Решение по дело №1542/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Ю.Р.О., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат С.С., е оспорил решение № 89/04.07.2023г., постановено по АНД № 435/2022г. по описа на Районен съд Айтос, с което е изменено наказателно постановление №22-0237-000164/11.10.2022г. на началник-група в ОД на МВР – Бургас, РУ - Айтос.

С наказателното постановление за нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на касатора е наложена глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 4 месеца.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че районният съд е извършил едностранчиво тълкуване на събраните по делото доказателства, конкретно показанията на разпитаните свидетели, а това е довело до формиране на неправилни изводи. Излага съображения за явна несправедливост на наложеното наказание, доколкото с обжалваното решение наказанието било завишено в двоен размер в сравнение с минимално предвиденото в закона относно правото за управление на МПС.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие адв. С., поддържа жалбата и иска обжалваното решение да бъде отменено, като бъде отменено и издаденото наказателно постановление. В условията на евентуалност претендира налагане на санкцията в минимален размер.

Ответникът по касация, редовно призован, не се представлява.

Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е неправилно и предлага да бъде отменено.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Ю.Р.О. е наказан за това, че на 09.08.2022г. в 14:10 часа в община Айтос, на третокласен път №208, в посока на движение от гр. Провадия към гр. Айтос, в района на 89 км, в близост до ресторант „Магнита“, управлявал собствения си лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е320 ЦДИ“ с рег. №А4365НК, като не спирял на подаден своевременен и ясен за възприемане сигнал със стоп-палка по образец на МВР, подаден от Николай Дянков - служител на РУ-Айтос. Водачът продължил движението си и бил установен с посоченото МПС в гр. Айтос, на ул. „Хаджи Димитър“ до Автогара Айтос.

Административнонаказващият орган приел, че е налице нарушение на нормата на чл.103 от ЗДвП, според която при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, приел за установено, че на посочените в АУАН дата и час касаторът не е спрял на подадения сигнал за спиране със стоп-палка от контролния орган, а е продължил движението си, което е наложило да бъде последван от патрулния автомобил до място на значително разстояние от това, на което му е бил подаден сигнала за спиране. За ангажиране на отговорността по чл.103 от ЗДвП е достатъчно водачът да не се подчини на сигнала със стоп-палка, а последващите му действия по управление на л.а. са само индикация за възприемането на сигнала и опит да бъде осуетена проверката. Съдът не възприел възраженията на касатора, че не е видял сигнала на полицая, тъй като са вътрешно противоречиви и се опровергават от останалия доказателствен материал. Отегчаващо обстоятелство било преминаването на процесния автомобил по пътен участък, където временно движението не се е извършвало регулярно – една част от автомобилите били спирани, за да преминат насрещно движещите се МПС, имало е автомобили на полицията, на пожарна безопасност и на гражданска защита. Т.е. касаторът е следвало да прояви повишено внимание и да съобрази поведението си със специфичната пътна обстановка, което в случая не сторил. Според съда неизпълнението на полицейско разпореждане не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, поради което е изключено приложението на чл.28 от ЗАНН. Отчетено е, че наказващият орган не е изложил доводи за размера на наложените наказания, поради което с оглед липсата на данни за имущественото положение, младата възраст и недостатъчния опит на касатора като водач на МПС, вкл. и липсата на наложени спрямо него други наказания за същото или по-тежки нарушения, районният съд е приел, че в случая наказанията на касатора следва да бъдат редуцирани до размери, както следва: глоба в размер на 75 лв. и 2 месеца лишаване от право да управлява МПС. С тези мотиви съдът е изменил наказателното постановление.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че касаторът, като водач на съответното МПС, не се е намирал сам на пътя в момента, когато му е подаден сигнал от свидетеля Дянков да спре. Гласните доказателства сочат, че се касае за регулиране на движението по третокласен път № 208 в района на вилна зона „Слънчева лъка“ поради възникнал пожар. По това време на пътя е имало два автомобила на Пожарна безопасност и един екип на Гражданска защита. Тези автомобили са били разположение на дясното пътно платно на пътя в посока Айтос – Провадия. Именно това обстоятелство налагало да се регулира движението, тъй като автомобилите на Пожарна безопасност и Гражданска защита са пречели превозните средства да се движат свободно по двете пътни ленти. Целта на регулиране на движението била да се пропуска потокът по всяка лента поотделно, като през това време потокът от другата лента е спрян. Така описаната пътна обстановка изключва твърденията на жалбоподателя, че не е видял подадения му сигнал. Нещо повече, поведението на касатора е създало допълнително усложнение в пътната обстановка и е могло да причини пътно-транспортно произшествие. Ситуацията е била такава, че потоците от автомобили в двете ленти са се движели бавно толкова, доколкото свободното преминаване е било препятствано и за да премине всеки от потоците е трябвало да изчака да му бъде подаден сигнал със стоп палка от свидетеля Дянков. Обстоятелството, че свидетелят Дянков не е сигурен дали касаторът Ю.О. го е видял, няма особено правно значение, тъй като важното в конкретната ситуация е какво е видял самият касатор. От показанията на свидетеля Дянков се установява, че в случая той е бил сам на пътя и е бил длъжен да регулира движението на двата пътни потока, така че да не настъпи ПТП. Същевременно водачите на превозните средства в такава ситуация са длъжни да проявят такова внимание по отношение на пътната обстановка, че да възприемат всеки сигнал, който има значението за преминаването им през този пътен участък, по който в конкретния момент очевидно ситуацията е била усложнена. Затова настоящият съдебен състав намира, че касаторът е бил длъжен да прояви такова внимание и то изключва невъзприеме на подадения сигнал с оглед контекста на пътната обстановка.

Съдът споделя изцяло мотивите на районния съд относно определяне размера на наложеното наказание и на основание чл. 221, ал.2, изречение второ от АПК препраща към тях.

По тези съображения съдебният състав намира възраженията в касационната жалба за неоснователни, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника по касация, но такива не са претендирани.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63а, от ЗАНН,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 89/04.07.2023г., постановено по АНД № 435/2022г. по описа на Районен съд Айтос.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: