МОТИВИ:
Производството е по реда на Глава Двадесет и седма от НПК - съкратено съдебно
следствие.
Обвинението
е срещу подсъдимия Н.Д. Н. *** в това, че в периода 02/03
март 2010 г. – 23/24 май 2010 г., при условията на продължавано престъпление, в с. Исперихово,
общ. Брацигово, в съучастие със С.Р.З. ЕГН ********** и Е.И.Д. ЕГН **********,***,
като извършители, извършили к р а ж б а, като отнели чужди движими
вещи, оставени без постоянен надзор: 1 бр. кон ведно с амуниция /кошум и палдъм/, на обща стойност
– 480.00 лева, от владението на собственика Д.Г.
*** и в с. Козарско, общ. Брацигово, в съучастие със С.Г.С. ЕГН ********** и Н.А.К.
ЕГН **********,***, като извършители,
извършили к р а ж б а, като
о т н е л и
чужда движима вещ – 1 бр. медна возима
пръскачка с вместимост 60 литра, на стойност – 300 лева, от владението на
собственика А.А.А. ***, като общата стойност на отнетото имущество възлиза на 780.00 лева – престъпление по чл. 195, ал.1, т.2 НК, чл. 20,
ал.2 НК и чл. 26, ал.1 НК.
Обвинението е и срещу подсъдимия С. Р. З.,*** в това, че на 02/03 март 2010 г.,
в съучастие с Н.Д.Н. ЕГН ********** 4 Е.И.Д. ЕГН **********,***, като извършители,
извършили к р а ж б а, като отнели чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор: 1 бр. кон и амуниция /кошум и палдъм/, на обща стойност 480.00 лева, от владението на собственика Д.Г. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят –
престъпление по чл. 195, ал.1, т.2 НК, чл. 20, ал.2 НК.
Обвинението е и срещу подсъдимия Е.И.Д. ***. Пещера в това, че на 02/03 март 2010 г., в съучастие Н.Д.Н. ЕГН ********** и С.Р.З.,***, като извършители,
извършили к р а ж б а, като отнели чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор: 1 бр. кон ведно с амуниции /кошум и палдъм/, на обща стойност
– 480.00 лева,
от
владението на собственика Д.Г. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено в у с
л о в и я т а н а п о в т о р н о с т и с
л у ч а я н е е м а л о в а ж е н – престъпление по
чл. 195, ал.1, т.3,4,7 НК, чл.
20, ал.2 НК и чл. 28, ал.1 и ал.2 НК, чл. 26, ал.1 НК.
Обвинението е и срещу подсъдимия Н. А. *** в това, че в периода
23/24 май 2010 г., в с. Козарско, общ. Брацигово, в
съучастие с Н.Д.Н. ЕГН ********** и С.Г.С. ЕГН **********,***, като
извършители, извършили к р а ж б а, като отнели чужда движима вещ – 1 бр.
медна возима пръскачка с вместимост 60 литра, на
стойност – 300.00 лева, от
владението на собственика А.А.А. ***, без негово съгласие с намарение
противозаконно да я прият, като деянието е
извършено в у с л о в и я т а н а
п о в т о р н о с т и с л у ч а я н е
е м а
л о в а ж е н – престъпление по чл.195,
ал.1, т.7 НК, чл.20, ал.2 НК е чл.28, ал.1 НК.
Обвинението е и срещу подсъдимия С. Г. С. *** в това, че в периода 23/24 май 2010 г.
в с. Козарско, общ. Брацигово, в съучастие с Н.Д.Н. ЕГН ********** и Н.А.К.
ЕГН **********,***, като извършители, извършили к р а ж б а,
като от н е л и ч у ж д а
д в и ж и м а в е щ – 1 бр.
медна возима пръскачка с вместимост 60 литра, на
стойност – 300.00 лева, от
владението на собственика А.А.А. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвоят – ппрестъпление по чл.194, ал.1 НК, чл.20, ал.2 НК.
Делото е разгледано по реда на
съкратеното съдебно следствие по искане на подсъдими и защитници.
При предварителното изслушване
подсъдимите: Н.Д.Н., С.Р.З.,
Е.И.Д., Н.А. КОВАЧЕВ и
С.Г.С., всеки един от тях поотделно,
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти, като отнетото
имущество е възстановено до приключване на съдебното следствие. Всеки един от
тях заявява, че съжалява за извършеното деяние.
Представителят на прокуратурата в
пледоарията си поддържа обвинението срещу подсъдимите, като счита, че същото е
доказано по несъмнен и категоричен начин
по отношение на всички подсъдими, като с оглед възстановяването на отнетото
имущество до приключване на съдебното следствие пледира по отношение на
подсъдимите Н. и З. деянието да се прекралифицира по
чл.197, т.3 НК, а по отношение на подс. С. – по чл.197, т.1 НК. Пледира за
осъждането им, както следва: на подс. Н. – при условията на чл.58, ал.4 НК и
при приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК – пробация, включваща първите
две задължителни пробационни мерки, при периодичност на явяване и подписване
при първата два пъти седмично, като и двете мерки да бъдат за срок от 1 г.6
месеца; на подс. З. – при условията на
чл.58а и чл.2, ал.2 НК, като се приложи чл.55, ал.1, т.2 НК и му се наложи
наказание пробация, включващо първите две задължителни пробационни мерки, с
периодичност на явяване и подписване при първата два пъти седмично, и двете за
срок от 1 година; на подс. Д. - при
условията на чл.58а НК, чл.55, ал.1, т.1, б.”б” и чл.2, ал.2 НК, като му се
наложи наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, изпълнението на което
да се отложи на осн. чл. 66, ал.1 НК за изпитателен
срок от 3 години; на подс. К. - при условията н чл.58а, ал.4 НК и чл.55, ал.1,
т.1 НК, като му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца,
което да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален строг режим в затворническо
общежитие от закрит тип и на подс. С. – при условията на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.2,, б. “б” НК, като му се наложи
наказание пробация, включваща първите две задължителни пробационни мерки, с
периодичност на явяване и подписване по първата два пъти седмично, като и двете
мерки бъдат за срок от 1 година. Пледира за връщане на вещественото
доказателство на собственика му и за присъждане на направените по делото
разноски. Подробни съображения излага в
хода на съдебните прения.
Доброволният защитник на
подсъдимия Д. – адв. И. взема становище,
че с оглед вида на съдебното производство няма спор по фактическата обстановка,
а що се касае до наказанието на подзащитния й пледира за налагане на наказание
при условията на чл.58а НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК – под определения в закона минимум на лишаването от свобода, в рамките на
минималното, предвидено в закона, което да бъде отложено за изпитателен срок от
3 години, на основание чл.66 НК. Подробни съображения излага в хода на
съдебните прения.
Служебният защитник на подс. Н. и ПОДС. З. – адв. П. взема становище, че не
оспорва фактическата обстановка, предвид признанието на подзащитните му и
характера на производството, както и възстановяването на отнетото имущество,
като пледира за преквалифициране на деянието по чл.197, т.3 НК, с налагане на
наказание на подзащитните му Н. и З. при условията на чл.58а НК и чл.55 НК –
пробация, в размерите посочени от прокурора, като се отчете, че Н. е участвал в
две кражби, а подс. З. – в една. Подробни съображения излага в хода на
съдебните прения.
Служебният защитник на подсъдимите – К. и С. – адв. Д. взема становище, че
признанията направени от подсъдимите относно фактите по обвинителния акт се
подкрепят изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства, като
пледира за преквалифициране на деянието по отношение и на двамата подсъдими по
чл.197, т.2 НК, считайки, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 НК, като на подс. К. се наложи наказание пробация, а на подс. С. – глоба.
Подробни съображения излага в хода на съдебните прения.
С оглед направеното от подсъдимите – Н.Д.Н.,
С. Р.
З., Е.И.Д., Н. А. К. и С. Г. С. самопризнание и съобразно императивната
разпоредба на чл.373, ал.3 от НПК, съдът намира за установено следното:
Подсъдимите – Н. Н., С. З., С. С., Е. Д. и Н. К. ***, познават се добре, поддържат
приятелски отношения, не работят, последните двама от тях – подс. Д. и подс. К. са осъждани.
1/ На 02 март 2010 г., през
деня св. М. ***. Там разпрегнал и оставил на паша коня си – мъжки пол, на около
6 г., тип работен впрегателен, пригоден за
селскостопанска работа, оборудван с амуниция. В около 16:00 часа св. М. забелязъл, че коня се е отклонил, като го потърсил, но не
го намерил.
Междувременно в около 18:30 часа,
подс. Н., подс. З. и подс. Д. решили да отидат за цигари до
централната част на с. Исперихово. По пътя си на
кръстовище за с. Огняново
забелязали коня на св. М., оборудван с амуниция. Тримата решили да извършат
кражба на коня и го продадат. В изпълнение на взетото решение тримата подсъдими
подгонили коня.
Действията им били наблюдавани от св.
Г.А.,***, в посока с. Огняново, който разпознал коня
на св. М.. Св. Г. А. попитал подсъдимите защо гонят коня, при което те
отговорили, че коня е техен, но го изпуснали.
За времето на 02/03.03.2010 г.,
тримата подсъдими – Н., ЗЯРТАВ и Д.,***, като след това го отвели в с. Ново
село.
Там тримата подсъдими посетили дома
на св. А., за който знаели, че се занимава с покупко-продажба на животни. Подс.
Д. предложил на св. А., да закупи коня с амуницията, като последния се съгласил
и заплатил сумата от 120.00 лева. Получената парична сума тримата подсъдими
поделили поравно.
На 03.03.2010 г., св. Г.А. разказал
на св. М. за видяното предната вечер. Св. М. съобщил за кражбата на коня с
амуницията на гл. полицай А. Илиев при РУП Пещера,
като подал и Молба вх. №109 зм/2010 г.
В резултат на извършените оперативно
издирвателни мероприятия, авторите на извършеното престъпно деяние били
установени – подс. Н., подс. З. и подс. Д., които направили пълни самопризнания
пред св. С. и гл. полицай А. Илиев – служители на РУП
Пещера.
На 10.03.2010 г. св. А. предал
доброволно на св. С. ***, 1 бр. амуниция /кошум с палдъм/ предмет на престъпление, за което бил съставен
надлежен протокол, приложен към материалите по делото. С квитанция
№0087952/2010 г., предадените вещи били оставени на съхранение на домакина при
РУП Пещера.
2/ На 23.05.2010 г., през деня, в с. Козарско, общ. Брацигово, св. А.А.
наел подс. С. и още двама мъже, неустановени по делото, да пренесат тор в двора
на къщата му, намираща се на ул. “Четиридесет и шеста” №1, граничаща
със стадиона.
По време на работата, на подс. С. направило впечатление, че в двора на св. А.А.
се намира медна возима пръскачка с вместимост 60
литра.
След приключване на възложената
работа св. А.А., заплатил на наетите лица, вкл. и на подс. С., като същите си
тръгнали.
На 23/24.05.2010 г., подс. Н., подс. К. и подс. С., с каруцата отишли до дома на св. А.А.
***. Спрели близо до къщата, като подс. Н. останал отпред при каруцата, за да
пази, а подс. К. и подс. С. влезли в
двора, през незакрепена телена мрежа на оградата. От двора, подс. С. и подс. К.
взели и изнесли медната пръскачка, като заедно с подс. Н. я натоварили на
каруцата и си тръгнали.
На 24.05.2010 г., тримата подсъдими –
С., К. и Н. смачкали и предали онкраднатата пръскачка
в пункт за изкупуване на цветни и черни метали “К.”***, за което собственика К.
им изплатил сумата 120.00 лева, която си поделили.
На 24.05.2010 г., св. А.А.
сигнализирал за кражбата на св. Г. ***, като подал и Жалба, вх. №270зм/2010 г.
В резултат на извършените оперативно
издирвателни мероприятия, авторите на извършеното престъпно деяние били
установени – подс. Н., подс. К. и подс. С., които направили пълни самопризнания
пред св. Г. *** и отвели полицейските служители до пункта за черни и цветни
метали, където предали вещта.
Назначената съдебно – оценъчна зооветеринарна експертиза, дава заключение, че пазарната
стойност на 1 бр. кон, собственост на св. М., предмет на престъпление, към
инкриминираната дата е 350.00 лева, частично възстановени в досъдебното
производство 160 лева.
Назначената съдебно-оценъчна
експертиза, дава заключение, че пазарната цена на комплект амуниция,
собственост на св. М., предмет на престъпление, към инкриминираната дата и след
приспаднато овехтяване е 130.00 лева, възстановени.
Назначената съдебно-оценъчна
експертиза, дава заключение, че пазарната цена на 1 бр. медна пръскачка с
вместимост 60 литра, собственост на св. А.А., предмет на престъпление, към
инкриминираната дата и след приспаднато овехтяване е 300.00 лева,
невъзстановени.
С протокол на 16.07.2010 г., И.И. –
баща на подс. Д., предал доброволно на разследващия полицай – инсп. Кощикова при РУП Пещера,
сума в размер на 160.00 лева, за частично възстановяване на щета, причинена от
кражба на кон и амуниция, предадена на св. М. с разписка на 18.07.2010 г.
Разпитани в хода на досъдебното
производство, подсъдимите – Н., З., Д., К. и С., всеки един от тях поотделно,
заявява, че разбира обвинението срещу него, признава се за виновен, като
обяснява механизма на извършеното престъпно деяние и обстоятелствата, които са
го мотивирали.
Разследването по отношение на подс. Д.
е проведено при условията на чл.206 във вр. с чл.269,
ал.3 НПК, тъй като не е намерен на посочения от него адрес, местоживеенето му в
страната не е известно и след щателно издирване не е установено, като на
04.04.2010 г. е напуснал пределите на РБългария с
неизвестно местоживеене. Обявен за общо държавно издирване. Обвинението е
предявено на обв. Д., при условията на чл.206 НПК, с
участие на сл. защитник – адв. Ч.Ч. ***.
В съдебното поизводство
по делото са представени 3 бр. разписки, изхождащи от пострадалия св. А.А. – 2
бр. от 06.12.2010 г. и 12.01.2011 г., за възстановени му общо 300.00 лева от
подсъдимите Н.Н., Н.К., чрез Д. Неделчев и от подс. С.С. и 1 бр. разписка от
пострадалия св. А.А. от 06.12.2010 г. за получена сума от 180 лева от бащата на
подс. Н.Н. – Джомал Н. и от подс. С.З., като и
двамата пострадали свидетели са декларирали, че отнетото им имущество е
възстановено и нямат претенции към подсъдимите.
Горните фактически положения се
подкрепят по несъмнен и категоричен начин от събрания по делото доказателствен
материал, а именно - направеното от
подсъдимите самопризнание по реда на чл.371, ал.1, т.2 от НПК на всички факти,
така, както са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепящите ги гласни и писмени
доказателствени средства, събрани на съдебното производство – 3 бр. разписки и
1 бр. характеристика от Кмета на с. Исперихово
относно подс. Д., събраните в
досъдебното производство писмени и гласни доказателствени средствма,
а именно –протокол за доброволно предаване, квитанция №0087952 за приемане на
съхранение на имущество, удостоверение за напускане пределите на РБългария, протокол за доброволно предаване от 16.07.2010
г., разписка, удостоверение за обявяване на ОДИ, протоколи за разпит на св. М.,
А., Г.А., С., А.А., К., Т.Г., справки за съдимост – 5 бр., характеристики – 5
бр. и декларации за семейно и материално положение – 5 бр., както и заключения
на съдебно зооветеринарна експертиза и съдебно
оценъчна експертиза, приобщени към доказателствения материал по съдебното
следствие по реда на чл.283 НПК. Събраните по делото доказателствени материали
са непротиворечиви. По отношение на съществените обстоятелства от предмета на
доказване, които са от значение за правилното решаване на делото, същите са
категорични, непосредствени, обективни и допълващи се помежду си. Явяват се и
допълващи към направените самопризнания от подсъдимия.
При така установената по несъмнен
начин фактическа обстановка по делото, съдът прие, че подсъдимият Н. Д. Н.
е о с ъ щ е с т в и л о т
о б е к т и в н а и с у б е к т и в н а с т р а н а престъпния състав начл.197, т.3 във вр.
с чл.195, ал.1, т.27 НК, чл.20, ал.2 НК, чл.26, ал.1 НК:
В
периода 02/03 март 2010 г. – 23/24
май 2010 г., при условията на продължавано престъпление, в с. Исперихово,
общ. Брацигово, в съучастие със С.Р.З. ЕГН ********** и Е.И.Д. ЕГН **********,***,
като извършители, извършили к р а ж б
а, като отнели чужди движими
вещи, оставени без постоянен надзор: 1 бр. кон ведно с амуниция /кошум и палдъм/, на обща стойност
– 480.00 лева, от владението на собственика Д.Г.
*** и в с. Козарско, общ. Брацигово, в съучастие със С.Г.С. ЕГН ********** и Н.А.К.
ЕГН **********,***, като извършители извършили кражба, като о т н е л и чужда движима вещ – 1 бр. медна возима пръскачка с вместимост 60 литра, на стойност – 300
лева, от владението на собственика А.А.А. ***, като общата стойност на отнетото имущество
възлиза на 780.00 лева и имуществото е възстановено до приключване на съдебното следствие.
Деянието
е извършено от подсъдимия Н. при условията на продължавано престъпление, тъй
като с деянията си подс. Н. е осъществил поотделно съставите на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
От с у б е к т и в н а с т р а н а
деянието е извършено от
подсъдимия у м и ш л е н о, с форма на
в и н а - п р я к
у м и с ъ л, тъй като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
му последици и е искал настъпването им.
Затова, съдът призна за в и
н о в е н подсъдимият Н.Д.Н.
в о с ъ щ е с т в я в а н е т
о на престъпление по чл.197,т.3 НК във вр.с чл.195, ал.1, т.2 НК, чл.20, ал.2 НК и чл.26, ал.1 НК,
като го призна за н е в и н о в е н и г
о о п р а в д
а по първоначалното обвинение по
чл.195, ал.1, т.2 НК. Съдът преквалифицира деянието на подсъдимие
Н. по чл.197, т.3 НК във вр. с чл.195, ал.1, т.2 НК,
тъй като имуществото е възстановено до приключване на съдебното следствие.
От
с у б е к т и в н а с т р а н
а деянието е извършено от подсъдимия
у м и ш л е н о, с форма
на в и н а
- п р я к у м и с ъ л, тъй като е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е
искал настъпването им.
Подсъдимият С. Р.З. е о с
ъ щ е с т в и л о т о б е к т и в н а и с
у б е к т и в н а с т р а н а престъпния състав на чл.197, т.3 НК във вр.
с чл. 195, ал.1, т.2 НК, чл.20, ал.2 НК:
На 02/03 март 2010 г., в съучастие с Н.Д.Н. ЕГН ********** 4 Е.И.Д. ЕГН **********,***, като извършители, извършили
к р а ж б а, като отнели чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор: 1 бр. кон и амуниция /кошум и палдъм/, на обща стойност 480.00 лева, от владението на собственика Д.Г. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като имуществото е възстановено до приключване на
съдебното следствие.
От
с у б е к т и в н а с т р а н
а деянието е извършено от подсъдимия
у м и ш л е н о, с форма
на в и н а - п р
я к у м и с ъ л, тъй като е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е
искал настъпването им.
Затова съдът призна за в и н
о в е н подсъдимия С. Р. З.
в о с ъ щ е с т в я в а н е т
о на престъпление по чл.197, т.3 НК във вр. с чл.195, ал.1, т.2 НК, чл.20, ал.2 НК, като го призна
за н е в и н о в е н и
го о п р а в д а по първоначалното обвинение по чл.195, ал.1,
т.2 НК. Съдът преквалифицира деянието на подсъдимия З. по чл.197, т.3 НК във вр. с чл.195, ал.1, т.2 НК, тъй като имуществото е
възстановено до приключване на съдебното следствие.
Подсъдимият Е.И.Д.
е о с ъ щ е с т в и л о т
о б е к т и в н а и с у б е к т и в н а с т р а н а престъпния състав на чл.195, ал.1, т.2 и т.7 НК, чл.20, ал.2 НК, чл.28, ал.1 НК:
На 02/03 март 2010 г., в съучастие Н.Д.Н. ЕГН ********** и С.Р.З.,***, като
извършители, извършили к р а ж б а, като отнели чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор: 1 бр. кон ведно с амуниции /кошум и палдъм/, на обща стойност
– 480.00 лева,
от владението
на собственика Д.Г. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвоят, като деянието е извършено
в у с л о в и я т а н а п
о в т о р н о с т и с л у ч а я
н е е м а л о в а ж е н, като
имуществото е възстановено до приключване на съдебното следствие.
Деянието е извършено при условията на
повторност, тъй като деецът е извършил престъплението, след като е осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление, като от изтърпяване на наказанието
по предишната присъда не са изтекли 5 години – по НОХД №64/2007 г. на РС
Пещера, в сила от 02.04.2007 г. с
наложено наказание “Пробация”, включваща следните пробационни мерки:
1/Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца; 2/
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца; 3/
Включване в курсове за професионална квалификация и програми за обществено
въздействие да срок от 1 година, изтърпяно на 20.12.2007 г.
От
с у б е к т и в н а с т р а н
а деянието е извършено от подсъдимия
у м и ш л е н о, с форма на в
и н а -
п р я к у м и с ъ л, тъй като е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е
искал настъпването им.
Затова съдът призна за в и н о в е н подсъдимия
Е. И. Д. по
обвинението по обвинителния акт.
Подсъдимият Н. А. К.
е о с ъ щ е с т в и л о т
о б е к т и в н а и с у б е к т и в н а с т р а н а престъпният състав на чл.195, ал.1, т.7 НК, чл.20, ал.2 НК,
чл.28, ал.1 НК:
В периода 23/24 май 2010 г., в с. Козарско, общ. Брацигово, в съучастие с Н.Д.Н. ЕГН ********** и С.Г.С.
ЕГН **********,***, като извършители, извършили
к р а ж б а, като отнели чужда движима вещ – 1 бр.
медна возима пръскачка с вместимост 60 литра, на
стойност – 300.00 лева, от
владението на собственика А.А.А. ***, без негово съгласие с намарение
противозаконно да я прият, като деянието е
извършено в у с л о в и я т а н а
п о в т о р н о с т и с л у ч а я
н е е м а л о в а ж е н.
Деянието е извършено при условията на
повторност, тъй като деецът е извършил престъплението, след като е осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление, като от изтърпяване на
наказанието по предишната присъда не са изтекли 5 години – по НОХД №135/2005
г., на РС Пещера, в сила от 25.04.2005 г., за престъпление по чл.234б НК –
Пробация, изтърпяно на 22.02.2009 г.
От
с у б е к т и в н а с т р а н
а деянието е извършено от подсъдимия
у м и ш л е н о, с форма
на в и н а - п р
я к у м и с ъ л, тъй като е съзнавал общественоопасният му
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е
искал настъпването им.
Затова, съдът призна за в и
н о в е н подсъдимият Н. А. К.
в о с ъ щ е с т в я в а н е т
о на престъпление по обвинението в
обвинителния акт.
Подсъдимият С. Г. С.
е о с ъ щ е с т в и л о т
о б е к т и в н а и с у б е к т и в н а с т р а н а престъпният състав на чл.197, т.1 НК във вр. с чл.194, ал.1 НК и чл.20, ал.2 НК:
В
периода 23/24 май 2010 г. в с. Козарско, общ. Брацигово, в
съучастие с Н.Д.Н. ЕГН ********** и Н.А.К. ЕГН **********,***, като
извършители, извършили к р а ж б
а, като
от н е л и ч у ж д а д в и ж и м а в е щ – 1 бр. медна возима
пръскачка с вместимост 60 литра, на стойност – 300.00 лева, от владението на собственика А.А.А. ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да я присвоят, като имуществото е
възстановено до приключване на съдебното следствие.
От
с у б е к т и в н а с т р а н
а деянието е извършено от подсъдимия у м и ш л е н о, с форма на в и н а
- п р я к у м и с ъ л, тъй като е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Затова съдът призна за в и
н о в е н подсъдимия С. Г. С. в о с
ъ щ е с т в я в а н е т о на
престъпление по чл.197, т-1 НК във вр. с чл.194, ал.1 НК и чл.20, ал.2 НК, като го призна
за н е в и н о в е н и г
о о п р а в д
а по първоначалното обвинение по
чл.194, ал.1 НК. Съдът преквалифицира деянието по чл.197, т.1 НК във вр. с чл.194, ал.1 НК, тъй като имуществото е възстановено
до приключване на съдебното следствие.
Неоснователно се явява становището на
служебния защитник на подсъдимите – К.
и С. – адв. Д., че деянието на
двамата подсъдими е маловажен случай, тъй като щетата е възстановена и е под
тройния размер на минималната работна заплата установена за страната, съгласно
цитирана практика на ВКС. Деянието на
подс. К. и подс. С. не е “маломажен случай”. Според дефиницията на на чл.93, т.9 НК: “маловажен случай” е
този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на общесдтвена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид”. Или, за
да се квалифицира едно деяние като “маловажен случай”, то следва степента на
обществена опасност да е по-ниска от обикновените случаи на престъпления от
съответния вид. По-ниската обществена опасност се определя от цялостната характеристника на деянието и дееца, от мотивите и
подбудите, от отражението на деянието в обществото, както и от размера на
причинените вреди. В конкретния случай, при подс. К. и подс. С., съдът счита, че не са налице тези
предпоставки. Извършеното престъпление не може да се приеме, че е с
незначителни вредни последици или с липса на такива, тъй като предмет на кражба
та е медна возима пръскачка, като стойността й е
възстановена. Не може да се говори и за липса на вредни последици от деянието.
Стойността на предмета на кражбата е 300.00 лева, която е над размера на
минималната работна заплата, установена за страната, което също не обосновава
наличие на незначителни вредни последици или липса на такива. Подс. К. е осъждан 3 пъти за престъпления от общ
характер.
Всичко това, не дава основание да се
приеме, че извършеното деяние следва да се преквалифицира като “маловажен
случай” и да отпадне повторността и обвинението по чл.195, ал.1, т.7 НК – за
подс. К. и по чл.194, ал.1 НК – за подс.
С. и се преквалифицира и за двамата по
чл.197, т.2 НК, като на подс. К. се
наложи наказание Пробация, а на подс. С. – Глоба. Напротив, съдът приема, че не
е налице “маловажен случай” и прие за доказани престъпленията, извършени от
подсъдимите – по чл.195, ал.1, т.7 НК – за подс. К. и по чл.197, т.1 във вр.
с чл.194, ал.1 НК за подс. С..
При определяне на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия Н.Н.,
за престъплението по чл. 197, т.3 НК, съдът се ръководи от разпоредбата
на чл.36 НК, относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона
наказание за престъпление по чл.197, т.3 НК
– лишаване от свобода до осем години, както и императивната разпоредба
на чл.373, ал.2 НПК, според която норма в случаите по чл.371, т.2 от НПК,
какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна присъда съдът определя
наказанието при условията на чл.58а НК. Според чл.58а, ал.1 НК, в случаите по
чл.373, ал.2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се
ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл.54 НК и
намалява така определеното наказание с една трета, а според разпоредбата на
чл.58а, ал.4 НК, когато едновременно са налице условията на ал.1 и условията на
чл.55 НК, съдът прилага само чл.55 НК, ако е по-благоприятен за дееца. В
конкретния случай, съдът приема, че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства – чисто съдебно минало –
неосъждан, с позитивни характеристични данни, критичност и съжаление към
извършено, както и липсата на отегчаващи вината обстоятелства, поради което
приложи чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК и наложи на подсъдимия наказание Пробация.
При определяне на вида и размера на пробационните
мерки, съдът отчете: обществената опасност на деянието, която е сравнително
висока, предвид многобройността на деяниата от този
вид, извършвани в съдебния район, обществената опасност на дееца, която е
ниска, с оглед чистото съдебно минало на дееца, причините за извършване на
деянието - стремежа за лично облагодетелстване по неправомерен начин, както и
смекчаващите вината обстоятелства, посочени по-горе и липсата на отегчаващи
такива. За извършеното престъпление от подс. Н., по правилата на чл.58а, ал.4 НК, съдът след отчитане на горните обстоятелства, както и съдействието, оказано на
разследващите органи и на съда и възстановяването на отнетото имущество, което
е и елемент от състава на деянието, намира, че следва да му се наложат следните
пробационни мерки: 1/ Задължителна регистрация по настоящ адрс
за срок от 1 година и 6 месеца, с периодичност на явяване и подписване 2 пъти
седмично и 2/ Задължилжителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 1 година и 6 месеца. Затова, съдът осъди подс. Н. на Пробация, включваща първите две
задължителни пробационни мерки, и двете за срок от 1 година и 6 месеца, при
периодичност на първата 2 пъти седмично.
Съдът намери, че определеното
наказание е достатъчно и се явява справедливо, тъй като е съответно на
извършеното от подсъдимия деяние, отговарящо и на поставените цели на
наказанието, за осъществяване на личната и генерална превенция.
При определяне на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия С. З.,
съдът се ръководи от разпоредбата
на чл.36 НК, относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона
наказание за престъпление по чл.197, т.3 НК
– лишаване до осем години, както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК, според която норма в случаите по чл.371, т.2 от НПК, какъвто е настоящия,
при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието при
условията на чл.58а НК. Според чл.58а, ал.1 НК, в случаите по чл.373, ал.2 НПК,
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл.54 НК и намалява така
определеното наказание с една трета, а според чл.58а, ал.4 НК, когато едновременно са налице условията на
ал.1 и условията на чл.55 НК, съдът прилага само чл.55 НК, ако е
по-благоприятен за дееца. Според разпоредбата на чл.58а НК, действащ към
момента на извършване на деянието, съдът задължително прилага чл.55 НК, когато
за престъплението не са предвидени алтернативни наказания, какъвто е настоящия
случай. Според разпоредбата на чл.2, ал.2 НК, ако до влизане на присъдата в
сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за
дееца. За извършеното от подс. З. по правилата на чл.58а, НК, в редакцията към
момента на извършване на деянието, след приложение на чл.2, ал.2 НК и чл.55,
ал.1, т.2, б. “б” НК, съдът определи наказание пробация, като при определяне на
вида и размера на пробационните мерки, отчете
обществената опасност на деянието, която е висока, предвид многобройността на
извършването им в съдебния район, смекчаващите вината обстоятелства – чисто
съдебно минало, позитивни характеристични данни, критичност и съжаление за
извършеното, пълно съдействие на разследващите органи и на съда, възстановяване на отнетото имущество, както и
липсата на отегчаващи такива, намира, че следва определеното наказание пробация
да включва следните пробационни мерки: 1/ Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 1 година, с периодичност на явяване и подписване 2 пъти
седмично и 2/ Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1
година. Затова, съдът осъди подс. З. на Пробация, включваща първите две
задължителни пробационни мерки, с периодичност на първата 2 пъти седмично, и
двете за срок от една година.
Съдът намери, че определеното
наказание е справедлино и достатъчно, отговарящо и на
поставените цели на наказанието, за осъществяване на личната и генерална
превенция.
При определяне на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия Е. Д.,
съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 НК, относно целите на наказанието,
съобрази предвиденото от закона наказание за престъпление по чл.195, ал.1, т.2
и т.7 НК – лишаване от свобода от една
до десет години, както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК, според
която норма в случаите по чл.371, т.2 от НПК, какъвто е настоящия, при
постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на
чл.58а НК. Според разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК, в случаите по чл.373, ал.2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл.54 НК и намалява така
определеното наказание с една трета, а според разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК,
когато едновременно са налице условията на ал.1 и условията на чл.55 НК, съдът
прилага само чл.55 НК, ако е по-благоприятен за дееца. Според разпоредбата на
чл.2, ал.2 НК, ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони,,
прилага сезаконът, който е най-благоприятен за
дееца. За извършеното от подс. Д.
деяние, по правилата на чл.58а НК, след приложение на чл.2, ал.2 НК и чл.55,
ал.1, т.1 НК, съдът след отчитане на обществената опасност на деянието, която е
висока, предвид многобройността на извършването им в съдебния район,
смекчаващите вината обстоятелства – позитивни характеристични данни, критичност
и съжаление за извършеното, възстановяването на отнетото имущество, ккто и отегчаващите
– обременено съдебно минало – осъждан 1 път като непълнолетен, намира, че
следва да му се определи наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода.
Затова съдът осъди подс. Д. на ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът приложи разпоредбата на чл.66,
ал.1 НК, като отложи изпълнението на наложеното наказание от шест месеца
лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 години. За да приложи института на
условното осъждане, съдът взе предвид, че няма законова пречка за прилагането
му, тъй като подсъдимия Д. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпления
от общ характер, както и че за поправянето и превъзпитаването му и за
реализиране и на останалите цели на наказанието, не е необходимо същият да бъде
изолиран от обществото и ефективно да изтърпи наложеното му наказание лишаване
от свобода.
При определяне на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия Н.К., съдът се ръководи от разпоредбата
на чл.36 НК, относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона
наказание за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 НК – лишаване от свобода от една до десет
години, както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК, според която
норма в случаите по чл.371, т.2 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване
на осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а НК. Според чл.58а, ал.1 НК, в случаите
по чл.373, ал.2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се
ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл.54 НК и
намалява така определеното наказание с една трета, а според разпоредбата на
чл.58а, ал.4 НК, когато едновременно са налице условията на ал.1 и условията на
чл.55 НК, съдът прилага само чл.55 НК, ако е по-благоприятен за дееца. В
конкретния случай, са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства –
сравнително позитивни характеристични данни, възстановяване на отнетото
имущество, съжаление и критичност към извършеното, тежко семйно
и материално положение и имотно състояние, като се вземе предвид и стойността
на отнетото имещество – 300 лева, което е малко над
минималната работна заплата, установена за страната, поради което съдът прие, че са налице
условията на чл.55, ал.1, т.1 НК. За извършеното от подс. К., съдът определи
наказание по правилата на чл.58а, ал.4 НК, който се явява по-благоприятен за
подсъдимия, и след като приложи чл.55, ал.1, т.1 НК, а именно – лишаване от
свобода. При определяне на конкретния размер, съдът отчете: обществената опасност на деянието, която е
висока, предвид многобройността на извършването им в съдебния район, причините
за извършване на деянието – стремеж към лично облагодетелстване по неправомерен
начин, личността на дееца, която е сравнително висока, като взе предвид и
смекчаващите вината обстоятелства, посочени по-горе, както и отегчаващите –
обременено съдебно минало, пълно съдействие на разследващите органи и на съда,
възстановяване на отнетото имущество, като намери, че следва да му се определи
наказание под минималния, предвиден в закона размер, а именно – 6 месеца
лишаване от свободаа.
Затова, съдът осъди подс. К. на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл.41, ал.6 НК във вр. с чл.61, т.2 чл.60, ал.1 ЗИНЗС, съдът постанови
наложеното наказание от десет месеца
лишаване от свобода да бъде изтърпяно от подс. К. в затворническо общежитие от закрит тип, при
първоначален режим на изтърпяване на наказанието “строг”.
Съдът намери, че определеното
наказание от шест месеца лишаване от свобода е достатъчно и се явява
справедливо, тъй като е съответно на извършеното от подсъдимия деяние,
отговарящо и на поставените цели на наказанието, за осъществяване на личната и
генерална превенция.
Съдът не приложи разпоредбата на
чл.66, ал.1 НК, тъй като е законово неприложима, предвид на това, че подс. К. е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, при което
положение не се налага да се прави преценка дали с ефективното изтърпяване на
наказанието ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 НК.
При определяне на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия С.С.,
за престъплението по чл. 197, т.1 НК, съдът се ръководи от разпоредбата
на чл.36 НК, относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона
наказание за престъпление по чл.197, т.1 НК
– лишаване от свобода до пет години, както и императивната разпоредба на
чл.373, ал.2 НПК, според която норма в случаите по чл.371, т.2 от НПК, какъвто
е настоящия, при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието
при условията на чл.58а НК. Според чл.58а, ал.1 НК, в случаите по чл.373, ал.2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл.54 НК и намалява така
определеното наказание с една трета, а според разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК,
когато едновременно са налице условията на ал.1 и условията на чл.55 НК, съдът
прилага само чл.55 НК, ако е по-благоприятен за дееца. В конкретния случай,
съдът приема, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства – чисто
съдебно минало – неосъждан, с позитивни характеристични данни, критичност и
съжаление към извършено, както и липсата на отегчаващи вината обстоятелства,
поради което приложи чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК и наложи на подсъдимия
наказание Пробация. При определяне на вида и размера на пробационните
мерки, съдът отчете: обществената опасност на деянието, която е сравнително
висока, предвид многобройността на деянията от този вид, извършвани в съдебния
район, обществената опасност на дееца, която е ниска, с оглед чистото съдебно
минало на дееца, причините за извършване на деянието - стремежа за лично
облагодетелстване по неправомерен начин, както и смекчаващите вината
обстоятелства, посочени по-горе и липсата на отегчаващи такива. За извършеното
деяние от подс. С., по правилата на чл.58а, ал.1 НК, съдът след отчитане на
горните обстоятелства, както и съдействието, оказано на разследващите органи и
на съда и възстановяването на отнетото имущество, което е и елемент от състава
на деянието, намира, че следва да му се наложат следните пробационни мерки: 1/
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година, с периодичност
на явяване и подписване 2 пъти седмично и 2/ Задължилжителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година. Затова, съдът осъди подс. С. на Пробация, включваща първите две
задължителни пробационни мерки, и двете за срок от 1 година, при периодичност
на първата 2 пъти седмично.
Съдът намери, че определеното
наказание е достатъчно и се явява справедливо, тъй като е съответно на
извършеното от подсъдимия деяние, отговарящо и на поставените цели на
наказанието, за осъществяване на личната и генерална превенция.
На основание чл. 301, ал.1, т.11
НПК, съдът постанови да се върнат на собственика
Д.Г. ***, веществените доказателства по делото – 1 бр. кошум
с палдъм черен от естествена кожа, оставени на съхранение
при домакина на РУ “Полиция” – гр. Пещера с квитанция № 0087952.
На основание чл.189, ал.3 НПК, съдът осъди подс. Н. Д. Н., ЕГН **********,***, С.Р. З. ЕГН ********** ***, Е. И. Д. ЕГН ********** ***, Н. А. К. ЕГН
********** *** и С. ГОШОВ
С. ЕГН ********** *** да заплатят направените по делото разноски, както следва: по 34.00 лева,
всеки един от тях
на ОД на МВР Пазарджик и по 14.50 лева,
всеки един от тях на Районен съд
Пещера.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: