№ 39
гр. Благоевград, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петър Узунов
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Търговско дело №
20211200900017 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „****“АД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“****“№37, против „****”
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с.**** 2825,
общ.Струмяни,област Благоевград; Г. АНД. ИЛ.,ЕГН **********, ж. в
гр.****, ж.к.“****“, бл.14, вх.Б, ет.6,ап.17; К. К. М.,ЕГН **********, ж. в
гр.София,общ.Столична, ж.к.“****“,кв.“****“,бл.230, ет.11, ап.55 и В. СЛ. З.
,ЕГН **********,ж.в гр. София, общ.Столична, ж.к.“****“4,
бл.406,вх.1,ет.3,ап. 9, с пр.осн.чл.422 ГПК,вр. с чл.430, ал.1, вр. с чл.288 ТЗ,
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Сочи се от ищеца, че по силата на договор за издаване на банкова
гаранция с „****“ЕООД, изменян и допълван с два анекса, за който
останалите ответници са се задължили като съдлъжници, банката е издала в
полза на ДФ“****“ банкова гаранция за авансово плащане в размер на 609
959лв при подробно уговорените условия.Твърди се, че по искане на Фонда
банката е платила на 10.01.20г горната сума, с което задължението става
незабавно изискуемо и ответниците дължат при условия на солидарност
главницата и лихви за неразрешен овърдрафт.Кредита е в просрочие от
10.12.19г и към 05.08.19г общо дължимата сума възлиза на 330 968,40лв.
Поради частичното неизпълнението с нарочни уведомления всички
1
ответници са поканени към изпълнение, но безрезултатно.В тази връзка
кредитора е инициирал заповедно производство, по което е издадена исканата
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми, но
в предвидения за това срок длъжника е подал възражение по чл.414 ГПК.Ето
защо банката счита, че е налице правен интерес да иска признаването за
установено по отношение на ответниците, че дължат при условията на
солидарност следните суми: 330 968,40лв - непогасена главница по Договор
за банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.08.2020г до изплащане на вземането; 25 165,88лв - лихва за неразрешен
овърдрафт за периода 28.12.2019г – 12.03.20г, включително, дължима на
основание т.12 във вр. с т.14 от Договор за издаване на банкова гаранция,
сключен на 13.03.2017г; 20 742,44лв - лихва за неразрешен овърдрафт за
периода 13.03.2020г – 13.05.20г, включително, дължима на основание т.12 във
вр. с т.14 от Договор за издаване на банкова гаранция, сключен на
13.03.2017г; 27 803,30лв - лихва за неразрешен овърдрафт за периода
14.05.2020г – 05.08.20г, включително, дължима на основание т.12 във вр. с
т.14 от Договор за издаване на банкова гаранция, сключен на 13.03.2017г и
893,76лв - непогасени разноски по Договора за кредит, както и разноските в
заповедното производство: 8 111,48лв за държавна такса и 100лв за
юрисконсултско възнаграждение.Претендират разноските и в настоящия
процес.При условията на евентуалност се иска постановяването на
неприсъствено решение спрямо ответниците, при наличието на съответните
предпоставки за това.
Единствено ответницата Г.И. оспорва исковете в с.з. чрез
процесуалният си представител и настоява за тяхното отхвърляне.
Останалите ответници не изразяват становище по исковете, въпреки
осигурената им възможност за това.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, закона и всички
останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
С договор за издаване на банкова гаранция от 13.03.17г по искане на
първия ответник – „****“ЕООД, ищцовата банка е приела да издаде банкова
гаранция в полза на ДФЗ при подробно уговорените условя.Така издадената
банкова гаранция обезпечава вземанията на ДФЗ към „****“ЕООД,
2
произтичащи от договор №01/04/1/0/02828/06.06.16г за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските
стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи по Програма за
развитие на селските райони за периода 2014-2020г, съфинансираната от
Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони.Според чл.12 и
чл.14 от договора за издаване на банковата гаранция клиента и съдлъжниците
дължат погасяването на сумата по издадената банкова гаранция незабавно
след формирането й, като при неизпълнение са предвидили олихвяване като
неразрешен овърдрафт според Тарифата за лихвите, таксите и комисионните
на банката.
В чл.6 и 9 изрично е договорено разноските във връзка с обезпеченията
и застраховката на ипотекираното/заложено имущество, да е за сметка на
клиента.
С анекс №1/11.04.17г се променя датата на влизане в сила на банковата
гаранция – от датата на издаването й и се издава ново гаранционно
писмо(вж.допълнение №1 към банковата гаранция за авансово плащане
№022LG-S-000251/13.03.17г).
Ответниците К.М., В.З. и „****“ЕООД са подписали въпросния договор
и анекса към него като съдлъжници, наред с „****“ЕООД.Впоследствие с
анекс №2/17.11.17г по реда на чл.101, вр. с чл.121 ЗЗД, банката приема
встъпването в дълг и на ответницата Г.И., като съдлъжник за погасяването на
всички задължения от горния договор.
Въз основа на надлежно заявено искане на ДФЗ за плащане, след
декларирана неизправност на „****“ЕООД по договора за финансово
подпомагане от 06.06.16г и наложени в тази връзка санкции(вж.писмо изх.
№01-1700/3808/02.12.19г на ДФЗ, писмо от 04.12.19г на БНБ, допълнение №1
от 11.04.17г към банкова гаранция за авансови плащания), **** е превела на
10.01.20г на ДФЗ сумата от 609 959лв(вж.платежното нареждане).
С нарочни уведомления до ответниците, ищеца ги уведомява за така
извършеното плащане към ДФЗ и ги известява, че към 10.01.20г дължат общо
344 544,42лв от които:337 448,02лв – просрочена главница и 7 096,40лв –
просрочени лихви.
Видно от приложените материали по ч.гр.д.№615/20г по описа на СРС и
ч.гр.д.№918/20г по описа на ПРС, със заявление за издаване на заповед за
3
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК ищцовото АД на 05.08.20г е получило
търсената ЗНИ и изпълнителен лист срещу ответниците за солидарното
заплащане на следните суми: 330 968,40лв, представляваща главница по
Договор за издаване на банкова гаранция от 13.03.17г и анексите към него,
ведно със законната лихва, считано от 06.08.2020г до окончателното
изплащане на вземането; 25 165,88лв, представляваща лихва за неразрешен
овърдрафт, за периода от 28.12.19г - 12.03.20г, включително, дължима на
основание т.12, вр.с т.14 от Договора; 20 742,44лв, представляваща лихва за
неразрешен овърдрафт, за периода от 13.03.20г - 13.05.20г, включително,
дължима на основание т.12, вр. с т.14 от Договора; 27 803,30лв,
представляваща лихва за неразрешен овърдрафт, за периода от 14.05.20г –
05.08.20г,включително, дължима на основание т.12, вр. с т.14 от Договора;
893,76лв, представляваща непогасени разноски дължими на основание т.6 и
т.9 от Договора и 8 111,48лв, представляваща разноски за заплатена държавна
такса по делото, както и 100лв за юрисконсултско възнаграждение.
В заповедното производство от ответниците само Г.И. надлежно е
възразила по реда на чл.414 ГПК, че не дължи сумите по така издадената
ЗНИ(вж.възражение вх.№3665/25.11.20г).
Налице са данни за инициирано на 15.10.20г от ищцовото дружество
изпълнително производство срещу ответниците, с оглед принудителното
събиране на горните суми.
Според представените уведомления вх.№№200-1418/20.09.21г и 200-
1419/20.09.21г до „****“ЕООД и Г.И., **** ги уведомява по реда на чл.99,
ал.3 ЗЗД, че на 10.09.21г е цедирала на О.Т. вземанията срещу тях,
произтичащи от договора за издаване на банкова гаранция от 13.03.17г и
анексите към него.
От съдебно-счетоводната експертиза се установи, че след приспадане на
погасяванията, ответниците остават задължени са следните суми: 330
968,40лв представляваща дължима главница по горния договор(таблица №1);
25 166,03лв лихви за неразрешен овърдрафт за периода 29.12.19г – 12.03.20г;
20 742,44лв неразрешен овърдрафт за периода 13.03.20г-13.05.20г;
27 803,30лв(таблица №5) и 893,76лв разноски(таблица №6).
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Исковите претенции по чл.422 ГПК,вр. с чл.430, ал.1, вр. с чл.288 ТЗ,
4
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД са допустими само срещу ответницата Г.И.,
която единствена от тях е подала възражение вх.№3665/25.11.20г по реда и в
сроковете на чл.414 ГПК.За останалите ответници липсват данни(а и
твърдения) да са възразили писмено срещу ЗНИ по см. на цитираната
норма.Ето защо производството срещу тях ще следва да се прекрати, поради
липса на правен интерес от предявените искове.
Разпоредбата на чл.422 ГПК дава възможност на кредитора да установи
по съдебен ред съществуването на вземането си спрямо длъжника, когато то е
оспорено в заповедното производство.
От материалите по делото се установи, че ****“АД е приела да издаде
по искане на „****“ЕООД банкова гаранция в полза на ДФЗ, с оглед
обезпечаване вземанията му към ЕООД по договора за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ.Доказа се също и встъпването в дълг на
ответницата Г.И., като съдлъжник на „****“ЕООД по горния договор с анекс
№2/17.11.17г.На това сочи представения договор за издаване на банкова
гаранция от 13.03.17г с анексите към него, допълненията и др.С плащането на
10.01.20г на 609 959лв от **** на ДФЗ по искане на бенецифиента, заради
неизправността на „****“ЕООД по договора за финансово подпомагане от
16.06.16г, съгл.чл.12 и чл.14 от договора за издаване на банковата гаранция
клиента и съдлъжниците дължат погасяването на горната сума незабавно след
формирането й, като при неизпълнение дължимата сума се олихвява като
неразрешен овърдрафт според Тарифата за лихвите, таксите и комисионните
на банката.
След приспадане на платените суми, експертизата установи, че
понастоящем задължението на клиента и съдлъжниците за главница по
договора за банкова гаранция възлиза общо на 330 968,40лв, а за лихви за
неразрешен овърдрафт както следва:25 166, 03лв за периода 29.12.19г;
20 742,44лв неразрешен овърдрафт за периода 13.03.20г – 13.05.20г и
27 803,30лв за периода 14.05.20г – 05.08.20г.
Отделно от това по арг. на чл.6 и 9 от договора те дължат и всички
разходи за оценката, учредяването, подновяването и заличаването на
обезпеченията, както и по застраховането на последните, възлизащи според
вещото лице общо на 893,76лв(вж.таблица №6).
В контекста на изложеното претенциите спрямо ответницата Г.И. за
5
главницата, лихвите и разноските следва да се уважат в горните размери, като
единствено се коригира началната дата на периода на лихвата от 25 165,88лв,
като нейното съществуване се признае от 29.12.19г, вместо от
28.12.19г.Последното се обосновава от констатацията на експертизата за
погасяването на лихвата за 28.12.19г(вж.таблица №5).
Горните изводи не се променят от данните за цесията от 10.09.21г, по
силата на която „****“АД е прехвърлила на трето лице(О.Т.) вземанията
срещу „****“ЕООД и солидарно задължените лица, произтичащи от договора
за издаване на банкова гаранция с анексите към него(вж.уведомленията по
чл.99, ал.3 ЗЗД до Г.И. и „****“ЕООД).Дори въпросната цесия да се счете за
факт,който по арг. на чл.235, ал.3 ГПК следва да се зачете, тя води до частно
правоприемство. Според т.10б от ТР№4/18.06.14г. на ОСГТКВКС при частно
правоприемство на страната на заявителя, настъпило по цесия след издаване
на ЗНИ, легитимиран да предяви иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е и
цесионерът при спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.Съгласно т.4г от
ТР№4/14г в хипотезата на чл. 417, т.2 ГПК, при която възможността за
снабдяване с такава заповед въз основа на извлечение от сметка произтича от
особеното качество на кредитора(банка, държавно учреждение, община), то и
неговият правоприемник(универсален или частен) трябва да притежава
същото качество. Противното води до заобикаляне на закона.След като
производството по чл.422 ГПК е продължение на заповедното и в него се
проверява възникването на изпълнителното основание, когато вземането
произтича от банкова сделка, за която т.4г от посоченото ТР изисква
специално качество на кредитора към момента на подаване на заявлението,
това ограничение за специалното качество на кредитора следва да се приложи
и в исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК. Ето защо в настоящия
процес именно банката(не и цесионерът) е активно легитимирана да предяви
разглежданите искове, щом е цедирала вземанията си след издаването на
ЗНИ, но преди нейното стабилизиране.Още повече, че по арг. на чл.226, ал.1
ГПК при прехвърляне на спорното право по време на процеса, делото следва
своя ход между първоначалните страни.
По вече изложените съображения към релевантния момент - подаване
на заявлението за издаване на ЗНИ банката доказа по основание и размер
съществуването по отношение на ответната стара на претендираните
вземания и уведомяването на ответницата Г.И. за цесията по реда на чл.99,
6
ал.3 ЗЗД не води до неоснователност на исковите претенции по чл.422 ГПК.
Неоснователни са доводите процесуалният представител на Г.И. за
недоказаност на исковите претенции. Събрания по делото доказателствен
материал, обсъден по отделно и в съвкупност, установява по категоричен
начин възникването на правопораждащия юридически факт – поддържания
договор с анексите към него, неизпълнението на задълженията от клиента и
съдължниците му в сочните размери, което все още е възможно.Отделно
заключението на вещото лице доказа по убедителен начин не само факта на
частично неизпълнение от страна на солидарно задължените длъжници,респ.
изпадането им в забава, но и размера на дължимите суми, което несъмнено
поражда празнина в имуществената сфера на кредитора.Настоящия състав
възприема изцяло експертното заключение, което е пълно, подробно
обосновано и кореспондира с останалия доказателствен материал.Още
повече, че е основано на счетоводните записвания на банката, които вещото
лице изрично сочи за редовно водени.
В контекста на изложеното по отношение на ответницата следва да се
признае съществуването на вземания в полза на ищцовото дружество за
главница и лихвите в горните размери, като лихвата от 25 165,88лв се явява
дължима за периода 28.12.19г-12.03.20г, а извън него – за 28.12.19г подлежи
на отхвърляне.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на спора.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК ответницата дължи на ищеца направените по
делото разноски пред настоящата инстанция, които според
доказателствата(вж. и списъка по чл.80 ГПК) са както следва: 8 111,48лв за
държавна такса, 273лв за възнаграждение на вещо лице и 200лв за
юрисконсултско възнаграждение, или общо – 8 484,48лв.
Ответната страна дължи на кредитора и разноските в заповедното
производството, възлизащи в случая общо на 8 211,48лв, от които: 8 111,48лв
платени за държавна такса и 100лв за юрисконсултстко възнаграждение.
Разноски в полза на ответниците, срещу които производството е
прекратено, не следва да се присъждат, тъй като не са поискани, а и не са
доказани.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. АНД. ИЛ.,ЕГН
**********, ж. в гр.****, ж.к.“****“, бл.14, вх.Б, ет.6,ап.17, съществуването в
полза на „****“АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.“****“№37,на вземания срещу ответницата, дължими при условията на
солидарност с посочените лица в заповед за незабавно изпълнение
№2067/08.09.20г на РС-Петрич по ч.гр.д.№918/20г по описа на с.с., както
следва: 330 968,40лв, представляваща непогасена главница мпо договор за
банков кредит, ведно със законната лихва, считано от 06.08.20г до
окончателното й изплащане; 25 165,88лв, представляваща лихва за
неразрешен овърдрафт за периода 29.12.19г – 12.03.20г включително,
дължима на основание т.12 във връзка е т.14 от Договор за издаване на
байкова гаранция от 13.03.2017г; 20 742,44лв, представляваща лихва за
неразрешен овърдрафт за периода 13.03.20г — 13.05.20г, включително,
дължима на основание т.12 във връзка с т. 14 от Договор за издаване на
банкова гаранция от 13.03.2017г; 27 803,30лв, представляваща лихва за
неразрешен овърдрафт за периода 14.05.20г – 05.08.20г включително,
дължима на основание т.12 във връзка с т. 14 от Договор за издаване на
банкова гаранция от 13.03.2017г, като ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА
претенцията за лихви за 28.12.19г.
ОСЪЖДА Г. АНД. ИЛ.,ЕГН **********, ж. в гр.****, ж.к.“****“, бл.14,
вх.Б, ет.6,ап.17, да заплати на „****“АД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.“****“№37, общо сумата от 8 484,48лв,
представляваща разноски в исковото производство пред настоящата
инстанция и общо сумата от 8 211,48лв, представляваща разноски в
заповедния процес.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №17/21г по описа на БОС по
отношение на „****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
с.**** 2825, общ.Струмяни,област Благоевград;К. К. М.,ЕГН **********, ж.
в гр.София,общ.Столична, ж.к.“****“,кв.“****“,бл.230, ет.11, ап.55 и В. СЛ.
З. ,ЕГН **********,ж.в гр. София, общ.Столична, ж.к.“****“4,
бл.406,вх.1,ет.3,ап. 9, поради липса на правен интерес.
Решението досежно прекратяването може да се обжалва пред САС в
8
едноседмичен срок, а в останалата част – в двуседмичен срок, от връчването
му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
9