Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 541

28.07.2022 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шести юли две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                             2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Светла Иванова

Прокурор: Атанас Палхутев

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №316 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Ивзед-2019“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.*****, представлявано от управителя И. Й. Д., подадена чрез пълномощника адв.Д.А., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Решение №13 от 16.02.2022 г., постановено по АНД №406 по описа на Харманлийския районен съд за 2021 година.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Същото противоречало на доказателствата по делото и на установеното от тях действително положение. Нарушен бил материалният закон. Съдът бил длъжен да извърши и служебна проверка на обжалваното НП за неговата правилност, обоснованост и съответствие с процесуалните правила, което не направил. Допуснати били многобройни нарушения на закона, които не били взети предвид и не били обсъдени от съда. Съдът нарушил процесуалните си задължения, произтичащи от чл.107 и чл.14 от НПК. Неправилно и необосновано съдът констатирал, че административнонаказателното производство било проведено правилно, в съответствие с процесуалните изисквания и при правилно приложение на материалния закон; че нарушението било описано правилно, като съществувало единство между словесното описание и неговия цифров израз; че това описание било ясно и точно, и отговаряло изцяло на изискванията по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, и че не били допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи производството и довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Неправилни и необосновани били изводите относно доказаността на обвинението в административно нарушение, относно липсата на предпоставки по чл.28 от ЗАНН, наличието на маловажност и „малозначителност“ по смисъла на чл.9 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН, което също не било обсъдено от съда. Навеждат се и доводи за очевидна несъразмерност и несправедливост на санкцията, макар и в рамките на определения от закона размер.

По подробно изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяна на решението на районния съд и на наказателното постановление.

Ответникът, Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) – София, не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че касационната жалба е неоснователна, пледира за потвърждаване на решението на Районен съд – Харманли.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Харманлийският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №ГБО-0050 от 31.08.2021 г., издадено от Председателя на ДАМТН, с което на „Ивзед-2019“ ЕООД, гр.Х., за извършено нарушение на чл.8а, ал.6 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева, на основание чл.34, ал.3 от ЗЧАВ.

За да постанови този резултат, съдът е счел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи производството и довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Приел е за доказано извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение, като е мотивирал съображенията си. Посочил е, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Посочил е също, че определеният размер на наложената имуществена санкция е минимално предвидения в  закона и се явява адекватен на степента на обществена опасност на допуснатото нарушение.

Касационната инстанция намира проверяваното решение за правилно.

Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

Правилен е изводът на районния съд, че административнонаказателната процедура е законосъобразно проведена. Според настоящата инстанция, съставеният в случая АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което липсва неяснота относно вмененото на дружеството нарушение, съответно не е засегнато по никакъв начин правото на наказаното лице да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение. Не са налице и съществени нарушения по предявяване и връчване на АУАН, който е съставен в присъствието на И. Й. Д. – управител на санкционираното дружество, надлежно поканен с покана изх.№89-02-49/27.04.2021 г., получена лично на 27.04.2021 г., и АУАН е връчен лично на същия законен представител на датата на съставянето му.

Настоящата инстанция напълно споделя и извода, че описаното в АУАН и НП административно нарушение е безспорно доказано. Този извод е направен след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства. От същите се установява, че в периода 01.02.2021 г. до 31.03.2021 г. „Ивзед-2019“ ЕООД, в качеството си на разпространител на твърди горива за битово отопление по смисъла на §1, т.45 от ДР на ЗЧАВ, е разпространявало, чрез продажба, твърдо гориво за битово отопление – въглища, в обект „Склад за въглища“, с адрес област Хасково, Община Харманли, гр.Х., Източна индустриална зона ПИ 77181.13.109, сграда 1, без обекта и провереното дружество да са вписани в публичния регистър по чл.8б, ал.1 от ЗЧАВ, с което е извършило нарушение на чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ.

Обстоятелството, че в периода 01.02.2021 г. – 31.03.2021 г. санкционираното дружество не е било вписано в Регистъра на лицата, които разпространяват твърди горива и обектите, в които се разпространяват твърди горива, по чл.8б, ал.1 от ЗЧАВ, не е спорно по делото, и след извършена справка в посочения публичен регистър се установява, че дружеството и обекта са били вписани на 10.05.2021 г.

В разпоредбата на чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ е посочено, че се забранява разпространението на твърди горива от лица и/или в обекти, които не са вписани в регистъра по чл.8б, ал.1. Субект на визираната в нормата забрана, а оттам и субект на нарушение по чл.34, ал.3 от ЗЧАВ е всяко лице, което разпространява твърди горива за битово отопление, без регистрация едновременно и на лицето, което извършва разпространението, и на обекта, от който се извършва същото.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в §1, т.44 от ДР на ЗЧАВ, „разпространение на твърди горива“ е движението на твърдите горива по веригата от производител, съответно от внос или въвеждане, до разпространителя включително. В §1, т.45 от ДР на ЗЧАВ е посочено, че „разпространител на твърди горива“ е лице, което етикетира, пакетира, разпространява или извършва продажба на твърди горива за битово отопление. Цитираните законови разпоредби водят на еднозначен извод, че доколкото движението на твърдите горива от разпространителя се включва в съдържанието на определението за „разпространение“, то и продажбата, като част от дейността на разпространителя на твърди горива, попада в обхвата на понятието „разпространение“.

От представените при проверката документи, подробно описани в АУАН, приложени към административнонаказателната преписка и приобщени като доказателства в производството пред районния съд, се установява по несъмнен начин, че в посочения в АУАН и НП период от време дружеството „Ивзед-2019“ ЕООД е извършило продажба на въглища за битово отопление, с посочени съответните количества продадени въглища – донбас, и тяхната стойност. Така извършената продажба правилно е възприета от административнонаказващият орган, а и от районния съд, като разпространение на твърди горива, а наведените в жалбата възражения в тази насока са несъстоятелни.

Настоящият състав намира, че в случая всички събрани по делото доказателства водят до извода, че е доказано извършването на нарушение по чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ, с оглед на което законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното лице.

Споделят се и съображенията на районния съд, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, като същите не е необходимо да се преповтарят.

Наложената на юридическото лице имуществена санкция е правилно определена в минималния предвиден в разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗЧАВ размер.

Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №13 от 16.02.2022 г., постановено по АНД №406 по описа на Харманлийския районен съд за 2021 година.

Решението е окончателно.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.  

 

 

                                                                                            2.