Решение по дело №1047/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 366
Дата: 12 април 2022 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20222120201047
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Бургас, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
в присъствието на прокурора Д. Ил. Ил.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120201047 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия СТ. Ж. П., ЕГН **********, роден на 17.03.1994г., в гр.
Бургас, българин, българско гражданство, с адрес: гр. Бургас, ж.к „*“, блок № 18, вх. 3, ет.1,
неосъждан, за ВИНОВЕН за това, че на 12.03.2022 г., гр. Бургас, на бул. „*“ № 8, до
сградата на магазин „*“, без надлежно разрешително, изискуемо, съгласно чл. 73, ал. 1 и чл.
30 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл.
от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите (НУРРД) по чл. 73, ал. 1 от
Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал в себе си
високорисково наркотично вещество, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закон за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), вр. Приложение № 1,
Списък № I от същата - „Растения и вещества с висока степен на. риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветиринарната медицина” към чл. 3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични (НРКРВН), а именно - метамфетамин, с нетно тегло 2.665 /две
цяло шестстотин шестдесет и пет грама/, на стойност 66.63 /шестдесет и шест лева и
шестдесет и три стотинки/, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г.
за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството и
метамфетамин, с нетно тегло 0.001 /нула цяло нула един грама/, на стойност 0.03 /три
стотинки/, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне
на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, всичко с общо нетно
тегло 2.666 /две цяло шестстотин шестдесет и шест грама/, на стойност 66.66 /шестдесет и
шест лева и шестдесет и шест стотинки/, като случаят е маловажен- престъпление по чл.
354а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. второ, т.1, предл. първо от НК, поради което и на основание
чл.78а, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага
1
административно наказание ГЛОБА в размер 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.

ОТНЕМА в полза на Държавата на основание чл.354а, ал.6 от НК веществени
доказателства- остатък от неизразходеното наркотично вещество, предаден в Централно
митническо управление - гр. София, които да бъдат унищожени.

ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства - опаковки, съдържащи се в
хартиен плик, подпечатан с два броя печати на БНТЛ при ОДМВР – Бургас, да се унищожат
като предмети без стойност по реда на ПАС.

ВРЪЩА на обвиняемия СТ. Ж. П., ЕГН ********** веществено доказателство –
везна, опакована в хартиен плик, подпечатан с три броя печати на БНТЛ при ОДМВР –
Бургас.

ДА СЕ УВЕДОМИ ЦМУ в едномесечен срок от влизане на решението в сила, че
намиращите се на съхранение в ЦМУ- гр.София наркотични вещества следва да бъдат
унищожени.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемия СТ. Ж. П., ЕГН
**********, да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град Бургас направените по
делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на 93,75 /деветдесет и три
лева и седемдесет и пет стотинки/ лева, както и 5.00 /пет/ лева, представляващи държавна
такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протестиране пред Окръжен съд
Бургас в петнадесетдневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Решение № 366/12.04.2022г. по АНД № 1047/2022г. по описа на РС-*

Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна
прокуратура гр. *, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия СТ. Ж. П., ЕГН **********,
роден на *г., в гр. *, българин, българско гражданство, с адрес: гр. *, ж.к „*“, блок № 18, вх.
3, ет.1, неосъждан, за това, че на 12.03.2022 г., гр. *, на бул. „*“ № 8, до сградата на магазин
„*“, без надлежно разрешително, изискуемо, съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закон за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредба за
условията и реда за разрешаване на дейностите (НУРРД) по чл. 73, ал. 1 от Закон за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал в себе си високорисково
наркотично вещество, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закон за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), вр. Приложение № 1, Списък № I от
същата - „Растения и вещества с висока степен на. риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветиринарната
медицина” към чл. 3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични (НРКРВН), а именно - метамфетамин, с нетно тегло 2.665 /две цяло
шестстотин шестдесет и пет грама/, на стойност 66.63 /шестдесет и шест лева и шестдесет и
три стотинки/, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството и
метамфетамин, с нетно тегло 0.001 /нула цяло нула един грама/, на стойност 0.03 /три
стотинки/, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне
на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, всичко с общо нетно
тегло 2.666 /две цяло шестстотин шестдесет и шест грама/, на стойност 66.66 /шестдесет и
шест лева и шестдесет и шест стотинки/, като случаят е маловажен- престъпление по чл.
354а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. второ, т.1, предл. първо от НК.
Представителят на Районна прокуратура * поддържа, че обвинението е доказано, като
пледира за налагане на наказание глоба в размер на хиляда лева.
Обвиняемият заявява, че съжалява за стореното и моли за наказание в минимален
размер.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:
Обвиняемият СТ. Ж. П., ЕГН **********, е роден на *г., в гр. *, българин, българско
гражданство, с адрес: гр. *, ж.к „*“, блок № 18, вх. 3, ет.1, неосъждан.
На 12.03.2022г., обвиняемият СТ. Ж. П. се намирал в гр. *, на бул. „*“ № 8, до
сградата на магазин „*“.
На същата дата и място, свидетелите К.Д.И. и В.Л.Л. - полицейски служители при
Второ РУ на МВР-*, изпълнявали служебните си задължения в състава на автопатрул с
позивна „Бреза-6“, като спрели за проверка обв. П.. В хода на проверката от предоставената
лична карта, установили самоличността на обв. П.. След извършена справка, установили, че
обвиняемия П. е проявен по линия „притежание и употреба на наркотични вещества“,
поради което попитали обв. П. дали държи в себе си наркотични вещества. Обв. П. заявил,
че държи в себе си около пет грама наркотично вещество - метамфетамин и електронна
везна, които предал с протокол за доброволно предаване.
В хода на разследването била назначена и извършена химическа експертиза. Видно
от заключението на същата, предаденото от обвиняемия наркотично вещество представлява
1
- метамфетамин, с нетно тегло 2.665 /две цяло шестстотин шестдесет и пет грама/, а на
предадената от обвиняемия електронна везна било установено наркотично вещество -
метамфетамин, с нетно тегло 0.001 /нула цяло нула един грама/.
В процеса на изготвяне на експертизата било изразходвано 0.100 грама от обект № 1
и цялото количество от Обект № 2. Остатъкът бил предаден за унищожение в Централно
митническо управление - гр. София.
Стойността на наркотичното вещество - метамфетамин, с нетно тегло 2.666 /две цяло
шестстотин шестдесет и шест грама/, възлиза на сумата от 66.66 /шестдесет и шест лева и
шестдесет и шест стотинки/, определена съгласно Постановление № 23 на МС от
29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството.

По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на
основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните доказателствени
материали, състоящи се от гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства - протоколите за разпити на свидетелите В. Л. /л. 12 от ДП/, Кр. И. /л. 13 от ДП /,
протокол за доброволно предаване /л. 15-16 от ДП /, протокол за разпит на обв. П. /л. 7 от
ДП /, протокол за оглед на веществени доказателства и фотоснимки /л. 17 -18 от ДП /,
приемо-предавателен протокол /л. 32-33 от ДП /, протокол № 185 от 16.03.2022 г. за
извършена физико-химична експертиза /л. 21-24 от ДП /, справка за съдимост /л. 9 / и др.
Посочените доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се,
поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода
на проведено досъдебно производство. Показанията на разпитаните свидетели са
последователни, логични и водят до установяване на едни и същи факти. По делото не се
събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
Съдът основава своето решение и на заключението на изготвената на досъдебното
производство експертиза, която е компетентно извършена и отговаря изчерпателно и
достатъчно пълно и ясно на поставените въпроси.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема
едни от тях за сметка на други.

От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия
за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита,
че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава
на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. второ, т.1, предл. първо от НК, за което
му е повдигнато обвинение.
Налице е предметът на престъплението- метамфетамин, като същият подлежи на
контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, който в
чл. 30 разпорежда, че се забранява притежанието на растенията, наркотичните вещества и
техните препарати от Списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗКНВП. Тази забрана не важи за
определени цели, за които се издава разрешение за извършване на дейности с посочените
2
обекти. Това разрешение се издава по ред, установен с наредба, приета от Министерски
съвет- Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП.
По делото безспорно се установи, че такова разрешение по отношение на обвиняемия П. не
е налице.
От обективна страна е налице и изпълнителното деяние, като безспорно доказано е и
неговото авторство. С действията си, обвиняемият е осъществил изпълнителното деяние
„държане“. Същият е осъществявал фактическа власт върху метамфетамина като е
безпротиворечиво възприето в съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги
непосредствен физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е
достатъчно извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху
него, включително и да се разпореди с този предмет ( Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на
ВКС, III н.о.). П. обаче е носил веществото в себе си в момента на проверката.
Настоящата инстанция намира, че деянието може да се квалифицира като „маловажен
случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. В Решение № 241 от 11.06.2014 г. по н.д. № 679/2014
г. на ВКС е посочено, че когато се обсъжда наличието на маловажен случай следва да се
интерпретират в кумулативна даденост както относимите към тежестта на престъпното
деяние обстоятелства ( времеви и пространствени измерения на престъплението,
реализирания механизъм, характеризиращите инкриминирания предмет особености, липсата
или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите,
ръководещи дееца, социалните отражения и отзвук на престъплението), така и тези досежно
личността на автора.
Безспорно в конкретния казус не може да се обсъжда наличие на вредни последици,
разбирани като общественоопасен резултат, тъй като престъплението е на формално
извършване. При това следва да се обсъдят останалите обстоятелства, които имат значение
за определянето на случая като маловажен. Определящо, макар и не единствено
обстоятелство за престъпленията, свързани с наркотични вещества, е самият предмет на
престъплението. Касае се за държане на сравнително малко количество веществото.
Следва да бъде наблегнато и личността на дееца. П. е неосъждан (реабилитиран),
като същият е изразил съжаление за стореното и е съдействал на органите на разследването
още от самото начало, като сам е признал за това, че държи съответното вещество.
Всички тези изброени обстоятелства, както тези, характеризиращи деянието, така и
тези, характеризиращи дееца, сочат на по-ниска степен на обществена опасност на
извършеното деяние, съпоставено с обществената опасност на други престъпления от същия
вид, каквото е и изискването на чл. 93, т. 9 НК.
Следва да се отбележи, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2
НК, тъй като количеството не е такова, което да обуслови отпадане юридическа
отговорност.
От субективна страна П. в действал при форма на вината пряк умисъл, тъй като е
съзнавал, че в себе си, без надлежно разрешение държал наркотично вещество, за които е
налице забранителен режим и е целял с деянието си за него да съществува възможност да
осъществява фактическа власт върху това вещество.

По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „глоба” до хиляда лева. В същото време по отношение на П. са налице
законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл.
78а от НК, а именно: 1) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до
три години; 2) с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени
вреди; 3) към процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от
3
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 4) не са налице множество
престъпления. Останалите отрицателни предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК са неприложими
по настоящото обвинение.
Предвид това, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи
дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът по принцип следва да
отчете отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. В конкретния случай
обаче, съдът счита, че не може да бъде наложена различна санкция от „глоба” в размер на
1000 лв., като законът не оставя възможност за налагане нито на по-висок размер, нито на
по-нисък. Това произтича от тълкуването на чл. 78а, ал. 5 НК, съгласно който, когато за
престъплението е предвидено само наказание глоба или глоба и друго по-леко наказание,
административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба. Очевидно,
идеята на законодателя е била е да ограничи размера на наказанието, което може да бъде
наложено на дееца, изравнявайки максималните санкции- административната по чл. 78а и
наказателната, посочена в съответния текст на Особената част на НК, когато последната
предвижда като най-тежка санкция именно глобата. Изложеното означава, че когато за
извършеното престъпление е предвидено единствено наказание глоба (или глоба и по-леко
наказание) и размерът на тази глоба е по-нисък от 1000 лв., то съдът следва да наложи
административно наказание по чл. 78а НК именно в по-ниския размер.
Не може обаче да се приеме обратното- че когато в особената част на НК е
предвидена долна граница на наказанието глоба в размер под 1000 лв., то съдът при
приложението на чл. 78а НК, може да определи размер на административното наказание под
установения в ал. 1 на същия член размер. Освобождаването от наказателна отговорност е
винаги по-благоприятно за дееца, като при прилагането на този текст установените граници
на наказанието са императивни. Тяхното изменение следва да бъде изрично въведено, както
е в хипотезата на чл. 78а, ал. 5 НК. След като липсва изрично правило за изменение на
минималния размер на санкцията по чл. 78а НК, то за такъв размер винаги трябва да се
взема размерът от 1000 лв. Не може да се приеме, че това би утежнило положението на
дееца, когато разпоредбата на Особената част предвижда по-нисък минимум на глобата,
доколкото както бе посочено, независимо от тежестта си, административното наказание по
чл. 78а НК е винаги по-благоприятен резултат от осъждането.
Аргумент за това е и липсата на текст в НК, който да урежда хипотеза, при която за
извършеното престъпление е предвидено единствено наказание (или няколко наказания),
което е по-леко от глобата съобразно посочената в чл. 37 НК последователност. Съгласно
действащия Наказателен кодекс, всяко от предвидените в чл. 37 наказания има характера на
главно, т.е. формално може да бъде наложено самостоятелно, тъй като липсва разделението
на наказанията на главни и допълнителни (които могат да бъдат налагани само наред с
главните), каквото разделение е съществувало например в чл. 13 от Наказателния закон от
1896 г. Т.е., макар практически такава хипотеза да не съществува към момента, е напълно
възможно законодателят да предвиди за дадено престъпление да бъде наложено единствено
някое от наказанията, посочени в чл. 37, ал. 1, т. 6, 7, 9, 10 и 11 НК. След като в чл. 78а НК
не е уредена обаче такава хипотеза, следва да се приеме, че в този случай деецът трябва да
бъде освободен от наказателна отговорност с определяне на административно наказание
глоба в размер от 1000 лв. до 5000 лв., макар за престъплението да е предвидено наказание,
което е по-леко от глоба. По аргумент за по-силното основание, когато видът на двете
санкции- административна и наказателна съвпада и е глоба, то изключенията за размера на
административната касаят единствено предвидения в ал. 1 на чл. 78а НК максимум на
основание ал. 5 на същия текст.
4
Следователно, минималният размер на санкцията по чл. 78а НК е винаги 1000 лв.,
освен в случаите, когато в Особената част на НК е предвидено най-тежко наказание „глоба”
в размер до 1000 лв., когато по същество е налице съвпадение между минимум и максимум
на санкцията по чл. 78а НК (доколкото очевидно минимумът не може да надвишава
максимума), т.е. размерът на санкцията става абсолютно определен. В тази насока е и
съдебната практика, като в Решение № 69 от 29.03.2010 г. по нак.д. № 684/2009 г. на ВКС, е
прието, че в хипотезата на чл. 354а, ал. 5 НК, когато е приложима разпоредбата на чл. 78а
НК, съдът не може да определи административното наказание глоба под предвидения в чл.
78а, ал. 1 НК минимален размер.
Поради изложеното, съдът наложи на обвиняемия наказание „глоба” в размер на 1000
лв.
Изложените съображения на практика обезсмислят съобразяването на смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, но за пълнота следва да се посочи, че по делото
липсват отегчаващи обстоятелства. Обратно, налице са смекчаващи такива- изразеното
съжаление от обвиняeмия, както и пълното съдействие от негова страна в хода на цялото
производство за изясняване на обективната истина.

По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери
обвиняемия/подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В
настоящия случай, обвиняемият бе осъден да заплати в полза на РС-* 5,00 лева за служебно
издаване на един брой изпълнителен лист, както и 93,75 лева в полза на ОД МВР гр. * за
извършена в хода на досъдебното производство физико-химична експертиза.

По приложението на чл. 53 НК:
На основание чл. 354а, ал. 6 и чл. 53, ал. 1, б. „А” от НК се отне в полза на
Държавата предметът на престъплението – остатък от неизразходеното наркотично
вещество, предаден в Централно митническо управление - гр. София, които да бъдат
унищожени.
Веществените доказателства - опаковки, съдържащи се в хартиен плик, подпечатан с
два броя печати на БНТЛ при ОДМВР – *, следва да се унищожат като предмети без
стойност по реда на ПАС.
Вещественото доказателство – везна, опакована в хартиен плик, подпечатан с три
броя печати на БНТЛ при ОДМВР – *, следва да се върне на обвиняемия, тъй като не
представлява вещ от изброените в чл. 53 от НК, които да подлежат на отнемане.

Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови
решението си.

Да се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни