№ 21
гр. ХАСКОВО , 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ДИМИТРОВА-ШАЛАМАНОВА
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело №
20215600900069 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.286, вр. чл.280
от ЗЗД за сума в размер на 29 388.10 лева.
ИЩЕЦЪТ – „МБМ Консулт Инженеринг“ ЕООД –
гр.Велинград твърди, че на 22.08.2016 год. с ответника сключили договор за
консултантски услуги по програма за развитие на селските райони 2014 –
2020, подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ от мярка
„Инвестиции в материални активи“, с договорено възнаграждение в размер на
5 % от сумата на инвестицията, заложена в проекта за кандидатстване,
възлизащ на 56 156.75 лева, без ДДС, и 67 388.10 лева, с ДДС. В резултат на
изпълнение на договора от страна на ищеца, на 18.12.2017 год. между
ответника и Държавен фонд „Земеделие“ е бил сключен договор за отпускане
на безвъзмездна финансова помощ, съфинансирана от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони. Размерът на разходите, за
които ответникът кандидатствал включвал и разходите за изработения от
ищеца бизнес план в размер на 56 156.75 лева, без ДДС. Крайният срок за
извършване на инвестицията е бил определен до 15.09.2020 год., а
впоследствие удължен до 15.03.2021 год., като не по-късно от един месец
след изтичането му ответникът е бил длъжен да подаде заявка за окончателно
плащане, с изтичането на който вземането на възнаграждение по сключения
между страните договор ставало изискуемо. Твърди, че от страна на
ответника било изплатено част от договореното възнаграждение в размер на
38 000 лева, с ДДС, като разликата в размер на исковата сума оставала
дължима, въпреки опитите за доброволно уреждане на спора. С оглед на
изложеното моли за решение, с което съдът осъди ответника да му заплати
сумата в размер на 29 388.10 лева, представляваща неизплатен остатък от
възнаграждение по договор за консултантски услуги от 22.08.2016 год.
1
Претендира още присъждане на законна лихва, считано от подаване на
исковата молба и деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – ЗП ИЛХ. Ш. АЛ. – признава иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 22.08.2016 год. страните по делото са сключили
договор за консултантски услуги, по силата на който ответникът е възложил
на ищеца извършването на действия, изразяващи се в консултирането му при
подготовка на проекта за финансиране по Програмата за развитие на селските
райони 2014 – 2020, Подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от
Мярка 4 „Ивнестиции в материални активи“, като ищецът в качеството му на
изпълнител е поел задължението да предостави в полза на ответника –
възложител следните услуги, а именно - консултиране преди подаване на
заявлението за подпомагане, включващо и подготовка на заявление за
подпомагане, изработка на бизнес план, анА.з за икономическа устойчивост
на проекта, и консултиране по време на изпълнение на проекта от датата на
сключване на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ до
изплащане на помощта, включващо отчитане и управление на проекта.
Съгласно чл.2 от договора, възложителят е поел задължението да заплати на
изпълнителя обща цена в размер на 5 % от сумата на инвестицията, заложена
в проекта, платима на части и в срок до 10 работни дни преди подаване на
заявка за окончателното плащане от страна на възложителя към
Разплащателната агенция. Договорено е още върху възнаграждението да се
начисли 20 % ДДС.
Като писмено доказателство по делото е приет и
договор № ****, сключен между ответника и Държавен фонд „Земеделие“ –
гр.София, за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Подмярка 4.1
„Инвестиции в земеделски стопанства“ от Мярка 4 „Ивнестиции в
материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 год., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони, съгласно чл.1 от който Фондът предоставя на
ползвателя безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на одобрен
проект „Създаване на 150 д-ка лавандула, 150 д-ка арония и закупуване на
специА.зирана земеделска техника“. Неразделна част от договора е
Приложение № 1 – Таблица за одобрените инвестиционни разходи, видно от
която е, че размерът на разходите, за които се кандидатства е 1 179 291.75
лева, включващ и сумата от 56 156.75 лева – разходи за бизнес план, изготвен
от ищеца.
На 18.12.2020 год. е подписан анекс към договора,
сключен между ответника и Държавен фонд „Земеделие“ – гр.София, с който
е продължен срока за извършване на инвестицията – до 15.03.2021 год., като
съгласно чл.6, ал.4 от договора, ответникът е поел задължението да подаде
2
заявка за окончателно плащане не по-късно от един месец след изтичане на
посочения срок.
Като писмени доказателства по делото са приети и
представените от ищеца фактури № 3 от 29.08.2016 год. за сума от 3 600 лева;
№ 13 от 09.12.2016 год. за сума от 2 400 лева; № 17 от 21.12.2017 год. за сума
от 5 000 лева; № 19 от 02.02.2018 год. за 10 000 лева; № 24 от 03.04.2018 год.
за сума от 5 000 лева и № 52 от 13.02.2019 год. за сума от 12 000 лева,
представляващи частични плащания с ДДС, извършени от ответника в
изпълнение на договора за консултантски услуги от 22.08.2016 год.
При така възприетата фактическа обстановка,
безспорно по делото се установи, че между страните е възникнало
облигационно отношение по силата на сключения помежду им договор за
поръчка, в изпълнение на който ищцовото дружество е приело да изпълни
възложената му от ответника работа срещу договорено възнаграждение в
размер на 67 388.10 лева, с ДДС. В тази насока съдът цени събраните по
делото писмени доказателства – договор за консултантски услуги от
22.08.2016 год., в чл.2 от който е посочено, че възнаграждението е в размер на
5 % от сумата на инвестицията, заложена в проекта за кандидатстване –
1 179 291.75 лева – видно от Приложение № 1 към договор № 26/04/1/0/ 02472
от 18.12.2017 год., сключен между ДФ „Земеделие“ и ответника, включващо
и сумата от 56 156.75 лева, без ДДС – одобрени разходи за изготвен от ищеца
бизнес план. Посочените доказателства не бяха оспорени от ответника, от
страна на който бе направено признание дължимостта на претендираното
възнаграждение, поради което и на основание чл.237 от ГПК, съдът се
произнася с решение съобразно признанието. В подкрепа основателността на
иска съдът изхожда и от разпоредбата на чл.286 от ЗЗД, според която
доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение, само ако е
уговорено. В разглеждания случай е безспорно, че при сключване на договора
страните са се споразумели както относно дължимостта на възнаграждението,
така и за неговия размер. Безспорно е още, че ответникът – в качеството си на
доверител е приел предадената му от ищеца работа в изпълнение на
поръчката, доказателство за което е сключения между него и ДФ
„Земеделие“, договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. От
страна на ответника не бяха представени доказателства, установяващи
точното изпълнение на договора. Неизпълнението на задължението от страна
на доверителя – да заплати на изпълнителя договореното възнаграждение
обуславя основателността на иска, поради което същия като доказан и
основателен следва да се уважи, като ответникът бъде осъден да заплати на
ищеца исковата сума в размер на 29 388.10 лева, с ДДС, определена като
разлика между договорено възнаграждение в размер общо на 67 388.10 лева, с
ДДС и изплатено от ответника в размер на 38 000 лева, с ДДС.
С оглед на изложените по-горе съображения и
заявеното от ответника признание дължимостта на претендираното
възнаграждение, на основание чл.237 от ГПК, съдът се произнася с решение
3
съобразно признанието.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от
ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и направените от
ищеца разноски в размер общо на 2 975.55 лева, включващи 1 175.55 лева –
държавна такса и 1 800 лева – възнаграждение за адвокат.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗП ИЛХ. Ш. АЛ., ЕГН ********** от
***** да заплати на „МБМ КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК ****,
със седА.ще и адрес на управление – ****, с адрес за призоваване – ***** –
адвокат ИВ. ХР. ЦВ., сумата в размер на 29 388.10 /двадесет и девет хиляди
триста осемдесет и осем лева и десет стотинки/ лева, с ДДС, представляваща
неплатен остатък от възнаграждение по договор за консултантски услуги от
22.08.2016 год., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба – 05.05.2021 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗП ИЛХ. Ш. АЛ., ЕГН ********** от *****
да заплати на „МБМ КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК ****, със
седА.ще и адрес на управление – ****, с адрес за призоваване – ***** -
адвокат ИВ. ХР. ЦВ., сумата в размер на 2 975.55 /две хиляди деветстотин
седемдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/ лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
4