№ 4
гр. , 05.01.**22 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
**;АЙОНЕН **;ЪД &#x**13; ПИ **;ДОП, ВТО **;И
НАКАЗАТЕЛЕН **;Ъ **;ТАВ, в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ц.Т.М.
при участието на секретаря Г. **;Т. И.
като разгледа докладваното от Ц.Т.М. Административно наказателно дело №
****1860**0260 по описа за **** година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Постъпила е жалба от „ВИК” ЕООД С., ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: град С., бул. „Р.” № 15, представлявано от управителя Н.
Г. Н., с която обжалва наказателно постановление № МН-ЗБ-**-262/
**.10.****г. на Началника на Регионален отдел „МН З.Б.” на Главна дирекция
„М.Н.”, упълномощен със заповед № А-33/ 14.01.**19 г. на Председателя на
ДАМТН.МТН/, с което на основание чл. ** от ЗАНН, чл. 85, ал. 2 от Закона
за измерванията /ЗИ/, вр. с чл. 85, ал. 1 от ЗИ и чл. 94, ал. 2 от ЗИ, е наложена
„имуществена санкция” на търговското дружество в размер на **0 лева
(двеста лева) за административно нарушение по чл. 44, т. 4, във връзка с чл.
43, ал. 1 от ЗИ. Жалбоподателят намира издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно, необосновано и моли да бъде отменено
изцяло.
ДАМТН.МТН/ - Регионален отдел „МН З.Б.” на Главна дирекция
„М.Н.”, чрез процесуалния си представител в писмено становище, оспорва
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като
законосъобразно и да им бъдат присъдени направените разноски по делото,
1
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РП – П. не взема становище по жалбата.
РС – П., след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 19.08.**** г. е съставен АУАН № 4С774 срещу жалбоподателя
„ВИК” ЕООД С., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град
С., бул. „Р.” № 15, представлявано от управителя Н. Г. Н., за следното
нарушение: „На 16.07.**** г. около 12:15 часа е извършена надзорна проверка
на водомер, разположен във водомерната шахта на къща, намираща се в гр.
К., ул. „Г.Б.” № 101 – абонат с абонатен № 5****3, и е констатирано, че за
измерване на вода за питейно-битови нужди, с цел осъществяване на
търговски плащания, дружеството „ВИК” ЕООД използва водомер, тип
ВКЕСВ 5 СРБ, произведен от „Б.“ АД П., с идент. номер 0041931/**06 г., с
описаните технически и метрологични характеристики, със знак за одобрен
1949.02. В момента на проверката средството за измерване се намира в
употреба, тъй като е монтирано към водопроводната шахта на къщата и
осигурява снабдяването й с вода за питейно-битови нужди. Описаният
водомер е с поставен знак за първоначална проверка, извършена през **06 г.
Последваща проверка за този тип водомери се извършва на всеки пет години
– тази периодичност е определена в Заповед № А-412/ 16.08.**04 г. на
Председателя на ДАМТН, както и във всички последвали във времето
заповеди, издадени на основание чл. 43, ал. 4 от ЗИ, включително и
действащата към момента Заповед № А-616/ 11.09.**18 г. на Председателя на
ДАМТН.(обн.ДВ бр.82 от 05.10.**18 г.) Следователно по отношение на
посочения водомер петгодишният период е изтекъл на 31.12.**11 г. и след
тази дата на водомера, намиращ се в употреба, е следвало да бъде извършена
последваща проверка, респективно да му бъде поставен знак за последваща
проверка, съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗИ, във връзка с чл. 846, т. 5 от
НСИКПМК. При проверката на 16.07.**** г. върху описания водомер няма
поставен знак за последваща проверка.” /л.4/ В АУАН е посочено, че с
горното жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 44, т. 4, във връзка с
чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията /ЗИ/. Видно е от акта, че същия е
връчен срещу подпис на лицето Т. Г.а Б., ЕГН ********** – упълномощен
представител на търговското дружество./л.5/
По делото е представено пълномощно № 15/ 09.06.**17 г. от Н. Г. Н. –
2
управител на „ВИК” ЕООД С., ЕИК ********, с което е упълномощил лицето
Т. Г.а Б., ЕГН ********** – юрисконсулт на търговското дружество, до го
представлява пред посочените институции./л.9/
По делото е представена покана от Главна дирекция „М.Н.”, Регионален
отдел „МН З.Б.” на ДАМТН до Н. Г. Н. – управител на „ВИК” ЕООД С., ЕИК
********, за явяване на 27.09.**** г. от 10 до 12 часа в Регионален отдел за
съставяне и връчване на АУАН./л.8/
По делото е представено известие за доставяне на поканата, която е
получена на 13.08.**** г./л.8,на гърба/
Наказателно постановление № МН-ЗБ-**-262 е издадено от Г.Х.Д. –
Началник на Регионален отдел „МН З.Б.” на Главна дирекция „М.Н.”,
упълномощен със заповед № А-33/ 14.01.**19 г. на Председателя на
ДАМТН.МТН/, на **.10.****г., срещу „ВИК” ЕООД С., ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: град С., бул. „Р.” № 15, представлявано от
управителя Н. Г. Н., като в него е отразено, че същото се издава въз основа на
АУАН № 4С774 от 19.08.**** г./л.6/. В наказателното постановление е
посочено, че: „На 16.07.**** г. около 12:15 часа е извършена надзорна
проверка на водомер, разположен във водомерната шахта на къща, намираща
се в гр. К., ул. „Г.Б.” № 101 – абонат с абонатен № 5****3, и е констатирано,
че за измерване на вода за питейно-битови нужди, с цел осъществяване на
търговски плащания, дружеството „ВИК” ЕООД използва водомер, тип
ВКЕСВ 5 СРБ, произведен от „Б.“ АД П., с идент. номер 0041931/**06 г., с
описаните технически и метрологични характеристики, със знак за одобрен
1949.02. В момента на проверката средството за измерване се намира в
употреба, тъй като е монтирано към водопроводната шахта на къщата и
осигурява снабдяването й с вода за питейно-битови нужди. Описаният
водомер е с поставен знак за първоначална проверка, извършена през **06 г.
Последваща проверка за този тип водомери се извършва на всеки пет години
– тази периодичност е определена в Заповед № А-412/ 16.08.**04 г. на
Председателя на ДАМТН, както и във всички последвали във времето
заповеди, издадени на основание чл. 43, ал. 4 от ЗИ, включително и
действащата към момента Заповед № А-616/ 11.09.**18 г. на Председателя на
ДАМТН.(обн.ДВ бр.82 от 05.10.**18 г.) Следователно по отношение на
посочения водомер петгодишният период е изтекъл на 31.12.**11 г. и след
3
тази дата на водомера, намиращ се в употреба, е следвало да бъде извършена
последваща проверка, респективно да му бъде поставен знак за последваща
проверка, съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗИ, във връзка с чл. 846, т. 5 от
НСИКПМК. При проверката на 16.07.**** г. върху описания водомер няма
поставен знак за последваща проверка.” В Наказателното постановление е
посочено, че с горното жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 44, т. 4,
във връзка с чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията /ЗИ/ и на основание чл. **
от ЗАНН, чл. 85, ал. 2, вр. с чл. 85, ал. 1 от ЗИ и чл. 94, ал. 2 от ЗИ, е наложена
„имуществена санкция” на търговското дружество в размер на **0 лева
(двеста лева).
От заповед № А-54/ 03.02.**** г. на П.Г. – Председател на
ДАМТН.МТН/, се установи, че ИВ. Т. К. – „главен инспектор“ в регионален
отдел „МН З.Б.” на Главна дирекция „М.Н.” е оправомощена да извършва
надзорни проверки на територията на цялата страна и да съставя АУАН за
нарушения по Закона за измерванията /ЗИ/. /л.11/
От заповед № А-33/ 14.01.**19 г. на П.Г. – Председател на
ДАМТН.МТН/, се установи, че Г.Х.Д. – Началник на Регионален отдел „МН
З.Б.” на Главна дирекция „М.Н.”, е оправомощен да издава наказателни
постановления за нарушения по чл. 85, чл. 86, чл. 89, чл. 90, чл. 91, чл. 92 и
чл. 93 от ЗИ. /л.12/.
От показанията на свидетелите ИВ. Т. К. – актосъставител, ИВ. Г. Г. –
свидетел при проверката и при съставянето на акта, и СТ. П. Ш. – свидетел
при съставянето на акта /служители на ГДМН при ДАМТН/, дадени в с.з. на
14.12.****г., се установи, че те поддържат фактическите констатации,
отразени в АУАН. /л.22-л.23/
Наказателното постановление № МН-ЗБ-**-262/ **.10.**** г. на
Началника на Регионален отдел „МН З.Б.” на Главна дирекция „М.Н.” на
ДАМТН.МТН/ е връчено на жалбоподателя „ВИК” ЕООД на 02.11.**** г.
/л.7/, а жалбата против същото е внесена на ръка в деловодството на ДАМТН
на 05.11.****г. /л.3/
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата на „ВИК” ЕООД С., ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: град С., бул. „Р.” № 15, представлявано от управителя Н. Г. Н.,
4
срещу Наказателно постановление № МН-ЗБ-**-262/ **.10.**** г. на
Началника на Регионален отдел „МН З.Б.” на Главна дирекция „М.Н.” на
ДАМТН.МТН/, е подадена по реда и в сроковете на чл. 59 от ЗАНН, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се
явява неоснователна по следните съображения:
Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство
по издаване на наказателното постановление, което се атакува, не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, обуславящи
отмяната му. Извършена е проверка от служители на ДАМТН, притежаващи
изискуемата компетентност да извършват проверки във връзка със спазване
разпоредбите на Закона за измерванията /ЗИ/.
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на
акта за установяване на административно нарушение. Същият е съставен от
компетентен актосъставител, при съставянето му са спазени изискванията на
чл. 42, чл. 43 и чл. 44 от ЗАНН. Наказателното постановление, издадено във
връзка с нарушение на чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 43, ал. 1 от Закона за
измерванията /ЗИ/, е издадено от компетентно длъжностно лице. Не се
констатираха нарушения на изискванията на чл. 57 и сл. от ЗАНН.
Административнонаказателното производство е протекло в
законоустановените срокове, не са пропуснати съществени реквизити от акта
или наказателното постановление, което да обуслови незаконосъобразност на
крайния акт, достатъчно са конкретизирани обстоятелствата на нарушението,
както и мястото на извършването му. Издаденото НП отговаря на
изискванията на ЗАНН. Същото е съставено в предписаната от закона форма,
съдържа точно описание на нарушението и съответства на констатациите в
АУАН. С оглед на това съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя
не е нарушено и цялата преписка по издаването на НП установява по
безспорен начин нарушението и правомерното определяне на адм. наказание.
В НП, както и в АУАН, изрично е посочено, че се ангажира отговорността на
жалбоподателя „ВИК” ЕООД, ЕИК ********, в качеството му на дружество,
което осъществява водоснабдяване на територията на град К. и водомера в
посочената къща се използва от дружеството за измерване на вода за
питейно-битови нужди, с цел осъществяване на търговски плащания, т. е.
средството за измерване – водомер, попада в приложното поле на чл. 5 от
Закона за измерванията /ЗИ/.
5
По същество правилно е приложен и материалния закон – издаденото
наказателно постановление е за извършено от жалбоподателя нарушение на
чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията /ЗИ/. Съгласно
тази разпоредба „Лицата, които използват средства за измерване, са длъжни
да не използват средства за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл.
43, ал. 1 и последваща проверка се извършва на средствата за измерване в
употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка.“
Горепосоченото нарушение е от категорията на формалните и законът не
изисква настъпването на конкретен вредоносен резултат, за да бъде
осъществен съставът му. От обективна страна се установи, че търговското
дружество – жалбоподател, в качеството му на лице, използващо за
измервания „средство за измерване – водомер” по смисъла на чл. 5 от ЗИ с
цел търговски плащания, не е изпълнило изискуемото задължение по
горецитираните разпоредби на ЗИ, с което деяние, изразяващо се в активно
поведение, в действие /”използване”/, от обективна страна е осъществило
състава на нарушението по чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 43, ал. 1 от Закона за
измерванията /ЗИ/. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, визирани в
жалбата, за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради
нарушения на материалния закон и нарушения на административно
производствените правила по ЗАНН. В тежест на
административнонаказващият орган е да докаже, че на посочената дата и
място, при описаната фактическа обстановка, жалбоподателят е извършил
визираното нарушение, което съдът намира за доказано в настоящия процес.
Допуснотото нарушение е безспорно установено от писмените доказателства
и свидетелските показания, като съдът не констатира съществени
противоречия в събраните гласни доказателства по делото. Съдът счита, че
законосъобразно административно наказващият орган е ангажирал
отговорността на юридическото лице за допуснатото нарушение. В НП е
посочено, че имуществената санкция е наложена на основание чл. ** от
ЗАНН, чл. 85, ал. 2, вр. с чл. 85, ал. 1 от ЗИ и чл. 94, ал. 2 от ЗИ, като в
конкретния случай на юридическото лице е наложена „имуществена санкция“
в минималния размер от **0 лева (двеста лева), предвиден в закона. Съгласно
тази разпоредба, едноличен търговец или юридическо лице, което в случаите
по чл. 5 използва средства за измерване, които не отговарят на изискванията
по глава четвърта, или не изпълнява задълженията си по чл. 44, се налага
6
имуществена санкция от **0 до 500 лв. Съдът не приема, че в случая се касае
за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Според задължителната
практика на ВКС, дадена с ТР № 1 от 12.12.**07г. преценката на
административнонаказващия орган "за маловажност" на случая по чл. 28 от
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За това
дали нарушението е маловажно следва да се изхожда от неговата
малозначителност, а тя е в зависимост от обществената му опасност, която
може да не е налице или да е явно незначителна. „Маловажен случай” по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН е този, който при извършеното деяние, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по – ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения
от същия вид. В конкретния случай не са представени доказателства и не са
налице обстоятелства, обуславящи по – ниска степен на обществена опасност
на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с
обикновените случаи по чл. 44, т. 4 от ЗИ, във връзка с чл. 43, ал. 1 от ЗИ,
поради което не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. В случая
нарушението е типично за вида си и не разкрива по – ниска степен на
обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение
с други нарушения от същия вид. Настоящият състав на РС П. е разглеждал и
други административнонаказателни дела от жалбоподателя „ВИК” ЕООД,
ЕИК ******** срещу наказателни постановления на Началника на Регионален
отдел „МН З.Б.” на Главна дирекция „М.Н.” на ДАМТН.МТН/, издадени за
нарушения по чл. 44, т. 4 от ЗИ, във връзка с чл. 43, ал. 1 от ЗИ, което е
индиция за системно извършване на нарушения от този вид от страна на
жалбоподателя. Касае се за формално нарушение, при което настъпването на
вредоносни последици не е елемент от фактическия му състав. Липсата на
такива последици не се преценява като смекчаващо обстоятелство, респ. като
основание за преценка на случая като маловажен. Деянието не се отличава с
по – ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на други
такива нарушения. Ето защо съдът счита, че следва да потвърди обжалваното
наказателно постановление като законосъобразно.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
„ВИК” ЕООД, ЕИК ********, следва да заплати на ДАМТН.МТН/,
направените разноски по делото в размер на 100 лева (сто лева),
7
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното РС – П.
**;ЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № МН-ЗБ-**-262/
**.10.****г. на Началника на Регионален отдел „МН З.Б.” на Главна дирекция
„М.Н.”, упълномощен със заповед № А-33/ 14.01.**19 г. на Председателя на
ДАМТН.МТН/, с което на жалбоподателя „ВИК” ЕООД С., ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: град С., бул. „Р.” № 15, представлявано
от управителя Н. Г. Н., на основание чл. ** от ЗАНН, чл. 85, ал. 2, вр. с чл. 85,
ал. 1 от Закона за измерванията /ЗИ/ и чл. 94, ал. 2 от ЗИ, е наложена
„имуществена санкция” на търговското дружество в размер на **0 лева
(двеста лева) за административно нарушение по чл. 44, т. 4, във връзка с чл.
43, ал. 1 от ЗИ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, „ВИК” ЕООД С., ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: град С., бул. „Р.” № 15,
представлявано от управителя Н. Г. Н., да заплати на ДАМТН.МТН/, адрес:
град С., бул. „Г.М.Д.“ № 52А, направените разноски по делото в размер на
100 лева (сто лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в четиринадесет
дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
С. област, по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс.
Съдия при **;айонен съд &#x**13; Пирдоп: _______________________
8