Р Е Ш Е Н И Е
№ 1968
гр. Пловдив, 09. 11. 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, 12-ти
състав, в открито заседание на 10,10,2022г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и прокурор ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа
докладваното от председателя на състава административно дело № 743 по описа на
съда за 2021год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл. 203 от АПК, вр. чл. 285, ал.1 и чл. 284 от ЗИНЗС.
Ищецът - И.С.И.,
ЕГН ********** с адрес ***, в момента в Затвора Пловдив в исковата си молба подадена чрез процесуален представител адв. В.С. претендира присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 50000лева, 10лв за платена ДТ , ведно със законната лихва, за периода след 22.06.2018г. , до момента на завеждане на исковата молба.
Ищецът твърди, че през цялото време е
в помещения с липса на достатъчно
жилищна площ (под 3 кв.м. нетна площ на човек), липсата на достъп до течаща
вода и санитарен възел, мръсни и олющени стени в килиите, покрити с мухъл, стар
и скъсан балатум. Посочва, че в килиите има гризачи, дървеници и хлебарки,
както и че са без достатъчни достъп на естествена светлина и чист въздух.
Според ищеца зимно време е много студено, а лятно – много горещо, както и че му
предлагат да работи доброволен труд със стъклена вата без предпазни маски. На следващо
място ищецът посочва, че има херния и страда от дископатия и от белодробно
заболяване, но не го лекуват. Посочено е, че причинените неимуществени вреди,
се изразяват в обида, огорчение, чувство
на малоценност и принуда да търпи и върши неща противни на волята му.
Ответникът
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез процесуалния си
представител юриск. Ч. оспорва основателността на предявения иск, като
претендира неговото отхвърляне.
Представител на Окръжна прокуратура – гр.Пловдив дава заключение за неоснователност на
исковата молба .
Съдът, като се запозна със становищата на страните и
прецени събраните в хода на съдебното дирене доказателства, прие за установени следните фактически
обстоятелства:
Не е спорно, че ищецът И.С.И. е бил
задържан под стража на 24.04.2010г. в 3-то РПУ – София и отведен в ареста в
Хасково за времето до 27.09.2010г. От 27.09.2010г. до 07.02.2012г. е пребивавал
в Затвора - гр.Стара Загора и от 07.02.2012г. в Затвора - гр.Пловдив. Видно от
представените по делото докладна записка до Началника на Затвор - гр.Пловдив,
писмен отговор на ответника и справка от Затвор – гр.Стара Загора, ищецът
изтърпява наказание в размер на 20г. лишаване от свобода, като е постъпил в
затвора в гр.Стара Загора на 30.09.2010г., а в Затвора в гр.Пловдив е постъпил
на 09.02.2012г.
Не е спорно и че с решение от 15.02.2019 год. по административно дело № 1894
по описа на съда за 2018год., Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”/ГДИН/
- София е осъдена да заплати на И.С.И., ЕГН ********** *** сумата от 9 000
/девет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди за периода от 24.04.2010г. до датата на подаване на исковата молба –
22.06.2018г. ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -
22.06.2018г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията
до пълния и заявен размер от 50 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
В настоящото съдебно производство
претенциите са за периода след 22.06.2018г. , до приключване на съдебното
дирене , пред наст.инстанция.
От представената справка от Началника
на затвора- Пловдив / л. 46-104/ е
посочено, че всички спални помещения в които е бил настаняван са били със
самостоятелен санитарен възел и постоянно течаща вода, като във всички има
много добър достъп до естествена дневна светлина, прозорците са ПВЦ дограма
/отваряеми/ и че проветрението зависи от желанието на самите лишени от свобода.
Изложено е още, че в рамките на деня всички лишени от свобода имат достъп до
престой на открито не по-малко от един час дневно, като отделно от това се
конвоират до затворническия магазин, библиотека, баня, храна, през който
времеви период имат възможност за достъп на открито. Изложено е, че през светлата
част на деня спалните помещения не се заключват и лишените от свобода могат
свободно да се предвижват в коридора. В писмото, началника на затвора
гр.Пловдив, сочи че имат сключен централен договор /от ГДИН гр.София/ с
обезпаразитяваща фирма, която месечно третира кухненските блокове и общите
помещения, като при постъпили оплаквания винаги са се третирали и спалните
помещения на лишените от свобода. Към писмения отговор е приложено медиц.
Становище от д-р Даскалова , лекар –
ориднатор към Медицинския център към затвора Пловдив, ведно с приложени
епикризи и становище / л.54/ от ИСДВР Е.К.. В становището си К. – инспектор „Социални дейности и
възпитателна работа“ в затвор гр.Пловдив до Началника на затвор гр.Пловдив е
посочено, че всички молби и жалби на лишените от свобода се завеждат в
специален регистър и се предвижват навреме, както и че от постъпването си до
настоящия момент И.И. е настанен в спално помещение № 82, което е с размер 56,09кв.м.,
без да бъде включен санитарния възел. Посочени са периода на обитаваното спално помещение от
ищеца , както и периодите , когато са
съжителствали между 11 и 18 лишени от
свобода.
Посочено е, че в спалното помещение И. е имал
достъп до санитарен възел с постоянно течаща вода, както и че затвора се
отоплява с централно парно, а спалните помещения са добре осветени и с
отваряеми прозорци за естествена вентилация. Според К., хигиената се поддържа
от самите лишени от свобода, като се изготвят месечни графици за поддържането
й, както в спалните така и в общите помещения. Посочено е, че всяка година
затвор гр.Пловдив е имал сключен договор с фирма за дератизация и дезинсекция,
като са осъществявани третирания в спалните помещения, кухненския блок и общите
помещения. Относно назначаването на работа К. е посочил, че това става по
желание на лишения от свобода с негова молба, като И. е работил до 15,04,2020г.
в цех „Обособено производство“ и е спрян
от работа, поради неизпълнение на
задълженията си и грубо и арогантно държане към служителите в обособеното производство.
В докладна записка на лекар – ординатор към Медицинския център към
затвора Пловдив до Началника на Затвора Пловдив е посочено, че в МЦ в Затвора
Пловдив регулярно извършват прегледи външни медицински специалисти, като лишения
от свобода И.С.И. многократно е консултиран с различни специалисти по повод на
заболяванията му.
По искане на ищеца, с оглед
установяване наведените в исковата молба твърдения, по делото е допуснат до
разпит свидетеля С.М.М., който понастоящем пребивава в Затвора Пловдив (от
2015г.). Свидетелят посочва, че познава И.И. от Затвора, от обособеното производство.
По отношение на условията сочи, че в килията има гризачи, в тоалетната дупка и че е пълно с дървеници. Свидетеля сочи , че
нямат топла течаща вода в килията. Знае че И. има здравословни проблеми ,
кашля, храчи , има туберкулоза , открили му и хепатит, но продължават да го
държат в същата стая.
Разпитан е и св. А.Г.К.. Свидетелят
посочва, че познава И.И. от Затвора, от 2013г., когато в килията били 10
човека, и че работи в обособеното
производство. По отношение на условията сочи - към 2013г. , че в килията има
гризачи, дървеници и хлебарки. Свидетеля
не знае И. да има здравословни проблеми
, както и заявява , че след 2020г. не е в една килия с него.
По искане на ищеца по делото е
назначена и приета без възражения от страните съдебномедицинска експертиза (л. 329
и сл.), изготвена от вещото лице д-р М.К.Б.. В заключението е посочено, че
ищецът страда от късни последици от туберкулоза на дихателните пътища и от
херния –по данни на д-р Д.. Според заключението на вещото лице ищецът е лекуван адекватно от съответните специалисти и по правилата на
добрата медицинска практика. В.л. е категорично , че описаното медицинско състояние на И. , по
никакъв начин не прави престоят му по тежък в затвора и състоянието му не се
влияе от пренаселеността в килията.
При така изяснената фактическа
обстановка, съобразно събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира следното от правна страна:
Искът е процесуално допустим.
Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. А разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл. 240 от ЗИНЗС
разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по
отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под
стража, доколкото в тази част не се предвижда друго. В общата разпоредба на чл.
43, ал. 2 от с. з. изрично е предвидено, че всяко място за лишаване от свобода
трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица. Следователно органите, на които е възложено да осъществяват
ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на мярката за неотклонение
"задържане под стража", са длъжни да осигурят на лицата по чл. 241 от ЗИНЗС такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на
физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство.
Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за
правата на човека и основните свободи и разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Конституцията на РБългария, с оглед на които следва да се приеме, че основно
задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за
лишаване от свобода държавен орган е да следи и да предотвратява всяко
причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство на
лицата, чиято свобода е ограничена, вкл. чрез условията, при които се изтърпява
наложената по съответния ред мярка за неотклонение "задържане под стража".
Съгласно чл. 12 от ЗИНЗС прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се
осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която е
юридическо лице към министъра на правосъдието, като затворите и областните
служби "Изпълнение на наказанията", в които по силата на чл. 16, ал.
1 от закона са включени и арестите, са териториални служби на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията". Следователно отговорността на ответника
произтича пряко от закона и административния характер на дейността по
ръководство и контрол върху местата за лишаване от свобода, която включва
организация, ръководство и наблюдение на реда и условията в тези места. Като
административен орган със статут на юридическо лице, който следи дейността по изпълнение
на наказанията да бъде изпълнявана в съответствие с нормативно установените
изисквания, той носи отговорност за вредите от незаконните действия и
бездействия на включените в състава му административни звена и длъжностни лица
при извършване на дейността по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Следва да се отбележи, че
основателността на иска за вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предполага
наличието на три кумулативно изискуеми предпоставки - акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл. 3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на
ищеца като същата се предполага до доказване на противното (съгласно чл. 284,
ал. 5 от ЗИНЗС) и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
Съдебната практика на Европейския съд
по правата на човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу
Република България, относно заявени нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, произтичащи от
условията в местата за лишаване от свобода и задържането под стража, е
установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е
налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право - Решение от
02.02.2006г. по делото Й. срещу България, Решение от 24.05.2007г. по делото Н.
срещу България, Решение от 28.06.2007г. по делото М. срещу България, Решение от
27.11.2008г. по делото С.К. срещу България, Решение от 08.07.2014г. по делото Х.и
Т. срещу България, пилотно Решението на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото Н. и
други срещу България и др. В тези решения се съдържат критерии от значение за
преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да
достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по
делото „Н. и други срещу България” е посочено, че вече постановените решения се
отнасят до нарушения на чл. 3 от ЕКПЧОС,
касаещи повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп
до естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и
нарушаване на личното достойнство при използване на тоалетната. ЕСПЧ е приел,
че нарушенията не са вследствие от изолирани случаи, а произтичат от
повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на българската
пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително
отношение.
В контекста на тази съдебна практика,
по см. на чл.3 от ЕКПЧОС, „безчовечно или унижаващо отношение” предполага
страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и
унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно
мотивите на посочените решения на ЕСПЧ, мерките за лишаване от свобода могат
често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното
от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото
достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат
на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на
страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид практическите
нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно
осигурени.
В случая се претендират неимуществени
вреди вследствие от поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за периода след 22.06.2018г. ,
до приключване на съдебното дирене , пред наст.инстанция
Предметът на делото е очертан в исковата
молба, според която се търси обезщетяване за твърдени от И.И. претърпени
неимуществени вреди, като последица от: липса на достатъчно жилищна площ (под 3
кв.м. нетна площ на човек); липсата на достъп до течаща вода и санитарен възел;
мръсни и олющени стени в килиите, покрити с мухъл; стар и скъсан балатум; наличието
на гризачи, дървеници и хлебарки; липсата на достатъчно естествена светлина и
чист въздух; според ищеца зимно време е много студено, а лятно – много горещо;
извършването на доброволен труд със стъклена вата без предпазни маски;
неполагането на лечение за белодробното заболяване на ищеца.
Съгласно чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС,
минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Съгласно чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите
жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие,
като в ал.5 е посочено количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения да се определят с
правилника за прилагане на закона. В чл. 20, ал.2 от ППЗИНЗС е регламентирано,
че в спалните помещения на местата за лишаване от свобода се осигурява пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти
за обществени сгради. В ал.3 е предвидено на лишените от свобода да се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода като в заведенията
от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в
спалните помещения.
Във връзка с жилищната площ на ищеца
следва да се посочи, че видно от приложената по делото докладна записка на Е. К.
– инспектор „Социални дейности и възпитателна работа“ в затвор гр.Пловдив от
постъпването си до настоящия момент И.И. е настанен в спално помещение № 82, което е с размер 56,09кв.м., и през периода в
обитаваното спално помещение е имало пренаселеност, като са съжителствали между
9 и 18 лишени от свобода, т.е. през периода на пребиваването на Ищеца жилищната
площ е била по-малко от 4 кв.м. , когато в стаята с капацитет от 14 лица , са
били настанявани повече от 14лица.
За жилищната площ, по аргумент от чл. 284, ал.3, изр. второ от ЗИНЗС, опровержението на твърденията се пада в
тежест на властите.
Нещо повече, в случая от събраните по
делото доказателства, които съдът
кредитира се установява, че в спалното помещение, където е И., в
определени периоди са пребивавали повече
от 14 лица, като макс. Бройка е била 18 лица.
В действителност по делото от свидет.
показания не се установи какъв е конкретния брой на задържаните лица за
процесните периоди и на процесните места, но с оглед доказателствената тежест,
ответникът е представил / л. 54/ извадка от тетрадка , за броя на
лишените от свобода в килия № 82.
От горната извадка съдът установи , че 222 денонощия
ищецът е пребивавал в килия, в която жизненото
му пространство е било под предвидените стандарти, възприети от Съвета на
Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м. Тези
обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в
пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и
достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
Съдът не приема оплакванията на ищеца
в частта относно липсата на постоянен достъп до течаща вода и това, че килиите
са мръсни в затвора в Пловдив, доколкото от събраните доказателства се установи, че течаща вода има, а самите
лишени от свобода си чистят помещенията, като си имат дежурства за почистване и
всеки месец всеки си има дежурство. Т.е. самите лишени от свобода са отговорни
за поддържане чистотата в помещенията. Относно оплакванията на ищеца, че има
белодробно заболяване и не го лекуват, следва да се отбележи, че настоящия
съдебен състав кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена и приета
без възражения от страните съдебномедицинската експертиза, съгласно която
ищецът в действителност страда от белодробно заболяване , но същото по никакъв
начин не е свързано с условията на живот в затвора. Изрично вещото лице сочи,
че заболяванията са лекувани от съответните специалисти адекватно и по
правилата на добрата медицинска практика, като това се потвърждава и от
приложните по делото писмени доказателства, а именно медицински справки,
епикризи, амбулаторни листове и листове от проведени лабораторни изследвания на
кръв.
Относно наличието на гризачи,
хлебарки и дървеници, следва да се посочи, че в докладната записка е посочено,
че всяка година затвор гр.Пловдив е имал сключен договор с фирма за дератизация
и дезинсекция, като са осъществявани третирания в спалните помещения, кухненския
блок и общите помещения.
Предвид изложеното съдът намира, че е
налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД
„Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти
по делото относно пренаселеността в килия
№ 82 и то за 222дни.
Съдът счита за необходимо да
отбележи, че при осъществяване на правно - регламентирана дейност длъжностните
лица от администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията” не са нарушили изискването
по чл.2, т.3 от ЗИНЗС и действително по делото няма данни за извършени умишлени
действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне
на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва
човешкото достойнство на задържаното под стража лице и до емоционални и
физически страдания.
За И. се установи само поставянето му
в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, в килия № 82 и то само за 222дни.
Отговорността както по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, така и по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с § 49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС,
е обективна – държавата отговаря за вредите, причинени от нейни органи или
длъжностни лица при изпълнение на административната дейност /вкл. от
специализираните органи по изпълнение на наказанията/, които вреди са последица
от незаконосъобразните им актове, действия и бездействия /вкл. от нарушения на
чл.3 от ЗИНЗС/, без значение дали са причинени виновно от тях, което отличава
този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД.
Конкретният размер на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищеца като
такова в размер на 50 000лв./, следва да бъде определен при съблюдаване
изискването на чл.52 от ЗЗД, съгласно който обезщетението за неимуществени
вреди се присъжда от съда по справедливост. Справедливостта е морално-етична
категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Следва да се
има в предвид, че вредите, които следва
да се обезщетят на ищеца имат компенсаторен характер. Размера на
обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва
да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето
на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага
и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице.
Като коректив съдът следва да
съобрази и
присъденото обезщетение по дело И. и други срещу България (по жалба
17773/19/26/03/2019 г.) от ЕСПЧ в размер на 11 евро на ден за уважена претенция
по иска за нанесени вреди в периода 2016г. – 2018г. при престоя на лишен от
свобода в Затвора - гр. Пазарджик, при
следните компоненти на увреждане: 1) насекоми, плъхове, мръсотия в килията;
2) ограничен достъп или липса на достъп до душ; 3) лошо качество на храна; 4)
неадекватна температура; 5) липса или ограничен достъп до течаща вода и
естествена светлина).
В случая, претенцията на ищеца се
явява доказана само за наличието на
пренаселеност в мястото за лишаване от свобода и то само за 222 денонощия.
Според настоящия съдебен състав
обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди е в размер
на 1780 лева, ведно със законната лихва от 22.06.2018г., до окончателното
изплащане на сумата, съобразявайки естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия в
затвора в гр.Пловдив. Според съда именно посоченият размер най-точно и
съответно ще овъзмезди претърпените неимуществени вреди във връзка с пренаселеност
в мястото за лишаване от свобода и то само за 222 денонощия и този размер именно
съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените
по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост. За
останалата част - за разликата над 1780 лева до пълния предявен размер от 50
000 лева претенцията, като неоснователна, следва да се отхвърли.
На осн. чл. 286 ал.3 от ЗИНЗС при
частичното уважаване на иска, и на принципа за съразмерност, ответникът следва
да заплати по бюджета на съда направените разноски по производството за
възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лева.
При така изложеното и на осн. чл.172
от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията”/ГДИН/ - София, ул. ”Ген. Н. Столетов” №21 да заплати на И.С.И.,
ЕГН ********** с адрес ***, в момента в Затвора Пловдив сумата от 1780 / хиляда
седемстотин и осемдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди за периода от 22.06.2018г. , до момента на завеждане на исковата молба,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 22.06.2018г., до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния и заявен
размер от 50 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията”/ГДИН/ - София, ул. ”Ген. Н. Столетов” №21 да заплати по бюджета на
Административен съд – Пловдив направените разноски за възнаграждение за вещо
лице в размер на 250.00 / двеста и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба , по реда на чл. 285 от ЗИНЗС, пред тричленен състав на АС
Пловдив, в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: