Решение по дело №10580/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 23346
Дата: 26 декември 2024 г.
Съдия: Иво Николаев Петров
Дело: 20221110110580
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 23346
гр. София, 26.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110110580 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл.441 от ГПК , вр. чл. 45 от
ЗЗД за осъждане на ответника ЧСИ да заплати на ищците суми, представляващи
обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразни действия по изп. д. №
20207850400118.
Ищецът твърди, че е получил призовка за доброволно изпълнение, въз
основа на която превел по сметката на ЧСИ претендираната сума. Твърди, че
същата е незаконосъобразно начислена, поради което иска връщането й.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че изпълнителното
производство не е приключило, поради което законосъобразно са начислени
дължимите суми. Претендира разноски.
Третото лице помагач /фирма/ оспорва предявения иск.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Изпълнително дело № 20207850400118, по описа на ЧСИ Л. М. с рег. № 785,
е образувано срещу /фирма/, ЕИК *********, като правоприемник на /фирма/,
ЕИК ********** въз основа на изпълнителен лист от 18.12.2019 г., издаден по гр.д.
1
№ 871/ 2018 г., по описа на Районен съд – Монтана.
С поканата за доброволно изпълнение с изх.№ 1125/ 20.08.2020 г. ЧСИ Л. М.
е уведомил /фирма/ за образуваното срещу него изпълнително дело и го е поканил
в двуседмичен срок от получаването й да заплати сумите, за които е образувано
изпълнителното производство, ведно с дължимите такси по ТТРЗЧСИ.
По изпълнителното делото е приложена сметка от 20.08.2020 г., от която се
установява, че съдебният изпълнител е начислил за плащане от длъжника сумата
20 лева – такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ, 5 лева – такса по т. 3, 20 лева – такса по т. 5 и 15
лева – такса по т. 9, общо 60 лева без ДДС и 72 лева с ДДС
Със запорно съобщение с изх. № 1126/ 20.08.2020 г. до /фирма/, получено на
25.08.2020 г., ЧСИ Л. М. е наложил запор на вземанията на /фирма/ по банковите
му сметки, открити в тази банка, както и на банковите му касети за така
начислените суми.
На 21.08.2020 г. съдебният изпълнител е отправил искане до НАП за
издаване на документ по чл. 191, ал. 4 ДОПК за /фирма/.
На 28.08.2020 г., въз основа на получената информация, съдебният
изпълнител е изпратил до /фирма/ съобщение, с което е посочил, че съгласно
удостоверение с изх. № 220372002640695/ 21.08.2020 г., издадено от ТД на НАП –
София, дружеството има задължения към държавата в общ размер 10 616 лева, без
такси и разноски по ТТРЗЧСИ, както и че въз основа на това удостоверение
държавата е присъединен взискател по право. Съобщението е получено от
длъжника на 01.09.2020 г., видно от разписката към него.
С молба с вх. № 1064/ 02.09.2020 г. /фирма/ е уведомило съдебния
изпълнител, че задълженията в размер на 10 616 лева са погасени от него преди
връчване на съобщението за присъединяване на държавата като взискател в
изпълнителния процес – на 21.08.2020 г., с оглед на което е поискало прекратяване
на изпълнителното дело по отношение на НАП, както и по отношение на таксите
по т. 26 ТТРЗЧСИ. Към молбата е приложено копие от платежно нареждане от
21.08.2020 г., според което /фирма/ е наредило по банкова сметка на ТД на НАП –
София, офис В. сумата 10 616 лева.
На 11.09.2020 г. е изискан от НАП документ по чл. 191, ал. 4 ДОПК за
/фирма/.
Съгласно удостоверение с изх. № 220372002818974/ 14.09.2020 г., издадено
от ТД на НАП – София, към 14.09.2020 г. /фирма/ е имало задължения към
държавата в размер на 45 222,41 лева.
2
На 16.09.2020 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до
/фирма/, с което е наложил запор на вземанията на длъжника по банковите му
сметки и банковите касети до сумата 49 866,77 лева, от която 45 222,41 лева –
задължения към държавата и 4590,36 лева – такси и разноски по ТТРЗЧСИ. На
същата дата е изпратено уведомление и до длъжника за тези задължения.
На 18.09.2020 г. длъжникът е депозирал чрез съдебния изпълнител жалба до
Софийски градски съд, с която е оспорил постановлението от 15.09.2020 г. и по
конкретно начислените суми за адвокатско възнаграждение за разликата над 200
лева, 3 лева – банков комисион, 72 лева – такси по т. 5 за три боря съобщения за
прекратяване на делото и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за горницата над 24 лева.
С молба с вх. № 1169/ 18.09.2020 г. /фирма/ е уведомило ЧСИ Л. М., че
задълженията към държавата в общ размер 45 221,41 лева са погасени на
15.09.2020 г. и е поискало изпълнителното дело да бъде прекратено по отношение
на НАП и по отношение на таксите по т. 26 ТТРЗЧСИ, като са приложени
платежни нареждания.
С постановление от 28.09.2020 г. съдебният изпълнител е оставил без
уважение възражението на длъжника с вх. № 1169/ 18.09.2020 г. Същото е връчено
на последния на 01.10.2020 г., видно от разписката към съобщението, с което е
изпратен препис от него, за което е изпратено съобщение /така сметка № 10149/
28.09.2020 г., с която ЧСИ Л. М. е начислил сумата 20 лева без ДДС (24 лева с
ДДС)– такса по т. 5 за изготвяне и връчване на документ/
Със съобщение с изх. № 1359/ 28.09.2020 г. е указано на длъжника, че
жалбата от 18.09.2020 г. е оставена без движение, както и че следва да внесе по
сметка на Софийски градски съд сумата 25 лева – държавна такса и 48 лева – такси
по т. 5 и по т. 8 от ТТРЗЧСИ по сметка на съдебния изпълнил. Заедно със
съобщението е изпратена сметка № 10148/ 28.09.2020 г., с която е начислена такса
по т. 5 за изготвяне и връчване на книжа в размер на 24 лева с ДДС.
С молба от 02.10.2020 г. длъжникът е представил копие от платежно
нареждане, от което е видно, че е заплатил по сметка на Софийски градски съд
сумата 25 лева – такса по жалба от 18.09.2020 г.
На 02.10.2020 г. чрез съдебния изпълнител е подадена жалба от /фирма/ до
Софийски градски съд, с която е оспорено постановлението от 28.09.2020 г.
С решение № 265121/ 28.07.2021 г. по ч.гр.д. № 11632/2020 г., по описа на
Софийски градски съд, I I Д въззивен състав, е отменено постановление № 1317/
15.09.2020 г. на ЧСИ Л. М. в частта, с която са приети разноски за адвокатски
3
хонорар за разликата над 200 лева до 400 лева, и са намалени част от приетите
разноски по ТТРЗЧСИ.
С платежно нареждане от 27.08.2020 г., /фирма/ е наредило по сметка на
ЧСИ Л. М. сумата 819,36 лева с основание изпълнително дело № 20207850400118,
пълно сл. пл.
Представено е копие от платежно нареждане от 01.10.2020 г., видно от което
/фирма/ е заплатило по сметка на Софийски градски съд сумата 25 лева – държавна
такса по жалба от 02.10.2020 г.
С платежно нареждане от 20.05.2021 г. /фирма/ е наредило по сметка на ЧСИ
Л. М. сумата 4658,50 лева с основание изпълнително дело № 20207850400118,
служебно.
На 12.08.2021г. е изпратено запорно съобщение до обслужващата банка, с
което е наложен запор върху сметките на ищеца за сумата от 653.22 лева – такси по
Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, изчислени към 24.08.2021г..
На 30.08.2021г. сумата е преведена от ищеца по сметка на ЧСИ.
С решение, постановено по гр.д.№ 45187 от 2021г. на СРС , ЧСИ е осъден да
заплати на /фирма/, обезщетения за незаконосъобразно начислена такса по т. 5 от
ТТРЗЧСИ, за незаконосъобразно начислена такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ , за
незаконосъобразно начислена такса по сметка № 10113/ 16.09.2020 г. , за
незаконосъобразно начислена такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ , обезщетение за заплатена
държавна такса по жалба от 18.09.2020 г., за заплатена държавна такса по жалба от
02.10.2020 г. , всички по изпълнително дело № 20207850400118, по описа на ЧСИ
Л. М..
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки:
1) противоправно деяние /действие или бездействие/, 2) вреда, 3) причинна връзка
между деянието и вредата. Производството по 441 ГПК няма за предмет
обжалване действия на ЧСИ, а репариране на действителни вреди, настъпили
вследствие неправомерни действия на ответника. Т.е. условие за да приеме
основателност на исковете е да се установи по безспорен начин наличие на
неправомерно действие, вреди и причинна връзка между тях. Съдебният
изпълнител не отговаря при материалноправна незаконосъобразност на
изпълнителния процес, изразяваща се в несъществуване на изпълняемото право.
Той е подчиенен на изпълнителния лист, а в хода на изпълнителното производство
4
правомощията му са регламентирани в действащото гражданско законодателство.
В настоящия процес се претендират вреди, които се твърди да са настъпили в
резултат от неправомерните действия на ответника по посоченото изпълнително
дело, изразяващи се в незаконосъобразно начисляване на разноски по
изпълнението, за което е изпратено запорно съобщение от 12.08.2021г.
От събраните по делото доказателства /приложеното изпълнително дело и
влязло в сила решение по гр.д.№ 45187 от 2021г. на СРС/ се установява, че
запорното съобщение е изготвено и изпратено след пълно плащане на начислените
от ЧСИ по изпълнителното дело до 2020г. суми, част от които е признато,че са
недължими /незаконосъобразно начислени и е постановено връщането им. Същото
е предхождано единствено и само от уведомление от ЧСИ до длъжника в
изпълнителното производство на 12.08.2021г. за дължимост и на тази сума, без да е
изготвена сметка за това и без да е ясно на какво основание са начислени тези
такси по ТТТРЗЧСИ, което е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на
начисляването им. Това по същество е неправомерно действие, извършено от
ответника, даващо основание за ангажиране отговорността на съдебния
изпълнител по реда на чл. 441 ГПК.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Предвид това,
предявеният при евентуалност иск по чл.55 от ЗЗД не следва да бъде разглеждан.
При този изход на делото, ищецът има право на разноски. Следва да му се
присъдат разноски за платена ДТ в размер на 50.00 лева. и 400.00 лева за
адвокатско възнаграждение.
Разноски на ответника не се дължат.
Така мотивиран, съдът


РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Е. М., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, да заплати на /фирма/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл.
441, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ сумата от 673.22 лева
– обезщетение за незаконосъобразно начислена такса по от ТТРЗЧСИ с
уведомление от 12.08.2021г. по изпълнително дело № 20207850400118, по описа на
ЧСИ Л. М..
5
ОСЪЖДА Л. Е. М., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, да заплати на /фирма/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, сумата от 450.00
лева разноски/адвокатско възнаграждение и държавна такса/.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на /фирма/ като трето лице помагач
на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6