Р Е Ш Е Н И Е № 191
гр. Сливен, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и осми септември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При
участието на секретаря НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ,
като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно дело № 195 по описа
на съда за 2022 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 227/28.05.2022 г. по АНД № 20222230200134/2022 г. на РС Сливен, е потвърден Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 5099231, издаден от ОД на
МВР – Сливен,
с който на К.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, ,
за нарушение по чл. 21, ал.
1 от ЗДвП и на
основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал. 2 т. 4 от Закона за движението
по пътищата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 (триста) лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател К.Д.К. го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на съдебния акт. Посочва, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви, относно въведените възражения за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на обжалвания електронен фиш. Счита, че неправилно са присъдени разноски на ответната страна, тъй като същите не били предявени. Моли съда да отмени атакувания съдебен акт и потвърдения с него електронен фиш, както и да бъде осъден ответника да му възстанови заплатената сума в размер на 210 лева по процесния фиш.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите
в жалбата, изслуша становищата на страните и анализира събраните по делото
доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок,
процесуално допустима, но по същество
– неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 04.08.2021 г. в 08:30 ч. в област Сливен, по път
І-6 км 379.800, при общо ограничение за извън населено
място до 90 км/ч и приспаднат толеранс от -3%, жалбоподателят се е движил автомобил с Рег. № ***** с установена скорост 121 км/ч., негова собственост. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARН CAM S1 № 11743СС, видно от приложените
към преписката: Снимка № 0187365, в която е отразено, че измерената
скорост е 125 км/ч; Протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ с Рег. № 804р-4202, в който са отразени: вида
и номера на АТСС, датата на използване
на АТСС – 04.08.2021 г., местонахождението
на мястото за контрол, общото
ограничение на скоростта, режима на измерване- стационарен,
посоката за задействане – в двете посоки, протокола за метрологична проверка на АТСС и периода на годност
за експлоатация, име, фамилия и подпис на служителя,
начало и край на работа на
АТСС; Снимка на разположението на уреда, съпровождаща Протокола за използване
на АТСС; Протокол от проверка от
01.10.2020 г. на АТСС, съставен
от Началник Отдел ИСИС в Български институт по метрология.
За установеното и заснето превишение на разрешената
скорост извън населено място, е издаден процесният електронен фиш, с който на касационния
жалбоподател е наложена глоба в размер на 300 лева.
За да
потвърди обжалвания електронен фиш, първоинстанционният съд, след като е обсъдил
и преценил събраните по делото доказателства,
е приел за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП; направил е извод, че при издаване
на електронния фиш не са
допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, и са спазени изискванията
на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.; счел е, че размерът на
наказанието е правилно определен.
Настоящата касационна
инстанция намира постановеното решение за правилно и законосъобразно. Установените от Районния съд факти кореспондират
със събраните по делото доказателства.
Изводите на Районния съд
са съобразени със събраните по
делото доказателства и с приложимото право и се споделят напълно
от настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не
е необходимо. Още повече,
че с нормата на чл. 221,
ал. 2, пр.
2 от АПК е предвидена
възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния
съд. Районният съд в съответствие
със закона и обосновано е потвърдил обжалвания ЕФ. Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана законосъобразно по предвидения в ЗДвП специален ред за
налагане на глоба с електронен фиш. Възраженията на касационния
жалбоподател са неоснователни.
Въз основа
на доказателствата по делото, Районният
съд правилно е приел, че са
спазени условията и реда за използване
на АТСС. Контролът е осъществен с АТСС, преминало
метрологична проверка и годно за експлоатация.
В преписката се
съдържа и Протокол за използване на
АТСС, изготвен съобразно изискванията на чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. Следователно процесното
АТСС е законосъобразно приведено
в работен режим на посоченото място
и време, и е технически изправно.
От доказателствата по делото е установено, че процесният автомобил се е движил извън населено място с превишена скорост – с превишение от 31 км/ч спрямо разрешената скорост извън населено място. Измерената с АТСС скорост след приспаднат толеранс е 121 км/ч. За превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място от 31 до 40 км/ч, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 4, която в разглеждания случай е приложена правилно. Издаденият електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС, съдържа задължителните реквизити, предвидени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Правилно РС Сливен е счел за неоснователно възражението за липсата на уведомление в какъв срок и пред кого може да се обжалва електронния фиш за неоснователно, тъй като в закона не поставя такова изискване. Всички лимитативно изброени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити на електронния фиш /сред които не са срокът и съдът, пред който може да се обжалва ел.фиша / се съдържат в процесния, ясно е посочена и фактическата обстановка, при която е извършено нарушението. Посоченото в електронния фиш място на нарушението е конкретизирано в достатъчна степен. Точните координати на мястото на нарушението, измерената скорост на автомобила и регистрационният номер на автомобила са отразени в приложената към преписката снимка, която съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, е веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.
Неоснователно е възражението
на жалбоподателя за допуснато нарушение, относно
присъдените разноски. Същите са своевременно претендирани с представеното по делото писмено становище от
процесуалния представител на ответната страна.
По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесния електронен фиш, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието
постановяване не са допуснати посочените
в касационната жалба нарушения, поради което същото следва
да бъде оставено
в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Сливен, защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 227/28.05.2022 г. на РС
- Сливен, постановено по АНД № 20222230200134/2022 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН **********, да заплати в полза на
Областна дирекция на МВР – Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: