№ 47
гр. Карнобат, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Ст. Станчева И.
при участието на секретаря Веска Р. Христова
като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева И. Гражданско дело №
20212130101363 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на А. А. К.
ЕГН ********** от ***, представляван от адв.С. С. Ч., срещу Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, представлявано от Б.А.Б. - председател на управителния
съвет.
Ищецът твърди, че на 23.11.2016г. е претърпял пътнотранспортно
произшествие, реализирано от М.Е.Н., която при управлението на л.а. „Ауди
А4“ с регистрационен № ***, движейки се с несъобразена с пътната
обстановка и със законовите ограничения за скорост, изгубила контрол над
управляваното от нея МПС, навлязла в лентата за насрещно движение, при
което реализирала сблъсък с движещия се в тази лента л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с д.к. № ***, управляван от водача А. А. К..
Между двата автомобила настъпил челен сблъсък, при който автомобилът на
ищеца напуснал платното за движение, получил сериозни деформации по
цялото купе, а на ищеца били причинени телесни увреждания, причинили му
болки и страдания. Във връзка с проведеното лечение ищецът претърпял
имуществени вреди - претърпени загуби и пропуснати ползи. За претърпените
имуществени вреди ищецът предявява осъдителен иск срещу ответника за
1
сумата от 11000 лева, от които 5000 лева обезщетение за имуществени вреди
представляващи разходи за болногледач и 6 000 лв. - обезщетение за
имуществени вреди представляващи загуба на доход, вследствие
причиняването на телесни увреждания при ПТП от 23.11.2016 г., реализирано
от застрахован по сертификат „Зелена карта“ ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на
сумата. Претенциите за имуществени вреди са насочени към НББАЗ, тъй като
гражданската отговорност на вжодача М.Н. била застрахована в турската
застрахователна компания „АХА SİGORTA“ със седалище и адрес на
управление в Анталия, Република Турция и автомобилът притежавал валиден
сертификат „Зелена карта“.
С допълнителни молби ищецът конкретизира въпросът към СИЕ
експертиза и посочва, че лицето осъществило грижи като болногледач на А.
К. била Г.Н. К.а, ЕГН **********, която била фактическа съпруга на ищеца
към момента на ПТП и полагането на грижи, а понастоящем негова законна
съпруга. Ищецът уточнява периода, за който се претендира обезщетение от
5000 лева за имуществени вреди - разходи за болногледач и загуба на доход
както следва: от 23.11.2016г. до 23.05.2017г. и от 11.10.2017г. до 31.12.2017г.
В срока за отговор ответната страна, чрез пълномощника си адв. З. Х. е
подала писмен отговор, с който оспорва исковите претенции по основание и
размер. Ответникът оспорва изложеното в исковата молба твърдение, че
ищецът се е нуждаел от непрекъснати грижи от болногледач в резултат на
телесните увреди, описани в медицинските документи, произтекли пряко и
непосредствено от произшествието. Оспорва се, че грижите за ищеца е
полагала фактическата му съпруга. При условията на евентуалност
ответникът твърди, че дори и фактическата съпруга да е полагала грижи не й
се дължи обезщетение, тъй като обезщетение за болногледач се дължи на
близък роднина, само в случай че е лишен от възможност да полага труд, а
фактическата съпруга на ищеца не е била в трудови правоотношения и не ги е
прекратила след настъпване на ПТП.
Карнобатският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори по делото че на 23.11.2016 г. М.Е.Н. управлявала л.а.
2
„Ауди А4“ с регистрационен № ***. Управляваният от М.Н. л.а. се движел по
третокласен път № 7306 на територията на общ. Сунгурларе. В района на км
12+700 м водачът Н., поради движение с несъобразена скорост навлязла в
лентата за насрещно движение и реализирала сблъсък с движещия се в
лентата за насрещно движение л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с д.к.
№ ***, управляван от ищеца А. А. К..
По делото е представено решение № 52/12.04.2018г. по НАХД № 26 по
описа на РС-Карнобат за 2018г. /лист 22/ М.Н. е призната за виновна в
извършване на престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“ предл второ, вр. чл.342,
ал.1 от НК вр. чл.15, ал.1 вр. чл.20, ал.2, чл.21 от ЗДвП и на основание чл.78а
от НК й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500
лева и лишаване от право да управлявал МПС за срок от четири месеца.
Не се оспорва от ответника, че в резултат на ПТП-то, М.Н. по
непредпазливост е причинила на ищеца телесни увреждания изразяващи се в
счупване на пубисната/ срамната/ кост, счупване на таза, счупване на глезена,
което наложило оперативно му лечение с кръвна репозиция и поставянето на
метална остеосинтеза. Представени са доказателства, неоспорени от
ответната страна от които се установява, че ищецът е лекуван в ортопедично
отделение на МБАЛ –Бургас за времето от 23.11.2016г. и бил изписан на
29.11.2016г. /л. 17/.
За периода от 11.10.2017г. до 14.10.2017г. А. К. е постъпил отново в
отделението по ортопедия и травматология към МБАЛ –Бургас за екстракция
на металната остеосинтеза/лист 18/.
Представен е договор от 05.09.2022г. /л. 146/, сключен между ищеца и
съпругата му, съгласно който А. К. е платил на Г. К.а сумата от 5000 лева за
положените от нея грижи и обслужването му (интензивни дневни грижи в
болничния престой, по време на лечението в домашни условия, помощ при
хранене, преобличане, къпане, поддържане на ежедневния тоалет, посещаване
на баня, тоалетна грижа и обработка на открити рани, и травми, помощ за
раздвижването му, придвижване и др., осигуряване на грижи през
приблизително 8 часа от денонощието) по време на лечението и
възстановителния период от 23.11.2016г. до 23.05.2017г. и за периода от
11.10.2017г. до 31.12.2017г.
По делото беше назначена СМЕ извършена от д-р П.. От заключението
3
по на вещото лице /л.169/, кредитирано от съда като обективно и
компетентно, неоспорено от страните, се установява, че в резултата на
получените от ПТП-то травми ищецът е бил неработоспособен.
Възстановяването при подобен вид травми продължава средно 4-5 месеца,
като биологичният процес на пълно срастване на кости след счупване
завършва след около 6 месеца. Ищецът е следвало да спазва „постелен“
режим поради счупването на таза за период от 25 дни, продължаване на
антигуагулантната профилактика за още 20 дни и след това рехабилитация.
Според становището на в. лице след първите 25 дни пострадалият е могъл с
проходилка или с патерици да отиде до тоалетна, а след втория месец е могъл
сам да ходи до тоалетна, а чужда помощ му е била необходима за
рехабилитацията – раздвижване, масажи. След екстракцията на
остеосинтезните средства от глезена, при гладък следоперативен период
вещото лице посочва, че е необходима завишена хигиена за 14 дни до сваляне
на конците, но след изваждане на имплантите на следващия ден ищецът е
могъл да натоварва крайника и отстраняването на имплантите не води до
увеличаване на нетрудоспособността.
По делото беше допусната СИЕ/лист 137/ за установяване на средното
почасово заплащане на възнаграждение за болногледач, което за 2016г. е в
размер на 3,44 лева, а за 2017г. – 3,71 лева, като вещото лице посочи, че от
получената информация от фирми предлагащи услуги за болногледач, през
почивните и празнични дни услугата не се предоставя в по-висок размер.
Средната пазарна стойност на разходите за ежедневен болногледач за
времето от 23.11. до 30.11.2016г. е в размер на 157,61 лева, за времето от
01.12.2016г. до 31.12.2016г. – 577,92 лева, за месеците януари, февруари,
март, април разходите за болногледач възлизат на 632,28 лева месечно и за
периода от 11.10.2017г. до 31.12.2017г. възнаграждението е в размер от
1671,52 лева.
Съгласно заключението на СИЕ минималната работна заплата за
периода от 01.12.2016г. до 31.12.2016г. е била 420,00 лева, за периода от
01.01.2017г. до края на 2017г. е била 460,00 лева. Средната работна заплата за
страна за месец ноември 2016г. е била 967 лева, за месец декември 2016г. –
1006,00 лева, за месец януари 2017г. – 995,00 лева, за месец февруари 2017г. -
987,00лева, за месец март 2017г. – 1036,00 лева, за месец април 2017г.-
1060,00лева, месец май 2017г. - 1035лева и за месец октомври 2017г. -
4
1084,00лева, м.ноември 2017г. - 1078,00 лева и м.декември 2017г. - 1123,00
лева.
На 09.06.2021 г. в НББАЗ е получена молба –претенция(лист 14) от А.
К., с искане НББАЗ да му заплати застрахователно обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди – резултат от настъпилото на
23.11.2016 г. пътнотранспортно произшествие, в размер от 5000 лева –
разходи за болногледач и 6000 лева – загуба на доход.
С писмо от 06.07.2021 г. НББАЗ(лист 16) е отказало до пристъпи към
плащане на обезщетение за търпените от него имуществени вреди.
Правният интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск е
обусловен от отказа на НББАЗ да пристъпи към плащане на претендираните
имуществени вреди в резултат на ПТП.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.), с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
В случая се ангажира отговорността на НББАЗ, тъй като деликвента е
имал валидна застраховка по застрахователен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" в РТурция. Освен валиден застрахователен
договор за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм), следва да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи
отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения.
С оглед на това, че са установени със сила на пресъдено нещо в
отношенията между страните фактите на осъществено противоправно
поведение от страна на водача на л.а.„Ауди А4“ с регистрационен № ***,
застрахован към датата на деликта по риска "гражданска отговорност" в
РТурция с валиден сертификат „Зелена карта“ в пряка причинна връзка, с
което деяние са причинени телесните увреждания на ищеца, ответникът
дължи обезщетение на ищеца за претърпени имуществени вреди в резултата
на ПТП .
5
В съответствие с разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетението се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Прието е в т. 4 от Постановление № 4 от 30.10.1975 г. по гр. д. №
5/1975 г. на Пленума на ВС, че на пострадалия от непозволено увреждане е
дължимо заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
необходимото възнаграждение за болногледач, когато той се нуждае от такъв,
в това число и в случаите, когато тези грижи са били полагани от негов
близък.
В показанията си свидетелката К.а, преценени на плоскостта на чл.172
от ГПК, относно достоверността им и възможната им заинтересованост като
съпруга на ищеца, сочи, че след ПТП и получените увреждания ищецът се е
нуждаел от чужда помощ за обслужването си и извършване на обикновени
дейности в ежедневието – тоалет, хранене, участие в дейности по
рехабилитация, придвижване извън дома. Този период според свидетелката е
бил 6 месеца, в който период ищецът е бил „на легло“ и започнал да се движи
на 7-я месец.
От обсъдените писмени доказателства и експертно заключение по
допуснатата съдебно-медицинска експертиза, се установява, че в резултат на
процесното ПТП от 23.11.2016 г. ищецът е получил увреждания на телесното
здраве изразяващо се в счупване на пубисната/ срамната/ кост, счупване на
таза, счупване на глезена, което е наложило оперативното му лечение с
кръвна репозиция и поставянето на метална остеосинтеза, довели до
временната му неработоспособност. Тези увреждания са в пряка причинна
връзка с пътнотранспортното произшествие. След настъпване на ПТП ищецът
е възстановил движението си и възможността си да се обслужва след период
от 4-5 месеца. По време на лечението в болницата и след изписването му
ищецът се е нуждаел от чужда помощ, изразяваща се в ежедневни грижи за
елементарните битови и хигиенни дейности. Такава помощ в периода на
лечението и възстановяването му е полага Гинка К.а.
Съдът приема, че ищецът след катастрофата от 23.11.2016г. до
изписването му от болницата и след това в дома му до 31.12.2016г. е бил на
пълен „постелен“ режим, без да може да става. В този период, не е могъл да
се обслужва (да се храни да ходи до тоалетна, да се облича и къпе) и е бил
6
напълно зависим от помощта на Гинка К.а, понастоящем негова съпруга,
която го е обслужвала в ежедневните дейности – тоалетна, къпане, обличане,
хранене, придружаване извън дома му. След първия месец ищецът е започнал
да се раздвижва и с помощта на съпругата си или с патерици е могъл да ходи
до тоалетната, но не е бил напълно способен сам да се справя и да се
обслужва и придвижва самостоятелно, поради което и в този период също е
бил зависим от помощта на трето лице –Гинка К.а, която е продължила да се
грижи за него. Този период е продължил до края на месец април 2017г. През
останалия период от края на месец април до 23.05.2017г., когато според
вещото лице е настъпило пълното му възстановяване, ищецът е могъл да се
движи макар с не напълно възстановени възможности, но не му е била
необходима помощ от трето лице, което да го обслужва в ежедневието. Дори
в този период Гинка К.а да е извършвала рехабилитация под формата на
масажи, житейски логично е да се приеме, че те са изисквали нейното
непрекъснато и ежедневно присъствие вкъщи и грижите за ищеца не са я
възпрепятствали да полага труд. Съдът не кредитира показанията на св.К.а в
частта в която твърди, че съпругът й е бил на легло шест месеца и е започнал
да се движи на седмия месец. Според заключението на вещото лице
възстановителния период за самостоятелно движение и обслужване на ищеца
е продължил от 4 до 5 месеца.
Съдът приема, че в резултат на ПТП и получените травми са
настъпили вреди в имуществената сфера на ищеца, съизмерими с разходи за
възнаграждение за болногледач по 8 часа дневно при 5-дневна работна
седмица за периода от 23.11.2016г. до 30.04.2017г., поради което на ищеца се
дължи обезщетение за имуществени вреди, причинени от ПТП за разходи за
болногледач за времето 23.11.2016г. до 30.04.2017г. или това е период от пет
пълни месеца + времето през което ищецът е бил в болница и дължимото
възнаграждение на болногледач възлиза в общ размер от 3228,65 лева.
Кредитирайки заключението на вещото лице(вж протокол от с.з. от
16.01.2023г.), съдът приема, че за периода от 11.10.2017г. - 31.12.2017г., в
полза на ищеца не следва да се присъжда обезщетение за имуществени вреди
за болногледач, тъй като след изваждане на имплантите пострадалият е могъл
да натоварва крайника и този период не води до нетрудоспособността му и не
е имал нужда от помощ от трето лице за обслужването си, в болницата и след
изписването му.
7
При така установеното претенцията за обезщетение за имуществени
вреди –разходи за болногледач е основателна до размера от 3228,65 лева за
периода от 23.11.2016г. до 30.04.2017г., като над уважения размер до
претендирания от 5000 лева и за периода от 01.05.2017г. до 23.05.2017г. и от
11.10.2017г. до 312.12.2017г., следва да се отхвърли като неоснователна.
По претенцията за обезщетение за имуществени вреди – загуба на
доход в резултат на ПТП.
Установи се по делото, че преди ПТП ищецът е работел по трудови
правоотношения при различни работодатели и е реализирал доходи(лист
126). Преди ПТП до месец септември 2016 г. е работил в „Жанет“ ООД
гр.Несебър, през м.октомври 2016г. е работел в ЕТ “Шери -66 С.В.“. След
възстановяването си през месец юни 2017г. отново е работил в „Жанет“ ООД
гр.Несебър, а през месец октомври 2017г. в ЕТ“Шери -66 С.В.“. Следователно
ищецът преди ПТП е бил трудово ангажиран и е реализирал доходи, които
след ПТП , по време на лечението и възстановителния период не е могъл да
реализира. Претенцията за имуществени вреди загуба на доход е основателна
и на ищеца следва да се присъди обезщетение за периода от 23.11.2016г. до
23.05.2017г. в размер на средната работна заплата за страната в размер на
6123,98 лева. Обезщетение се дължи и за периода на хоспитализация на
ищеца от 11.10.2017-14.10.2017г., за 4 дни в размер на 197,09 лева или
общият размер на дължимото обезщетение за имуществени вреди загуба на
доход възлиза в размер на 6321,07 лева. По делото не беше направено
изменение на иска за имуществени вреди загуба на доход, поради което
претенцията на ищеца за имуществени вреди –загуба на доход следва да се
уважи до предявения размер от 6000 лева.
По разноските претендирани от страните.
Ищецът претендира разноски по делото в размер на 1100 лева –
адвокатско възнаграждение, по 550 лева за всеки иск.
С оглед изхода на спора и частичното уважаване на претенцията за
имуществени вреди-разходи за болногледач, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски съобразно уваженият размер на претенциите - 906,11
лева.
Ответникът претендира разноски в размер от 3150 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение, срещу което пълномощникът на
8
ищеца направи възражение за прекомерност. Възражението на ищеца по чл.
78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника и
искането за неговото редуциране е основателно. Съгласно чл. 7 от Наредба №
1/2004 г. за МРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата
на съединяване на исковете. В случая са предявени два иска за обезщетение
за имуществени вреди загуба на възнаграждение от 6000 лева и имуществени
вреди разходи за болногледач от 5000 лева. Адвокатското възнаграждение,
съгласно чл.7, ал.2 т.2 от Наредбата за иска от 6000 лева следва да се
редуцира до размера от 900 лева и за иска от 5000 лева до размера от 800,00
лева, към които суми да се прибави сумата от 300 лева с ДДС по чл.7, ал.9 от
Наредбата. След редукцията на адвокатското възнаграждение и предвид
частичното отхвърляне на иска за имуществени вреди за болногледач в полза
на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 334, 83 лева.
Съдебно деловодните разноски са в общ размер от 740,00 лева
(държавна такса за двата иска -440 лева и експертизи – 350 лева). Предвид
уваженият размер на претенциите ответникът НББАЗ следва да бъде осъден
да плати по сметка на КРС съдебно деловодни разноски в размер на 621,45
лева, а ищецът А. А. К. съобразно отхвърлената част от претенцията – 118,55
лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, представлявано от Б.А.Б. - председател
на управителния съвет да заплати на А. А. К. ЕГН ********** от *** сумата
от 3228,65 лева, имуществени вреди, представляващи разходи за болногледач,
претърпени вследствие причинените на ищеца телесни увреждания при ПТП
от 23.11.2016 г., реализирано от застрахован по сертификат „Зелена карта“
водач, за времето от 23.11.2016г. до 30.04.2017г. със законната лихва от
датата постъпване на исковата молба в съда - 24.11.2021г. до окончателното
плащане на сумата, като отхвърля претенцията над уважения до
9
претендирания размер от 5000 лева и за периода от 01.05.2017г. до
23.05.2017г. и от 11.10.2017г. до 31.12.2017г. като неоснователна.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, представлявано от Б.А.Б. - председател
на управителния съвет да заплати на А. А. К. ЕГН ********** от *** сумата
от 6000 лева, имуществени вреди загуба на доход, претърпени вследствие
причинените на ищеца телесни увреждания при ПТП от 23.11.2016 г.,
реализирано от застрахован по сертификат „Зелена карта“ водач, за времето
от 23.11.2016г. до 23.05.2017г. и от 11.10.2017г. до 14.10.2017г. със законната
лихва от датата постъпване на исковата молба в съда 24.11.2021г. до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, представлявано от Б.А.Б. - председател
на управителния съвет да заплати на А. А. К. ЕГН ********** от ***
разноски по делото в размер на 906,11 лева.
ОСЪЖДА А. А. К. ЕГН ********** от *** да заплати на Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, представлявано от Б.А.Б. - председател на управителния
съвет да разноски по делото в размер на 334,83 лева.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, представлявано от Б.А.Б. - председател
на управителния съвет да заплати на Районен съд –Карнобат съдебно
деловодни разноски в размер на 621,45 лева, както и сумата от 5 лева в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА А. А. К. ЕГН ********** от *** да заплати Районен съд –
Карнобат съдебно деловодни разноски в размер на 118,55 лева, както и сумата
от 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
10
11