Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен
акт срещу В.С.С., за това че на 02.10.2016 г. в с.
Скутаре, обл. Пловдив, е причинил на Т.Д.Н. с ЕГН **********, средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на челюст, затрудняващо дъвченето и
говоренето, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди - престъпление по чл.131 ал.1 т.12,
вр.чл.129 ал.2, вр.ал.1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по
реда на съкратеното съдебно следствие, по чл. 371, т.1 НПК, като страните са
постигнали съгласие изцяло да не се разпитват на съдебно следствие и да се
ползват съответните протоколи от ДП относно
свидетелите З. К., И. Т., Т. К. и вещото лице
З. Н. По отношение на В.Х. А. Б. е постигнато съгласие на основание чл. 373 НПК
да бъде ползван непосредствено протокола за разпит от ДП относно
обстоятелствата относими към деянието предмет на обвинението и да бъде
разпитана непосредствено пред съда само относно обстоятелствата относими към
размера на гражданския иск, за които не е разпитвана на досъдебно производство.
Останалите свидетели по делото, посочени в приложението към обвинителния акт- Т.Н.,
П.Д., П. Й., В.С. и И.Н. са разпитани по общите правила на етап съдебно
следствие. В края на съдебното следствие подсъдимият дава обяснения, в които
твърди, че поведението му е резултат от нанесен му от П.Д. удар.
Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск за сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от пострадалия Т.Н. в резултат от деянието, предмет на
обвинението, ведно с законната лихва от датата на деянието до окончателното
изплащане на дължимата сума.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска
районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли на подсъдимия да бъде
определено наказание при условията на чл. 54 НК, при превес на смекчаващите
вината обстоятелства. Счита, че целите на наказанието могат да се постигнат с
налагане на наказание в рамките на 3 години Лишаване от свобода, което да бъде
отложено по реда на чл. 66 НК.
Повереникът на Ч.О и Г.И счита, че деянието е доказано по
несъмнен начин. Относно размера на наказанието се солидаризира с представителя
на държавното обвинение. Моли за уважаване на предявения граждански иск в
пълния предявен размер.
Ч.О и Г.И Т.Н. поддържа казаното от
своя повереник.
Защитникът на подсъдимия в хода на съдебните прения,
поддържа линията на защита очертана още на досъдебно производство, а именно че
става въпрос за деяние причинено по непредпазливост /въпреки цитираната правна
квалификация чл. 130 НК, касаеща леките телесни повреди, вместо чл. 133 НК,
касаеща телесни повреди по непредпазливост, като тук съдът приема, че се касае
до грешка на езика, доколкото естеството на телесната повреда реално не се
оспорва/. Моли съдът да отчете при оформяна на вътрешното си убеждение, че при
поведението си подсъдимият е бил провокиран от приетото количество алкохол и от
поведението на свидетеля Д., който му нанесъл удар в слабините. По отношение
размера на гражданския иск, предоставя на съда.
В правото на лична защита подсъдимият поддържа казаното
от своя защитник. С последната си дума моли за присъда според правилата и да
бъде осъден само за това, което реално е извършил.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В.С.С. е роден
на *** ***, обл. Пловдив, *******, български
гражданин, средно образование, работещ, женен, неосъждан - реабилитиран, ЕГН **********.
Свидетелят Т.Д.Н. ***. На 01.10.2016 г.
вечерта той гледал футболен мач заедно с приятелите си – свидетеля З. Р. К. и И.
Д. Докато тримата гледали мача, изпили по няколко бири. Тъкмо футболната среща
приключила, когато свид. Т.Н. получил телефонно обаждане от приятеля си – свид.
П.И.Д.. В телефонния разговор между двамата, свид. Д. уведомил свид. Т.Н., че
се намирал в заведение „Есплейс“ в с. Скутаре и му предложил да се видят. Свид. Т.Н. се
съгласил и заедно със свид. К. се отправили към заведението, а приятелят им И.
Д. си отишъл вкъщи. Докато отивали към заведението, свид. Т.Н. се обадил на
приятелката си – свид. В.Х. А. Б. и я поканил да се присъедини към компанията в
заведението. Макар да живеела в с. Трилистник, обл. Пловдив, свид. А. Б. се
съгласила и нейна приятелка я закарала до заведението в с. Скутаре.
Около полунощ свидетелите Т.Н. и К. влезли в
заведението, а малко след тях там пристигнала и свид. А. Б. Те се присъединили
към свид. Д. и компанията му, в която влизали свидетелят И. П. Т. и И. Л. Бара
в заведението бил П-образен, като компанията седяла в дясната част на бара.
В заведението
имало и други посетители, сред които бил и подс. В. С.С.,
заедно с негови приятели, сред които бил и свид. В.Ж.С.. Компанията на
подсъдимия била разположена в лявата част на П-образния бар.
Същата вечер в заведението били управителят П.С.Й. и
барман – свид. Т. И. К..
След полунощ на 02.10.2016 г. подс. С. станал от
масата, на която били със свидетеля С. и
се отправил към другата част на заведението, като заявил на свид. С., че отивал
да си потърси цигари. Отишъл до частта от бара, където стояли свид. Т.Н. и
компанията му. Подс. С. се спрял до свид. Т.Н. и започнал да му говори нещо зад
гърба и да се бута в него. Тъй като подсъдимият бил видимо пиян, а и музиката
била силна свид. Н. не успял да разбере какво точно му казва подсъдимия. Свид. Т.Н. не желаел да общува с подсъдимия,
поради което му казал да го остави и да не го притеснява. Тъй като последният
продължавал да му говори нещо, свид. Т.Н. се обърнал към него и с ръце го
отдалечил от себе си. Случващото се било възприето от свид. Д., който също се
намесил, в опит да отдалечи подс. С. от свид. Т.Н.. Това било възприето и от
свид. К. и той отишъл до подс. С.. Застанал между него и свид. Д., поради
опасението му от ескалация на случващото се. Свид. К. потупал подс. С.
приятелски по гърдите и му казал да си тръгва. Подсъдимият обаче останал на
място и продължил нещо да говори. В един момент заявил, че „дългият го бил
ударил в слабините“ и започнал да псува свид. Д., като се опитвал през тялото на
свид. К. да го достигне ,за да го удари. Свид. К. хванал подс. С. през кръста и
започнал да го избутва към другия край на бара в заведението, към мястото
където стояла неговата компания. Докато го избутвал обаче, ръцете на подс. С.
били свободни и той започнал да хваща с тях намиращи се по бара предмети –
чаши, бутилки и да ги хвърля към мястото, където се намирала компанията на
свид. Т.Н., като в същото време крещял и псувал. В един момент подс. С. взел
празна стъклена бутилка от безалкохолна напитка „Кока-кола“ и я хвърлил в
посока към компанията на свид. Т.Н.. Бутилката обаче ударила свид. Т.Н. в
областта на лявата скула. Това било възприето от свид. В. А. Б.
Междувременно, след като видяла удара, свид. А. Б.
хванала приятеля си и го издърпала встрани. Тя, както и свидетелите Д., Т. и К.
видели, че от областта на лявата скула на лицето на свид. Т.Н. имало обилно
кръвотечение. Непосредствено след удара свид. Т.Н. престанал да вижда с лявото
око, като изпитвал заедно с това и силна болка в областта на същото. Свид. К.
дала торбичка с лед, която свид. Т.Н. поставил на удареното място. В същото
време свид. А. Б. се обадила по телефона на свид. И.Д.Н. – брат на свид. Т.Н. и
го уведомила за инцидента. Свид. И.Н. веднага отишъл на мястото на
произшествието с личния си автомобил. Свид. И.Н. възприел и подс.
С., който продължавал да крещи и псува, като отново се опитвал да хвърля
различни предмети към компанията на брат му. Репликите произнасяни от подсъдимия били
„Майка ви ще ****, ще ви избия, ще ви изтрепя.
Псувал и обиждал цялата компания на пострадалия. предметите, които
хвърлял подсъдимия, отново били насочени към цялата компания на пострадалия. Подсъдимият
бил успокояван от свидетеля С., като бил изтласкван от него към другия край на
заведението.
Междувременно свид. Т. К., като видяла случващото се,
отишла до задния ход на заведението, за да извика свид. Й.. Свид. Й. от своя
страна веднага влязъл в заведението и отишъл при подс. С.. Хванал го и го извел
навън.
Свид. И.Н., като видял състоянието на брат си, го
качил в автомобила си и, придружен от свид. А. Б., го откарал в медицинско
заведение в гр. Пловдив. След като бил прегледан, свид. Т.Н. бил оставен за
лечение в медицинското заведение.
По делото е назначена и изготвена съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни №90/2017 г., от заключението на която е видно, че
на Т.Н. е било причинено: контузия на лицето в областта на лява орбита с оток,
кръвонасядане, две разкъсно-контузни рани, кръвоизливи в окото, счупване на
лява ябълчна кост, счупване на долния ръб на орбитата
и стените на максиларния синус в ляво /които са части
от горната челюст/, кръвоизлив в максиларния синус в
ляво. Описаните увреждания са в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет
и отговарят по време и начин да са причинени, както се съобщава в данните по
досъдебното производство – с процесния инцидент, с който са в пряка причинна
връзка. Причинено е счупване на челюст, затрудняващо дъвченето и говоренето,
тоест средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. Останалите увреждания,
според експерта, изготвил експертизата, са довели до причиняване на
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
След инцидента подсъдимият не
могъл да се справя сам с ежедневната си дейност в продължение на няколко
седмици и трябвало да разчита на помощта на свидетелката А. Б., с която
заживели заедно. Не виждал, трябвало да му се помага за всичко- за тоалет, за
храна, за обличане, за миене, за рязане на нокти. Не можел да се обува, да се
облича, да се храни сам. Около два месеца не трябвало да извършва никакви
дейност, да не вдига тежко.
Левият клепач му бил разкъсан.
За около седмица имало съмнение дали въобще ще може да прогледне с удареното ляво
око, като в този период не виждал въобще с него. Едва след направени тестове се
установило, че ще прогледне, но зрението с това око ще остане увредено. След
инцидента зеницата на увреденото око избледняла, като и към настоящия момент виждал
размазано с лявото око.
В резултат от счупената челюст
имал затруднения с храненето. В продължение на седмица се хранел със сламка. В продължение на месец
и половина изпитвал болки и дискомфорт
при хранене. И до момента чувствал изтръпване в челюстта и скулата на мястото
на нараняването.
Пострадалият имал хроничен
диабет, като в резултат от притесненията свързани с инкриминираното деяние се
повишили нивата на кръвната захар, което наложило хоспитализацията му. Общо за
лечение на окото, челюстта и диабета, прекарал три седмици в болница. Тъй като
нямало как да се лекуват едновременно и челюстта и окото, една седмица прекарал
със счупена челюст, докато траело лечението на окото.
След инцидента пострадалият се
променил-станал по затворен и необщителен.
Съгласно трайно установената съдебна практика съществено
изменение на обстоятелствената част е налице, когато се признават за установени
различни съставомерни факти, от тези, инкриминирани с обвинителния акт- така Решение № 342 от 03.10.2008
г. по нак. д. № 319 / 2008 г. на Върховен касационен съд. Изменение на обстоятелствената част на обвинението е
налице, само когато на
обвиняемия, респективно подсъдимия, не са били предявени по съответния
процесуален начин всички обстоятелства, върху които се изгражда обвинението и
които имат значение за определяне на фактическия състав на престъплението
(съставомерни признаци от обективна и субективна страна) и правната му
квалификация, поради което и той не е могъл чрез обясненията си, чрез посочване
на доказателства или чрез други способи да реализира правото си на защита в
наказателното производство. Така и Решение № 250 от
23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то н.о.,
Решение № 466 от 22.01.2014 г. по нак. д.
№ 1867/2013 г. на Върховен касационен съд. По аргумент от противното,
когато се касае за обстоятелства, които не са съставомерни, например такива от
значение за индивидуализацията на наказанието и за размера на гражданския
иск, не се касае за съществено изменение
на обстоятелствената част поради което и за съда не съществува пречка да ги
приеме за установени и без спазване на реда за изменение на обвинението по чл.
287 НПК. С оглед посочените правомощия настоящият състав прие за установени
цитираните по горе обстоятелства относно претърпените от пострадалия Н.
неимуществени вреди в резултат от деянието, въпреки че не са описани в
обвинителния акт.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните
по делото доказателства и доказателствени средства и по конкретно свидетелки
показания на: Т.Н. /дадени на съдебна фаза-л.41 и 42/, В.Х. А. Б. /дадени на съдебна фаза- л.40
относно неимуществените вреди, претърпени от пострадалия и дадени на ДП- л. 22,
приобщени по реда на чл. 373 НПК, относно инкриминираното деяние/, П.Й. /дадени
на съдебна фаза-л.40-гръб/, И.Н. /дадени на съдебна фаза- л.40 и 41/, В.С.
/дадени на съдебна фаза, както и на ДП –л.25, приобщени по реда на чл. 281,
ал.5, вр. ал.1, т.1 НПК със съгласието на всички страни/, П.Д. /дадени на
съдебна фаза- л.60 и 61/, З. К. /дадени на ДП. л.19, приобщени по реда на чл.
373 НПК/, И. Т. /дадени на ДП. л.20,
приобщени по реда на чл. 373 НПК/, Т. К. /дадени на ДП. л.23, приобщени по реда
на чл. 373 НПК/; заключение на СМЕ /назначена на ДП, л.31 и следващи, приобщена
по реда на чл. 373 НПК/ писмена медицинска документация- Експертно решение на
Телк, два броя болнични листове / л.52, 53/, епикриза издадена от клиника по очни
болести /л.54/, епикриза от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД /л.56/, епикриза от УМБАЛ
„Каспела“ /л.57/, съдебно медицинско удостоверение
/ДП л.6/, протоколи за очни ставки, свидетелство за съдимост, характеристична
справка и др.
Съгласно
трайната съдебна практика не съществува пречка свидетел, за който е одобрено
съгласие по чл. 371, т.1 НПК да бъде разпитан на съдебно следствие за други
различни, допълнителни обстоятелства, за които не е давал показания на ДП. В
този изричен смисъл Решение № 76 от 08.06.2016 г. по н. д. № 219 / 2016 г. на Върховен
касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение №23/23.03.2018
по дело №1252/2017, Решение №227/19.12.2017 по дело №811/2017. По
този начин съдът подходи с В. А. Б.
В
посочената доказателствена съвкупност са налице следните противоречия:
-бил
ли е пиян подсъдимият към момента на конфликта. По този въпрос се очертават две
групи гласни доказателствени средства: от една страна св. Т.Н. твърди, че
подсъдимият в момента, когато е отишъл към него е бил видимо пиян, а от друга
страна св. С. и подсъдимия в обясненията си отричат този факт. Съдът кредитира
показанията на св. Н., като последователни, безпротиворечиви и добросъвестно
дадени. Показанията на Н. кореспондират и на цялостното развитие на конфликта,
като установеното поведение на подсъдимия изцяло съответства на такова на пиян
човек- бута се в гърба на лицето, което заговаря, не се съобразява с подканите
да си отиде и да остави събеседника си на спокойствие, при опита да бъде
изтикан започва да псува и да хвърля предмети.
Следва
да се отбележи и че точните думи използвани от подсъдимия и св. С. при
описанието на състоянието на С. не изключват сами по себе си пияното му
състояние към момента на конфликта. Така св. С. свидетелства, че подсъдимия
прекарал малко време на масата от идването си в заведението до конфликта с
пострадалия, в което време си бил поръчал само едно питие, което не бил изпил
изцяло. Сам св. С. обаче съобщава, че подсъдимият е дошъл в заведението към
полунощ, като до това време бил с приятел. Не е изключено до момента на пристигането
си в заведението, подсъдимият също да е употребявал алкохол, което в комбинация
с приетия в заведението да е довел до пияното му състояние. От своя страна
подсъдимият заявява, че не бил пиян, но към момента на пристигане в
заведението. И тук важи казаното по-горе за реалната възможност, след
допълнително поетото количество алкохол в заведението той да е изпаднал в пияно
състояние.
Не на
последно място следва да се отбележи и че по време на пренията защитата базира
тезата си на обстоятелството, че подсъдимият е бил пиян и поведението му е било
значително повлияно от алкохола. Макар изявленията в пренията да са изцяло
лишени от доказателствена стойност, в настоящия случай според съда те са
индиция за действителното фактическо положение.
-Друго
противоречие в гласните доказателствени средства е относно естеството на
контакта, което е имал подсъдимия с компанията на пострадалия преди
инкриминираните действия. Според обясненията на подсъдимия той е бил ритнат от П.Д.
в слабините. Според св. С. подсъдимия паднал, без да е забелязвал да бъде ритан. П.Д. от
своя страна отрича, както да е удрял подсъдимия, така и той да е падал на
земята. Съдът кредитира показанията на св. Д., доколкото те изцяло
кореспондират с показанията на останалите гласни доказателствени средства по
делото- показания на свидетелите Т.Н., З. К. и И. Т., които са били
непосредствени участници в ситуацията, имали са най-добри и близки възприятия и
изрично отричат да е имало ритници от когото и да било по отношение на
подсъдимия, както и същият да е падал.
На
следващо място твърденията на подсъдимия и на св. С. се опровергават едни
други, доколкото подсъдимият твърди, че е ритнат без да пада, а св. С. твърди,
че подсъдимия е паднал, без да е видял да е ритан. От тези противоречия е
очевиден стремежа да се изгради защитна версия на подсъдимия.
Не
могат да се ценят в подкрепа на тезата на подсъдимия и показанията на св. Й.,
който заявява: „доколкото разбрах този високия е бутнал В.“. От една страна се
касае за действия, които се приписват на недостатъчно конкретизиран субект. От
друга страна става въпрос за бутане, а не както твърди подсъдимия за ритане в
слабините. Не на последно място сам Св. Й. признава, че не възпроизвежда свои
собствени възприятия, а пресъздава това което е „разбрал“. Доколкото обаче не е
посочил източника на това разбиране, то се касае за т.нар. свидетелстване по
слух, което съгласно трайната съдебна практика не представлява годно
доказателствено средство. Така изрично Решение № 156/02.11.2017
г. , наказателно дело № 456 по описа за 2017 г. на ВКС, Решение № 89 от
17.03.2014 г. по нак. д. № 121/2014 г. на Върховен касационен съд.
Не може да се възприеме и тезата на защитата от пренията,
че св. Д. отказал да отговори на въпроса на подсъдимия дали го е удрял. Видно
от съдържанието на съдебния протокол отговорът на свидетеля е „Мога ли да не
отговоря на този въпрос. Не съм го ритал в слабините. Отговорът ми е „не“ на
всички въпроси“. Тоест касае се за отричане твърденията на подсъдимия, а не за
отказ да се отговори на въпроса на подсъдимия
- Налице е противоречие в показанията
на св. С. на ДП и на съдебна фаза, което е довело до прочитане на показанията
му по реда на чл.
281, ал.5, вр. ал.1, т.1 НПК със съгласието на всички страни. На ДП свидетелят
твърди, че е видял да хвърчат чаши, а на съдебна фаза първо, че въобще не е
видял подобно нещо, а след прочитане на показанията му от ДП, че е видял чаши
само по пода. Съдът кредитира показанията на свидетеля от ДП, доколкото
кореспондират на показанията на абсолютно всички свидетели, които са били
очевидци на ситуацията- Т.Н., И. Т., П.Д.,
З. К., А. Б., които са категорични не само за обстоятелството, че чаши и бутилки
са били хвърляни и са хвърчали в заведението, но и че именно подсъдимият е бил
лицето, което ги е хвърляло.
- Налице е още едно противоречие в
показанията на св. С. на ДП и на съдебна фаза, което е довело до прочитане на
показанията му по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1 НПК със
съгласието на всички страни. На съдебна фаза свидетелят твърди, че не е влизал
в контакт с подсъдимия по време на инкриминираните събития, а на досъдебна фаза
е заявил, че е успокоявал момчетата, включително и подсъдимия. Съдът кредитира
заявеното от свидетеля на досъдебната фаза, доколкото кореспондира с
категоричните твърдения на св. Д., че именно свидетелят, който е разпитан преди
него /т.е св. С., което е видно от съдържанието на съдебния протокол/ е бил
лицето, което предотвратило по-нататъшна ескалация на конфликта.
-Противоречие
в показанията на св. С. има и относно обстоятелството влизал ли е подсъдимия във
физическо съприкосновение с компанията пострадалия, което отново е довело до прочитане на показанията му , дадени на ДП
по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1 НПК със съгласието на всички
страни. На ДП свидетелят е заявил, че е в един момент В. се е спречкал с две
момчета от тази компания, дърпали се и се бутали. На съдебна фаза отрича за
подобно съприкосновение. Съдът кредитира показанията на свидетеля, дадени на
ДП, доколкото кореспондират с показанията на всички останали свидетели
очевидци- Т.Н., И. Т., П.Д., З. К., А. Б., които с категоричност твърдят,
че са били направени нееднократни опити от различни лица подсъдимия да бъде
избутан към неговата част от заведението, на които опити, той физически се е
противопоставил.
-
Съдът намира, че в показанията на свидетелите по делото съществува привидно
противоречие относно обстоятелството кое именно е било лицето, което е
избутвало подсъдимия към неговата маса. Така св. Д. твърди, че той самия е
избутвал подсъдимия. Св. К. също излага твърдения, че той самия е избутвал
подсъдимия. Пострадалия Н. също заявява, че в лично качество е избутвал
подсъдимия, но твърди че са се намесили и двамата свидетели К. и Д.. Свидетеля
Т. говори за избутване от страна на св. К.. В. А. Б. пък споменава, че Т.Н. е
направил опит да изблъска подсъдимия от себе си, а след това се е намесил и св.
Д..
Съдът
намира, че противоречията в действителност са именно привидни и не са налице
същински противоречия. От съпоставката на всички гласни доказателства по между
им се установява, че се касае за различно участие на различните лица, в
отделните епизоди от развитие на конфликтната ситуация. Най-напред св. Т.Н.,
след като подсъдимият не обръща внимание на призивите да го остави намира, се опитва самостоятелно да го избута. След
като подсъдимият оказва съпротива се намесва св. Д.. След това ситуацията е
възприета от св. З. К., който притеснен от възможността за ескалация на
конфликта също се включва в избутването и застава между св. Д. и подсъдимия, за
да предотврати евентуална размяна на удари между тях.
-Формално
противоречие е налице и относно обстоятелството кой е успокоил конфликтната
ситуация. Св. Д. твърди, че това е бил най-вече св. С.. В същия смисъл са и
показанията на св. С. от ДП, прочетени по реда на чл. 281 НПК. В същото време
св. Й. твърди, че именно той е хванал подсъдимия през кръста и го е извел от
заведението. Всъщност тук противоречието отново е привидно, доколкото отново се
касае за различни времеви интервали от развитието на конфликтната ситуация.
Най-напред по време на изблъскването се намесва св. С. и полага усилия да
успокои ситуацията, а едва след като пострадалият вече е ударен, Т. К. извиква
св. Й. и той извежда подсъдимия от заведението. В този изричен смисъл са и
показанията на св. К.
Следва
да се обсъди и твърдението на подсъдимия от обясненията, че не е хвърлял чаши
към пострадалия, а конфликтът му бил само със свидетеля Д.. Тези твърдения се
опровергават от показанията на абсолютно всички свидетели очевидци на
ситуацията, които с категоричност твърдят, че както предметите са били
хвърляни, така и псувните и заканите са били отправени по отношение на цялата
компания на пострадалия, чийто членове били един до друг и в този смисъл
съществувало риск хвърляните предмети да ударят всеки един от тях. В този
изричен смисъл са и доводите на защитата по време на пренията. Тук отново важи
казаното по-горе, че въпреки, че пренията нямат никаква доказателствена
стойност, то те могат да бъдат индиция за действителното фактическо положение.
За
пълнота на изложението следва да бъде отбелязан неправилния според настоящия
състав метод, по който са били проведени очните ставки на ДП, а именно на
поставените в тях лица да не се поставя един и същи въпрос за отговор, а на
всяко лице да се поставя самостоятелен въпрос, който да не е зададен на другото
лице. Този подход според съда напрактика лишава очната ставка от процесуалната
и същност и я обезценява като годен източник на доказателствена информация.
Трайно установено
е в
съдебна практика положението, че обясненията на подсъдимия имат
двойнствена правна природа- като те са едновременно средство за защита и годно
доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде
априори игнорирана при формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав
следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност,
последователност, вътрешна безпротиворечивост и
житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото
доказателствен материал. Едва след извършването на всички тези процесуални
действия съдът следва да реши дали да ги
кредитира или не.
С оглед изложените
принципни постановки настоящият състав намира, че обясненията на подсъдимия не следва да бъдат кредитирани, доколкото както подробно се
обоснова по-горе се явяват изцяло опровергани от останалия събран по делото и
кредитиран от съда доказателствен материал. В този смисъл те са негова защитна
версия и не спомагат за установяване на релевантната по делото фактическа
обстановка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед установеното по делото
от фактическа страна, съдът намира, че се доказа по несъмнен начин, че от
правна страна В.С.С.
***, е причинил на Т.Д.Н. с ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на челюст, затрудняващо дъвченето и говоренето, като телесната
повреда е причинена по хулигански подбуди - престъпление по чл.131 ал.1 т.12, вр.чл.129 ал.2, вр.ал.1 от НК.
Съгласно трайно установената
съдебна практика счупването на челюстта е самостоятелно основание
за квалифициране на телесната повреда като средна , без да е необходимо да се
съпровожда с избиване на зъби. Под "счупване" трябва да се разбира и
пукването на челюстта, водещо до ограничаване на нейните функции, а именно
дъвченето или говоренето. Това увреждане може да бъде само временно. Увреждането
на челюстта обхваща и счупването или пукването на ябълчната кост, която
функционално е свързана с горната челюст. Така т. 11 от ППВС 3/1979, Решение № 115 от
20.03.2014 г. по нак. д. № 2106/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение №
115 от 20.03.2014 г. по нак. д. № 2106/2013 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 118 от 07.05.2014 г. по нак. д. № 238/2014 г. на Върховен касационен
съд.
Точно такъв е и настоящия
случай, като от СМЕ се установява, че на пострадалия е причинено пукване именно
на ябълчната кост.
От заключението на неоспорената
по делото СМЕ се установява и втория белег от обективна страна- затруднение в
дъвченето и говореното, като в конкретния случай той е продължило около
месец.
Съгласно трайно
установената съдебна практика когато на едно и също лице с едно и също деяние
са причинени две или повече телесни увреждания от различен вид не е налице
идеална съвкупност, като това е така, защото обектът на посегателството е един
и същ. В този случай намира приложение принципът на "поглъщане" на
по-лекия вредоносен резултат от по-тежкия, съобразно който се определя и
правната квалификация на деянието. Погълнатият обществено опасен резултат обаче
се отчита при индивидуализация на наказанието. В този смисъл ППВС 3/1979, Решение № 93 от 10.03.2015 г. по нак. д. № 26 /
2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 99 от 27.02.2013 г. по нак. д. №
83/2013 г. на Върховен касационен съд.
С оглед гореизложеното
констатираният по-лек престъпен резултат- контузия
на лицето в областта на лява орбита с оток, кръвонасядане, две разкъсно-контузни
рани, кръвоизливи в окото, кръвоизлив в максиларния
синус в ляво се поглъща от
по-тежкия- резултат, а именно от счупването на челюстта и не се отразява на
правната квалификация на деянието.
Телесната повреда е нанесена с пряк умисъл като форма
на вина. Деецът е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
му последици и пряко е желаел това. Тук следва да се съобрази и спецификата на
умисъла при посегателствата срещу личността. Както доктрината, така и съдебната практика са последователни в
становището, че за умисъла при телесните повреди е характерна известна
неопределеност и алтернативност - деецът цели последици от даден вид /с
неконкретизирано съдържание/, като не съзнава в каква степен ще засегне
охраняваните обществени отношения, и той реализира действия за постигане на
различни резултати, като иска настъпването, на който и да е от тях. Така
Решение № 11 от 22.01.2016 г. по н. д. № 978 / 2015 г. на Върховен касационен
съд, 3-то нак. отделение, Решение № 24 от 05.05.1996
г. по н.д. № 452/96 г., I н.о. Решение № 32 от 11.03.1991 г. по н. д. № 868/90
г. на Върховен съд на РБ, I н. о.
Също така съгласно
трайната съдебна практика за формата и съдържанието на умисъла при телесните
повреди се съди от средствата, с които е извършено деянието, от броя,
насоката, силата и интензивността на
ударите, от мястото на нараняването и неговата уязвимост, от разстоянието, от
което се посяга на жертвата, медико-биологичните особености на причинените на
жертвата наранявания, както и от комплексната оценка на всички обстоятелства
за извършеното престъпление, включително и
предшестващото поведение на виновния и пострадалия- така Решение № 395 от 03.12.2014 г. по нак. д. №
1223/2014 г. на Върховен касационен съд., Решение № 11 от 22.01.2016 г. по н.
д. № 978 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.,
С оглед гореизложеното и
като съобрази, дадените от ВКС критерии и особеностите на конкретния случай-
касае се до счупване на челюстта, причинено от удар със стъклена бутилка от
близко разстояние в резултат от възникнал между подсъдимия и пострадалия
конфликт- настоящият състав намери, че подсъдимият е действал с пряк неопределен
умисъл за причиняване на средна телесна повреда.
Не може да се приеме
възгледът на защитата, че доколкото предметите били хвърляни не само срещу
подсъдимия, а срещу цялата му компания, то била налице непредпазливост като
форма на вината. Точно обратното, видно от използваното средство-стъклена
бутилка, която е от такова естество, че обективно да може да причини
съставомерните уреждания, както и от близкото разстояние от което е било
хвърлянето и от многобройността на хвърляните предмети следва, че у дееца е бил
налице пряк неопределен умисъл за причиняване на телесна повреда у което и да
било от лицата от компанията, а не непредпазливост като форма на вина.
За пълнота на изложението,
с оглед приетото за установено, че пострадалият преди да получи нараняването е
опитал да изблъска подсъдимия далече от себе си, като такъв опит са направили и
свидетелите Д. и К., следва да се
изложат съображения за неприложимостта на привилегирования състав на чл. 132 НК. За да бъдат налице условията на чл. 118 или 132 НК, е необходимо да бъде
установено, че вследствие на нанесената на дееца или на близките му тежка обида
или клевета или на нанесеното насилие, или друго тежко противозаконно действие
от пострадалия деецът е изпаднал в силно
раздразнено състояние, в което да е извършил посегателството над личността. Не
е достатъчно да е налице едно обикновено раздразнено състояние, в каквото
обикновено може да се намира всеки деец при извършването на едно тежко
престъпление. При такова състояние деецът може спокойно да разсъждава, да
ръководи постъпките си и да взема правилни решения - докато при силното
раздразнено състояние - физиологичен афект, правилната психическа и волева
дейност на дееца е до голяма степен ограничена, поради което той, макар че
запазва вменяемостта си, т.е. разбира свойството и значението на извършеното и
може да ръководи постъпките си, не може да овладява чувствата и волята си
напълно, и под тяхното въздействие взема решението да извърши деянието си-
Решение № 58 от 14.II.1979 г. по н. д. № 29/1979 г., II н. о., Решение № 281 от
27.V.1970 г. по н. д. № 213/70 г., II н. о,
Решение № 858 от 16.ХII.1973 г. по н. д. № 777/72 г., II н. о.
За да се приложи
привилегирования състав състоянието, в което изпада подсъдимият следва да е
провокирано именно с тежко посегателство срещу неговата или на близките му
личност, като по мнение на настоящия състав изблъскването с цел предотвратяване
на по-нататъшен контакт и конфликт не покрива критериите за такова тежко
посегателство. Доколкото обясненията на подсъдимия бяха дискредитирани, то като
такива провокиращи обстоятелства не могат да се ценят и твърдените от
подсъдимия удар в слабините и псуване на майка.
Налице е и квалифициращият
белег деянието да е причинено по хулигански подбуди. Още в Постановление
№ 2 от 16.12.1957 г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с ПП № 7 от 06.07.1987 г. касаещо някои въпроси за умишлените убийства са
разграничени двете хипотези, при които са налице хулигански подбуди. Отразените в постановлението постулати за
убийството по хулигански подбуди са приложими и по отношение на телесната
повреда, извършена по същите подбуди.
Първата
хипотеза е налице когато телесната повреда е
предшествана или съпроводена от хулигански действия, които са подтикнали дееца
да я причини. Тогава предшестващите и съпровождащите хулигански действия се
обхващат от състава на телесната повреда, ако са извършени с едно деяние.
Когато са извършени по различно време и с отделни деяния, налице е реална
съвкупност. Във всеки случай преценката дали е налице първата хипотеза на
телесна повреда/ убийство по хулигански подбуди изисква изследване на
действията, които предшестват или съпътстват посегателството срещу личността /
Решение № 429 от 09.11.2010 г. по н.д. № 384/2010 г. на Върховен касационен
съд, Решение № 117 от 15.04.2009 г. по нак. д. № 73/2009 г. на Върховен
касационен съд/
Втората
хипотеза е налице, когато убийството/телесната повреда не са съпътствани от
хулигански действия, извършени при условията на идеална съвкупност, но пък за
сметка на това телесната повреда е причинена по мотиви, изразяващи явно
неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и
телесната неприкосновеност. Типични примери на втората хипотеза са случаите,
когато телесната повреда е причинена с целта да се демонстрира на жертвата, че
не е недосегаема / Решение № 401/10 ноември 2014 г., първо наказателно
отделение, наказателно дело № 1247/2014 година/, с цел да се наложи собственото чувство за справедливост /
Решение 96/2017 по н.д 278/2017 на ВКС/, субективното разбиране за оказване на
помощ на приятел при конфликт между две групи / Решение №410/04.12.2013 по дело
№1479/2013 на ВКС, НК, II н.о,/.
В
процесния случай са налице и двете от посочените хипотези. От една страна
причиняването на телесните повреди е било предшествано съпроводено с действия,
които могат да се окачествят като хулигански- хвърляне на бутилки, чаши, отправяне
на заплахи, закани, изричане на псувни. Налице е и втората хипотеза, доколкото
от развитието на ситуацията е видно, че до инкриминирания резултат се е
достигнало след като подсъдимия се е опитал да наложи именно собственото си
виждане за нормално развитие на вечерта- отказал да си тръгне, след като
пострадалият вербално му направил достояние, че компанията му не му е приятна, отказал да се отдалечи и и след
изблъскването от пострадалия, както и след изблъскването от св. Д. и К.. Точно
обратното настойчивостта му се увеличила и поведението му ескалирало.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За
престъплението по чл. 131, т.12 вр. чл. 129. ал.2, вр. ал.1 НК се предвижда наказание от две до десет
години лишаване от свобода.
При
преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира,
че следва да се наложи наказание по реда на чл. 54 НК в рамките на специалния минимум за наказанието лишаване от свобода, а
именно 2 години.
Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчете липсата на предходна съдимост на подсъдимия
/доколкото е реабилитиран по право/, липсата на данни за други негови
противообществени прояви, добрите му характеристични данни, трудовата му
ангажираност, добросъвестното процесуално поведение намерило израз в проявената
готовност да получи наказание за действително извършеното от него. Като
смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и проявеното сътрудничество за
своевременно приключване на делото с изразеното съгласие за провеждане на ССС
по т.1. В този изричен смисъл Решение № 604 от 20.03.2013 г. по нак. д. № 1951/2012 г. на
Върховен касационен съд, в което е посочено, че макар и процедурата на
съкратено съдебно следствие по чл. 370, т. 1 от НПК да не предвижда смекчаване
на отговорността му съгласно чл. 58а от НК, то спестяването на известни
процесуални усилия и разноски на съда следва да донесе някаква облага за
съдбата му на подсъдим.
Като
отегчаващо обстоятелство следва да се отчете причиняването и на допълнителен
общественоопасен резултат- няколко леки
телесни повреди, които са погълнати при квалификацията на деянието от по-тежкия
резултат- средната телесна повреда, както и интензитета на причинените
несъставомерни телесни повреди и сравнително тежките последици за дееца от тях.
При
определяне размера на наказанието следва да се отчете и че в голяма степен
поведението на дееца е било улеснено от пияното състояние в което се е намирал.
Това обаче не следва да довежда до прекалена снизходителност към него, доколкото
привеждането на дееца в състояние в което поради приетото количество алкохол е
със занижен контрол над постъпките си, се дължи на собственото му поведение и
собствения му съзнателен избор.
Предвид гореизложеното съдът намира, че нормата на чл.
55 НК е неприложима, доколкото по делото не са налице нито многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито макар и само едно, но изключително
такова, което би обусловило извода, че и най – лекото, предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко.
Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от
типичните случаи на това престъпление, нито са изключителни по своя характер,
което е налага и определяне на наказанието по реда на чл. 54 НК. Още повече, че
по делото е констатирано и наличието на отегчаващо вината обстоятелство.
Съдът намира, че така определеното наказание в рамките
на законоустановения минимум 2 години ЛОС ще съдейства за постигане целите, както
на генералната, така и на специалната превенция, без същевременно прекомерно да
се засягат правата на подсъдимия. Налагането на по-тежко наказание на
подсъдимия за деяние, което очевидно се явява изолирана проява в живота му
съществено би накърнило принципите за справедливост на налаганото наказание и
за съответност между използваната наказателна репресия и степента на обществена
опасност на деянието и дееца. Определеното наказание съответства и на характера
и вида на причинената телесна повреда и срока за преодоляване на последиците от същата.
Предвид липсата на предходна съдимост и липсата на
данни за трайно установени престъпни навици у подсъдимия, съдът не намира за необходимо наложеното
наказание да бъде изтърпяно ефективно, като счита, че за поправянето и
превъзпитанието на дееца ще е достатъчно отлагането му на основание чл. 66 НК.
Доколкото деянието е извършено по хулигански подбуди и
под влияние на алкохол съдът намира, че за целите на специалната превенция
следва да бъде определен по-дълъг изпитателен срок, а именно 4 години.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
За уважаване
на гражданския иск в наказателния процес е необходимо да се установят следните
5 елемента от фактическия състав: 1)деяние;
2)противоправност; 3)вреда); 4)причинна връзка 5)вина.
Установи се, че в резултат на виновните (умишлени) и
противоправни действия на подсъдимия (нанесъл удар с хвърлена стъклена бутилка ) Т.Н.
е претърпял средна телесна повреда- счупване на челюстта, както и несъставомерни
леки телесни повреди изразяващи се в контузия на лицето в областта на лява
орбита с оток, кръвонасядане, две разкъсно-контузни рани, кръвоизливи в окото,
кръвоизлив в максиларния синус в ляво, в резултат от
които претърпял физически болки, както и психически и емоционални страдания.
Съгласно задължителните за съдилищата указания дадени
с ППВС 4/68г. размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат
да бъдат характерът и интензитетът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е осъществено вредоносното деяние, личността на
пострадалия, неговата възраст и обществено
положение, допълнителното влошаване състоянието на здравето на
пострадалото лице, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания.
От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост
да присъди за неимуществени вреди. Сред тези други обстоятелства практиката на
гражданска и наказателна колегия на ВКС, постановена след издаване на
цитираното постановление включва: вида на увреденото благо, отражението, което
увреждането е имало върху личния, семейния, обществения и професионалния живот
на пострадалото лице, продължителността и интензитета на преживените физически,
психически и емоционални страдания,
прогнозите за бъдещо развитие на увреждането, икономическата конюнктура
в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост"
на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Във всеки случай, за
да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва
при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към
пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да
обезщетява претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент. Настоящият
състав като съобрази гореизложените задължителни указания намира, че
справедливия размер на обезщетението възлиза на 5500 лв. За да достигне до този
извод съдът взе предвид по конкретно:
- естеството на увредените блага, а именно
правото на телесна цялост и неприкосновеност на личността- причинени са
съставомерна средна телесна повреда изразяваща се в счупване на челюстта и
няколко несъставомерни леки телесни повреди, включително и увреждане на
зрението на пострадалия.
-механизма
на причиняване на увредите-нанесен удар с хвърлена от близко разстояние
стъклена бутилка
-продължителността и интензитета на преживените физически,
психически и емоционални страдания- така, както бяха приети за установени във
фактическата обстановка, като тук е излишно да се преповтарят
-личността
на пострадалото лице- на средна възраст,
с добри характеристични данни
-личността
на дееца- реабилитиран, без данни за каквито и да било други противообществени
прояви, с добри характеристични данни, трудово ангажиран, издържащ жена и две деца
/видно от приложената по делото характеристична справка/.
-обстоятелствата,
при които е причинено увреждането-в нощно заведение, като е имало съвсем лека
форма на провокация от страна на пострадалия и неговата компания под формата на
изблъскване. Съгласно
чл. 51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението може да се намали.- така и Решение № 355 от 01.07.2010 г. по н.д. №
304/2010 г. на Върховен касационен съд, III н.о., в което изрично е прието, че
правилото на чл. 51, ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението при съпричиняване
следва а намери приложение и при разглеждане на гражданския иск в наказателния
процес. В случая категорично не може да се приеме, че интензитета на
поведението на пострадалия е бил такъв, че да се окачестви като противоправно
деяние, но доколкото все пак физическия контакт не е обществено приемлива форма
на разрешаване на конфликти, това обстоятелство следва да бъде отчетено при
определяне размера на вредите.
-
преживените от пострадалия емоционални и
психически терзания, които не се отличават от обикновеното за подобен случай на
увреждане
Настоящият
състав намира, че определения размер на обезщетението в най-пълна степен
кореспондира с обществения критерий за справедливост. От една страна
пострадалият бива обезщетен за обективно нанесената му телесна повреда и изживените
негативни физически и емоционални усещания. От друга страна не се допуска
неоснователно обогатяване за сметка на подсъдимото лице..
Определеният
размер на обезщетението кореспондира и с практиката на ВКС по аналогични
случаи. Така с Решение № 8 от
27.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 587/2008 г., II н. о., НК е определено обезщетение
в размер на 2500лв, като в цитирания случай, предмет на разглеждане от ВКС е
била само телесна повреда изразяваща се в счупване на челюстта. Съдът намира,
че допълнителните отрицателни физически и психически изживявания за подсъдимия
в резултат от засягането на окото му могат в достатъчна степен да бъдат
компенсирани с разликата от 2500 до присъдения размер-5500 лева.
Изложеното налага
уважаване на гражданския иск до размер 5500 лева и отхвърлянето му за разликата
над сумата от 5500 лева до пълния предявен размер от 7000 лева.
Върху уважения размер на
гражданския иск следва да се присъди и законната лихва от датата на увреждането
до окончателното й изплащане.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият В.С.С., следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Районен съд – Пловдив, в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 220 /двеста и двадесет/ лева, представляваща ДТ върху
уважения размер на гражданския иск, както и
по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 84 /осемдесет и четири/лева,
представляваща направени в досъдебното производство разноски.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ......................................
Вярно с оригинала.
Секретар: К.Ч.