Решение по дело №1076/2019 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 12

гр. С., 14 февруари 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на  петнадесети януари 2020 г., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря И. И.като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. №  1076 по описа на съда за 2019 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищецът М.Р.Д.  твърди, че е отраснал и живее в с. Босна, където се намират всички негови роднини, приятели и познати. На 29.08.2015 г. бил помолен да помага при сервирането на една сватба,   като по време на тържеството бил неочаквано и безпричинно нападнат от  съселянина си А. М. Б., страдащ от алкохолна зависимост и психично заболяване. Други присъстващи лица издърпали нападателя настрани, но преди края на събитието той отново се опитал да го нападне, при което ищецът му нанесъл няколко удара в стремежа си да се защити. Два дни по – късно А. М.Б. бил открит в дома си в тежко здравословно състояние и откаран в болница, където впоследствие починал в резултат на множество телесни увреждания. Във връзка със смъртта му започнало досъдебно производство, приключило с повдигането на обвинение срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2 във вр. чл. 129, ал. 1 НК, а по обвинителния акт било образувано НОХД № 260 по описа на СОС за 2016 г., завършило с постановяване на  оправдателна присъда. Разследването по досъдебното производство продължило около година, а съдебния процес – повече от две години, през което време всички жители в селото на ищеца приемали, че той е убиец, не желаели да разговарят с него, срещайки го, преминавали на другата страна на улицата, а когато влезел в магазина или кръчмата, млъквали и обръщали главите си на друга страна. Жителите на  съседното село дори не допускали ищеца в населеното си място с думите, че за такива като него нямало място при тях. Въпреки оправдателната присъда съмненията спрямо ищеца не отпаднали и той продължил да среща подобно отношение от съселяните си и до настоящия момент – две години след влизане на присъдата в сила. Поради изложените причини моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за  претърпените неимуществени вреди в резултат на неоснователно повдигнатото му обвинение в размер на 25000 лв. заедно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 15.11.2017 г., до окончателното му изплащане.

Ответникът Прокуратура на РБ оспорва иска, считайки, че същият е необосновано завишен по размер не съответства на  разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Счита, че разследването по досъдебното производство е приключило в разумни срокове и докато същото се е провеждало, на ищеца е била наложена най – леката мярка за неотклонение – „подписка“, която не  се отразила върху обичайния му начин на живот. Твърди също така, че от мотивите към присъдата по НОХД № 260 по описа на СОС за 2016 г. ставало ясно, че ищецът има 9 предходни осъждания, което формирало извод за нисък интензитет на претърпените от конкретното разследване вреди с оглед подобните ситуации, в които и преди това той е изпадал. Счита, че по делото няма доказателства за наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди и за настъпването на самите вреди.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа  и от правна страна следното:

Предявените  искове са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

От присъда № 13 от 27.02.2017 г., постановена по НОХД № 260 по описа на СОС за 2016 г. е видно, че подсъдимият М.Р.Д. е бил признат за невинен за това, че на 05.09.2015 г. в гр. С. е причинил по непредпазливост смъртта на А. М. Б.вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда около 24 ч. на 29.08.2015 г. в с. Б., общ. С., изразяваща се в черепно – мозъчна травма, обусловила наличието на разстройство на здравето, временно опасно за живота. Присъдата е била протестирана от ОП – С. и потвърдена с решение № 260 от 23.11.2017 г. по НОХД № 127/2017 г. по описа на АС – В., влязло в сила поради необжалването му от страните по делото пред по - горна съдебна инстанция.

От съобщение до РП – С., находящо се в материалите по дознание № 1886 ЗМ-523/2015 г., е видно, че с извършването на оглед на местопроизшествие на 31.08.2015 г. е започнато досъдебно производство срещу неизвестен извършител за причиняване на средна телесна повреда на 29.08.2015 г. около 23,30 ч. на лицето А. М. Б., изразяваща се в счупване на челюст и мозъчен хематом. В досъдебното производство са извършени разпити на множество свидетели,  всред които и самият ищец, разпитан на 06.09.2015 г. На същата дата с протокол за доброволно предаване от ищеца са иззети негови вещи – дрехите, с които е бил облечен на 29.08.2015 г., а на следващата дата - 07.09.2015 г. същият е бил освидетелстван от съдебен лекар. През м. януари 2016 г. той  бил подложен на освидетелстване по съдебнопсихологическа и съдебнопсихиатрична експертиза, а на 17.02.2016 г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2 във вр. чл. 129, ал. 1 НК, като спрямо него била предприета мярка за неотклонение „подписка“. На 24.02.2016 г. ищецът бил разпитан в качеството на обвиняем, а на 26.02.2016 г. досъдебното производство приключило със заключително постановление с мнение за предаване на съд. Впоследствие по указание на наблюдаващия прокурор били провеждани допълнителни действия по разследването и още два пъти делото било изпращано на прокуратурата с мнение за предаване на съд. На 04.10.2016 г. срещу ищеца бил внесен обвинителен акт в ОС – С., по който било образувано НОХД № 260 по описа на СОС за 2016 г., приключило с цитираната по – горе оправдателна присъда от 27.02.2017 г., произнесена след провеждането на пет съдебни заседания. По протест срещу присъдата било образувано НОХД № 127/2017 г. по описа на АС – В., по което били проведени три съдебни заседания преди постановяване на решението от 23.10.2017 г., с което бил потвърден първоинстанционния съдебен акт.

От показанията на изслушаните по делото свидетели И.Ю.,  и И. А., познати на ищеца, и свидетелката Н. Н., негова майка, се установи, че след започналото срещу него наказателно преследване същият напуснал работа, разделил се с приятелката си, затворил се в себе си, ограничил контактите с приятелите и познатите си, а също така бил подложен на изолация и от останалите си съграждани, тъй като не се събирал с тях в една компания и не сядал с тях на една маса, въпреки че продължил да посещава единственото заведение в селото, макар и по – рядко отпреди. Според свидетелите А. и Н. ищецът напуснал работа поради необходимостта да отсъства често от работното си място по повод на осъществяваните в досъдебното производство процесуално – следствени действия, както и поради породилите се у колегите му съмнения относно неговата виновност за смъртта на починалия Б., довели до промяна на отношението им спрямо него. Като причина за раздялата с приятелката му свидетелката Н.посочва също възникналите съмнения, свързани със смъртта на Б., съответно неизбежното отражение на това съмнение върху бъдещите им отношения, обричащо ги отнапред на неблагоприятен завършек. Преди инцидента от 29.08.2015 г. ищецът често бил канен като сервитьор на празненства и събития, провеждащи се в с Б., но след случая ангажиментите му прекъснали, а впоследствие той самият избягвал да приема такива задължения, пазейки спомена от злополучното събитие от 29.08.2015 г. и проведеното спрямо него наказателно преследване. Цялата ситуация се отразила болезнено и върху семейството на ищеца, което също усещало особеното отношение и подозрителност на обществото, а на свой ред самият ищец също ограничил общуването с  родителите си, тъй  като започнал да се храни самостоятелно, а не заедно с тях.

Чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ гласи, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. В конкретния случай  фактите, обуславящи правото на ищеца да получи обезщетение по цитирания законов текст са налице, тъй като той е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2 във вр. чл. 129, ал. 1 НК и тъй като осъщественото спрямо него наказателно преследване му е причинило негативни преживявания, стрес, несигурност за бъдещето и опасения от възможно осъждане и е породило в обществото съмнения, че той е извършител на тежко престъпление срещу личността, които въпреки оправдателната присъда не могат да бъдат докрай и окончателно заличени. Горните изживявания са естествена и обичайна последица от повдигането на подобно неоснователно обвинение, като те не са отминали и ищеца, видно от  показанията на изслушаните по негово искане свидетели. От тях стана ясно, че съгражданите на ищеца  променили отношението си към заподозрения и  прекратили по – близките си контакти с него, с което той останал изолиран от предишното си обкръжение и социалния му живот съществено се ограничил. Постепенно тази ситуация се задълбочила вследствие личностовите промени у самия ищец, който се затворил в себе си,  разделил се с приятелката си, ограничил отношенията със семейството си и започнал да проявява нежелание за възстановяване на предишния си начин на живот, като отказвал да участва в организацията на тържества и социални събития дори след като отново започнал да получава  предложения в този смисъл. Към тези факти следва да се прибави напрежението и притесненията от започналото спрямо него наказателно преследване и от участието му в многобройните съдебни заседания пред първоинстанционния и въззивния съд, който процес като цяло продължил в период от около две години - от 17.02.2016 г. – датата на привличането му като обвиняем, до влизане в сила на решението на АС – В. от 23.11.2017 г. Не са без значение са и останалите предприети спрямо него процесуални действия – разпит като свидетел, освидетелстване (физическо и психологическо), изземване на дрехи, които също дават представа за посоката, в която са насочени подозренията на разследването, и пораждат безпокойство и несигурност относно неговия развой. При определяне на обезщетението следва обаче да се съобрази и обстоятелството, че неоснователните обвинения срещу ищеца не могат да послужат като оправдание за продължаващите и към момента неудачи в личния и професионалния му живот, тъй като е нормално едно злополучно събитие да окаже негативно въздействие върху живота, личността, бита и отношенията на засегнатото от него лице, но то не може да сложи отпечатък върху цялото му бъдеще, при положение че човешката психика разполага с механизъм за превъзмогване на последиците от премеждието и за  възстановяване на психическата и социална стабилност на индивида. В този смисъл липсата на постоянна трудова заетост на ищеца близо три години след приключване на наказателното производство, липсата на собствено семейство и социална среда, както и нежеланието му да участва в  обществени събития не биха могли да се разглеждат безкрайно дълго във времето като последица от незаконните обвинения на ОП – С. и в този смисъл между двата факта не може да се търси пряка причинна връзка. Следва да се изтъкне и обстоятелството, че предходните осъждания на ищеца също са накърнили доброто му име в обществото, така че в минимална степен  са допринесли за подозрителното отношение на съгражданите му към  неговата личност; също така става ясно, че процесуалната принуда спрямо ищеца по повод на осъщественото спрямо него наказателно преследване е била сведена до възможния минимум, тъй като спрямо него е била предприета най – леката мярка за неотклонение – „подписка”, и във връзка с наказателното производство той не е бил подложен на допълнителни ограничения, нито е търпял по – драстична форма на процесуална принуда. Като прецени така констатираните вредоносни последици от незаконните обвинения срещу ищеца, техния интензитет, продължителност във времето, както и трайните следи, които осъществненото наказателно преследване неминуимо е оставило в съзнанието на съгражданите на ищеца, съдът счита, че обезщетението за претърпените от него вреди следва да се определи на сумата от 10000 лв., в който размер предявеният иск да се уважи, а за горницата –да се отхвърли като неоснователен. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата следва да се присъди заедно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда спрямо ищеца - 15.11.2017 г., до окончателното ѝ изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 4 лв. за държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Прокуратура на Р.Б. да заплати на М.Р.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 10000 лв. (десет хиляди лв.), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатите му обвинения с обвинителен акт от 04.10.2016 г. на ОП – С., по които е оправдан с  присъда № 13 от  27.02.2017 г. по НОХД № 260 по описа на СОС за 2016 г., потвърдена с решение № 260 от 23.10.2017 г. по ВНОХД № 127 по описа на АС – В. за 2017 г., законната лихва върху тази сума от 15.11.2017 г. до окончателното ѝ изплащане както и направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска  в размер на 4 лв. (четири лв.) за държавна такса, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска над посочения размер, както и искането за присъждане на разноски над посочения размер.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С.окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                          /М. Петрова/