МОТИВИ
ЯРП е
предявила обвинение против В.П.Н. от гр.Ст.з.
за престъпление по чл.296,ал.1 от Нк и за престъпление по
чл.131,ал.1,т.1,т.5а ,вр. чл.130,ал.1 от НК.
В с. з
представителят на държавното обвинение подържа обвиненията, намира ,че от събраните
в съдебно заседание гласни и
писмени доказателства се потвърждава фактическата обстановка , такава каквато е
изложена в обвинителния акт.Според прокурора
с действията си подс.Н. е осъществил
от обективна и субективна страна фактическите състави на престъпленията, за които е предаден на съд
,поради което следва да бъде признат за виновен.Пледира да му се определи наказание
една година лишаване от свобода и за двете
престъпления и предвид ,че са извършени в условията на съвкупност да му
се определи общо наказание, за което няма законови пречки да бъде отложено на
основание чл.66,ал.1 от НК.
Подсъдимият Н.
участва лично и със служебен защитник в наказателното производство.В дадените в
хода на съдебното следствие обяснения
твърди ,че на инкриминираната дата не е нанасял удар на пострадалата , а тя се е самонаранила.Излага ,че не е
нарушавал ограничителната заповед, доколкото на тази дата е имал право на лични контакти с детето си.Сочи
,че не е обиждал пострадалата и тя е решила да се възползва от случая да му
ограничи личните контакти с детето.
Защитникът на
подсъдимият Н.- адвокат Д. пледира безалтернативно за постановяване на оправдателна присъда по
отношение на подзащитния й, поради несъставомерност на деянието по чл.296,ал.1
от НК и недоказаност на обвинението за
престъпление по чл.131,ал.1,т.5а от НК.Според защитата събраните в хода на съдебното следствие доказателства не подкрепят тезата на обвинението.Защитникът излага
аргументи за липса на елементи от
обективната страна на състава на престъплението .В тази връзка се иска
постановяване на оправдателна присъда.Иска се и отхвърляне на предявения
граждански иск.
За да постанови присъдата си, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
През периода 2013 год. - 2017
год. подсъдимият Н. и пострадалата Т.С.
живеели на семейни начала.В резултат на фактическото им съжителство се родило детето им - т.в.н., родена на *** год.
Впоследствие двамата се разделили, като свид.С. се установила да живее в гр.я.,
заедно с детето. През 2018г. подс.Н. направил опит отново да се съберат да живееят съвместно, но
С. отказала.. От този момент подсъдимият започнал често да звъни по телефона,
по скайп и вайбър на свид.С., като в разговорите с нея я обиждал и заплашвал.
През периода от месец септември 2018 година до месец декември 2018 година
/вкл./ подсъдимият всеки ден пращал текстови съобщения на свид.С., които били
със заплашително и обидно съдържание, като по този начин й осъществявал
психически тормоз. През месец декември 2018 година посетил жилището й в гр.я.,
където започнал да блъска по вратата, с намерението да влезе вътре и й отправял
обиди и заплахи. Поради това му поведение, свид.С. изпитвала страх за живота
си, поради което подала молба по 33ДН в РС-я. и било образувано гр.д. № ****год.по
описа на ЯРС.
Със Заповед № ****.
за защита от домашно насилие, наложена с Решение № *** г. на ЯРС, в з.с. от
18.01.2019 г., подс.Н. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Т.Г.С., както и му било забранено да приближава жилището, в
което живее С. и местата й за социални контакти и отдих на разстояние по -малко
от 50 метра за срок от 12 месеца. Заповедта за защита била връчена на
подсъдимия Н. на 15.01.2019 год.
След месец
януари 2019 година подсъдимият продължил ежедневно да изпраща на свид.С.
текстови съобщения, в които я обиждал и заплашвал, с което продължавал
осъществяване на психически тормоз над нея. Понякога изпращал в един ден по
няколко съобщения с посоченото съдържание. Свид.С. изпитвала страх от
поведението на подсъдимия, тъй като същият бил озлобен към нея. Подсъдимият
почти ежедневно звънял на телефонния номер на свид.С., понякога по 50-60 пъти
на ден и ако последната не му вдигнела телефона, изпращал обидни и заплашителни
текстови съобщения.
Във връзка с
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете – Т* било
образувано гр.д. № *** год. по описа на РС-я.. С протоколно определение от
19.03.2019 год. по горепосоченото дело била одобрена спогодба между подс.Н. и
св.С., съгласно която упражняването на родителските права се предоставяли на
майката, при която се определяло местоживеенето на детето, като на бащата бил
определен режим на лични контакти с детето, а именно - през първите 3 месеца,
всяка събота и неделя от 10.00 ч. до 18.00 ч. контактите следвало да се
провеждат в гр.я., в присъствието на близък на детето в продължение на 1 месец,
а в следващите 2 месеца - само между бащата и детето.
На 06.04.2019
год. /събота/ съгласно горепосочената спогодба подс.Н. следвало да осъществи
лични контакти с детето от 10.00 ч. до 18.00 ч., в присъствието на придружител.
На посочената дата, около 10.00 ч. подс.Н. отишъл до дома на св.С.,***. Детето
не пожелало да отиде само с подсъдимия, поради което свид.С. и нейната сестра -
свид.Н. Г.С. решили да го придружат по време на срещата с подс.Н.. Последният
бил с лекия си автомобил, в който се намирала и неговата малолетна дъщеря – В.
/на 8 години/. Св.Т.С., св.Н.С. и малолетното дете Т. се качили в автомобила на
подсъдимия и всички заедно отишли до магазин „***“ в гр.я., находящ се в ж.к. „***“.
Там подсъдимият паркирал автомобила на паркинга пред м** ***“ и около 11,00
часа всички влезли вътре в магазина. По време на пазаруването в магазин „***
подсъдимият спирал непознати за него лица, на които посочвал свид.Т.С. и я
наричал „боклук“ и „курва“. Около 11.30 часа излезли от магазина и всички
отново се качили в автомобила на подсъдимия, намиращ се на паркинга пред
магазин „****“, с намерението да отидат до „детски кът“ в гр.я.. Св.Т.С. заедно
с двете деца седнала на задната седалка в автомобила, а св.Н.С. седнала на
предната дясна седалка. Подсъдимият отказал да отидат до посочения детски кът и
започнал да поправя радиото в автомобила с отвертка. Тъй като децата започнали
да нервничат в автомобила, свид.Т.С. казала на сестра си - Н.С. да отидат до
детския кът с таксиметров автомобил. Св.Т.С. се навела, за да обуе обувките на
детето Т., за да може да го изведе от автомобила и в този момент подсъдимият се
обърнал назад и с дръжката на отвертката нанесъл няколко удари в областта на
главата на св.Т.. Ударите били нанесени в дясната част на главата, над ухото на
св.С.. Последната успяла да излезе от автомобила и сигнализирала на тел. 112.
Малко след това на място пристигнал полицейски екип при РУ-я. и екип на ЦСМП
при МБАЛ“Св.***гр.я.. Св.С. била прегледана от медицинския екип, за което бил
съставен фиш за спешна медицинска помощ № *** год., с посочена в него анамнеза
- ударена с отвертка по главата, кърви от раната.
От
заключението на извършената по делото съдебно-медицинска експертиза се
установило, че в резултат на нанесения побой на 06.04.2019 год. свид.Т.С. е
получила контузия на главата, с наличие на разкъсно-контузна рана в дясната
половина на теменната област, кръвонасядания и изразен болезнен травматичен
оток на меките черепни обвивки, които в съвкупност са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК/. Съгласно експертното заключение
уврежданията на пострадалата са причинени в резултат на нанесени удари в
травмираната област на главата с дръжката на отвертка, като на пострадалата са
били нанесени не по-малко от три удара с твърдия предмет.
От приложената
по делото справка за съдимост се установява ,чеподс.Н. е неосъждан.
Иложената
фактическа обстановка съдът установи въз основа на обясненията на подс.Н./частично/ от показанията
на Т. С. , И., И.,К. Н.С. ,в т.ч. и показанията и от досъдебното производство, прочетени и
приобщени по делото по реда на чл.281,ал.4 от НПК и Т., от заключението
съдебномедицинската експертиза и приложените и приобщени по делото писмени
доказателства.
Съдът напълно
кредитира показанията на свидетелите Т.С. и Н.С.. независимо от това, че
действията на подсъдимия са насочени спрямо първата и тя търпи негативи от това.
Същите
са логични, последователни и вътрешно безпротиворечиви и пресъздават пълна ,
точна и ясна картина на събитията от процесната
дата.Посочената от тях фактическа
обстановка съответстват и на
заключението на съдебномедицинската
експертиза по отношение на механизма
на полученото увреждане на Т.С..Посочената
от тях фактология изцяло се потвърждава от пристиганалите непосредствено след деянието полицейски служители, които са
възприели състоянието на Т.С. /със кръв
по лицето/ и това на подсъдимия,който се държал неадекватно , бил изнервен ,
крещял и обиждал на висок тон.
Като не основателно се приема възражението на защитата ,че
показанията на свидетелите Т.С. и Н.С.
не следва да се ценят, тъй като са противоречиви .Действително свид.Н С.
не сочи да е видяла повече от един удар, но това не води до съмнение в показанията
и, доколкото самата тя в разпита си не е достатъчно категоринча поради липса на
спомен , което сочи на добросъвестност да изложи само тези факти ,които е
възприела и запомнила.
Съдът приема
за достоверни и показанията на свидетелите И., И.,К. и Т., които
добросъвестно изложиха възприетите от факти и обстоятелства, като
тези им показания съотвестват и на
кредитираните от съда доказателства.
Съдът не кредитира и приема за защитна версия обясненията на подсъдимия в съдебно заседание, че на
инкриминираната дата не е нарушил ограничителната заповед, доколкото свид. Т.С. сама е отишла до автомобила му
и при опита да вземе детето се ударила в купето на автомобила, защото в
тази им
част по категоричен начин се опровергават от кредитираните от съда
гласни доказателства и заключението на съдебномедицинската експертиза сочещо ,че на пострадалата са нанесени няколко удари в областта на
главата, което изключва твърдяното от подсъдимия самонараняване.
Съдът
възприема изцяло заключението на
изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, тъй като това заключение в пълнота отговаря на поставените
задачи, ясно и обосновано е и с оглед останалите доказателства по делото не
възниква никакво съмнение за неговата достоверност и правдивост. Заключението на тази експертиза като способ за изясняване
на обстоятелства от предмета на доказване, за които са нужни специални знания
е компетентно изготвено.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С деяствията
си подс.Н. е осъществил обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.296,ал.1 от НК
тъй като на 06.04.2019г., за времето от
около 11.00 ч. до около 11,30 ч. в гр.я., ж.к.***“, в магазин „*** и на
паркинга пред магазин „*** не е изпълнил Заповед № ***. за защита от домашно
насилие, наложена с Решение № *** на ЯРС, в з.с. от 18.01.2019 г., с която В.П.Н.
*** бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т.Г.С.,
като отправил спрямо Т.Г. *** обиди с думите „боклук“ и „курва“ и упражнил
спрямо нея физическо насилие, като й нанесъл удари в областта на главата.
Обект на
престъплението по чл.296, ал.1 от НК са обществените отношения свързани с
правосъдието. Предмет на престъпление са именно тези отношения.Изпълнителното
деяние съставлява система от действия по нарушаване законодателството в
страната,с което изпълнителното деяние е довършено. Престъплението е формално и
не се изисква за осъществяването му настъпване на определен противоправен
резултат.
На първо място
от обективна страна, съдът счита, че първото изискване на закона, а именно - да
има издадена Заповед за защита от домашно насилие, е налице. Това е така,
доколкото видно от приобщеното по делото Решение № ***. по гр. дело № ***. по
описа на ЯРС е била издадена Заповед за защита от компетентният
първоинстанционен съд, с която на основание чл. 16,ал.1 и ал.5 ЗЗДП съдът е постановил мерки за
закрила спрямо Т.С., като е задължил подсъдимия да се въздържа от домашно
насилие спрямо нея.Въпросната заповед има незабавно действие, а отделно от това
е влязла и в законна сила на
19.01..2019г. и към 06.04.2019 все още не е била преустановила правното си
действие, доколкото съдът е определил 12месечен срок за действие.
На следващо място
от доказателствата по делото безспорно се
установи, че на инкриминираната дата подс.Н. въпреки издадената заповед да се въздържа от извършване на домашно насилие е отправил
обидни думи към С. и упражнил спрямо нея физическо насилие. С тези си действия той на практика не е изпълнил
забраната, обективирана в посочената
заповед.
От субективна
страна деянието е осъществено при форма
на вината с пряк умисъл по смисъла на
чл.11, ал.2 от НК - деецът е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е настъпването на неговите обществено опасни последици и е искал
тяхното настъпване. От приетите по делото гласни доказателства съдът не
установи наличието на такива, които да сочат че подсъдимият не е разбирал
свойството и значението на извършеното и да не е могъл да ръководи постъпките
си
Съдът прие ,
че подс.Н. е осъществил от обективна и субективна страна и фактическия състав на престъпление по чл. 131, ал. 1, т.5а, вр. чл. 130, ал. 1
от НК, тъй като на 06.04.2019г., около 11,30 часа в гр.я., ж.к.“***“, на
паркинга пред магазин „*** чрез нанасяне на удари с дръжката на отвертка в
областта на главата на Т.Г.С. с ЕГН-********** ***, й е причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в контузия на главата, с наличие на разкъсно-контузна
рана в дясната половина на теменната област, кръвонасядания и изразен болезнен
травматичен оток на меките черепни обвивки, които в съвкупност са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено
в условията на домашно насилие.
Налице е
изпълнителното деяние, изразяващо се в противоправно действие, с което
подсъдимият е въздействал отрицателно върху организма на пострадалата,
предизвикал е промяна в нормалното й състояние. Той е нанесъл удари с отвертка на Т.С. в областта на главатата. Така е
причинил на пострадалата контузия на главата, с наличие на разкъсно-контузна
рана в дясната половина на теменната област, кръвонасядания и изразен болезнен
травматичен оток на меките черепни обвивки, довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота . В това се изразява и противоправния резултат,
намиращ се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с поведението на
дееца. В случая престъплението се явява квалифицирано по чл.131, ал.1, т.5а от НК – извършено „в условията на домашно насилие“. Цитираната норма от особената
част на НК е препращаща, а не бланкетна по отношение на този признак. Поради
това за попълването й се ползва чл.93, т.31 от НК, а не дефинициите на специалните
закони. Според чл.93, т.31 от НК престъплението е извършено „в условията на
домашно насилие“, ако е предшествано от системно упражняване на физическо,
сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост,
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е
осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което
има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско
съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство. Самото
деяние не участва в преценката за системност, тъй като тя е възникнала преди
извършването му на основата на поне три предходни прояви на домашно насилие.
Безспорно се установи в настоящото наказателно производство, че подсъдимият и
пострадалата са имали дългогодишна връзка и са живели в рамките на едно
домакинство. Доказа се също, че преди
инкриминираната дата подсъдимият е упражнявал неколкократно и психическо
насилие над пострадалата. Това са гореописаните случаи от: месец септември 2018
г. – когато подсъдимият започнал да я обижда и заплашва по телефона, да и
праща текстови съобщения по вайбир
и скайп със заплашително и и обидно съдържание, през месец декември 2018г. когато
посетил жилището и и започнал да
блъска по вратата.
Всичко това означава, че деянието от 06.04.2019
г. не представлява изолиран случай, а е поредна проява на насилие спрямо
пострадалата. Затова е налице квалифициращият признак по чл.131, ал.1, т.5а от НК – телесната повреда е причинена „в условията на домашно насилие“.
Престъплението е осъществено при пряк умисъл, подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е
искал тяхното настъпване.
.Относно наложеното наказание на подсъдимия.
За престъплението по чл.296,ал.1 от НК законът предвижда наказание до три години лишаване от свобода или глоба до пет хиляди лева , а за
престъпление по чл.131,ал.1,т.5а ,вр. чл.130,ал.1 от НК е предвидено наказание
до три години лишаване от свобода.
При определяне на вида и конкретния
размер на наказанията за двете престъпления съдът взе предвид като
смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия.
Отегчаващо вината обстоятелство – че са извършени две деяния на публично място и пред малолетните му деца.
Поради това съдът определи двете наказания при условията
на чл.54 от НК, като прие ,че по делото не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината му обстоятелства укоито да водят до заменя на
наказанието лишаване от свобода.С оглед на това наложи на подсъдимия наказание три месеца лишаване
от свобода за престъплението по чл.296,ал.1 от НК и четири месеца лишаване от
свобода за престъпление по мчл.131,ал.1,т.5а ,вр. чл.130,ал.1 от НК.
Доколкото в случая се касае за множество престъпления , извършени
в условията на идеална съвкупност на
осн. чл.23,ал.1 от НК съдът определи общо наказание на подсъдимия в размер на
най- тежкото от тях , а именно четири месеца лишаване от свобода.
Съдът прие ,че по отношение на подс.Николовне са налице
законни пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК – същият е с отрицателна
съдимост, определеното наказание лишаване от свобода е под три години, а съдът
намира, че за поправяне и превъзпитание на подсъдимия не е наложително
ефективното му изтърпяване. Предвид на това съдът на основание чл.66 ал.1 от НК
отложи изпълнението на наказанието за срок от три години ,считано от влизане в
законна сила на присъдата.
Тъй като
подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение, на основание
чл.189,ал.3 от НПК, съдът го осъди да заплати направените по делото разноски в
размер на 201лв в приход на Републиканския размер по сметката на ОД на МВР-я. и
сумата от 60 лв. в полза на бюджета на
на съдебната власт по сметката на
ЯРС.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: