РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2844
гр.Пловдив, 27
. 12 . 2012 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на
пети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Гергана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№ 1391/2012г., за да се произнесе , взе предвид следното :
Производство
по реда на чл.104 ал.7 ДОПК .
И.Д.Х., представлявана от баща си Д.Н.М. ***, обжалва
Акт за установяване на задължение по декларация № 1041/28.12.2011г., потвърден
с Решение № 8 от 01.03.2012г. на Директора на дирекция “Местни данъци и такси”.
Предвид частични вноски за погасяване на дължимата такса за битови отпадъци,
размерът за периода 01.01.2006г.-31.12.2010г. е 529.01 лв., лихвата за периода
от 03.05.2006г. до 28.12.2011г. е в
размер на 390.90 лв. /общо 919.91 лв./.
Жалбоподателката счита административния акт за
незаконосъобразен и противоречащ на чл.7 ал.1, чл.67 ал.1 ЗМДТ. Изтъква, че
данъчната оценка на нежилищен имот – магазин за промишлени стоки, като база за
определяне на ТБО през 2005г. е била 22 000 лв., а през 2009г. –
50 000 лв., което според оспорващото лице няма връзка с количеството на
битовите отпадъци, но не е съобразено от дирекция МДТ – Пловдив. Твърди се за
абсурдно приетата от органа невъзможност от установяване на количеството смет и
определяне размерът на таксата въз основа на данъчната оценка на обекта. В тази
вр. е посочено и нарушение на чл.8 т.3 ЗМДТ – постигане на по-голяма
справедливост при определяне и заплащане на местните такси. Възразява против
промилите за определяне на ТБО за нежилищните имоти от тези за жилищните /5,5
към 1,2/ и счита, че таксата следва да бъде определена според количеството
отпадъци.
Процесуалния представител на жалбоподателката не
оспорва редовно събиране на сметта и изхвърляне на контейнерите, но поддържа,
че с дейността в обекта не се генерира отпадък.
По отношение оспорването, основано на пряка
дискриминация, жалбата е отделена за самостоятелно разглеждане в отделно
производство в частта за поисканата отмяна на акта като “пряко
дискриминационен” /л.144, гръб/.
Поискана е отмяна по изложените в жалбата
съображения, с констатиране от съда противоречие на общинските актове със
закона и присъждане на съдебни разноски, направени по делото.
Ответникът Директор на Дирекция “МДТ” – Община
Пловдив чрез процесуален представител оспорва жалбата. Твърди законосъобразност
на Актът за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ по мотивите на
потвърдителното решение. С излагане на фактическите основания за издаване на
акта се позовава на чл.18 ал.2 от Наредбата за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив – за
нежилищни имоти на предприятия размерът на таксата за битови отпадъци се
определя в левове, според количеството на битовите отпадъци, а когато не може
да се установи количеството на битовите отпадъци или не е сключен договор с
районните администрации към общините – пропорционално върху данъчната оценка на
имота /отчетната стойност/. Изтъкнато е предвиденото в чл.19 ал.1 от Наредбата
– определяне на таксата според количеството на битовите отпадъци, при подадена
от собствениците на имоти декларация в дирекция “МДТ” до 30 ноември на
предходната година, в която декларация съгл. чл.19 ал.2 от Наредбата се
посочват видът и броят на съдовете за битови отпадъци, които ще се ползват през
годината, съобразно обявената честота на извозване на битовите отпадъци. В тази
насока и съобразно чл.19 ал.3 от Наредбата /лицето не е подало декларация в
срок, декларирало е по-малка от необходимия му брой от съответния вид съдове за
битови отпадъци или не изхвърля битовите отпадъци в определените за целта
съдове или не е сключил договор, то заплаща годишната такса върху данъчната
оценка/ се поддържа, че не са сключени договори за определяне на таксата според
количеството на битовите отпадъци за периода 2006г.-2010г., поради което задълженията
на Х. за ТБО са определени пропорционално върху данъчната оценка /отчетната
стойност/ на имота, съгл. Наредбата. При проверка било установено, че за
периода 2006г.-2010г. задълженото лице не е подавало декларации за
освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване /по см. на чл.19в ал.1
т.2 от Наредбата/. Претендирано е юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура-Пловдив не е встъпила по делото.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от
адресат на заповедта чрез пълномощник, в предвидения срок, с интерес от
оспорването. Съобщение с получаване на решението е удостоверено с дата
28.03.2012г., жалбата подадена чрез общинската администрация на 04.04.2012г.
Индивидуален
административен акт, подлежащ на оспорване по административен и съдебен ред,
съобразно разпоредбите на чл. 9б и чл. 4 ал. 1-5 ЗМДТ може да е акт за
установяване на задължение по декларация по чл. 107 ал. 3 ДОПК или ревизионен
акт по чл. 108 ДОПК.
Акт по чл.107
ал.3 ДОПК следва да бъде издаден от орган на общинската администрация от
съответното звено за местни приходи в общината, изпълняващ функции на орган по
приходите по смисъла на чл. 4 ал. 3 от ЗМДТ /дирекция "Местни данъци и
такси" или аналогична структура със съответните функции/, овластен със
заповед на кмета на общината да изпълнява функциите на орган по приходите по
смисъла на чл. 4 ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 9б ЗМДТ и по реда на чл.107 ал. 3 ДОПК.
Издаденият по този ред акт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването
му пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, който
съгласно чл. 4 ал. 5 от ЗМДТ упражнява правомощията на териториален директор на
НАП, а при потвърждаване на акта – същият може да бъде обжалван пред съответния
административен съд в 14-дневен срок от получаване на решението за
потвърждаването му или в срока по чл. 156 ал. 5 ДОПК при мълчаливо потвърждаване
по смисъла на чл. 156 ал. 4 ДОПК.
В глава XIV от
ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните
осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два
способа : предварително установяване, което се осъществява с акт за
установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107 ал. 3 ДОПК и
установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. Редът по
чл. 105-106 ДОПК не намира приложение при установяване на местни данъци и
такси, тъй като тези задължения не се определят чрез самоизчисляване.
Акт може да се
издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни
и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по
чл. 103 /регламентиращ действията след приемането на декларацията при
установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и
изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и
данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации/,
както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и
не е извършена ревизия.
Актът подлежи
на задължителен административен контрол, като за случаите, при които
задължението е установено по чл. 107 ал. 3 ДОПК компетентният горестоящият
орган /в ДОПК наречен „решаващ орган”/ е ръководителят на звеното за местни
приходи в съответната община. На обжалване пред съда подлежи първоначалният
административен акт само в частта, която е обжалвана по административен ред и е
потвърдена при това обжалване /чл. 156 ал. 1, 2 и 3 ДОПК; ответник в
производството пред съда е решаващият орган – чл.159 ал.2 ДОПК/.
1.
С оглед задължението на съда по чл.168 ал.1 във вр. с чл.146 от АПК да следи
служебно за валидността и законосъобразността на оспореният пред него
индивидуален административен акт /включително и при липса на направено
възражение за нищожност/, се разглежда
компетентността на органа, издал АУЗД.
Оспореният акт е издаден от гл.инспектор Ст.Петров в
Отдел “Ревизии” на Дирекция “МДТ” при Община Пловдив, определен за длъжностно
лице за установяването на такса за битови отпадъци със Заповед № 2825/29.12.2006г.
на Кмета на Община Пловдив /л.183/. Заповедта допълва заповед № ОА –
1800/10.08.2006г., с която са определени служители по чл.4 ал.3 от ЗМДТ. Акт по
см. на чл.4 ал.4 във вр. с ал.3 ЗМДТ бе представен в допълнение на преписката.
2. Съгласно чл.64 във вр. с чл.11 ЗМДТ таксата се
заплаща от собственика на имота. Адресатът на заповедта не оспорва качеството
си на задължено лице – имотът е деклариран във вр. с приложен към декларация по
чл.14 ал.1 ЗМДТ /№ 8934 от 15.07.2009г./ нот.акт № 190, том 50, рег.№
14528/27.05.2005г. И.Х. е собственик на недвижим имот, представляващ 1/32 ид.ч.
от 294 кв.м. земя, 1/1 ид.ч. от търговски склад с РЗП 21.39 кв.м., 1/1 ид.ч. от
търговски обект с РЗП – 26.01.кв.м., с партиден номер 7210034570001,
гр.Пловдив, ул.Константин Геров № 30.
3. АУЗД е издаден след проверка за установяване на
задължения за такса за битови отпадъци за периода 01.01.2006г. – 31.12.2010г.
по цитираната подадена декларация, на основание чл.107 ал.3 ДОПК, чл.9б във вр.
с чл.4 ал.1 ЗМДТ и във вр. с Определения на АС – Пловдив с №№ 4663/30.06.2011г.
по адм.д.№ 551/2011г.; 1344/31.05.2011г. по адм.д.№ 882/2011г.;
1530/20.06.2011г. по адм.д.№ 883/2011г.; 1305/27.05.2011г. по адм.д.№
884/2011г.; 1343/31.05.2011г. по адм.д.№ 885/2011г.
В АУЗД са посочени разпоредбите на чл.19б ал.1 от
Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги
на територията на Община Пловдив /Наредбата, л.58 и сл./ във вр. с чл.19б ал.2,
по отношение начален момент, от който таксата е дължима. В случая И.Х. е
задължено лице за ТБО от м.01.2006г., поради изплатени задължения за ТБО за
имота за цялата 2005г. от предишните собственици.
Оспореният акт съдържа данни за данъчната оценка на
недвижимите имоти, определена от служител на общинската администрация съгл.
чл.20 ЗМДТ, по норми от Приложение № 2 в зависимост от вид на имота,
местонахождение, площта на имота, конструкция и овехтяване. Данъчната оценка е
посочена за всеки от процесните периоди /отчетните 2006г., 2007г., 2008г.,
2009г. и 2010г./, като общ размер /определен от сбор на задълженията за 1/32
ид.ч. от 294 кв.м. земя; 1/1 ид.ч. от търговски обект с РЗП 26.01.кв.м.; 1/1
ид.ч. от склад /търговски/ с РЗП 21.39 кв.м./ и с конкретна стойност за всеки
обект.
С позоваване на чл.62, чл.66, чл.64 ал.1 ЗМДТ във вр.
с чл.63 ал.2 ЗМДТ са цитирани издадените от Кмета на Община Пловдив заповеди за
определяне границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 ЗМДТ
за периода 2006г.-2010г. /Заповед № ОА 2032 от 28.10.2005г. за 2006г.; Заповед
№ ОА 2255 от 17.10.2006г. за 2007г.; Заповед № ОА-3094 от 24.10.2007г. за
2008г.; Заповед № ОА-3154 от 23.10.2008г. за 2009г.; заповед № 09 ОА –
2791/28.10.2009г. за 2010г. – л. 71-86/. Имотът на И.Х. според АУЗД не е
включен в територии в и извън регулация, за които не е организирано
сметосъбиране и сметоизвозване.
Не е спорен фактът за местоположение на недвижимия
имот – в границите на организирано събиране, извозване, обезвреждане на
битовите отпадъци и поддържането на териториите за обществено ползване – в
район Южен, Община Пловдив, в границите на Пловдив. В тази насока е прието без
оспорване уведомление от и.д. Кмет на Район Южен – Община Пловдив /л.239/ за
това, че ул.Константин Геров № 30 попада в регулационните граници на район
Южен, в които има организирано сметосъбиране и сметоизвозване - удостоверени са налични съдове за смет тип
“бобър”, разположени в близост около 30 м.; ежедневна кратност на извозване;
липсват сключени договори за сметосъбиране и сметоизвозване/.
В АУЗД са посочени Решенията на ОбС-Пловдив, издадени
на основание чл.21 ал.1 ЗМСМА във вр. с чл.62-71 ЗМДТ, за всеки от процесните
периоди, при съобразяване с разпоредбите на чл.66, чл.67 ал.1 и Приетата
Наредба по см. на чл.9 ЗМДТ /за 2006г. – РОС № 8 от 19.01.2006г.; за 2007г. –
РОС № 5 от 18.01.2007г.; за 2008г. – РОС № 513 от 18.12.2007г.; за 2009г. – РОС
№ 8/22.01.2009г.; за 2010г. – РОС № 463 от 17.12.2009г., л.87 – 109/. С РОС е
утвърдена и План-сметката за дейностите по чл.66 ЗМДТ поотделно за всяка
година. Отбелязва се, че с РОС № 8 от 19.01.2006г. е отменено РОС № 286 от
19.10.2005г. относно изменение размера на промилите на такса битови отпадъци за
2006г. С РОС № 5 от 18.01.2007г. е изменена и допълнена наредбата и утвърдена
План-сметка с определяне и администриране на местните такси.
4. Според определенията на АС – Пловдив, РОС-те са
обжалвани съдебно от И.Х. в частта на План-сметката, за определяне промилите за
облагане с ТБО на територията на Община Пловдив и в частта за определяне такса
битови отпадъци за нежилищни имоти в гр.Пловдив /РОС № 8/19.01.2006г. в
последнопосочената част е обжалвано и е образувано адм.д.№ 497/2006г., ПОС; за
останалите – данни в цитираните определения на АС-Пловдив/. Налице са влезли в
сила съдебни актове, респект. влезли в сила решения на ОбС, обжалвани от И.Х. в
частта за определяне такса битови отпадъци за нежилищни имоти в гр.Пловдив
/л.110 – 120/.
Така, според мотивите на Решение № 5392/2011г., ВАС : “ Решение
№ 8 от 22.01.2009г. на Общински съвет Пловдив, с което в т.І на основание чл.
66, ал.1 от ЗМДТ е одобрена План-сметка за приходи и разходи за поддържане на
чистотата, сметосъбирането и сметоизвозването за 2009г., което решение в тази част няма характер на административен
акт, а с точка ІІ-ра от решението, взето на основание чл. 63, чл. 66, чл. 67 от ЗМДТ и чл.16 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси
и цени на услуги на територията на Община Пловдив, е определен размер на
таксите битови отпадъци за 2009 г.
Решението на общинския съвет по т.І, независимо че
изхожда от административен орган, не притежава белезите на административен акт
по дефиницията на чл. 21 АПК. Решението на съда е недопустимо в частта, с която
е отменено Решение № 8, взето с протокол № 1 от 22.01.2009 г. на Общински
съвет-Пловдив, включително и в частта по т. I, с която е одобрена план-сметката
за приходите и разходите за поддържане на чистотата, сметосъбирането и
сметоизвозването за 2009 г. на територията на община Пловдив :
Съгласно §19 от ПЗР към ЗИД на ЗМДТ /обн. - ДВ, бр.
105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г./,
за 2009г. общинският съвет определя таксата за битови отпадъци до 31 януари
2009г. Когато в този срок общинският съвет не е взел решение за определяне
размера на таксата за битови отпадъци, от всеки длъжник се събира такса в
размер на абсолютната стойност от предходната година, т.е. само когато
„общинският съвет не е взел решение за определяне размера на таксата за битови
отпадъци", възниква задължение за събиране на таксата в абсолютна стойност
от предходната година. Безспорен е фактът, че е налице „взето решение" -
Решение № 8/2009 г. на ОбС-Пловдив, което препятства приложението на §19 от ПЗР
към ЗИД на ЗМДТ, т.е. към датата на оспорване на това решение е неприложим §19
от ПЗР към ЗИД на ЗМДТ. Правната последица от отмяната на Решение № 8, взето с
Протокол № 1 от 22.01.2009 г. на Общински съвет-Пловдив ще се изрази в това, че
размерът на таксата битови отпадъци в община Пловдив ще се определя съгласно §
5 от Преходни и заключителни разпоредби на НОАМТЦУ на територията на Община
Пловдив, който гласи „Размерът на таксата за битови отпадъци по Глава втора,
Раздел I за 2008г., е определен съгласно Решение № 513, взето с Протокол № 22 от
18.12.2007г., изменено и потвърдено от решение на ОбС № 1, взето с протокол № 1
от 17.01.2008г.". При сравнение на
размерите на таксата битови отпадъци, въведени с Решение № 8/2009 г. на
ОбС-Пловдив и с Решение № 513 от 18.12.2007г., изм. с Решение № 1 от
17.01.2008г. на ОбС-Пловдив, е очевидно, че оспорваното решение създава
по-благоприятни условия, като намалява тежестта на задълженията за заплащане на
такса за битови отпадъци. “
5. Следователно, по отношение законосъобразност на тези
РОС е осъществен съдебен контрол, което изключва произнасяне по поставеното
искане в ход по същество /за констатиране противоречие със закона на общински
актове с цел – неприлагането им/, като се отбелязва, че конкретни актове на
Община Пловдив или на ОбС-Пловдив на практика не са посочени от
жалбоподателката чрез законния й представител в съдебното производство. Извън
констатацията, това искане не е поставено с жалбата, и не е допустимо в ход по
същество да се разширява обхватът на оспорване – с други актове, различни от процесния.
6. В
оспорения АУЗД органът е цитирал
чл.18 ал.2 от Наредбата, която разпоредба е относима за нежилищни имоти на
предприятия /размерът на ТБО се определя в левове, според количеството на
битовите отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите
отпадъци или не е сключен договор с районните администрации към общините –
пропорционално върху данъчната оценка на имота /отчетна стойност/. Тук се
отбелязва, че съгл. §1 т.1 ДР ЗМДТ – предприятия са лицата по Закона за
счетоводството. Обхватът на тези лица е посочен в чл. 1 ал.2 от с.з. Преписката
не съдържа данни жалбоподателката да попада в кръга на предприятията.
Разпоредбата обаче на
чл.18 ал.1 от Наредбата касае
определяне размер на таксата за “жилищни, нежилищни
и вилни имоти на граждани и
жилищни имоти на предприятия” и регламентира два способа – според количеството
на отпадъците /чл.18 ал.1 т.1/ и когато не може да се установи количеството на
битовите отпадъци – за трите вида услуга – пропорционално върху данъчната
оценка на имота.
Жалбоподателката не е подавала декларация за
освобождаване от такса поради неползване на имота и процесуалният й представил
поддържа, че имотът се ползва /л.169 гръб/ във вр. с чл.19в ал.1 т.2 от
Наредбата. За процесният период е представен Протокол № 991/11.07.2012г.,
изготвен и подписан от служители при Д “МДТ”-Община Пловдив /л.127/,
съдържанието на който потвърждава изявленията на представителя на оспорващото
лице – за периода 2006г. – 2010г. лицето И.Х. не е подавало декларации за
освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване по см. на чл.19в ал.1
т.2 от Наредбата.
7. При тези данни
от значение за спора е установяване или липса на декларация по чл.19 ал.1 от
Наредбата – когато таксата се определя според количеството на битовите отпадъци,
собствениците на имоти подават Декларация в два екземпляра в Дирекция МДТ до 30
ноември на предходната година, а за придобитите през годината имоти –
декларацията се подава в 2 месечен срок от дата на придобиване. За яснота на
деклараторите при осъществяване на правото им, в чл.19 ал.2 от Наредбата е
посочено, че в декларацията се посочват видът и броят на съдовете за битови
отпадъци, които ще се ползват през годината, съобразно обявената честота на
извозване на битовите отпадъци.
Предвид възраженията в тази насока, следва да бъде
отбелязано, че е предвиден ред, по който собственикът да съобрази своите нужди,
обосновани от конкретната дейност, декларирайки конкретни данни, според които –
като критерий, се определя размерът на ТБО.
Когато собственикът не е осъществил гарантираното му
от закона право – не е подал декларация в срок, декларирал е по-малък от
необходимия брой съдове /подлежащо на установяване обстоятелство/ или не изхвърля
отпадъците на определените за целта съдове или не е сключил договор с районните
администрации, таксата е предвидено да бъде заплащана годишно върху данъчната
оценка /отчетната стойност/.
Жалбоподателката не представи доказателства за
подавана през процесния период декларация
по реда на чл.19 ал.1 и ал.2 от Наредбата. Неопроверганата липса на
подадена декларация по чл.19 от Наредбата и липсата на сключен договор с
районната администрация, са предпоставки за определяне размерът на дължимата
ТБО въз основа на данъчната оценка на имота съобразно промилите за всеки от
периодите.
8. За всеки
от периодите, за които е установен размер на задължението, в АУЗД са посочени
съответните приложими раздели от РОС, за земята и за търговския обект и склада
– поотделно.
Съобразявайки сроковете за заплащане на ТБО /чл.28
ал.1 ЗМДТ/, за всеки от процесните периоди е посочен срок за внасяне по вноски
и на основание чл.4 ал.1-5 ЗМДТ във вр. с чл.4 ал.2 ЗМДТ е определена лихва за
просрочие /от деня на възникване на задължението до деня на плащането му/. Размерът
на лихвата е посочен в цялост за периода, а не по години.
Поради направени частични вноски за погасяване на дължимата
ТБО от страна на И.Х. /по посочените
квитанции, л.26/, главницата от 1 266.57 лв. е с корекция - 529.01 лв. , а
лихвата от 390.90 лв. остава непроменена /чл.169 ал.1 ДОПК – последователност
на погасяванията/.
9. Заключението по приетата без оспорване СИк.Е потвърждава определеният размер
на ТБО за всеки от процесните периоди – главница, и сочи минимална разлика в
частта за лихвата. Така за 2006г. – ТБО е в размер на 254.33 лв., който размер
е определен с АУЗД и лихва от 132 лв.; за 2007г. – 236.46 лв. и лихва от 101.90
лв.; за 2008г. – ТБО в размер на 201.67 лв. и лихва от 65.15 лв.; за 2009г. –
ТБО 300.29 лв. и лихви от 72.56 лв. ; за 2010г. – ТБО 273.82 лв. и лихви от 38.74
лв. Общо
размерът на лихвата според експертизата е 410.35 лв.
Заключението в частта му за определяне размерът на
дължимата такса е обосновано с приложимите според конкретните факти норми на
ЗМДТ. В частта за лихвите подробно е отразен механизма на формиране за всеки от
периодите, съобразно погасителните вноски, направени от ЗЛ, но в тази си част
АУЗД не следва да бъде изменен /невлошаване положението на жалбоподателя /.
По отношение отговорите на в.л. по т.1 следва да бъде
отбелязано, че данните сочат прякото му наблюдение през конкретен период на
посещение на обекта, но не се отчита целогодишната дейност – продажба на
промишлени стоки. Така за продажбата на велогуми и велочасти, каучукови
изделия, пластмасови и платнени чехли не
е отчетен факта на опаковането им, предвид че не се твърди производствена, а
търговска дейност – продажба. Тоест, предвидените в РОС съдове за смет дори да
не са пряко съобразени с дейността на магазина /за количеството стоки не са
приложени доказателства – сч.документи за наличност, фактури, касови бонове,
дневни и месечни финансови отчети от ФУ и др. в тази насока за онагледяване
количествата продажби и налични в магазина стоки/, не изключват задължение на
собственика да декларира тип съд или съдове, с цел – определяне размера на ТБО
според количеството отпадък. Видовете съдове за смет са пряко обвързани с
възможност за натоварване битовите отпадъци и транспортирането им със
специализирана транспортна техника. В този смисъл, жалбоподателката дължи
съобразяване с установеният ред за деклариране и събиране, извозване на битови
отпадъци, респективно – начина на определяне дължимият размер на ТБО при
неподадена декларация, респ. при несключен договор .
Относно възраженията за липса на битови отпадъци
следва да се отчита дефиницията по §1
т.7 ДР ЗМДТ : "Битови
отпадъци" са тези, които се получават в резултат на
жизнената дейност на хората по домовете, дворните места, в административните,
социалните и други обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от
търговските обекти, занаятчийските дейности, предприятията, обектите за отдих и
забавление, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното
количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите.
10. Ответникът съобразно доказателствената тежест в
съдебното производство представи: заповеди за определяне на районите, в които
се извършват услуги по събиране, извозване и обезвреждане в депа на битовите
отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места на територията на община Пловдив; цитираните
решения на общинския съвет за приемане на план-сметките и разходите за
дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, депониране и обезвреждане на
битовите отпадъци и чистотата на териториите за обществено ползване и
определяне промилите за облагане с ТБО за процесните периоди; Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община
Пловдив.
Макар да не е спорно по делото, следва да се отчете
обстоятелството на местонахождението на имота в регулационните граници на
гр.Пловдив, в която територия е организирано сметопочистване и сметоизвозване,
конкретно в определените с посочените заповеди на кмета на Общината граници на
район „Южен”.
Жалбоподателката не спори, че за процесния имот
общината е предоставяла услуги. В тази вр. ответникът представи : договор за
възлагане на дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на
чистотата, зимно поддържане и снегопочистване на територията на Община Пловдив,
сключен на 15.10.2007г. до 15.10.2010г. с данни за дейност на изпълнителя
чистота ЕООД преди това – чл.2 /с предвидени маршрутни графици и схеми за
отделните дейности; заповедна книга за вписване на констатации на длъжностни
лица за контрол върху изпълнението; постоянно поддържане естетичен вид на
съдовете за смет; ежедневно осигуряване на необходимата техника в изправно
състояние; извозване на отпадъците до посочени от общината депа за преработка
на твърди битови отпадъци и др./; Договор за проектиране и строителство от
31.01.1994г. на обект – Депо за твърди битови отпадъци в землището на
с.Цалапица; Споразумение от 09.02.1998г. за СМР на обект Временно сметища,
с.Цалапица; Допълнително споразумение към договори за експлоатация на
регионалното депо за неопасни отпадъци в землището на с.Цалапица; Решение от
16.04.2004г. на МОСВ /л.203/ - неотносимо към процесния период; Решение от
11.04.2005г. на МОСВ за продължен срок на действие на разрешението от
16.04.2004г. до 16.04.2009г. ; Комплексно разрешително на Община Пловдив по
Решение № 355-Н0-А0/2008г. на МОСВ за експлоатация на регионално депо за
неопасни отпадъци в землището на
с.Цалапица за посочените общини, сред които Пловдив /л.211/; Решение на МОСВ от
2009г. за комплексно разрешително на
Община Пловдив за депото в с.Шишманци с АОС № 1029/2005г.; договор от
18.05.2010г. с ЮЛ за дейностите по стопанисване на депото в с.Шишманци и др.
11. Таксата за битови отпадъци се събира на територията
на община Пловдив, съобразно установения регламент в наредбата за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги-чл.3 ал.1 б.”а”, глава Втора
„Местни такси”, раздел Първи „Такси за битови отпадъци”.
Спорът касае начинът на определяне размера на
дължимата ТБО с възражение за приета невъзможност да бъде установено количеството
на отпадъка по см. на чл.67 ал.2 във вр. с ал.1 ЗМДТ.
Законът е възложил на органа на местна власт
възможност да определи начина на заплащане на такса смет, част от който е и
възможността таксата да не бъде заплащана. Последното обстоятелство изисква
доказателства за сбъдване на предвидените условия-подаване на декларация до
края на предходна година ведно с необходима за целта документация, за да прояви
последицата си.
11.1. Обстоятелството на ползване или неползване на имотът
не е относимо за освобождаване от заплащане на ТБО /Решение № 2531 от 2012г.,
ВАС; Решение № 2150/2012г., ВАС/, ако не е обвързано с доказателство за
подадена декларация за освобождаване.
Както бе
посочено, спор за наличие на предоставяни от общината услуги по сметосъбиране,
сметоизвозване, поддържане чистота на териториите за обществено ползване,
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения не е заявен от
жалбоподателката.
11.2. В случая с основното възражение се поддържа ползване
на имота при липса на генерирани битови отпадъци. По смисъла на дефиницията /§1
т.7 ДР ЗМДТ/, цитирана вече, тезата на ЗЛ според действащата наредба покрива
единствено хипотеза на подадена декларация за определяне размерът на таксата
смет според количеството на битовите отпадъци.
Извън това, оспорващото лице не твърди, че до имота
или в близост до него няма поставен контейнер, кофа или друг вид съд / §1 т.9
ДР ЗМДТ - "Съдове за
битови отпадъци" са контейнери, кофи, кошчета на обществени
места, в които се изхвърлят битови отпадъци, както и полиетиленови чувалчета за
разделно събиране”/. Както бе отбелязано, битовите отпадъци са приравнени на
отпадъци от търговски обекти и не е обосновано твърдението за липса на битови
отпадъци от домакинска дейност.
По отношение твърдението за това, че община Пловдив
не е предвидила тип съд за смет, съответстващ на генерирания отпадък от
собствения на жалбоподателката търговски обект – магазин, се отбелязва следното
: В чл. 71 т. 1 ЗМДТ е предвидено, че таксата за сметосъбиране и сметоизвозване
не се събира, когато услугата не се предоставя от общината. Разпоредбата има
предвид осигуряване на обективна възможност от страна на общината за ползване
на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, чрез създаването на изискуемата
от закона нормативна регламентация за това с приемане на наредба на общинския
съвет по чл. 9 ЗМДТ, както и изпълнение на задълженията за издаване на заповед
на кмета на общината по чл. 63 ал. 2 ЗМДТ и приемане на решение на общинския
съвет по чл. 66 ал. 1 ЗМДТ, чрез обезпечаване на реалното извършване на
сметосъбиране и сметоизвозване и съответното извършване на тази услуга.
Несъмнено е, че поставянето на съдове за събиране и
временно съхранение на битовите отпадъци от страна на общината по начин /вкл.
местоположение/, вид /вместимост на съответния съд/ и количество, което да
осигури възможност за събиране на цялото количество битови отпадъци, отделени
за определен период от време /в зависимост от честотата на сметоизвозване,
определена в заповедта на кмета на общината по чл. 63 ал. 2 ЗМДТ/ представлява
елемент от обезпечаването на сметосъбирането и сметоизвозването. Поставянето на
отделен и самостоятелен контейнер или друг вид съд за битови отпадъци за всеки
недвижим имот обаче, освен че не е предвидено като изискване в закона, не може да
се приеме като безусловен критерий за предоставяне на услугата.
В Наредбата за определяне и администриране на
местните такси и цени на услуги по чл. 9 ЗМДТ е допустимо да се приеме
изискване за поставяне на съд за битови отпадъци в или непосредствено до всеки
отделен имот и изпълнението на това изискване може да представлява условие за
предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, респективно – за
дължимост на таксата. В конкретния случай обаче не е предвидено подобно условие
в наредбата на общински съвет.
Доколкото наличието на съдове за битови отпадъци
/включително осигуряването и поставянето им/ е обективно условие за
предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване, при преценка дали
услугата се предоставя от съществено значение е дали на съответното лице
/задължено лице за такса битови отпадъци по смисъла на чл. 64 ЗМДТ/ е осигурена
обективна възможност да изхвърля отпадъците в такъв съд. Не се твърди и недостатъчна
вместимостта на контейнер или друг вид съд. Не се твърди наличието на други
обективни пречки за изхвърляне на битовите отпадъци.
11.3. Жалбоподателката не твърди липса на съд за смет, а
невъзможност да посочи съответстващ на отпадъка от обекта съд – предвид
видовете съдове за смет, отразени в решенията на ОбС.
В тази връзка се добавя, че жалбоподателката е имала
възможност да направи оплакване или да сезира съответния орган от общината с
искане за поставяне на съд за битови отпадъци, съответен на генерираното от
обекта количество, както се твърди във възражението против АУЗД. Отделно искане
в тази насока по делото не е представено, но то би могло да бъде от значение
при подаване на декларацията от собственика за определяне ТБО по критерий -
количеството отпадък . Освен това, в декларацията може да бъде заявен един съд
и вид, удачен за характера на отпадъка, но дори съдовете за отпадъци да са
ограничени по видове, то от значение за количеството на отпадъка е брой съдове
и кратност на извозване.
Жалбоподателката не е осъществила предвидената в наредбата възможност,
поради което общинските органи обективно са били длъжни да определят размера на
ТБО въз основа на данъчната оценка на имота /чл.67 ал.2 ЗМТД/. Законът не е
предвидил друга възможност за установяване количеството отпадък, когато
собственикът не е декларирал обстоятелства за собствената си дейност, с която
той самия е най-добре запознат. Обективният критерий за определяне размерът на
ТБО по посоченият в АУЗД начин е именно – липсата на подадена декларация по см.
на чл. чл.19 ал.2 от Наредбата.
Правилото по чл.67 ал.2 във вр. с ал.1 ЗМДТ не
противоречи на чл.8 ал.1 т.3 от с.з., тъй като е установен механизъм за
определяне размерът на ТБО според количеството отпадък, който не е осъществен
от ЗЛ. Размерът на данъчната оценка, както бе посочено, стои извън предмета на
спора, както и приетите от ОбС – Пловдив промили.
Подлежи на съобразяване отстоянието от имота до съд
за битови отпадъци, както и вместимостта на този съд или съдове с оглед броя и
вида на ползвателите на услугата /физически и юридически лица за жилищни или
нежилищни имоти, производствени предприятия, търговски обекти и т.н./, като
извода дали е осигурена възможност на съответния ползвател да ползва услугата
следва да бъде формиран след преценка на конкретните обстоятелства. В тази вр.
бе прието посоченото по-горе уведомление от кмета на район Южен и пълномощникът
на жалбоподателката не оспори удостоверените в същото обстоятелства за наличие
на съд тип “бобър” на около 30 м. от административния адрес на търговския
обект, кратност на задълженията и липса на сключен договор.
Данъчната оценка на имота за всеки облагаем период не
е оспорена, като оценката не е предмет на производството и подлежи на
самостоятелно оспорване пред Кмета на общината.
12. Жалбоподателката
не оспорва дължимост на таксата, вкл. не спори, че услугите са предоставени от
общината. Във вр. с основния спор се отбелязва, че в приложимите разпоредби на
ЗМДТ не е предвидена възможност за недължимост на таксата за битови отпадъци
поради това, че имота не генерира отпадъци /като отпадъци се отделят или
създават не от имотите, а от ползвателите на имотите/. Таксата за битови
отпадъци не се дължи, когато имота не се ползва през годината или през определен
период от нея, съгласно чл. 8 ал. 5 ЗМДТ, като освобождаването от заплащането й
в тази хипотезата става по ред, регламентиран в наредбата на общинския съвет по
чл. 9 ЗМДТ.
В конкретния случай се твърди ползване на имотът и не
се спори за предоставяна от общината услугата сметосъбиране и сметоизвозване по
отношение на този имот, поради което лицата по чл. 64 вр. чл. 11 ЗМДТ дължат
такса за тези услуги. Твърденията, че от имота не се генерират отпадъци са
неотносими за дължимостта на таксата /съставът се позовава на Решение № 10568
от 18.07.2012г., ВАС, Шесто О./.
Доколкото количеството на отделените битови отпадъци
по смисъла на закона – чл. 67 ал. 1 ЗМДТ, е основният критерият, въз основа на
който следва да бъде определен размерът на таксата за битови отпадъци - в
наредбата по чл. 9 ЗМДТ на общински съвет Пловдив е предвидена възможност от
подаване на декларация за определяне на таксата за битови отпадъци според
количеството на битовите отпадъци /ЗЛ, предприятията – извършваната търговска
дейност – ТЗ…/, съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им, в която
да посочат вида и броя на съдовете за съхраняване на битовите отпадъци, които
ще се ползват през годината /чл. 19, ал. 2 от наредбата/. За процесните отчетни
години / периоди жалбоподателката не е подала такава декларация за имота /не се
опроверга факта в съдебното производство/, поради което размерът на таксата е
определен въз основа на отчетната стойност на имота – данъчната оценка.
Подаването на декларация има действие за напред.
13. Видно от приложените по делото решения на
ОбС-Пловдив са били одобрени план-сметките за необходимите разходи за услугите
по събирането, извозването, обезвреждането в депа или други съоръжения и за
поддържане чистота на териториите за обществено ползване и е определен размера
на ТБО за жилищни и нежилищни имоти на граждани и предприятия, във и извън
строителните граници на гр.Пловдив.
В случая е установено задължение за ТБО
– за сметосъбиране и сметоизвозване; за обезвреждане на битовите отпадъци в
депа или други съоръжения; за поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места.
13.1. Такса за чистота на териториите за обществено ползване се заплаща поради принадлежност на имота
към територията на дадената община и поддържането на териториите за обществено
ползване в същата от общината. Таксата за поддържане чистотата на териториите
за обществено ползване е дължима по арг от чл.63 ал.1 ЗМДТ, в случай на реално
предоставяне на услугата. За преценка дали собствениците дължат такса за
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване следва да бъде
установено дали тази услуга се предоставя от общината, като относимо е дали
услугата се предоставя в населеното място въобще, а не дали се предоставя
спрямо конкретния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.62 ЗМДТ, таксата за
битови отпадъци се заплаща за предоставена от общината услуга, в случая-по
чл.66 ал.1 т.4 ЗМДТ, за почистване на уличните платна, площадките, алеите,
парковете и другите територии на населените места, предназначени за обществено
ползване. Самостоятелната дължимост произтича от разпоредбата на чл.67 ал.4 във
вр. с чл.62 ЗМДТ : Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места се определя в левове на ползвател или
пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.
Представените от ответника писмени доказателства са
приети без възражения и удостоверяват реално предоставяне на тази услуга от
страна на Община Пловдив посредством изпълнител /цитираните данни по договора/.
13.2. За услугата
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения: таксата по
чл.71 т.3 се дължи когато общината има депо. Съответно текстът предвижда
освобождаване от такса ако депо не е изградено и не се поддържа от общината. В
случая се установи, че община Пловдив е осигурила ползване на депо –
приложените договори, разрешителни за ползване на регионалното депо в
с.Цалапица, депото в с.Шишманци, комплексни разрешителни за двете депа,
издадени от МОСВ на Община Пловдив. Тези данни обосновават извършване на
услугата по обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. В
наредбата не е предвидено освобождаване от този вид услуга, като тя също е
дължима само ако е предоставена.
Не се твърди и не са представяни доказателства, че
конкретната услуга не е реално извършена от Община Пловдив. Фактите от значение
за реалност на услугата сочат без съмнение именно реалното й предоставяне от
страна на общината.
Поради липса на конкретни възражения, не са прилагани
данни в конкретика за изпълнение на договорите. Услугата по чл.71 т.3 ЗМДТ
обхваща събиране на битовите отпадъци с транспортирането им до депото – депо е
налице, същото е действащо и няма спор за събиране и транспортиране на отпадъците
в депото.
13.3. На основание чл.63 ал.2 ЗМДТ границите на районите и
видът на услугите по чл.62 ЗМДТ, както и честотата на сметоизвозване се
определят със заповед на кмета на общината. От приложените по делото Заповеди
на Кмета на община Пловдив за всеки от процесните периоди е видно, че на
територията на общината е организирано извършване на услугите - поддържане
чистота на териториите за обществено ползване; обезвреждане на битови отпадъци и събиране и извозване на битовите отпадъци.
Няма спор по делото, че имотът на жалбоподателката се
намира на територията на общината и трите вида услуги са реално предоставяне. Видът
на отпадъка и необходимия за целта съд за събиране на отпадъка не стоят в
предмета на спора.
Такса битови отпадъци е разграничена по отделни
периоди и видове задължения с оглед съотнасяне на размера към разпоредбите на
чл.67 във вр. с чл.66 ЗМДТ. Отделната
дължимост за всеки вид услуга изисква отделното й определяне като стойностно
изражение /ТБО е публично задължение поради което не е допустимо разширително
тълкуване и прилагане на чл.62 ЗМДТ/, което е сторено в случая.
Общо определеният размер на лихвата не е пропуск,
който самостоятелно да обоснове незаконосъобразност на АУЗД. Жалбата следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
Отхвърля жалбата на И.Д.Х., представлявана от баща си
Д.Н.М.,*** против Акт за установяване на задължение по декларация №
1041/28.12.2011г., потвърден с Решение № 8 от 01.03.2012г. на Директора на
дирекция “Местни данъци и такси”, за периода 01.01.2006г.-31.12.2010г., размер
на задължението съобразно частични вноски за погасяване на дължимата такса за
битови отпадъци - 529.01 лв., лихва в размер на 390.90 лв. /общо 919.91 лв./.
Осъжда И.Д.Х.,
представлявана от баща си Д.Н.М.,***, да заплати на Община Пловдив, Дирекция
“Местни данъци и такси”, 150 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се
обжалва пред Върховния Административен Съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
Административен
съдия :