РЕШЕНИЕ
№ 664
гр. Силистра, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20213420100575 по описа за 2021 година
Ищецът Министъра на земеделието, храните и горите твърди, че чрез договор за
аренда от 12.08.2011 г. отдал за временно и възмездно ползване на ответника за срок от 10
стопански години конкретно описани в договора земеделски имоти с обща площ от 30,680
дка срещу годишно арендно плащане в размер на 67 лв. на декар (общо 2055,56 лв.),
подлежащо на индексация с коефицент на инфлация съгласно т. 4.1 от договора. Тъй като
ответникът не изпълнил задължението си за заплащане на част от арендната вноска за
стопанската 2016/2017 г. (в размер на 1027,78 лв.), както и вноските за стопанските
2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г. ищецът моли съда да признае за установено, че той
му дължи на това основание сумата от 7356,86 лв., както и законна лихва върху нея от
02.11.2020 г. до окончателното им плащане, за които ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1362 по описа на СРС за 2020 г. Претендира и разноските,
направени в заповедното и в исковото производство.
Ответникът ПЛ. Й. В. чрез назначения си по делото особен представител прави
възражение за погасяване по давност на неизплатената част от арендната вноска за
стопанската 2016/2017 г., както и на авансовата част от вноската за стопанската 2017/2018 г.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 8, ал. 1 ЗАЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр.
чл. 422 ГПК.
Въз основа на постъпило на 02.11.2020 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение СРС е издал такава заповед под № 1848 от 04.11.2020 г. по ч.гр.д. № 1362 по
1
описа за 2020 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, чиято дължимост следва да
се признае в настоящото производство, по начина, по който тези суми са посочени в
исковата молба. На основание чл. 418, ал. 1 ГПК съдът е допуснал незабавно изпълнение на
задължението по заповедта за изпълнение, с оглед на което е снабдил кредитора с
изпълнителен лист. Нейното влизане в сила е препятствано от невъзможността за реалното
връчване на длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал
настоящото исково производство.
От приложен по делото договор за аренда, вписан в СВ – С. на 31.01.2012 г. под №
230, т. ІІ по описа на службата за 2012 г., се установява, че на 12.08.2011 г. страните
встъпили в договорни отношения, по силата на които ищецът се задължил да предостави за
временно и възмездно ползване на ответната страна подробно описани земеделски имоти от
държавния поземлен фонд с обща площ от 30,680 дка, находящи се в землището на с. Васил
Левски, общ. Алфатар, срещу задължението на арендатора да заплаща годишна арендна
вноска в общ размер от 2055,56 лв., формирана на база уговорената в чл. 5.1 от договора
рента за 1 дка в размер на 67 лв. Срокът на действие на договора бил фиксиран на 10
стопански години, считано от стопанската 2011/2012 г., което сочи, че възникналата между
страните договорна обвързаност обхваща и стопанските години, за които се претендира
арендно плащане. Чл. 4.1 от договора предвижда индексиране на арендното плащане с
коефицента на инфлация, определен от Националния статистически институт за съответния
12-месечен период. Според чл. 5.2 от договора половината от дължимата рента за
съответната стопанска година се заплаща авансово в срок до 1 октомври (т.е. в началото на
стопанската година), а втората половина – до 1 октомври след нейното изтичане.
Чл. 8, ал. 1 ЗАЗ гласи, че арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в
уговорения вид и срокове. В конкретния случай ответникът не наведе твърдения, нито
представи доказателства, че е изпълнил по доброволен път задължението си за заплащане на
арендна вноска за процесните стопански години. Чл. 111, б. „в“ ЗЗД гласи, че вземанията за
наем, за лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичането на тригодишна
давност, която съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В конкретния случай първата половина от арендната вноска за 2016/2017 г. е
следвало да бъда заплатена на 01.10.2016 г., втората половина – на 01.10.2017 г., а първата
половина от вноската за стопанската 2017/2018 г. – на 01.10.2017 г. Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение за горните вземания е депозирано в съда на 02.11.2020 г., като от
тази дата се счита предявен искът за съществуване на вземането съгласно правилото на чл.
422, ал. 1 ГПК. Към този момент тригодишният давностен срок за погасяване на
задължението за заплащане на рентата за стопанската 2016/2017 г. и за авансовата част от
рентата за стопанската 2017/2018 г. е изтекъл, поради което направеното възражение в тази
насока се явява основателно и следва да се уважи.
При съобразяване на коефицентите за инфлация за периодите от м. септември 2016 г.
до м. август 2017 г. (1,9 %),м. септември 2017 г. до м. август 2018 г. (3,3 %) и от септември
2018 г. до август 2019 г. (2.7%) арендната вноска за стопанската 2017/2018 г. възлиза на
2
сумата от 2094,62 лв. (половината от която е 1047,31 лв.), за стопанската 2018/2019 г. – на
сумата от 2123.39 лв., а за стопанската 2019/2020 г. – на сумата от 2111,06 лв. Общият
размер на дължимите и непогасени по давност арендни вноски възлиза на сумата от 5281,76
лв., до който размер предявеният иск следва да се уважи, а за горницата – същият следва да
се отхвърли като погасен по давност. На основание чл. 31 от договора върху дължимото от
ответника арендно плащане следва да се начисли и обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
02.11.2020 г., до окончателното му плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски в размер на 105,64 лв. за държавна такса, 143,59 лв. за юрисконсултско
възнаграждение и 251,28 лв. за назначаване на особен представител, както и разноски по
заповедното производство в размер на 105,64 лв. Воден от горното и на основание чл. 235
ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ПЛ. Й. В. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Д.“
№ ., ет. ., ап. .дължи на Министерство на земеделието, храните и горите с БУЛСТАТ .........и
адрес: гр.С., бул. ”Х. Б.” № ..сумата от 5281,76 лв. (пет хиляди двеста осемдесет и един лв.
и 76 ст.), представляваща втората половина от арендната вноска за стопанската 2017/2018 г.
и арендните вноски за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г. за отдадени под аренда
земеделски имоти, находящи се в с. В. Л., общ. А., с обща площ от 30,680 дка по договор за
аренда, вписан в СВ – С. на 31.01.2012 г. под № .., т. ...по описа на службата за 2012 г.,
заедно със законната лихва върху тази сума от 02.11.2020 г. до окончателното й плащане,
като ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност иска за признаване вземането на ищеца за
неизплатената част от арендната вноска за стопанската 2016/2017 г. (1027,78 лв.) и
авансовата част от арендната вноска за стопанската 2017/2018 г. (1047,31 лв.). За горните
суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1362 по описа на СРС
за 2020 г.,
ОСЪЖДА ПЛ. Й. В. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Д.“ № ., ет. ., ап. ..да заплати на
Министерство на земеделието, храните и горите с БУЛСТАТ ...........и адрес: гр.С., бул. ”Х.
Б.” № ...направените по делото разноски в размер на 105,64 лв. (сто и пет лв. и 64 ст.) за
държавна такса, 143,59 лв. (сто четиридесет и три лв. и 59 ст.) за юрисконсултско
възнаграждение и 251,28 лв. (двеста петдесет и един лв. и 28 ст.) за назначаване на особен
представител, както и разноски по заповедното производство в размер на 105,64 лв. (сто и
пет лв. и 64 ст.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
3
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4