Р
Е Ш Е Н И Е
№………./…...08.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юли през две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
при
секретар Христина Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 46 по описа за 2020 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 531 от ТЗ от Д.Г.М. против
А.Д.Й. за установяване съществуване на вземане в размер на 150 000 лева по
запис на заповед от 07.08.2013 година, за което е издадена Заповед № 6750/02.09.2019
година по ч.гр.д. № 13988/2019 г. по описа на ВРС.
Ищецът
твърди в исковата молба, че в развилото се заповедно производство по ч.гр.д. №
13988/2019 г. на ВРС се е снабдил със Заповед № 6750/02.09.2019 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ срещу ответника за
сумата от 150 000 лева по запис на заповед от 01.08.2013 г., гарантиращ
задължението по Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 01.08.2013
г. с нотариална заверка на подписите.
Сочи,
че поради депозирано от длъжника възражение в срока по чл. 414 от ГПК упражнява
правото си да установи със СПН задължението по ценната книга. Твърди, че същата
обезпечава изпълнение на задължението на купувача Н. Й. по Договор за
покупко-продажба на дружествени дялове от 01.08.2013 г. с нотариална заверка на
подписите, по силата на който ищецът е продал собствените си дялове в
„СТРОЙСНАБ“ ООД на Н. Й..
Заявява
по-натам, че сумата от 300 000 лева дължима от купувача по договора е
заплатена, като е останал непогасен остатък от 300 000 лева, дължим разсрочено
на две равни вноски – до 31.08.2014 година и до 31.08.2015 година. Твърди, че
купувачът не е изпълнил задължението си, на което основава и заявената
претенция спрямо издателя на менителничния ефект.
Това
поддържа и в допълнителната искова молба.
Правна квалификация на правата: чл.422 от ГПК
вр. чл. 531 от ТЗ.
Ответникът
в депозирания отговор не оспорва валидостта на договора за покупко-продажба на
дружествени дялове, уговорената цена и факта на заплащане на 300 000 лева.
Твърди недължимост на остатъка поради това че: ищецът е иницирал отделно
производство срещу купувача по договора – майка на ответника, респективно не
следва да ангажира и неговата отговорност. Ищецът, чрез собствен ЕТ и купувачът
по договора чрез собствен ЕТ и от друга страна „Стройснаб“ ООД са били в трайни
търговски взаимоотношения по повод търговия със строителни материали. За
периода на тези взаимоотношения ЕТ, собственост на ищеца е натрупал задължения
към „СТРОЙСНАБ“ ООД, в което дружество е бил съдружник. Поради това и след
продажбата на дяловете ответникът и ищецът са постигнали споразумение, че втора
и трета вноска по договора за кредит няма да се дължат.
Поддържа
възражение за изтекла погасителна давност на задължението по каузалната сделка,
както и на самостоятелно основание твърди, че вземането по ценната книга е
погасено с изтичане на три години от падежа 31.08.2014 г., доколкото
заявлението пред заповедния съд е от 30.08.2019 година.
Моли
да се отхвърли претенцията като неоснователна.
По
възражението за изтекла давност по ценната книга ищецът в ДИМ намира същото
неоснователно като сочи, че същата обезпечава каузално правоотношение и при
доказана обезпечителна функция, вземането на основание ценната книга следва да
е изпълнимо към падежа й и съгласно условията на каузалното правоотношение. Не
оспорва твърденията по отговора за търговски взаимоотношения между двете ЕТ
/собственост на ищеца и на Н. Й./ и „Стройснаб“ ООД, но счита, че не са
относими към предмета на спора и оспорва да е налице валидно извършено
прихващане по см. на чл.103 от ЗЗД на остатъка от задължението по договора за
продажба на дружествени дялове с насрещни задължения на ЕТ „ДАГС – Д.М.“.
В
допълнителния отговор се поддържат твърденията от страна на ответника.
В
съдебно заседание всяка от страните, чрез процесуален представител, а
ответникът и лично, поддържа доводите си и по същество на спора.
В
писмената си защита ищецът настоява за уважаване на иска. Поддържа възражението
за изтекла погасителна давност за неоснователно, доколкото обезпечава вземане
по каузална сделка, за което не е изтекла давността.
Становището
на процесуалния представител на ответника в депозираната писмена защита е за
неоснователност на претенцията, включително поради погасяването й по давност.
Настоява и за недопустимост на производството поради факта, че в развило се
производство по ч.гр.д. № 13978/2019 г. по описа на ВРС ищецът се е снабдил с
ИЛ и спрямо Н. Ш. за вземането, произтичащо от договора за покупко-продажба на
дружествени дялове от 01.08.2013 година, в конкретика за непогасената вноска с
падеж 31.08.2014 година. Поддържа и всички възражения по отговора и
допълнителния такъв.
Съдът,
след преценка доводите на страните, съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема
следното:
Въпреки,
че съдът е разгледал възражението за недопустимост на производството с
определение № 1369/20.03.2020 г. /т. 6, л. 1473/, доколкото се поддържа и по
същество, отново счита същото за неоснователно. Още повече кредиторът може да
насочи претенцията си както към длъжника по каузалната сделка, така и този по
абстрактната, т.е. да търси изпълнение от кое да е от задължените лица.
1. По фактите:
В
развилото се производство по ч.гр.д. № 13988/2019 г. на ВРС, в полза на
заявителя Д.М. е издадена Заповед № 6750/02.09.2019 година за изпълнение на
парично задължеине, с която разпоредено длъжникът А.Й. да заплати на кредитора
сумата от 150 000 лева по запис на заповед, издаден на 07.08.2013 година, с
падеж 31.08.2014 година, който гарантира задължение по договор за
покупко-продажба на дружествени дялове от 01.08.2013 година, сключен между Д.М.
и Н. Ш. Й..
Поради
упражнено от длъжника възражение в срока по чл. 414 от ГПК, кредиторът е заявил
и настоящата установителна претенция.
Към
доказателствата е представен Запис на заповед от 07.08.2013 година с издател и
платец А.Й. за сумата от 150 000 лева и падеж на конкретен ден –
31.08.2014 година. В ценната книга изрично е записано, че същата обезпечава
вземане, което приносителят има към Н. Й. по договор за продажба на дружествени
дялове от 01.08.2013 година.
В
долната част на ЗЗ е посочено, че сумата е платима при неспазване сроковете по
договора.
Въпросният
договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 01.08.2013 година, с
нотариална заверка на подписите е сключен между Д.М. и Н. Й. като предмет на
същия е продажба на 50 собствени на Д.М. дялове в капитала на „Стройснаб“ ООД
срещу цена в размер на 600 000 лева.
За
безспорни и ненуждаещи се от доказване факти съдът е приел, че облигационно
правната връзка по договора за продажба на дружествени дялове от капитала на
„Стройснаб“ ООД, между ищеца и Н. Ш. Й. от 01.08.2013 г. за сумата от 600 000
лева е валидно възникнала, както и че купувачът е заплатила сумата от 300 000
лева - първа дължима вноска към ищеца.
Видно
от чл.2 на договора, останалата сума страните са уговорили да се издължи на две
равни вноски – 150 000 лева в срок до 31.08.2014 година и 150 000
лева в срок до 31.08.2015 година.
Не е и
спорно, че за изпълнение на задължението по плащане на първата вноска от
300 000 лева “Българска банка за развитие“ АД е кредитирала „Стройснаб“
ООД със сумата, а Н. Й., Д. Й. и ЕТ „Импулс – Н. Й.“ са гарантирали с
поръчителство кредита. Учреден е и залог по ЗОЗ върху имуществото на
„Стройснаб“ ООД и това на ЕТ /така договори, представени към отговора по ИМ/.
Съдът
също така е приел за безспорен между страните факта относно обезпечителния
характер на ценната книга.
В
съдебно заседание, във връзка с възражения относно дееспособостта на ищеца, бе
изслушана СМЕ, съгласно която не се установяват данни за умствени или психични
отклонения в лицето.
2. По правото:
Представената
ценна книга, от която черпи права ищеца е редовна от външна страна и съдържа
всички задължителни реквизити по чл. 535 от ТЗ, а именно наименованието вътре в
текста на документа, безусловно задължаване от А.Й. да заплати сумата от
150 000 лева, дата и място на издаване, място на плащане, името на лицето,
в чиято полза следва да се плати и подпис на издателя. Не се повдигат в
производството възражения по редовността на ефекта.
По
отношение на падежа – същият е на определен ден съгласно чл. 486 ал.1 т.4, а
именно 31.08.2014 година.
С
оглед датата на падежа и доколкото първата вноска по договора за
покупко-продажба на дружествени дялове от оставащите дължими 300 000 лева
е именно на горната дата, съдът счита, че ЗЗ обезпечава плащането на тази
вноска, а не и на следващата с падеж по договора 31.08.2015 година.
Обстоятелството, че най-отдолу в текста на документа, от който извлича права
ищеца е записано, че „сумата е платима при неспазване сроковете по договора“ не
променя горния извод, защото датата на падежа може да се отнесе само към
вноската от 31.08.2014 година особено като се съобрази разпоредбата на чл. 491
от ТЗ, че менителница, платима на определен ден следва да се предяви за плащане
на падежа или в един от двата следващи работни дни. Освен това при доказано обезпечителна функция
на ефекта спрямо каузално правоотношение, въпреки че кредиторът доказва
вземането си основано на менителничния ефект, а не на договор за продажба на
дружествени дялове, все пак за реализиране на вземането по записа на заповед
следва да е възникнало кореспондиращото задължение по договора, т.е. същото да
е изискуемо към момента на падежа на ценната книга. Тук това е единствено
вноската от 31.08.2014 година.
Твърденията
на издателя по ЗЗ на плоскостта на каузалното правоотношение и по-специално
възражението, че вземането към ищеца е погасено чрез прихващане остава
недоказано, защото търговските взаимоотношения между „Стройснаб“ ООД, ЕТ „Дагс
– Д.М.“ и ЕТ „Импулс – Н. Ш.“ в случая не се установи да имат относимост към
задължението на физическото лице Н. Ш. Й. за заплащане на цената на придобитите
дружествени дялове. Твърденията по отговора и допълнителния отговор, че ЕТ,
собственост на ищеца е натрупало и неразплатило задължения към „Стройснаб“ ООД
не доказват, че е извършено прихващане на насрещни вземания така щото да се
погаси задължението на трето за търговските взаимоотношения страни, лице – Н. Й..
В тази връзка съдът не коментира представените към допълнителния отговор писмени
доказателства, които счита за неотносими.
Основателно
е възражението за изтекла погасителна давност.
Съгласно
чл. 531 от ТЗ исковете на приносителя срещу платеца се погасяват с тригодишна
давност от датата на падежа и при нереализиране
на правата по записа на заповед в този срок, ефектът е прескрибиран. При
издаден запис на заповед „без протест“ или „без разноски“ именно падежа е
началната дата, от която тече срока за реализиране правата по ефекта и той е
изтекъл на 31.08.2017 година. Заявлението от чл. 417 от ГПК е заведено две
години по-късно.
Сроковете за реализиране правата по
менителницата са императивни и нито зависят от вида на каузалното
правоотношение, което обезпечават, нито от давността по ЗЗД, приложима спрямо
него /обща или кратка/. В този ред на мисли общата пет годишна давност за
вземането по договора за покупко-продажба на дружествени дялове е ненужно да се
обсъжда, а практиката, на която се позовава процесуалния представител на ищеца
в писмената си защита е постановена по правен спор без сходство с настоящия.
Искът ще бъде отхвърлен като недоказан
по основание.
3. По
разноските.
Разноски се присъждат на ответника за
осъществено процесуално представителство и депозит за експертиза.
Минималният размер по Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислен съобразно
чл. 7 ал.2 т.5 от същата е 4530 лева като договореният между ответника и
процесуалния представител значително надхвърля същия при отсъствие на
фактическа и правна сложност по делото. Следва да бъде уважено възражението за
прекомерност, отправено от процесуалния предствител на ищцовата страна и същото
редуцирано до 4600 лева. Доказателства за уговарянето са представени към
отговора, а за изплащането по банков път – към списъка по чл. 80 от ГПК, представен
в последно съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Г.М., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл. 531 от ТЗ за установяване в отношенията с А.Д.Й., ЕГН **********,***, че в полза на ищеца съществува вземане
срещу ответника за сумата от 150 000 лева по издаден от А.Й. запис на
заповед от 07.08.2013 г., с падеж 31.08.2014 г., за което е издадена Заповед №
6750/02.09.2019 година по ч.гр.д. № 13988/2019 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА
Д.Г.М., ЕГН **********,***
да заплати на А.Д.Й., ЕГН **********,*** сумата от 5000 /пет хиляди/ лева разноски за адвокатско възнаграждение и
депозит за експертиза, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: