№ 847
гр. Варна, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско
дело № 20253100501451 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258, ал. 1 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от С. С. Г., ЕГН *** против Решение № 2158
от 11.06.2025г., постановено по гражданско дело № 3069/2025г. по описа на
Районен съд – Варна, с което С. С. Г. е задължен да се въздържа от актове на
домашно насилие спрямо Г. И. Г., ЕГН ********** на основание чл.5, ал.1, т.1
ЗЗДН; забранено е на С. С. Г. да доближава Г. И. Г. на по-малко от 200 метра за
срок от шест месеца, на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН и е забранено на С. С. Г.
да осъществява контакт със Г. И. Г. под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви
други средства и системи за комуникация за срок от шест месеца, на осн. чл.5,
ал.1, т.4 ЗЗДН. Изложени са подробни съображения за неправилност на
атакувания акт. Твърди се, че изводите на районния съд не кореспондират със
събрания доказателствен материал, не са обсъдени всички доказателства по
делото и ответникът-жалбоподател е бил лишен от възможността да докаже в
пълен обем фактическата обстановка. Сочи се, че съдът не е взел под
внимание, че молителката, преди повече от шест месеца преди процесната
дата, е напуснала семейното жилище и в този период не е потърсила децата си.
Поддържа се, че Г. Г. цели да злепостави С. Г.. Навеждат се доводи за липса на
мотиви защо съдът кредитира единствено показанията на сестрата на
молителката. Според жалбоподателя, макар декларацията да представлява
достатъчно доказателство за извършване на акт на насилие, тя не създава
презумпция за виновност на ответника и не отхвърля събирането на други
доказателства. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното
решение.
1
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
Г. Г., с който се оспорва същата като неоснователна. Твърди се, че
първоинстанционното решение не е постановено единствено въз основа на
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Сочи се, че още преди процесната дата
спрямо молителката е имало актове на домашно насилие, поради което същата
се е обърнала за помощ към Фондация „SOS - семейства в риск“. Според
молителката жалбоподателят е подал молба, въз основа на която е образувано
ч.н.д. 297/2025г. по описа на ВРС, което също е акт на психическо насилие
спрямо Г. Г.. Искането е за оставяне на въззивната жалба без уважение.
Претендират се разноски.
Варненски окръжен съд, като взе предвид представените по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл. 17, ал. 1
ЗЗДН срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд
намира следното:
От молителката Г. Г. е инициирано производство по чл.3, ал. 1 и сл.
ЗЗДН за постановяване на мерки за защита от домашно насилие по чл. 5, ал. 1,
т.1, т.3 и т.4 ЗЗДН като пострадала от неправомерни действия на ответника С.
Г., в качеството му на съпруг на молителката. С декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН Г.Г. е декларирала фактическите обстоятелства, на които е основала
искането си за постановяване на мерките по чл. 5, ал.1, т.1,т.3,т.4 ЗЗДН: на
07.02.2025г. в семейното им жилище, ответникът попречил на молителката да
го напусне, започнал да я блъска силно и тя се ударила в мебелите, като
изпитала силна болка в областта на гърба и челото, като от дърпането
ответникът й скъсал якето; била ударена от него в дясната скула, след това
ответникът затворил вратата и тя спряла да се съпротивлява.
Районният съд е уважил молбата за защита от домашно насилие с
мотиви, че ответникът не е ангажирал годни доказателства, опровергаващи
изложеното в декларация, което се подкрепя от останалия доказателствен
материал.
По делото е прието медицинско удостоверение от проведено на
молителката на 07.02.2025г. освидетелстване от съдебен медик. Видно от
2
същото, по нейни данни, на сочената дата в семейното им жилище тя е била
изблъскана от съпруга си, който я стискал за горните крайници, нанасял й
удари с ръка в областта на главата. Заключението е, че се касае за ожулвания,
кръвонасядане и травматичен оток в областта на лицето, кръвонасядания в
поясна област, ожулване в областта на гръдния кош. Описаните травматични
увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха
могли да бъдат получени по указаните време и начин.
От приобщеното удостоверение с изх. № Ф-329/01.04.2025г., издадено
от Фондация „SOS-семейства в риск“, се установява, че г-жа Г. е била
консултирана относно възможностите за защита по ЗЗДН. По повод на
визитата й в центъра, същата е съобщила, че на 07.02.2025г. е отишла до
семейното жилище и докато е разговаряла с две от децата си, ответникът С. Г.
се прибрал, започнал да настоява да говорят и й попречил да си тръгне.
Започнал да я блъска силно, докато тя викала за помощ и залитайки се
ударила в близките мебели. Впоследствие той заключил вратата и тя не могла
да излезе. Обяснил й, че за да останат той и децата им в общинското жилище,
тя трябвало да постъпи в психиатрия. Тогава тя разбрала причината за
заведеното от него по – рано дело за принудителното й лечение, като с
решение от 19.02.2025г. ВРС е оставил без уважение искането.
По делото са изискани, приобщени и изслушани аудиозаписи,
предоставени от „Национална система 112“, РЦ – Варна. От същите се
установява, че на посочената дата - 07.02.2025г., сестрата на молителката Я.К.
е подала сигнал, за това че Г.Г. е била задържана в апартамента й - в гр. Варна,
бул. Ц. О.. След установена връзка по тел. от оператора с молителката,
последната е разяснила, че се намира в жилището им на бул. Ц. О. 88 и е
задържана там от мъжа си. Съобщила е, че не е искала да влиза, но ответникът
я е задържал на сила и започнал да я дърпа. На въпрос дали е била ударена,
молителката е отговорила, че има кръв по челото, защото ответникът я е
одрал, докато я задържа. В проведения втори по ред и последващ разговор
отново с Я.К., последната е съобщила, че сестра й вече е до нея, след като е
излязла от жилището и че има следа на челото от удар, но не се нуждае от
спешна мед.помощ.
Приобщени са материалите по д.п. № 197/2025г. по описа на Второ РУ
– ОД на МВР Варна /пр. пр. 2332/2025г./ и пр.пр. № 3012/2025г. по описа на
ВРП. И в двете преписки се съдържа идентична по съдържание докладна
записка на полицейски служител при Второ РУ – ОД на МВР – ст. полицай
Е.Каменов относно получен сигнал в ОДЧ във връзка със задържано лице
против волята му. От изготвената докладна се установява, че на 07.02.2025г.
около 11:30ч. същият е бил изпратен по сигнал на адрес в гр. Варна, бул. Ц. О.
88. На място са установени Я. Д.а /сестра на молителката/, С. Г. /ответник/, Г.
Г., Д. Г., и Г. Г. /деца/. По данни на ответника Г., същият е издърпал
молителката Г. в стаята, с цел да разговарят и не я е възпирал да си тръгне,
нито е упражнил физическо насилие спрямо нея. Малко по – късно на място
пристигнала и молителката, която имала драскотина над дясна вежда като
3
заявила, че същата е причинена от С. Г.. Отрекла да е била удряна от
последния. Г. обяснил, че си е позволил да я дръпне, като е възможно неволно
да я е одрал с ключовете, които били в ръката му. Съставени са протоколи за
полицейско предупреждение и на двете страни.
По делото се установява, че молителката Г. Г., както и ответникът С.
Г. не са осъждани, нямат образувани дела по ЗЗДН и наложени мерки по този
закон и няма данни да са настанявани за лечение в психиатрични клиники.
В хода на първоинстанционното производство са разпитани двама
свидетели - Я.К. /сестра, водена от молителката/ и Г. Г. /син, воден от
ответника/.
Св. К. разказва, че на 07.02.2025г. получила обаждане от сестра си,
която й казала, че се намира в апартамента на бул. Ц. О.. Същата разбрала, че
има някакъв проблем, защото страните били разделени от м.август. Уплашила
се за нея. Казала й че ще се обади в Полицията и докато се обличала, за да
отиде на място подала сигнал към тел.112. Съобщила, че сестра й е
принудително задържана в апартамента и че ответникът не я пуска. След като
пристигнала на място, успяла да влезе във входа, позвънила на звънеца и
тупнала с юмрук по вратата. От вътре се попитало „кой е?“, а тя отговорила,
че иска сестра й да излезе. Когато се отворило, в този момент тя отново
разговаряла с тел.112. Видяла, че сестра й има рана на челото и кръв по него.
Попитала я дали има нужда от мед. помощ, но тя отговорила отрицателно.
Били посъветвани да изчакат на адреса Полиция. Още същия ден извадили
мед.свидетелство. Твърди, че сестра й не посещава този дом, но на тази дата е
отишла, за да види дали има ключ за там. Заявява още, че при излизането й от
апартамента забелязала, че якето й е скъсано около подмишницата. Твърди, че
ответникът завел дело срещу сестра й, за да я изкара луда.
Св. Г. разказва, че един ден майка му позвънила на вратата и той й
отворил. Опитвала се да влезе в жилището с някакъв ключ и му се карала, че
не може да си отключи. От седем месеца не живеела в този апартамент и не ги
посещавала изобщо. Казала му, че е искала да провери ключа си. След 15мин
се появил и баща му. Майка му влязла в жилището и те затворили вратата.
Говорели в коридора на апартамента. Баща му попитал молителката дали
могат да поговорят и защо е там. Твърди, че молителката сама се бутала в
баща му, а от страна на последния нямало проявена агресия. После й отворил
вратата и тя излязла от жилището, когато леля му дошла да звъни и блъска.
Заявява, че докато майка му е била в жилището, е била облечена с яке и
шапка, обута с обувки. Искала да си вземе някои неща от апартамента, за това
баща му предложил да й дадат едно яке. Сочи, че не е имало проблем с
дрехите й. Разяснява още, че когато баща му стоял пред вратата, той е бил
пречка майка му да излезе навън, и затова та продължила да се бута в него.
Твърди, че през цялото време е присъствал в коридора по време на срещата
между страните. Когато майка му се успокоила влезли всички в хола и когато
си махнала шапката забелязали, че тя има рана на челото, като не знае как се е
4
получила. След като дошла полицията и майка му си тръгнала, впоследствие
видял, че якето й е раздрано отстрани около джоба.
Пред въззивната инстанция е разпитан св. Г. С. Г. – дъщеря на
страните. Сочи, че в деня на въпросната дата, вкъщи били тя, брат й и двете й
сестри, а баща им бил на работа. По някое време сутринта се звъннало на
домофона, жилището им се намира на бул. ,,Ц. О.“ ***. Според св.Г. брат й
отворил, тя отишла да видя кой е, като се оказало, че е майка им. Тя влезла и
започнала да ги обижда и да им крещи - затова колко били некадърни, колко
тя е права, били виновни за цялата ситуация тя да излезе от вкъщи. Твърди се,
че молителката е дошла да си вземе дрехите и нещата, без да предупреди, като
тя не живее в жилището от 27.08.2024 г. Докато се водил разговор, в който Г.
само викала, свидетелката я попитала защо е излязла, защо е напуснала
жилището, като в отговор получила ,,Каква си да ми говориш така, аз съм ти
майка…“. Г. отишла в другата стая да звънне на баща си и да му каже, че
молителката е дошла, защото не са я виждали пет-шест месеца. Като звъннала
на баща си, той дошъл след малко време - около 15-20 минути. Бащата
отворил вратата, докато другите били в коридора. Когато С. влязъл в
апартамента, Г. започнала да го бута с ръце в посока извън дома. Той
направил с ръцете си нещо като прегръдка, поставил си ръцете върху раменете
й, казал й да се успокои, че няма от какво да се притеснява. След като тя се
успокоила, седнали да говорят в хола. Когато Г. си махнала шапката, видели,
че има кръв на веждата. Преди това свидетелката не видяла, че има кръв там и
не разбрала как се е появила тази кръв. Баща й не е бутал майка й, за да се
удари, той само я хванал за рамената и й казал да се успокои. Говорили
нормално относно жилището, затова как ще се случат нещата, защото то е
общинско и Г. е титуляр. Докато говорили тя се обадила на лелята на
свидетелката, казала й, че са в хола и говорят нормално. Сестра й много се
притеснила, казала й, че веднага идва. Свидетелката не разбрала защо се е
притеснила леля й, тъй като майка й й говорила съвсем спокойно, казала й:
,,Аз съм в хола и разговаряме с децата и С.“. Сестра й Я. казала, че ще дойде
веднага. Тя дошла за много кратко време, може би пет минути, а според
свидетеля живеела надалече. След като дошла, започнала да блъска по
вратата, да казва на С. да я пусне, а те си говорили нормално в хола и нямало
никакви разправии. Тогава излезли извън жилището да говорят. Оказало се, че
Я. е повикала 112 и оттам върнали обаждане на Г.. От 112 се обадили на
молителката да я питат за адреса, тя им го казала и също така им казала, че
нормално си говорят в хола, но я задържат на сила, което било несвързано.
Целият престой на майка на свидетелката в жилището бил около 20-30
минути. Докато чакали полицията Г. тръгнала навън от входа, извън мястото,
където е повикана полицията, тръгнала нагоре по паркинга към бул. ,,Васил
Левски“. Я. й казала да изчакат тук, защото е извикала полиция, но Г. й
отвърнала: ,,Всичко е наред, спокойно“. Според свидетелката майка й
започнала да върви тя тръгнала след нея, защото й е майка и започнала да я
пита защо я е изоставила. Г. допълва, че когато чакали във входа на блока,
5
баща й искал да вземат дрехите от вкъщи и да ги дадат на молителката,
подали й якето и т.н., но тя отказала да ги вземе. Г. тогава била облечена с
дълго зелено яке, имала зимна шапка, с лека козирка. Тя и свидетелката
вървелие двете заедно и след кръговото стигнали до ул. ,,К.“, което било на
близо пет минути от жилището. Полицията вече била дошла до жилището, но
Г. била с майка си и не знае кога точно са дошли полицаите. Като стигнали на
ул. ,,К.“ Г. й казала, че трябва да ходи на работа и си викнала такси. Изгонила
я от таксито. След като слязла от таксито, свидетелката тръгнала към
жилището и там вече имало полиция. Според показанията в жилището не се е
случило нещо, което да накара да се появи раната на веждата. Свидетелят
твърди, че раната била скрита от шапката и като я свалила се видяла, като
предполага, че просто е дошла с нея. Сочи, че раната била с леко засъхнала
кръв и предполага, че е направена преди да дойде, за да си личи, че е станало
тогава, когато е в апартамента. Твърди се, че съприкосновение между
родителите на Г. не е имало, дори двамата стоели един до друг на дИ.а в хола.
Не са се бутали или блъскали. Когато Г. се върнала, след като изгонила Г. от
таксито, и дошла пред жилището свидетелката видяла, че й е скъсано якето.
Преди това не видяла да е скъсано якето й. Било скъсано на гърба отстрани
/свидетелката посочва гърба към хълбока/. Според свидетелката майка й не е
имала желание да излезе от жилището, когато си говорили. Мисли, че се е
обадила на Я., за да я уведоми, че е в жилището. Нямало е причина да е била
притеснена, т.к. си говорили нормално. Я. дошла бързо, а тя живеела на ул.
,,В.“, което е далече от жилището. Времето от там до тях било 15 минути, а
ако има трафик 20 - 25 минути. Когато дошла лелята на свидетелката, казала,
че ще говорят само в присъствието на полиция. Според показанията
причината Г. да напусне жилището била, че тя твърдяла, С. да е зъл и лош,
въпреки че Г. нямала такива впечатления. Знае, че ключът на апартамента бил
подменен, като било изминало известно време, след като майка й го
напуснала. Сочи, че всеки от семейството през деня си има ангажименти, не
винаги има някой вкъщи, защото излизат. Според свидетелката майка й не се е
връщала, след като напусна жилището. Когато напуснала жилището, не си
взела всичкия личен багаж, дори все още имало лични нейни вещи у дома.
Смяната на патрона се наложила, защото, свидетелката не била сигурна дали
майка й е „в ред“, защото излезла без да каже нито една дума /свидетелката
започва да плаче/. Сочи, че комуникация с майка си няма, защото явно е
блокирана. Г. сочи, че не е била свидетел на конфликти между майка й и баща
й, не е виждала да той да е груб с майка й, да я удря или да я обижда. Според
нея майка й не е добре, защото не било адекватно да излезе от апартамент, в
който е живяла толкова много години с четирите си деца и мъжа си и да не
каже абсолютно нищо.
Настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за
правилно и обосновано от доказателствения материал по делото и при
съобразяване на специалната разпоредба на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, придаваща на
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН качеството на доказателствено средство. От
6
изложените в цитираната Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН фактически
обстоятелства се налага извод за това, че са визирани извършени от ответника
действия на физическа агресия спрямо молителката и накърняване на
телесната й неприкосновеност и ограничаване на свободата й на придвижване.
Така описаните действия съставляват акт на домашно насилие, явяват се
укорими, поради което и неправомерни и попадат в хипотезата на актове на
домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Следва да се отбележи, че
описаните в Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН фактически обстоятелства не се
опровергават. Разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН изрично придава
доказателствена стойност на декларацията по чл.9, ал.3, а нормата на, чл.13,
ал. 3 предвижда издаване на заповед за защита и само въз основа на нея,
когато поради естеството на случая не могат да се ангажират никакви други
доказателства за насилието. Когато обаче такива са налице, същите могат да се
приемат като оборващи или разколебаващи твърденията на молителя.
В случая наред с представената декларация са събрани и други
доказателства, които се преценяват от съда във взаимната им връзка.
Събраните в тази връзка гласни и писмени доказателствени средства
подкрепят изложеното в декларацията относно случилото се на 07.02.2025г.
Настоящата инстанция кредитира показанията на св.Я.К., макар и в
условията на чл.172 ГПК. Същите се подкрепят от приобщените аудиозаписи,
предоставени от „Национална система 112“, РЦ – Варна. В техен противовес
са гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на св.Г.Г.. Съдът
намира, че тези показания следва да се ценят само частично, доколкото са
вътрешно противоречиви. Свидетелят твърди, че молителката сама се бутала в
баща му, а от страна на последния нямало проявена агресия. По-нататък в
разпита обаче, сочи, че когато баща му стоял пред вратата, той е бил пречка
майка му да излезе навън и затова тя продължила да се бута в него.
Следователно, дори да е имало „бутане“ от страна на Г.Г., то е било
провокирано от попречването на входната врата от ответника, респ.
задържането й в апартамента против нейната воля. В същия разпит свидетелят
първоначално излага, че майка му не е имала видим проблем с дрехите си и
по-конкретно с якето. Впоследствие Г.Г. сочи, че якето й било раздрано
отстрани, около джоба, което забелязал при нейното тръгване. Показания на
този свидетел, които се потвърждават от останалия доказателствен материал,
са относно рана на челото на молителката, която той не знаел как е получена.
На следващо място, показанията на св.Г. Г. също не могат да се
кредитират изцяло. В началото на разпита си същата сочи, че майка й се
бутала в баща й, а впоследствие заявява, че не е имало физическо
съприкосновение между двамата. Този свидетел също сочи, че молителката е
имала скъсване на якето, което не е забелязано първоначално. От тук, както и
от показанията на св.Г., съдът прави извод, че по време на процесното събитие
якето на молителката се е скъсало, което само по себе си опровергава
доводите за липса на физически контакт с Г.. Отделно от това, двете деца-
очевидци свидетелстват за рана в областта на челото на майка им, но няма
7
данни за това кога точно се е получила и по-конкретно, че е била причинена
преди процесния случай.
С оглед гореизложеното и предвид останалия доказателствен
материал, който не се опровергава от гласните доказателствени средстава,
съдът приема, че извършените фактически действия от ответника, изложени в
декларацията по чл.9 ЗЗДН, не могат да се изключат от приложното поле на
ЗЗДН, като съставляващи акт на домашно насилие спрямо посочената в
молбата пострадала по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. В този смисъл установеното
наличие на домашно насилие налага постановяване на съответните мерки.
Настоящата инстанция също намира определените от районния съд такива за
подходящи и отговарящи на степента на обществена опасност на процесния
случай и доколкото срокът им все още не е изтекъл, те следва да се потвърдят.
Ето защо жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода от спора, ответникът следва да заплати в полза на
процесуалния представител на въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение в размер от 600 лева на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2
ЗА вр. чл. 22 от Наредба № 1/2004г., както и държавна такса в полза на
бюджета ба съдебната власт в размер от 12,50 лв.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2158 от 11.06.2025г., постановено по
гражданско дело № 3069/2025г. по описа на Районен съд – Варна, с което С. С.
Г. е задължен да се въздържа от актове на домашно насилие спрямо Г. И. Г.,
ЕГН ********** на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН; забранено е на С. С. Г. да
доближава Г. И. Г. на по-малко от 200 метра за срок от шест месеца, на
основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН и е забранено на С. С. Г. да осъществява контакт
със Г. И. Г. под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация за срок от шест месеца, на осн. чл.5, ал.1,
т.4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА С. С. Г., ЕГН *** да заплати на адв.М. Н. Н. от АК Варна
сумата от 600 лева – адвокатско възнаграждение на основание ччл.38, ал.2
ЗАдв.
ОСЪЖДА С. С. Г., ЕГН *** да заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт по сметка на Окръжен съд Варна сумата от 12,50 лева –
държавна такса за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9