Определение по дело №3076/2022 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 1566
Дата: 14 октомври 2022 г.
Съдия: Магдалена Бориславова Младенова
Дело: 20221420103076
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1566
гр. Враца, 14.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20221420103076 по описа за 2022 година
Производството е по предявен от А. Я. А., ЕГН: **********, против „Макс Колект“
ООД, ЕИК: *********, отрицателен установителен иск с посочено в исковата молба правно
основание чл. 424, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищецът не му дължи сумите по изпълнителен лист от 01.07.2016 г., издаден по ч.гр.д. №
1685/2016 г. по описа на Районен съд – Враца.
В исковата молба се твърди, че против ищеца е образувано изп.д. № 20188990402181
по описа на ЧСИ И. Ц., за което научил на 09.08.2022 г., когато в кантората на съдебния
изпълнител получил съобщение за образуваното изпълнително дело. Сочи се, че
основанието за образуване на изпълнителното дело е издадена против ищеца заповед за
изпълнение № 1116/19.04.2016 г. по ч.гр.д. № 1685/2016 г. по описа на Pайонен съд – Враца.
Поддържа се, че по ч.гр.д. № 1685/2016 г. по описа на Pайонен съд – Враца няма надлежно
връчване на заповедта за изпълнение, за да може ищецът да подаде възражение за
недължимост на сумата. Твърди се, че за периода, за който е издаден изпълнителен лист за
формиран дълг в размер на 1 811,08 лв. и е образувано изп.д. № 2181/2018 г., ищецът не е
бил в Република България, тъй като от 01.03.2014 г. живеел и работел в Германия, като се
прибрал окончателно в България на 01.08.2022 г. Посочва се, че ищецът не е подписвал
договор № *********************/14.12.2012 г. с „Макс Телеком“ ООД, за вземането по
който е издаден процесният изпълнителен лист. Поддържа се, че в случая са налице
новооткрити обстоятелства /образувани против ищеца частно гражданско дело и
изпълнително дело/, а и нови писмени доказателства от съществено значение за делото,
които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението
или с които не е могъл да се снабди в същия срок /приложените към частно гражданското
дело писмени доказателства и твърденията на ответника за наличие на договорни
отношения между ищеца и цедента „Макс Телеком“ ООД/. По тези съображения се иска от
съда да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен
1
лист от 01.07.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 1685/2016 г. по описа на Районен съд – Враца.
Съдът, след като обсъди приложените към исковата писмени доказателства,
включително и тези по приложеното ч.гр.д. № 1685/2016 г. по описа на Районен съд –
Враца, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от документите по изисканото и приложено ч.гр.д. № 1685/2016 г. по описа на
Районен съд – Враца със Заповед № 1116 от 19.04.2016 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК е разпоредено длъжникът А. Я. А. да заплати на кредитора
„Макс Колект“ ООД следните суми: 59,70 лв. – главница, дължима по договор №
**************/14.12.2012 г. и издадена фактура № **********, сключен с „Макс Телеком“
ООД, чиито вземания са били цедирани на заявителя с договор от 18.12.2014 г.; 506,50 лв. –
неустойка; 18,14 лв. – лихва за забава за периода от 17.04.2013 г. до 13.04.2016 г.; законната
лихва върху главницата, считано от 18.04.2016 г. до изплащането на главницата; разноските
по делото – 25,00 лв. – държавна такса и 300,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
До длъжника е изпратено съобщение с приложено копие от издадената заповед за
изпълнение, което е върнато в цялост с отбелязване на длъжностното лице – връчител, че
след три посещения на адреса в продължение на един месец, лицето не е открито. Посочено
е, че по данни от майката на адресата същият е извън България от 5 години. Съобразно
нормата на чл. 47, ал. 1 ГПК съобщението с приложеното копие от издадената заповед за
изпълнение е връчено на длъжника чрез залепване на уведомление на адреса на 30.05.2016 г.
С Разпореждане № 6886/01.07.2016 г. по ч.гр.д. № 1685/2016 г. по описа на Районен
съд – Враца съдът е констатирал, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и е разпоредил
да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя. Изпълнителният лист е издаден на
01.07.2016 г.
Установи се от приложеното към исковата молба съобщение за образувано
изпълнително дело, че въз основа на издадения изпълнителен лист на 01.07.2016 г. по ч.гр.д.
№ 1685/2016 г. по описа на Районен съд – Враца е образувано изпълнително дело №
************ по описа на ЧСИ И. Ц. с район на действие Окръжен съд – Враца.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предвидените в действащия ГПК правни способи за защита на длъжника срещу
последиците на издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение са предмет на ясна и
детайлна регламентация. В закона е предвиден специален ред за защита на длъжника в
заповедното производство – подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение по реда
и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или пред въззивния съд на основанията и в срока, визирани в
разпоредбата на чл. 423 ГПК, когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори
вземането. След подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен
иск за съществуване на вземането по чл. 422 в срока 415, ал. 1 ГПК. При липса на
възражение в срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което установителният
иск е уважен, заповедта влиза в сила според изричната разпоредба на чл. 416 ГПК, с което се
преклудират фактите и обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането, включително и тези, относими към действителността на породилото го
2
основание, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 и чл. 439 ГПК
новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по
реда и в сроковете по чл. 424 ГПК, а на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.
439 ГПК. Така формулираното становище е възприето и в практиката на ВКС, обективирана
в решение № 781/25.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 12/2010 г., III г.о., решение № 165 от
31.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1202/2011 г., I т. о., ТК и в редица определения, постановени
по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК (О № 831/17.12.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 7393/2013 г.,
IV г.о.; О № 24/09.01.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 798/2012 г., III г.о., О № 950/28.11.2011 г.
на ВКС по ч.т.д. № 550/2010 г., II т.о., О № 554/13.08.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 309/2014 г.,
II т.о., О № 25/12.01.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 5992/2014 г., IV г.о., О № 443/30.07.2015 г.
на ВКС по ч.т.д. № 1366/2015 г., II т.о., О № 34/25.01.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 5944/2015
г., III г.о., О № 168/07.04.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 954/2016 г., IV г.о.). Тази практика е
обобщена в решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т.д. № 1562/2015 г., I т.о., според което:
При всички хипотези на чл. 416 ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по
чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се
стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение
влизат в сила и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират. Преклудират се и възраженията срещу
основателността на претенцията и отрицателен установителен иск, че длъжникът в
заповедното производство не дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта е
недопустим. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК
на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е
преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск, извън специалните хипотези на чл. 424 и
чл. 439 ГПК. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на
възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на
последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието
съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от
преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Ако
длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е
упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това се изразява пресичащото действие
на заповедта по отношение на фактите, съществували до проявлението на изпълнителната й
сила, съотв. стабилизирането й.
С настоящата искова молба ищецът моли да се приеме за установено по отношение
на ответника, че не му дължи сумите по изпълнителен лист от 01.07.2016 г., издаден по ч.
гр. д. № 1685/2016 г. по описа на Районен съд – Враца. В случая новооткритите
обстоятелства, на които ищецът се позовава, са „образуваните против него частно
гражданско дело и изпълнително дело“, а и новите писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за
подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок, които сочи са
„приложените към частно гражданското дело писмени доказателства и твърденията на
3
ответника за наличие на договорни отношения между ищеца и цедента „Макс Телеком“
ООД“. Фактите, на които се позовава ищеца, не са от категорията на предвидените в чл. 424
ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като нямат качеството на новооткрити обстоятелства или на нови
писмени доказателства или на новонастъпили факти, поради което не са основание за
предявяване на отрицателен установителен иск. По същество ищецът твърди, че по ч.гр.д.№
1685/2016 г. по описа на Pайонен съд – Враца няма надлежно връчване на заповедта за
изпълнение, за да може той да подаде възражение за недължимост на сумата. Следва да се
отбележи, че в случай че ищецът е бил лишен от възможност да оспори вземането,
подавайки възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, същият е могъл да направи това пред
въззивния съд по реда на чл. 423 ГПК. Твърдяното обстоятелство, че заповедта за
изпълнение не е била връчена надлежно на ищеца, поради което неправилно е било прието,
че е влязла в сила, не подлежи на разглеждане в производството по чл. 424, ал. 1 ГПК и
преценката му не е от компетентността на районния съд. То е основание за подаване на
възражение срещу заповедта за изпълнение пред въззивния съд съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК.
В случай че възражението бъде прието от въззивния съд, изпълнението на заповедта се
спира на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК, висящността на производството по ч. гр. д. №
1685/2016 г. по описа на Районен съд – Враца се възобновява и разглеждането на делото от
първоинстанционния съд продължава с указания по чл. 415, ал. 1 ГПК. В тази хипотеза
защитата по чл. 424 ГПК е неприложима. В случай че възражението не бъде прието, то
заповедта за изпълнение е влязла в сила, което преклудира разглеждането на наведените с
исковата молба възражения по изложените по-горе съображения, изводими от нормите на
чл. 439, ал. 2 ГПК и чл. 424, ал. 1 ГПК.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е процесуално
недопустим и исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, подадена от А. Я. А., ЕГН: **********, против „Макс
Колект“ ООД, ЕИК: *********, като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3076/2022 г. по описа на Районен съд –
Враца.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от определението на ищеца.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба от ищеца в едноседмичен срок
от връчването му пред Окръжен съд – Враца.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4