Решение по дело №250/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по касационна жалба на „Ченсфилд – 55“ ЕООД– с.Кичево, общ.Аксаково срещу Решение № 1618/01.12.2022г. по АНД №3024/2022г. по описа на РС- Варна, с което е потвърдено НП № 03-2200396/18.05.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1700лв. за нарушение на чл.244, т.2 от КТ вр. чл.12, ал.1 и ал.6 и чл.6, ал.1 т.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и е осъдено да заплати 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Подробно се излагат доводите за тези оплаквания. Моли се да бъде отменено Решението на ВРС и вместо него да бъде постановено ново решение, с което НП да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. В съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа касационната жалба. Намира аргументите във въззивната жалба за основателни и доказани, поради което РС следвало да отмени НП като незаконосъобразно и издадено при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая. Работничката не представила своевременно трудовата си книжка, от която работодателя да установи трудовия й стаж. Освен това от книжката се установявали общо около 8 години трудов стаж, а не посочения в НП от органа общо 20 години стаж, от които 15 години по специалността. Въз основа на тези около 8 години трудов стаж на работничката било начислявано въпросното трудово възнаграждение за прослужено време, поради което не било осъществено от дружеството нарушението, за което е му било съставен акта и издадено НП. Поддържа оплакването за непълнота на съдържанието на акта и на НП, тъй като в тях не бил посочен размера на допълнителното трудовото възнаграждение, което според наказващия орган дружеството следвало да начислява на работничката. Тези елементи били част от състава на административното нарушение по чл.416, ал.5 от КТ, липсата им обуславяла извод за неправилно и незаконосъобразно издадено НП при съществено нарушение на процедурните правила, поради което НП следвало да бъде отменено. Изтъква се и оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от РС с отказа да бъдат допуснати до разпит свидетелите, които дружеството поискало да дадат показания по случая за установяване на обстоятелствата и доказателствата, при които е бил сключев трудов договор с работничката. Твърди се също неяснота на решението на РС, поради невъзможността да се разбере какво е прието от въззивния съд за съставомерността на деянието и правилността на НП. Иска се отмяна на решението и на НП, а в условия на евентуалност – делото да бъде на върнато на РС със задължителни указания по приложението на закона.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна се представлява от старши юрисконсулт, който оспорва касационната жалба. Моли Решението на РС да бъде оставено в като правилно, законосъобразно и мотивирано. Моли да бъдат взети предвид писмените доказателства и особено данните за трудовия и професионален стаж на работника, който е бил известен на работодателят още при сключването му и е отразен в договора. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, а решението на РС – да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна, изразява становище за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна, а Решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав след като извърши проверка, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл.211 ал.1 от АПК, поради което е допустима.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на закона.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Решението на ВРС е валидно и допустимо.

При проверката му се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивният съд приобщил към доказателствата по делото само материалите приложени в административно-наказателната преписка, без да докладва представените с жалбата писмени доказателства. Този пропуск на РС да се произнесе по направеното с въззивната жалба доказателствено искане за приемане по делото на копието на трудовата книжка издадена от „Премиум 12“ЕООД на Й.Г.К е ограничил правото на санкционираното дружество да докаже твърденията в жалбата, че удостоверения пред него трудов стаж с трудовата книжка от Й.Г.К е общо 4 години, вкл. при други работодатели. Още в т.6 на жалбата срещу НП представителят на работодателя е описал, че при сключване на трудовия договор с Й.Г.К изцяло по нейни данни е бил отразен трудовият й стаж. В последствие обаче този заявен от нея размер на стажа от 20 години 2 месеца и 6 дни, от които 15 години 7 месеца и 3 дни по специалността останал недоказан, тъй като в представената от нея трудова книжка имала нанесен общо 4 години трудов стаж. Поради това в жалбата срещу НП дружеството заявило, че не е нарушило закона и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като в съответствие с изискванията в КТ и в Наредбата, а и с предвиденото в трудовия договор на Й. К. й било начислявано и изплащано допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% за всяка година трудов стаж, т.е. 2,4% за месец януари 2022г. Видно от трудовата книжка на Й. К., трудовия й стаж общо е 4 години и 2 дни, от които 3 години, 1 месец и 21 дни като кондуктор. В съответствие с тези твърдения в жалбата и с оспорването като неправилно приет в АУАН и в НП значително по-голям размер на трудовия стаж, спрямо удостоверения с трудовата книжка от конкретния работник, процесуалният представител на дружеството-работодател в откритото съдебно заседание е направил искане за разпит на свидетели, които да дадат показания за това как е бил изчислен трудовия стаж на Й. К. и определено дължимото й допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, което й е изплатено с възнаграждението по ведомостта за месец януари 2022г. Правилно РС намерил за неотносимо събирането на гласни показания за причините за прекратяване на трудовото правоотношение на Й. К. с този работодател. Неправилно и в нарушение на процесуалните правила съдът не уважил искането и не допуснал до разпит свидетелите, които да дадат показания за релевантните в случая факти и обстоятелства свързани с размера на удостоверения от работника пред работодателя трудов стаж при предходните работодатели и за начина на изчисляване, начисляване и изплащане на допълнително възнаграждение на този работник за месец януари 2022г. Освен, че е ограничил процесуално възможността на въззивника да докаже фактите и обстоятелствата изложени в жалбата, РС неправилно счел делото за изяснено от фактическа страна при събраните гласни и приетите писмени доказателства и дал ход по същество. В случая е налице несъответствие на размера на трудовия стаж на дадения работник попълнен в трудовия му договор и размера на стажа, който е бил взет предвид от счетоводството на работодателя при формиране на възнаграждението му във ведомостта за заплати. За това е бил и спора между страните пред предходната инстанция, който е останал неразрешен поради пропуска на съда да докладва и приеме представената с жалбата трудова книжка на работника, удостоверяваща стажа, който работника е доказал пред дружеството-работодател и поради отказа да бъде уважено искането за разпит на свидетели за това кога, как и какъв размер на трудовия стаж при предходни работодатели е удостоверил конкретния работник.

По аргумент от чл.348 ал.3 от НПК, нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и то не е отстранено – т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция–т.2 или решението е постановено от незаконен състав. ВРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила което да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя, поради което касационният състав намира за основателно и доказано оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и е налице основание за отмяна на Решението на основание чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Развитите в съдебно заседание от процесуалният представител на дружеството доводи за допуснато при събиране на доказателствата нарушение на процесуалните правила се подкрепят от материалите в делото. Спорните факти и обстоятелства, които са от значение за формиране на извода правилно ли е прието в НП, че дружеството е извършило конкретното нарушение и законосъобразно ли е ангажирана с него обективната му отговорност са останали неизяснени. Като не е осигурена процесуална възможност на привлеченото към отговорност лице да ангажира доказателства във въззивното производство, формираните фактически установявания в Решението на ВРС относно правилността и законосъобразността на НП се явяват направени при съществени нарушения на процесуалните правила. По аргумент от забраната в чл.220 от АПК, касационният състав не може да отстрани тези нарушения, нито да извърши преценка за законосъобразността и правилността на изводите в Решението на ВРС за законосъобразността на НП и да реши спора по същество.

Поради това Решението на ВРС следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС, при което да бъдат изяснени спорните факти и обстоятелства във връзка с нарушението, за което на дружеството е наложена с НП имуществената санкция. В съответствие с доказателствата, които се съберат по делото следва да са направят фактически установявания от въззивния съд и въз основа на тях да се направи извод осъществено ли е от дружеството на описаната дата нарушението и в съответствие с правилата и приложимите правни норми ли е съставен акта и издадено НП.

Водим от изложеното и на основание чл.222 ал.2 т.1 и т.2 във вр. с ал.1 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №1618/01.12.2022г. по АНД №3024/2022г. по описа на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- Варна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:
	Членове: