ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№234
13.04.2016 г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен
съд – Варна, Гражданско отделение на 13 април, две хиляди и седемнадесета година,
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария М.
Като
разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 574 по описа на съда
за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 250 от ГПК и е образувано по молба вх. № 1636 от 20.03.2017 г. на Д.В.М., подадена чрез адв. Б., за допълване на
решение № 31 от 08.03.2017 г. по в.гр.д. №574/2016 г. по описа на Варненския
апелативен съд, в която се сочи непълнота на съдебния акт и се настоява за
допълване решението „със следния диспозитив: Потвърждава решение № 1022 от
22.07.2016 г., постаановено по гр.д. № 1568/2015 г. по описа на Варненския
окръжен съд В ЧАСТТА, с която Б.Д.Ч. е осъден да заплати на Д.В.М. обезщетение
по чл.59 от ЗЗД за лишаване от правото й да ползва собствения си недвижим имот,
представляващ: самостоятелен обект в сграда - апартамент па втори етаж с площ
от 121.30 кв.м с идентификатор 10135.5504.310.1.2, разположен в сграда № 1 в
поземлен имот с идентификатор 10135.5504.310 в град Варна, на административен
адрес: ул.”Атанас Монев" /бивша улица Христо Манолов/ № 7 до размер на
сумата от 2 537,93 лв., ведно със законната лихва от 22.04.2015 год. до
окончателното й заплащане.“
Лицата
на насрещната страна С. и Б. Чифутови не са подали отговор на молбата.
По
допустимостта на молбата:
Съдът,
след преценка на книжата по делото констатира, че молбата е подадена в срок и
изхожда от легитимирано лице, но решението на апелативния съд не е непълно.
Решение № 1022 от
22.07.2016 г., постановено по гр.д. №1568/2015 г. по описа на Варненския
окръжен съд е било обжалвано пред настоящата инстаниця от Б.Д.Ч. в осъдителната
му част по иска по чл. 59 от ЗЗД с насрещна въззивна жалба само В ЧАСТТА, с която той е бил осъден на осн. чл.
59 от ЗЗД да заплати на Д.В.М. обезщетение за лишаване от правото й да ползва
собствения й апартамент от 121.30 кв.м с идентификатор 10135.5504.310.1.2, ЗА
ГОРНИЦАТА НАД сумата от 2 537,93
лв. до размер на сумата от 3 383,91 лв. (от общото за тримата ответници
задължение по чл.59 от ЗЗД в размер на 10 151.74 лв.) и въззивното
производство не е имало за предмет проверката на осъдителната част от решението
по този иск срещу него до размер на сумата от 2 537,93 лв. Предметът на
делото е бил изрично посочен от апелативния съд както в определенията по
подготовката на делото за открито съдебно заседание, така и в доклада по делото
и в мотивите на постановеното по делото решение. Уточнението на насрещната си
въззивна жалба, Б.Ч. е направил с молбата си от 13.12.2016 г. на л. 91 от
делото, след указания на съда за остраняване на противоречието в жалбата му.
При положение, че въззивното производство не е имало за предмет
сочената от настоящата молителка част от първоинстанционното решение по
уважения й иск по чл. 59 от ЗЗД срещу Б.Ч., апелативният съд не е следвало да
се произнася в диспозитива си по тази част и да потвърждава решението в същата
част. Затова решението не е непълно.
Щом решението не е непълно, то и молбата е недопустима и следва да
бъде оставена без разглеждане с определение, което подлежи на обжалване.
Последователно е становището в правната теория със същото
разрешение по този въпрос, като това на проф.д-р Живко Сталев, отразено на стр.
487 в шестото издание на Българско гражданско процесуално право, София 2000,
издателска къща Сиела, е застъпено на стр. 518 в деветото преработено и
допълнено от Анелия Мингова, Огнян Стамболиев, Валентина Попова и Ружа Иванова
издание на същия труд, първи по действащия ГПК. Там е казано, че първият
въпрос, по който съдът се произнася, е: допустима ли е молбата за допълване на
решението. Тя е допустима: 1) ако решението е непълно; 2) ако молбата изхожда
от легитимирано лице; 3) ако е подадена в срока по чл.250, ал.1. Ако молбата е
недопустима, тя се оставя без разглеждане с определение. То може да се обжалва
с частна жалба. Т.е. въпросът за непълнотата на решението е условие за
допустимостта на молбата, а не въпрос по същество и това е така, тъй като с
решение съдът се произнася само по съществото на спора, а в случай на
евентуално обжалване на отхвърлена с решение молба по чл.250 от ГПК, спорът по
неразрешената част би се развил само пред една инстанция.
В този смисъл и с оглед изложените съображения, Варненският
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
молбата по чл. 250 от ГПК с вх. № 1636 от 20.03.2017 г. на Д.В.М., подадена чрез адв. Б., за допълване на
решение № 31 от 08.03.2017 г. по в.гр.д. №574/2016 г. по описа на Варненския
апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: