Р Е Ш Е Н И Е
№ 260534
гр. Русе, 16.07.2021 г.
Русенски районен съд, в открито заседание
на шестнадесети юни през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. ДИМИТРОВА
при секретаря Василена Жекова, като разгледа докладваното от районният
съдия гр.д. № 7660 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е за съдебна делба във фазата на
извършването.
С влязло в сила Решение № 344
от 28.02.2020 г., постановено по настоящото дело е допусната съдебна
делба на осн. чл. 34 от ЗС във вр.
с чл. 69 от ЗН между В.Х.Н., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***,
чрез адв. Е.З. и С.Х.Н., ЕГН **********, адрес: ***,
съдебен адрес:***, чрез адв. М.Б., особен
представител, по отношение на описаните в него недвижими имоти, както следва:
1. ДВОРНО МЯСТО, находящо
се в с. Кривня, ************ № 16, с площ 1260 кв.м., представляващо имот № ****, ведно с построените в него паянтова
еднофамилна жилищна сграда, на два етажа, с идентификатор ****.1, с площ 54
кв.м. и масивна еднофамилна жилищна сграда, с идентификатор ****.2, с площ 105
кв.м., заедно с всички подобрения и приращения в
дворното място, при права: 1/6 ид.ч. за В.Х.Н. и 5/6 ид.ч. за С.Х.Н.;
2. ДВОРНО МЯСТО, находящо
се в с. Кривня, ************ № 13, с площ 1589 кв.м., представляващо имот № ****,
ведно с построените в него паянтова еднофамилна жилищна сграда, с идентификатор
****.1, с площ 69 кв.м., на един етаж, паянтова селскостопанска сграда с
идентификатор ****.2, с площ 25 кв.м., паянтова селскостопанска сграда с
идентификатор ****.3, с площ 42 кв.м. и паянтова селскостопанска сграда с
идентификатор ****.4, с площ 36 кв.м., заедно с всички подобрения и приращения в дворното място, при права: 1/3 ид.ч. за В.Х.Н. и 2/3 ид.ч. за С.Х.Н..
В първото съдебно заседание, във фазата на
извършване на делбата по молба на ищцата В.Н. са приети за
разглеждане следните искания: 1/ с правно основание чл. 353 ГПК, за
разпределяне на наследствените два имота между съделителките,
без да се тегли жребий, като на ищцата да се разпредели в дял имотът в с.
Кривня, ул. ****№ 16, с площ 1260 кв.м., с ид. № ****, ведно с построените в него сгради,
подобрения и приращения, както и 2/ искания по сметки
по реда на чл.346 ГПК, с правно основание чл. 30 ал.3 ЗС и чл. 12 ал. 2 ЗН, за
сумата общо 3897,88 лв., представляващи разходи за поддържане, ремонт и
укрепване на процесните недвижими имоти, направени с
лични средства на ищцата приживе на родителите им и след тяхната смърт, в
периода от 2014 г. до 2020 г., както следва:
I. В недвижимия имот в с. Кривня, по
ул. ****№ 13, представляващ имот № ****, целият с площ от 1589 кв.м., за който
са образувани УПИ IX, с площ от 854 кв.м. и УПИ Х с площ от 943 кв.м., в кв.24,
заедно с построените в него сгради - паянтова жилищна сграда от 69 кв.м. и три
паянтови селскостопански сгради съответно със застроена площ от 25 кв.м., 42
кв.м. и 36 кв. м. са извършени следните строително ремонтни дейности:
1. По повод осъществяване на
строително-монтажни мероприятия по проект „Рехабилитация на общински път RSE
2052 /III - 2003/ с. Кривня през 2016 год. са били задължени и извършили:
1.1 събаряне на полуразрушена селскостопанска
сграда от 25 кв.м. - заплатен труд на нает работник 20 часа по 10 лв./ч. - 200
лв.
1.2 почистване и извозване на
отпадъчни материали 10ч. х 10 лв./ч. - 100 лв.
2. монтаж на ограда, включваща
колони от стоманен квадратен профил 40х40х2мм., боядисани планки и пвц мрежа: вложени материали - тръби и планки за 81,17 лв.
и пвц мрежа за 172 лв. - труд 16 ч. х 10 лв. - 160
лв. - общо 333.17 лв.
3. полагане на нов ел. кабел до
плевнята и преместване и монтаж на ел. табло в мазето - нов кабел - 25 лв. -
труд 150 лв. за изкопаване, полагане на кабела и преместване на таблото - общо
175 лв.
4. боядисване с блажна боя на
дограмите на прозорците и входните врати - за материали 5 кутии по 1 кг. блажна
боя - 23 лв. и труд - 80 лв .- общо 103 лв.
5. ремонт на покрива на плевнята и
дървената конструкция на източната оградна стена с
дървени летви – 120 лв.
6. монтаж на метални парапети на
стъпалата - материали: метални профили - 60 лв. –труд 80 лв. - общо 140 лв.
7. подмяна на керемиди на покрива и
почистване, удължаване и подновяване на улуци - материали: 16лв. -труд-40 лв.-общо
56 лв.
8. ремонт на паднал таван и стена в
кухнята на първия етаж на жилищната сграда - материали : цимент 25 кг. -4.70
лв.; труд - 40 лв. - общо 44.70 лв.
9. закупуване и монтиране на нов
ел. бойлер - 310 лв.
10.
поддържане дворовете на двата имота - оран, косене, фрезоване
и засаждане с цветя и насаждения - общо за периода от 2014 г. до 2020 г. -
350лв.
ОБЩО за недвижимия имот по п.I са
направени разходи за 1931.87 лв., от която сума 2/3 ид.ч.,
съразмерно с дела на съделителката С.Н., са заплатени
вместо нея 1287,91 лв., която сума ищцата претендира да ѝ бъде присъдена.
II. В недвижимия имот, находящ се в с. Кривня, община Ветово, обл.
Русе по ул. ****№ 16, съставляващ имот № ****, целия с площ от 1260 кв.м.,
представляващ УПИ III, с площ от 1265 кв.м., в кв.23, заедно с построените в
него сгради - паянтова жилищна сграда, еднофамилна, със застроена площ от 54
кв.м. на два етажа; масивна жилищна сграда еднофамилна, със застроена площ от
105 кв.м. на един етаж, ведно с всички подобрения и приращения
върху имота, са извършени следните строително ремонтни дейности:
1. Ремонтни дейности на СГРАДА № 1
строена през 1900 г.
1.1 Ремонт на дървената конструкция
на покрива 54 кв.м., подмяна на чамови дъски с размери 2.5x2.5х100 см. - за
материали: 53 лв. -за труд: 60 лв. - общо: 113.00 лв.
1.2 Почистване, разпокриване
и препокриване на целия покрив с турски керемиди, монтаж на покритие от воалит върху дървената конструкция на покрива под
керемидите - за материали:-9 бр. ролки х 30 лв.= 320 лв. - транспорт- 200 лв. -
за труд - 800 лв. - общо: 1320 лв.
1.3 Изграждане и укрепване на
съборени стени на северната и източната фасада на къщата, нареждане на
кирпичени тухли - площ 12.кв.м. - труд: 2дни х 50лв. = 100 лв.
1.4. Боядисване на дограмите на
прозорците, вратите и терасата от дървен материал – 4 кутии блажна боя по 1 кг.
х 4.60 лв., разредител - 2.95 лв. общо материали: 21.35 лв. и труд - 2 дни х 50
лв. = 100 лв. - общо 121.35 лв.
1.5. Подмяна на участъци от рухнала
северна оградна стена, опъване на мрежа и подмяна на оградна врата - 250 лв.
2. Ремонтни дейности на Сграда № 2,
строена през 1980 г.
2.1 Боядисване на дограмите на
прозорците, входните врати и гаражната врата- материали: 2 бр. кутии х 1 кг. х
4.60 лв. блажна боя - черна = 9.80 лв., 4 бр. сребърен лак х 1.50лв. = 6.00лв.
общо 15.80лв. -труд-50лв. - ОБЩО: 65.80 лв.
2.2 Монтаж на метални парапети на
терасите, нарязване по размер на метални профили, заваряване, боядисване-общо
500 лв.
2.3 Укрепване с циментова замазка
на южната оградна стена към главната улица и
източната стена на имота - материали: цимент 25 кг. - 4.70 лв.; труд - 20 в. -
общо 24.70 лв.
2.4 Изкопаване и изграждане на
шахта за водомер - материали: 50 лв. - труд 200 лв. общо 250 лв.
ОБЩО направените разходи за
недвижимия имот по п.II възлизат на 2745.50 лв., от която сума 5/6 ид.ч., съразмерно с дела на съделителката
С.Н., са заплатени вместо нея 2287,91 лв., която сума ищцата претендира да
ѝ бъде присъдена.
III. За периода от м.май 2014 г. до
м. август 2020 г., както по времето, когато е бил жив техния баща, така и след
смъртта му, единствено ищцата с нейни средства е плащала консумираните в двата
имота ел. енергия, вода, данък сгради и такса смет както следва:
1. Разходи за ел. енергия на обща
стойност 387,40 лв.съгласно: р-ка № 04000244206349/16.05.2014
г. за 59.98 лв.; р-ка № 04000304295858/27.01.2015 г.
за 21.32 лв.; р-ка № 04000462701689/11.07.2016 г. за
16.38 лв.; р-ка № 04000471817774/09.08.2016 г. за
13.73 лв.; р-ка № 04000493314531/10.10.2016 г. за 20.51 лв.; р-ка №
04000568176790 /18.04.2017 г. за 45.87 лв.; р-ка №
04000664036830/ 28.11.2017 г. за 44.26 лв.; р-ка №
04000825943157/06.12.2018 г. за 151.84лв.; р-ка №
0400010010407562/25.11.2019 г. за 13.51 лв.
От тази сума ищцата предендира да ѝ бъде присъдена сумата 322.80 лв., представляваща
5/6 ид.ч., съразмерно с дела на съделителката
С.Н., заплатени вместо нея задължения за ел. енергия за недвижимия имот по ул. ****№
16.
Ответницата, чрез назначения си особен
представител възразява срещу искането за разпределение на ищцата на имота в с.
Кривня, община Ветово, обл. Русе по ул. ****№ 16, като иска да се разпредели на нея, оспорва
изцяло всички искания по сметки,
позовава се на изтекла погасителна давност, на част от тях, за които разходите
са направени в периода 23.03.2014 г. - 21.08.2015 г., тъй като молбата за
искания по сметките е депозирана на 29.10.2020 г. счита, че са изтекли повече
от пет години от датите, на които са направени посочените разходи.
В съдебно заседание ищцата се явява лично
и с адв. З., моли да се уважи искането й за
разпределяне на имотите, като й се възложи този на ул. **** № 16, тъй като трайно
го ползвала и поддържала, като е направила значителни разходи и подобрения
именно в този имот и да се уважат претенциите й по сметки, съобразно направеното
изменение, както следва:
I. За недвижимия имот в с. Кривня по ул. ****
№ 13, представляващ имот № ****, ведно с построените в него сгради:
По т. 3 - полагане на нов ел.кабел до
плевнята - за материал от 25 лв. на 35 лв. или увеличение с 10 лв.
По т. 4 - боядисване с блажна боя на
дограмите на прозорците и входните врати - за труд от 80 лв. на 129.54 лв. или
увеличение с 49.54 лв.
По т. 9 – за труд - 30 лв. или увеличение
от 310 на 340 лв.
II. За недвижимия имот в с.
Кривня по ул. **** № 16, представляващ имот № ****, ведно с
построените в него сгради:
По т. 1.2 - почистване, разпокриване и препокриване на целия покрив-увеличение от
1320 лв. на 1430 лв. или увеличение със 110 лв. /100 лв. повече за труд за разпокриване и 10 лв. повече за цената на 9 бр. ролки/
По т. 2.1 - боядисване на дограми, входни
врати и гаражна врата - от 50 лв. на 69.93 лв. за труд или увеличение с 19.93
лв.
По т. 2.2 - монтаж на метални парапети на
терасите - от 500 на 526.80 лв. или увеличение с 26.80 лв.
По т. 2.4 - изкопаване и изграждане на
шахта за водомер - за материали от 50 лв. на 88.80 лв. или увеличение с 38.80
лв.
След допуснатото изменение претенцията по
сметки на ищцата възлиза на общо 4218,88 лв., като направените разходи за СМР в
двата имота са на стойност общо 5011,19 лв., от които за имота по ул. „****№ 13
от направени разходи 2071,41 лв., съразмерно с квотите на собственост на
ответницата 2/3 ид.ч. претендира 1380,94 лв., за
имота по ул. „**** № 13 от направени разходи 2939,78 лв., съразмерно с
квотите на собственост на ответницата 5/6 ид.ч.
претендира 2449,82 лв. или общо за двата
имота за СМР претендира 3830,76 лв., както и 387,40 лв. за платена ел енергия,
за периода от 2014 г. до 2020 г.
В съдебно заседание ответницата не се явява,
представлява се от особен представител адв. Б., която
моли да се извърши разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК поради
възможността всяка от съделителките да получи дял в
натура и различната стойност на квотите притежавани от съделителките
в двата имота, при което тегленето на жребий е неудобно, счита че ответницата
следва да получи имота на ул.„**** 16, от който притежава по-голям дял и е с
по-голяма стойност. Относно искането по сметки поддържа възражението си за
изтекла погасителна давност на част от тях, оспорва изцяло претенцията за ел.
енергия, счита, че разходите на ищцата, приживе на наследодателя, не следва да
се претендират в пълен обем от ответницата, съобразно сегашните й квоти.
По делото е изслушано и прието, като
неоспорено от страните, заключение на вещо лице инж. Б.Г., съгласно което пазарната
оценка за имота: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.
Кривня, ************ № 16, с площ 1260 кв.м., представляващо имот № **** е 8020 лв., от които за земя с площ
1260 кв.м. – 2520 лв., за жилищна сграда с площ от 105 кв.м. – 4725 лв. и за
паянтова сграда с площ от 50 кв.м. 775 лв., а на имота: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Кривня, ************ № 13, с площ 1589
кв.м., представляващо имот № ****, пазарната стойност е 6787 лв., от които за
земя с площ 1589 кв.м. – 3178 лв., за паянтова жилищна сграда с площ от 69
кв.м. – 2415 лв., за селскостопанска сграда с площ от 42 кв.м. – 651 лв., за
селскостопанска сграда с площ от 36 кв.м. -543 лв., селскостопанска сграда от
25 кв.м. е съборена.
Вещото лице при изготвяне
на оценките посочва, че в имота по ул. **** № 16 има две сгради, като масивната
жилищна сграда е в задоволително състояние – има ток и вода, а паянтовата е за
събаряне, както и в имота по ул. **** № 13 има паянтова жилищна сграда в
задоволително състояние с каменни основи, за ремонт, сайвантът и
селскостопанската сграда са с дървена конструкция, покрити с керемиди,
обединени с междинен покрив.
Според заключението на
вещото лице имотите са неподеляеми, тъй като не могат
да бъдат спазени изискванията на ЗУТ за делене на сградите. Имот № ****, по ул.
**** № 13, който включва УПИ IX-47 I X-47 реално е разделен, но не е влязла в
сила новата регулация.
Паричното изражение на
дяловете на собственост на съделителките за двата
имота, вещото лице определя, както следва: За В.Х.Н. 1336,67 лв. за 1/6 ид.ч. от имота по ул. **** № 16 + 2262,33 лв. за 1/3 ид.ч. от имота по ул. **** № 13 = 3599 лв. За С.Х.Н.
6683,33 лв. за 5/6 ид.ч. от имота по ул. **** № 16 +
4524,67 лв. за 2/3 ид.ч. от имота по ул. **** № 13 =
11208 лв.
Вещото лице дава
заключение за цената на вложените материали и труд по всеки един от пунктовете в
молбата с искане по сметки за посочените периоди, като за имот № **** по ул. **** № 13 се установяват извършени от В.Х. СМР на
обща стойност 2071,41 лв., от които съразмерно с дела на С.Х. 2/3 ид.ч. са 1380,94 лв., а за имот № **** по ул. **** № 16 се
установяват извършени от В.Х. СМР на обща стойност 2939,78 лв., от които
съразмерно с дела на С.Х. 1/6 ид.ч. са 2449,82 лв.
или общо 3830,76 лв. съразмерно с дела на С. Х. за двата имота.
Изслушано в съдебно
заседание вещото лице заявява, че състоянието на имотите би било много по-лошо,
ако не са били извършени тези строително-ремонтни работи. Ако ищцата не е
изградила подпорната стена, която е възпрепятствала срутване на тротоара и част
от сградата в двора или ако това се е случило, щяла да пострада и другата
постройка в двора. Особено това, което е свързано с изграждането на подпорните
стени е било крайно наложително. По отношение на покривите, също ремонтът е бил
неотложен. Тъй като имало течове в тези сгради – паянтови и с дървена покривна
конструкция и като не се отстранят навреме, щели да бъдат в много по-лошо
състояние. Вещото лице сочи, че материалите, описани в приложените по делото
доказателства са вложени в извършените ремонти. Заявява, че това са
изключително скромни разходи, от това, което е видяла, че е направено на място,
като не е описано всичко, което е извършила ищцата като ремонтни дейности.
От показанията на
разпитания по делото свидетел Т.Т. се установява, че познава
ищцата от с.Кривня от дълги години. Тя се грижила за двата си имота в с.Кривня.
Само нея е виждал там. Никога не е виждал сестра й. Когато не е в гр.София,
ищцата живеела в с.Кривня, пътувала.Търсила го да й помогне при извършване на
някои ремонтни дейности. В имотите правили парапети, врати, косили и фрезовали градината, орали. На едната къща покривът бил
смъкнат изцяло, сложили специална хартия и след това го монтирали отново.
Улуците подменили. Едната стена изцяло от бетон била направена от тях.
Водомерната шахта построили наново, защото тръбата била спукана. По покрива
сменяли частично керемиди и поправили комините. Не помагал при изливане на
бетона, но знае, че са го направили. Сестрата на В. не е идвала в тези имоти,
включително и през периодите, в които работили там. В. му плащала за ремонтите
по устна уговорка. Основно той и Владо( приятелят й), работили там. В. поръчвала
и купувала материалите за ремонта, а те изчислявали необходимото количество. Свидетелят
заявява, че работил и в двата имота, тъй като са на 10 метра един срещу друг.
Живеел на 2 км от с.Кривня. Когато извършвали ремонтите, бащата на В. вече не
бил жив. Ремонтите извършвали в близките 5 г.
От показанията на
разпитания по делото свидетел В. К. се установява, че живеят с В. заедно от 20 години.
Родителите й са живели в с.Кривня. Докато били студенти в гр.Русе, им гостували
много често. Имотите, които посещавал в с.Кривня са два, на ул.**** № 13 и № 16.
И двата имота били обитаеми, в различно състояние, с оглед на това, че са
строени по различно време и с различни технологии. След като майка й починала, В.
поела изцяло поддръжката на имотите. Свидетелят участвал активно във всичко,
което е правено в имотите като поддръжка и ремонт. В по-стария имот, който е от
долната страна на улицата на № 13, където има плевня с голям двор и сграда за
живеене, били в много лошо състояние. Там се наложило да премахват селскостопански
сгради във връзка с рехабилитация на общински път. Извозили отпадъците от
имота, възстановили оградата, като забили метални колове, закупили и поставили
нова ПВЦ-мрежа. Плевнята била в лошо състояние, наложило се да се направи
частичен ремонт на покрива, да се коват дъски на едната стена, преместване на
електрическите табла, заради събарянията, които направили, прокарали нови
кабели до плевнята и жилищната постройка. Пребоядисали порталната и входната
врата и дограмите в жилищната сграда, както и входната врата на плевнята, монтирали
метален парапет към жилищната постройка, поправили тавана, който бил провиснал
и паднал, поправили частично покрива, където било необходимо, извършили
поправка и удължаване на улуци, купили нов бойлер с необходимите ВиК-връзки, за да може да се свърже. Дворът бил много голям и го поддържали в добро
състояние като извършвали косене, оране и фрезоване, засадили
там цветя и тревна маса, без трайни насаждения.
В другия имот едната къща била много
стара, а другата по-нова, строена през 80-те години на миналия век. Отново във
връзка с рехабилитацията на пътя се наложило да правят нова водомерна шахта, копали,
след това я иззидали с тухли, покрили я с ламарина. На старата къща, в този
същия имот, покривът бил в лошо състояние и се наложило да се възстанови, за да
не рухне къщата. Това включвало разпокриване на
покрива, който е с турски керемиди, където било необходимо сменили подпорните
пръчки, застлали с воалит, на ролки за изолация, след
това отново наредили турските керемиди, укрепили две стени с кирпичени тухли и
ги измазали, за да придобие нормален вид къщата. Над тази къща имало още един
двор, който косили регулярно. Неговата ограда била възстановена с оградна мрежа, сменена била порталната врата с нова. По
къщата пребоядисали дограмите, купили материали и изградили декоративни
парапети на терасите. Всички материали за ремонтите, купували и транспортирали
двамата с В.. Основно В. плащала за материали и труд, а транспортът бил за
сметка на свидетеля. Ползвал овърдрафт. Ползвали труда и на други хора срещу заплащане,
основно за оране, фрезоване и косене. Работили в имотите
заедно с предходния свидетел Т.. За дейностите, които извършили, нямало участие
от сестрата на В.. Последно със С. се видял на погребението на баща им. Живели
в гр.София, но средно два пъти в месеца ходели в имотите в с.Кривня. Бащата на В.
бил много възрастен и не участвал в ремонтите, тъй като здравословното му
състояние не позволявало. Бил жив, когато започнали ремонтите, но не живеел в
нито един от двата имота. Когато отишли на погребението му, бил положен в
Църквата в с.Кривня. Но към момента на смъртта си, не е живял в с.Кривня.
Изслушана по реда на чл. 176 от ГПК ищцата
В.Х. разяснява, че по-голямата част от ремонтите били направени, когато и
двамата й родители са починали. В продължение на шест месеца не ходили в тях и
ги заварили целите обрасли в храсти, впити в керемидите и това всъщност наложило
поправка на покривите. Баща й бил с деменция, сестра
й го завела в Старчески дом, но починал в болницата в гр.Русе, по-късно го
докарали в с.Кривня. Това станало през 2017 г., а по-голямата част от ремонтите
започнали през 2018 г. Майка й починала през 2014 г. Първоначално, когато
започнали ремонтите, баща й бил в имота в с.Кривня на ул. **** № 16, но нямал
възможност да им помага с оглед възрастта си. Когато майка й починала, ищцата
имала възможност и често пътувала до с.Кривня, за да се грижи за баща си. Работела
тогава в рекламна агенция, като инженер. Работата й позволявала да отсъства и
да работи дистанционно. За ремонта на процесните
имоти вложила свои лични спестявания в размер на 7000 лв. Не предполагала, че ще
потрябват касовите бележки и фактурите за закупени материали и труд и някои от
тях или не ги пазела, или са избледнели. С личен автомобил превозвали от
Топливо-София много голяма част от материалите за ремонтите. По-късно разбрали,
че в гр.Русе също има Топливо. Но в гр.София, Топливо се намирало точно срещу
тях и затова отишла да поръча от там необходимите ни материали.
По искането за разпределяне на имотите с правно основание чл. 353 от ГПК.
Между страните не е налице спор относно начина
на извършване на делбата. Всяка от страните моли делбата да бъде извършена чрез
разпределение на имотите, като претендира в неин дял да бъде възложен имотът по
ул. ****№ 16. Ищцата мотивира искането си с обстоятелството, че именно в този
имот е извършила значителни подобрения, както и че трайно го ползва и поддържа,
а представителят на ответницата възразява, че доколкото стойността на дела й в
този имот е по-голям следва същия да се постави в дял на нея.
Основен принцип при извършването на делба
на съсобствени имоти е при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му
от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в
пари – чл. 69, ал.2 ЗН, приложим по силата на чл. 34, ал.2 ЗС.
В конкретния случай до делба са допуснати
два недвижими имота – в с. Кривня, по ул. ****№ 13 и № 16, подробно описани по-горе,
на близка стойност, като съделителките са две, с различни
квоти. Обстоятелството, че делбените имоти не са
по-малко от броя на съделителите, принципно изключва
възможността делбата да бъде извършена чрез изнасянето им на публична продан, а
налага имотите да бъдат реално поделени. В производството по съдебна
делба реалното разделяне на делбената маса и
разпределението й между съделителите (извън
случаите на възлагане по чл. 349, ал.1 и ал. 2 ГПК) може да се извърши
чрез два способа: 1) разпределение по реда на чл.353 ГПК, или 2)
съставяне на разделителен протокол и теглене на жребиe – чл.350 и чл. 352 ГПК. Двата способа са в съотношение специален - чл. 353, към общ - чл.
352 , поради което вторият способ следва да се прилага само ако не налице са
предпоставките за прилагане на първия. Според чл. 353 ГПК съдът може да
извърши делбата, като разпредели съсобствените имоти
между съделителите, без да тегли жребий, когато
съставянето на дяловете и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много
неудобно. Невъзможност за теглене на жребий е налице тогава, когато до делба се
допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или
стойност, а същевременно дяловете на съделителите са
различни, а голямо неудобство има в различни случаи, като в съдебната
практика трайно е застъпено становището, че има неудобство когато преди делбата
съделителите са били във владение на делбените имоти и всеки е направил във владения от него
имот съществени подобрения и когато тегленето на жребий може да породи
значителни имуществени спорове между съделителите. /в
този смисъл решение № 9 от 23.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1375/2017 г., II г.
о., ГК/. В настоящият случай не само се твърди, а съдът приема за
доказано, че ищцата е извършила подобрения в имота, който иска да й се
разпредели, същите според съда не са на значителна стойност, но едновременно с
това е установен траен начин на използване на имота. Изложените
кумулативно съществуващи обстоятелства – извършване на подобрения в имота в с.
Кривня, ул. **** № 16 и ползването му от ищцата, дават на съда основание да
приеме, че делбата следва да се извърши чрез разпределение на имотите, като в
дял на ищцата се възложи имота в с. Кривня, ул. **** № 16, № ****, а на
ответницата имота в с. Кривня, ул. **** №13, № ****, като неравенството в
дяловете се изравни в пари. Вещото лице в експертизата си посочва, че и в двата
имота има по една сграда в задоволително състояние и според показанията на св. К.
и двата имота били обитаеми. След като квотите на ответницата и в двата имота
са по-големи от тези на ищцата, съдът намира, че при разпределянето следва да
се съобрази, че имотът по ул. **** №13 № ****, е по-голям, с площ от 1589 кв.м.,
от имота по ул. **** № 16, с площ 1260 кв.м. Съгласно Решение № 1 от 7.02.2001
г. на ВКС по гр. д. № 393/2000 г., I г. о., съдът разпределя допуснатите до
делба наследствени имоти между съделителите с
различни квоти, като възлага по-големите имоти на съделителя
с по-голяма квота, а по-малките на съделителя с
по-малка квота. Следва да се има предвид съдебната практика, обективирана в Решение № 353 от 4.10.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 455/2011 г., I г. о., ГК, според която "съотношението между
стойността на имотите и стойността на дяловете е само едно от обстоятелствата,
които съдът следва да съобрази при извършване на разпределението, но това
съотношение не е решаващо и се преценява наред с установения начин на ползване
на имотите, извършените в тях подобрения и други установени по делото
обстоятелства с правно значение". Не е спорно по делото обстоятелството,
че ответницата се е установила да живее в чужбина и единствено ищцата е ползвала
и поддържала имота по ул.**** № 16. В заключение, съдът счита за
законосъобразно и справедливо в дял на ищцата да бъде възложен имотът,
представляващ дворно място с площ от 1260 кв.м. в с. Кривня, ул. **** № 16, № ****,
заедно с построените в него сгради, а на ответницата да бъде възложен имота,
представляващ дворно място с площ от 1589 кв.м. в с. Кривня, ул. **** №13, № ****,
като неравенството в дяловете се изравни в пари. Съдът приема, че меродавна за
определяне на стойността на имотите е заключението по назначената СТЕ, поради
което ищцата следва да заплати на ответницата сумата от 6683,33 лв.
за 5/6 ид.ч., представляваща уравнение на дела й за
имота по ул. **** № 16, а ответницата следва да заплати на ищцата сумата от 2262,33
лв. за 1/3 ид.ч. от имота по ул. **** № 13. Или по
компенсация ищцата следва да заплати на ответницата сумата 4421 лв. за
уравняване на дяловете. Съгласно Определение № 277 от 9.05.2000 г. на ВКС по
гр. д. № 9/2000 г., I г. о. решението за извършване на делбата чрез разпределение
на наследствените имоти не се обезсилва при незаплащане на паричното уравнение.
Съделителят, комуто са разпределени в дял имоти,
става техен собственик от влизането в сила на решението за възлагането. За
неизплатените суми за уравнение на дяловете той дължи законната лихва от
момента на влизане в сила на решението, като присъждането й е част от
претенцията за делба и съдът служебно дължи произнасяне в този смисъл. /Постановление № 4 от 30.X.1964г., Пленум на ВС; Решение № 16/14.01.2019г.
на ВКС по гр.д. № 2109/2017г., II г.о., ГК/.
По
отношение предявените от ищцата искания по сметки по реда на чл.346 от ГПК,
с правно основание чл. 30 ал.3 ЗС и чл. 12 ал. 2 ЗН, за сумата общо 4218,88
лв., представляващи разходи за поддържане, ремонт и укрепване на процесните недвижими имоти, направени с лични средства на
ищцата приживе на родителите им и след тяхната смърт, в периода от 2014 г. до
2020 г., като твърди, че извършените СМР в двата имота са на стойност общо
5011,19 лв., от които 2071,41 лв. в имота по ул. „****№ 13 и съразмерно с
квотите на собственост на ответницата 2/3 ид.ч. ищцата
претендира 1380,94 лв., а в имота по ул. „****№ 16 от направени разходи 2939,78
лв., съразмерно с квотите на собственост на ответницата 5/6 ид.ч.
ищцата претендира 2449,82 лв. или общо
за двата имота за СМР претендира 3830,76 лв., както и 387,40 лв. за платена ел
енергия, за периода от 2014 г. до 2020 г.
В ТР №85/02.12.1968г. на ОСГК на ВС е
прието, че в случаите, когато съсобственикът упражнява фактическа власт над съсобствен имот не би могло да се счете по предположение,
че той владее само за себе си. Счита се, че той владее както за себе си, така и
за останалите съсобственици до доказване на противното. Затова поначало в
отношенията между съсобствениците въпросът за добросъвестност или
недобросъвестност на владението се поставя само в случаите, когато
съсобственикът е манифестирал намерение да владее имота само за себе си. В този
случай отношенията между съсобствениците във връзка с подобренията ще се уредят
по начина, посочен в чл.72 и чл.74 ЗС с оглед на това дали е добросъвестен или
приравнен с него от закона недобросъвестен владелец. Ако обаче съсобственикът е
извършил подобренията като съсобственик, т.е. без да е изменил намерението си
да владее като такъв, отношенията между него и останалите съсобственици ще се
уредят съобразно правилата на водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва
съгласието на останалите съсобственици; съобразно чл.30,ал.3 ЗС-ако
подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици; и
съобразно правилата за неоснователно обогатяване-ако останалите съсобственици
са се противопоставили на извършването на подобренията.
В случая няма събрани доказателства
ответницата да се е противопоставяла на извършените разноски и подобрения,
въпреки, че е присъствала на погребението на баща си /св. К./, не се изнесоха
данни да е изразила по някакъв начин несъгласие или да е възразила, като се е дезинтересирала видно от разясненията на ищцата „в
продължение на шест месеца не ходили в тях и ги заварили целите обрасли в
храсти, впити в керемидите и това всъщност наложило поправка на покривите“,
поради което отношенията между двете съсобственици се уреждат за необходимите
разноски за запазването на имота и подобренията от правилото на чл.30 ал.3 ЗС.
В т.2 на Постановление №7 от 1973г. на
Пленума на ВС пък е прието, че сънаследниците, които
са спомогнали да се увеличи наследството по време, когато наследодателят е бил
жив и не са били възнаградени по никакъв начин за този свой принос, имат право
да получат срещу това имот или пари по чл.12 ал.2 ЗН, като претенцията се
заявява по реда на чл.346 от сега действащия ГПК, като според указанията,
дадени в т. 4, буква ”б” от същото постановление давността за упражняване на
правото по чл.12 ал. 2 ЗН започва да тече от предявяване на иска за делба.
В уточнителната молба
по чл. 346 ГПК е индивидуализирано по основание, вид, размер и период на
извършване всяко едно от перата за претендираната
стойност на разноски и подобрения, поради което искането е редовно. С оглед
въведения в молбата по чл. 346 ГПК момент на извършването на претендираните разноски и подобрения - приживе на общия
наследодател Х. Н.Х. и след смъртта му 27.12.2017 г., претендирани
в общ размер 4218,88 лв., съдът разграничава по време и квалифицира претенциите
в зависимост преди - чл. 12, ал. 2 ЗН или след смъртта на общия наследодател -
чл. 30, ал. 3 ЗС, са извършени, с оглед преценка на възражението за изтекла
давност.
От заключението на вещото лице, събраните
гласни доказателства се установява, че заявените претенции за извършени
подобрения и необходими разноски са реално извършени. От заявеното от вещото лице
в съдебно заседание се установява, че ако не са били извършени тези
строително-ремонтни работи от ищцата сградите са щели да се срутят:„ако ищцата
не е изградила подпорната стена, която е възпрепятствала срутване на тротоара и
част от сградата в двора или ако това се е случило, щяла да пострада и другата
постройка в двора“, „изграждането на подпорните стени е било крайно
наложително“, „по отношение на покривите, също ремонтът е бил неотложен, тъй
като имало течове в тези сгради – паянтови и с дървена покривна конструкция и
като не се отстранят навреме, щели да бъдат в много по-лошо състояние“. Вещото
лице сочи, че това са изключително скромни разходи, от това, което е видяла, че
е направено на място.
Давността за вземането на съделителя за извършени подобрения в съсобствения
имот, който подобрителят владее, започва да тече от
предявяването на иска за делба. Възражението на ответната страна по претенцията
по чл. 12, ал. 2 от ЗН за погасяването по
давност на вземанията за извършени разходите направени в периода 23.03.2014 г.
- 21.08.2015 г., е неоснователно. Съобразно т. 4, б. "б" от ППВС №
7-1973 г., давността за упражняване на правото по чл. 12, ал. 2 от ЗН започва да тече от датата на
предявяване на иска за делба. В случая иска е предявен на 12.11.2018 г. с плик
от 09.11.2018 г., следователно претенцията по чл. 12, ал. 2 от ЗН не е погасена по давност.
По претенциите по сметки на ищцата В.Х.
срещу ответницата С.Х. с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
За да възникне притезателното
право за заплащане на обезщетение за заплащане на извършени от ищцата
подобрения, следва в обективната действителността да са възникнали следните
юридически факти (материални предпоставки): 1) вещта да е съсобствена,
2) разходите за необходимите разноски да са реално извършени; 3) разноските да
са били необходими за запазване на вещта от погиване или повреда, че е налице
обективна наложителност за извършването им.
Несъмнено с решението по допускане до
съдебна делба на процесните имоти ведно с находящите се в тях сгради, се установи, че същите са съсобствени между страните. От приетата по делото СТЕ се
установи безспорно, че са извършени ремонти в двата имота от ищцата, както и
стойността на разноските към момента на извършване, а именно: сумата в размер
на общо 5011,19 лв., от които 2071,41 лв. в имота по ул. „****№ 13 и 2939,78
лв. в имота по ул. „****№ 16. От показанията на свидетелите Т. и К., както и от
заключението на вещото лице се установи, че ремонтите са били наложителни за
запазването на вещта, доколкото е имало срутвания и течове и в двата имота.
Поради изложеното, според настоящият съдебен състав, несъмнено ищцата е
извършила необходими разноски за запазване на вещта като е заплатила описаните
в молбата ремонти в процесните имоти в село Кривня по
ул. „****№ 13 и № 16. Доколкото се касае за необходими разноски, релевантна се
явява стойността на тяхното извършване. Предвид посоченото, следва ответницата
да бъде осъдена да заплати на ищцата припадащата се част от извършените от
последната необходими разноски за запазване на вещта, или за имота по ул. „****№
13 съразмерно с квотите на собственост на ответницата 2/3 ид.ч.,
което възлиза на сумата в размер на 1380,94 лв., а за имота по ул. „****№ 16,
съразмерно с квотите на собственост на ответницата 5/6 ид.ч.,
което възлиза на сумата в размер на 2449,82 лв. или общо за двата имота следва да й се присъди
сумата 3830,76 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Претенцията за извършени необходими разноски за сумата
387,40 лв. за платена ел енергия, за периода от 2014 г. до 2020 г. следва да
бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, тъй като не се установи
ответницата и наследодателя да са живели в имотите за процесния
период, видно от показанията на свидетелите, ответницата не е идвала в имотите,
а наследодателя към момента на смъртта си бил в болница, а преди това, по данни
от съседи е бил настанен от ответницата в старчески дом, само ищцата е посещавала
процесните имоти.
По отношение на извършените от ищцата в хода на производството разноски: Относими към делбеното производство са направени такива за
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв./л.87/ и 450 лв. /л.88/
възнаграждение за особен представител на ответницата. Съгласно чл. 355 от ГПК, страните в делбеното производство заплащат разноските, съобразно стойността
на дяловете им, а според изр. 2 от тази разпоредба, по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по реда на чл. 78 от ГПК. Извършената съдебна
делба осъществява правото на делба на всеки от съделителите.
Ето защо, всеки съделител трябва да понесе такава
част от разноските, направени от всички съделители за
съдебната делба, която съответства на размера на неговия дял в имуществената
общност. Общата сума на разноски за делбата, подлежащи на разпределение между съделителите, се равнява на 1450 лв. Съобразно стойността
на припадащите им се дялове, всеки от съделителите
следва да поеме своята част от дължимите разноски по делбата, поради което
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 986 лв. за деловодни разноски.
По исканията по сметки по реда на чл.346 от ГПК, ищцата е направила
разноски в размер на 600 лв. /л. 207/ за адвокатско възнаграждение, 300 лв.
/л.138/ за вещо лице и 150,56 лв. /л. 145/ за държавна такса или общо 1050,56
лв., като съразмерно с уважената част от исканията следва да й се присъди сумата 954,09 лв.
По иска за нищожност на нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 009, том
2, рег. № 1105, дело № 081 от 2017 г. ищцата представя разноски в размер на
292,60 лв./л.46/, но същия е оттеглен
изцяло и не следва да й се присъждат такива. Ответницата не е
претендирала разноски. Възнаграждението на назначения й особен представител е
заплатено от ищцата.
Ищцата следва да
заплати на ответницата сумата от 4421 лв. за уравнение на дела.
На основание Тарифа № 1 към Закона за
държавните такси, всяка от страните следва да заплати държавна такса в размер
на 4 % върху върху стойността на поставения в дял
имот и паричното уравнение която държавна такса, изчислена за всеки от съделителите е, както следва: ищцата В.Х.Н. при дял на
стойност 8020 лв., ще бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 320,80 лв., а С.Х.Н. при дял на стойност
6787 лв. ще бъде осъдена да заплати държавна
такса в размер на 271,48 лв.
Ищцата следва да доплати дължимата
държавна такса по исканията по сметки в размер на 3,23 лв., /като се приспаднат внесените 150,56 лв./, определена
върху стойността на признатите подобрения и необходими разноски, които следва
да заплати в полза на Бюджета на СВ по сметка на РРС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
На основание чл. 353 от ГПК ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на В.Х.Н., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен
адрес:***, чрез адв. Е.З., следният недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Кривня, ************ №
16, с площ 1260 кв.м., представляващо имот
№ ****, ведно с построените в него паянтова еднофамилна жилищна сграда,
на два етажа, с идентификатор ****.1, с площ 54 кв.м. и масивна еднофамилна
жилищна сграда, с идентификатор ****.2, с площ 105 кв.м., заедно с всички
подобрения и приращения в дворното място.
Според СТЕ стойността на имота е в размер
на 8020 лева.
На основание чл. 353 от ГПК ВЪЗЛАГА
В ДЯЛ на С.Х.Н., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв. М.Б., особен представител, следният недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО, находящо
се в с. Кривня, ************ № 13, с площ 1589 кв.м., представляващо имот № ****,
ведно с построените в него паянтова еднофамилна жилищна сграда, с идентификатор
****.1, с площ 69 кв.м., на един етаж, паянтова селскостопанска сграда с
идентификатор ****.2, с площ 25 кв.м., паянтова селскостопанска сграда с
идентификатор ****.3, с площ 42 кв.м. и паянтова селскостопанска сграда с
идентификатор ****.4, с площ 36 кв.м., заедно с всички подобрения и приращения в дворното място
Според СТЕ стойността на имота е в размер
на 6787 лева.
ЗА УРАВНЕНИЕ на
дяловете ОСЪЖДА В.Х.Н., ЕГН **********, да заплати на С.Х.Н.,
ЕГН **********, сумата 4421 лв. (четири
хиляди четиристотин двадесет и един лева), ведно със законната лихва от момента
на влизане в сила на решението до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.Х.Н.,
ЕГН **********, да заплати на В.Х.Н., ЕГН **********, на основание чл.30, ал.3
от ЗС и чл.12 ал. 2 от ЗН, обща сума от 3830,76 лв., (три хиляди осемстотин и тридесет лева и седемдесет и
шест стотинки) представляващи разходи за поддържане, ремонт и укрепване на делбените недвижими имоти, направени с лични средства на
ищцата приживе на родителите им и след тяхната смърт, в периода от 2014 г. до
2020 г., съразмерно с квотите на собственост на ответницата във всеки един от
двата имота.
ОТХВЪРЛЯ исканията по сметки по реда на чл.346 от ГПК за сумата 387,40 лв. за платена ел
енергия, за периода от 2014 г. до 2020 г., като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА С.Х.Н., ЕГН **********, да
заплати в полза на Бюджета на СВ, по сметка на РРС, обща сума от 271,48 лева – държавна такса
върху стойността на поставения й в дял имот и паричното уравнение.
ОСЪЖДА
В.Х.Н., ЕГН ********** , да заплати в полза на Бюджета на СВ, по сметка на
РРС, сума от 320,80 лева –
държавна такса върху стойността на поставения и в дял недвижим имот и 3,23 лв., /като се приспаднат внесените
150,56 лв./, определена върху стойността на признатите подобрения и необходими
разноски.
ОСЪЖДА С.Х.Н., ЕГН ********** да заплати
на В.Х.Н., ЕГН **********, сумата 986
лв. за деловодни разноски за делбата, и сумата 954,09 лв. за разноски извършени във връзка с претенциите по
чл.346 от ГПК, съразмерно с уважената част от исканията.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: