Определение по дело №116/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от М. К. М. чрез А. М. Х. против разпореждане № 987/14.08.2009 г. на РС-Г. по ч.Г.д.№ 823/2009 г., с което е оставено без уважение заявлението за издаване на на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист в полза на жалбоподателката срещу М. М. Й., роден на 05.12.1963 г. в Р. Г., с адрес с. А., обл. Серес, като неоснователно.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебн акт, както и за противочението му с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че възприетото от страна на районен съд становище за териториална привързаност на длъжника с Р. България, разгледано в контекста на процедурата по връчване на книжа, противоречи на разпоредби на европейското и българското законодателство. Сочи се, че въпреки че длъжникът е чужд гражданин, то няма пречка съгласно цитираните в жалбата текстове издадената заповед за изпълнение срещу него да му бъде връчена на територията на съответната чужда държава. Излагат се аргументи в насока, че длъжникът има обичайно местопребиваване в Г. П., който адрес е посочен като място на плащане в представения запис на заповед, поради което била налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК. От въззивния съд се иска да отмени изцяло постановеното от РС разпореждане, като разпореди издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу посочения в заявлението длъжник - М. М. Й., роден на 05.12.1963 г. в Р. Г., с адрес с. Амудя, обл. Серес.

Разгледана по същество, Благоевградският Окръжен съд я намира за неоснователна.

Съгласно чл. 410, ал. 2, чл. 417 и чл. 411, ал. 2 от ГПК в заповедното производство съдът обсъжда наличието на визираните в посочените разпоредби предпоставки, като се произнася едновременно по редовността и основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. За да отхвърли заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 417 от ГПК против М. М. Й., РС - П. е приел, че с оглед данните, че длъжникът по заявлението е със статут на чужденец и липсата на постоянен адрес на територията на страната, предвид посоченото в чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК е налице условие, препятстващо издаване на исканата заповед.

Постановеното от РС разпореждане е правилно като краен резултат. Заявлението, с което се инициира заповедното производство е по утвърден от министъра на правосъдието образец -Приложение №4 към чл. 5 от Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. Съгласно него - т. 5, заявителят следва да посочи трите имена на длъжника - физическо лице и неговия адрес. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна, а наличието на посочените данни са императивно изискване за редовността на заявлението съгласно чл. 410, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК. В синхрон с цитираните разпоредби законодателят изрично сочи, че заповед за изпълнение не може да се издаде срещу физическо лице, което няма постоянен адрес или ако е чужденец физическо лице - обичайно местопребиваване на територията на страната. Пропуските в тази насока са основание за отхвърляне на подаденото заявление по арг. от чл. 411, ал. 2 от ГПК. Такъв е разглежданият казус, при който в заявлението в т. 5 за обстоятелствата относно длъжника – чужденец физическо лице, заявителят е посочил единствено, че същият е гръцки гражданин с постоянен адрес в Р. Г., като липсват данни за обичайното местопребиваване на територията на страната.

Неоснователно е възражението в частната жалба, че следвало да намери приложение чл. 14 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Eвропейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. Последният е относим към връчването на документи и няма отношение към производството по издаване на заповед за изпълнение. Териториалната привързаност на длъжника физическо лице - постоянен адрес или обичайно местопребиваване на територията на страната, ако е чужденец, която обсъжда РС в мотивите на атакувания съдебен акт, разглеждана в контекста на чл. 410, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК и чл. 411, ал. 2 от ГПК обуславя редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да се преценява като абсолютна процесуална предпоставка за уважаването на същото.

Не намира опора в закона възражението на жалбоподателя, че от данните за мястото на плащане по представения запис на заповед можело да се направи извод, че длъжникът има обичайно местопребиваване на територията на страната. Пълното и точното адресиране на претенцията е задължителен реквизит от съдържанието на заявлението, като проверката на съда е само формална и се отнася за редовност от външна страна. Пропускът в тази насока за разлика от исковото производство не може да бъде коригиран, тъй като по арг. на чл. 411, ал. 2 от ГПК е основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение

Мотивиран по изложените съображения и на основание и на основание чл. 278, ал. 1 и 4 ГПК във вр. с чл. 271, ал. 1 ГПК, Благоевградският Окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 987/14.08.2009 г. на РС-Г. по ч.Г.д.№ 823/2009 г.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: