№ 131
гр. Варна, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100502441 по описа за 2021 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Община Варна
против решение № 261517 от 29.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 7269 по описа за 2020 г.
на Районен съд – Варна, тридесети състав, с което е осъдена Община Варна на основание
член 49 във връзка с член 45 от ЗЗД да заплати на П. Г. С. сумата от 2 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени нея страдания – стрес и безсъние, нервно напрежение и страх, вследствие на
наводнения на собствените недвижими имоти, находящи на адрес в град Варна - бул.
„Владислав Варненчик“ № 146 през януари 2019 г., на 10.05.2019 г., на 27.05.2019 г., на
03.08.2019 г. и на 14.06.2020 г.; сумата от 3 601 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в извършени ремонтни действия
на магазин, находящ се на адрес в град Варна - бул. „Владислав Варненчик" № 146,
вследствие на наводнения, както следва: през януари 2019 г. – 550,52 лева; на 10 май 2019 г.
– 326,58 лева; на 27 май 2019 г. – 623,57 лева; на 03.08.2019 г. – 557,97 лева и на 14 юни
2020 г. - 550,52 лева, и сумата от 139,80 лева, представляваща претърпени от ищцата
имуществени вреди, вследствие повредата на прахосмукачка Таурус на 23.07.2019 г., ведно
със законната лихва върху горните суми, считано от 01.07.2020 г. до окончателното им
изплащане; осъдена е Община Варна да заплати на П. Г. С. сумата от 1 185,29 лева,
представляваща стойността на направените разноски по делото пред първата инстанция, на
основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за постановяване на атакуваното решение при
съществено нарушение на процесуалните правила, както и за незаконосъобразността му.
Сочи се, че липсват правни изводи в нарушение на разпоредбата на член 236, алинея 2 от
ГПК, както и не са обсъдени всички доводи и възражения на страните. Излага се, че не е
доказано виновно и противоправно поведение на лицето, на което е възложено
изпълнението на работата, като не е направено разграничение между двете възможни
1
хипотези на отговорността по член 49 от ЗЗД. Иска се отмяна на решението.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по
така подадената жалба, с който същата се оспорва, като се набляга, че отговорността по член
49 от ЗЗД е обективна, респективно безвиновна. Твърди се, че по делото безспорно са
доказани релевантните за изхода на спора факти и обстоятелства, поради което и се желае
потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата е регистрирана на адрес в град
Варна - бул. „Владислав Варненчик" № 146, като притежава жилищен имот и търговско
помещение с вход от улицата. Адресът на имотите е бул. „Владислав Варненчик", но реално
улицата, която обслужва имотите е локално платно успоредно на булеварда. Проблемите и
щетите започнали от започването строежа на бул. „Левски“ и изграждането на кръгово
кръстовище с бул. „Владислав Варненчик", което било възложено от Община Варна на
строителна фирма. Вследствие строителните дейности на бул. „Владислав Варненчик" още
през 2018 г. и през цялата 2019 г. възниквали проблеми и наводнения. Първата колективна
жалба до кмета на Община Варна от живущите на бул. „Владислав Варненчик" № 142 до №
150 била депозирана на 12.09 2018 г. след пето поредно наводняване на 09.09.2018 г. Не
получили отговор в едномесечния срок и отишли на среща с началника на отдел „Общинска
инфраструктура" към Община Варна. Въпреки уверенията от страна на общината, че
проблемите ще бъдат решени, от 01.10.2018 г. търговското помещение станало
неизползваемо поради наводняване при паднал дъжд. Наложило се ищцата да прави ремонт
- чистене, стъргане на подпухналата мазилка, шпакловане и боядисване, смяна на повредена
дървена врата, тъй като строителите са я вградили в тротоара при поставянето на тротоар и
единственият начин бил да я отстрани и да поръча нова ПВЦ, която да издържа на
наводненията. След завършване на строителните дейности бил изграден канал за оттичане
на дъждовната вода с диаметър 16 см, което се счита за/абсолютно недостатъчно, за да
поеме оттичането на водата, и била издигната стена, която при дъжд превръщала улицата в
басейн с височина на водата 60 см и всички помещения потъвали във вода и кал. Никой не
искал да наеме помещение с такива проблеми и наемателят я напуснал. Това я лишило от пет
месечни наема в размер на 250 лева всеки, което съставлявало сериозно перо в бюджета на
ищцата, която е пенсионерка. След направения ремонт на улицата при падналия дъжд на
10.05.2019 г. всички помещения с излаз на тротоара и дворните места били залети с вода и
кал. Решетките се запушили и всички живущи газели вода до коленете. Десетина дни се
занимавали с отстраняване на щетите - отпушване на миниатюрните отвори на решетките и
малката тръба на канала, изчистване на калта, отстраняване повреди по подовете на
търговското помещение, ремонт на намокрените в долния край около 30 см стени и
боядисване. След като понапреднали с ненадейния и нежелан от тях ремонт, на 22.05.2019 г.
отново се обърнали към Община Варна с жалба № РД190094458ВН, като нямало отново
никаква реакция от общината. На 23.07.2019 г. от сифоните на жилището и на търговското
помещение като гейзер изригнали фекални и кални води, които залели всичко на височина
60 см. Този път не били залети само търговското помещение и двора, а мръсотиите
изригнали и в жилището и наводнили сервизното помещение, което се състои от баня,
тоалетна и килер. Пак се наложило да извърши ремонт - чистенето на фекалните води
коствало доста повече усилия и средства, закупила нова прахосмукачка и шкаф за баня, тъй
като така били увредени от наводнението, че стойността на ремонта, съгласно издадения от
сервиза констативен протокол, била като цена за нова прахосмукачка. Наложило се да
2
извика майстор за пералнята, защото била повредена центрофугата и била отстранена. На
03.08.2019 г. отново последвало наводнение и те отново се озовали на улицата до колене
във вода, за да отводнят залетите си имоти със собствени сили и средства. Отново започнали
ремонти, за да отстранят повредите по имотите и покъщнината си, като пак почиствали и
боядисвали. Подали трета жалба до Общината № ИИБ190027550ВН на 16.08.2019 г.,
придружена със снимков материал. На 04.09.2019 г. завалял лек дъждец, но отново се
образувал басейн и наводнение. Последното наводнение било в навечерието на 14.06.2020 г.
Отново избили капачките на шахтите и кална вода изригнала в сервизните помещения –
баня, тоалетна и килер. И отново се налагал сериозен ремонт, свързан със стъргане на
повредената мазилка, изчистване на нечистотиите, шпакловка и боядисване. Ищцата излага,
че вече няма сили, нито финансови, нито физически и психически възможности да се бори с
тези наводнения. Отдавна не спи спокойно. При най-малките съмнения за дъжд подскача
посред нощ от страх да не я залее пак. Всичко това я изнервило максимално. Постоянно
живее в страх. Станала раздразнителна и плачела без повод. Често имала главоболие.
Безсънието станало хронично. Обострили се типичните за възрастта заболявания.
Загубила апетит и спокойствие. Не можела да е полезна на себе си, на дъщеря си и внучето
си, а преди им помагала. За да може да отдава отново помещението под наем, се наложило
да извършва вътрешни ремонти - фугиране дебело и многослойно със силикон на всички
прагове, ръбове и ъгли на търговското помещение откъм улицата. Счита, че немарливо и
необмислено извършените строителни и ВиК дейности са в пряка и непосредствена връзка с
претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, които се повтарят циклично при
всеки нов дъжд. Ищцата счита, че вина за вредите носи Община Варна, която е възложила
ремонта и реконструкцията на бул. „Левски" и кръговото кръстовище с бул. „Владислав
Варненчик", защото е длъжна да упражнява контрол по изпълнението на възложената
поръчка. Пътят, подземните инфраструктурни съоръжения и тротоарът като неразделна част
от пътя са общинска собственост, поради което и е задължение на кмета на Община Варна
да ги подържа чрез подчинените му общински структури в изправност и безопасност.
Възлагането от странна на кмета на друга организация да извършва ремонт и строителство
не го освобождава от отговорност да подържа пътната инфраструктура в изправност. Ако
изпълнителят е допуснал нарушаване на пътната инфраструктура и нейното обезопасяване,
то това са взаимоотношения между общината и изпълнителя.
Общо щетите, които претендира, съгласно допуснато изменение на иска на основание
член 214 от ГПК, възлизат на стойност 5 083 лева, както следва:
1/ За труд и материали - 3 601 лева;
2/ За сервиз и нова прахосмукачка - 232 лева;
3/ За пропуснати ползи от наем – 1 250 лева;
4/ Неимуществени вреди – 2 000 лева.
В постъпилия в срока по член 131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът
оспорва предявения иск по основание и размер. Излага, че тъй като отговорността по член
49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и
виновни действия с гаранционно-обезпечителен характер, то, за да бъде ангажирана
отговорността на ответника по този текст, е необходимо наличието на следните
предпоставки: противоправно поведение, вреди, причинна връзка между вредите и
противоправното поведение и вина, които ответникът счита, че не са налице. Община Варна
е запозната с изложеното от ищцата и е предприела действия, като на 28.07.2020 г. на
локалното платно на бул. „Владислав Варненчик" № 146 /локалното платно между сп.
„Патриарха" и Автогара, тупик към бул. „Левски“/, са били извършени отводнителни
мероприятия, като е изграден линеен отводнител с по-голяма проводимост, тип „корито с
решетка", което било обективирано в подробна ведомост № 1 за установяване количеството
на завършените натурални видове строително-монтажни работи /СМР/ към протокол от
3
28.07.2020 г. за установяване качеството на изпълнените СМР и годността за ползване на
строежа. Твърди, че не е доказано, какво е било състоянието на имота преди наводненията,
както и че договорът за наем би могъл да бъде прекратен по ред различни от изложените в
исковата молба причини, за който ответникът не носи отговорност.
Няма спор по делото, че ищцата е собственик на магазин и жилище, находящи се на
адрес в град Варна - бул. „Владислав Варненчик" № 146.
По делото е представена жалба с вх.№ РД18017861ВН от 12.09.2018 г. от
собствениците на имоти и жилищни сгради, както и от наемателите на прилежащите им
площи, отдадени под наем, на бул. „Владислав Варненчик“ от № 142 до № 150 /локално
платно между спирка „Патриарха“ и Автогара/, с която жалбоподателите уведомяват кмета
на Община Варна за констатирани от тях недостатъци на отводнителна система на
новоизграждащия се булевард „Левски“, представляващи липса на достатъчен отводнителен
капацитет на отводнителнителните съоръжения, което води до наводняване на обектите,
находящи се на посочените номера при дъжд.
Също така е представена жалба с вх.№ РД19009458ВН от 22.05.2019 г. от
собствениците на имоти и жилищни сгради, както и от наемателите на прилежащите им
площи, отдадени под наем, на бул. „Владислав Варненчик“ от № 142 до № 150, с която
отново молят кмета на Община на Варна да предприеме на адекватни действия по решаване
на проблема с приложен към жалбата снимков материал от наводнение от 10.05.2019 г.
От жалба вх.№ ИИБ190027050ВН_002ВН от 16.08.2019 г. от собствениците на имоти и
жилищни сгради, както и от наемателите на прилежащите им площи, отдадени под наем, на
бул. „Владислав Варненчик“ от № 142 до № 150 по повод паднал проливен дъжд на
23.07.2019 г., в която се излага, че отново са наводнени локалното платно, магазини и гараж
на № 150, къщата и магазина на № 146, в сутерана се напълнило с фекални води с височина
40 см, извиращи от тоалетната и подовите сифони. Излага се още, че не са предвидени
възвратни клапани, които да задържат при необходимост фекалните и мръсните води от
канализацията, а дъждовните води са включени към битовата канализация на улицата,
вследствие на което при всеки дъжд, ще има потенциална опасност от последващо
наводняване и фекалии в жилищни и търговски помещения.
Ищцата е депозирала жалба с рег.№ РД18017861ВН_001ВН от 24.06.2020 г., в която се
излага, че на 14.06.2020 г. след поредния дъжд не само се наводнило локалното платно,
собствената къща и прилежащия магазин, находящи се на № 146, но и сутерена се
напълнил с мръсни дъждовни води, с височина 10 см, извиращи от подовите сифони.
Представено е писмо с рег.№ 716801-122 от 31.07.2019 г. от Министерство на
вътрешните работи, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Регионална
дирекция Варна, от което е видно че на 23.07.2019 г. в 20,10 часа в Първа РСПБЗН - Варна е
получено съобщение за наводнен приземен етаж и фризьорски салон на адрес в град Варна -
бул. „Владислав Варненчик“ № 146, като служители на Първа РСПБЗН Варна са посетили
произшествието и са установили, че вследствие на произшествието са нанесени материални
щети.
Представен е договор за наем на недвижим имот от 08.02.2019 г., сключен между П. Г.
4
С. в качеството на наемодател и „МТЕ Стайл“ ЕООД в качеството му на наемател, по
силата на който наемодателят е отдал под наем на наемателя за временно възмездно
ползване следния недвижим имот: магазин, находящ на адрес в град Варна - бул. „Вл.
Варненчик“ № 146 за една година, считано от 08.02.2019 г. с определена наемна цена от 220
лева месечно.
Представена е фактура за извършена диагностика и оферта за прахосмукачка „Таурус“
на стойност 17 лева с ДДС и касов бон за извършено плащане към нея. От констативен
протокол № 190730 по СК №115938 е видно, че общата стойност на ремонта на
прахосмукачка „Таурус“ е на стойност 132,80 лева, включваща труд и материали.
Представени са гаранционна карта за прахосмукачка „Т7/1 Класик“ и касов бон към нея на
стойност 215 лева.
По делото е представена сервизна карта BGSG№115967 за перална машина LG за
извършен ремонт на обща стойност 32 лева и касов бон.
От ответника е представен тристранен протокол за установяване качеството на
изпълнените СМР и годността за ползване на строежа от 28.07.2020 г., от който се
установява, че след извършен основен преглед на СМР на обект „Текущ ремонт на пътна и
улична мрежа, пътни съоръжения, паркове и елементи на техническата инфраструктура за
нуждите на Община Варна на територията на район „Одесос“ за 2020 година е констатирано,
че ремонтните работи са изпълнени в срок съгласно изискванията на ПИПСМР за ремонти и
в съответствие с договор № Д20000478ВН от 28.04.2020 г. и възлагателно писмо №
Д20000478_01ВН от 11.05.2020 г., като от представената подробна ведомост към протокола
е видно, че се касае за поставяне на корито с решетка – 2 броя на бул. „Владислав
Варненчик“ и бул. „Левски“.
Към доказателствения материал по делото пред първата инстанция е приобщена
съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, от която се установява следното: изградената
канализация не е достатъчна да поеме дъждовните води от района около процесния имот;
двата отточни дебита /400 л/сек и 500 л/сек/ са в пъти по-малки от необходимия за района 2
200 л/сек; изградената стена се явява подпорна, тоест тя разделя нива с различна височина; в
случая нивото на старото локално платно е с около 60 см под новото ниво на булевард "Вл.
Варненчик"; наклонът на локалното платно е 2 % в посока на процесния имот; изградените
инфраструктурни съоръжения възпрепятстват естествения отток на дъждовната вода от
района към Франга дере, което предизвиква процесните наводнения при дъжд; смесването
на дъждовни и битови води в смесена улична канализация е причината за връщане на
фекални води в имота на ищцата и така при дъжд налягането на битовата канализация се
повишава и избива в нискоразположени сифони; сифонът в процесния имот е под котата на
старото локално платно.
По делото е изслушана и приобщена пред първата инстанция и съдебно-оценителна
експертиза /СОЕ/, съгласно която необходимата сума за възстановяване на твърдените от
ищцата в исковата молба щети възлиза общо на 3 601 лева с ДДС, от която сума за ремонта
след наводнението през януари 2019 г. – 550,52 лева; на 10 май 2019 г. – 326,58 лева; на 27
5
май 2019 г. – 623,57 лева; на 03.08.2019 г. – 557,97 лева; на 14 юни 2020 г. - 550,52 лева.
По делото са изслушани показанията на свидетелката М.К.Т.Е., от които се установява,
че същата е наематал на помещение, находящо се на бул. „Вл. Варненчик“ № 146, което
свидетелката е наела от ищцата и ползва като салон за маникюр. Помещението, като
разположение е следното: влиза се по стълбички надолу, двайсет и няколко квадрата е, а по
още едни стълби надолу е разположен санитарния възел. Свидетелката е наемател от
февруари 2019 г. и все още е. Помни четири наводнения – едно през месец май 2019 г., най-
голямото на 23 юли 2019 г., когато вечерта се изсипал адски силен дъжд за 20 минути.
Отвън се наводнило, имало поне 50-60 см вода. Водата навлязла вътре в помещението под
вратата като водопад, а в тоалетната избили каналите като фонтан. Водата напълнила
тоалетната и по стълбите се качила в салона. Съпругът бил с нея и извикали пожарната.
Два дни почиствали в салона изцяло навсякъде и отпушвали каналите. Сменили външната
вратата, понеже при предишен ремонт отвън на тротоарите вдигнали повече, поради което
вратата била изкривена и оттам влизала вода. Май месец ищцата боядисала дома си, защото
едната външна стена при всеки дъжд подпухвала, падала мазилката. В апартамента на
хазайката юли месец 2019 г. също имало проблем с каналите, избили като в салона и се
наводнило около 30-40 см. Наложило се да си закупи нова прахосмукачка. След юли имало
още едно наводнение с избиване на каналите, обаче тогава не било толкова фатално. В
салона избила само в санитарното помещение. Съпругът при всеки дъжд идвал да маха
решетките и да чисти, за да се оттече по-бързо.
По делото са изслушани и показанията на свидетелката М.Д.Ш. – дъщеря на ищцата -,
които съдът кредитира при условията на член 172 от ГПК, от които се установява следното:
след ремонта на бул. „Васил Левски“ неколкократно се наводнявало, не само улицата, но и
магазинът, който е към улицата, получавал се един голям басейн, тъй като дъждовните води
не се абсорбират от битовата канализация, поради липсата на дъждовна канализация и след
един от поройните дъждове избили сифоните в магазина и в къщата; едното наводнение,
което се случило след като се приел обекта на бул. „Владислав Варненчик“, било септември
2018 г. и тогава се наводнила цялата улица, около 60 см било нивото на водата на улицата, а
водата, която навлязла в магазина била 30 см; следващият дъжд бил февруари; после имало
през месеците май, юли и август 2019 г. и последно 2020 г.; неколкократно общината била
информирана без абсолютно никакъв отговор. Щетите се възстановявали от майка й – през
януари 2019 г. - боядисване и основен ремонт на магазина; след това се наложило да се
смени вратата, защото от дъждовете и впоследствие, като правили тротоарите и вдигнали
нивото по вертикална планировка, и вратата не се отваряла и затваряла; освен фекалиите,
които се изхвърляли, се наложило да се вика пожарна; къщата се наводнила, като излезли
фекалии от сифоните и тоалетните чинии на 23 юли 2019 г., вследствие на което около 20 см
в къщата и в тоалетната имало фекални води плюс преливане от тоалетната чиния; в
магазина било по-тежко положението; вследствие на това сложили допълнителна изолация
по стените, пералнята се развалила, мазилката на банята подпухнала заради влагата;
прахосмукачката също се повредила, защото стояла в наводнената част; за ремонта на
6
магазина плащала ищцата - намерила майстори за боядисване, почистване, подсушаване -,
един път сама чистила, други пъти викала екипи, които почистват. След юли 2019 г. ищцата
се разболяла от исхемична болест на сърцето, пиела лекарства; при всеки един дъжд се
страхувала, че отново ще се наводни.
Свидетелят Б.П.С. явства, че му е известно за проблеми с дъждопреносната
канализация на булевардите „Владислав Варненчик“ и „Васил Левски“ в района на
Автогарата; постъпвали били сигнали за наводнени къщи от края на 2018 г.; били
предприети действия във връзка с проблемите, които възниквали в определени периоди на
годината – изграждане на линеен отводнител или отводнители, които да могат при високи
подпочвени води да хванат по-голямо количество повърхностна вода и да извършват
отвеждане; свидетелят, като длъжностно лице, приел един линеен отводнител, който е от
юли месец 2020 г., изпълнен от „Хидрострой“, който да помогне с отвеждане на
повърхностната и подпочвената вода в този квартал; имало съществуващ точков отводнител
с единичен отток, който е с проводимост до 6 л на секунда; за целта Община Варна
разпоредила направата на по-голям отводнител с размери 2 м дължина, височина 0,60 м,
ширина 0,60 м, с бетоново корито, метална решетка, който да отвежда от 17 до 34 л вода на
секунда.
Правната квалификация на предявения от ищцата П. Г. С. иск е по член 49 от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/, като се основава на твърдения за причинени й от
ответника имуществени вреди в резултат на СМР. Посочената норма предвижда безвиновна,
гаранционно-обезпечителна отговорност на възложителя на дадена работа, за причинените
от изпълнителя на тази работа, при или по повод на последната, вреди. Съдебната практика
приема, че възложителят на дадена работа и прекият причинител отговорят солидарно
спрямо пострадалия за причинените вреди, като пострадалият може да реализира правата си
като предяви иск или срещу прекия причинител или срещу възложителя на работата на
основание член 49 от ЗЗД.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по член 49 от ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: възлагане на работа; осъществен фактически състав
по член 45 от ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи /деяние, вреда – неимуществена в конкретния казус, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина/; вредите да са причинени от изпълнителя при
или по повод извършването на възложената му работа чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното според разпоредбата на член 45, алинея 2 от ЗЗД, като в тежест на ответника е
при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за
наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и
причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.
В процесния случай няма спор по делото, че между ответника Община Варна и трети,
7
неучастващи по делото лица, е сключен договор за строителство, по силата на който е
възложено изграждането на бул. „Васил Левски“ и кръгово кръстовище с бул. „Владислав
Варненчик“. Въпреки множеството отправени от потърпевшите, включително и ищцата,
сигнали до Община Варна същата не е предприела своевременно действия по отстраняване
на недостатъците в изградения инфраструктурен обект и по този начин е станала причина за
продължилите наводнения в процесните недвижими имоти.
Заключенията на СТЕ и СОЕ са пълни, ясни и обосновани, изготвени са въз основа
проучвания, изяснени детайлно и същевременно комплексно всички обстоятелства, имащи
значение за изясняване на конкретната ситуация.
От заключениeто на вещото лице по СТЕ се констатира, че изградената канализация не
е достатъчна да поеме дъждовните води от района около процесния имот, тъй като двата
отточни дебита са в пъти по-малки от необходимия за района; наклонът на локалното платно
е 2 % в посока на процесния имот, а изградените инфраструктурни съоръжения
възпрепятстват естествения отток на дъждовната вода, което предизвиква процесните
наводнения при дъжд; смесването на дъждовни и битови води в смесена улична канализация
е причината за връщане на фекални води в имота на ищцата, защото при дъжд налягането на
битовата канализация се повишава и избива в нискоразположени сифони, а сифонът в
процесния имот е под котата на старото локално платно. Заключението на вещото лице е
недвусмислено и категорично, че наводненията в имотите на ищцата са вследствие на
извършването на възложената работа.
Съдът кредитира показанията на свидетелите на ищцата, които са основани на
непосредствени впечатления и са подкрепени от други доказателства по делото, с които се
установява, че наводнения на имотите е имало няколко пъти и всеки път се е налагало да се
извършват ремонти, както и какви са били повредите и необходимите дейности за
отстраняването им. Остойностяването на извършените ремонти се доказва посредство
заключението на вещото лице по СОЕ.
В резултат на обсъдените доказателства /писмени и гласни/ се стига до извод, че е
допуснато нарушение на строителните правила и норми СМР да бъдат така предприети, че
да не се нанасят вреди на околните сгради и имуществото на трети лица. В този смисъл
извършените от ответника действия се явяват в причинно-следствена връзка с наводненията
в имотите на ищцата, съответно с настъпилите за нея имуществени вреди, които ответникът
следва да репарира.
Съдът намира, че ищцата, върху която лежи доказателствената тежест, е установила по
безспорен и категоричен начин, че вследствие на множеството наводнения и необходимите
действия по отстраняването на последствията от тях е претърпяла стрес и безсъние, нервно
напрежение, както и страх от евентуално ново наводнение, което се доказва посредством
събраните пред първата инстанция гласни доказателства.
С оглед на изложеното и поради идентичните крайни изводи, до които достигна
въззивният съд, то първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
8
По разноските
Въззиваемата С. е претендирала заплащането на сторените от нея разноски пред
настоящата инстанция, които следва да й бъдат присъдени на основание член 78, алинея 3
от ГПК съобразно изхода на спора. Пред въззивната инстанция С. е сторила разноски в
размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение, за което се представя списък по член 80
от ГПК и доказателства за извършването им.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261517 от 29.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 7269 по
описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, тридесети състав, с което е осъдена Община Варна
на основание член 49 във връзка с член 45 от ЗЗД да заплати на П. Г. С. сумата от 2 000
лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени нея страдания – стрес и безсъние, нервно напрежение и страх, вследствие на
наводнения на собствените недвижими имоти, находящи на адрес в град Варна - бул.
„Владислав Варненчик“ № 146 през януари 2019 г., на 10.05.2019 г., на 27.05.2019 г., на
03.08.2019 г. и на 14.06.2020 г.; сумата от 3 601 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в извършени ремонтни действия
на магазин, находящ се на адрес в град Варна - бул. „Владислав Варненчик" № 146,
вследствие на наводнения, както следва: през януари 2019 г. – 550,52 лева; на 10 май 2019 г.
– 326,58 лева; на 27 май 2019 г. – 623,57 лева; на 03.08.2019 г. – 557,97 лева и на 14 юни
2020 г. - 550,52 лева, и сумата от 139,80 лева, представляваща претърпени от ищцата
имуществени вреди, вследствие повредата на прахосмукачка Таурус на 23.07.2019 г., ведно
със законната лихва върху горните суми, считано от 01.07.2020 г. до окончателното им
изплащане; осъдена е Община Варна да заплати на П. Г. С. сумата от 1 185,29 лева,
представляваща стойността на направените разноски по делото пред първата инстанция, на
основание член 78, алинея 1 от ГПК.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Община Варна БУЛСТАТ *********, представлявана от кмета Иван
Портних, да заплати на П. Г. С. ЕГН ********** с адрес в град Варна - бул. „Владислав
Варненчик" № 146 сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща стойността на
направените разноски по делото пред въззивната инстанция, на основание член 78, алинея 1
от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано само в частта досежно имуществените вреди
в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен
съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
В частта досежно неимуществените вреди решението не подлежи на обжалване на
основание член 280, алинея 3, точка 1, предложение първо от Гражданския
процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10