№ 279
гр. Сливен, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20242200500395 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 489/05.06.2024г. по гр.д.
№ 696/2024г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен
предявеният от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.София., пл. „Позитано" №
5 против Община Сливен, с БУЛСТАТ: *********, с адрес гр. Сливен, бул.
"Цар Освободител" №1 иск по чл. 410, ал.1, т. 3 от КЗ за заплащане на
сумата 262,38 лева, представляваща заплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „КАСКО Стандарт" за щети причинени на
трето лице, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на
исковата молба на 06.02.2024 година до окончателното изплащане на
задължението и на ответника са присъдени разноски по делото в размер на
300 лв.
Въззивникът атакува изцяло решението, като твърди, че то е
незаконосъобразно и неправилно. Нправилно е прието от
първоинстанционния съд, че не е налице причинно-следствена връзка между
1
нанесените щети на процесното МПС и механизма на възникване на ПТП,
описан в исковата молба.
Съдът е игнорирал показанията на свидетелите Р. Д. и П. Д., според
които, именно в резултат на процесното ПТП са настъпили описаните в
исковата молба щети по лекия автомобил с марка Kia, модел „XCEED", с рег.
№ ********. Погрешно е кредитирано и заключението на вещото лице,
съгласно което, водачът е имал техническа възможност да предотврати
ПТП, като подбере технически съобразена скорост. Съгласно показанията
на Р. Д., същата е шофирала едва с около 20-30 км./ч. - което представлява
най-ниската възможна скорост за движение.
Въззивникът твърди още, че по делото няма доказателства, че именно
неравността, през която е преминало процесното МПС, е било изрично
маркирано/сигнализирано. В този смисъл, следва да се направи логичният
извод, че водачът Р. Д., на първо място е шофирала с ниска и технически
съобразена скорост в подложения на ремонт, пътен участък. На второ
място, същата не е била длъжна да предвиди съществуването на
съответното препятствие, поради липса на изричното му сигнализиране от
Община Сливен.
Също така сочи, че всеки трябва да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму и несъмнено е доказана вината на ответната община
Сливен, за това че не е изпълнила задължението си по поддържане на
пътната настилка на територията и - по конкретно в участъка, който се е
реализирало процесното ПТП, поради което в качеството си на делинквент,
тя е длъжна да поправи щетите, настъпили за пострадалия.
Поради изложеното моли въззивния съд да отмени атакуваното
решение и постанови ново, с което уважи изцяло исковете. Претендира
разноски за двете инстанции. Във въззивната жалба няма направени нови
доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на
производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба
страна е подала писмен отговор, с който заявява, че въззивната жалба е
неоснователна, а първоинстанционният съд правилно, обосновано и
законосъобразно е постановил своето решение, след обсъждане на целия
обем от налични доказателства в тяхната съвкупност и цялост.
Въззиваемият заявява, че от събрания доказателствен материал не може да
се установи виновно и незаконосъобразно поведение на община Сливен, която
е изпълнила всички нормативни задължения за обезопасяване и сигнализиране
на ремонтните действия. Правилно са кредитирани събраните
доказателства, включително САТЕ и заключенията на експерта са правилно
2
възприети и интерпретирани от съда.
Поради това въззиваемата страна моли да се остави без уважение
въззивната жалба и да се потвърди първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно.
Претендира разноски за тази инстанция за юрисконсултско
възнаграждение, прави евентуално възражене за прекомерностна
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В отговора няма направени нови доказателствени или други процесуални
искания.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон или пълномощие. С писмено становище,
подадено чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от
ГПК, поддържа жалбата и иска тя да бъде уважена. Претендира разноски,
прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния
представител на насрещната страна.
В с.з. за въззиваемата община, редовно призована, не се явява
процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по
пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, който оспорва жалбата и моли
атакуваното решение да бъде потвърдено, претендира разноски за тази
инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес
от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
3
Фактическите и правните констатации на решаващия съд намират
опора в събраните доказателствени средства и кореспондират с
материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
За да се ангажира отговорността на ответника в качеството му на
пряк причинител на вредата за възстановяване на застрахователното
обезщетение по застраховка “Каско стандарт”, изплатено от ищцовото
дружество-застраховател на увреденото и застраховано от него лице,
следва да са налице изискванията, заложени във фактическия състав на чл.
410 ал. 1 т.1 от КЗ.
Правото на застрахователя да встъпи в правата на застрахованото
от него увредено лице срещу делинквента възниква по силата на посочената
законова норма, обуславя се от деликтното правоотношение между
последните двама и предпоставка за упражняването му е осъществяване на
юридическия факт на плащане на застрахователното обезщетение за
вредите в изпълнение на договора за имуществено застраховане.
В настоящия случай е безспорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение, както и е доказано изплащането на застрахователно
обезщетение от страна на ищеца на застрахованото лице.
То обаче се обуславя par excellence от деликтното правоотношение
мужду последното и ответника като пряк причинител на вредата и при
това положение върху ищеца лежи доказателствената тежест да проведе
пълно доказване на всички правнорелевантни положителни факти, от чието
наличие извлича благоприятните за себе си правни последици. Така, освен
тези, касаещи застрахователното правоотношение, следва да бъдат
доказани и тези, свързани с настъпването на деликта. На пълно, пряко и
главно доказване подлежат всички елементи на фактическия състав на
нормата на чл. 49 от ЗЗД – деяние – действие или бездействие, вреда,
причинна връзка между тях, противоправност на деянието и авторство на
лице, на което е възложена определена работа, като вината на последното
се презумира. Отговорността на ответноата община като юридическо
лице, е с идентичен фактически състав на общия по чл. 45 от ЗЗД, като
отклонението е само относно опосредяването на отговорността на
носителя й, чрез пораждането й заради действия на други, физически лица,
4
на които е било възложено от отговарящия субект, извършването на
определена работа, при и по повод на която са причинени вредите.
Настоящият въззивен състав намира, че не са доказани съществените
елементи на непозволеното увреждане – противоправното поведение на
ответника чрез натоварените от него лица и причинната връзка между него
и вредата - което обуславя неоснователността, а оттам – и отхвърлянето
на главния иск.
Въззивният съд счита, че за механизма на настъпване на ПТП няма
ангажирани убедителни доказателствени средства. За събитието не е
съставен протокол за ПТП от надлежен орган, а показанията на
свидетелката Д. от една страна са пристрастни, доколкото тя е съпруга на
застрахованото лице, от друга – свидетелката не разполага със специални
знания за да прави умозаключения относно причинната връзка. Фактите
относно мястото, обстановката и скоростта на движение са приети за
обективно възпроизведени и са поставени в основата на допълнителното
заключение на вещото лице, чиято експертиза съдът не поставя под
съмнение, предвид неговата компетентност и липса на заинтересуваност от
изхода на спора. Експертът е заключил, на базата на писмените и гласни
доказателства, че констатираното от застрахователя увреждане на
гумата не би могло да се получи при преход през неравност с височина от 5
cm и височина на гумата от 10 cm. Геометричните размери на неравността
са не повече от 20-30 cm по дължина на платното за движение и съответно
по цялата ширина на платното за движение, с дълбочина не повече от 5 cm.
Вещото лице заявява, че от техническа гледна точка не е налице причинно-
следствена връзка между нанесените щети по автомобила и механизмът за
възникване на произшествието, описан в исковата молба по делото.
Неравността не разполага с необходимите характеристики да доведе до
описаното увреждане на гумата и джантата, а водачът на автомобила е
имал техническата възможност да предотврати ПТП, като се съобрази с
навлизането в участък, в който се извършват ремонтни дейности и да
подбере технически съобразена скорост на движение. Той е следвало да
очаква при навлизането в този участък за наличие на неравности, каквато е
и въпросната с изрязването на асфалтовото покритие. Освен това е
доказано несъмнено, че са били поставени съответните обозначения за
ремонтни дейности на пътното платно.
5
Така въззивният съд счита, че липсва противоправност на поведението
на ответника чрез натоварени от него лица във връзка с ремонта и
поддържането на общинската пътна мрежа, както и че не е доказана
непререкаемо причинната връзка между увреждането на гумата на
застрахованото МПС с действията на ответника. Липсват убедителни
доказателства тази вреда въобще да е настъпила по описания от ищеца
начин, тъй като посредством твърдяния механизъм вредата или не би
настъпила, или не би била в тези параметри.
Ето защо, след като не са доказани по несъмнен начин тези два
елемента от фактическия състав на деликта, не може да се породи
отговорността за непозволено увреждане на ответника по чл. 49 от ЗЗД,
която да даде основание за уважаване на регресната претенция на ищеца.
Фактът, че застрахователят е изплатил застрахователното
обезщетение не променя горния извод.
Поради това главният иск се явява неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на главния иск обуславя неоснователността, а
оттам – и отхвърлянето на акцесорната претенция за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законовата лихва.
Като е достигнал до идентични правни изводи, решаващият съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази
инстанция лежи върху въззивната страна, която следва да понесе своите
както са направени и заплати на въззиваемия такива в размер на 150 лв. за
ю.к. възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 489/05.06.2024г. по
гр.д. № 696/2024г. на СлРС.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп", гр. София да
6
заплати на Община Сливен направените разноски за въззивната инстанция в
размер на 150 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7