№ 61
гр. Харманли, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря И.А.И.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело №
20215630100991 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК,
вр. чл. 21, ал.4, т.2 СК.
В исковата молба се твърди, че ищецът и двамата ответници са
наследници на починалия на 22.05.2021г. в гр. Симеоновград Д.Н. Д., съпруг
на ищцата, и баща на двамата ответника от първия му брак. Бракът им бил
сключен на 15.08.1981 год в град Симеоновград, който е втори поред и за
двама. На 11.03.1986 год. ищцата закупила от община Симеоновград следния
недвижим имот: жилище /апартамент/ номер 1, със застроена площ от 60.91
кв.м., находящ се на първи етаж в жилищната сграда на блок №***, вход ***,
построен блока върху общински терен на ул.”***” /бивша Л.Д./5, вх.***,
ет.***, ап.*** в град Симеоновград, състоящ се апартамента от стая, хол,
кухня, баня, ведно с принадлежащите към този апартамент избено помещение
№*** с полезна площ от 5.92 кв.м. и ведно с 3.16 % ид. части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, при граници/по договор/:за
жилището ют изток - зелени площи, от запад- апартамент №***, от север -
паркинг, а за избеното помещение-от изток -мазе, от запад-стълбище, от
север- коридор и от юг- зелени площи, който имот е с данъчна оценка в
размер на 7221.50 лева, определена от МДТ при община Симеоновград. Този
имот закупила от община Симеоновград за сумата от 11031.03 лв. и при
действието на презумпцията на чл.21 вр. §4 от ПЗР на СК, съотв. чл.19 ал.1
вр.§4 от ПР на СК от 1985 год./отм/, че всичко което е придобито от двамата
съпрузи „в резултат на съвместен принос” през време на брака им е тяхна
съпружеска имуществена общност/СИО/. Този апартамент закупила именно
при липсата на какъвто и да е принос от страна на съпруга и за неговото
1
придобиване към този момент- 11.03.1986 год. Още преди да закупи
апартамента, в хода на административната процедура както ищцата, така и
съпругът и знаели, че парите за покупката ще бъдат дадени от родителите на
ищцата и че апартамента ще бъде закупен изцяло от тях и за това в договора
ще фигурира само името на ищцата. Бракът им бил втори и съпругът и не
желаел да участва в покупката, тъй като имал друг имот. Ищцата обаче искала
този апартамент да бъде за нея и за децата и от нейния предишен брак, тъй
като не разполагала с друго жилище. Поради тази причина се разбрали, че
парите няма да са от семейния бюджет, а изцяло от родителите на ищцата,
които имали тази възможност и давайки ги на ищцата, знаели, че осигуряват
внуците си. Когато била определена цената, една част от сумата в размер на
6031.03 лв. била приведена по банков път на ищцата от баща и И.Д.П. именно
с тази цел, за да я преведа като лични средства за покупката на апартамента.
Останалата част от продажната цена в размер на 5000.00 лева, трябвало
ищцата да вземе заем от ДСК-Симеоновград. Било обяснено на ищцата, че
така се процедира при този вид продажби, като върху апартамента се вписва
ипотека. Това не устройвало ищцата и след като споделила с родителите си,
че върху апартамента ще има ипотека, те след като се посъветвали, изтеглили
сумата от 5000.00 лева, този път от влога на майка и, и ги дарили лично на
ищцата, чрез договор за дарение, за да не се закупува апартамента с кредит.
Сумата била внесена от бащата и братът на ищцата, които отишли в гр.
Симеоновград и заедно с ищцата внесли сумата в ДСК малко преди
сключването на договора. Баща и заплатил не само цялата покупна цена на
апартамента, но и всички следващи се такси, тъй като такова било желанието
на родителите и. От общината обяснили на ищцата, че тъй като договора бил
вече подготвен и подписан от кмета, нямало как да се промени, но за нея по-
важно било, че няма да изплаща заем и няма да се вписва ипотека, както и
станало. Всички в семейството, съпругът и децата му, както и нейните деца,
родителите на ищцата, брат и и семейството му, и всички техни съседи и
познати знаели, че имота е изцяло закупен от родителите на ищцата, че той е
нейна лична собственост и този факт никога не е бил спорен и оспорван и до
смъртта на съпруга и . Поради тази причина декларирала имота единствено и
само на свое име, обстоятелство, което също било известно, както на съпруга
и, така и на всичките им близки. С изненада установила, че след смъртта на
съпруга и първият ответник е подал декларация в служба местни данъци и
такси- Симеоновград и е предекларирал, притежавания от ищцата имот, като
е декларирал притежавани за него и за сестра му по 1/6 идеални части от
апартамента, въпреки че апартамента никога не е бил съпружеска
имуществена общност, поради липса на какъвто и да е принос от страна на
съпруга и за неговото придобиване. Следва да се отбележи, че ’’приносът” е
конструктивен елемент от възникването на семейната общност наред с
изискването придобитото да е „през време на брака” тъй като тези две
изисквания са дадени кумулативно. Придобитото по време на брака, но без
принос не поражда общност, както между впрочем и обратното- придобитото
2
в резултат на съвместен принос, но без наличие на брак изключва
придобиване на имуществото в СИО.
Предвид изложените фактически обстоятелства, ищцата счита, че
апартамента никога не е придобивал характера на СИО, а е имот - лична и
индивидуална нейна собственост, тъй като при придобиването на
недвижимия имот съпругът и нямал никакъв принос и същият е закупен
изцяло със средства, подарени лично на ищцата от родителите и. Ищцата
провела разговор с първия ответник за доброволно уреждане на възникналия
спор и признаване на правата и върху апартамента, но същия въпреки
знанието на гореизложените факти отказал.
Предвид горното моли съда, след като докаже обстоятелствата по
иска си да приеме за установено по отношение на ответниците М. Д. Д. и ЗЛ.
Д. П., че ищцата е изключителен, индивидуален собственик на
жилище/апартамент/ номер 1, със застроена площ от 60.91 кв.м., находящ се
на първи етаж в жилищната сграда на блок №***, вход *** , построен блока
върху общински терен на ул.”***”/бивша Л.Д./ ***, вх. ***, ет.***, ап.*** в
град Симеоновград, състоящ се апартамента от стая, хол, кухня, баня, ведно с
принадлежащите към този апартамент избено помещение №*** с полезна
площ от 5.92 кв.м. и ведно с 3.16 % ид.части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, при граници/по договор/:за жилищетоют
изток - зелени площи, от запад- апартамент №***, от север -паркинг, а за
избеното помещение-от изток -мазе, от запад-стълбище, от север- коридор и
от юг- зелени площи.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника М.
Д. Д. с ЕГН**********, с адрес гр.Симеоновград, ул.“***" №*** и и ЗЛ. Д.
П. с ЕГН **********, с адрес гр.Велинград,ул.“***“№***,вх.***, ет.***,
ап.***.
В отговора се сочи, че предявеният иск с правно основание чл. 21 и
23 от СК, е допустим.
От представения Договор за продажба на държавен недвижим имот
по реда на Наредбата за държавните имоти от 11.03.1986г. ищцата Р. ИВ. Д.
била придобила недвижим имот при режим на СИО, а именно: самостоятелен
обект в сграда /жилище/ -апартамент номер 1- едно, находящ се в град
Симеоновград, община Симеоновград .област Хасково на „***г“№***- пет ,
вход "***", етаж 1- първи, находящ се в жилищна сграда- блок 109-сто и
девет, построен блокът върху общинска земя, състоящо се жилището от стая
,хол .кухня и баня ,с обща застроена площ от 60.91 кв.м -шестдесет цяло и
деветдесет и един квадратни метра, при граници на жилището: изток-зелени
площи,запад-ап.2,север- паркинг,заедно с принадлежащото му:избено
помещение № 5-пет , с полезна площ от 5.92 кв. м - пет цяло и деветдесет и
два квадратни метра , ведно с 3.16% -три цяло и шестнадесет стотни процента
идеални части от правото на строеж върху мястото и съответните идеални
части от общите части на сградата. Ответниците сочат, че предявеният иск се
3
явява неоснователен. Обстоятелствата изложени от ищцата в исковата молба
ответниците считат за неверни. Горепосоченият недвижим имот е придобит
на 11.03.1986г., през време на брака й с баща им -Д.Н. Д.. Към този момент
баща им работел като началник в откритите рудници на „Марица-изток“.
Трудовият му стаж в това предприятие бил 22 /двадесет и две/ години, след
което се пенсионира. След пенсионирането си той продължил да работи в
„Енерго“-то. Към момента на закупуване на семейното жилище / ищцата
нямала на разположение никакви свободни финансови средства, тъй като тя
не е работила никъде през този период. Същата започнала работа едва преди
10 години, с цел да натрупа някакъв стаж за пенсия. Живеела единствено със
средствата осигурявани от баща им, който издържал и двете й дъщери от
първия й брак .
След развода на родителите им, ищцата не ги допускала до
процесното жилище, не желаела да посещават баща и, въпреки че
упражняването на родителските права за М. Д. Д., били предоставени на него.
Поради тази причина, първият ответник, бил отгледан от бабата и дядото по
бащина линия, а баща им, не можал да преглътне мъката от този факт. До
края на живота си, починал на 22.05.2021 г., живеел с мисълта, че
единствената утеха за него ще бъде обстоятелството, че неговите деца, ще
притежават правото на собственост в/у идеални части от апартамента , в
който израснали дъщерите на ищцата, но не и неговите деца. Той често
споделял,че всичките си средства е влагал за покупката и поддържането на
този апартамент. Неоснователно било твърдението, че ищцата закупила
процесния апартамент изцяло с лични средства. От спестовната книжка
представена от ищцата не било ясно основанието за прехвърляне на сумата на
ищцата. Ответниците считат, че процесният имот е придобит от баща им и
ищцата в режим на съпружеска имуществена общност в резултат на
съвместният им принос, поради което са декларирали пред МДТ –
Симеоновград по 1/6 ид. част от имота, въпреки, че вложените средства при
покупката му били осигурени единствено от баща им.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на
страните, прие следното:
Безспорно е по делото, че страните са наследници по закон на Д.Н.
Д. с ЕГН **********, починал на 22.05.2021г., като ищцата е негова съпруга,
а ответниците- негови деца от предходен брак, както и че бракът между
ищцата и наследодателя на страните е сключен на 15.08.1981г. С Договор за
продажба на общински недвижим имот от 11.03.1986г., представен по делото,
сключен по реда на НДИ (отм.), ищцата е закупила процесното жилище
срещу заплащане на продажна цена от 11031,03 лв., заплатена изцяло от
ищцата.
Спорът по делото се концентрира относно произхода на средствата,
заплатени при покупката на имота и дали същите са били лична собственост
4
на ищцата, с което да се счита оборена презумпцията за съвместен принос
по чл. 19, ал.1 СК (отм.). В тази връзка от доказателствата по делото се
установява следното:
От заверен препис от страници на спестовна книжка на И.Д.П. от
Свиленград, ул.„***” №***, код 2607 се установява, че на 06.03.1986 год.
същият е изтеглил от ДСК гр. Симеоновград , код 2604- сумата от 6000.00 лв.
От вносна бележка от 06.03.1986 год. за сумата от 6031.03 лв. се
установява, че Р. ИВ. Д. е получила от баща си И.Д.П. /с посочен адрес-
гр.Свиленград, ул.***”18 тази сума, чрез превод от последния. Във вносната
бележка са вписани имената на ищцата Р. ИВ. Д., като титуляр на сметката,
така и на баща й И.Д.П.,вносител /с посочен адрес в гр.Свиленград, ул.***”
№***.
От договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот по
НДИ /отм./ от 11.03.1986г., се установява, че цената на имота в размер на
11031,03 лева е покрита със собствени средства, внесени с квитанция 188 от
06.03.1986 год. от Р. ИВ. Д. в размер на 6031.03 лв. и с инспекторско
нареждане №187 в размер на 5000,00 лева.
От показанията на свид. А.М.А.-Д., дъщеря на ищцата, се
установява, че дядо и, И.Д.П. и баба и Х.Д.Г са предоставили пари за
закупуване от ищцата на апартамента в гр. Симеоновград, като дядо и дал
около 6000,00 лева.
От показанията на свид.Д.И.П., брат на ищцата се установява, че
баща им И.Д.П. изтеглил от сметката си в ДСК, сумата в размер на 6000,00
лева и ги предоставил на ищцата Р. ИВ. Д., която ги превела по банков път за
заплащане цената на апартамента, като свид. Д.П. лично е придружавал баща
си до банка ДСК да изтегли парите, присъствал, когато ги е дал на сестра му
Р.Д., както и когато са извършили превода на изтеглените пари по сметката на
ищцата. Свид. Д.П. сочи, че майка му изтеглила сумата в размер на 5000,00
лева и ги предоставила на сестра му Р.Д., като за предаване на парите за
сумата в размер на 5000,00 лева присъствал на съставянета на договор за
дарение, с който майка му Х.Д.Г направила дарение на сестра му Р.Д. за
сумата в размер на 5000,00 лева, които също били преведени по банков път за
закупуване на апартамента в гр. Симеоновград.
Съпругът на ищцата знаел за предоставените пари от И.Д.П.,баща и
Х.Д.Г,майка на Р. ИВ. Д., както и че тези пари са дарени на Р.Д. за
закупуване на апартамента в гр. Симеоновград.
Въз основа на тези доказателства съдът приема, че предявеният иск е
доказан и основателен по следните съображения:
След като по делото е установено, че процесният недвижим имот е
придобит по време на брака на ищцата посредством възмезден придобивен
способ /договор за продажба на държавен недвижим имот по НДИ /отм./
сключен на 11.03.1986г.,г./, за да се приеме, че установената в чл. 21, ал. 3
5
СК презумпция за съвместен принос е оборена, е необходимо да се установи
пълно или частично преобразуване на лично имущество на някой от
съпрузите при придобиването по смисъла на чл. 23, ал. 1 и 2 СК, като се
установи, че средствата са дарени на един от съпрузите, както и че именно
дарената сума е действително вложена при покупката на имота, т. е. че е
необходимо доказване на произхода на средствата, с които е платена цената
на имота при неговото придобиване. По въпроса дали дареното от родителя
на единия съпруг е дарение само за него, а не за двамата съпрузи практиката
на ВКС е непротиворечива и трайно установена. В решение № 222/24.06.2011
г. по гр. д. № 982/2010 г. на Първо ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290
ГПК, е прието, че при решаване на въпроса на кого е дарена определена
парична сума следва да бъде отчетено между кои лица е бил сключен
договорът за дарение: ако е сключен между единия съпруг и неговите
родители, тоест изразено е съгласие само този съпруг да бъде надарен, респ.
само той е изразил воля за приеме дарението, не може да се приеме, че по
силата на този договор подареното придобива и другия съпруг, който не е
страна по договора за дарение по смисъла на чл. 20 СК от 1985 г. и
аналогичния чл. 22, ал. 1 от сега действащия СК. Ако договорът за дарение е
сключен с двамата съпрузи, тоест ако е изразена воля за надаряване на
семейството, то дарената сума е СИО и не може да бъде основание за
приемане на трансформация на лични средства при придобиването на
семейното жилище. В същия смисъл е и становището, изразено в
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 81/15.03.2011 г. по гр. д. №
172/2010 г. на Второ ГО на ВКС, както и в решение № 279/15.07.2010 г. по гр.
д. № 529/2009 г. на Първо ГО на ВКС.
С оглед установените по делото факти /намерение на родителите на ищцата
да надарят своята дъщеря, баща и И.Д.П. със сумата в размер на 6000,00 лева
и майка и Х.Д.Г за сумата в размер на 5000,00 лева техни лични спестявания,
изразена само от ищцата воля да приеме дарението следва да се приеме, че
сумата е дарена само на нея и представлява нейно лично имущество.
В тази връзка от приетите по делото писмени доказателства е
установено, че процесния недвижим имот е придобит на 11.03.1986г. От
заверения препис от страници на спестовната книжка на И.Д.П. от
Свиленград, ул.„***” №***, код 2607 се установява, че на 06.03.1986 год.
същият е изтеглил от ДСК гр. Симеоновград , код 2604- сумата от 6000.00
лв., като от вносна бележка от 06.03.1986 год. се установява, че сумата от
6031.03 лв. е преведена от Р. ИВ. Д. по сметка 180001 за закупуване на
недвижимия имот, видно от отбелязването в договор за покупко-продажба на
държавен недвижим имот по НДИ /отм./ от 11.03.1986г. , с квитанция
№188/06.03.1986г.
Дарената сума от Х.Д.Г,майка на ищцата на Р.Д. на 07.03.1986г. в
размер на 5000,00 лева, също е внесена от последната по сметка 180001 за
закупуване на недвижимия имот, видно от отбелязването в договор за
покупко-продажба /на държавен недвижим имот по НДИ /отм./ от
6
11.03.1986г., с инспекторско нареждане №187.
Наред с това по делото е установено по категоричен начин, че цената
на процесния апартамент е била платена именно с дарената на Р.Д. сума, в
която насока са показанията на свид. Д.П., които са основани на преки и
непосредствени впечатления и изцяло кореспондират с всички останали
доказателства по делото, поради което съдът напълно кредитира. От
изложеното следва извод, че законовата презумпция за съвместен принос на
съпрузите в придобиването на собствеността върху имота е оборена и то не е
съставлявало съпружеска имуществена общност, а индивидуална собственост
на ищцата. Последното от своя страна налага да се приеме, че ответниците не
са придобили права върху имота след смъртта на своя баща по силата на
наследствено правоприемство.
Следва да се посочи, че когато родителите на единия съпруг
безвъзмездно прехвърлят някакви права на низходящия си, то се предполага
дарствено намерение по отношение само на този съпруг, а придобитото срещу
прехвърлените права е изключителна собственост на този съпруг. Ако
другият съпруг твърди, че е подарено и нему, негова е доказателствената
тежест за тези твърдения. / Решение № 638 от 8.12.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1832/2009 г., III г. о., ГК, решение № 727 от 23.11.2010 г. по гр. д. № 978/2010
г. IV г. о. ВКС, Решение № 156 от 8.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1073/2012
г., III г. о., ГК./.
Оспорено е от ответниците твърдението на ищцата, че в
закупуването на жилището са вложени само средства дарени от родителите й,
като се настоява, че са вложени средства придобити от съпрузите през време
на брака им. Оспорващата страна обаче не доказа наличието на средства с
брачен произход, които да са били вложени в закупуването на жилището,
като същевременно всички събрани по делото доказателства договор за
дарение от 07.03.1986г., заверения препис от страници на спестовната книжка
на И.Д.П. от Свиленград, вносна бележка от 06.03.1986 год. за сумата от
6031.03 лв., неоспорени от ответниците сочат, че са вложените само
паричните средства дарени на съпругата от нейните родители.
Поради изложените съображения, настоящият състав приема, че е
оборена презумпцията за съвместен принос по чл. 21 СК при придобиване на
имот по време на брака между ищцата и бащата на ответниците по делото в
резултат на трансформация на вложени лични средства по чл. 23 СК, поради
което процесният недвижим имот следва да се счита изцяло собственост на
съпругата.
В обобщение на изложеното, искът, като основателен следва да се
уважи.
При този изход на спора и на осн.чл. 78, ал.1 ГПК на ищцата ще се
присъдят направените деловодни разноски, които се констатираха в размер от
422,22 лв., от които 72,22 лв. внесена ДТ и 350,00 лв. платено адвокатско
възнаграждение.
7
Мотивиран от изложеното и на основание чл.235, ал.5 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Д. Д. с ЕГН
**********, с адрес гр. Симеоновград, ул.“***" №*** и ЗЛ. Д. П. с ЕГН
**********, с адрес гр.Велинград, ул.“***“№***,вх.***, ет.***, ап.***, че Р.
ИВ. Д. с ЕГН ********** от гр. Симеоновград, ул. ”***”, блок №***, вход
***, ет.***, ап.*** е собственик на недвижим имот-
жилище /апартамент/ номер 1, със застроена площ от 60.91 кв.м., находящ се
на първи етаж в жилищната сграда на блок №***, вход ***, построен блока
върху общински терен на ул.”***” /бивша Л.Д./ ***, вх.***,ет.***,ап.*** в
град Симеоновград, състоящ се апартамента от стая, хол, кухня, баня, ведно с
принадлежащите към този апартамент избено помещение №*** с полезна
площ от 5.92 кв.м. и ведно с 3.16 % ид. части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото, при граници/по договор/:за жилището
ют изток - зелени площи, от запад- апартамент №***, от север -паркинг, а за
избеното помещение-от изток -мазе, от запад-стълбище, от север- коридор и
от юг- зелени площи.
ОСЪЖДА М. Д. Д. с ЕГН**********, с адрес гр.Симеоновград,
ул.“***" №*** и ЗЛ. Д. П. с ЕГН **********, с адрес
гр.Велинград,ул.“***“№***,вх.***, ет.***, ап.*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Р. ИВ.
Д. с ЕГН ********** от гр. Симеоновград, ул.”***”, блок №***, вход ***,
ет.***, ап.*** сумата от 422,22 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
8