МОТИВИ към Присъда № 101/09.03.2020г. постановена по НОХД № 432/2019г. по описа
на РРС.
Обвинението
против подсъдимия Н.В. *** е за това, че: 1. На 19.11.2017г. в гр.Разград,
е причинил на С.Д.С. *** средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване
на големия пищял и закрито счупване на малкия пищял в ляво, които счупвания по своята
медико-биологична характеристика по отделно и в съвкупност за всяка кост обуславят
трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок повече от един месец
- престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК и
2. На 19.11.2017 г. в гр.Разград, е отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр.
мобилен апарат, марка „Samsung“, модел „Galaxy J3“, на
стойност 200,00 лв., кожен калъф тип „тефтер“ за мобилен апарат „Samsumg“, модел „Galaxy J3“, на стойност
10,00 лева, СИМ-карта на мобилен оператор „Теленор“, на стойност 6,00 лв . и пари - сумата от 60,00 лв., всичко на обща стойност
276,00 лв., от владението на С.Д.С. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои - престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
Подсъдимият Н.В. *** не се признава за виновен по
отношение на обвинението по чл.129, ал.2 във вр. с
ал.1 от НК, като съжалява за случилото се. Дава обяснения по случилото се, в които
твърди, че е бил силно раздразнен и провокиран от поведението на пострадалия
към майка му- св. М.. Бил заспал в друга стая, като по някое време чул майка му
да вика за помощ и когато отишъл в стаята видял С.С.
гол, опитващ се да свали гащите на майка му, започнал да псува. След това
пострадалия посегнал да го ритне, но подс.Л. хванал
крака му, и с бутилката водка го ударил в крака, след което го ударил няколко
пъти в главата с юмруци. Пострадалият паднал на земята, при което виждайки
кръвта, подс.Л. и св. М., му помогнали да легне на
леглото и пожелали да се обадят в Бърза помощ, но пострадалия ги изгонил.
Напуснали жилището, като подс.Л. взел телефона на
пострадалия и 40 или 60 лв. Двамата с майка му- св. М. се прибрали в дома си,
където по-късно дошли полицаите.
Защитникът му- адв.Ю.Й. счита,
че подзащитният му е действал в условията на чл.12, ал.1 от НК, а именно при
неизбежна отбрана, тъй като е защитил честта и достойнството на своята майка- св.
М.. счита, че пострадалият се е възползвал от пияното състояние на св. М.,
съблякъл е дрехите й, като и той се е съблякъл, като намеренията му са били
явни, и именно тогава се е намесил подс.Л.. Неговите
действия са били защитни и провокирани именно от пострадалия. Ето защо моли за
оправдателна присъда по отношение обвинението по чл.129 от НК, а относно
обвинението по чл.194 от НК предвид възстановяване на щетите счита, че същото
следва да бъде преквалифицирано по чл.197 от НК, като бъде наложено наказание
пробация. По отношение на гражданския иск счита, че същият следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
Пострадалият С.Д.С. *** е предявил срещу подсъдимия
граждански искове в размер на 7 000лв. като обезщетение за причинените
неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и в размер на 66 лв. имуществени вреди в
резултат на престъплението по чл.194, ал.1 от НК, ведно със законната лихва
върху двете суми от датата на деликта до
окончателното им изплащане, които са приети за съвместно разглеждане в
наказателния процес. Същият е конституиран като граждански ищец и частен
обвинител. В с.з. заявява, че поддържа исковете си и желае подсъдимия да бъде
осъден да му заплати претендираните суми.
Представитeлят на РП- Разград поддържа обвинението и го счита за
доказано, с оглед на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.
По принцип и самия извършител не отрича деянията. Намира обаче, че в случая не
може да бъде приложен института на „неизбежна отбрана“, нито на превишаване нейните
предели, тъй като намира, че обясненията на подсъдимия и показанията на
неговата майка не следва да бъдат кредитирани относно причините за извършване
на деянието. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по така
повдигнатите му обвинения, като кражбата предвид възстановяване на вредите
следва да бъде преквалифицирана по привилегирования състав и му се наложат
наказания при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства между
минимума и средния размер, което да бъде отложено за изпитателен срок по реда
на чл.66, ал.1 от НК. По отношение на гражданския иск, счита същия за
основателен и доказан относно престъплението по чл.129, ал.2 във вр. с ал1 от НК и предлага да бъде уважен.
Разградският районен съд, като прецени събраните и
проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
През 2017г. подс.Н.Л. и св.К. М.,
негова майка, живеели на квартира в къща в с.Г., общ.Р., находяща
се на ул.“***. Последната познавала св.С.С. от преди,
тъй като бил приятел на мъжа, с който тя известно време живяла на семейни
начала. Подсъдимият не се познавал с пострадалия до датата на инцидента.
На 18.11.2017г. около 20,00ч. - 21,00ч. вечерта, подс.Н.В.Л. и св. М. отишли на гости в дома на св.С.С.,***, по покана на последния. Освен тях същата вечер в дома
на св.С. дошли и свидетелите А.Д.К., Д.Е.Д., а малко по-късно и св.М.А.Р.. Там всички
употребили алкохол, включително и подс.Л.. По-късно същата
вечер, преди полунощ, при тях дошли и свидетелите Д.Д.,
син на св.Св.С. и К.П., снаха на св.С.. Те също употребили алкохол заедно с останалите
свидетели и обвиняемия. Според свидетелите по време на вечерта св.С. и св. М.,
които били седнали един до друг, се държали по-интимно, дори се били целували.
След полунощ, вече на 19.11.2017г., свидетелите Р., А.Д.,
А.К., К.П. и Д.Д. си тръгнали,
а в дома на св.С., останали само той, подс.Н.Л. и майка
му св. М.. Около 02,00 часа на 19.11.2017г. тримата решили да си лягат, като св.Св.С.
и св.К.М. останали в стаята, където се черпели, а подс.Л.
отишъл да спи в съседна стая. След излизането на подсъдимия, пострадалия и св.
М. легнали на леглото, на което преди това седели.
Около 04,30 часа на 19.11.2017г. подс.Л.
се събудил, отишъл в стаята, където спели св.С. и майка му - св. М., видял, че майка
му е съблечена по бельо, ядосал се, взел една бутилка от водка „Аляска“ и ударил
с нея няколко пъти по главата пострадалия С., тъй като го бил предупредил преди
това, да не прави секс с майка му. Св.С. се събудил от ударите, усетил, че главата
му кърви от нанесените удари и се опитал да се предпази, като решил да ритне с крак
бутилката, за да я избие от ръката на подсъдимия, но последния го ударил с бутилката
от водка „Аляска“ в левия крак под коляното, като му счупил крака.
Междувременно св. М. се събудила, видяла ставащото и се скарала
на сина си - подс.Л., след което последният й казал да
се облича и да си тръгват от дома на св.С.. От последния нанесен му удар, последния
паднал от леглото на земята. Опитал се да се изправи, но не успял и помолил подсъдимия
да му помогне да се качи и легне на леглото.
Подсъдимият Л. му помогнал, след което му предложил да повика
спешна медицинска помощ, тъй като пострадалият кървял и се притеснил от
станалото, но св.С. отказал.
След това подсъдимият и майка му св.М. тръгнали да излизат
от стаята. Непосредствено преди да излязат от там, подс.Л.
видял, че на едно от нощните шкафчета св.С. бил оставил мобилния си телефон, марка
„Samsung“, модел „Galaxy
J3“ със сим-карта на мобилния оператор „Теленор“ и с кожен
калъф, тип „тефтер“ и портфейла си, с намиращите се в него пари. Подсъдимият решил
да извърши кражба на тези вещи, поради което взел мобилния телефон на пострадалия,
прибрал го в джоб на връхната си дреха, а от портфейла му взел общо сумата от
60 лева в банкноти с различен номинал.
После с майка си напуснали дома на св.С.,***, откъдето наели
таксиметров автомобил и се прибрали в село Гецово в къщата, където живеели на квартира,
посочена по- горе.
Около 13,00ч. на 19.11.2017г. св.С., след като бил
намерен от майка му- св.Ив.Д.,***, където му била оказана медицинска помощ.
На 19.11.2017г., след разкриване на деянието, е било извършено
претърсване и изземване в къщата в с.Г., на ул.“****, където живеел подсъдимия,
като с протокол от същата дата били иззети тъмносиво долнище на анцуг със засъхнало
кафеникаво-червено на цвят петно и СИМ- карта с № *****.
На 19.11.2017г. е бил извършен оглед на местопроизшествие
в дома на св.С., при който са бил иззети като веществени доказателства: 1 чифт найлонови
ръкавици, бели на цвят, 1 бр. бутилка стъклена от 700 мл със син етикет „Водка Аляска“,
с намиращи се по нея следи от червеникаво кафяви, засъхнали петна.
С протокол за доброволно предаване от 19.11.2017г. /л.138/
подс.Н.Л. предал на водещият разследването 1 бр. сив на
цвят мъжки суитчър с надпис „FO“ с червеникавокафяви петна
и 1 бр. мобилен телефон „Samsung“, модел „Galaxy J3“, ведно с калъф, тип тефтер.
С постановление от 15.01.2018г. на разследващия полицай, водещ
разследването, иззетите по делото като веществени доказателства 1 бр. мобилен телефон
„ Samsung“, модел „Galaxy
J3“, с кожен калъф, тип „тефтер“ за мобилен апарат „Samsumg“,
модел „Galaxy J3“ и сим-картата
към него на мобилния оператор „Теленор“ били върнати на пострадалия Св.С..
На 19.11.2017г. със Заповед № 1873зз 91/ 19.11.2017г. подс.Н.Л. бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
за срок до 24 часа.
Назначената по делото оценъчна експертиза, е дала заключение,
че пазарната стойност на отнетите вещи към 19.11.2017г. е:
1. Мобилен телефон марка
„Samsung“, модел „Galaxy
J3“ 1 бр. – 200лв.
2. СИМ карта на „Теленор“
1бр. – 6лв.
3. Кожен калъф тип „Тефтер“
за мобилен телефон 1 бр. - 10лв.
Крайна стойност: 216,00 лева /Двеста и шестнадесет лева и
00 ст./
Видно от заключението на назначените по делото съдебно-медицинска
експертиза, в резултат на инцидента от 19.11.2017 г., на С.Д.С. са причинени:
- открито счупване на големия пищял и -закрито счупване на
малкия пищял в ляво;
- рана в окосмената част на главата;
- драскотина върху гърба на дланно-пръстовата
става на средния пръст на дясна ръка;
- полулунно охлузване и
- мънички охлузвания върху гърба на малкия пръст на лява ръка.
По своята медико-биологична характеристика описаното счупване,
по отделно и в съвкупност за всяка кост, обуславя трайно затруднение в движението
на левия долен крайник за срок повече от един месец .
При такъв вид счупване и след наложената остеосинтеза имобилизация продължава
3-4 месеца, а работоспособността се възстановява след 4-5 месеца.
След приключване на възстановителния процес предстои оперативна
интервенция за екстракция на наложената остеосинтеза.
Визуализираното на рентгеновите плаки
комбинирано счупване на едно ниво на двете кости на лява подбедрица
- напречна фрактура на големия пищял и раздробена фрактура на малкия, показва директен
механизъм на увреждането - удар.
Забележка: В епикриза, приложена
в ИЗ № 14105/2017г. на ОТО при МБАЛ-Разград е допусната техническа грешка в частта
Извадка от оперативния протокол и Извършена интервениця,
където е отбелязано: „Открито наместване на фрактура без вътрешна фиксация тибия и фибула“.
Касае се за Открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация тибия и фибула.
Видно от заключението химическа експертиза - Протокол №
174/21.11.2017г. на изпратената за изследване проба кръв, взета от подс.Н.Л. не се доказва етилов алкохол в кръвта - 0,00%о.
Назначената по делото съдебно-химическа експертиза № Е-
024/18.02.2019г. е дала следното заключение:
От извършените специализирани химически изследвания на предоставените
проби и направените научно-технически справки може да се заключи следното:
В предоставените биологични проби - урина и кръв, взети на
19.11.2017г. в 22,25 часа от подс.Н.Л., не се откри наличие
на наркотични вещества, техни метаболити или аналози,
което е било установено чрез имонохимичен тест на пробата
урина и доказано посредством газ-хроматографски анализ с масспектрална
детекция на кръвната проба.
Назначената по делото съдебномедицинска експертиза №
51/05.12.2017г. /л.126-127/ на веществени
доказателства е дала следното заключение:
При изследването на обекта, посочен в настоящата експертиза
с С№ 2 /виниливои ръкавици/ не се установяват зацапвания,
характерни за такива от кръв.
По обекти № 1 /суитшърт/, № 3 /стъклена
бутилка/ и № 4 /долнище на анцуг/ се доказва присъствие на човешка кръв, в която
се доказва наличие на а /алфа/ и р „бета/ аглутинини и не се доказва наличие на А и В аглутиногени, т.е. кръвната група на тази кръв по системата
АВО се определя като 0/а р/.
Кръвната група на С.Д.С. по системата АВО се определя като
0/а р/.
На 19.11.2017г. подс.Н.Л. е предал
на служител на РУМВР-Разград 1 бр. мобилен апарат, марка „Samsung“,
модел „Galaxy J3“, ведно с кожен калъф тип „Тефтер“ и
1 бр. сив на цвят „Суитчер“ с надпис „FO“, които с разписка
от 20.11.2017г. са били предадени на разследващият полицай по делото Д.Х.. На
15.01.2018г. с постановление за разпореждане с веществени доказателства разследващият
Д.Х. е върнал на С.Д.С. описаните процесии вещи.
По отношение на св.А.К. и Д.Д.,
предвид постъпилите данни, че са настанени на задължително лечение, са
назначени и изслушани съдебни-психиатрични експертизи, които дават заключения,
че: 1. Освидетелстваната А.Д.К., ЕГН- **********,*** със средно образование, разведена
пенсионер по болест страда от Параноидна шизофрения. Промяна
на личността. Анализа на данните от наличните документи сочат, че същата не би могла
да притежава свидетелска годност - не би могла правилно да възприема фактите и обстоятелствата,
имащи значение по делото, да ги възпроизвежда и да дава достоверни показания за
тях, и 2. Освидетелстваната Д.Е.Д., ЕГН- **********,*** със средно образование,
неженена, пенсионер по болест страда от Параноидна шизофрения.
Параноидно халюцинаторен синдром.
Промяна на личността. Данните от наличните документи сочат, че същата не би могла
да притежава свидетелска годност - не би могла правилно да възприема фактите и обстоятелствата,
имащи значение по делото, да ги възпроизвежда и да дава достоверни показания за
тях.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена с оглед показанията на разпитаните по време на съдебното следствие
свидетели- пострадалия С.С., Р.П., Ив.Д., Т.В., М.Р.,
К.П., Д.Д., К.Н., протокол за оглед ведно със снимки,
протокол за претърсване и изземване, заключенията по съдебно-психиатричните
експертизи, заключенията по съдебно-медицинската, оценъчната, химическите и
съдебно-биологичните експертизи, характеристика, справка за съдимост и др. писмени
и веществени доказателства.
Всички те са единни и непротиворечиви и съдът ги
кредитира изцяло. Ето защо съдът приема, че подсъдимият Н.Л.:***, е причинил на
С.Д.С. *** средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на големия пищял
и закрито счупване на малкия пищял в ляво, които счупвания по своята медико-биологична
характеристика по отделно и в съвкупност за всяка кост обуславят трайно затруднение
в движението на левия долен крайник за срок повече от един месец - престъпление
по чл.129, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК и 2. На
19.11.2017 г. в гр.Разград, е отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. мобилен
апарат, марка „Samsung“, модел „Galaxy
J3“, на стойност 200,00 лв., кожен калъф тип „тефтер“ за мобилен апарат „Samsumg“, модел „Galaxy J3“, на стойност
10,00 лева, СИМ-карта на мобилен оператор „Теленор“, на стойност 6,00 лв . и пари - сумата от 60,00 лв., всичко на обща стойност
276,00 лв., от владението на С.Д.С. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие вещите са върнати или
заместени - престъпление по чл.197, т.1 във вр. чл.194,
ал.1 от НК.
Спорният момент досежно първото
обвинение- средна телесна повреда по чл.129, ал.2 във вр.
с ал.1 от НК е относно умисъла и приложението на института на неизбежната
отбрана по чл.12 от НК. Няма спор относно вида и характера на причиненото
телесно увреждане. Съдът намира за безспорно установено, че телесната повреда е
средна такава по смисъла на чл.129 от НК, изразяваща се в открито счупване на големия
пищял и закрито счупване на малкия пищял в ляво, които счупвания по своята медико-биологична
характеристика по отделно и в съвкупност за всяка кост обуславят трайно затруднение
в движението на левия долен крайник за срок повече от един месец. В тази връзка
гласните доказателства и съдебно-медицинската експертиза са единни и
непротиворечиви, като по същество не се оспорват и от подсъдимия и защитата му.
По несъмнен начин се установява, че причиненото телесно увреждане е в резултат
на нанесен удар от страна на подс.Л. с бутилка от
водка върху крака на пострадалия С., което именно е довело и до констатираните
счупвания на големия и малкия пищял на левия крак. Действията на подс.Л. са в пряка причинно-следствена връзка с причинения
вредоносен резултат на пострадалия С.. В тази връзка са и самите обяснения на подс.Л..
Съдът намира, че в случая травмата и действията на подс.Л. са умишлени и не се касае за неизбежна отбрана по
смисъла на чл.12 от НК. В тази връзка съдът не кредитира обясненията на подс.Л. и показанията на майка му- св. М. относно факта, че
последната е била „насилена“ от пострадалия С. и това обстоятелство е
предизвикало подс.Л. да я защити. Обясненията на
подсъдимия и показанията на св. М. противоречат на другите писмени и гласни
доказателства, както и на нормалната логика. Очевидно през цялата вечер
поведението на св. М. и пострадалия С. един към друг е било по-интимно /същите
са се целували, прегръщали, седели са един до друг/. Това тяхно поведение е
било забелязано от всички присъствали на сбирката- свидетелите К.П., Д.Д., М.Р., чиито показания съответстват на изложеното и от
самия пострадал. Освен това както заявяват и самия подсъдим и неговата майка,
минно последната е отпратила сина си да легне в друга стая, а самата тя е
останала и легнала при св.С.. Последвалите действия и проявената от подс.Л. агресия могат да бъдат определени като типични за
„пиянско сбиване“ и провокирани по-скоро от изпития алкохол, отколкото от
някакво противоправно поведение, което да налага
непосредствена защита. Проявената агресия и нанесените множество удари от
страна на подс.Л. по главата и крака на пострадалия С.
не може да се приеме, че са „в рамките на необходимите предели“ или че е са в
резултат на „превишаване пределите на неизбежната отбрана“.
От субективна страна подс.Л. е
действал при пряк умисъл, осъзнавайки, че накърнява здравето и телесната цялост
на пострадалия С. и целейки настъпването на вредоносните последици- причиняване
на телесните увреждания.
При определяне и индивидуализиране на наказанието на подсъдимия
за това престъпление /средна телесна повреда/, съдът отчете лек превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно чистото съдебно минало и младата възраст
на подс.Л., осъзнаването на извършеното и желанието
да помогне на пострадалия непосредствено след извършване на деянието /помогнал
му е да легне на леглото, пожелала е да се обади на Спешна помощ/. Преценявайки
всичко това съдът му определи наказание при условията на чл.54 от НК в размер
между минималния и средния на предвиденото в чл.129, ал.1 от НК, а именно 1 /една/
години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, което съдът намира, че не следва
да бъде търпяно ефективно, а изпълнението му да бъде отложено по реда на чл.66,
ал.1 от НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. По този начин съдът намира, че целите
на наказанието ще бъдат реализирани в най-пълна степен. Мотивите на съда за
прилагането на чл.66 от НК са свързани не само с факта, че наказанието е
лишаване от свобода до 3 години, но най-вече предвид възможността за поправяне
и превъзпитание на подсъдимия. Съдът съобрази проявената от него критичност към
извършеното, младата му възраст. Ефективното изтърпяване на наложеното
наказание съдът намира, че ще има обратен ефект върху личността на подсъдимия.
По отношение на второто обвинение- по чл.194, ал.1 от НК,
съдът намира същото за доказано по несъмнен начин. От събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че след деянието по чл.129 от НК
е осъществен и състава на престъплението, предмет на второто обвинение, а
именно кражба на мобилен телефон и пари, собственост на пострадалия С.. Няма
спор, че именно подс.Л. е автор на деянието и именно
той е взел мобилния телефон и парите на пострадалия, като тези вещи са върнати
и заместени до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд, поради което и деянието следва да бъде квалифицирано като такова по
чл.197, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК. Налице са
всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението кражба- противоправното отнемане на чужди движими вещи от
владението на другиго, липсата на съгласи на владелеца, умисъла на дееца. Ето
защо съдът подс.Л. следва да носи наказателна
отговорност и за това престъпление.
При определяне и индивидуализиране на наказанието на
подсъдимия за това престъпление /кражба по чл.197, ат.1 от НК/, съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, осъзнаване на извършеното,
възстановяването на вредите и оказаното съдействие, поради което му определи
наказание при условията на чл.54 от НК- лишаване от свобода в размер на 6
месеца, чието изпълнение отложи на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи на подс.Л. за двете престъпления едно общо наказание в размер
на по-тежкото, а именно ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което съдът намира, че не следва да бъде търпяно
ефективно, а изпълнението му да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ. По този начин съдът намира, че целите на наказанието ще бъдат
реализирани в най-пълна степен. Мотивите на съда за прилагането на чл.66 от НК са
свързани не само с факта, че наказанието е лишаване от свобода до 3 години, но най-вече
предвид възможността за поправяне и превъзпитание на подсъдимия. Съдът съобрази
проявената от него критичност към извършеното, младата му възраст, съжалението.
Ефективното изтърпяване на наложеното наказание съдът намира, че ще има обратен
ефект върху личността на подсъдимия.
Досежно предявените граждански искове съдът намира за
основателен и доказан този за обезщетение за причинените неимущестевни
вреди в резултат на престъплението по чл.129 от НК, като справедлив размер
съдът намира сумата от 4000 лв., ведно със законната лихва върху двете суми,
считано от датата на деликта- 19.11.2017г. до
окончателното им изплащане. Налице са всички предпоставки за обезвреда на пострадалия С. досежно
претърпените неимуществени вреди- болки и страдания, от престъплението.
Безспорно се установява наличието на деликт, извършен
от подс.Л., което е в пряка причинно следствена
връзка с претърпените вреди на С.- причинените телесни увреждания и свързаните
с това болки и страдания. Ето защо последният следва да бъде обезщетен, като
размерът от 4000 лв. съдът намира за справедлив и до известна степен ще
компенсира последиците от деянието на подс.Л.. В тази
връзка съдът съобрази и поведението на самия пострадал и отказът му да му бъде
оказана своевременно медицинска помощ, срокът на възстановяване.
По отношение на разликата до първоначално предявения
размер от 7000 лв. и за имуществени вреди в резултат на 66 лв. в резултат на
престъплението по чл.194 от НК, съдът намира гражданския иск за неоснователен и
недоказан, поради което го отхвърли.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: