Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 28.11.2022 г.
В И М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива И. като разгледа докладваното от съдия Желязкова гр.д. № 5209/2019 г., за да
постанови решение, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от
„Б.Д.” ЕАД срещу Г.И.Ч., с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове по реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 ГПК за
установяване дължимостта на вземане на Банката с правно основание чл.430 ТЗ във
връзка с чл.432, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД по заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 02.03.2018 г.,
ч.гр.д. № 9618/2018 г. по описа на СРС, 45 състав.
Предявен е и насрещен иск за обявяване нищожност на чл.13
от Допълнително споразумение от 28.05.2015 г. и
чл.17 от Допълнително споразумение от 17.01.2017 г. към договор за кредит от 18.03.2008 г., съобразно които
кредиторът има право да извършва изменения или допълнения на ОУ, които стават
задължителни за кредитополучателя. За всяка промяна кредиторът уведомява
кредитополучателя чрез съобщения, поставени на видно място в салоните на
банката. Твърди се, че тези клаузи са нищожни, тъй като са идентични по
съдържание с клаузата на чл.14 от основния договор от 18.03.2008 г., която е
прогласена за нищожна с влязло в сила решение. Този иск е кумулативно съединен с иск с правно
основание чл. 55 ЗЗД за сумата от 19 933,69 лв.( увеличен в о.з. на
04.11.2022 г., предишна сума 708,83 лв.),
представляваща
неоснователно обогатяване, в от надвзети суми въз основа на
нищожните клаузи по договора за банков кредит и допълнителните споразумения.
Заявено е и възражение да прихващане със следните суми:
-сумата от 87 417,12 лв. от извършената
продажба на жилището й в гр. София през 2019 г. в рамките
на образуваната въз основа на заповедна за изпълнение изпълнително дело;
-сумата
от 3094 лв., която сума е от надвзето по заплатени месечни анюитетни вноски за
периода от 01.05.2015 г. до 02.08.2017 г.;
-сумата
от 15 215,33 лв. от анатоцизъм, качена по главницата като „капитализиране на
лихвата" при сключените три допълнителни споразумения от 2009 г., 2015 г.
и 2017 г., с които, при всяко сключване Банката е качвала различни суми,
-сумата
от 708,83 лв. от неоснователно обогатяване, в резултат
на точно изпълнение от страна на ответницата за времето на обслужване на
кредита, считано от 01.04.2008 г. до 02.08.2017 г.
ИЩЕЦЪТ- „Б.Д.” ЕАД твърди, че по силата на сключен договор за кредит от 18.03.2008
г. е предоставил на ответницата банков кредит в размер на 125 000 лв. със
срок на издължаване 360 месеца, считано от датата на разрешаване на
кредита-09.04.2008 г. Твърди, че към датата на сключване на договора кредитополучателят
заплаща базов лихвен процент 4,19 %, а стандартната надбавка е 3,10 процентни
пункта, е намалена с отстъпка от 0,5 процентни пункта по програма
ДСК УЮТ, или лихвеният процент по кредита е общо 6,79 %. За
предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базовия
лихвен процент за този вид кредити, определян периодично от кредитора и
стандартна надбавка, която може да бъде намалена, съгласно Условия за ползване
на преференциален лихвен процент по програма ДСК УЮТ.
Твърди се,
че на 28.12.2009 г. между страните е подписано допълнително споразумение, с
което е преструктуриран остатъчния дълг и лихвеният процент е общо 8,29%.
Договорен е гратисен период от шест месеца, без да се променя крайния срок на
договора. Дължимата редовна и наказателна лихва се капитализира към дълга и се
запазва крайния срок на издължаване.
Сочи, че на
28.05.2015 г. между Банка ДСК и Г.Ч. е сключено допълнително споразумение, с
което страните са се съгласили, че към датата на подписване на споразумението,
остатъкът от дълга е в размер на 122 400 лв., от които: 119 095, 80 лв. -
главница, дължима редовна лихва в размер на 3232,13 лв., остатък от заемни
такси в размер на 72,07 лв. Така договореният остатък от дълга 122 400 лв.,
който по същество включва главница, капитализирана лихва и заемни такси, се олихвява
с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на допълнителното
споразумение е 8, 29 % годишно.
На
17.01.2017г. е сключено допълнително споразумение, с което страните са приели,
че остатъкът от дълга към датата на сключване на споразумението е в размер на
125 000 лв., формиран от главница и дължима редовна лихва. Определеният
остатък от дълга се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 7,00 %
годишно, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,326%, който при
отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана надбавка в размер
на 6,674%, без изпълнение на условията на програма ДСК УЮТ. При изпълнение на
условията на програма ДСК УЮТ, кредитът започва да се олихвява с преференциален
лихвен процент, чрез намаляване на надбавката.
Твърди се,
че ищецът е изпълнил своите задължения и е предоставил кредит на ответницата в
размер на 125 000 лв., като кредитът е усвоен в пълен размер.
Поддържа
се, че поради непогасяване в срока на месечните погасителни вноски е допусната
забава в плащанията над 90 дни, с оглед на което и на основание раздел VІІ
„Отговорност и санкции“, т.20.2. от ОУ към договора за кредит, във връзка с
чл.60, ал.2 от ЗКИ, за Банката е възникнало договореното потестативно право да
обяви вземането си за главница по договора за кредит за предсрочно изискуемо,
което право тя е упражнила чрез писмо, връчено лично на ответницата на
23.01.2018 г. Твърди се, че кредитът е отнесен като предсрочно изискуем на
18.12.2017 г., както и че дължимите вноски по погасителния план са внасяни до
м.04.2017г., като внесената сума, представляваща вноската за м.05.2017 г. е
била непълна, след което не е погасена нито една вноска. Твърди се, че до
предявяване на молба за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита е
олихвяван с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в
размер на 10 проценти пункта. На 09.02.2018 г. банката е подала заявление по
чл.417 ГПК, което е уважено от СРС и е издаден изпълнителен лист.
Ищецът
излага,
че Г.Ч. е предявила срещу Банка ДСК АД искове с
правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване
нищожността на основание чл. 143, т. 12 от Закона за потребителския кредит на
чл. 14 от Договор за жилищен кредит от 18.03.2008 г., т. 9.1. от раздел III Олихвяване
към Общите условия на договора, т. 9.4. от ОУ, т. 25.3. от ОУ, както и на т. 2
от допълнително споразумение от 28.12.2009 г. По така предявените искове е
образувано гр.д. № 72066/2014, СРС 38 състав, по което е постановено решение №
135981 от 02.06.2017г., с което са признати за нищожни като противоречащи на
закона чл. 14 от договора за жилищен кредит, т. 9.1 от ОУ, т. 9.4 от ОУ, т.
25.3 от ОУ. Съдът е отхвърлил предявения иск за обявяване на нищожност на т.2
от Допълнително споразумение от 28.12.2009 г. Банката е осъдена да заплати
2208,32 лв. платена без основание сума по процесния договор. Решението е
обжалвано от кредитополучателя и от банката. С Решение № 1547/12.03.2018 г. по
в.гр.д. № 14232/2017 г. по описа на СГС, ГО, IV-Г състав е отменено първоинстанционното
решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове за обявяване на
нищожност на т.2 от Допълнителното споразумение и иск за разликата над
присъдените 2208,32 лв. до пълния предявен размер от 10 920,10 лв.,
представляваща платена без основание за периода от 28.12.2009 г. до 29.12.2014
г. договорна лихва в размер на завишението, едностранно определено от банката,
ведно със законна лихва от подаване на исковата молба - 29.12.2014 г. до
окончателното плащане. Вместо това, съдът признава за установено по предявения
иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, за нищожна поради противоречие със
закона, клаузата на т.2 от споразумението от 28.12.2009 г., към договор за
ипотечен кредит от 18.03.2008 г. На основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД осъжда Банка
ДСК да заплати на Г.И.Ч. сумата от 8711,78 лв. /разлика между присъдените с
първоинстанционното решение 2208,32 лв. до пълния предявен размер от 10921,10 лв./,
като платена без основание договорна лихва за периода 28.12.2009 г. до
29.12.2014 г., в резултат на завишение,
едностранно определено от Банката. Решението на СГС не е обжалвано от Банката и
същото е влязло в сила на 19.04.2018 г.
Ищецът
твърди, че сумата от 10 920,10 лв. /платена без основание договорна лихва за
периода 28.12.2009 г. до 29.12.2014 г., в резултат на завишение едностранно
определено от Банката/ е платена от Банката по образуваното изпълнително дело №
562/2018 г. по описа на ЧСИ Р.М.на дата 06.01.2015 г.
Ищецът
навежда, че независимо от сключване на допълнителните
споразумения, след влизане в сила на Решение № 1547/12.03.2018 г. по в.гр.д. №
14232/2017 г. по описа на СГС, ГО, IV-Г, от страна на Банката са извършени
счетоводни операции от 24.04.2018 г. и 29.06.2018 г., въз основа на които,
кредитът е преизчислен по първоначален лихвен процент за целия период. При
преизчислението на кредита не е взета предвид капитализацията на лихвата по
допълнителните споразумения от 28.12.2009 г., 28.05.2015 г. и 17.01.2017 г.
Изискуемостта на кредита е отразена с дата 26.01.2018 г. Направените и
непризнати разноски в съдебното производство са отнесени в разход на банката.
Така задължението на Г.Ч. към Банката е намалено и е изчислено единствено по
първоначален лихвен процент. Твърди, че заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист е с дата 09.02.2018 г., а кредитът е
преизчислен след подаването на исковата молба пред СГС и по тази причина, от
страна на Банка ДСК е направено изрично оттегляне на иска за част от сумите по
издадения изпълнителен лист - молба с вх. № 84947 от 28.06.2019 г.
Твърди,
че кредитът е преизчислен по първоначален лихвен процент в размер на 6,79%, но
предвид това, че ответникът не е изпълнявал условията на програма ДСК УЮТ, като
последното плащане е извършено през месец декември 2012г., на 30.03.2013 г.
лихвеният процент е завишен е 0,50 пункта, т.е. от 6,79% е увеличен на 7,29%.
След
преизчислението на кредита, дължимите суми към Банката са в по-малък размер,
отделно от това има и възстановени суми. В преизчислението, отразяващо
актуалния размер на вземанията на Банката е взета предвид и възстановената сума
по кредита в размер на 10 920,10 лв.
Моли съда
да постанови решение, с което да бъдe признато в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 111 303,44 лв.,
неплатена главница, дължима въз основа на договор за кредит от 18.02.2008 г.и допълнителни
споразумения от 28.12.2009 г., от 28.05.2015 г. и от 17.01.2017 г., обявен за
предсрочно изискуем, считано от 26.01.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 09.02.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 6 675,82
лв.-договорна лихва, начислена за периода от 28.05.2017 г. до 08.02.2018 г.,
наказателна лихва в размер на 411,99 лв.
за периода от 29.05.2017 г. до 08.02.2018 г. и заемни такси в размер на
913,45 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 02.03.2018 г. по ч.гр.д. №
9618/2018 г. по описа на СРС, 45 състав.
ОТВЕТНИКЪТ- Г.И.Ч. оспорва исковите
претенции. Твърди, че месечните вноски от 30.06.2015 г. до 28.12.2015 г. са
изцяло заплатени, както и вноските с падежни дати 28.02.2016 г.-30.06.2016 г. Въвежда
възражение за наличието на нищожни уговорки за анатоцизъм в трите допълнителни споразумения.
Заявява претенция за обявяване нищожност на чл.13 от
Допълнително споразумение от 28.05.2015 г. и
чл.17 от Допълнително споразумение от 17.01.2017 г., към договор за кредит от 18.03.2008 г., съобразно които
кредиторът има право да извършва изменения или допълнения на ОУ, които стават
задължителни за кредитополучателя. Твърди, че тези клаузи са нищожни, тъй като
са идентични по съдържание с клаузата на чл.14 от основния договор от
18.03.2008 г., която е прогласена за нищожна с влязло в сила решение. Този иск е кумулативно съединен с
иск с правно основание чл. 55 ЗЗД за сумата от 19 933,69 лв.( увеличен в
о.з. на 04.11.2022 г., предишна сума 708,83 лв.), представляваща неоснователно обогатяване, в рузелтат от надплащане на суми по кредита въз основа на нищожни клаузи.
Ответницата
твърди, че за посоченият период от време, считано от 01.04.2008 г. до
02.08.2017 г. е следвало да заплати сумата от 91175,84 лв., която сума е равна
на заплатени 112 месечни анюитетни вноски по 814.07 лв. съгласно основния
договор от 18.03.2008 г., а ответницата е изплатила сума в повече с размер от
94 326,88 лв..
Твърди,
че размерът остатъчната главница е 108 369,59 лв., след точно изпълнение от
страна на ответницата за периода от време, считано от 01.04.2008 г. до 02.08.2017
г. и заплатени 112 месечни анюитетни вноски.
Заявява е и възражение за прихващане със следните суми:
-сумата от 87 417,12 лв. от извършената
продажба на жилището й в гр. София през 2019 г. в рамките
на образуваното въз основа на издадената заповед за изпълнение изпълнително
производство;
-сумата
от 3094 лв., която сума е от надвзето по заплатени месечни анюитетни вноски за
периода от 01.05.2015 г. до 02.08.2017 г.;
-сумата
от 15 215,33 лв. от анатоцизъм, качена по главницата като „капитализиране на лихвата"
при сключените три допълнителни споразумения от 2009 г., 2015 г. и 2017 г., с
които, при всяко сключване Банката е качвала различни суми;
-сумата
от 708,83 лв. от неоснователно обогатяване, в резултат
на точно изпълнение от страна на ответницата за времето на обслужване на
кредита, считано от 01.04.2008 г. до 02.08.2017 г.;
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди направените доводи, намира
за установено следното:
По делото са събрани следните писмени доказателства:
Договор за жилищен и ипотечен кредит от 18.03.2008 г.,
сключен между Б.Д. ЕАД и Г.И.Ч., по силата на който банката е предоставила
кредит в размер на 125 000 лв. за срок от 360 месеца. За предоставения
кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за
този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно
условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК УЮТ“.
Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 4,19 %,
стандартната надбавка е 3,10 процентни пункта и е намалена с отстъпка от 0,5
процентни пункта или лихвеният процент по кредита е в размер на общо 6,79%.(чл.7)
Кредитът е обезпечен с ипотека върху два подробно описани
недвижими имота.(чл.8). Неразделна част от договора за кредит са актуалните към
този ОУ. Съгласно чл. 14 от договора кредиторът има право да извършва изменения
или допълнения на ОУ и Тарифата, които стават задължителни за
кредитополучателя. За всяко промяна той уведомява кредитополучателя чрез
съобщения, поставени на видно място в салоните на банката.
Представени по делото са условията за ползване на
преференциален лихвен процент по програма „ДСК УЮТ“.
Съобразно актуалните към 2008 г. ОУ към договора за кредит
кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов
лихвен процент и надбавка, посочени в договора. Кредиторът има право да променя
базовия лихвен процент, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин.(
чл. 9.1 - обявен за нищожен). При промяна на базовия лихвен процент кредиторът
определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на
кредитополучателя актуален погасителен план.(чл.9.4 - обявен за нищожен). Кредиторът
има право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява
кредитополучателя по подходящ начин. Промяната се извършва при изрично посочени
няколко хипотези ( чл. 25.3 ОУ- обявен за нищожен). Ако кредитополучателят
заплаща преференциална лихва по кредита, даваща право на отстъпка от
надбавката, в случай на изпълнение на някое от условията, при което е представена
отстъпката, кредитополучателят губи правото на съответната отстъпка от датата
на неизпълнението.( чл. 9.5). Съобразно чл. 13 ОУ кредитополучателят следва да
поеме разходите за застраховане на дадените в полза на кредитора обезпечения за
целия срок на договора. В случай, че той не стори това, банката има право да
заплати съответните разходи за сметка на кредитополучателя. ( чл. 27 ОУ). В чл.
20.1 е предвидено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня,
следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската,
представляваща главница се олихвява с договорената лихва, увеличена с
наказателна надбавка от три процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси
дължимата месечна вноска до седем дни след падежната дата, наказателната
надбавка не се прилага. Чл. 20.2 ОУ предвижда, че при допусната забава в
плащанията на главница и /или лихва над
90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. До предявяването на молбата за събирането му по съдебен ред
остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка в размер на десет проценти пункта. Кредитът може да бъде обявен за
предсрочно изискуем и при всяко неплащане в срок на уговорените погашения за
лихва и/или главница, при неизпълнение на задълженията за заплащане на
застрахователни премии и подновяване на застраховки и при всяко друго
неизпълнение на задълженията по договора. (чл. 21.1 ОУ).
Между страните е сключено допълнително споразумение от
28.12.2009 г., съгласно което към датата на
сключването му остатъкът от дълга по кредита е фиксиран на 122 984,37 лв.
главница и 793,16 лв. начислена лихва.( чл.1). Към датата на сключване на
споразумението лихвата по кредита, формирана при условията на договора за
кредит е в размер на общо 8,29%.( чл. 2- обявен за нищожен). Страните са
договорили гратисен период от 6 месеца за изплащате на главницата без да се
променя крайния срок. В този срок кредитополучателят следва да заплати сумата
от 424,81 лв. , представляваща част от месечна лихва (чл. 4.1).Непогасената
част от нечислената лихва се капитализира към остатъка от главницата на кредита
на първия работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния период. (
чл. 3.2.). В случай, че след изтичане на гратисния период кредитът стане
предсрочно изискуем поради настъпване на някое от обстоятелствата, предвидени в
ОУ, неразделна част от това споразумение, посочената капитализация отпада, считано от датата на
предсрочната изискуемост и капитализираните суми се считат отново за дължима
лихва.( чл. 3.4). След изтичане на
гратисния период, кредитът се издължава по договорената в договора за кредит
методика с равни месечни вноски. (чл. 10). Всички останали клаузи от договора
за кредит остават непроменени.( чл. 13).
С допълнително споразумение от 28.05.2015 г. страните са
договорили, че размерът на главницата към датата на подписване е в размер на
119 095,80 лв., редовната лихва е в размер на 3 462,84 лв.,
наказателната лихва е 0,44 лв., а дължимите такси да в размер на 369,80 лв.
Кредиторът се е отказал от вземанията си за наказателна лихва и такси за
управления, като застрахователните премии в размер на 72,07 лв. остават дължими
и следва да се погасят в срок до 12 месеца. Срокът за издължаване на кредита не
се променя, но се променя падежната дата, която вече е 28 число.( преди 30
число). Кредитът се олихвява с променлив
лихвен процент, който към датата на сключване на споразумението е 8,29% или
0,023 % на ден. При изпълнение на условията на програма ДСК УЮТ
кредитополучателят има право на преференциален лихвен процент, съответно при
неизпълнение се губи тази привилегия. Неразделна част от допълнителното
споразумение са ОУ, актуални към момента на сключването му и приложени по
делото, с изключение на клаузите във връзка с олихвяването, за които се
прилагат последните установени в договора и допълнителните споразумения
правила, както и тези в ОУ, актуални към сключването им. ( чл. 10). Съответно към
това споразумение се прилагат ОУ, актуални към момента на сключване на договора
за кредит в частта - чл. 9.1( обявен за нищожен), чл.9.4 (обявен за нищожен),
чл. 25.3 ОУ (обявен за нищожен). ОУ досежно правото за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем са идентични като предходните и се намират в чл. 21.1 и чл.
21.2. Съобразно чл. 13 кредитодателят има право да извършва промени в ОУ, които
стават задължителни за кредитополучателя като за всяка промяна първият следва
да уведоми втория чрез съобщения, постановени на видно място в салоните на
банката.
С допълнително споразумение от 17.01.2017 г. страните са установили,
че остатъкът от дълга към датата на сключване на споразумението е 127 228.40
лева, от които остатъкът по главницата е в размер на 120 524.03 лева, дължимите
редовни лихви са в размер на 6 225.62 лева, дължимите санкциониращи лихви са в
размер на 2.93 лева, дължимите такси са в размер на 475.82 лева. Посочено е че
кредитополучателят внася сумата от 1257.75 лева, кредиторът се отказва от вземането
си за санкциониращи лихви в размер на 2.95 лева при следните условия:начислената част от
редовната лихва в размер на 684,42 лева се отсрочва като събитийна такса
и следва да бъде изплатена за срок от 24 месеца от датата на подписване
на споразумението и начислените годишни такси управление в размер на 303,30
лева се отсрочват и се считат за дължими за срок от 24 месеца от датата на
подписване. Срокът на договора за кредит не се променя. За предоставения
кредит кредитополучателят заплаща променлива годишна лихва, определяна
периодично от кредитора. Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в
размер на 7% годишно, формиран от стойността на 6 - месечен SOFIBOR
0.326 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност
нула и фиксирана надбавка в размер на 6.674 %, без изпълнение на условията на програма ДСК Уют. При изпълнение на
Условията по програма Уют, подробно описани в Приложение № 2 към договора кредитът започва да се олихвява
с преференциален променлив лихвен процент, чрез намаляване на надбавката,
съгласно Условията. При нарушаване на Условията кредитополучателят губи правото
си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се
увеличава чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията. Максималният
размер, до който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение
на Условията, е променлив лихвен процент, формиран от 6-месечен SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка от 7,169 %. (чл. 4).
Неразделна част от допълнителното споразумение са ОУ, в редакция от 28.09.2016 г., като съобразно чл. 17 кредиторът
има право да ги променя и измененията стават задължителни за кредитополучателя.
Последният се уведомява за промяната чрез съобщения, постановени на видно място
в салоните на банката. Съответно към формирането на дължимия лихвен процент е
приложим раздел III от ОУ. Условията за обявяване и
последиците от предсрочна изискуемост са установени в чл. 20.1 и 20.2 и са
идентични с първоначалните.
По делото е представено уведомление, връчено на
23.01.2019 г. лично на ответника, с което процесният кредит е обявен за
предсрочно изискуем поради неплащане на задълженията в срок. Банката е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 123 585,21 лв.
главница, ведно със законната лихва от 09.02.2018 г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 6 675,82 лв.
за периода от 28.05.2017 г. до 08.02.2018 г., лихва в размер на 456,32 лв. за
периода от 29.05.2017 г. до 08.02.2018 г., такси в размер на 913,45 лв., което
е изцяло уважено и издаден изпълнителен лист от 02.03.2018 г. по ч. гр.д. №
9618/2018 г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително
дело № 570/2018 г. по описа на ЧСИ Р.М.с рег. № 790 и район на действие СГС срещу
настоящата ответница. В рамките на изпълнителното дело е бил продаден на
публична продан апартамент № 135 за сумата от 87 840 лв., подробно описан
в разпределението от 14.05.2019 г., с което в полза на настоящия ищец е
разпределена сумата от 85 024,17 лв., от които: 15 757,12 лв. са
послужили за погасяване на дължимата законна лихва по изпълнителния лист изцяло
за периода от 09.02.2018 г. до 14.05.2019 г. и 56 146,84 лв. са
разпределени за частично погасяване на главницата( която към този момент е
заявена в размер на 123 585,21 лв.).
С определение от 02.08.2019 г., постановено по
настоящето дело, заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са обезсилени в
частта, с която е присъдена главница за
сумата над 111 303,44 лв. до предявения размер пред заповедния съд от
123 585,21 лв. и в частта, с която е присъдена санкционна лихва за
разликата над 411,99 лв. до 456,32 лв. поради оттегляне на иска за съответните
части.
Видно от представеното по делото съдебно решение от 23.05.2017
г., постановено по гр.д. № 72066/2014 г. на СРС, настоящата ответница е
предявила срещу ищеца иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 146
вр. чл. 143 и чл. 144 ЗЗП, въз основа на който съдът е признал за нищожни
следните договорни клаузи:
-чл. 14 от договор за жилищен и ипотечен кредит от
18.03.2008 г. „кредиторът има право да извършва изменения или
допълпения на Общите условия и Тарифата, които стават задължителни за
кредитополучателя. За всяка промяна кредиторът уведомява кредитополучателя чрез
съобщения, поставени на видно място в салоните на банката“;
- т. 9.1 на раздел III „Олихвяване“
на ОУ: „кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от
базов лихвен процент и надбавка, посочени в договора. Кредиторът има право да
променя базовия лихвен процент, за което уведомява Кредитополучателя по
подходящ начин“.
- т. 9.4 ОУ:
„при промяна на базовия лихвен процент кредиторът определя нов размер на
месечната погасителна вноска за лихва и/или главница и предоставя на
кредитополучателя нов погасителен план“.
- т. 25.3 ОУ: „кредиторът има право едностранно да
променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя
по подходящ начин“.
Искът за обявяване нищожност на т.2 от допълнително
споразумение от 28.12.2009 г. е отхвърлен. На основание чл. 55 ЗЗД банката е
осъдена да заплати на настоящата ответница сумата от 2 208,32 лв.,
представляваща платена без основание сума по договор за жилищен и ипотечен
кредит от 18.03.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 29.12.2014 г. до окончателното изплащане, като
тази претенция е отхвърлена за горницата над 2 208,32 лв. до пълния
предявен размер от 10 920,10 лв.
Със съдебно решение от 12.03.2018 г., постановено по
гр.д. № 14232/2017 г. по описа на СГС посоченото горе съдебно решение е
отменено в частта, с която е отхвърлен иска за обявяване нищожност на т.2 от
допълнително споразумение от 28.12.2009 г. и искът по чл. 55 ЗЗД за горницата
над 2 208,32 лв. и вместо това е обявен за нищожен чл. 2 от Допълнителното
споразумение и е присъдена пълната сума от 10 920,10 лв. Решението е
влязло в сила. Въз основа на него е издаден изпълнителен лист срещу банката от
16.04.2018 г., по който е образувано ИД № 562/2018 г. по описа на ЧСИ Р.М.с
рег. № 790 и район на действие СГС за сумата от 10 920,10 лв. главница и
3 709,01 лв. законна лихва за периода от 29.12.2014 г. до 04.05.2018 г.
Сумите са изплатени от страна на банката, предвид представеното платежно
нареждане.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съобразно
същото се установява, че на 09.04.2008 г. сумата от 125 000 лв. е била
предоставена от ищеца и напълно усвоена от ответника. Съобразно условията по
договора за кредит, допълнителните споразумения и приложимите общи условия към
тях, процесният кредит е олихвяван както следва: 7,29 % за периода от
09.04.2008 г. до 20.10.2008 г., 8,29 % за периода от 21.10.2008 г. до
27.01.2017 г., 7 % за периода от 28.01.2017 г. до 14.07.2017 г., 6,942% за
периода от 15.07.2017 г. до 14.01.2018 г. и 6,837 % за периода от 15.01.2018 г.
до 08.02.2018 г. Капитализирани към главницата са следните суми за
възнаградителни лихви: 2 547,17 лв. по допълнително споразумение от
28.12.2009 г. на 31.05.2010 г., 3 505,30 лв. по допълнително споразумение
от 28.05.2015 г. на 25.05.2015 г. и 4 475,99 лв. по допълнително
споразумение от 17.01.2017 г. на 17.01.2017 г. или общо главницата е увеличена
със сумата от 10 328,46 лв.
След като са влезли в сила съдебните решение за обявяване
на част от клаузите по договора за нищожни банката е преизчислила задълженията
по кредита като е приложила установения първоначален размер на възнаградителна
лихва за целия период на договора без изменения – частично 6,79 % при ползване
на отстъпка по програма ДСИ УЮТ и съответно - 7,29% от 30.03.2013 г. без отстъпката. В тази връзка
банката не е прилагала договорените лихвени проценти от нито едно от
допълнителните споразумения. Отделно от това е преизчислила размера на главницата
и лихвите като е премахнала направените с допълнителните споразумения
капитализации на лихви към главницата и след това е съотнесла всички постъпили
суми от страна на ответника в размер на 83 940,75 лв.( Реално са платени
доброволно 94 661,05 лв. за периода от 09.04.2008 г. до 09.02.2018 г., но
10 920,10 лв. от тях са върнати въз основа на влязлото в сила съдебно
решение по иска по чл. 55 ЗЗД) към новоизчислените дължими суми. Предвид това
се установява, че към 27.06.2018 г. остатъчният размер на незаплатена главница
е 111 303,44 лв.( 125 000 лв. минус заплатени 13 696,56 лв.)
Към 30.12.2017 г. са падежирали 117
вноски за главница, от които погасени са 98 броя на стойност 13 696,56 лв.
Към 30.12.2017 г. падежирали са 117 вноски за
възнаградителна лихва на обща стойност 81 110,83 лв., от които заплатени
доброволно са 98 вноски в размер на 67 887,77 лв. Незаплатени са останали
19 вноски на обща стойност 13 223,05 лв. .( за периода от 25.05.2017 г. до
08.02.2018 г. – 6 297,87 лв).
Санкционната лихва е в размер на 151,18 лв., от която доброволно е изплатена сумата от 130,16
лв. и към датата на предсрочната изискуемост – 26.01.2018 г. е останал
незаплатен остатък от 21,02 лв. След
обявяването на предсрочната изискуемост до 08.02.2018 г. е начислена наказателна
лихва по т. 20.2 от ОУ в размер на 10% или 401,96 лв. Годишната такса за
управление на кредита е общо в размер на 2 642,56 лв., от които доброволно
са погасени 1794,92 лв. и съответно просрочени е сумата от 847,64 лв.( 285 лв.
за 2015 г., 283,22 лв. за 2016 г. и 279,42 лв. за 2017 г.). Останала е
неизплатена и такса в размер на 120 лв. за предсрочна изискуемост, както и
сумата от 352,29 лв. за застраховка на имуществото, с което е обезпечен кредита
за 2016 и 2017 г.
Вещото лице е установило, че съобразно обявените за
нищожни уговорки, банката е надвзела за периода от 01.01.2015 г. до 02.08.2017
г. сумата от 4 306,83 лв.( за периода от 28.12.2009 г. до 29.12.2014 г. с влязло в сила съдебно
решение е определено, че въз основа на нищожните клаузи банката е надвзела
сумата от 10 920,10 лв.). Посочената надвзета сума е преразпределена от
банката при направено преизчисление на задълженията по кредита и е съотнесена
за заплащане на падежирали вноски и такси. Въз основа на поставени от ответника
задачи, вещото лице е направило изчисления и каква част от дълга по договора се
погасява като се съобрази и сумата постъпила при продажбата на недвижимия имот
в рамките на изпълнителното дело, образувано въз основа на издадения по реда на
чл. 417 ГПК изпълнителен лист. Тези изчисления съдът намира, че не следва да съобразява
доколкото в производството по реда на чл. 422 ГПК за решаването на правния
спор, съдът не взима предвид по реда на чл. 235 факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес.( ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Сключения между страните договор за банков кредит е
валиден с изключение на клаузата на чл. 14, с който е дадена възможност на
банката да прави едностранни изменения на договорения първоначален лихвен
процент. Първоначално обвързващи страните са и общите условия, валидни към 2008
г., с изключение на т. 9.1 на раздел III „Олихвяване“
на ОУ: „кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от
базов лихвен процент и надбавка, посочени в договора. Кредиторът има право да
променя базовия лихвен процент, за което уведомява Кредитополучателя по
подходящ начин“, т. 9.4 ОУ: „при промяна на базовия лихвен процент
кредиторът определя нов размер на месечната погасителна вноска за лихва и/или
главница и предоставя на кредитополучателя нов погасителен план“, т. 25.3 ОУ:
„кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите,
за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин“. Тези клаузи от
договора и общите условия за обявени за нищожни като неравноправни с влязло в
сила съдебно решение, което обвързва страните по спора и съответно въпросът не
подлежи на пререшаване в настоящето производство. Съответно по отношение на
договора за кредит, за целия период на неговото действие следва да се прилага
първоначално договорения лихвен процент при съблюдаване на изискването за
наличие на предпоставките за преференциален размер съобразно условията на
програма ДСК УЮТ. Ответникът не е доказал по делото, че е изпълнил тези
изисквания, предвид което приложимият лихвен процент за целия срок на договора
следва е да 7,29% от 30.03.2013 г. като в тази връзка се съобразява и че с влязло в сила съдебно решение е
обявена за нищожна и клаузата на т.2 от допълнително споразумение от 28.12.2009
г., предвиждаща различен размер на възнаградителната лихва.
С чл. 14 от допълнително споразумение от 28.05.2015 г. е
установено правото на банката да извършва изменения или допълнения на общите
условия към договора за кредит, които стават задължителни за кредитополучателя.
За измененията банката го уведомява като постановя съобщение на видно място в
салоните си. По отношение на тази клауза от допълнителното споразумение е
предявен нарочен насрещен иск с претенция тя да бъде обявена за нищожна като
неравноправна. По отношение на този иск съдът намира следното:
Конкретният договор за банков кредит съдържа само основни
параметри на договорености като определена към момента на сключване
възнаградителна лихва, която обаче е променлива, срокът, сумата, падежното
число и обезпеченията. Всички останали условия по договора са уредени с ОУ,
действащи към датата на сключването му – 2008 г. Допълнителното споразумение от
своя страна внася някой изменение в основните договорки като същото е подписано
при нови ОУ в редакция към 05.05.2015 г., но изрично прогласява, че по
отношение на олихвяването продължават да се прилагат ОУ, които са валидни към
датата на сключването на основния договор. В частност това са тези условия по т. 9.1 на раздел III „Олихвяване“
на ОУ, т. 9.4 ОУ: и т. 25.3 ОУ, които са прогласени за нищожни
с влезлите в сила съдебни решения между страните. Съответно разпоредбата на чл.
14 от допълнителното споразумение всъщност е част от нищожните клаузи като
всички те в съвкупност дават възможност на банката едностранно да променя
лихвените условия като самата тя преповтаря нищожния чл. 14 от основния договор.Доколкото
клаузата се основава на друга такава, която е нищожна, то и тя самата следва да
се обяви за такава. В тази връзка съдът намира, че тази клауза не е
индивидуално уговорена( не са представени доказателства за обратното), но дори
и да беше отново щеше да е налице същият извод, тъй като дори и индивидуалните
договорки, основаващи се на неравноправни клаузи, се считат за нищожни като
неравноправни съобразно приетото с решение № 146/01.11.2017 г. по т.д. №
2615/2016 г. на I т.о. на ВКС.
С оглед изложеното насрещният иск за прогласяване
нищожността на чл. 14 от допълнително споразумение от 28.05.2015 г. следва да се приеме за основателен.
С оглед служебното задължение да следи за наличие на
неравноправни клаузи, съдът намира, че макар и да няма възражение в тази
насока, в допълнителното споразумение е налице нищожност и на клаузата на чл.
4.1, с който е установено, че към сключването му лихвеният процент по договора
за кредит е в размер на 8,29 %. Този лихвен процент е достигнат на база на
възможностите за едностранно изменение на лихвата, предвидени в обявените за
нищожни клаузи на чл. 14 от договора за кредит, и т. 9.1 на раздел III „Олихвяване“
на ОУ, т. 9.4 ОУ: и т. 25.3 от действащите към него( съобразно
т.10) общи условия, съответно като се съобрази изложеното горе досежно клаузата
на т.14 от споразумението, и тази договорка се явява нищожна като основаваща се
на неравноправна клауза.
По отношение на клаузата на чл. 17 от допълнителното
споразумение от 17.01.2017 г., досежно която също е предявен насрещен
установителен иск, съдът намира следното:
Това споразумение е сключено при действието на нови ОУ в
редакция към 28.09.2016 г., а всички клаузи от договора за кредит, които не са
изменени с него, продължават да действат в отношенията между страните.
Конкретната разпоредба на чл. 17 от споразумението няма данни да е индивидуално
договорена като същевременно тя повтаря изцяло чл. 14 от договора за кредит,
който от своя страна е обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение. Като
основаваща се на нищожна клауза, тя също следва да бъде обявена за такава. Независимо
от посоченото съдът намира, че посочената клауза като неиндивидуално уговорена
( не са представени доказателства за противното) е неравноправна на основание
чл. 143 ЗЗП, тъй като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя. В конкретния случай с допълнителното
споразумение е приет променлив лихвен процент като цена да кредита и условията,
при които може да се извърши неговата промяна са включени именно в общите
условия, които са неразделна част от споразумението. В тези общи условия се
уреждат и всички други съществени елементи от договорното отношение като размер
на санкционна лихва, условия, при които кредита може да бъде обявен за
предсрочно изискуем и други, които има съществено значение за интереса на
потребителя. Същевременно в клаузата не са посочени никакви предпоставки при
която се прави изменение на общите условия, което от своя страна означава, че
изборът дали те да бъдат промени във всеки един момент зависи единствено от
волята на банката, която се явява по-силната икономически страна в отношението.
Не е предвидена и възможност при една такава промяна възможност потребителят да
се откаже от договора, включително и в самите общи условия.
С оглед изложеното съдът намира, че искът за обявяване на
клаузата на чл. 17 от допълнителното споразумение от 17.01.2017 г. е
основателен.
За основателни съдът намира и възраженията на ответника
за нищожност на клаузата на т. 3.2 от допълнително споразумение от 28.12.2009
г., с която страните са договорили преоформяне на кредита чрез прибавяне на
възнаградителни лихви към главницата. В тази връзка съдът съобрази приетото с постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 66/29.07.2019 г. по т.д. № 1504/2018 г. на ВКС, II
т.о. и Решение № 30/20.05.2020 г. по т.д. № 739/2019 г. на ВКС, I
т.о., че уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне
към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху
които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на
чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание
чл.294, ал.1 ТЗ, какъвто не е настоящия случай.
Нищожността на посочените горе клаузи от договора и
допълнителните споразумения и приложимите към тях общи условия е съобразена от
ищеца, като същият е преизчислил задълженията по кредита без те да бъдат
приложени и осъществявайки извънсъдебно прихващане е отнесъл надплатените от
ответника въз основа на нищожните клаузи суми, с изключение на сумата от
10 920,10 лв., която е върната на същия въз основа на влязло в сила
съдебно решение, към новоформираните задължения. В резултат от това незаплатени
са останали задълженията за главница в размер на 111 303,44 лв.,
6 297,87 лв. възнаградителна лихва за периода от 25.05.2017 г. до
08.02.2018 г., 401,96 лв. обезщетение за забава въз основа на т.20.2 ОУ за
периода от 26.01.2018 г. до 08.02.2018 г., 847,64 лв. такси за управление на
кредита за периода 2015-2017 г. В тази връзка съдът намира, че е налице
основание за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, доколкото въпреки
че е налице надплащане на сумата в размер на 4 306,83 лв. въз основа на
нищожни клаузи за периода от 01.01.2015 г. до 02.08.2017 г. и съобразно новото
изчисление( след премахване действието на нищожните клаузи) надплатената сума
не е достатъчна, за да покрие дълга към 23.01.2018 г. като остават дължими
около 5 вноски.
Неоснователно във връзка с горното е възражението на
ответника, че при преценка на оставащия дължим размер на дълга следва да се
вземат предвид и събраните в хода на изпълнителното производство средства.
Изпълнителното производство е образувано въз основа на издадената заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист за процесните вземания и събраните в
него суми не се взимат предвид в производството по иска по чл. 422 ГПК. Те ще
бъдат отчетени в самото изпълнително производство като съответна част
изпълнение на дълга, установен с настоящето съдебно решение. ( арг. ТР № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС). Предвид изложеното неоснователно се явява и възражението
за прихващане за сумата от 84 638,52 лв.
събрана в рамките на изпълнителното производство. Тази сума съставлява
изпълнение на задължението по принудителен ред и съответно няма характер на
изискуемо и ликвидно вземане на ответника, с което да може да се направи
прихващане.
С оглед заключението на експертизата
неоснователни се явяват претенциите на ищеца за сумите както следва за
разликата над 6 297,87 лв. до пълния предявен размер от 6 675,82 лв.
претендирана като възнаградителна лихва за периода от 25.05.2017 г. до
08.02.2018 г., за разликата над 401,96 лв. до пълния предявен размер от 411,99
лв. и за периода от 29.05.2017 г. до 26.01.2018 г., претендирана като
обезщетение за забава въз основа на т.20.2 ОУ, както и за разликата над 847,64
лв. до пълния предявен размер от 913,45 лв., претендирана като такси за
управление на кредита.
Съдът намира за неоснователен предявения от ответника по реда на чл. 55 ЗЗД
насрещен иск за сумата от 19 933,69 лв., от които 3094 лв., която
сума е надвзета по
заплатени месечни анюитетни вноски за периода от 01.05.2015 г. до 02.08.2017 г.въз основа на нищожнни клаузи, сумата
от 15 215,33 лв., надплатена въз основана на нищожни клаузи за анатоцизъм, 708,83 лв. от
неоснователно обогатяване, в резултат на точно изпълнение от страна на
ответницата за времето на обслужване на кредита, считано от 01.04.2008 г. до
02.08.2017 г. Както бе посочено по-горе, от експертизата се
установява, че след влизане на решенията по гр.д. № 72066/2014 г. на СРС в сила
банката е извършила преизчисление на кредита като е премахнала изцяло
действието на установените за нищожни клаузи, както и на тези, свързани с
капитализирането на лихви към главницата. При така преформулираните задължения
е установила надплащания по отделни вноски и е извършила прихващане със своите
вземания по кредита като доколкото надплащанията са по-малки от дължимото по
кредита, вземанията на ответника за тях (за неоснователно обогатяване) са
погасени напълно, а част от вземанията на банката са останали дължими.
Съответно поради настъпване на правните последици на извънсъдебното прихващане
за ответника не е налице дължимо вземане за неоснователно обогатяване.
Горното съдът намира и по отношение на направените
възражения за прихващане. Уважаването на тези възражения, предвид настъпилите
последици на извънсъдебното прихващане от страна на банката, би довело до
повторно прихващане с едно и също вземане на ответника и съответно до
неоснователно обогатяване. Ефектът, който ответникът цели с възражението си за
прихващане, е постигнат с извършеното от ищеца извънсъдебно прихващане.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ответникът следва да
заплати на ищеца сумите от 2 622,60
лв. деловодни разноски и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и 2 974,73 лв. деловодни разноски и 200 лв. юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство.
Ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 4,29 лв. деловодни разноски за исковото производство.
В последното съдебно заседание Г.И.Ч., ЕГН ********** е направила
увеличение на размера на предявения от нея насрещен иск с правно основание чл.
55 ЗЗД, но не е заплатила дължимата държавна такса, предвид което същата следва
да бъде осъдена с оглед изхода на спора по този иск да заплати по сметка на СГС
сумата от 768,99 лв.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА по предявения от Г.И.Ч., ЕГН ********** *** срещу „Б.Д.“ ЕАД,
ЕИК*********, със съдебен адрес:*** ЗА НИЩОЖНИ като противоречащи на закона –
чл. 143 вр. чл. 144 и чл. 146 ЗЗП вр.
чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД -клаузите на чл. 14 от допълнително споразумение от
28.05.2015 г.:„кредиторът има
право да извършва изменения или допълпения на Общите условия и Тарифата, които
стават задължителни за кредитополучателя. За всяка промяна кредиторът уведомява
кредитополучателя чрез съобщения, поставени на
видно място в салоните на банката“ и чл. 17 от допълнителното споразумение от 17.01.2017
г.: „кредиторът има право да
извършва изменения или допълпения на Общите условия и Тарифата, които стават
задължителни за кредитополучателя. За всяка промяна кредиторът уведомява
кредитополучателя чрез съобщения, поставени на
видно място в салоните на банката.“, сключени към договор за банков кредит от 18.03.2008
г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, по
предявения от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК********* срещу Г.И.Ч., ЕГН **********, че на основание
договор за жилищен и ипотечен кредит от 18.03.2008 г., допълнително
споразумение от 28.12.2009 г., допълнително споразумение от 28.05.2015 г. и
допълнително споразумение от 17.01.2017 г. Г.И.Ч., ЕГН ********** дължи на „Б.Д.“
ЕАД, ЕИК********* следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 417 ГПК от 02.03.2018 г. по ч. гр.д. № 9618/2018 г. по описа на
СРС: главница в размер на 111 303,44 лв., ведно със законната лихва,
считано от 09.02.2018 г.( дата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното изплащане, 6 297,87 лв.
възнаградителна лихва за периода от 25.05.2017 г. до 08.02.2018 г., 401,96 лв.
обезщетение за забава въз основа на т.20.2 ОУ за периода от 26.01.2018 г. до
08.02.2018 г., 847,64 лв. такси за управление на кредита за периода 2015-2017
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6 297,87 лв. до пълния
предявен размер от 6 675,82 лв., претендирана като възнаградителна лихва
за периода от 25.05.2017 г. до 08.02.2018 г., за разликата над 401,96 лв. до
пълния предявен размер от 411,99 лв. и за периода от 29.05.2017 г. до
26.01.2018 г., претендирана като обезщетение за забава въз основа на т.20.2 ОУ,
както и за разликата над 847,64 лв. до пълния предявен размер от 913,45 лв.,
претендирана като такси за управление на кредита като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Г.И.Ч., ЕГН ********** срещу „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК********* иск с правно основание
чл. 55 ЗЗД за сумата от 19 933,69 лв., претендирана като недължимо платена
въз основа на нищожните клаузи от договора за банков кредит от 18.03.2008 г.,
допълнително споразумение от 28.12.2009 г., допълнително споразумение от
28.05.2015 г. и допълнително споразумение от 17.01.2017 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Г.И.Ч., ЕГН ********** да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК********* сумата от
2 622,60 лв. деловодни разноски и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и 2 974,73 лв. деловодни разноски и 200 лв.
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК, „Б.Д.“ ЕАД,
ЕИК********* да заплати на Г.И.Ч., ЕГН ********** сумата от 4,29 лв. деловодни
разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА Г.И.Ч., ЕГН ********** да заплати по
сметка на СГС сумата от 768,99 лв. дължима държавна такса, незаплатена в хода
на делото и дължима за увеличението на предявения иск по чл. 55 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :