№ 425
гр. Бургас, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. Костова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело №
20232100101324 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от А. А. Е. с ЕГН
**********, с адрес: с.***, общ.***, ул.*** № ** Ф. Х. А. с ЕГН **********, с адрес: с.***,
общ.***, ул.*** № **, Н. Х. Х. с ЕГН **********, с адрес: с.***, общ.***, ул.*** 1, Н. Х. М.
с ЕГН ********** и А. Ф. М. с ЕГН:**********, двамата с адрес: с.***, общ.***, ул.***
№**, всички със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Анушка Драгиева“ № 4, партер, чрез адв.
Янко Калпакчиев против ЗАД “ОЗК Застраховане“ ЕИК121265177, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Света София“ №7 за осъждане на ответника да заплати на
първите четирима ищци за претърпените от тях неимуществени вреди /болки и страдания
/по повод смъртта на Х. М. Е. с ЕГН **********, починал на 15.12.2019 г. следните парични
обезщетения: За А. А. Е. като преживяла ***, сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди лева/
; За пълнолетните *** и ***: Ф. Х. А., Н. Х. Х. и Н. Х. М. сумата от по 140 000/сто и
четиридесет хиляди лева/, за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху всяка сума,
начиная от 03.07.2020 г. - датата на предявяване на тази застрахователна претенция, до
окончателното им изплащане, както и ответника да заплати на ищцата А. Ф. М.,
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпените и търпимите в
бъдеще от нея неимуществени вреди /уплаха, болки и страдания за причинените и телесни
увреждания / сума в размер на 100 000 лв./сто хиляди лв./ и имуществени вреди ,
представляващи необходими разходи за проведеното лечение в размер на 1125.55 лв. както
и заплатените разходи в турски лири към датата на плащане: на 29.01.2020 г. – 3 550 турски
лири в левовата им равностойност от 1059 лв.; на 03.03.2020г. – 4 350 турски лири в
левовата им равностойност от 1 296,60 лв.; на 26.10.2020г. - 3 180 лв. в левовата им
равностойност от 947 лв.; на 07.07.2021 г. - 1450 турски лири, в левовата им равностойност
от 432.10лв. или общо имуществени вреди в размер на 4860,25 /четири хиляди осемстотин и
1
шестдесет лева, ведно със законната лихва върху всяка сума, начиная от 15.02.2021 г.-датата
на предявяване на тази застрахователна претенция до ответника, до окончателното им
изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са
активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. В тази връзка съдът е
оставил без уважение, като неоснователни, направените от ответното дружество възражения
за местна подсъдност на спора, тъй като разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК изрично
предвижда, че исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице
срещу застраховател, се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на
застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото
седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. В случая и
местонастъпването на застрахователното събитие и адреса на ищеца са в района на Окръжен
съд – Бургас.
Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно
разпоредбите на общото исково производство по гражданскоправни спорове.
В исковата молба се твърди, че на 09.12.2019 год. около 11,50 ч. на път ІІІ-7305 км.
9+400 , в посока на движение от с.Съединение, общ.Сунгурларе, обл.Бургас, към
с.Люляково,общ.Руен, е настъпило ПТП, при което лицето Х.Х.О. с ЕГН: **********, при
управление на МПС - л.а. „ БМВ 530 Д“ с рег.№ А8813НК, нарушавайки правилата за
движение, след излизане от ляв завой със скорост около 117 км.ч., при предприемане на
аварийно спиране, губи контрол над МПС и навлиза с автомобила си изцяло в насрещната
лента за движение, при което удря челно движещият се лек автомобил „Фолксваген Бора“ с
рег.№ А0502НВ, шофиран от ищцата А. Ф. М.. В резултат на произшествието са причинени
средни телсни пвреди на ищцата А. М. и смъртта на пътуващия на задна седалка в
автомобила Х. М. Е. с ЕГН **********.
За случея е образувано досъдебно производство № 335-3M-179/09.12.2019г. по описа
на РУ-Руен, като впоследствие на водача Х.Х.О. е повдигнато обвинение, образувано НОХД
№744/2022 г. на БОС и ВНОХД № 235 /22г. на БАП. Понастоящем наказателното
производство е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС Бургас за което е
образувано НОХД № 846/2023 по описа на съда.
Веднага след произшествието пострадалите А. М. и Х. Е. били настанени за лечение в
УМБАЛ Бургас АД, но поради влошаване на здравословното състояние на 15.12.2019 г. Х.
Е. е починал в болницата, в следствие на белодробната тромбоза, настъпила във връзка с
причинените от произшествието тазова травма и др. Ищцата М. получила следните травми:
разкъсно-контузна рана на главата, довела до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота; мозъчна контузия с хеморагично огнище фронтално вляво - разстройство на
здравето, временно оцасно за живота; белодробна контузия в дясно и плеврални изливи
двустранно, също квалифициращи се като разстройство на здравето, временно опасно за
живота; фрактура на четвърта и пета ребрени дъги вдясно, довели до затруднение на
движението на снагата за срок около 25 дни; фрактура на пети лумбален прешлен, водещ до
2
трайно затруднение движението на снагата за срок около 12 месеца; фрактура на предна
горна част на лява илиачна кост, водеща до трайно затруднение движението на долен
крайник за срок около 2 месеца, всички който са в хпричинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
Сочи се, че ищцата е изписана от болницата на 21.12.2019 г. в състояние на
временна нетрудоспособност. На 21.01.2020 г. ищцата М. отново е приета за изследвания в
Неврохирургичното отделение на УМБАЛ- Бургас АД, като й е назначена медикаментозна
терапия, но тъй като не получава подобрение, решава да се изследва и в турска клиника,
където диагнозата й е потвърдена и е проведена допълнителна медикаментозна терапия.
Твърди се, че и към настоящия момент ищцата продължава да изпитва главболие, болки в
левия глезен и гръдния кош след физическо претоварване. Поради тежкото възстановяване
на тамите ищцата не моглада започне работа година след получаването им, а към настоящия
момент е в отпуск по майчинство. Заявява се, че за престой в болници, проведени
изследвания и назначена медикаментозна терапия пострадалата е заплатила сума в размер
на 1 126.55 лв., както и 12 530 турски лири.
Заявява се в исковата молба, че ищцата А. Е. е преживяла *** на починалия при
процесното ПТП Х. Е., с когото били в брак и живеели заедно повече от 50 години. По
време на брака им са родени ищците: Ф. Х. А. , Н. Х. Х. и Н. Х. М.. Твърди се, че всички
реживяват много тежко внезапната загуба на Х. Е.. За последния се сочи, че е бил здрав и
работоспособен мъж, обгрижващ цялото си семейство. В дома царели любов, сплотеност и
грижа един за друг. Децата му намирали опора в него, а съпугата му била лишена от своя
другар и опора в живота. Твърди се, че ищцата Е. дълго време не можела да намери утеха,
тъгувала, не се хранела, не можела да спи.
Ищците твърдят, че са предявили застрахователни претенции пред ЗАД “ОЗК
Застраховане“, първоначално за смъртта на Х. Е., а впоследствие и за причинените средни
телесни повреди на А. М., като представили документите, с които разполагали за случая. По
искане на застрахователното дружество, представили допълнително документи, но с
Решение с изх. № 99 - 1586/28.03.2022 г. ответникът отказал изплащане на обезщетение,
като основния мотив бил, че ще изчака окончателното приключване на наказателното
производство с влязла в сила присъда.
С оглед на изложеното се твърди, че за ищците е налице интерес от предявяване на
настоящите претенции. Считат, че така претендираните размери за претърпените болки и
страдания, търпими понастоящем и за в бъдеще, са в съответствие с принципа на чл.52 от
ЗЗД, както и с минималните застрахователни суми по задължителната застраховка
"гражданска отговорност" за претърпени неимуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт.
В предвидения законов срок, с депозирания писмен отговор, с който ответникът,
прави възражение за неподсъдност на предявените искове на настоящия съд, прави искане
за спиране на производството на снование чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, оспорва
3
предявените претенции по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за автомобил марка с марка „БМВ 530 Д“ с рег.№ А8813НК.
Ответникът оспорва изключителната вина на водача Х.Х.О. за причиняване на
вредоносния резултат, както и механизма на настъпилото ПТП.Заявява се, че вина за
получените увреждания имат и пострадалите. Твърди се, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от Х. М. Е. и А. Ф. М., тъй като са пътували без правилно поставен
обезопасителен колан, което е основание за намаляване размера на претендираното
обезщетеие на основание чл. 51, предл 2-ро от ЗЗД.
На следващо място се сочи, че вина за настъпилото ПТП има и лицето Х.А.Х., който
управлявал нерегистрирано МПС и без нужната правоспособност - трактор „Мицубиши" с
номер на рамата T16G-52418. Твърди се от ответника, че тракторът е причана за
безпрепятственото разминаване на другите две МПС-та и се намира в пряка причинно-
следствена връзка с настъпването на процесното ПТП, което не би настъпило в противен
случай.
Предявените искове са счетени за неоснователни, необосновани и прекомерно
завишени по размер, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.
52 ЗЗД. Оспорва се размера на неимуществените вреди, както и обстоятелството, че ищците
са търпели такива, които да обосноват претенциите им.
По –нататък, ответникът оспорва и претенцията по акцесорния иск за лихва, както по
размер, така и началния момент, от който се претендират. Заявява се, че ответното
дружество не е е изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията както за
имуществени, така и върху тази за неимуществени вреди, тъй като отговорността на
застрахователя е договорна, а не деликтна.
Претендират се съдебно-деловодни разноски, както и постановявне на неприсъствено
решение, в случай, че ищците не се явят в първото по делото заседание, не вземат
становище по отговора на исковата молба и не поискат разглеждане на делото в тяхно
отсъствие.
С отговора на исковата молба ответникът е направил искане за спиране на
настоящото производство на основание чл. 229, ал. 4 и ал. 5 от ГПК до приключване с
окончателен акт на съда, по наказателното производство, по което е повдигнато обвинение
на водача Х.Х.О.. Съдът е извършил служебна справка деловодството на Окръжен съд
Бургас, от която е установил, че е образувано НОХД № 846/2023 г. по описа на съда против
подсъдимия Х.Х.О. с ЕГН: ********** за извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „г“,
вр. чл. 343, ал. 3, б. „б“ предл. първо, вр. ал. 4, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за
това, че на 09.12.2019 г., около 11:45 часа, на км. 9+400 м. от третокласен път № 7305, в
посока на движение от с. Съединение, общ. Сунгурларе, обл. Бургас към с. Люляково, общ.
Руен, обл. Бургас, при управление на МПС - лек автомобил марка “БМВ”, модел “530 Д”, с
peг № А 8813 НК, Х.О. нарушил правилото за движение по пътищата визирано в чл. 21, ал.
4
1 от ЗДвП, като реализирал движение с автомобила със скорост от около 117 км/час, при
нормативно разрешена от 90 км.ч. в резултат на което е изгубил контрол върху
управляваното от него МПС, навлязъл в насрещната лента за движение и е предизвикал
пътнотранспортно произшествие с управлявания от пострадалия лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Бора“, като в резултат на настъпилото ПТП е настъпила смъртта на Х.
Е. на 15.12.2019 г. и са причинени четири средни телесни повреди на А. М., изразяващи се в
мозъчна контузия с хеморагично огнище фронтално вляво, които са довели до разстройство
на здравето, временно опасно за живота; белодробна контузия вдясно и плеврални изливи
двустранно, които са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота;
фрактура на 5-ти лумбален прешлен, причинила трайно затруднение движението на снагата
за срок от около 10-12 месеца; фрактура на предна горна част на лява илиачна кост,
причинила трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 2 месеца,
като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите.
На 19.09.2023 г. е постановена присъда от първоинстнационния съд, която не влязла в сила.
След извършена преценка, че в случая за твърдяното противоправно деяние на водача
Х.Х.О., управлявал застрахования автомобил, което е обуславящо за неговата деликтна
отговорност и за обезпечаващата я отговорност на застрахователя, е предмет на образувано
наказателно производство, което се явява преюдициално по отношение на производството
по предявените искове, съдът е спрял производството по делото .Производството е
възобновено след влизане сила на постановената по НОХД № 846/2023 г. по описа на
Окръжен съд Бургас присъда.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са
активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.
Последвала е редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на
общото исково производство по гражданскоправни спорове.
До настоящия момент не са станали служебно известни на съда други факти или
обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице
процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за
разглеждане на иска. При това положение е допустим.
Съдът приема, че са налице доказателства за осъществяване на процедурата по чл.380
от КЗ, поради наличието на представени и неоспорени писмени доказателства за
обстоятелството, че ищецът е предявил претенцията си писмено пред ответника,
първоначално на 13.07.2020 год., по която е образувана щета № 0411-880-0001-2020 r съдът
приема , че същия удостоверява твръденията на ищците , като взима предвид и
обстоятелството , че застрахователят не оспорва получаването. Не са налице доказателства
за предявяване на претенцията от ищцата А. Ф. М..
Ответното дружество е упражнило правото си да изиска допълнителни доказателства
с писмо от 17.08.2020 год. , на което е неясно дали е постъпил отговор и е последвал отказ с
писмо от 16.11.2020 год.
5
Бургаският окръжен съд като прецени, че са налице процесуалните предпоставки и
липсват процесуални пречки за разглеждане на делото, приема предявените искове за
допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото,с оглед
изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са субективно, обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация - чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.86 от ЗЗД от .
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от А. А. Е. с
ЕГН **********, с адрес: с.***, общ.***, ул.*** № ** Ф. Х. А. с ЕГН **********, с адрес:
с.***, общ.***, ул.*** № **, Н. Х. Х. с ЕГН **********, с адрес: с.***, общ.***, ул.*** 1, Н.
Х. М. с ЕГН ********** и А. Ф. М. с ЕП1:**********, двамата с адрес: с.***, общ.***,
ул.*** №**, всички със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Анушка Драгиева“ № 4, партер, чрез
адв. Янко Калпакчиев против ЗАД “ОЗК Застраховане“ ЕИК121265177, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „Света София“ №7 за осъждане на ответника да заплати
на първите четирима ищци за претърпените от тях неимуществени вреди /болки и
страдания /по повод смъртта на Х. М. Е. с ЕГН **********, починал на 15.12.2019 г.
следните парични обезщетения: За А. А. Е. като преживяла ***, сумата от 150 000 /сто и
петдесет хиляди лева/ ; За пълнолетните *** и ***: Ф. Х. А., Н. Х. Х. и Н. Х. М. сумата от
по 140 000/сто и четиридесет хиляди лева/, за всеки един от тях, ведно със законната лихва
върху всяка сума, начиная от 03.07.2020 г. - датата на предявяване на тази застрахователна
претенция, до окончателното им изплащане, както и ответника да заплати на ищцата А. Ф.
М., обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпените и търпимите в
бъдеще от нея неимуществени вреди /уплаха, болки и страдания за причинените и телесни
увреждания / сума в размер на 100 000 лв./сто хиляди лв./ и имуществени вреди ,
представляващи необходими разходи за проведеното лечение в размер на 1125.55 лв. както
и заплатените разходи в турски лири към датата на плащане: на 29.01.2020 г. – 3 550 турски
лири в левовата им равностойност от 1059 лв.; на 03.03.2020г. – 4 350 турски лири в
левовата им равностойност от 1 296,60 лв.; на 26.10.2020г. - 3 180 лв. в левовата им
равностойност от 947 лв.; на 07.07.2021 г. - 1450 турски лири, в левовата им равностойност
от 432.10лв. или общо имуществени вреди в размер на 4860,25 /четири хиляди осемстотин и
шестдесет лева, ведно със законната лихва върху всяка сума, начиная от 15.02.2021 г.-датата
на предявяване на тази застрахователна претенция до ответника, до окончателното им
изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.Представят и ангажират
доказателства.
Страните не спорят по следните факти :
Не се спори , че ищцата А. А. Е. с ЕГН ********** е ***, ищците Ф. Х. А. с ЕГН
**********, Н. Х. Х. с ЕГН ********** и Н. Х. М. с ЕГН ********** са деца на починалия
Х. М. Е. с ЕГН **********. Не се спори , че ищцата А. Ф. М. с ЕП1:********** е *** на Х.
Н. М., внук на починалия и е управлявала автомобил с ДК№ А 0502 НВ, в който е пътувал
6
починалият.
Не се спори , че всички ищци , с изключение на ищите Ф. Х. А. и Н. Х. Х. живеят в
две съседни къщи в един двор на адрес село ***, ул.*** №**. Не се спори виновния
причинител на ПТП е управлявал лек автомобил „БМВ“, модел „530Д“, с рег. № А 8813 НК
е със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна
полица BG/23/119000304321, валидна до 21.01.2020 год.
На основание чл. 300 от Гражданския процесуален кодекс, за съда е задължителна
постановената присъда на наказателния съд по отношение на това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В настоящия случай за
инцидента има постановена присъда № 45/19.09.2029 год., постановено по н.о.х.д. №
846/2023 год. по описа на Окръжен съд Бургас, с която Х.Х.О. е признат за виновен за това,
че на 09.12.2019 г., около 11:45 часа, на км. 9+400 м. от третокласен път № 7305, в посока на
движение от с. Съединение, общ. Сунгурларе, обл. Бургас към с. Люляково, общ. Руен, обл.
Бургас, при управление на МПС - лек автомобил марка “БМВ”, модел “530 Д”, с peг № А
8813 НК, е нарушил правилото за движение по пътищата визирано в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
като реализирал движение с автомобила със скорост от около 117 км/час, при нормативно
разрешена от 90 км.ч. в резултат на което е изгубил контрол върху управляваното от него
МПС, навлязъл в насрещната лента за движение и е предизвикал пътнотранспортно
произшествие с управлявания от пострадалия лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Бора“, като в резултат на настъпилото ПТП е настъпила смъртта на Х. Е. на 15.12.2019 г. и
са причинени четири средни телесни повреди на А. М., изразяващи се в мозъчна контузия с
хеморагично огнище фронтално вляво, които са довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота; белодробна контузия вдясно и плеврални изливи двустранно,
които са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота; фрактура на 5-ти
лумбален прешлен, причинила трайно затруднение движението на снагата за срок от около
10-12 месеца; фрактура на предна горна част на лява илиачна кост, причинила трайно
затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 2 месеца, като след деянието
е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, престъпление по
чл. 343а, ал. 1, б. „г“, вр. чл. 343, ал. 3, б. „б“ предл. първо, вр. ал. 4, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл.
342, ал. 1 от НК, с който извод настоящия съд следва да се съобрази.
Съдът като съобрази представените от страните писмени доказателства,
задължителната за съда цитирана по-горе влязла в сила присъда, събраните гласни
доказателства , разпити на свидетелите Г. Х. – внук на първата ищца , *** на ищеца Н. М. и
Б.М. , приятел и колега на първия свидетел,както и приетите по делото съдебно
автотехническа и съдебно медицинска експертизи, приема да установено следното :
На 09.12.2019 г., около 11:45 часа, на км. 9+400 м. от третокласен път № 7305, в
посока на движение от с. Съединение, общ. Сунгурларе, обл. Бургас към с. Люляково, общ.
Руен, обл. Бургас, при управление на МПС - лек автомобил марка “БМВ”, модел “530 Д”, с
peг № А 8813 НК, водачът Х.О. е нарушил правилото за движение по пътищата визирано в
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като реализирал движение с автомобила със скорост от около 117
7
км/час, при нормативно разрешена от 90 км.ч. в резултат на което е изгубил контрол върху
управляваното от него МПС, навлязъл в насрещната лента за движение и е предизвикал
пътнотранспортно произшествие с управлявания от пострадалия лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Бора“, като в резултат на настъпилото ПТП е настъпила смъртта на Х.
Е. на 15.12.2019 г. и са причинени четири средни телесни повреди на А. М., изразяващи се в
мозъчна контузия с хеморагично огнище фронтално вляво, които са довели до разстройство
на здравето, временно опасно за живота; белодробна контузия вдясно и плеврални изливи
двустранно, които са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота;
фрактура на 5-ти лумбален прешлен, причинила трайно затруднение движението на снагата
за срок от около 8-10 месеца; фрактура на предна горна част на лява илиачна кост,
причинила трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от 1-1,5 месеца
като по този начин е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 1 б „в“, предл.
първо, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, вр. чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, за което е осъден с
влязла в сила присъда.
Съдът приема за частично основателно направеното възражение за съпричиняване от
страна на починалия със следните аргументи : Видно от заключението на приетите съдебно
–медицинска и съдебно автотехническа експертизи, пострадалият Х. Е. не е бил с поставен
предпазен колан. Според вещото лице д-р Стефанов и вещото лице инж. Попов, при
поставен колан не би получил същите травми и е малко вероятно да се получат такива
травми и още по-малко вероятно да има изпадане на тялото на пострадалия далече от
задната седалка. Аргумент в същата посока съдът намира в обстоятелството, че водачът на
лекия автомобил ищцата А. М. е получила много по-малко на брой и по-леки травми, с
временна опасност за живота, което е посочено двете експертизи, цитирани по-горе,
следователно при равни други условия , а именно и двата лица са се намирали в лекия
автомобил „Фолксваген Бора“, подложени са били на едни и същи по интензитет и посока
натоварвания, но водачът, който е бил с предпазен колан е получил значително по-леки
травми и напълно се е възстановил.
С оглед на горното, съдът приема, че виновни за настъпване на пътнотранспортното
произшествие е изключително осъдения водач на лек автомобил „БМВ 530 Д“, но за
причиняване на вредите на починалия пътник е налице съпричиняване от същия , по
причина, че въпреко наличието на обезопасителен колан не е поставил същия. Съдът
определя съотношението на съпричиняване на 40% за починалия и 60 % за водача на лекия
автомобил със следните аргументи. Вредата , чието обезщетяване се иска не би настъпила
без съвкупността на гореописаните нарушения.
От горното може да се направи извод за наличие на противоправно поведение и на
причинно-следствена връзка с претърпените вреди.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
8
които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие по аргумент от чл.
429, ал. 1 КЗ.
Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска отговорност
на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание.
По силата на този вид задължителната застраховка “гражданска отговорност”,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.
Член 432 КЗ урежда прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка “гражданска отговорност”, което право е имуществено притезателно право.
Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка “гражданска
отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования. С изпълнението от страна
на застрахователя се погасява не само прякото право, но и правото, с което увреденият
разполага по силата на деликтното правоотношение със застрахования. Прякото право се
намира в определено съотношение и взаимодействие както с правото на увредения срещу
граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования по силата на
застрахователния договор. То възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение
и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото
лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования.
Прякото право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се
намират в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност –
Тълкувателно решение № 1/2015 на ОСТК на ВКС.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2012 год. на ОСТК на ВКС - отговорността на
застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие.
В настоящия случай страните не спорят по наличието на застраховка гражданска
отговорност на автомобила.
В настоящото производство се събраха доказателства за извършено нарушение на
правилата за движение по пътищата от водача на застрахованото МПС, така и за нарушения
на правилата за движение по пътищата от ищеца.
По отношение на претенцията на ищците А. А. Е. , Ф. Х. А. с ЕГН **********, Н. Х.
Х. с ЕГН **********, и Н. Х. М. с ЕГН ********** :
Ищците са предявили претенцията си за изплащане на обезщетение за претърпени
9
неимуществени вреди пред ответника, като ответното дружество е отказало да изплати
обезщетение .
От представеното с исковата молба заявление от 13.07.2020 год. може да се
установи, че ищците са претендирали обезщетение в конкретен размер, по-нисък от
предявения.
Размерът на дължимото обезщетение в конкретния случая следва да се определи при
съблюдаване на установената фактическа обстановка , описана по-горе, наличието на
съпричиняване и обстоятелството, че пострадалият е починал, а ищците са претърпели
фатална и непоправима загуба на скъп човек.
За конкретния размер съдът съобрази принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД,
относимата съдебната практика, отчете момента на настъпване на деликта, икономическите
условия и лимитите на застрахователя, възрастта на всеки от ищците и конкретната му
връзка с починалия, както и продължителността и интензитета на претърпените болки и
страдания, установени със събраните гласни доказателства.
При определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид непротиворечащите
си свидетелски показания за отношенията на всеки от ищците с пострадалия, както и
установените по делото факти за родствените им връзки и за семейното положение на всеки
от ищците.
С оглед на горното съдът приема , че справедливо обезщетение за претърпените
травми е в размер на 120000 лв. за ищцата А. А. Е., което следва да бъде намалено с 40%,
предвид приетото от съда съотношение на съпричиняване до размер от 80 000 лв.. При
определяне на обезщетението съдът съобрази, че ищцата е преживялата *** на пострадалия,
с когото я свързва дългогодишен брак, съпрузите са били опора един за друг, както в
емоционално така и във финансово отношение и несъмнено, предвид възрастта на ищцата за
нея загубата е травматична и непоправима и ще се отрази както на ежедневието й, така и на
емоционалното й състояние и възможностите й за нормален социален живот.
По отношение на децата на постарадалия - ищците Ф. Х. А. с ЕГН **********, Н. Х.
Х. с ЕГН **********, и Н. Х. М. с ЕГН **********, съдът приема, че справедливо
обезщетение за претърпените травми е в размер на 90000 лв. което следва да бъде
намалено с 40%, предвид приетото от съда съотношение на съпричиняване до размер от
54000лв. При определяне на обезщетението съдът съобрази, че ищците са деца на
пострадалия, които са поддържали близки отношения с баща си , той е бил тяхна опора и
пример, безспорно загубата на родител е тежко и травматично преживяване, независимо от
времето и начина, по който е настъпила. Съдът съобрази, че предвид възрастта не ищците,
обстоятелството, че същите имат свои семейства и собствен социален живот, интензитетът
на причинените им вреди е по-нисък от този на майка им и въпреки, че загубата на баща им
е травматична и непоправима тя ще се отрази в по-ниска степен в бъдещите им
възможностите за нормален социален живот.Съдът съожрази също, тези ищце не са живеели
в едно домакинство с баща си и че ***ът на починалия, поради професията си на
10
международен шофьор често отсъства от дома си, следователно нито един от тези ищци не е
поддържал ежедневен контакт с починалия.
По отношение на ищцата А. Ф. М., съдът констатира , че в представените по делото
доказателства за изпълнение на процедурата по чл.380 от Кодекса за застраховането/л.30-35
от делото/ не е посочено, че адвокат Калпакчиев е действал и като представител на ищцата
А. Ф. М., поради което по отношение на същата не е налице едно от процесуалните
предпоставки за предявяване на исковете за неимуществени и имуществени вреди, поради
което същите са преждевременно предявени и не следва да бъдат разглеждани, а
производството в тази част следва да бъде прекратено. Не е представена претенция от
15.02.2021 год. , която е цитирана в петитума на исковата молба.
По отношение на претенцията за мораторна лихва, съдът намира че същата се дължи
считано от от датата на заявлението по чл.380 от КЗ – 13.07.2020 год. със следните
аргументи :
Последица от забавата на застрахователя е задължението му на основание чл. 497, ал.
1, т. 1 КЗ да заплати законна лихва върху обезщетението. В настоящия случай по делото са
представени доказателства ищците да са претендирали пред застрахователя обезщетение в
по-нисък от предявените в настоящото производство размери, но същият надвишава
определения от съда. От представеното по делото заявление е видно , че ищците са
претендирали заплащане на справедливо обезщетение, като не са посочили размера.
Застрахователят не е определил обезщетение в определения от чл.496, ал.1 от Кодекса за
застраховането срок.
В случая застрахователят дължи лихва на основание чл.429, ал.3 от КЗ от датата на
уведомяване за застрахователната претенция – 13.2020 год. В съответствие с общото
правило , въведено в чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая ответното
застрахователно дружество, чиято отговорност е функция на отговорността на деликвента,
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, каквото дължи и деликвента, но с
начален момент, определен в чл. 429 КЗ.
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ищците и ответникът имат право
на съдебно деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете както следва :
ищците А. А. Е., Ф. Х. А. с ЕГН **********, Н. Х. Х. с ЕГН **********, и Н. Х. М. с ЕГН
********** в размер на 42,46% от 586,36 лв. или 266.56 лв.
Процесуалния представител на ищците е представил списък по чл.80 от ГПК.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1 от Закона за
адвокатурата, които изчислени върху уважената част на всяка от претенциите са в размер на
по 4970 лв. за представителството на Ф. Х. А., Н. Х. Х. и Н. Х. М. и 4400 лв. за
представителството на А. А. Е. или общо 19310 лв.
Процесуалния представител на ответника е представил списък на разноските в размер
на 52191,10лв., включително 51600 лв. адвокатско възнаграждение, от които следва да му
11
бъдат присъдени както следва 47,54 % от направените разноски от 591,10 лв. или 281 лв.,
както и адвокатско възнаграждение в размер на 20000 лв. ,с включен ДДС.
При определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът съобрази, че
съгласно Решение на Съда на Европейския съюз по дело дело C‑438/22, разпоредбата на
чл.101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи,
че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Национална правна
уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които
се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на
ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101,
параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Следователно съдът не е обвързан с Наредба № 1 за минималните размера на
адвокатските възнаграждения и при определяне на размера съобрази, че за процесуалните
представители на ответника , който не са се явявали в съдебно заседание и които са
упълномощени от застрахователното дружество – ответник, като такива по множество дела
е налице достатъчно висока степен на специализация при изготвяне на отговора на исковата
молба, което предполага по-ниска сложност, предвид специализацията, следователно при
спазване на приниципа на пропорционалност съдът им определя възнаграждение в общ
размер от 20000 лв. по всички предявени искове , включително тези , по които
производството е прекратено.
С оглед на обстоятелството , че ищците са освободени от задължението за внасяне на
разноски, ответникът следва да внесе дължимата държавна такса и съответната на уважената
част от исковете част. Общия размер на предявените искове е 570000 лв. , а на уважената
част е в 242000 лв. , т.е. уважената част е 42,76 %, като определената държавна такса е 9680
лв.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд,
12
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК Застраховане“ ЕИК121265177, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Света София“ №7 да заплати обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от смъртта на Х. М. Е. при ПТП на 09.12.2019 год., ведно с мораторна
лихва за забава считано от датата на подаване на заявлението по чл.380 от КЗ 13.07.2020 год.
до датата на подаване на исковата молба 25.07.2023 год., както следва : на А. А. Е. с ЕГН
**********, с адрес: с.***, общ.***, ул.*** № **, обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 80000 лв., на Ф. Х. А. с ЕГН **********, с адрес: с.***, общ.***, ул.*** № **
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 54000 лв., на Н. Х. Х. с ЕГН **********,
с адрес: с.***, общ.***, ул.*** 1 обезщетение за неимуществени вреди в размер на 54000 лв.
и на Н. Х. М. с ЕГН ********** с адрес: с.***, общ.***, ул.*** №** обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 54000 лв , ведно със законната лихва върху главниците за
обезщетение за неимуществени вреди от датата на подаване на исковата молба 25.07.2023
год. до окончателното изплащане, като и направените съдебно деловодни разноски в общ
размер на 20281 лв., като отхвърля претенциите над уважения размер, като неоснователни.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от А. Ф. М., обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпените и търпимите в бъдеще от нея
неимуществени вреди /уплаха, болки и страдания за причинените и телесни увреждания /
сума в размер на 100 000 лв./сто хиляди лв./ и имуществени вреди , представляващи
необходими разходи за проведеното лечение в размер на 1125.55 лв. както и заплатените
разходи в турски лири към датата на плащане: на 29.01.2020 г. – 3 550 турски лири в
левовата им равностойност от 1059 лв.; на 03.03.2020г. – 4 350 турски лири в левовата им
равностойност от 1 296,60 лв.; на 26.10.2020г. - 3 180 лв. в левовата им равностойност от 947
лв.; на 07.07.2021 г. - 1450 турски лири, в левовата им равностойност от 432.10лв. или общо
имуществени вреди в размер на 4860,25 /четири хиляди осемстотин и шестдесет лева, ведно
със законната лихва върху всяка сума, начиная от 15.02.2021 г.-датата на предявяване на
тази застрахователна претенция до ответника, до окончателното им изплащане., като
недопустими.
ОСЪЖДА „ЗАД “ОЗК Застраховане“ ЕИК121265177, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Света София“ №7 да заплати на адвокат Янко Калпакчиев
адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата в размер на 19310 лв.
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК Застраховане“ ЕИК121265177, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Света София“ №7 да заплати на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд Бургас държавна такса в размер на 9680 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Апелативен съд Бургас, а в частта на прекратяване на производството -
с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.
13
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
14