№ 269
гр. Провадия, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223130101203 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск от „Кредит инс” АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. *****, бул. „***** III” № 85, ет. мецанин срещу Й.
Б. Й., ЕГН ********** с настоящ адрес ****** за признаване за установено между страните,
че в полза на ищеца съществува вземане за сумите, както следва: 1100лева, представляваща
дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението- 12.04.2022г. до окончателното изплащане на задължението;
396лева, представляваща договорна лихва за периода 21.01.2021г. до 21.12.2021г.;
129,96лева, представляваща обезщетение за забава за периода 22.01.2021г. до 11.04.2022г.,
които вземания произтичат от сключен между страните договор за потребителски кредит
„Екстра” № 110217/21.12.2020г. и за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК с № 377/12.07.2022г. по ч.гр.д. № 620/2022г. по описа на ПРС, на основание чл. 422, вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
21.12.2020г. между страните е сключен договор за потребителски кредит „Екстра” с №
110217. Процедурата по сключване на договора е отпочната, след като ответникът е
кандидатствал за получаване на кредит на интернет страницата на дружеството
www.creditins.bg, където чрез попълване на регистрационна форма за кандидатстване
ответникът е попълнил личните си данни. По повод подадената заявка служител на ищеца се
е свързал с ответника на посочения от него телефон и е потвърдил личните си данни и
желание да получи кредит в размер на 1100лева. След обработване на заявката на посочена
от ответника ел. поща е и бил изпратен и електронен формат на договора за кредит от
разстояние. Ответникът е потвърдил на изпратения му линк за потвърждение сключването
на договора и желанието си да получи отпуснатата му в заем сума в брой чрез „Изи пей” АД.
В съответствие с разпоредбите на ЗПК се сочи, че на ответника е била предоставена
преддоговорна информация, ведно с ОУ и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, с които той се е запознал и приел,
като е потвърдил и получаването им на посочената от него ел. поща. Твърди, че договорът е
сключен в съответствие с изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. По силата на договора,
1
кредитната институция е предоставила на ответника сумата от 1100лева, срещу задължение
на ответника за връщането й, ведно с договорна лихва на 12 месечни погасителни вноски с
падеж 21-о число на съответния месец. Последната погасителна вноска е с падеж
21.12.2021г., като към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 11.04.2022г. се
сочи, че ответникът не е извършвал плащания по договора. За събиране на вземането си,
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК връчена при условията на чл.
47, ал.5 ГПК, с което обосновава и правния си интерес от търсената защита. Молбата е за
уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез
назначения му от съда особен представител при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК. Исковата
претенция се оспорва по основание и размер. Оспорва между страните да е бил сключен
твърдяния договор, доколкото нито договорът, нито заявката към него носели негови
подписи. Оспорва да е получавал сумата от 1100лева на касата на Изипей АД. Оспорва да е
подавал заявка за отпускане на сочения кредит, да се е запознавал с ОУ на дружеството,
както и твърдението служител на последното да е осъществявал контакт с него по телефон
за потвърждението й. Оспорва да му предоставяна преддоговорна информация. Оспорва
задължението за договорна и лихва за забава. Твърди договорът да е нищожен като сключен
в нарушение на добрите нрави, а и в противоречие на закона предвид размера на
договорната лихва и този на ГПР. Твърди той да е недействителен и на основание чл.22 вр.
чл.11, ал.1 ЗПК. Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено
чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба.
Ответникът редовно уведомен, чрез особен представител поддържа писмения
отговор.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за
установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасено от ответника
задължение по договор за потребителски кредит „Екстра” № 110217/21.12.2020г. Правният
интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по
ч.гр.д. № 620/2022г. по описа на ПРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК.
По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 620/2022г. по описа на ПРС, от
което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на
настоящата искова претенция. Вземането по заповедта е съответно на това по иска по чл.
422 ГПК.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на
следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: валидно
сключен договор за потребителски кредит „Екстра” № 110217/21.12.2020г., по който
кредитодателят е предоставил сума пари и нейния размер, срещу задължение за връщане до
определен срок; усвояване сумата от ответника; изпълнение на задълженията на
кредитодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно
предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и
индивидуалното договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата в
съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба; падеж на задължението
и размер на обезщетението за забава; размер на претенциите.
2
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
На 19.12.2020г. ответникът е отправил до „Кредит инс“ АД заявка за отпускане на
заем в размер на 1100лева. На ответника са били изпратени Стандартен европейски
формуляр, ОУ за предоставяне на кредити и друга договорна информация относно
последиците в случай на неизпълнение задълженията му по договора. На 21.12.2020г между
страните е бил сключен договор за потребителски кредит № 110217. С подписването му,
ответникът е декларирал: че е получил и е запознат със съдържанието на предоставените му
ОУ и ги приема; че му е предоставена необходимата преддоговорна и договорна
информация за кредита; че е уведомен за последиците от забава на плащане на дължимите
погасителни вноски, уредени в ОУ, вкл. следващите се такива по закон /чл. 6/. Страните са
декларирали и адреси за кореспонденция за целите на договора, с уговорката че всяко
съобщение получено на декларирания адрес се счита за редовно връчено, освен ако някоя от
страните не е уведомила по надлежния ред промяна в адреса. Съгласно уговорено, общият
размер на предоставения кредит е 1100лева, срокът на връщане на сумата е 12месеца,
разсрочено на 12 месечни вноски по изготвен погасителен план с падеж 21-о число на
съответния месец, от която 91,67лева за главница и 33лева за договорна лихва. Уговорен е
36% лихвен процент и 49,70% ГПР. Общо размерът на всички плащания по погасителен
план е 2288лева, в т.ч. такса гарант. Като приложение № 1 към договора е изготвен
погасителен план. Съгласно чл. 4 от договора кредитополучателят е избрал кредитодателят
да ангажира дружество гарант за гарантиране връщане вноските му по кредита, за което се е
и съгласил да заплати в полза на кредитодателя такса гарант, разсрочена към месечните
погасителни вноски съгласно изготвения погасителен план. Размерът на въпросната такса
гарант включена във всяка месечната вноска е 66лева. В раздел IV ОУ е разписан начинът на
кандидатстване за предоставяне на потребителски кредит и сключване на договор за
потребителски кредит, съобразно която кандидатът може да кандидатства чрез посещение в
офис на кредитната институция или онлайн на сайта му чрез попълване на наличната там
регистрационна форма. Във формата, кандидатът следва да попълни личните си данни-
имена, ЕГН, адрес, лична карта, мобилен телефон, ел. поща, месторабота. С маркиране на
поле „съгласен съм с ОУ” и натискане на бутона „потвърди”, кандидатът се съгласява с
действащите ОУ, обработването на личните му данни и тяхното ползване за определяне на
кредитоспособността му. Потвърждаването на направената заявка за отпускане на кредит се
извършва чрез активиране на линк изпратен на посочената от кандидата ел. поща, което е
условие за нейното разглеждане от кредитора. До 30минути от потвърждаване на заявката,
кандидатът получава електронно писмо на посочената от него ел. поща, с което бива
уведомен дали е одобрен за отпускане на искания кредит и условия, за които е
кандидатствал. С писмото получава и линк към Стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, с който кандидатът следва да се
запознае и потвърди, като условие за сключване на договора. С потвърждаването му
кандидатът изразява желание за незабавно получаване на отпуснатата му в заем сума по
избрания от него начин- превод по банкова сметка или получаване в брой на клон на
Изипей. До 48часа от получаване на линка за индивидуалния договор, той следва да бъде
потвърден от потребителя, в противен случай той губи правото да получи кредита, за който
е одобрен.
Анализът на ангажираните по делото доказателства въпреки предприети оспорвания
от ответника, налагат извод, че действително между Кредит инс АД и ответника е била
налична валидно възникнала облигационна връзка по договор за потребителски кредит.
Договорът като сключен такъв от разстояние, следва да отговаря на изискванията въведени
от специалния закон ЗПФУР. Легалната дефиниция на този тип договори се съдържа в чл. 6
ЗПФУР- договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
3
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. Според пар. 1, т. 2 ДП на ЗПФУР, средство за
комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика
и на потребителя. Процесният договор попада в хипотезата на чл. 9 ал. 1 ЗПК, тъй като не е
сред изключенията посочени в чл. 4 /в редакция към датата на сключването му - ДВ, бр. 35
от 2014г., в сила от 23.07.2014г./. В чл. 18 ЗПФУР е разписано задължението на доставчика
да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне информация на потребителя, че е
спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2, както и че е получил съгласието на потребителя
за сключване на договора и ако е необходимо за неговото изпълнение през периода, през
който потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване
предоставяне на преддоговорна информация, както и на изявления отправени по ЗПФУР, се
прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления- ЗЕДЕУУ. Или, налага се извод, че
съгласието на потребителя за сключване на договор за финансови услуги от разстояние
следва да е изразено по ясен и недвусмислен начин, и без такова да е дадено изрично, не
може да се приеме, че е възникнало соченото договорно правоотношение. Съгласно чл.2, ал.
1 и ал. 2, чл. 3, ал.1 ЗЕДЕУУ, електронното изявление е предоставено в цифрова форма
словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното
изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде
възпроизведено, съставлява електронен документ.
Изричната регламентация в ОУ относно начина на кандидатстване и сключване на
договора /коментирана по- горе/, налага извод че сключването му става не чрез
подписването му от кредитополучателя, а посредством избиране на изпратена му препратка
на съответна интернет страница на заемодателя. Чрез активиране на въпросния линк се
счита, че потребителят е потвърдил съгласието си по договора. А с избора си да активира
съответната препратка реално потребителят приема и условията на съглашението.
Ответникът е автор на електронното изявление за сключване на процесния договор, с което
и изискването за форма на договора по чл. 10 ЗПК- писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, следва да се приема за спазено. Съгласно дефиницията на понятието "траен
носител", посочена в пар. 1, т. 10 ДР на ЗПК, това е всеки носител, даващ възможност на
потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява
лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена
информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация.
Отпуснатият заем, така както е договарян в заявката и във впоследствие сключения
договор, е получен от ответника, вкл. с оглед писмените документи постъпили от Изипей
АД по реда на чл. 192 ГПК- разписка за получаване на сумата от 1100лева с основание на
превода- договор № 110217/21.12.2020г. Този документ носи саморъчен подпис на
ответника, чиято автентичност не е оспорена, поради което направеното изявление ангажира
неговата воля.
С оглед потребителския характер на процесния договор, съдът дължи служебна
преценка за неравноправни клаузи съгл. ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, за което
ответникът е релевирал и съответните възражения. Анализирайки съдържанието на договора
за кредит налага се извод, че е спазена писмената форма, шрифтът на текста е не по - малък
от 12, съгласно чл.10 ЗПК. В съответствие с чл.11, ал.1, т.1-10, договорът съдържа дата и
място на сключване, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него,
срок на договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент, размер на
годишния процент на разходите, който при това е съобразен с императивния лимит на чл.
19, ал. 4 ЗПК, условия за издължаване на кредита, ведно с погасителен план /разбивка на
главница и лихви, такса гарант/, както и останалото съдържание по чл.11, ал.1, т.11 до т.26.
Погасителният план, както и ОУ са подписани от ответника, респективно са станали част от
4
договорното съдържание. Редно е да се посочи, че норматива на чл. 11, т.10 ЗПК не въвежда
изискване за посочване компонентите на ГПР, а формулата на изчисляването му е посочена
в чл. 5.6 ОУ. Ето защо, договорът за потребителски кредит не страда от пороци, водещи до
неговата недействителност. Недействителна се явява единствено уговорката за дължимост
на такса „Гарант“, като неравноправна по смисъла на чл. 143 ал.1 ЗЗП, но тази претенция не
е въведена в предмета на спора, а нищожността на клаузата, която я разписва не влече
такава относно останалата част на уговореното.
От заключението на в.л. по допусната съдебно- счетоводна експертиза, което като
обективно дадено след направена справка в счетоводството на ищеца и приложените по
делото документи, а и неоспорено от страните, става ясно следното: Сумата отпусната в
кредит на ответника е била преведена от ищеца в полза на ответника чрез системата на
„Изипей” АД. Плащания по договора от страна на ответника не са установени. Размерът на
договорната възнаградителна лихва за периода 21.01.2021г. - 21.12.2021г. е 396лева при
прилаган лихвен процент от 36%. Размерът на мораторната лихва за периода 22.01.2021г. до
11.04.2022г. е 129,96лева при лихвен процент от 10% и е начислявана върху чистата
стойност на отпуснатия заем, т.е върху сумата от 1100лева.
При това положение и при липса на твърдения ответникът да е извършвал плащания
на вноски по договора, претендираната сума за главница е дължима. Ответникът дължи и
договорна лихва на осн. т.5.5 ОУ вр. чл. 2 и чл. 3 от договора, чийто размер съобразно
заключението на в.л. е 396лева за срока на целия договор. От експертното заключение и
дадените разяснения се установи, че при начисляването й е ползван уговорения лихвен
процент, както и че е начислявана върху чистата стойност на отпуснатата в заем сума.
Разпоредбата от договора уговаряща начисляване на възнаградителна лихва, не е
нищожна. Възнаградителната лихва представлява възнаграждение за ползваните пари,
уговаряването й е допустимо в ЗПК и е включено в общия разход по кредита на
потребителя. Същата се дължи за срока на действие на договора, т.е за въведения период от
21.01.2021г. /падеж на първата месечна вноска /до 21.12.2021г./падеж на последната
погасителна вноска/. Уговорените размер на възнаградителната лихва от 36% и годишен
размер на разходите 49,70% не противоречат на закона и добрите нрави, защото не
надхвърлят нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора за това, че е
предоставил свои парични средства за ползване от потребителя, вкл. и адекватния размер на
всички останали разходи, които кредиторът е направил, прави и ще реализира като
съпътстващи предоставянето, обслужването и възстановяването на кредита, но които се
заплащат от кредитополучателя. В тази връзка съдът съобрази разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК.
Доколкото съдът прие, че ответникът е в неизпълнение на задълженията си по
договора, то същият е изпаднал в забава и на основание чл. 9.1, раздел IХ от ОУ дължи
обезщетение за това в размер на законната лихва. То се заявява за период от деня следващ
падежната дата на първата неплатена погасителна вноска 22.01.2021г. до 11.04.2022г., т.е
дата предхождаща подаване на заявлението, доколкото след тази дата е заявена претенция за
законна лихва като последица от упражнено право на иск. Начисляването й се установи, че е
извършвано върху чистата стойност на отпуснатия кредит в размер на законната лихва, така
както е уговорено. Размерът й съобразно експертното заключение е 129,96лева, което
обосновава основателност на претенцията.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Реализираните такива в настоящото производство са в размер 16,68лева допълнителна ДТ,
462,60лева депозит за особен представител и 300лева депозит за вещо лице. Претендират се
и разноски за адв. възнаграждение в размер на 400лева по договор за правна помощ и
съдействие от 25.10.2022г. Или общо разноските са в размер на 1179,28лева, които
съобразно изхода на спора следва да се възложат в тежест на ответника.
5
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство в размер на 301,50лева, в
т.ч. платена държавна такса и адв. възнаграждение съобразно частта от вземането, за която е
издадена заповедта по чл. 410 ГПК и представляваща предмет на иска по чл. 422 ГПК.
Съдът констатира, че дължимата за производството държавна такса е била в размер
на 150лева. Ищецът обаче е представил по делото доказателства за внесена такава в размер
на само 16,68лева при подаване на исковата молба. След приспадане на този размер и
платената в заповедното производство държавна такса от 32,52лева съразмерно уважената
част на заявлението, ищецът е останал задължен за държавна такса в размер на сумата от
100,80лева. На основание чл. 77 ГПК, за остатъка на държавната такса от 100,80лева, за
който страната е останала задължена, следва да бъде постановено принудително събиране
на задължението.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „Кредит инс” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. *****,
бул. „***** III” № 85, ет. мецанин съществува вземане срещу ответника Й. Б. Й., ЕГН
********** с настоящ адрес ****** за сумите, както следва: 1100лева, представляваща
дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението- 12.04.2022г. до окончателното изплащане на задължението;
396лева, представляваща договорна лихва за периода 21.01.2021г. до 21.12.2021г.;
129,96лева, представляваща обезщетение за забава за периода 22.01.2021г. до 11.04.2022г.,
които вземания произтичат от сключен между страните договор за потребителски кредит
„Екстра” № 110217/21.12.2020г. и за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК с № 377/12.07.2022г. по ч.гр.д. № 620/2022г. по описа на ПРС, на основание чл. 422
ГПК.
ОСЪЖДА Й. Б. Й., ЕГН ********** с настоящ адрес ****** да заплати на „Кредит
инс” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. *****, бул. „***** III” №
85, ет. мецанин сумата от 1179,28лева, представляваща сторени съдебно- деловодни
разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Й. Б. Й., ЕГН ********** с настоящ адрес ****** да заплати на „Кредит
инс” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. *****, бул. „***** III” №
85, ет. мецанин сумата от 301,50лева, представляваща направени в производството по
ч.гр.д. № 620/2022г. по описа на ПРС, съдебно- деловодни разноски съразмерно уважената
част на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Кредит инс” АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Провадийски районен съд сумата от 100,80лева
представляваща остатък от дължима за производството държавна такса, на основание чл.77
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6