Р
Е Ш Е
Н И Е
град София, 24.09.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
С. ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, втори въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Камелия Василева, като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВНЧХД № 215 по описа за 2020 г. на С. ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 107 от 07.10.2019 г., постановена по НЧХД № 170/2019 г., състав на РС И. е признал подсъдимата А.В.З. за виновна в това, че на 03.03.2019 г. около 21.00 часа в с. К., на ул. „О.“ № 13 е обидила А.А.А., като го е нарекла „циганин“ и „мангал“ – престъпление по чл. 146, ал. 1, пр. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК я освободил от наказателна отговорност и ѝ наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
С присъдата подсъдимата е призната за невинна в това на 03.03.2019 г. по същото време и на същото място да е обидила А.А., като му е казала „Разкарай се оттука бе, смотаняк, смотаняк ти казах“, като съдът я оправдал по така повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 146, ал.1, пр. 1 от НК; както и за невинна в това, че на 19.02.2019 г. около 18.00 часа в с. К., на ул. „Освобождение“ № 13 да е обидила А. А. А., като в телефонен разговор три пъти го е нарекла „тъпанар“, като съдът е оправдал и по така повдигнатото обвинение по чл. 146, ал. 1, пр. 1 от НК.
С присъдата подсъдимата е осъдена да заплати на А.А. сумата от 1000 лв. като обезщетение за причинените му с нанесената на 03.03.2019 г. около 21.00 часа в с. К., на ул. „О.“ № 13 обида на А.А.А., наричайки го „циганин“ и „мангал“, неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.03.2019 г. до датата на окончателното ѝ плащане, като в останалата част до пълния размер гражданският иск е отхвърлен.
Със съдебния акт са отхвърлени изцяло и предявените от А.А. срещу А.З. граждански искове, всеки от които в размер на 10 000 лв., съответно за нанесената на 03.03.2019 г. обида „Разкарай се оттука бе, смотаняк, смотаняк ти казах“ и за трикратното изричане по телефона на „тъпанар“.
На подсъдимата З. са възложени осъществените от частния тъжител разноски в размер на 3012 лв., както и заплащането на държавна такса в размер на 50 лв. върху уважената част на гражданския иск.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпила жалба от повереника на частния тъжител А.А. – адв. Е.Б. от БлАК, в която присъдата се обжалва в частта, в която подсъдимата А.З. е призната за невинна, както и по отношение размера на наложените наказания на подсъдимата в осъдителната част и по отношение на присъденото обезщетение. В тези им части присъдата се счита за незаконосъобразна, неправилна, необоснована, постановена при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, а наложените с нея наказания се считат за явно несправедливи. Сочи се, че приетата от съда фактическа обстановка не отговаря на действителното положение и обективната истина, а първоинстанционният съд е извършил неправилно тълкуване на събраните доказателства, като е изопачил едни от тях и е игнорирал други и поради това не е спазил изискването всяко едно от тях да бъде внимателно анализирано поотделно и в съвкупност с останалите. Счита се, че единственото доказателства в обратна насока са обясненията на самата пострадала (вероятно в жалбата се има предвид подсъдимата), които съдът е кредитирал. Сочи се, че съдът е извършил нарушение на процесуалните правила, като е дал еднопосочно вяра на обслужващите защитната теза доказателства и е изключил и не е кредитирал доказателствата, които ползват пострадалото лице; както и не е посочил кои обстоятелства се приемат за установени и въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Твърди се, че в същото време не са обсъдени противоречията в доказателствената съвкупност и не е изяснено защо се приемат едни доказателства, а се отхвърлят други, а особено съществено нарушение на процесуалните правила е липсата на извършена всестранна и обективна оценка на релевантните факти и по тази причина незаконосъобразното оправдаване на подсъдимата по част от повдигнатите ѝ обвинения.
Наложеното наказание се счита за явно несправедливо и несъответстващо на обществената опасност на деянието и дееца и на отегчаващите вината обстоятелства, поради което неправилно е приложен и материалният закон.
Присъденото от съда обезщетение от 1000 лева се сочи като такова с неоправдано нисък размер, който не отговаря на причинените на пострадалия неимуществени вреди в резултат на тежките обиди, които са използвани срещу него в присъствието на собственото му дете.
Иска се отмяна на обжалваната присъда в обжалваните части, като подсъдимата бъде призната за виновна по повдигнатото ѝ обвинение в цялост и ѝ бъде наложено и наказание в максимално предвидения в закона размер, или връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с конкретни указания за правилното прилагане на закона. Иска се да бъде увеличен размерът на присъденото обезщетение до пълния размер, тъй като присъденото не отговаря на размера на реално претърпените от пострадалия неимуществени вреди и на критериите за справедливост и равностойно обезщетяване на всички вреди предвид техния размер, интензитет и продължителност.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбата се поддържа от повереника адв. Д.М. на изложените в нея основания. Допълнително се изтъква, че съдът неправилно е оправдал подсъдимата за думата „тъпанар“, тъй като тази дума по своя характер е обидна. Сочи се, че съдът е игнорирал множество представени медицински документи, свързани с психическото състояние на частния тъжител след осъществяване на престъплението от подсъдимата, които документи сочат наличието на посттравматично разстройство.
Частният тъжител А. заема становището на повереника си, като подчертава целенасоченото използване от подсъдимата пред малолетното му дете на поредицата обидни думи, сред които обективираните в тъжбата.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е депозирана въззивна жалба срещу присъдата и от подсъдимата А.З., чрез защитника адв. Й.З. от САК, с оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. В допълнение към въззивната жалба след изготвяне на мотивите към присъдата, изготвено от адв. Р.Ш. от САК, се сочи, че е налице противоречие в мотивите към постановената присъда, тъй като не става ясно дали съдът приема за безспорно да е налице признание от подсъдимата да е наричала тъжителя „мангал“ или това е изведено само от показанията на свидетеля И., които не са потвърдени по друг начин и по тази причина е недопустимо произнасяне на осъдителна присъда само въз основа на тях. Присъдата се счита за неправилна и по отношение на думата „циганин“, тъй като се касае за синоним на представител на ромското малцинство в Б., като и самата подсъдимата е уточнила, че не е придавала на думата обиден смисъл, а и не става ясно защо тъжителят следва да се чувства обиден и дали подсъдимата влага обидно съдържание или счита подсъдимия за представител на въпросната малцинствена група.
Уважената част от предявения граждански иск се счита за прекомерна по размер, както се считат за превишен размер и присъдените на частния тъжител разноски – доколкото подсъдимата е оправдана за част от обвинението, а разноските не кореспондират с приетите съгласно Наредба № 1/2004 г. на ВАС минимални размери на адвокатските възнаграждения.
Иска се изцяло отмяна на постановената срещу подсъдимата присъда в нейната осъдителна част, като подсъдимата да бъде призната за невинна по обвинението в извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, за това, че на 03.03.2019 г. в с. К. е обидила пострадалия А., като го нарекла „циганин“ и „мангал“; като присъдата бъде отменена и в частта на уважения граждански иск.
Пред въззивния съд депозираната жалба се поддържа от адв. Ш. на изложените в нея основания. Обръща се внимание, че мотивите на първостепенния съд досежно употребената дума „мангал“ са противоречиви, тъй като веднъж съдът приема за установено, че подсъдимата е изрекла тези думи, а друг път, че не е установено категорично това да се е случило. Показанията на свидетеля М. И.се считат за недостоверни, тъй като заявеното от него, че мобилният телефон на частния тъжител има проблем и комуникацията по него се осъществява само на високоговорител е опровергано от показанията на свидетеля В., според които телефонът бил използван в обикновен режим. Счита се, че действително от фактическа страна е установено, че подсъдимата З. е назовала тъжителя с думата „циганин“, но не е вложила обиден смисъл в това. Заема се становище за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.
Подсъдимата З. не се явява пред въззивния съд, редовно призована.
С. ОКРЪЖЕН
СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и
съдопроизводствените действия на първоинстационния съд, и като служебно провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Срещу подсъдимата А.В.З. с тъжбата от А.А.А. е
повдигнато обвинение, както следва:
- в това, че на 19.02.2019 г. около 18.00 часа в
с. К., на ул.. «О.» № 13 е обидила А.А.А., като в телефонен
разговор три пъти го е нарекла «тъпанар»;
- в това, че на 03.03.2019 г. около 21.00 часа в
с. К., на ул. «О.» № 13 е обидила А.А.А., като го е нарекла
«циганин», «мангал» и му казала «разкарай се от тука бе, смотаняк, смотаняк ти
казах»,
престъпление по чл. 146, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК.
Допуснато е от съда и съвместно разглеждане на предявения от частния тъжител А. срещу подсъдимата З. граждански иск в общ размер на 40 000 лв. – съответно 20 000 лв. за думите „циганин“ и „мангал“, 10 000 лв. за изречената три пъти дума „тъпанар“ и 10 000 лв. за репликата „разкарай се от тука бе, смотаняк, смотаняк ти казах», ведно със законната лихва от датата на деянията до окончателното изплащане на сумите.
Частният тъжител А. е конституиран в производството в качеството на граждански ищец.
При
собствена преценка на събраните в хода на проведеното пред първата инстанция
наказателно производство доказателства, настоящата съдебна инстанция намери за
установена следната фактическа обстановка:
Частният тъжител А.А. и свидетелката Рая З. били съпрузи и родители на малолетната А. А., родена на *** г. С решение на РС И. от 14.03.2014 г. бракът между съпрузите бил прекратен по взаимно съгласие, като родителските права по отношение на детето били предоставени за упражняване на майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения, включващ контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, всеки втори и четвърти понеделник и вторник от месеца с преспиване, както и в периода от 15 юли до 15 август всяка година.
Свидетелката З. ***, а детето живеело в с. К. на адрес с. К., ул. „О.“ № 13, като за него се грижела и лелята на майката – подсъдимата А.З.. Професията на свидетелката З. ***) налагала честите ѝ отсъствия от дома и частният тъжител намирал възпитанието и отглеждането на детето А. от лелята за неприемливи, като сезирал за това различни компетентни институции. По тази причина отношенията на А. и свидетелката З. се обтегнали, макар двамата да комуникирали по необходимост във връзка с отглеждането на детето и изпълнението на режима на лични контакти на бащата с него.
По повод рождения ден на детето – 01.03.2019 г., свидетелката З. организирала парти и съобщила на 18.02.2019 г. за това на частния тъжител в приложението „Вайбър“. Последният ѝ се обадил по телефона и двамата родители се разбрали бащата да вземе детето след рождения ден и да го върне в с. К. на 03.03.2019 г.
Незабавно след партито частният тъжител А., придружен от своя приятел и колега – свидетелят М. И., взел детето за почивните дни.
На 03.03.2019 г. около 21.00 часа частният тъжител върнал детето А. в с. К., като това сторил отново придружен от свидетеля М. И.. Тъжителят спрял автомобила си пред къщата на ул. „О.“ № 13 и отвел детето до входната врата на двора, като се обадил на подсъдимата по телефона да го посрещне. Подсъдимата, която вече се готвела да си ляга, излязла в горната част на стълбището пред дома си и поискала от тъжителя да пусне детето да се качи при нея. Частният тъжител се възпротивил на това и изразил желанието си лелята да слезе долу по стълбите, за да поеме лично детето. Подсъдимата З., която не намирала необходимост да слиза, тъй като видимостта между нея и детето била отлична и за детето не представлявало проблем да се качи само, се афектирала, но все пак слязла по стълбите и двамата с частния тъжител се скарали. При взаимната размяна на реплики подсъдимата нарекла частния тъжител „циганин“ и „мангал“. След това тя и детето се прибрали в дома си, а частният тъжител и свидетелят И. отпътували.
Така установената от настоящата инстанция фактическа обстановка съвпада с тази, изложена от първоинстанционния съд в мотивите към постановената присъда. В мотивите на присъдата съдът е изпълнил и задължението си да изложи своите аргументи от кои доказателства се установява възприетото от него, като е обсъдил и установените противоречия в гласните доказателства относно релевантните за съставомерността на деянието факти - макар да е сторил това сравнително лаконично.
Въззивният съд се съгласява с констатацията в мотивите, че показанията на свидетелите С., И., В., Н. и З. и обясненията на подсъдимата З. сочат на трайно влошени взаимоотношения както между частния тъжител и бившата му съпруга, така и между частния тъжител и подсъдимата като лицето, помагащо в отглеждането на детето А.. Тези гласни доказателства очертават развитието и ескалирането на отношенията във времето.
Въззивната инстанция кредитира с доверие показанията на свидетеля М. И.в частта относно възникналото на 03.03.2019 г. словесно пререкание между подсъдимата и частния тъжител - така, както това е сторил и първоинстанционният съд, като ги намира за достоверни и последователни, а и подкрепени от обясненията на подсъдимата З.. Според свидетеля И. подсъдимата изрекла към тъжителя думите „циганин“ и „мангал“, но свидетелят не е чул тя да казва инкриминираната в частната тъжба реплика „разкарай се от тука бе, смотаняк, смотаняк ти казах“. Подсъдимата З. в обясненията си пред съда не отрича, че е употребила по отношение на тъжителя думата „циганин“, но твърди, че го е сторила не с цел да го обиди, а в смисъл, че идването му със свидетел е било номер с цел да я предизвика по някакъв начин – определени от нея като „цигански номера“ (според обясненията ѝ „подли, задкулисни номера“).
Свидетелят И. не съобщава и от страна на частния тъжител да е употребена по адрес на подсъдимата репликата „дърта бездетна/безплодна парантия“. Доколкото той е единственият очевидец на случилото се, а свидетелките З. и Н. (на които подсъдимата споделила случилото се) съобщават различни употребени думи (според З. „бездетна“, според Н. „безплодна“), законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че не се установяват предпоставките за прилагането на института на реторсията, тъй като не се установява тъжителят да е изрекъл по адрес на подсъдимата посочените думи.
Законосъобразно съдът е отрекъл като недостоверни показанията на свидетеля И. в частта, в която заявява, че е чул проведения през месец февруари 2019 г. разговор по телефона между подсъдимата и тъжителя, в който разговор тя го нарекла два пъти тъпанар. В тази им част показанията на свидетеля противоречат на показанията на друг свидетел на частния тъжител – В., който твърди, че често се вижда с А., но последният не му е споделял да има проблеми с мобилния си телефон, вкл. такъв, който да налага разговорите да бъдат провеждани на високоговорител, а и самият В. не е установил нещо по-особено при провежданите в негово присъствие разговори от тъжителя. Показанията на свидетеля И. в тази им част противоречат и на заявеното в тъжбата, според която думата „тъпанар“ е употребена от подсъдимата по адрес на частния тъжител не два, а три пъти.
Представеното по делото „Психологическо становище относно психоемоционалното състояние и динамиката в семейните взаимоотношения на детето А.“, изготвено по заявка на частния тъжител от психолог П. – Р.не може да бъде взето предвид при анализа на доказателствата в насоката, придадена от частния тъжител, тъй като споделеното от детето при беседата с психолога не може да се счита за събрани по реда на НПК гласни доказателства.
При анализа на доказателствата досежно повдигнатото обвинение първостепенният съд е направил извода, споделен и от настоящата инстанция - че те обосновават с категоричност и несъмненост извършването на престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, а именно - на 03.03.2019 г. подсъдимата е нарекла частния тъжител „циганин“ и „мангал“. Правилно районният съд е приел, че въз основа на доказателствата се установяват по несъмнен и категоричен начин релевантните за предмета на доказване за престъплението фактически обстоятелства относно времето и мястото на извършването му, неговото авторство и начина на извършването му.
Известно е, че обидата е съзнателно, целенасочено унижаване на чувството за чест и достойнство на пострадалия чрез думи или действия, които по съдържанието си противоречат на изискванията за благоприличие и на добрите нрави. Пострадал от престъплението може да бъде само физическо лице, което има формирано в съзнанието си чувство за лична чест и достойнство и което е в състояние да възприеме обидните изрази или действия. При обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, които по своето съдържание засягат сферата на нематериалните блага – чест, достойнство, добро име, авторитет. Унизителният характер на казаното се преценява съобразно приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца оценка е правилна, вярна или не.
В случая употребените от подсъдимата думи непозволено надхвърлят допустимите граници в общуването с частния тъжител, като са насочени към възрастен човек, който има оформено чувство за лична и обществена стойност. Съобразно общоприетите морални норми, така посочените думи „циганин“ и „мангал“ са унизителни за честта и достойнството на засегнатото лице. От обясненията на подсъдимата се установява обективното съдържание, вложено от нея при употребата на тези думи, а именно – че частният тъжител прави подли, задкулисни номера, определени в бита на страните като „цигански номера“ и именно това съдържание е вложила подсъдимата, при което думите „циганин“ и „мангал“ са от естество да накърнят достойнството на отделната личност съобразно съвременните стандарти за неприемливо, унизително и непристойно отношение. Целта на подсъдимата З. е била именно да обиди пострадалия, който се е почувствал унизен и силно засегнат от изреченото. По изложените съображения настоящият състав прие, че законосъобразно подсъдимата е била призната за виновна за обидите, които е нанесла на тъжителя, въпреки възраженията на защитата, че "мангал" и "циганин" не са обидни думи, а имат друго значение в живота. Цялостното поведение на подсъдимата е било такова, че намерението ѝ да обиди тъжителя е било явно изразено, а тези думи са обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, унизителни са за неговата чест и при възприемането им той се е почувствал зле. Безспорно е установено и че деянието е извършено в присъствието на тъжителя А..
От субективна страна, подсъдимата З. е извършила престъплението при пряк умисъл – съзнавала е, че изрича унизителни за честта и достойнството на тъжителя думи в негово присъствие и е целяла настъпването на престъпния резултат.
Правилно и законосъобразно, предвид липсата на събрани в хода на производството доказателства в подкрепа на тази част от обвинителната теза на частния тъжител, първоинстанционният съд е оправдал подсъдимата З. по обвинението в това да е нарекла в проведен на 19.02.2019 г. телефонен разговор частния тъжител три пъти „тъпанар“, а на 03.03.2019 г. да е употребила по отношение на него репликата „разкарай се от тука бе, смотаняк, смотаняк ти казах“.
При проверката на присъдата въззивната инстанция констатира, че при определяне на вида и обема на наказателната репресия спрямо подсъдимата А.З. районният съд, при приложение на материалния закон, е наложил наказанието глоба по реда на чл. 78 а от НК (за което несъмнено са налице предвидените в закона предпоставки), като е приел, че са налице само смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало и добри характеристични данни. Обсъждайки конкретните обстоятелства, първоинстанционният съд е счел, че налагането на административно наказание глоба в минимално предвидения размер на 1000 лв. е съответно на стореното от подсъдимата. Въззивният съд се съгласява с тези изводи на съда, като счита, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати с така определеното административно наказание.
Що се отнася до присъденото на частния тъжител и граждански ищец А. обезщетение за нанесените с обидата неимуществени
вреди в размер на 1000 лв., въззивният съд също счита, че този размер е
адекватен на претърпените от частния тъжител неимуществени вреди. Ангажирани са
писмени доказателства за настъпили неблагоприятни последици с неимуществен
характер – амбулаторни листове и рецепта, както и гласни такива – показанията
на свидетелите И. и В., видно от които частният тъжител е бил свръхангажиран
със случилото се, оплаквал се от загуба на апетит и нощен сън, като му била
предписана медикаментозна терапия. При извършения анализ на данните от тези
доказателства районният съд е достигнал до законосъобразния извод, споделен и
от настоящата инстанция - че частният тъжител вече е преживял нанесената му
психологическа травма, а сумата от 1000 лв. е достатъчна за овъзмездяване на
претърпените неимуществени вреди. Сумата се дължи от датата на увредата
03.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. В останалата част до
пълния предявен размер от 20 000 лв. правилно и законосъобразно
предявеният граждански иск е отхвърлен като недоказан по размер. Освен
изложеното, настоящият състав на въззивния съд намира, че инкриминираният
случай е последица от наслоено напрежение между подсъдимата и частния тъжител,
при което и двете страни не са сторили необходимото, за да бъдат избегнати
конфликтите помежду им.
Контролираната присъда е правилна и законосъобразна в частта относно възложените на подсъдимата А.З. разноски в размер на 50 лв., представляващи държавна такса върху уважения граждански иск, както и относно присъждането в полза на частния тъжител на сумата от 3012 лв. - осъществени разноски за държавна такса за завеждане на делото и за адвокатски хонорар. Що се отнася до релевираните от защитника доводи за прекомерност на осъществените от частния тъжител разноски за адвокатски хонорар и отправеното искане тези разноски да бъдат намалени до минималните размери, предвидени в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът, за да се произнесе, взе предвид следното: От частния тъжител са ангажирани писмени доказателства за заплатена за правна защита и съдействие сума в размер на 3000 лв. Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че не разполага с правомощие да ревизира договорените суми за адвокатско възнаграждение между страната, ползваща услугите и съответно защитника или повереника, оказващ тези услуги въз основа на надлежно сключения договор, поради липсата на разпоредба в НПК, даваща основание за това, каквато е предвидена в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. С оглед на това искането на защитника за намаляване на адвокатския хонорар поради прекомерността му не може да бъде уважено, независимо от обстоятелството, че подсъдимата е била оправдана по някои от обвиненията.
При разглеждането на делото не са допуснати от първостепенния съд нарушения на процесуалните правила. Липсват и наведените от страните нарушения при анализа на доказателствената съвкупност, тъй като тя е оценена съобразно действителното й съдържание.
По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, С. окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 107 от 07.10.2019 г., постановена по НЧХД № 170/2019 г. по описа на РС И..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
2:………………