№ 188
гр. Разград , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и пети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20213330200197 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ДЗЪМБО“ ЕООД гр. Разград против НП № 17- 000725/18.02.2021г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Разград, с което на основание чл.416,
ал.5 от КТ във вр. с чл.414, ал.1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 1500лв. за нарушение на чл.1, ал.2 от КТ във вр.чл.62, ал.1 от същия кодекс. В
жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно, като се изтъкват доводи за липса на трудово
правоотношение, което да изисква сключване на трудов договор. Моли се НП да бъде
отменено изцяло.
В съдебното заседание повереникът на обжалващото дружество поддържа жалбата.
Въззиваемата страна - Дирекция „Инспекция по труда“- Разград, чрез представителя си,
излага становище за неоснователност на жалбата.
За Районна прокуратура гр.Разград не се явява представител.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на
обжалване акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.
Контролните органи от към Дирекция „Инспекция по труда" гр.Разград извършили на
19.01.2021г. проверка по документи, свързани с осъществяване на трудовите
1
правоотношения с наетите от "ДЗЪМБО" ЕООД лица. С оглед констатациите при
проверката било прието за установено, че за периода от 01.04.2020 г. до 26.04.2020г., Ш.Х.И.
е престирала работната си сила в полза на "ДЗЪМБО" ЕООД, а именно три пъти седмично е
извършвала трудова дейност срещу договорено възнаграждение 300,00 лева като общ
работник - хигиенист в обект бюфет „Дюнер Дзъмбо" в Р. бул. ** експлоатиран от
"ДЗЪМБО" ЕООД, без отношенията, възникнали между Ш.Х.И. и работодателя "ДЗЪМБО"
ЕООД по повод предоставяне на работната и сила, да са уредени като трудови, в сключен
между страните писмен трудов договор преди постъпване на Ш.Х.И. на работа. При
проверката, на контролния орган е представен граждански договор /“договор за услуга“,
копие на л.25 от делото/ сключен на 01.04.2020г. между Ш.Х.И. и "ДЗЪМБО" ЕООД, по
силата на който първата се задължавала периодично, а именно три пъти в седмицата, да
извършва почистване на обект бюфет „Дюнер Дзъмбо" в Р. бул. ** срещу възнаграждение в
размер 300,00 лева, със срок до 30.04.2020 г. Проверяващите приели, че в представения
граждански договор не е договорен конкретен резултат, който следва да бъде постигнат от
Ш.Х.И., а вместо това счели, че в договора конкретно е определен характерът на работата и
трудовата функция, която Ш.Х.И. да изпълнява, както и постоянност на извършваната от
лицето трудова дейност, доколкото в договора се определя периодичност на възлаганата
работа. Управителят на "ДЗЪМБО" ЕООД в декларация посочил, че Ш.Х.И. е наета на
работа в "ДЗЪМБО" ЕООД и през периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г. извършвала
работа- извършвала почистване на процесния обект, три пъти седмично, срещу договорено
възнаграждение в размер 300 лева. При проверката била представена Сметка за изплатени
суми от 26.04.2020 г. /копие на л.26/, видно от която "ДЗЪМБО" ЕООД е изплатил на
Ш.Х.И. възнаграждение за извършената от лицето работа в размер 300,00 лева срещу подпис
в разписката. Работодателят "ДЗЪМБО" ЕООД представил сключен трудов договор
№142/27.04.2020г. /копие на л.32/ с Ш.Х.И., за работа на лицето на длъжност „чистач
хигиенист" с място на работа „Дюнер Дзъмбо", в условията на непълно работно време - 2
часа и договорено трудово възнаграждение в размер 152,50 лева, считано от 27.04.2020 г..
На дружеството бил съставен АУАН №17-000725/19.01.2021г. за нарушение на чл.1, ал.2 от
КТ във вр. с чл.62, ал.1 от КТ, за това, че отношенията с лицето не били уредени с трудов
договор. Обстоятелствата по акта са изложени и в обжалваното НП, с което на дружеството
е наложена имуществена санкция на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.414, ал.1 от КТ
в размер на 1500лв. за нарушение на чл.1, ал.2 от КТ във вр. с чл.62, ал.1 от същия кодекс.
По делото е разпитана свидетелката М. М. /актосъставителя/, която сочи, че проверката
започнала по повод полицейска акция във връзка с извънредното положение, при
ограничено придвижване между населените места. Лицето Ш.И. била проверена от
полицейските органи и заявила, че отива на работа, а впоследствие се установило, че не е
имала трудов договор. Не е спорно, че Ш. И. /също разпитана като свидетел/ е извършвала
почистване в обекта до 26.04.2020г. без трудов договор, а на база на процесния „договор за
услуга“. Вече след това на 27.04.2021г. /след полицейската проверка/ е сключен трудов
договор.
2
Съдът намира, че НП е незаконосъобразно доколкото при ангажиране отговорността на
дружеството – жалбоподател са допуснати съществени нарушения на материалния закон.
Приложена е санкционната норма на чл.414, ал.1 от КТ, която разпоредба не е приложима в
случая. Приложима би била разпоредбата на чл.414, ал.3 КТ, доколкото се визира
нарушение на чл.62, ал.1 от КТ. Неясно защо обаче наказващият орган е приложил състав за
по-тежко наказуемо нарушение. При това съдът намира, че жалбоподателят е наказан по
разпоредба, която не е приложима в конкретния случай, т.е. не е осъществил състава на
същата, поради което и неправилно е санкциониран, а това само по себе си налага отмяна на
НП.
На следващо място съдът намира, че самото правоотношение, което в случая се визира, с
оглед периода който се визира, няма характер на трудово или поне данните от делото не
доказват наличие на такова. Става дума за извършване на периодично почистване в обект,
която дейност е възложена на физическо лице. Това във всички случаи е дейност насочена
към определен резултат /независимо дали в писмения текст на договора крайният резултат е
посочен/, т.е. това е дейност която може да бъде предмет именно на граждански договор.
Това в никакъв случай не означава постоянност на правоотношението в смисъла на
трудовите правоотношения. Това, че впоследствие е сключен трудов договор и
правоотношението е придобило характер на постоянност по смисъла на трудовите
правоотношения е съвсем отделен въпрос и този факт не променя направените изводи. В
крайна сметка страните са свободни да договорят визираното гражданско правоотношение и
тяхно право е също така да договорят и трудово правоотношение вече при различни
условия. Същественото е, че обратно на приетото от наказващия орган, естеството,
предметът на развиващото се правоотношение преди сключването на трудовия договор е
такъв, че всъщност визира резултат, дори и при уговорената периодичност на изпълнение.
При това не е имало пречка страните да уредят в определен момент тези отношения като
гражданско правни и представеният договор за услуга има именно белези на граждански
договор – няма уговорено работно време и възнаграждението очевидно е уговорено за
цялостната работа и както се каза самото естество на вършената работа позволява
уреждането й като гражданско правоотношение. Дали крайният резултат е напълно ясен от
писмения текст е отделен въпрос, но същият въпрос има значение за редовността на
договора именно в качеството му на граждански такъв, като не се забравя и че този договор
е принципно неформален. Крайно неоправдано обаче е на такава база да се правят изводи,
че правоотношението било трудово и в този смисъл изводът на наказващия орган е
изначално необоснован. При това очевидно става дума за неправилно приложение на
материалния закон. По изложените съображения съдът намира, че наказателното
постановление се явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП № 17- 000725/18.02.2021г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Разград, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във
вр. с чл.414, ал.1 от КТ на „ДЗЪМБО“ ЕООД гр. Разград е наложена имуществена санкция в
размер на 1500лв. за нарушение на чл.1, ал.2 от КТ във вр. с чл.62, ал.1 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4