№ 143
гр. Бургас, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично при закрити врати заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Търговско дело №
20212100900272 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод молбата на „Гранд
сирена“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Пирдоп, област София и адрес на
управление ул. „Цар Освободител“ № 43, представлявано от Пламен Димитров Петров, чрез
процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес град Пловдив, ул. „Йоаким Груев“ №41
против „Сий апартмънтс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на
управление ул. „Манастирска“ №13Е, ет. 4, ап. 5, представлявано от Роберт Мьолер за
обявяване неплатежоспособността на ответното дружество, респективно неговата
свръхзадълженост, определяне на нейната начална дата и откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на ответника, назначаване на временен синдик, налагане на
общ запор и възбрана и определяне на дата на първото събрание на кредиторите. В подкрепа
на отправеното искане представя и ангажира доказателства.
Молбата е с правно основание в чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Бургаският окръжен съд съобрази наведените от молителя доводи и отправените от
същия искания, събраните до настоящия момент доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид и разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Установява се след извършена справка по партидата на ответника във водения от
Агенция по вписванията общодостъпен електронен търговски регистър, че за същия е била
вписана промяна в седалището и адреса му на управление, като му е била открита служебно
партида в Ямболския окръжен съд; същият е бил вписан с решение под № 615 от 20.03.2006
година по фирмено дело №237/2006 година описа на посочения съд в регистъра за
търговските дружества и техните клонове, рег. І, том ІІ, стр. 107, парт. № 153/2006 година,
като занапред седалището му ще е град Елхово. Към същия този момент момент
1
съдружници в него са били две физически лица, а именно: Иван Мортенсен и Алфред
Кристиансен. През 2009 година е вписана в промяна в това подлежащо на вписване за
дружеството обстоятелство, като физическите лица са заличени като съдружници и като
такива са вписани „Ба холдинг“ ЕООД и „Ми холдинг“ ЕООД. На 14.12.2018 година отново
е била вписана промяна в тази насока, като тези две дружества са заличени като
съдружници и „Селика България“ ЕООД е вписано като едноличен собственик на капитала;
Роберт Мьолер е вписан като управител на дружество.
По делото е представен с молбата, по повод на която е образувано настоящото
производство, договор за цесия от 22.06.2016 година, в който е записано, че молителят
„Гранд сирена“ ЕООД като цедент желае да закупи, а цедентите „Ба холдинг“ ЕООД и „Ми
холдинг“ ЕООД да продадат всички свои вземания към „Сий апартмънтс“ ООД, описани
подробно в Приложение №1 и Приложение №2 към същия. В чл. 1 е посочено, че цедентите
се задължават при условията на разглеждания договор, в писмена форма, с нотариална
заверка, да прехвърлят на цесионера всички техни вземания към длъжника „Сий
апартмънтс“ ООД срещу цена в размер на 750000 евро за първия цедент, а именно „Ми
холдинг“ ЕООД и за цена в размер на 750000 евро за втория цедент, а именно „Ба холдинг“
ЕООД, която сума следва да бъде заплатена по посочени от цедентите адвокатска банкова
сметка или банкова сметка на всяка едно от двете дружества, посочена в чл. 1.3.1 и 1.3.2.
Страните по този договор са се задължили да сключат и договор в писмена форма с
нотариална заверка на подписите за продажба на всички 54 дружествени дяла от капитала
на дружеството длъжник. Според текста на чл. 2.1, съответно чл. 3.1, цесионерът са
задължава да заплати част от дължимата по договора за цесия сума в размер на по 75000
евро на всеки един от цедентите, а остатъкът от по 675000 евро по адвокатска сметка на
всяко едно от дружествата, съответно по тяхна банкова сметка; в чл. 3.4 се съдържа запис,
че договора за цесия ще бъде заверен нотариално от цесионера, като всички разноски ще се
поемат от него. В разпоредбата на чл. 4 е записано, че ако цесионерът не заплати и двата
задатъка от по 75000 евро в полза на цедентите, договора за цесия се удължава за
следващата година. Всеки от цедентите е поел задължението да уведоми дружеството-
длъжник писмено за прехвърлянето на съответните вземания в срок от 10 дни след
изпълнението и на трите условия по чл. 1.3. Заплащането на цената по договора за цесия е
уговорено да започне след 01.08.2017 година, на три равни вноски; договора за продажба на
дяловете влиза в сила след заплащане на сумата по чл.1.1 и чл. 1.2 от договора за продажба
на дялове; крайният срок за изпълнение на договора е установен на 31.12.2017 година.
Постигната е договореност по искане на една от страните договора за цесия да може да бъде
променян или изменян, като всички промени ще бъдат в писмена форма, подписана от
страните. Според чл. 9 и чл. 10, ако договора за цесия не бъде сключен по вина на някоя от
страните, то цесионерът губи двата платени от него задатъка, ако вината е негова, съответно
цедентите дължат връщането на задатъка, ако вината е тяхна. Ако цесионерът не плати в
сроковете по чл. 2.2 и чл. 3.2 дължимите остатъци от уговорената цена, то тогова договора
за цесия се прекратява, като същият губи и двата задатъка и всички други платени от него
2
суми на цедентите.
Представени са също така и Приложения №№1 и 2. В тях фигурират суми, според
записа, дължими от „Сий апартмънтс“ ООД на „Ми холдинг“ ЕООД и „Ба холдинг“ ЕООД.
Записът в двете идентичен, като са вписани дължими суми по договор за заем,
споразумение за заема в евро към две определени и посочени дати; описани са дължими
суми за поддръжка 2015 година, като сбор от получен заем през 2015 година и изплатени на
Адвокатско съдействие Кърк Ларсен и Асканий суми, както и лихви до 31.12.2014 година и
лихва за 2015 година.
Молителят твърди в депозираната от него молба, че „Сий апартмънтс“ ЕООД му
дължи сумата от 9927196.64 евро , съгласно договор за цесия, сключен между него от една
страна и „Ба холдинг“ ЕООД и „Ми холдинг“ ЕООД от друга страна като собственици и
негови кредитори на 22.06.2016 година, по силата на който последните са му продали
задължението на ответника в общ размер на посочена по-горе сума. Съгласно чл. 8.1 от
договора за цесия, длъжникът „Сий апартмънтс“ ЕООД трябвало да заплати на три равни
вноски задължението си, първата от които на 01.08.2017 година. Към настоящия момент
това дружество не било заплатило никаква сума по този договор, въпреки договорения
краен срок за изпълнение, а именно 31.12.2017 година.
Ответната по делото страна е депозирала писмено становище, в което е посочила, че
в представения от молителя и разгледан по-горе договор са били подменени 1-ва до 10-та
страници, включително. Същият не съдържал постигнато между страните съгласие и не
отразявал тяхната вола. Твърди също така, че „Ба холдинг“ ЕООД„, Ми холдинг“ ЕООД и
молителят „Гранд сирена“ ЕООД подписали предварителен договор за цесия на 09.06.2016
година, представен от него като доказателство, съгласно който първите две ще прехвърлят
на третото своите вземания към „Сий апартмънтс“ ООД в размер на по 4963598.32 евро при
условията, изрично и ясно уговорени в него. Такъв предварителен договор за цесия е
депозиран от ответника, като в английския текст на същия е вписана дата 09.06.2016 година.
Страни по него са посочените по-горе три търговски дружества, като с него цедентите „Ми
холдинг“ ЕООД и „Ба холдинг“ ЕООД са се задължили при условията на същия да сключат
окончателен договор за цесия в писмена форма с нотариална заверка на подписите, по
силата на който първите двама да прехвърлят на третия вземанията си от „Сий апартмънтс“
ООД срещу цена в размер на по 750000 евро, които вземания са описани в Приложения №№
1 и 2. Според чл. 1.3, прехвърлянето на вземанията ще породи действие след изпълнение на
посочените по-надолу в текста на договора условия, а именно: получаване от първия,
съответно от втория цедент на цялата дължима цена в размер на по 750000 евро и сключване
на окончателен договор в писмена форма с нотариална заверка на подписа за продажба на
всички 54 дружествени дяла от капитала на „Сий апартмънтс“ ООД. Според чл. 2.1,
съответно чл. 3.1, цесионерът се задължава да заплати на всеки един от цедентите в срок от
14 дни от подписването на този предварителен договор за цесия като капаро /задатък/
сумата от 75000 евро, представляваща част от общо дължимата продажна цена; остатъкът до
пълния размер, посочен по-горе цесионерът дължи преди подписването на окончателния
3
договор за цесия. Ако общата сума от 150000 евро не бъде заплатена по посочените банкови
сметки в сроковете по чл. 2.1 и чл. 3.1, то разглеждания предварителен договор за цесия се
прекратява автоматично. Страните са се задължили да сключат окончателния договор за
цесия в срок до 45 дни от заплащането на капарото по чл. 2.1 и чл. 3.1 от страна на
цесионера. Ако окончателен договор за цесия не бъде сключен в срок до 45 дни от
заплащането на капарото, то задълженията на страните по него да сключат окончателен
договор за цесия се погасяват автоматично, с последиците по чл. 9 и чл. 10 на същия.
Представено е от ответника по делото и писмо от посочената в него датска банка с
дата 29.06.2018 година, в което е вписано потвърждение за това, че от българското
дружество „Гранд сирена“ ЕООД не са били получавани суми за периода от 22.06.2016
година до момента на издаването му по сметките на „Ми холдинг“ ЕООД и „Ба холдинг“
ЕООД; потвърдено е също така и анализирането на извлеченията от сметките за двете
дружества за посочения период от време.
С нарочно писмено становище и във връзка с дадената му в тази насока възможност
молителят е заявил, че между него, „Ба холдинг“ ЕООД и „Ми холдинг“ ЕООД текли дълги
преговори и били сключвани множество предварителни договори. Тъй като молителят щял
да плати цената по договора за цесия чрез банков кредит, изискванията на всяка една
отделна банка били причината за това в представения от него договор за цесия да не
фигурира крайна дата за плащане на цената. Твърди, че в представения от ответника
предварителен договор датата в английския текст била поставена допълнително без да е
ясно кога и от кой. Ответникът в свое писмено становище и във връзка с тези твърдения е
заявил, че между посочените по-горе три дружества е бил подписан само един единствен
договор за цесия и това е представения такъв от него.
В съответствие с отправеното в тази насока искане от ответната страна по делото е
допусната и извършена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която в
депозираното от него заключение е посочило, че листи от 1 до 10 в изследваните два
договора, а именно обсъдените от съда по-горе такива, са отпечатани от файлове с различно
съдържание, не са установени подмяна на листи, като в текстовете се установяват различия,
посочени в текстовата част на заключението и в Приложение №1 към него. Заличаване на
стар текст има единствено на стр. 11, със заличаване на текст „предварителен“ на две места
с поставени върху заличаванията отпечатъци от кръгъл печат от нотариус Рангелов. В
съдебно заседание експертът е пояснил, че се касае за два различни документа, подписите и
печатите в които са полагани различно; вторият не е копие на първия. В допълнителното
заключение същият е посочил, че се установява пълна идентичност между отпечатаните
типографски текстове на стр. 11, 12, 13 на договор за цесия от 22.06.2016 година и
предварителен договор за цесия от 09.06.2016 година, като трите страници на двата
документа са отпечатаните от цифрови носители с идентично съдържание в тази част на
набрания текст. Не се е установила идентичност между положените в съответните полета на
типографския текст на трите страници на двата документа подписи; същите са положени
поотделно, не представляват копия на подписите от съответното поле на другия документ.
4
Листи №№11, 12, 13 на предварителен договор за цесия от 09.06.2016 година не
представляват ксерокопия на листите със същите номера от 22.06.2016 година. В съдебно
заседание вещото лице е посочило, че договора за цесия от 22.06.2016 година има подписи,
които не са с химикал, а са ксерокопия. Това ксерокопиране е било открито от него на
страници №№11, 12, 13 и това значи, че подписите положени върху тези три страници
представляват един подпис, ксерокопиран върху всяка страница на договора за цесия от
22.06.2016 година.
В настоящото производство е допусната и извършена и съдебно-икономическа
експертиза, вещото лице по която в представеното по делото заключение е посочило, че в
оборотната ведомост на „Сий апартмънтс“ ООД за периода от 01.01.2016 година - 31.12.2016
година, сметка 152 „Получени дългосрочни заеми“ от сметкоплана на дружеството са
задължения с размер на *********.89 лева, в сметка 496 „Разчети по лихви“ са отразени
задължения в размер на 6953030.40 лева. Други салда и обороти с подобни размери не са
налични. Заключил е, че в счетоводството на ответника са отразени договори за заем от
29.12.2006 година и подписаните към тях анекси с „Ба холдинг“ ЕООД и „Ми холдинг“
ЕООД, като на 19.12.2017 година с размера на задълженията по тях е увеличен капитала на
ответника от 3555900 лева на 23969400 лева. В справките по Приложения №№1 и 2 към
представения от молителя договор за цесия от 22.06.2016 година не са посочени и описани
конкретни договори за заем. В счетоводството на ответника няма отразени плащания към
молителя. До 31.12.2018 година ответникът извършва счетоводно отчитане, издава
счетоводни документи, води счетоводни регистри и съставя ГФО в съответствие с
изискванията на Закона за счетоводството, а финансовите отчети обявява за публикуване в
търговския регистър. След тази дата дружеството не извършва стопанска дейност, като в
тази връзка е представило за обявяване в търговския регистър декларация по чл. 38, ал. 9, т.
2 от Закона за счетоводството.
Съобразно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от приложимия Търговски закон,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването и, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане,
или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от
работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца, т. е. при наличието
на тези предвидени в цитираната правна норма предпоставки длъжникът би изпаднал в
състояние на неплатежоспособност.
В конкретния случай молителят-търговско дружество сочи, че длъжникът е
неплатежоспособен, съответно свръхзадължен, което основание поддържа при условията на
евентуалност, тъй като същият има задължения към него, произтичащи от посочения по-
горе договор за цесия от 22.06.2016 година в размер на сумата от 9927196.64 евро, по силата
на който двете дружества „Ба холдинг“ ЕООД и „Ми холдинг“ ЕООД са му продали
5
задълженията си към „Сий апартмънтс“ ЕООД. Както вече бе посочено по-горе в текста на
настоящия съдебен акт, същият твърди по-надолу в писмения текст на молба си, че „Сий
апартмънтс“ ЕООД не е заплатило никаква сума по този договор, въпреки договорения в
него краен срок за изпълнение - 31.12.2017 година.
При съобразяване на твърденията по молбата, наведените от ответната страна
възражения и събраните доказателства по делото, обсъдени по-горе и преценени в тяхната
съвкупност, съдът намира, че в настоящото производство не се установява вземане на
молителя към ответника по молбата не само в сочения размер, а и изобщо, т. е. същият няма
качеството на кредитор по търговска сделка по следните доводи и съображения:
Представения от молителя договор за цесия от 22.06.2016 година е частен
диспозитивен документ. Частните документи нямат материална доказателствена сила.
Законът не предвижда изявленията, които са материализирани в частен документи да имат
задължително обвързващо за съда действие. Съдържанието им се преценява от съдията по
вътрешно убеждение, във връзка с останалите обстоятелства по делото съгласно принципа
на чл. 12 ГПК. Доказателствената стойност е характеристика, с която разполагат всички
частни документи. Тя се изразява в убеждаващото въздействие на същия при решаване на
спора по отношение на удостоверените факти, но за разлика от доказателствената сила няма
задължителен за съда характер.
Следователно, когато е представен частен писмен документ с определено
съдържание, съдът преценява доколко то отговаря на действителното положение чрез
съпоставката му с останалите материали по делото и по вътрешно убеждение, без да е
обвързан в оценката си по силата на закона. В случая този договор е оспорен от ответника,
като конкретните му твърдения са изложени от съда по-горе. Същите са и доказани в
настоящото производство от събраните доказателства и в частност заключението на вещото
лице по извършената, неоспорена съдебно-техническа експертиза, както и на това по
съдебно-икономическата експертиза. Направените от експерта-графолог констатации, които
съдът възприема като такива за липса на практика на положен подпис, тъй като наличните
върху него са ксерокопия, водят до извода, че същият не отразява посоченото като
постигнато в него съгласие между страните и не отразява тяхната воля. В него са налични
определено и много вътрешни противоречия и видимо несвързани логически клаузи.
Например, при липса изобщо на упоменати срокове в чл. 2.2 и чл. 3.2, неизпълнение на
задължение на цесионера в техните рамки е основание за прекратяване на същия. В тази
насока следва да се разглежда липсата на каквато и да е конкретика по отношение начина и
сроковете на плащане на доста големи по размер суми. Същевременно, направеното от
молителя оспорване на представения от ответника договор за цесия съдът намира, че не е
проведено успешно, поради което и именно същият кредитира именно този договор, който
счита, че отразява действителната воля на страните по него, постигнатите договорености,
поетите задължения и съответните права по него. Видно е от целия събран доказателствен
материал, че плащане от страна на молителя в полза на „Ба холдинг“ ЕООД и „Ми холдинг“
ЕООД няма извършено каквото и да е и в частност на уговореното капаро не само в
6
сроковете по договора, а и до настоящия момент, както и липсва сключен окончателен
договор като резултат от същото. Поради това именно в случая приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 8 от него, съгласно която ако окончателен договор не бъде
сключен при условията на същата и в там посочените срокове, задълженията на страните да
сключат такъв се погасяван автоматично. Така сключения предварителен договор
определено не е породил права и в частност не е довел до придобиване на каквото и да е
вземане от молителя към ответника. Неговата роля и функция определяно се свеждат до
установяване на предварителните условия и детайлното им уреждане във връзка със
сключването на един окончателен такъв договор. Прехвърлително действие на процесното
съглашение не е предадено по какъвто и начин. Изрично от уговорките на страните и целия
писмен текст на договора се извлича тяхната несъмнена воля цесионерът, съобразно
използваната формулировка, да придобие права по отношение на неговия предмет едва след
кумулативното осъществяване на посочените в чл. 1.3 от същия условия. Безспорно е, че те
не са се осъществили, поради което и „Гранд сирена“ ЕООД не е придобило вземанията,
негов предмет, а това следва и извода, че същият няма качеството на кредитор по
отношение на ответника по молбата.
Тук е необходимо да се отбележи, че именно поради това - запазването им в
собствения си патримониум през 2017 година ответникът успешно е увеличил капитала си с
тях, което обстоятелство е вписано по партидата му в търговския регистър. След като няма
данни същото да е заличено в резултат на успешно проведен в тази насока процес, то това
обстоятелство обвързва и важи по отношение на всяко трето лице.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да изтъкне и следните
доводи и съображения:
Дори и горните доводи относно представения от молителя договор за цесия да не
бъдат споделени, то не се налага друг по-различен от изложения по-горе извод. Това е така,
тъй като клаузите на същия, тълкувани съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД, при
съобразяване на използваните термини, думи, словоред, подредба на отделните разпоредби
също сочат на извода, че се касае за един предварителен договор, а не такъв, с който на
„Гранд сирена“ ЕООД са прехвърлени твърдяните права. В текста на същия многократно е
използван глагола „желае“, който в контекста на останалите изрази сочи на бъдещо
намерение. В тази насока следва да се разглежда и разпоредбата на чл. 1 от същия,
предвиждаща сключване на договор за цесия, при условията на този конкретен,
инкорпориращ определени договорки в тази насока, в писмена форма с нотариална заверка
на подписите. Волята на договарящите по него очевидно не е само подписа на цесионера да
бъде заверен нотариално, а такава да бъде направена на подписите на всички участници по
същия, като разноските за това ще се поемат само и единствено от цесионера. Към това води
и житейската, и търговската логика, още повече, че се касае за значителни по размер суми.
Все в тази насока следва да се разглеждат и договореностите по чл. 1.3, които въпреки
изключително непрецизната формулировка очевидно формират извод, че това са условията,
при изпълнението на които цесионерът ще стане титуляр и ще придобие процесните
7
вземания. Тук също трябва да се отбележи във връзка с твърденията по молбата, че
установения в чл. 8, ал. 3 от договора за цесия от 22.06.2016 година срок не е за изпълнение
на задължение на „Сий апартмънтс“ ЕООД, а фактически представлява такъв за изпълнение
на поетото задължение от страна на „Гранд сирена“ ЕООД да плати на „Ба холдинг“ ЕООД
и „Ми холдинг“ ЕООД уговорената и дължима продажна цена за вземанията. Текстът на
тази разпоредба е категоричен и ясен, като говори за страните по него, каквато ответникът
по молбата не е. В горния смисъл е и нормата на чл. 10, в която е записано, че всеки от
цедентите държи връщане на дадения задатък /капаро/ на цесионера, ако по негова вина
договор за цесия не бъде сключен - очевидно е, че тази формулировка предполага наличието
на още един, окончателен договор за цесия.
Не без значение е и обстоятелство, че липсват каквито и да се доказателства, при
условие, че се приеме валидно прехвърляне на процесните вземания за съобщаване на
цесията на длъжника. В тази насока по делото са представени само две писмени
уведомления, изходящи от цесионера, без да са налице каквито и да било доказателства те
изобщо да се били изпратени, а още по-малко да са достигнали до знанието на длъжника.
Наред с това, клаузите на договора, на който се позовава молителя предвиждат изрично
уведомлението до длъжника да бъде направено от старите кредитори, а не от новия. В тази
насока е и константната съдебна практика, а именно, че правнообвъзразващо е единствено
уведомлението от цедента, освен ако цесионерът разполага с пълномощия в тази насока,
предоставени му от последния. В случая не само няма такива, но не се и навеждат
твърдения в тази насока.
Отново също за пълнота за изложението трябва да се посочи и следното:
Договорът за цесия е каузален договор, при който длъжникът по вземането не е страна.
Същият не е сред изброените в чл. 1, ал. 1 от Търговския закон абсолютни търговски сделки,
което изключва прилагането на обективния критерий за определяне характера на сделката.
Вторият критерий е свързан с качеството на лицата, които ги извършват, като важим е
принципът, че търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняване
на неговото занятие /субективен критерий, а сделките са презумптивни търговски сделки/,
поради което и именно определящо е правоотношението, в което встъпва цесионера. Това е
така, тъй като вземането по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 от Търговския закон може да бъде
и последица от факти, осъществени след сключването на търговската сделка; може да е
породено от друг вид сделка, която по своето предназначение и желани от страните
последици да е свързана със сключването и изпълнението на дадената абсолютна или
относителна търговска сделка. В този смисъл съществуването на вземането на молителя-
цесионер при валидна и надлежно съобщена цесия е функционално обусловено от
наличието на валидно възникнало и непогасено главно задължение по абсолютната
търговска сделка, а това е достатъчно да легитимира молителя като кредитор с парично
вземане, оправомощен да поиска откриване на производство по несъстоятелност на
длъжника му.
В конкретния случай, при съобразяване на записа в Приложения №№ 1 и 2 към
8
договора за цесия от 22.06.2016 година може да се направи извода, че само част от
процесните вземания имат своя произход от правоотношение по договор за заем; друга,
сравнително малка част, са разноски за адвокат. Една от предпоставките за откриване на
производство по несъстоятелност по чл. 625 от Търговския закон е, задължението към
молителя да произтича от търговска сделка, за което правнорелевантни са качеството на
длъжника като търговец и търговският характер на сделката, от която произтича вземането,
като съгласно чл. 286, ал. 1 от Търговския закон търговска е сделката, сключена от търговец,
която е свързана с упражняваното от него занятие. Тъй като договорът за заем не е в кръга
на посочените в чл. 1, ал. 1 от Търговския закон търговски сделки, сделката следва да се
определи като търговска, съобразно въведеният от законодателя в чл. 286, ал. 1 от
Търговския закон субективен критерий да е извършена от търговец при осъществяване на
дейността му по занятие. В случая в цитираните по-горе Приложения липсва каквото и да е
упоменаване на конкретен договор за заем, а още по-малко кога точно, при какви условия и
най-вече между какви правни субекти е бил сключен, за да се направи изобщо преценка за
това дали се касае за търговска сделка. Молителят не е представил никакви доказателства в
тази насока. Тук следва да бъде отбелязано, че при твърденията за това, че сочения от
молителя договор за цесия е този, който му прехвърля правата по отношение на процесните
вземания и разпоредбата на чл. 6 от същия, визираща задължение за цедентите да му
предадат документите, установяващи същите и липса на твърдения в обратния смисъл, а
именно, че това не се е случило, несъмнено същият следва да разполага с тях и съответно да
ги представи.
Така изложеното по-горе съставлява основание за отхвърляне на настоящата молба.
Това е така, тъй като по делото не е установено наличието предпоставките за уважаване на
молбата по чл. 625 от Търговския закон, посочени по-горе в текста на настоящия съдебен
акт. Поради констатиране на липсата на първата от тях, обсъждането на останалите
визирани в същата е ирелевантно предвид необходимостта от тяхното кумулативно наличие.
С оглед изхода на делото, направеното в тази насока искане и на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, на ответното дружество следва да бъде присъдена сумата от 1705 лева,
представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски и в която се включва
изплатеното възнаграждение на ангажирания по делото един адвокат, внесеното такова и
изплатено на вещите лица по двете допуснати и извършени експертизи, както и заплатената
държавна такса за издаденото едно съдебно удостоверение .
Ето защо, по изложените доводи и съображения, на основание чл. 625 от Търговския
закон, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Гранд сирена“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град
Пирдоп, област София и адрес на управление ул. „Цар Освободител“ № 43, представлявано
от Плавен Димитров Петров, чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес град
Пловдив, ул. „Йоаким Груев“ №41 против „Сий апартмънтс“ ЕООД, ЕИК *********, със
9
седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Манастирска“ №13Е, ет. 4, ап. 5,
представлявано от Роберт Мьолер за обявяване неплатежоспособността на ответното
дружество, респективно неговата свръхзадълженост, определяне на нейната начална дата и
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника, назначаване на
временен синдик, налагане на общ запор и възбрана и определяне на дата на първото
събрание на кредиторите.
ОСЪЖДА „Гранд сирена“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Пирдоп, област
София и адрес на управление ул. „Цар Освободител“ № 43, представлявано от Плавен
Димитров Петров, чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес град Пловдив, ул.
„Йоаким Груев“ №41 да заплати на Сий апартмънтс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
град Бургас и адрес на управление ул. „Манастирска“ №13Е, ет. 4, ап. 5, представлявано от
Роберт Мьолер сумата от 1705 /хиляда седемстотин и пет лева/ лв., представляваща
направени от него съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение подлежи на обжалване в седмодневен срок от съобщението му
чрез връчване на препис от него на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен
съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10