Мотиви на присъда N 260000 / 12.08.2020г. по НОХД N 465 / 2020год. по описа на Окръжен
съд - Русе.
Русенска окръжна прокуратура е обвинила Б.П.Г. в това,
че на 31.05.2018г., в гр. Русе при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил „Ф. г.“ с рег. № Р **** РС нарушил правилата за
движение:
-
чл. 20 ал. 2, изр.1 и изр. 2 от ЗДвП – „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с … с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.“,
като по
непредпазливост причинил смъртта на К. С. Н., ЕГН:********** – престъпление по , поради което и на
основание чл.343, ал.1, б.„в“, вр. чл.342,
ал.1, пр. 3 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението в съдебно заседание.
Подсъдимият Б.П.Г. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и изразява
съгласие да не се събират доказателства за тях по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Повереника на частните обвинители и
последните /Г.Н., В.Н. и Р.С./ пледират за постановяване на осъдителна присъда.
Защитника
на подсъдимия – адв.К. пледира за налагане на
наказание лишаване от свобода по реда на чл.58а, ал.1
НК, за отлагане изтърпяването му по реда на чл.66, ал.1 от НК, и налагане на
наказание лишаване от право да се управлява МПС като се предлага последното да
е със срок на изтърпяване от една година.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и
съобразно чл.372, ал.4 от НПК, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Б.П.Г. е роден на ***г***,
където и живее, с българско гражданство, със с. о., н., н..
Същият е правоспособен водач на МПС, категории В, М и АМ считано от 19.03.018г. и като такъв не е бил наказван по административен ред
за нарушаване правилата по ЗДвП.
На 31.05.018г.,
около 22,50 часа подс.Г. управлявал собствения си лек
автомобил „Ф. г.*“ с рег. №Р****РС, ч. на цвят. Движил се в границите на Русе,
по бул. „Б.“, в посока към града. Бил преминал покрай магазин „А.“ и наближавал
кръстовище между бул. „Б.“ и земен път в дясно, водещ към местността „Мера“.
В този пътен участък булевард „Б.“
бил с еднопосочно движение, с две ленти за движение, разделени една от друга с
осева линия. Платното за движение било с обща ширина 9,70 метра, покрито с
едрозърнест асфалт и по него нямало повреди и неравности. Пътната настилка била
суха. Било тъмно, но времето било ясно и за конкретните пътни условия
видимостта била нормална. Същата се очертавала в границите на осветеност на
фаровете на автомобила, управляван от подсъдимия, тъй като в описания пътен
участък нямало улично осветление. Подс.Г. се движил с
включени къси светлини на автомобила, които не светели с концентриран сноп
светлина, а правели разсяно петно, което не отговаряло на техническите
изисквания на този автомобил. Същите осветявали разстояние около 47,3 метра
напред. На няколко метра след магазин „А.“ бил поставен пътен знак В26 - „Забранено е движение със скорост, по-висока от
означената“, с означение 80, покрай който подсъдимият бил преминал.
Той управлявал автомобила си в
лявата лента за движение на южното платно на бул.Б. (посока към Русе) със
скорост от около 89,6 км/ч. На няколко метра след него, в дясната пътна лента
на същото платно се движил неговият приятел св.О.С., който управлявал л.а. „А.
Р.“. Св. О.С. имал пряка видимост към автомобила, управляван от подс.Г.. На известно разстояние пред автомобила на подсъдимия
се движел и св.Г. Г.Д., който управлявал собствения си лек автомобил.
След като навлязъл в описания
пътен участък (след м-н „Автосвят“, поставения след
него пътен знак В26 и малко преди кръстовището между
булевард „България“ и пътя към местността „Мера“) св. Г.Д. видял, че в средата
на южното плато за движение, около осевата линия, стои мъж. Същият бил облечен
изцяло с тъмни дрехи, размахвал ръцете си нагоре-надолу и бил видимо
неадекватен. Това бил пострадалият К. С. Н., ЕГН **********, който бил
употребил значително количество алкохол. Св. Д. успял да заобиколи
К. Н., изминал още няколко метра напред, отбил автомобила си в ляво и спрял.
Възнамерявал да подаде сигнал на телефон 112, тъй като преценил, че поведението
на К. Н. е опасно.
Движещият се след него подс.Г. продължил да се движи по описания начин и с
посочената скорост от 89,6км/ч в същия участък. Той
възприел К. Н., когато последният бил осветен от фаровете на автомобила, т.е.
когато Н. бил на разстояние от около 47,3 метра пред автомобила на подсъдимия.
Възприемайки К. Н., подс.Г. решил, че ще може да го заобиколи и така да избегне съприкосновение с него, поради
което насочил автомобила леко наляво, към пътния банкет, като го разположил
леко косо спрямо надлъжната ос на пътя и не предприел спиране. Въпреки това той
блъснал Н., като се състоял страничен приплъзващ удар
между предния десен калник на автомобила и тялото на пострадалия. След това
последвал удар на Н. в дясното странично огледало на автомобила, от което
тялото на последния се завъртяло по посока на часовниковата стрелка и се
състоял още един контакт между тялото на пострадалия и автомобила-между дясната
ръка на Н. и задната дясна страница на купето на автомобила. Вследствие от
удара тялото на К. Н. отхвръкнало напред и надясно и паднало, като главата му
се разположила извън платното за движение, а краката - върху дясната лента за
движение. Вследствие от описания удар К. Н. получил тежки травматични
увреждания в областта на цялото тяло, но основно в областта на крайниците,
коремната област и таза.
От удара задната част на
автомобила, управляван от подс.Г. поднесла наляво.
Едва тогава подсъдимият рязко задействал спирачката на автомобила, същия се
завъртял, изминал разстояние от около
115 метра напред и спрял, като предницата му се насочила в посока към изхода на
Русе. Обвиняемият веднага слязъл от автомобила, за да провери какво се е
случило и установил, че е блъснал човек.
Описаната ситуация била
наблюдавана и възприета от св.Г.Д. и св.., който също спрял в близост. Св. Д.
междувременно подал сигнал на телефон 112 и съобщил за състоялото се
произшествие, след което си тръгнал. Малко след това по пътя последователно
преминали и възприели състоялия се инцидент св.С.И. и св.И.В., които също
подали сигнали на телефон 112 , но не спрели на мястото.
На местопроизшествието
своевременно пристигнал екип на ЦСМП-Русе, които откарали пострадалия К. Н. в УМБАЛ „Канев“ АД – гр.Русе. На мястото пристигнал и екип на
ОДМВР – Русе, в състав св.М. И. и св.С. Г., които
запазили местопроизшествието до пристигането на разследващ полицай и
извършването на оглед на местопроизшествие.
Малко по-късно, около 01,30 часа
на 01.06.018г. К. Н. починал в УМБАЛ „Канев“ АД –
гр.Русе.
Съгласно изводите на приетата по
делото Съдебномедицинската експертиза, К. Н. е получил съчетана травма, в
рамките на която са констатирани увреждания в областта на главата; тежка травма
на таза, изразяваща се в счупване на дясна пубисна
кост и ацетабулума в дясно, счуване и изкълчване на
лява сакроилиячна става, масивен кръвоизлив в меките
тъкани на малкия таз и ретроперитонеално; колекция от
кръв в коремната кухина – около 100мл. и др. и тежка
травма на крайниците, изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания
на дясно рамо, разкъсно-контузна рана на десния лакет, многофрагментно открито
счупване на костите на дясна предмишница, кръвонасядания на дясна предмишница;
охлузвания на лява ръка и лява гривнена става; кръвонасядания на двете бедра; охлузване на дясно бедро;
охлузване на дясна подбедрица; счупване на костите на
дясна подбедрица; кръвонасядане
на ляво коляно, охлузвания на ляво коляно, открито разместено счупване на
костите на лява подбедрица, охлузвания на лява подбедрица. Установено е също така наличие на етилов
алкохол в кръвта и урината на Н. в концентрация съответно 1,55 и 1,78 промила.
Причината за смъртта на Н. е отдадена на установените тежки травми на таза и
крайниците, в рамките на съчетана травма, довели до остра кръвозагуба и мастна
емболия, които са непосредствените причини за настъпване на смъртта на Н..
Установените и описани травматични увреждания са преценени като резултат от
действието на твърди тъпи предмети. Направен е извод, че същите могат да бъдат
получени при ПТП на 31.05.2018г.,
причинени са на фона на средна степен на алкохолно опиване и установените
придружаващи заболявания и са в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на
К. Н..
По делото бил извършен оглед на
лекия автомобил „Ф.Г.“, при който била измерена осветеността на фаровете,
включени на къси светлини. Била изследвана реалната възможност за възприемане
на тъмен обект (черна чанта), поставена в рамките на осветената зона от
фаровете на автомобила, на около 30 метра напред и на 4,60 метра вдясно, а след
това на 3,60 метра вдясно. В двата случая обектът бил видим за участвалото поемно лице.
Съгласно изводите на приетата по
делото автотехническа експертиза, която изследвала и
установила мястото на настъпване на произшествието, в кои части от лекия
автомобил и тялото на пострадалия е настъпило съприкосновението между тях,
какво е било взаимното им разположение, преди, по време на и след удара, както
и посоката и скоростта на движение на автомобила, опасната му зона на спиране и
разстоянието на видимост, пред неговия водач. Въз основа на установените данни
за посочените обстоятелства, касаещи ПТП били
формулирани изводи досежно техническите причини за
настъпване на произшествието и техническите възможности за предотвратяване на
същото от всеки един от участниците в него. Експертизата установила следното:
Съприкосновението между тялото на
пешеходеца К. Н. и автомобила „Ф. г.“ е настъпило в рамките на южното платно на
бул. „Б.“ (платното за движение към „Дунав мост“), в дясната част на лявата му
половина (лента). По дължина на пътя същото настъпило на около 1-2 м.преди
приетия при огледа ориентир (ъгъл от десния край на бул. „България и левия край
на земния път, водещ към м-т „Мера“ в посока към Русе). Ударът бил кос, странично-приплъзващ с едновременно завъртане на тялото на
пострадалия и първоначално възникнал в областта на предния десен калник на
автомобила.
Непосредствено преди настъпването
на ПТП лекия автомобил се движил със скорост от около
89,6 км/ч. и опасната му зона на спиране била равна на 88,3 метра. В
конкретната пътно-транспортна ситуация водачът на автомобила подс.Б.Г. е имал
видимост напред от около 47,3 метра (т.е. това е било разстоянието, от което
обвиняемият е имал реална, обективна възможност да възприеме пострадалия К. Н.,
тъй като толкова пред него са осветявали фаровете на автомобила му, респ. и
задължение да съобрази поведението си с него. От юридическа гледна точка
опасността за движението е настъпила именно в този момент, когато отстоянието между автомобила, управляван от подс.Б.Г. и К. Н. е било равно на 47,3 метра.). Преди
настъпване на произшествието К. Н. се е намирал около средата на пътното платно
за движение, около осевата линия, видимо неадекватен и е мятал ръцете си нагоре-надолу.
Експертизата е установила и че описаната зона на спиране на лекия автомобил за
позволената скорост на движение от 80 км/ч. би била равна на 74,1 метра.
При сравняване на посочените
показатели автоекспертите са преценили, че в
конкретната пътнотранспортна обстановка при управление на л.а. с включени къси
светлини подс.Б.Г.
не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, както
при движение с установената скорост на движение от 89,6 км/ч., така и при
движение с позволената максимална скорост от 80 км/ч. Изчислено е, че такава
възможност за безопасно спиране и предотвратяване на произшествието подсъдимият
би имал, ако при движението с къси светлини е управлявал автомобила си със
скорост до 59 км/ч.
Пешеходецът К. Н. също е имал
техническа възможност да предотврати ПТП, ако е
пресичал платното за движение на място, предназначено за това, както и ако в
конкретната ситуация преди да навлезе в платното за движение се е съобразил с
интензивното движение на платното, разстоянията до приближаващите се пътни
превозни средства и с тяхната скорост на
движение. Посочено е, че от технически характер, причината за настъпване на
произшествието е навлизането на пешеходеца в коридора, в който се е движил
автомобила „Фолксваген голф“.
Тази фактическа
обстановка се установява несъмнено
от цялата доказателствена съвкупност,
съобразно чл.373, ал.3 от НПК.
Направеното самопризнание
от подсъдимия при хипотезата на чл.370,
т.2 от НПК, се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства
– обясненията на същия в досъдебната фаза.
От събраните доказателства, установените факти чрез института на съкратено
съдебно следствие при хипотезата
на чл.371, т.2 от НПК, съдът е стигнал
до единствено възможния
извод за виновността на подсъдимия Б.П.Г. и за постановяване на осъдителна
присъда спрямо него.
Предвид
изложеното съдът достигна следните правни изводи:
Подсъдимия Б.П.Г. е годен субект на престъплението, в което е
обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.
От обективна и субективна страна Б.П.Г. осъществил състава на
престъплението по чл.343, ал.1, б.„в“, вр. чл.342,
ал.1, пр. 3 от НК, като на 31.05.2018г., в гр. Русе при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Ф. г.“ с рег. № Р ****
РС нарушил правилата за движение:
-
чл. 20 ал. 2, изр.1 и изр. 2 от ЗДвП – „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с … с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.“,
като по
непредпазливост причинил смъртта на К. С. Н., ЕГН:**********.
От обективна страна
на процесната дата и място подс.Б.Г. е управлявал
моторно превозно средство – посоченият лек автомобил „Ф. Г.“. Той не съобразил
скоростта си на движение в този пътен участък с обстоятелството, че управлява
автомобил през тъмната част на денонощието и с включени къси светлини. Затова
установената му скорост на движение от 89,6 км/ч. се явява несъобразена с
конкретната пътна обстановка и с видимостта, която имал при такова движение.
Безспорно се установява от доказателствата по делото, че подсъдимият Г. сам и
със свои собствени действия е създал условия за непредвидимост на
произшествието, като управлявал автомобила в тъмната част на денонощието, на
къси светлини и със скорост от 89,6 метра. Ако подсъдимият бе съобразил тези
конкретни условя, свързани с разстоянието на видимост при движение на къси
светлини от 47,3 метра и съответно управлявал автомобила със съобразената за
това разстояние на видимост скорост до 59 км/ч., то произшествието не би
настъпило, тъй като е можело да бъде избегнато чрез спиране. В конкретния
случай е налице и нарушение на правилото по чл. 21 от ЗДвП, тъй като е
констатирано движение със скорост от 89,6 км/ч., при максимално позволени 80км/ч. Същото обаче не се намира в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП,
респ. със смъртта на К. Н., поради което неслучайно не е намерило място в
обвинението на Б.Г.. Автотехническата експертиза е
установила, че произшествието е било непредотвратимо както с установената
скорост на движение, така и с
позволената максимална такава, която също би се явила несъобразена с
конкретните условия на видимост и прекомерно висока за движение през нощта, с включени
къси светлини. Освен това подсъдимият не е предприел своевременно спиране на
автомобила, като задействал спирачната му
уредба едва след настъпване на удара с К. Н., а не преди това.
От тези нарушения на установените правила за
движение, визирани в чл. 20 ал. 2, изр.1 и изр. 2 от ЗДвП, извършени от подсъдимия
Г. възникнало ПТП, а от него при пряка
причинно-следствена връзка настъпили множество тежки увреждания, от които пък
настъпила смъртта на К. Н..
От субективна страна подсъдимия Г.,
при нарушаване на правилата за движение по ЗДвП действал
умишлено, но субективното му отношение към
настъпването на ПТП и смъртта на Н. било
несъзнавана непредпазливост (небрежност). Подсъдимият не е предвиждал
настъпването на тази общественоопасна последица, но е
бил длъжен и е можел да ги предвиди. Като правоспособен водач на МПС, той
съзнавал, че следва да управлява МПС със скорост, съобразена с конкретните
условия на видимост, за да има възможност да спре в случай на опасност, като игнорирайки изцяло установените норми за
безопасно движение сам се е поставил в състояние, при което ПТП
било неизбежно.
В конкретния случай е налице и независимо съпричиняване на настъпилия общественоопасен
резултат от страна на пострадалия К. Н.. Той не се е съобразил с характера и
интензитета на движението в този пътен участък и неправомерно навлязъл в
рамките на пътното платно, като застанал в средата му, около осевата линия.
Пострадалият не е носел светлоотразителна жилетка,
бил е облечен с тъмни дрехи, по които не е имало никакви светлоотразителни
елементи. Бил е употребил голямо количество алкохол (средна степен на алкохолно
опиване) и е бил видимо неадекватен. Пострадалият безспорно е представлявал
опасност за движението, поради което и св. Г.Д., който успял да избегне удар с
него, спрял и решил да подаде сигнал на телефон 112.
Причини за извършването на
престъплението – неглижиране на установените правила
за безопасно движение по пътищата.
Индивидуализация
на наказанието.
С оглед приложението института на съкратеното съдебно следствие при
хипотезата по чл.371, т.2 от НПК, съобразно
чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а
от НК, като при индивидуализация размера на базисното наказанието в тези рамки,
ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК, съдът първо
отчита, че в случая не е налице хипотезата
на чл.58а, ал.4 от НК, на алтернативност
свързана с наличие на предпоставките и на чл.55 от НК, тъй като не са налице
многобройни смекчаващи вината обтоятелства, нито едно
изключително, а освен това, най-лекото предвидено в състава на престъплението
наказание, не се явява несъразмерно тежко на извършеното от подсъдимия. При отмерване размера на базисното
наказание лишаване от свобода, съдът
констатира извършването на
нарушение, което не се е от значение за настъпванена деянието и съставомерността /превишаването
на максималнодопустимата скорост
на движение в процесния пътен участък/,
а като смекчаващи – разкаянието за извършеното, чистото му съдебно минало,
липсата на нарушения по ЗДвП
до процесния ден, трудовата
му ангажираност /съгласно представеният в съдебното селдствие трудов договор/. При
превес на положителни обстоятелства по отношение размера на наказанието
лишаване от свобода, е определил базисното
наказание по размер на минимума – ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. При тези условия, съдът
прилагайки правилото на чл.58а, ал.1 от НК, намалява
така определеното наказание с една трата - на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Този размер съдът счита
за адекватен за постигане целите на наказанието и най – вече от тях, превъзпритаване на подс.Г. занапред да спазва законите и да му въздейства
едновременно и предупредително.
Без съмнение, данните по делото от
значение, определят в случая, че са
налице предпоставките за
приложение института на условното осъждане.
Постановеният срок и липсата на предходно
осъждане на Г. на наказаниие
лишаване от свобода за извършено
престъпление от общ характер /установява
се, че не е осъждан и извън
тези параметри/ са положителните формално изискуеми предпоставки, освен което в случая очевидно за постигане
целите на наказанието и поправянето
на Г., не е наложително да търпи
ефективно определеното
наказание лишаване от свобода. Ето защо, прилагайки института на
чл.66, ал.1 от НК съдът е постановил отлагане изтърпяването от подс.Г., на наказанието ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, като намира последния
определен на минимума размер за достатъчен да се реализират целите на този
институт.
Подсъдимият Г. притежава правото
да управлява МПС и съответно на императивното правило по чл.343г
от НК, следва да му бъде наложено и наказание лишаване от право да упражнява
такава дейност, съобразно чл.37, ал.1, т.7 от НК. Съобразявайки правилата по
чл.49 от НК относно това наказание, и от една страна по идентичен начин –
посочените по-горе смекчаващи вината обстоятелства, а от друга – имащото
специфично значение по отношение на този вид наказание обстоятелство, че до
момента на настоящото деяние не е извършвал нарушения по ЗДвП, съдът приема за
необходимо срока за изтърпяване на наказанието лишаване от право да се
управлява МПС по отношение подс.Г. да бъде ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. По преценка на съда така определения по продължителонст на изтърпяване срок се явява адекватен и
нужен, за да се постигне желаната цел – в този немалък период от време,
подсъдимият бидейки лишен от възможността да упражнява дейността, при нарушаването на изискванията
за която е причинил престъпния резултат, в достатъчна степен да осмисли
извършеното и преосмисли бъдещото си поведение при извършване на тази дейност,
поначало носеща висок риск за неговото здраве, както и здравето на околните
лица, като част от обществото.
Следва да се постанови осъждане
на подсъдимия да заплати направените радноски в
наказателното производство.
Мотивиран така, съдът постанови
присъдата си.
Окръжен съдия: