Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./10.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на десети януари
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1149 по описа на ВОС за 2019 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда като
ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т. 3 ГПК вр. чл. 74 ТЗ/.
Образувано е по предявени от Ф.К.Ч., ЕГН: ********** *** против „СТРОИТЕЛЕН И ТЕХНИЧЕСКИ
ФЛОТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.“Дунав“ № 5, ет.5, искове за отмяна на взетите по т.5, т.8, т.9 и т.11
решения на проведено на 27.06.2019 год. Общо събрание на акционерите, касаещи
освобождаване на членовете на Съвета на директорите за дейността им през 2018
год. /т.5/, вземане на решение за предявяване на иск за реализиране на
отговорността на члена на съвета на директорите Иван Петров Дражев за
причиняване на вреди на основание чл.240, ал.2 ТЗ и овластяване на Ф.К.Ч. да
предяви искове от името и за сметка на дружеството /т.8/, вземане на решение за
предявяване на иск за реализиране на отговорността на члена на съвета на
директорите С. Я. С.за причиняване на вреди на основание чл.240, ал.2 ТЗ и
овластяване на Ф.К.Ч. да предяви искове от името и за сметка на дружеството
/т.9/ и вземане на решение за назначаване на И. Д. Г.– д.е.с., регистриран
одитор, диплом 628, за контрольор за проверка на ГФО за 2018 год. /т.11/, с
правно основание чл.74 ТЗ.
Исковете са основани на твърдения за
незаконосъобразност на атакуваните решения от 27.06.2019 год. . общо събрание
на съдружниците, поради противоречието им с повелителни норми на закона, както
и в нарушение на процесуалните правила по свикване на ОС.
Конкретните твърдения за нарушение на
императивни норми на закона при провеждане на ОС и вземане на решение по т.5, 8
и 9 от дневния ред са свързани с нарушение на разпоредбата на чл.229, т.2 ТЗ,
която разпоредба е нарушена при взетото решение за гласуване „en
block“ , който начин
позволява гласуване и на членовете на СД, които са в конфликт на интересите с
решенията, които се гласуват, доколкото се гласува първо освобождаването им
отговорност, второ решение за ангажирането на отговорността им, след гласувано
освобождаване от отговорност. Последното, обективирано в взетото по т.5
решение, обезсмисля от своя страна решението по т.8 и 9. По отношение на
решението по т.11 се твърди, че същото е включено в дневния ред в нарушение на
разпоредбата на чл.223а, ал.2 ТЗ, тъй като е обявено в търговския регистър 14
дни преди датата на събранието, а не в предвидения в нормата минимален срок.
В
срока по чл.367 ГПК,
ответното дружество депозира писмен отговор, с който навежда твърдения за
недопустимост на иска за отмяна на решението по т.5 и в евентуалност – за
неговата неоснователност, както и за неоснователност на исковете за отмяна на
останалите атакувани решения. Доводите си за недопустимост на иска за отмяна на
решението по т.5 черпи от наличие на влезли в сила съдебни решения между същите
страни, касателно решения за освобождаване на членовете на СД от отговорност за
годините 2013, 2014, 2015 и 2016, в които идентични на изложените доводи на
ищеца не са споделени от съдебните състави. По отношение неоснователността на
иска за отмяна на решението по т.5 излага, че при гласуване за освобождаване
поотделно на членовете на СД от отговорност би се стигнало до подмяна на
обявения дневен ред, което е допустимо при 100 % представен акционер капитал,
което не е било налично към датата на провеждане на ОСА., както и твърди, че
решението по т.5 не попада в хипотезата на чл.229 т.2 ТЗ. Твърди се и липса на
нарушение на нормата поради тълкуването й във връзка с чл.240а ТЗ. Идентични
доводи се навеждат и за неоснователност на исковете за отмяна на решенията по
т.8 и 9, както и за законосъобразността им поради законосъобразност на
решението по т.5 . Твърди се и неоснователност на иска за оспорване на взетото
от ОСА решение по т.11.
В
срока по чл.372, ал.1 ГПК,
ищецът депозира допълнителна искова молба, в която поддържа вече наведените
твърдения, като развива допълнителни правни доводи.
В
срока по чл.373 ГПК,
ответникът депозира допълнителен отговор, с който поддържа вече изразеното
становище.
В о.с.з., ищецът,
чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и моли за
уважаването му.
В о.с.з.,
ответникът, чрез пълномощника си, моли за отхвърляне на исковата претенция като
неоснователна и недоказана.
Предварителните въпроси и
допустимостта на производството са разрешени в определение № 3930/01.11.2019 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с
оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира
следните фактически и правни изводи:
Предявеният иск черпи
правно си основание в чл. 74, ал. 1 от ГПК. Същият съдът намира за допустим като предявен от
активно легитимирана страна и с
оглед предявяването му в предвидения в закона 14-дневен преклузивен срок по чл.
74, ал. 2 ТЗ.
Естеството на предявения конститутивен
иск възлага в тежест на ответника да докаже онези юридически факти, от
осъществяването на които следва процесуалната материалната законосъобразност на
взетите от общото събраните на дружеството решения, като произнасянето на съда
обхваща тези пороци на решението на ОС, които са релевирани в исковата молба.
Така, твърдейки опорочена процедура по
свикване на общото събрание, чиито решениe по т.11 се атакуват, ищецът че
същото е включено в дневния ред в нарушение на разпоредбата на чл.223а, ал.2 ТЗ, тъй като е обявено в търговския регистър 14 дни преди датата на събранието,
а не в предвидения в нормата минимален срок.
Видно от обявените по партидата на
търговеца в ТР документи искането на Стоян Стоилов, в качеството му на акционер
в ответното дружество, притежаващ повече от три месеца 10.39 % от капитала на
дружеството и по чието предложение е взето атакуваното решението на ОС по т.11,
е заявено за вписване на 12.06.2019 год. със заявление Г1 № 20190612170632 и
вписано на 18.06.2019 год. С оглед датата на проведеното ОСА /27.06.2019 год./,
предложението на миноритарния акционер по чл.223а от ТЗ не е представено за
обявяване в ТР в минимално предвидения в алинея 2 на цитираната разпоредба срок
като датата на ОСА се явява петнадесетият ден.
Ответниковото дружество не оспорва
горното обстоятелство, но твърди, че проектът за решение по тази точка в
дневния ред е било включено в дневния ред на ОСА при спазване на изискумите
законови предпоставки, допълнението е вписано в ТР при АВ като вписването не е
атакувано по предвидения в закона ред и не е заличено. Твърдението е, че при
това положение правилно ОСА е гласувало и формирало воля по включената в дневния ред точка.
Разпоредбата на чл.
223а, ал. 1 ТЗ дава право на акционерите, притежаващи акции повече от три
месеца и представляващи поне 5% от капитала на дружеството, да включат
допълнителни въпроси в предложения дневен ред на свиканото общо събрание на
акционерите. Видно, касае се за преобразуващо право на миноритарните акционери,
гарантиращо упражняване на правото на малцинството да включат допълнителни
въпроси в предложения дневен ред на събранието. Това преобразуващо право на
миноритарните акционери възниква в зависимост от начина на свикване на общото
събрание - след обявяване на поканата в търговския регистър или от изпращане на
поканата, когато уставът предвижда свикване на събранието чрез писмени покани
при липса на издадени акции на приносител /чл. 223, ал.
3 ТЗ/. Упражняването на очертания кръг на малцинствени членствени права, съгласно
ал. 2 на
чл. 223а ТЗ, следва да се осъществи не по-късно от 15 дни преди откриването
на общото събрание, в който срок легитимираните лица следва да представят за
обявяване в търговския регистър списък на въпросите, които да бъдат включени в
дневния ред и предложенията за решения. Касае се за императивна норма на
закона, чиято цел е гарантиране правото на информираност на отделните
акционери.
Развитите
от ответника доводи, свързани с неатакуване на обявяването в ТР на
предложението на миноритарния акционер, не се споделят от настоящия състав. Съгласно
чл.231 ТЗ общото събрание
не може да приема решения, засягащи въпроси, които не са били обявени съобразно
разпоредбите на чл. 223 и 223а,
освен когато всички акционери присъствуват или са представени на събранието и
никой не възразява повдигнатите въпроси да бъдат обсъждани. В конкретния
случай, видно предпоставките за приемане на решение, поради неприсъствие на
всички акционери не са били налице, но въпреки всичко гласуване е проведено при
неспазена разпоредба на чл.223а ТЗ. Това означава, че наличието или липсата на
всички императивно законоустановени предпоставки за законосъобразното
упражняване на това право на миноритарните акционери подлежат на установяване
именно при и по повод осъществявания контрол за законосъобразност /материална
и/или процесуална/ на самите решения на ОСА, включително и на тези, евентуално
приети от ОСА по въпросите, включени в дневния ред по реда на чл.
223а от ТЗ. Този извод се налага и от съдържанието на разпоредбите на чл.
223а, ал. 2, изр. 2 и ал.
3 от ТЗ, предвиждащи, че с обявяването в търговския регистър въпросите се
смятат включени в предложения дневен ред, а обстоятелството, че акциите са
притежавани от заявителите повече от три месеца, се установява само с
декларация, както и от цялостната уредба и на вписванията /обявяванията/ в електронния ТР, като особен вид
охранителни производства.
И
след като дружеството - ответник не твърди и не доказва спазване на предвидения
от законодателя, счетен за минимално необходим, срок за включване и гласуване
по точка в дневния ред, по реда на чл.223а ТЗ, се налага извод за основателността
на иска за отмяна на взетото на ОСА, проведено на 27.06.2009 год. решение по т.11
за назначаване на И. Д. Г.– д.е.с., регистриран одитор, диплом 628, за
контрольор за проверка на ГФО за 2018 год.
Липсата на твърдения за процедурно
нарушение относно останалите оспорените решения, обективирани във взетите по т.5,
т.8 и т.9 решения на проведеното на 31.07.2014 год. ОСА, налага изследването на
материалната законосъобразност за вземане на решенията по тези точки, съобразно
въведените от ищеца твърдения за тяхното противоречие със закона.
Ищецът твърди взетото по
т.5 решение за освобождаване от отговорност на членове на СД да е
незаконосъобразно поради приемането на конкретното решение с гласовете на
акционерите Иван Дражев и Стоян Стоилов, които са и членове на СД и позовавайки
се на разпоредбата на чл.229 ТЗ, по аргумент от която същите не е следвало да
гласуват за собственото си освобождаване от отговорност поради наличието на
конфликт на интереси.
Решението за освобождаване на
членовете на съвета на директорите от отговорност, което е предмет на
оспорване, е взето в рамките на правомощието на общото събрание на акционерите
по чл.
221, т. 10 от ТЗ. Съгласно чл. 230, ал.
1 от ТЗ, решението се взема с обикновено мнозинство от представените на
събранието акции. Не могат да бъдат споделени и оплакването на ищеца относно
незаконосъобразността на това взето решение в контекста на разпоредбата на
чл.229 ТЗ. Цитираната норма предвижда,
че акционер или негов представител не може да участвува в гласуването за
предявяване на искове срещу него и предприемане на действия за осъществяване на
отговорността му към дружеството. Разпоредбата урежда конфликта на интереси
между акционер и дружеството, именно в това му качество, а не като избран член
в състав на друг орган, поради което и е неприложима досежно решения, касаещи
освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите за дейността
им.
Горният извод се следва от
систематичния анализ на правомощието на събранието по чл. 221 т.10 и нормата на
чл. 240 ал. 3 ТЗ, като настоящият състав не споделя аналогията, извеждана от
установена за дружеството с ограничена отговорност практика, че решението за
освобождаване от отговорност изключва търсенето на вреди по исков ред. Касае се
за колективен управителен орган, при който при възникване на въпрос относно
ангажиране на отговорност за лошо управление пред върховния орган може да бъде
оборена презумпцията за солидарна отговорност на членовете на СД. Това сочи, че
решението за освобождаване от отговорност не е идентично по съдържание с
въпроса дали да се търси изобщо отговорност за управление на който и да е от
членовете на съвета. Съдът отчита и че само в полза на акционерите са уредени
малцинствени права, каквито на съдружниците в ООД не са предоставени. Дори да
се приеме, че с решението си за освобождаване от отговорност на целия СД за
изтекла отчетна година, мнозинството акционери опрощават вредите, нанесени на
АД, това не може да засегне изрично уреденото индивидуално право на
малцинството да търси отговорност по чл. 240а ТЗ. Противното тълкуване би
обезсмислило изобщо защитата по чл. 240а ТЗ.
Ако се приеме противното би означавало
гласовете на акционерите да се изключват не само в точно посочените хипотези на
чл. 229 ТЗ, но и при всякакви решения, касаещи дейността по управление или
въпрос, при който отнапред се знае какво е отношението на акционера. Последното обаче е приложимо именно поради
изложеното по-горе при противоречие между интересите на ООД и на съдружник в
ООД, но не и при акционерното дружество, където спазването на принципите за
морал и добросъвестност са гарантирани от предоставените на акционерите
малцинствени права.
В допълнение, видно от
съставения по време на ОСА протокол, предложение за гласуване поотделно е било
направено от представителя на ищеца адв.А., същото е било подложено на
гласуване и съответно е било отхвърлено с мнозинство от представените акции,
поради което няма основание да се приеме материална незаконосъобразност на
взетото решение по тази точка.
Не този извод обаче се
налага по отношение на останалите две оспорени решения по в т.8 и т.9. Видно
същите касаят „Вземане на
решение за предявяване на иск за реализиране на отговорността на члена на
съвета на директорите Иван Петров Дражев за причиняване на вреди по чл.240,
ал.2 от ТЗ. Овластяване на акционера Ф.К.Ч. да предяви исковете от името и за
сметка на дружеството“ и „Вземане на решение за предявяване на иск за
реализиране на отговорността на члена на съвета на директорите С. Я. С.за
причиняване на вреди по чл.240 ал.2 от ТЗ. Овластяване на акционера Ф.К.Ч. да
предяви исковете от името и за сметка на дружеството“, които отрицателни
решения са взети в нарушение на чл.229, т.2 от ТЗ. Същите касаят възможността
за реализиране на отговорността на членовете на СД, които от своя страна са
взели участие при гласуването на оспорените решения, което опорочава принципа
на гласуване. Ирелеватно за предявения иск е дали гласовете на онези акционери,
за които не е бил налице конфликт на интереси са достатъчни за отхвърляне на
предложенията за предявяване на искове за реализиране на отговорността на
членовете на Съвета на директорите Иван Дражев и Стоян Стоилов, за причиняване
на вреди на основание чл.240, ал.2 от ТЗ и овластяване на акционера Ф.Ч. да предяви
исковете от името и за сметка на дружеството, тъй като опороченото гласуване
обуславя неправилно отчетен и отразен резултат от гласовете в протокола,
респективно материална незаконосъобразност на взетите решения.
Прочее,
съдът намира предявеният иск за частично основателен. Атакуваните решения на ОСА, проведено на 27.06.2009 год., по т.11 за назначаване на И. Д. Г.– д.е.с., регистриран одитор,
диплом 628, за контрольор за проверка на ГФО за 2018 год., по т.8 за
отхвърляне предложението на акционера Ф.К.Ч. за вземане на решение за
предявяване на иск за реализиране на отговорността на члена на съвета на
директорите Иван Петров Дражев за причиняване на вреди по чл.240, ал.2 от ТЗ и
овластяване на акционера Ф.К.Ч. да предяви исковете от името и за сметка на
дружеството и по т. 9 за отхвърляне предложението на акционера Ф.К.Ч. за
вземане на решение за предявяване на иск за реализиране на отговорността на
члена на съвета на директорите С. Я. С.за причиняване на вреди по чл.240, ал.2
от ТЗ и овластяване на акционера Ф.К.Ч. да предяви исковете от името и за
сметка на дружеството, следва да бъдат отменени като незаконосъобразни. Относно
взетото по т.5 решение за освобождаване от отговорност на членовете на съвета
на директорите за дейността им през 2018 год., искът е неоснователен.
И двете страни по спора са
обективирали искане за присъждане на разноски, които по правилата на чл.78,
ал.1 и 3 от ГПК и частичната основателност на претенциите им се дължат
съразмерно. Претенцията на ищеца включва платената държавна такса в размер на 80
лв., от които ответното дружество следва да бъде осъдено да му заплати 60 лева.
Представеният от ответникът списък на
разноските по чл.80 ГПК включва адвокатско възнаграждение в размер на 1 500
лева, от които следва да се присъди сума в размер на 375 лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ взетите по т.8, т.9 и т. 11 решения на общото
събрание на акционерите на „СТРОИТЕЛЕН И ТЕХНИЧЕСКИ ФЛОТ” АД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. Варна,
ул. „Дунав” №5, ет.5, проведено на 27.06.2009 год., за отхвърляне предложението на акционера Ф.К.Ч. за
вземане на решение за предявяване на иск за реализиране на отговорността на
члена на съвета на директорите Иван Петров Дражев за причиняване на вреди по
чл.240, ал.2 от ТЗ и овластяване на акционера Ф.К.Ч. да предяви исковете от
името и за сметка на дружеството /т.8/, за отхвърляне предложението на
акционера Ф.К.Ч. за вземане на решение за предявяване на иск за реализиране на
отговорността на члена на съвета на директорите С. Я. С.за причиняване на вреди
по чл.240, ал.2 от ТЗ и овластяване на акционера Ф.К.Ч. да предяви исковете от
името и за сметка на дружеството /т.9/ и за
назначаване на И. Д. Г.– д.е.с., регистриран одитор, диплом 628, за контрольор
за проверка на ГФО за 2018 год. /т.11/, като незаконосъобразни, на основание чл.74 от ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф.К.Ч., ЕГН: ********** *** срещу
„СТРОИТЕЛЕН И ТЕХНИЧЕСКИ ФЛОТ” АД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. Варна,
ул. „Дунав” №5, ет.5, представлявано от изп. директор С. Я. С., иск за отмяна на взетото по т.5 решение на проведено на 27.06.2009
год. Общо събрание на акционерите, касаещо освобождаване от отговорност
на членовете на съвета на директорите за дейността им през 2018 год., на
основание чл.74, ал.1 от ТЗ, като неоснователен.
ОСЪЖДА „СТРОИТЕЛЕН И
ТЕХНИЧЕСКИ ФЛОТ” АД, ЕИК *********,
с адрес на управление гр. Варна, ул. „Дунав” №5, ет.5, представлявано от изп.
директор С. Я. С., ДА ЗАПЛАТИ на Ф.К.Ч.
***, сумата 60 лева,
представляваща част от направените от ищеца разноски за производството по
делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ф.К.Ч. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „СТРОИТЕЛЕН И ТЕХНИЧЕСКИ ФЛОТ” АД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. Варна,
ул. „Дунав” №5, ет.5, представлявано от изп. директор С. Я. С., сумата 375 лева, представляваща част от
направените от ищеца разноски за производството по делото, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: