Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2507 27.06.2011 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, III брачен състав, в публично заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Иванка Боева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15380 по описа на съда за 2009 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с правна квалификация чл. 127 ал. 2 от Семейния кодекс (СК), подадена от Б.К.К. с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес: град П., ул. „Ш.с.” № *** ет. *- чрез адв. Г.М., против Я.М.Д., ЕГН: **********,***.
В исковата молба е посочено, че страните са родители на детето Р.Я. Д., ЕГН: **********, като живеели заедно на семейни начала, но ответникът през месец октомври 2008 г. напуснал общото жилище и оттогава престанал да се интересува за детето, нито предоставял средства за отглеждането му. Момчето тежко преживяло раздялата с баща си, дори се наложило да посещава психолог в тази връзка. Ищцата счита, че, тъй като до момента тя полагала непосредствените грижи за възпитанието на детето и за в бъдеще щяла да се справи с това, като с нея детето се чувствало щастливо и спокойно. Момчето било ученик в шести клас на спортно училище, като за него били необходими значителни средства за задоволяване на нуждите му от облекло, храна, учебници и помагала. Ежемесечно се заплащали такси в училището за тренировки и консумативи, а наред с това детето имало призната пожизнена инвалидност, свързана с практически дефинитивна слепота с лявото око. Заболяването му изисквало прием на витамини за подсилване на имунната система, а курсът на лечение при инфекция на окото бил свързан със закупуване на скъпи лекарства. Ищцата получавала месечно възнаграждение в размер на 335 лева, като двамата с детето и баба му живеели на квартира с месечен наем от 250 лева, а същевременно ответникът осъществявал търговска дейност като ЕТ. Моли за постановяване на решение, с което да й се предостави упражняването на родителските права спрямо детето, при определяне на режим на лични отношения с бащата веднъж месечно за по два дни, но без преспиване, като ответникът се осъди да заплаща издръжка за минал период и за бъдеще време в размер на 200 лева месечно. Претендира за разноските в процеса.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор. В проведените съдебни заседания същият, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по предявения иск.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
От представеното по делото (лист 3) удостоверение за раждане на детето Р.Я. Д., ЕГН: **********, се установява, че страните са негови родители.
По делото са представени удостоверения за доходите на страните, медицински документи за здравословното състояние на детето и договор за наем на жилището.
Приет е социален доклад, в който е посочено, че детето се отглежда при майка си в добри условия, с подкрепата на нейни близки.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на св. Р. Г. Д. (протокол от с.з. от 18.10.2010 г.)- майка на ответника, която посочва, че синът й бил напуснал семейството си и създал ново, като не се интересувал за детето, не му изпращал средства за издръжка, а изцяло ищцата поемала родителските задължения. Тримата живеели заедно на квартира, за която ищцата плащала месечния наем.
Няма основания да не се кредитират тези показания, защото независимо от близките си родствени отношения с ответника (негова майка), свидетелката не може да се приеме за заинтересована по делото, защото тя пресъздава преките си и непосредствени наблюдения за отношенията между страните, като лице, което съжителства в дома на ищцата и детето, поради което показанията й са обективни и достоверни и допринасят за изясняване на фактическата обстановка.
С исковата молба са предявени искове с правна квалификация по чл. 127 ал. 2 от СК. Страните нямат сключен граждански брак, не живеят заедно и между тях не е уреден въпросът за упражняване на родителските права спрямо общото им дете, режимът на лични контакти и издръжката. В тази връзка именно майката предявява съответните претенции за регламентиране на отношенията между страните.
При решаване на въпроса на упражняване на родителските права водещ критерий са интересите на детето, които следва да се преценят в тяхната съвкупност с възпитателските качества на родителите, полаганите от тях до момента грижи и отношение, съществуващата привързаност на детето към двамата, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица- близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности на всеки един. По делото е безспорно установено, че страните са разделени от 2008 г., от когато детето живее изцяло с майка си и тя е тази, която полага преките и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието му, подпомагана от своите близки и бабата на момчето по бащина линия. Становището на социалния доклад и показанията на св. Д. са в насока, че ищцата обезпечава нуждите на детето, то се чувства сигурно и спокойно, а между двамата имало изградена привързаност. Всичко това дава основание да се приеме, че ищцата разполага с необходимия родителски капацитет за отглеждане на детето и е в състояние да задоволи потребностите му. След раздялата на страните бащата се е дезинтерезирал, не поддържа контакти със сина си, връзката им не е така силна и емоционална, както с майката. При това положение е съвсем основателно искането родителските права да се предоставят за упражняване от ищцата, като това е в интерес за детето, което в момента има стабилна семейна среда в нейно лице и обкръжаващите я близки и роднини. С оглед запазване на съществуващите благоприятни за него условия на живот, които съответстват на нуждите му и са в състояние да осигурят правилното му физическо и интелектуално развитие, и местоживеенето на детето следва да се определи при майката, както е било и досега.
За запазване на биологичната връзка с бащата, с оглед възможността за нейното укрепване и разширяване, в каквато насока е становището и в социалния доклад, на ответника трябва да се предостави съответен режим на лични контакти. Самото дете изразява също такова желание, а и в исковата молба е посочен примерен такъв. Предвид обстоятелството, че по делото няма данни за жилищните условия, с които разполага ответникът, но доколкото в социалния доклад е посочено, че същият вече е създал ново семейство и има друго дете, режимът на свиждания следва да бъде без преспиване, каквото желание изразяват самото дете и ищцата. В тази връзка е подходящо личните контакти да се осъществяват всяка трета събота и неделя от месеца, без преспиване вечерта, за времето от 10.00 часа до 18.00 часа през деня, както и петнадесет дни през лятото, когато това не съвпада с отпуска на майката. Така определения режим на лични контакти е в състояние да способства за съхранение и развитие на отношенията с другия родителя, като занапред, в случай на необходимост, същият винаги подлежи на промяна, когато това се налага в интерес на детето или е продиктувано от изменение на обстоятелствата.
Като
последица от предоставянето на родителските права на майката, ответникът следва
да бъде осъден да заплаща необходимата издръжка на сина си. По смисъла на чл.
142 ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето,
което има право на такава и възможностите на лицето, което я дължи. В случая се
касае за момче на навършени 14 години, за което се установи, че има призната
пожизнена инвалидност, свързана със заболяване на лявото му око, лечението за
което изисква допълнително ежемесечно средства за медикаменти, извън обичайно
дължимите такива за отглеждане на дете в този период от развитието му, което
дава основание за определяне на един по-висок размер на издръжката. Иначе
детето се намира в един подрастващ етап от развитието си, който изисква
съответни средства за посрещане на обикновените му ежедневни битови нужди
(храна, облекло) и такива за интелектуалното израстване (обучение, задоволяване
на различни интереси), като в тази насока не са наложителни извънредни разходи.
Като
се има предвид, че от раздялата на страните изцяло грижите и ангажиментите по
възпитанието на детето са поети от майка му, без участие на бащата, същият
следва да бъде осъден да заплаща подходяща издръжка. Претендираният от ищцата
размер от 200 лева месечно обаче е завишен, защото по делото не са събрани
конкретни данни за получаваните от бащата доходи, а издръжката трябва да е
съответна и на възможностите на лицето, което я дължи. Действително са
приложени регистрирани трудови договори на ответника, но от справката им е
видно, че към момента на предявяване на иска правоотношенията по тях са били
прекратени. Отделно от това липсват и данни за деклариран доход от дейността му
като ЕТ, а от информацията в социалния доклад става ясно, че лицето има вече
друго дете в новото си семейство, което от своя страна обуславя задължение и
към друг низходящ. Същевременно обаче ответникът е млад и трудоспособен мъж, за
който няма данни да е обективно възпрепятстван да полага труд, от който да
реализира доходи, след като от представените справки се установява, че е имал
редовна трудова заетост, макар и към момента да няма актуални данни за
икономическото му състояние. В
този смисъл, като се преценят събраните доказателства, съдът намира, че
издръжката, на която следва да бъде осъден той, е основателно да бъде
определена в размер от 150 (сто и петдесет) лева, който е справедлив предвид
възрастта и завишените разходи с оглед здравословното състояние на детето, както
и със социално- икономическите условия на живот в страната, като в останалата
част до пълния предявен размер от 200 (двеста) лева, искът следва да бъде
отхвърлен, предвид обстоятелството, че ищцата не доказа наличие на такава
материална възможност на ответника, която да му позволява да заплаща издръжка в
по- висок размер. Останалата част от дължимата издръжка за цялостното
задоволяване интересите на детето следва да се поеме от майката, чрез полагане
на преките и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му, като се
отбележи и това, че същата е работеща и самостоятелно реализира доходи от своя
труд.
Основателно е обаче искането издръжка в същия размер от 150 лева да се присъди
и за минало време- от месец декември 2008 г., което е в рамките на допустимото
от закона- до една година преди подаването на исковата молба (чл. 149 от СК),
защото безспорно се установи от събраните доказателства, че бащата оттогава не
е предоставял средства за отглеждане на сина си и с липсата си на родителска
ангажираност следва и за съответния минал период да поеме своята отговорност по
обезпечаване нуждите на детето.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищцата се дължат направените в процеса разноски, защото искът е уважен. Такива се претендират и те възлизат в размер на 205 лева, както следва: внесена държавна такса за образуване на производството в размер на 30 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, което, видно от приложения договор за правна защита и съдействие (л. 10), е в размер на 150 лева и такси за издаване на няколко съдебни удостоверения, общо в размер на 25 лева, които следва да се възложат в тежест на ответника. За присъдената издръжка на детето същият дължи и държавна такса в размер на 216 лева, която сума да се внесе по сметка на ВСС, изчислена на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК- 4 % върху тригодишните платежи.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
Предоставя УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо роденото от съвестното съжителство между Б.К.К. с ЕГН: ********** и Я.М.Д., ЕГН: **********, непълнолетно дете Р.Я. Д., ЕГН: **********, на майката Б.К.К. с ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Р.Я. Д., ЕГН: **********, да бъде при майката Б.К.К. с ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между бащата Я.М.Д., ЕГН: ********** и непълнолетното дете Р.Я. Д., ЕГН: **********, както следва: бащата има право да вижда и взема детето със себе си без преспиване всяка трета седмица от месеца, за времето от 10.00 часа до 18.00 часа в събота и от 10.00 часа до 18.00 часа в неделя, както и петнадесет дни през лятото, когато това не съвпада с отпуска на майката.
ОСЪЖДА Я.М.Д., ЕГН: **********, да заплаща на непълнолетно си дете Р.Я. Д., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Б.К.К. с ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 150 (сто и петдесет) лева, считано от 01.12.2008 г., до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от уважения до пълния му предявен размер от 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА Я.М.Д., ЕГН: **********,***, да заплати на Б.К.К. с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес: град П., ул. „Ш.с.” № *** ет. *- чрез адв. Г.М., направените от нея разноски по делото, възлизащи в общ размер на 205 (двеста и пет) лева, както следва: 30 (тридесет) лева- държавна такса за образуване на производството, 25 (двадесет и пет) лева- такси за издаване на съдебни удостоверения и 150 (сто и петдесет) лева- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Я.М.Д., ЕГН: **********,***, да заплати по сметка на ВСС сумата от 216 (двеста и шестнадесет) лева, представляваща държавна такса за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
:/п/А.Точевски
Вярно с оригинала.
Ц.Т.