесния договор били издадени следните фактури: - ***за отчетен период на
потребление 10.12.2015г.-09.01.2016г. с начислена за периода сума за плащане в
размер на 32,43лв., платима в срок до 25.01.2016г.; - ***за отчетен период на
потребление 10.01.2016г.-09.02.2016г. с начислена за периода сума за плащане в
размер на 23,84лв., 5,89лв. дължима лизингова вноска и 32,43лв. незаплатен
баланс от предходния отчетен период по ***или общо дължимата сума по фактурата
възлизала на 62,16лв., платима в срок до 25.02.2016г. и - ***за отчетен период на потребление
10.02.2016г.-09.03.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на
19,99лв., 5,89лв. дължима лизингова вноска и 62,16лв. незаплатен баланс от предходния
отчетен период по ***или общо дължимата сума по фактурата възлизала на
88,04лв., платима в срок до 25.03.2016г. Сочи се, че след извършена частична
корекция по дълга останал незаплатен
остатък в размер на 86,84 лв. Поради неизпълнението на абоната да заплати
стойността на ползваните и фактурирани
услуги, на основание чл. 75, вр.с чл. 19б, в) от ОУ на мобилния оператор, ***прекратил
едностранно договора с ответника за ползваната от него абонаментна програма и издал
по абонатен ***с начислена обща сума за плащане в размер на 471,46 лв.,
представляваща сбор от незаплатения от абоната остатьк в размер на 86,84 лв. за
задълженията по предходните фактурирани периоди, както и начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 290,38 лв.
Навеждат се доводи, че неизпълнението на ответника обусловило правото на
мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична
клауза в т.11 от индивидуалния договор,
предвиждаща, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок,
за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на
Потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до
края на този срок. Освен това, поради прекратяване на договорите за мобилни
услуги и преустановяване на предоставяните мобилни услуги, на основание т.12,
ал.2 от ОУ, приложени към лизинговия договор дължимите месечни вноски за
предоставеното на абоната мобилно устройство били обявени за предсрочно
изискуеми. Излага се още, че ответника, като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор ***бил приел Общите Условия на
Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно чл. 49 от тези ОУ, ***имал право да получава в срок всички плащания,
дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според
чл.71 потребителят бил длъжен да заплаща определените от ***цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в т. 27 от ОУ, а именно в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Незаплащането
в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги обусловило правото на ***/чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на ответника.
Излага се, че вземането за стойност
на доставени мобилни услуги в размер на 88,04лв. било претендирано по реда на
чл.410 от ГПК и в производството по ***била издадена съответна заповед за
изпълнение, срещу която постъпило писмено възражение от длъжника в
законоустановения срок. Останалите вземания не са претендирани в заповедното
производство.
Като следствие от изложеното се
отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено
вземането на ищеца спрямо ответника за сумата от 86,84лв., представляваща
стойност на незаплатени долекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 290,38лв., представляваща
неустойка и сумата от 94,24лв., представляваща неплатени лизингови вноски.
Ответникът Ю.А.Й. не е депозирал писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК, но в съдебно заседание ангажира становище, според което не
оспорва, че е имал сключен с ищеца договор за мобилни услуги и договор за
лизинг, както и че не е заплатил претендираните суми. Моли да се разсрочи
изпълнението на решението.
Съдът
като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите
на страните намира за установено следното от фактическа страна :
Искът е
предявен в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на
заповедния съд по ***и се явява допустим.
Безспорно е между страните и видно от представените от
ищеца доказателства, че на 04.09.2015г. между ответника Ю.Й. и “Т.Б.” ***е бил подписан
договор за мобилни услуги, при посочени в писменото съглашение елементи на
правоотношението. Посочено е, че стандартния месечен абонамент е 19,99лв., а
срокът на договора – 24месеца. Част от съдържанието е и клауза за неустойка в
тежест на абоната, дължима в случай на прекратяване на договора преди срока по негова вина или инициатива, и
определена в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от
датата на прекратяване до крайния уговорен срок.
Безспорно е също така, че на 04.09.2015г. страните сключили
и Договор за лизинг, по силата на който на ответника било предоставено мобилно
устройство на изплащане за срок от 23 месеца при обща цена от 172,97лв. с
включен ДДС, платима на посочени месечни лизингови вноски.
От приложените Общи условия за взаимоотношения с
потребителите на мобилни услуги, за които не се спори, че са действали през
процесния период от време, е видно, че според предвиденото в т.26 заплащането на
ползваните услуги е следвало да се извършва въз основа на фактура,
която се издавала ежемесечно на името на потребителя, на
дата, за която той бил уведомен при сключване на индивидуалния договор, а
неполучаването й не го освобождавало от задължението за плащане на дължимите
суми. Според предвиденото в т.19б, б.“в“ от ОУ, операторът имал право да
прекрати едностранно индивидуалния договор с абоната, в случай на неплащане на
дължимите суми в предвидените срокове.
Видно е от приложените Общи условия на договор за лизинг за
предоставяне на преносим компютър, телефонен апарат или друго устройство, че
според предвиденото в чл.12, ал.2 от същите, месечните вноски и всички други
дължими плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договора за предоставяне на мобилни услуги, сключени от лизингополучателя,
както и при забава на плащания по договора за лизинг.
Безспорно
е между страните, че по процесните договори за мобилни услуги и за лизинг от
04.09.2015г. са били издадени посочените в исковата молба фактури, както следва
:
-
***за отчетен период на потребление 10.12.2015г.
- 09.01.2016г. (на л.12-л.13) с начислена сума за плащане в размер на 32,43лв.,
платима в срок до 25.01.2016г.;
-
***за отчетен период на потребление
10.01.2016г.-09.02.2016г. (на л.10-л.11) с начислена за периода сума за плащане
в размер на 23,84лв., 5,89лв. дължима лизингова вноска и 32,43лв. незаплатен
баланс от предходния отчетен период по ***или общо дължима сума в размер на
62,16лв., платима в срок до 25.02.2016г. и
-
***за отчетен период на потребление 10.02.2016г.
- 09.03.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 19,99лв., 5,89лв.
дължима лизингова вноска и 62,16лв. незаплатен баланс от предходния отчетен
период по ***или общо дължимата сума в размер на 88,04лв., платима в срок до
25.03.2016г. (като след твърдяна от ищеца корекция, дължимата сума
оставала в размер на 86,84лв.)
Ищецът
е представил и издадена от него ***с начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 290,38 лв.;
изискуеми вноски в размер на 94,24лв. за продаденото на изплащане устройство и
общия размер на неплатените суми по горепосочените фактури от 86,84лв.
При така установените и безспорни между страните факти, съдът намира, че
ответника Ю.Й. дължи на ищеца „Т.Б.” ***претендираната в исковото и представляваща
част от присъдената в заповедното производство главница за стойност на ползвани
далекосъобщителни услуги в размер на 86,84лв. по процесния договор от
04.09.2015г. Установи се от съставените приложения към процесните фактури, че
тази сума представлява сбора от уговорените и дължими месечни такси за
предоставени по възникналите правоотношения услуги, както и дължими през
съответните отчетни периоди лизингови вноски за закупена на изплащане вещ.
Върху главницата е дължима и претендираната законна лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.
Въз основа на обсъдените доказателства, съдът приема, че
ответника дължи заплащане и на сумата от 94,24лв., представляваща изискуеми
вноски по сключения между страните Договор за лизинг от 04.09.2015г., за които
е била настъпила предсрочната изискуемост към датата на издаване на ***, на
основание чл.12, ал.2 от приложимите към договора ОУ, а към датата на завеждане
на исковата молба е изтекъл и крайния уговорен срок по това правоотношение.
Безспорно е, че предоставеното по този договор устройство е останало за
ответника.
Съдът обсъди и претенцията на ищеца
по чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 290,38лв., представляваща начислена
договорна неустойка по прекратения *** При това, съдът на първо място се занима
с валидността на неустоечната клауза по процесния договор. Не е налице
възражение от ответника в тази насока, но доколкото предмет на иска е реалното
изпълнение на процесната неустоечна
клауза, за да прецени основателността на претенцията в тази й част, съдът
следва да извърши първо преценка относно съществуването на това задължение.
Тази преценка неминуемо включва обсъждане действителността на клаузата,
пораждаща задължението, чието изпълнение се претендира (в този смисъл е
съдебната практика, изразена в Решение №229 от 21.01.2013г. на ВКС по
т.д.№1050/2011г., II т.о.). При тази преценка, съдът намира, че неустоечната
клауза се явява нищожна, на основание чл.146, ал.1 от Закона за защита на
потребителите, във вр. с чл.143, т.14 от ЗЗП. Съображенията за това са
следните: Ответникът Ю.Й. има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1
от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съгласно
разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В нормата на чл.143 от ЗЗП се
съдържа примерно изброяване на неравноправни клаузи, а разпоредбата на чл.144
посочва изключенията. Т.е, за да е нищожна една клауза в договор, сключен с
потребител, тя следва да е неравноправна, осъществявайки някой от фактическите
състави на чл. 143 от ЗЗП; да не попада в някое от изключенията на чл. 144 от
ЗЗП и да не е уговорена индивидуално. Съдът намира, че процесната клауза за
неустойка осъществява фактически състав по чл.143, т.14 от ЗЗП, т.к. налага на
потребителя изпълнение на неговите задължения за заплащане на абонаментната
такса за предоставяните от оператора услуги до края на първоначално уговорения
срок, без доставчика на практика да предоставя услугите. В същото време не
попада в изключенията по чл.144 от ЗЗП. Съдът намира, че клаузата от процесния
договор, предвиждаща търсената от ищеца неустойка не е индивидуално уговорена, тъй като
представлява част от предварително изготвен от оператора бланков договор, в който
се попълват при подписването му единствено данните индивидуализиращи конкретния
потребител и избрания план/вид предоставяна услуга. Поради това, очевидно е, че
ответника, в качеството на потребител не би могъл да влияе върху съдържанието му,
договаряйки със служителя на дружеството промени в бланкетните клаузи.
Противното – предоставена такава възможност при подписване на процесните
договори, не се установява от ангажираните от ищеца доказателства. Съдът счита, че тази неустоечна клауза е
нищожна и по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. В тази насока е формирана
задължителна съдебна практика на ВКС (изразена например в Решение №110 от
21.07.2016г. на ВКС по т.д.№1226/2015г., I т.о.), приемаща нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустоечни клаузи в договори с периодично
изпълнение, които предвиждат при прекратяване на правоотношението заплащане на
неустойка в размер на останалите периодични платежи до крайния уговорен срок на
договора, т.к. позволяват едната страна по правоотношението
да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получила,
ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя своята насрещна
престация. Така се създават условия за неоснователно обогатяване на едната
страна и позволяващата това неустойка
излиза извън присъщите й по закон функции и нарушава принципа за
справедливостта.
С оглед горното, съдът намира, че
претендираната въз основа на нищожната договорна клауза неустойка в размер на
290,38лв. не се дължи.
Предвид изложеното, съдът счита, че
следва да се признае за установено съществуването на присъденото в заповедното
производство вземане на ищеца за главница в размер на 86,84лв., представляваща
незаплатени мобилни услуги, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане. Следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 94,24лв.,
представляваща незаплатени вноски по Договор за лизинг от 04.09.2015г.
Претенцията за заплащане на сумата от 290,38лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги следва да се
отхвърли като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски
в заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са били сторени
разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 180лв. или общо разноски в размер на 205лв. С оглед
изхода на спора, ответника дължи част от тези разноски, съразмерно вземането,
чието съществуване се установи или 36,90лв. В исковото производство са
направени от ищеца разноски за държавна такса в размер на 125лв. и за
адвокатско възнаграждение в размер на 180лв. или общо разноски в размер на 305лв.
Съразмерно уважената част от иска, ответника дължи част от тези разноски в
размер на 115,90лв.
В съдебно заседание, ответникът е
направил искане за разсрочено плащане на задължението. Съгласно разпоредбата на
чл.241 от ГПК съдът може да отсрочи или да разсрочи изпълнението на
решението с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства.
Ответникът е изложил твърдения, че е безработен и няма имущество или доходи, от
които да се издържа, но не е представил по делото доказателства в подкрепа на
твърденията си. Поради това, съдът счита, че искането по чл.241 от ГПК се явява
неоснователно и недоказано и следва да се остави без уважение като такова.
По изложените съображения ***Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че Ю.А.Й. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ***,
със седалище и адрес на управление ***, ***сумата от 86,84лв.,
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.10.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, която сума представлява част от вземането, за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.10.2017г. по
***.
ОСЪЖДА на основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД Ю.А.Й. с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“
***, със седалище и адрес на управление ***, ***сумата от
94,24лв., представляваща неизплатени вноски по Договор за лизинг на мобилно
устройство от 04.09.2015г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Т.Б.“
***с ***против Ю.А.Й. с ЕГН ********** ИСК с правно
основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 290,38лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСТАВЯ без уважение искането на
ответника Ю.А.Й. по чл.241 от ГПК за разсрочване изпълнението на решението,
като НЕДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Ю.А.Й. с ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“
***, със седалище и адрес на управление ***, ***следните суми:
сумата от 36,90лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 115,90лв.,
представляваща разноски за исковото производство, съразмерно уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред *** в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: