Р Е Ш Е Н И Е
Номер 364
Година 08.03.2021 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, Х състав, на девети февруари две хиляди двадесет и първа година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 2584 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на К.С.С. с ЕГН **********
*** против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0769-002682
издадена на 26.11.2020г. от началник група към ОД на МВР гр.Бургас, сектор
„Пътна полиция”, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е иззето
свидетелството му за управление на МПС. В жалбата се изразява становище за
незаконосъобразност на заповедта, като постановена в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила и се прави искане за нейната отмяна. В съдебно
заседание, поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена и да му се присъдят
направените по делото разноски.
Ответникът – Началник група към ОД на МВР гр.Бургас,
сектор „Пътна полиция”, редовно уведомен, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Административен съд Бургас намира, че жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е
неоснователна.
Със заповед № 20-0769-002682 издадена на 26.11.2020г.
от началник група към ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция”, на основание
чл.171, т.4 от ЗДвП е отнето свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя. В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети
всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления и неизпълнение
на задълженията по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Заповедта е връчена на 05.12.2020г. и е
обжалвана с жалба вх.№ 7690000-25555/07.12.2020г., подадена в срока по чл.149,
ал.1 от АПК.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните
правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
Със заповед №81213-1524/09.12.2016г. на
министъра на вътрешните работи (л.30 от делото), на основание чл.165 от ЗДвП и
чл.33, т.9 от ЗМВР са определени службите за контрол по ЗДвП. Със заповед №
2513-209/18.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас (л.29 от делото), са делегирани правомощия на изрично
посочени длъжностни лица, включително и на началник сектор „Пътна полиция”, да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, поради
което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на
неговата правомощия.
В хода на административното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, въпреки че административния орган
не е изпълнил задължението си по чл.26 от АПК, да уведоми жалбоподателят за
неговото започване. По силата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач на който са отнети
всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен сам да върне
свидетелството за управление и неизпълнението на това задължение води до
налагане на принудителната административна мярка предвидена в чл.171, т.4 от ЗДвП.
В този случай административния орган действа в условията на обвързана
компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на
наказания за извършени нарушения.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя
за допуснати съществени процесуални нарушения, в частност за нарушено право на
защита, тъй като в заповедта са посочени както фактическите основания,
послужили за нейното издаване, така и приложимата правна норма. В
административната преписка се съдържат всички наказателни постановления, на
които административният орган се позовава в заповедта, същите са редовно
връчени срещу подпис на нарушителя, съгласно отбелязванията в тях, съответно са
влезли в законна сила.
Съгласно чл.171, т.4 от ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило
задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон. Правилото на последно цитираната
правна норма предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки
губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за
управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.
Обжалваната заповед е мотивирана с отнемането
на контролни точки по пет броя наказателни постановления, издадени в периода от
24.09.2003г. до 12.07.2005г., като в заповедта са посочени и конкретния брой
отнети контролни точки на водача.
Контролните точки, съгласно чл.157, ал.1 от ЗДвП служат за отчет на извършените от водача нарушения.
Според законодателя извършването на определен брой и вид нарушения е основание
за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно средство. С
цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въвел
максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за
определени нарушения.
През периода на спорното правоотношение е действала
отменената Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния
максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и
нарушенията, съгласно която отнемането на контролни точки се извършва въз
основа на влязло в сила наказателно постановление. В наредбата е определен
максимален размер от 39 контролни точки и конкретния брой точки, които се
отнемат за отделните нарушения. Съгласно чл.4 от Наредба № I-139/16.09.2002г.,
контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно
постановление, което е правораздавателен акт, издаден от компетентен
административнонаказващ орган.
От ответника са изискани наказателните
постановления, с които се твърди, че са отнети контролните точки на
жалбоподателя, като са представени:
-
наказателно
постановление №7393/24.09.2003г. с което са отнети 4 контролни точки, влязло в
сила на 24.12.2003г.;
-
наказателно
постановление № 6880/27.10.2003г., с което са отнети 8 контролни точки, влязло
в сила на 24.12.2003г.;
-
наказателно
постановление № 516/15.04.2005г., с което са отнети 12 контролни точки, влязло
в сила на 23.06.2005г.;
-
наказателно
постановление № 3132/27.05.2005г., с което са отнети 10 контролни точки, влязло
в сила на 24.08.2005г. и
-
наказателно
постановление № 307/12.07.2005г., с което са отнети 12 контролни точки, влязло
в сила на 24.08.2005г.
С
така представените наказателни постановления от жалбоподателя са отнети общо 46
контролни точки.
С административната
преписка е представена справка картон на водача (л.27 от делото), издадена от
административния орган, според която към 01.01.2000г. К.С. разполага с 39
първоначални контролни точки. В случая, по делото не са представени
доказателства за отнемане на контролни точки от лицето преди влизане в сила на 24.12.2003г.
на първото цитирано наказателно постановление, поради което следва да се приеме, че към тази дата С. е
разполагал с максималния брой точки, а именно 39.
Съответно в периода от
24.12.2003г., когато е влязло в сила първото наказателно постановление посочено
в мотивите на обжалваната заповед, до 24.08.2005г. когато е влязло в сила
последното наказателно постановление от същия списък, с наказателните
постановления са отнети общо 46 контролни точки. Последното представено
наказателно постановление е влязло в сила на 24.08.2005г. и от тази
дата, жалбоподателят е загубил правоспособността си на основание чл.157, ал.4
от ЗДвП и е бил длъжен да върне свидетелството си за управление.
Съгласно чл.157, ал.5 от ЗДвП, лице, което е
загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на
ал.4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да
бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава
правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато
свидетелството.
След като жалбоподателят е загубил
правоспособност да управлява МПС, на основание чл.157, ал.4 от ЗДвП, за да
придобие отново правоспособност е необходимо да бъде допуснат до изпит,
съответно този изпит да бъде взет, едва след което той ще разполага отново с
контролни точки.
Редът и условията за възстановяване на
контролните точки е предвиден в нормата на чл.158, ал.1 от ЗДвП, а именно: 1.
чрез частично увеличаване с 1/3 от максималния брой точки след преминато
допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие
че водачът е изпълнил задълженията си по чл.190, ал.3, което удостоверява със съответните платежни
документи и 2.служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на
която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача
са отнети контролни точки.
Видно от цитираните правни норми, след като е
загубена правоспособността за управление на МПС, контролните точки не подлежат
на възстановяване, а е необходимо лицето да придобие отново тази
правоспособност, след явяване на изпит. В този смисъл, няма как да се приеме,
че на жалбоподателя са възстановени контролни точки на 03.09.2005г. съгласно
отбелязването в справката на ред 14 от справката (л.27 от делото), след като на
24.08.2005г., той е загубил правоспособността си да управлява МПС на основание
чл.157, ал.4 от ЗДвП и по делото не се твърди и не се установява да се е явил
отново на изпит за нейното възстановяване. По делото не се твърди и не се
установява жалбоподателя да е преминал допълнително обучение през периода от
24.12.2003г. до 24.08.2005г. (датите на влизане в сила на първото и последното
наказателни постановления, въз основа на които са отнети всички контролни точки
на лицето), поради което не са били налице основанията по чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП да му бъдат възстановени контролни точки. Съответно този период е по малък
от две години, поради което не са били налице основанията и по чл.158, ал.1,
т.2 от ЗДвП за служебно възстановяване на точки.
До извод различен от изложения не
би могло да се достигне и въз основа на факта, че на 06.10.2010г. на
жалбоподателя му е издадено ново свидетелство за управление на МПС, тъй като
единствения начин той да придобие отново правоспособност да управлява МПС е да
се яви и вземе успешно изискващия се в нормата на чл.157, ал.5 от ЗДвП изпит,
което в случая не е сторено. Фактически, в случая няма как да възникнат за него
права, въз основа на неправомерно издаденото му през 2010г. свидетелство за
управление на МПС, въпреки, че към този момент той е загубил правоспособност.
С оглед на изложеното,
след като на жалбоподателя са изчерпани всички контролни точки след влизане в
сила на 24.08.2005г., на последното представено наказателно постановление, той
е загубил своята правоспособност и връщането на свидетелството за управление на
МПС е последица от тази загуба. Неизпълнението на това задължение е основание
за прилагане на процесната ПАМ, чрез която административният орган цели да
преустанови едно противоправно поведение.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя за нередовно връчване на посочените в
обжалваната заповед наказателни постановления, доколкото видно от представените
по делото екземпляри, те са надлежно връчени и подписани лично от него. Начина
по който е оформена разписката на връчване на наказателно постановление № 6880/27.10.2003г., отделно от него, не би могъл
да доведе до извод различен от изложения, след като в нея надлежно са посочени наказателното
постановление и датата на връчване, и е положен подпис от жалбоподателя. Също така, в съдебното производство по
оспорване законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ не може да се преценява
законосъобразността на връчването на НП, тъй като оспорването на процедурата по
издаването и съобщаването на НП се извършва по реда на ЗАНН, като
компетентен да се произнесе по спора, включително и допустимостта на жалбата е
съответния районен съд. Без да е упражнил надлежно процесуалното си право на
жалба по чл.59 от ЗАНН, нарушителя не може да се позовава на неговото
съществуване в друго съдебно производство и то неограничено във времето.
В съдебното производство по обжалване на
наказателното постановление, на контрол подлежи и правилното отразяване на
контролните точки. Въпреки това, следва да се има в предвид, че е неоснователно
възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че неправилно с
наказателно постановление № 307/12.07.2005г. са отнети 12 точки, вместо 6
точки. Съгласно Наредба № I-139 от
16.09.2002г., в действащата към 12.07.2005г. редакция, за посоченото в
наказателното постановление нарушение на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, в чл.3,
ал.1, т.11, б.“в“ е предвидено отнемане именно на 12 контролни точки, като
твърдяната неправилна правна квалификация не следва да бъде обсъждана в
настоящото производство, по изложените вече съображения.
За пълнота
на изложението следва да се отбележи, че отнемането на контролни точки е вид
регистрационен режим, пряка последица от установеното с НП нарушение, но само
по себе си не е наказание. Изчерпването на броя контролни точки на лицето води
по силата на закона до загуба на правоспособност, която се възстановява както
бе посочено по-горе единствено чрез полагане на нов изпит за правоспособност.
Отнемането на СУМПС по силата на чл.171, т.4 от ЗДвП е мярка за преустановяване
на поведението на водача, свързана с неизпълнение на задължението му да върне
СУМПС, задължение следващо от разпоредбата на чл.157, ал.4 от ЗДвП. Единствената
възможност да не бъде издадена такава заповед е лицето да е възстановило своята
правоспособност, след като са му отнети всички контролни точки, което не се
установява по делото.
В случая не е налице и отменителното основание
по чл.146, т.5 от АПК, тъй като обжалваната заповед не противоречи на целта на
закона. Ръководителите на службите за контрол по ЗДвП, съответно оправомощените
от тях лица, се явяват административните органи, които следят за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения. Ето защо, при правилно установеното наличие на основания по чл.171,
т.4 от ЗДвП за изземване на свидетелството за правоуправление на жалбоподателя,
заповедта, макар и със закъснение, е издадена в съответствие с целите на закона
- да не се допуска управлението на МПС от лица които са загубили
правоспособност.
С оглед на изложеното жалбата на К.С. против
заповед за налагане на принудителна административна мярка № 20-0769-002682/
26.11.2020г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, настоящото
решение не подлежи на обжалване.
Мотивиран
от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административен съд Бургас, Х-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.С.С. с
ЕГН ********** *** против заповед за прилагане на принудителни административни
мерки № 20-0769-002682/26.11.2020г. издадена от началник група към ОД на МВР гр.Бургас,
сектор „Пътна полиция”.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: