Решение по дело №501/2021 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 42
Дата: 13 октомври 2021 г. (в сила от 13 октомври 2021 г.)
Съдия: Асен Цветанов
Дело: 20215520100501
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Раднево, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на пети октомври,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20215520100501 по описа за 2021 година
Предявени са обективно и субективно пасивно съединени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „Първа инвестиционна
банка” АД срещу Ц. ВЛ. Ц. и АНК. СТ. Ц.. Ищецът твърди, че с договор за
банков кредит № 013LD-R-000861 от 16.04.2010 г. е отпуснал на ответника Ц.
ВЛ. Ц. в качеството му на кредитополучател кредит в размер на 1390 евро,
неразделна част от който били общите условия за кредити. Твърди, че било
договорено възнаграждение в размер на базовия лихвен процент на банката за
евро, който към датата на сключване на договора бил 7,89 %, увеличен с
надбавка от 8,61 пункта. Твърди, че крайният срок за погасяване на кредита
бил 16.04.2017 г. Твърди, че за забава в плащанията била уговорена
наказателна лихва в размер на възнаграждението с надбавка законната лихва.
Твърди, че на 16.04.2010 г. бил сключен между банката и втория ответник
АНК. СТ. Ц. договор за поръчителство, въз основа на който поръчителят поел
отговорност да отговаря солидарно за всички задължения на
кредитополучателя по договора за кредит. Твърди, че кредитът бил усвоен на
16.04.2010 г. чрез заверяване със сумата от 1390 евро на банковата сметка на
ответника Ц.. Твърди, че БЛП бил променен на 7,99% с решение на
управителния съвет на банката, считано от 01.05.2010 г. Твърди, че от
16.05.2010 г. ответникът Ц. бил в забава за плащането на месечни вноски,
като не е платил общо 84 броя месечни вноски. Твърди, че съгласно чл. 10 от
договора се дължала наказателна лихва за забава в размер на 1215,18 евро за
периода от 16.05.2010 г. до 13.10.2017 г. Твърди, че всички вземания по
договора за кредит станали изискуеми с изтичане на последната месечна
вноска по погасителния план. Твърди, че била издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 695/2017 г. на РС-Раднево, но тъй
1
като заповедта била връчена на ответнице по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и
предявява иска на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съобразно дадени
указания от заповедния съд. Поради това иска да се установи вземането му от
ответника по издадената заповед за изпълнение за сумата от 1390 евро
главница, сумата от 942,52 евро договорна възнаградителна лихва за периода
от 16.06.2010 г. до 16.04.2017 г., сумата от 1215,18 евро наказателна лихва за
забава за периода от 16.05.2010 г. до 13.10.2017 г., ведно със законната лихва
от 16.10.2017 г. Претендира разноските за исковото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците
Ц. ВЛ. Ц. и АНК. СТ. Ц..
Ответниците са редовно призовани за първото съдебно заседание, като
в изпратените до тях призовки, ведно с определението по чл. 140 ГПК,
изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноски.
В докладвано в съдебно заседание на 05.10.2021 г. постъпила от ищеца
молба вх. № 1691 от 05.10.2021 г., чрез процесуалния пълномощник адвокат
В., е поискано на основание чл. 238, ал. 1 ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение, тъй като ответниците не са е явили в откритото
съдебно заседание, не са изпратили упълномощен представител, нямат и
направено искане делото да се гледа в тяхно отсъствие.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице. Ответниците не са депозирали писмен
отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, редовно призовани
не изпращат представител в първото по делото съдебно заседание и не са
направили искане делото да се разглежда в отсъствие на техен представител.
От приложените към исковата молба писмени доказателства може да се
направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно
чл. 239, ал. 2 ГПК не следва неприсъственото решение да се мотивира по
същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените искове следва да се уважат изцяло.
По разноските и държавната такса:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част
от исковете, които разноски се установиха в размер на 477,54 лв. /платена
държавна такса в размер на 138,77 лв. за заповедното производство и в размер
на 138,77 лв. за исковото производство, определени от съда възнаграждения
за юрисконсулт в заповедното производство и исковото производство
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 26 НЗПП в размер
съответно на 100 лв. за заповедното производство и в размер на 100 лв. за
исковото производство/. Тъй като задължението за разноски е в условията на
разделност, ще се присъдят разноските на ищеца в цялост, като се разделят
поравно в тежест на двамата ответници.

Мотивиран от горното, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ц. ВЛ. Ц., ЕГН **********, с
адрес с. Сърнево, община Раднево, ул. ***, и АНК. СТ. Ц., ЕГН **********, с
адрес с. Сърнево, община Раднево, ул. ***, дължат солидарно на „Първа
инвестиционна банка“ АД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********,
с адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и
чл. 92 ЗЗД:
- сумата от 1390,00 евро (хиляда триста и деветдесет евро) - главница,
произтичаща от договор за банков кредит № 013LD-R-000861 от 16.04.2010
г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 16.10.2017 г. до
окончателното погасяване на вземането;
- сумата от 942,52 евро (деветстотин четиридесет и две евро и 52
евроцента) – договорна възнаградителна лихва за периода от 16.06.2010 г. до
16.04.2017 г.;
- сумата от 1215,18 евро (хиляда двеста и петнадесет евро и 18
евроцента) – наказателна лихва за периода от 16.05.2010 г. до 13.10.2017 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 518/17.10.2017 г. по ч.гр.д. №
695/2017 г. по описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА Ц. ВЛ. Ц., ЕГН **********, с адрес с. Сърнево, община
Раднево, ул. ***, да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, бул.
„Драган Цанков“ № 37, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
238,77 лв. /двеста тридесет и осем лева и 77 ст./, представляваща разноски за
заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА АНК. СТ. Ц., ЕГН **********, с адрес с. Сърнево, община
Раднево, ул. ***, да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, бул.
„Драган Цанков“ № 37, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
238,77 лв. /двеста тридесет и осем лева и 77 ст./, представляваща разноски за
заповедното и исковото производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване съгласно чл. 239,
ал. 4 от ГПК, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 от
ГПК пред Окръжен съд – Стара Загора в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
3