Р Е Ш Е Н И Е

№  1636

26.09.2014 г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  Пловдивският окръжен съд, Гражданско отделение, X състав, в закрито заседание на 26.9.2014 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА

                                                                   ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

 

като разгледа докладваното от  съдия Арнаучкова гр.дело №2580/2014 г.по описа на  на Пловдивски окръжен съд,и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Контролно - отменително производството по реда на чл. 435 и следващите от  Гражданския процесуален кодекс , образувано по жалба вх. №  23 202/15.08.2014 г. по описа на ПОС, подадена от В.К. ЕГН ********** -длъжник по изп. д. № 20148230400244 г. по описа на ЧСИ  М.Кирова рег. № 823 на КЧСИ- против действието по  налагане на запор върху вземането за трудовото възнаграждение , получавано от „Крепежи България Трейдинг” ООД , с оплаквания за  незаконосъобразност и искане за отмяна.

Жалбоподателят поддържа , че получаваното от него  нетно трудово възнаграждение, върху което е наложен запор от ЧСИ, е под минималната за страната заплата и на основание чл. 446 ал.1 от ГПК същото е несеквестируемо вземане , а  той не получава други доходи.

Насрещната страна- взискателят не  взема становище по жалбата.

В мотивите си , дадени по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ  поддържа, че подадената жалба е допустима, а по същество, че обжалваното действие е правилно и законосъобразно, поради което моли жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и извърши служебна проверка, намира за установено следното:

Изпълнителното дело е образувано на 25.6.2014 г. по молба на взискателя ,,Про лего” АД,ЕИК ********* срещу длъжника –жалбоподателя В.К. въз основа на изпълнителен лист, издаден в заповедно производство , за  парично вземане в размер на както следва : главница 6710.57 лв., ведно със законната лихва от 14.3.2013 г., обезщетение за забава – 648.33 лв. и 1000 лв.  разноски. С молба от 25.6.2014 г. взискателят е поискал изпълнението да бъде насочено чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано  в „Крепежи България Трейдинг”ООД и искането е уважено с разпореждане от същата дата на ЧСИ, като е наложен запор върху вземането на жалбоподателя за трудово възнаграждение, а на 3.7.2014 г. е изпратено запорно съобщение до третото задължено лице.

Покана за доброволно изпълнение и съобщение за налагането на запор върху вземането за трудово възнаграждение        са получени от длъжника на 8.7.2010 г.

 Видно от приложените към жалбата копия от трудов договор и  извлечения от ведомости за заплати за април и май 2014 г.  нетното трудово възнаграждение на длъжника е в размер на 328.62 лв.  или размерът му е под размера на  минималната за страната заплата.

           За преодоляване на противоречивата съдебна практика по въпроси на съдебното изпълнение -в това число по обуславящите  спора въпроси  е образувано тълкувателно дело № 2/2013 г. по описа на ВКС . Съгласно нормативното тълкуване в Тълкувателно решение  № 8/7.5.2014 г. на ВКС по т.д.№8/2013 г. ОСГТК при образувано тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ с правен въпрос производството по висящо дело може да се спира  само в касационната инстанция, но не може да се спира във въззивната и в първата инстанции. Ето защо искането на жалбоподателя за спиране на производството на посоченото основание е неоснователно и настоящият състав следва да разреши спора, като даде отговор и на обуславящите въпроси  .

 Жалбата е  подадена в  законния седмичен срок от съобщаване за обжалваното действие. Касае  се за изпълнителен запор върху вземане на длъжника, съставляващо действие по насочване на изпълнението, жалбата е изходяща от длъжника и е с оплаквания за несеквестируемост. Ето защо се приема жалбата да е допустима и се поставя на разглеждане.

              В случая обжалваното действие е изпълнително действие- запор върху вземане на длъжника за трудово възнаграждение. Приема се,че по принцип е недопустимо налагането на  изпълнителен запор или възбрана върху несеквестируема вещ. Приема се, че изпълнителното действие  е налагането на запора, което се извършва от съдебния изпълнител  и в случая същото е предприето, поради което на поддържаните оплаквания за нарушаване на секвестируемостта е възникнало правото на жалба  за процесуална незаконосъобразност на изпълнението .

           При граматическото, систематично и логическо тълкуване на действащата сега императивна норма  от публичен ред на чл.446 ал.1 от ГПК се приема, че изпълнителен запор е недопустимо да се налага върху пенсия, размерът на която е под минималната работна заплата,но е допустимо да се насочва върху трудово или друго възнаграждение за труд  с   чист размер  под минималната работна заплата. Несъмнено, коментираната норма е създадена ,за да  не се допуска антихуманно третиране на длъжника при насочване на изпълнението и има и социален характер.В самия текст обаче на нормата , в който са визирани вземания в множествено число, а при посочване на ограничението за удръжки и притежателното местоимение „чийто”, и съществителното „размер” са употребени в единствено число и същите са отнесени към последнопосоченото в текста вземане за пенсия. Наред с това в чл.446  т.1 и 2  изрично са уредени хипотези на  насочване на изпълнението върху  вземания с размери под минималната   работна заплата.

  Двете величини –  на чистото  месечно трудово възнаграждение и на минималната работна заплата са променливи  и /биха могли да /търпят промяна в хода на изпълнението, което не би могло да бъде  точно съобразено към момента на налагане на изпълнителния запор. Ето защо се  съдебния изпълнител липсват правомощия преди налагане на запора да извършва проверка за размера на чистото вземане на длъжника за трудово  възнаграждение или друго възнаграждение спрямо  размера на минималната за страната заплата ,каквато проверка в случая правилно не е извършвана, а конкретните удръжки от трудовото възнаграждение се извършват от третото задължено лице при спазване на процесуалните норми.

  Поради изложеното се приема обжалваното изпълнително действие да е законосъобразно, жалбата е неоснователна и се оставя без уважение.

  Водим от горното съдът

 

Р         Е        Ш       И :

 

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №  23 202/15.08.2014 г. по описа на ПОС, подадена от В.К. ЕГН ********** -длъжник по изп. д. № 20148230400244 г. по описа на ЧСИ  М.Кирова рег. № 823 на КЧСИ против действието по  налагане на запор върху вземането за трудовото възнаграждение , получавано от „Крепежи България Трейдинг” ООД.

Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:...........................

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1..............................                                         2...............................